Тракийският свят (есета)
Никола Инджов

 

1. КОГА БИЯТ КАМБАНИТЕ
 

 

Народът полека-лека забрави кога за първи път бият камбаните на катедралния храм “Александър Невски”. Денят 26 март 1913 година е останал извън съзнанието на няколко поколения българи. Дори църквата вече не отслужва панихиди в памет на загиналите за една велика национална идея войници, офицери и доброволци от Македоно-одринското опълчение. Войната за присъединяването на Тракия е наречена от историята Балканска, но тя е всъщност Отечествена – и може би си остава единствената отечествена наша война, защото се води за възвръщането към България на български земи и български народ. Народ и земи, бих казал аз, тъй като стотици хиляди тракийци в края на краищата се приобщават към родината, прокудени с огън и меч от родните си места между Цариград и Солун.
 
Тогава катедралният храм “Александър Невски” е на завършване и камбаните му бият за първи път в отглас на разтърсилата света новина, че уж непревземаемата турска крепост Одрин е превзета от българската армия. “Одрин падна!” е викът на епохата. Камбаните се чуват чак до планината Рила – според разни свидетелства, а там техния набат се поема от камбаните на Рилския манастир – и бива препратен към Атон. Това е едната посока на тържествения звън, другата е през Кремиковския манастир към “Седемте престола” край Искъра, към Царевец, Елена, Варна – и още по-нататък към просторите на славянското православие.
 
Споменът за този камбанен екот е спомен за родината, останала извън граничните предели на държавата, но съхранена в психологическите предели на стотици хиляди тракийски българи бежанци. 26 март е обявен за Ден на Тракия, но е обявен от потомците на бежанците, а не от държавата. Неколкократните искания до съответните инстанции тази дата да бъде вписана в календара като национален празник остават без отглас.
 
Нима мълчанието на властите на засяга Отечеството? Не заради това мълчание българските камбани бият главно на умряло? Не изживяваме ли повече дни на национален траур отколкото дни на национална гордост?
 
В страната на стотици хиляди бежанци от Тракия, Македония, Добруджа, Банат, Западните покрайнини причините за бежанството не са само следствие на войни. Бежанец може да станеш и когато загубиш надежда и вяра в Отечеството. Например ако сменят Кирилометодиевата азбука с латиница. Ако преградят пътя към образованието с недостъпни такси. Ако зачертаят от историческото ти наследство имената на великите борци за социална справедливост. Ако те изоставят без защита на уличния произвол, на повседневната и повсеместната престъпност. Ако в края на краищата ти натрапват непрекъснато хора от чужбина за управлението на страната – от германоидните князе и царе на третото българско царство до космополитния цар на днешната република...
 
Впрочем, да очакваме ли на 26 март всяка година камбаните на катедралния храм “Александър Невски” да бият в чест на един отечествен подвиг? Или вече няма Отечество, както твърди безродникът…
 
 
2005

 

[Next]

[Back to Index]