Тракийският свят (есета)
Никола Инджов

 

13. ВГРАЖДАНЕ В ЕВРОПА


На всички българи, но особено на нас, тракийците, знаменитият град Рим подари едно върховно изживяване.

Когато съзряхме на Хълма на гарибалдийците изваян в мрамор нашия герой, апостол и светец Капитан Петко Войвода...

Когато чухме националните химни на България и Италия в негова чест...

Когато видяхме държавните знамена на България и Италия, сведени пред него...

Сълзи на вълнение осветиха българските очи и ние почувствахме, че в този тържествен момент - 12 часа на 2 декември 2004 година - Вечният град приема за свой вечен поданик Капитан Петко Войвода!

Вечният град приема името му, така както в средновековното минало хиляди италианци, докоснати от богомилското учение, са продължили до наши дни родовете си с фамилии Булгарини или Булгарели, а десетки поселища и днес напомнят със своите названия оная епоха, останала и в топонимията на Италия.

Вечният град приема неговото дело така, както папа Адриан Втори прие някога донесените от Кирил и Методий църковни книги, написани извън триезичната догма с буквите на нова световна азбука - славянската, и ги обяви за свещени.

Вечният град приема мраморното му облик така, както в базиликата "Сан Клементе" прие нетленния прах на Първоучителя Свети Константин-Кирил Философ и превърна криптата с неговия гроб в едно от светилищата на паметта и духа.

Вечният град приема неговите наследници, сподвижници и продължители така, както прие в дружината на Джузепе Гарибалди беззаветни борци за свобода и човешки правдини от всички краища на Италия и от други народи, най-много българи.

В слънчевия декемврийски ден от историческия хълм се откриваше просторна панорама на Рим и пристигналите от България можаха да обгърнат с поглед прекрасните урбанистични пейзажи в подножието на висотата. Но навярно и паметникът на българина се виждаше от всички знатни точки на италианската столица. От Колизея, от монумента на Ромул и Рем, от фонтана "Треви", от Площада на републиката...

Трябва да осъзнаем, че чрез мраморното си изваяние Капитан Петко Войвода бе вграден в Европа!

Вграден бе в европейското съзнание за приноса на България в борбите за свобода и човешки правдини.

Вграден бе в общото европейско минало като опора на общото европейско бъдеще.

Вграден бе във философията на съвременния европейски живот.

На Хълма на гарибалдийците в Рим си мислех, че въздигането на паметника тук всъщност означава начална реализация на нашата идея за Тракия без граници.

Да, премахнати са границите между тракийската кауза и съвременната европейска концепция за общност между народите на стария континент.

Тракийската кауза се превръща в част от европейската кауза, която е формулирана по същия начин - Европа без граници, Европа без верски и расови предразсъдъци, Европа без войни и въоръжени стълкновения.

Живият капитан Петко Войвода носеше като най-знатни ордени за храброст тридесет и три рани по снагата си. Безсмъртният Капитан Петко Войвода там, сред другите гарибалдийци, насред Рим и в сърцевината на нашия живот, носи на днешните хора посланието, че е вграден в Европа в името на своя народ и своя материк!

 

[Previous]

[Back to Index]