9. Години на книжовна дейност
Събитията от м. август 1886 година лишават и Гешова от възможността, да твори като обществен деец. В кабинета, обявен за съставен от Каравелова на 12 август 1886 год., намираме и името на Гешова като министър на финансите. След отричането на княз Александра от българския престол, когато П. Каравелов става регент, заедно със Стамболова и подполковник Муткурова, Гешов пак остава в кабинета и под председателството на Радославова, ала само за няколко месеца, докато е продължавал да стои за регент П. Каравелов. Няколко деня, след като последният напуща регенството, и той на 18 ноември се отрича от министерството. В своите Спомени и в други брошури за своята дейност Гешов нийде не споменува нищо за тия месеци от своята дейност. Очевидно нему не е било по сърце това министерствуване. Неговата душа не е могла да не се бунтува против взаимните вражди, раздорите и гоненията от онова време. И той гледал, как по-скоро да снеме от себе си бремето на творител от онова време. Оттеглил се на частен живот, той се предава на финансови и икономически студии и се подготвя за разцвета на своята дейност, която започва след 1894 година.
Още същата година, когато напуща министерското кресло (1886), в Периодическо списание, което излиза в края на тая година (кн. XX), пише с една статия под заглавие Чиновнишкият пролетарият, в която подига няколко въпроса от първостепенна обществена важност.
Той първи съзира злото, което ще се причини с засиленото производство на кандидати за държавна служба, и надава вик да предупреди това зло. Знаменателни са в това отношение следните негови думи в тая статия:
87
„Поговорете с кой да е директор на гимназия и вие всъду ще срещнете все същото убеждение, че сънът, че ламтението, че амбицията на всички тия млади, които са минали през гимназията, е чиновнишки пост. И тъй като има много повече гимназисти отколкото чиновнишки постове и тъй като гимназиите създават много повече ״учени" отколкото Народното Събрание постове, то следствието лесно може да се предвиди. Борбата за пост става тъй свирепа, както борбата за съществуване. Грозният характер на тая борба е нам познат и от други страни. В нея всичките средства са свети. Ако подлизурството, унижението и клеветата не могат да им отворят вратата на някое министерство, изгладнелите службогонци се присъединяват към противната партия, и залягат чрез неуместна ревност да добият право на един кокал при първия министерски преврат. И колкото по-бездарни са като личности, толкоз по-върли стават като партизани. Безсъвестни, когато са сити, те стават отчаяни, когато са гладни. Като средневековните кондотиери, те се групират около политическите водители, и под знамето на някоя народна идея, те се бият за народната пара. Те се разполагат със съдбините на партията, често с участта на самото отечество, тъй като редки са ония водители на партия, които могат да мислят за по-възвишени интереси, когато имат толкоз гърла да наситят, толкоз охоти да удовлетворят. Като орли на труп те се спущат, щом намерят полето свободно. И трупът в такива случаи бива държавата."
Гешов предполага, че злото, което той рисува в толкова ярки черти, ще сполети и България скоро, както е сполетело други страни (той говори за Испания и Гърция), ако се не вземат у време мерки. Като първи лекове за преваряне това наводнение от пролетарии, от което България се заплашва, той препоръчва да се унищожат две-три държавни средни учебни заведения.
Във вързка с това той предупреждава държавата да не бъде толкова наивна, че на свои разноски дори да готви кандидати за чиновнишки постове, и възстава по следния начин срещу отпущането на стипендии:
״Основаването на стипендиите при държавните училища е едно от най-злочестите вдъхновения на нашите законодатели и от двете страни на Балкана. При отсъствието на университет, при нямането по-горни специални учебни заведения, ние разбираме да се отпущат стипендии за странство, и то само на момци, които пре-
88
карат един строг конкурс. Разбираме тъй също да се дава даром средното образование на някои известни центрове от страната ни. Но да се доставя безплатно, освен образованието, и жилището и облеклото и храната на няколко привилегирувани момчета, то ни се види вече да съставя неуместно великодушие. Тия момчета трябва по теория да бъдат най-събудените, а не са всякога най-събудените; те трябва да бъдат най-бедните, а не са никога най-бедните. Няма полза, следователно, за общото образование на страната, а има вреда за справедливостта. Самоподдържаните ученици от средните учебни заведения са тъй многобройни, че държавата не само не може да очаква облага, но и си приготвя опасности още, като фабрикува на свои разноски кандидати за чиновнишки постове. От друга страна и характерът на тия държавни храненици се ужасно изхабява, като от нежни години още им се счупи всяка вилушка на лично самоупование, и им се вдъхне мисълта, че те за всичко трябва да се облягат на държавата."
В духа на тия мисли наред с унищожението на две-три държавни средни учебни заведения, Гешов препоръча да се унищожат и, ако не всичките, най-малко четири пети от държавните стипендии.
Във втората част от статията си Гешов нахвърля контурите на някои от точките, които съставят програмата на негови бъдещи действия като министър на финансите и управляещ министерството на земледелието. Той се не мами да мисли, че ламтежът към държавни служби ще престане, и че кандидатите за чиновници ще намалеят само с намаляването на средните учебни заведения. Ние трябва, казва той „да дирим канали за изтичането на притекаещата се маса среднобразовани момци в разработването на нашите естествени богатства, в развитието на нашето земледелие и нашата промишленост" И той препоръча да се преустроят нашите земледелски и други професионални училища, та да не излизат и от тях кандидати за служби. Препоръчва да се устроят практически училища за всички отрасли на производството, за развитието на които съществуват особно благоприятни условия в нашата страна. Препоръчва от друга страна, за да се направат привлекателни за нашата интелигенция земледелието и индустрията, да се вземат мерки за тяхното насърчение.
За земледелеца той препоръчва:
„Доставете му нови семена, нови породи животни, покажете му по-усвършенствувани способи за работене земята и въдене добитъка,
89
улеснете му купуването някои машини, не го претоварайте с данъци, дайте му средства за съобщения, отворете му пътища за изнасяне неговите храни, неговите вина и неговия добитък, и вие ще се почудите, как той ще наякне и ще се развие и обогати. Устройте земледелчески изложения, и награждавайте ония, които са се отличили в тях. Възстановете честта на тия два западнали, но прелестни близнака, земледелието и скотовъдството, и вие ще видите, как много от нашите образовани млади ще им прострат ръце и ще попросят от тях своя поминък и напредък.
״У нас трябва да се гласува един закон, по подражание на оня, който тая година се разисква в ромънската камара. Според тоя ромънски закон, всеки, който създаде един завод с капитал 25,000 л., има право да иска безплатно 5 хектара (около 60 уврата) правителствена земя с водна двигателна сила в нея. Той се радва при това на сладните привилегии: а) не плаща през 15 години никакъв държавен или общински данък; б) внася без мито всичките нужни машини; в) внася без мито и сурови материи, ако съществуещите в страната не са достатъчни за неговата фабрика; г) прекарва с намалени цени всичките си стоки по държавните железници; д) когато изнася вън от страната своите фабрикати, връщат му се каквито мита е бил платил при внасянето суровите материи; и е; неговите произведения задължително се предпочитат за всичките държавни или общински доставки, дори и ако са с 5 на сто по-скъпи от чуждите. Последната привилегия съществува и у нас сега, и благодарение на нея можа тая година да вземе част от доставката на сукна и нашето сливенско индустриално дружество. Но ние трябва да обсъдим, дали не е дошло време да доставим и други улеснения на нашата индустрия, за да ободрим слабия й дух и укрепим нежните й мишци сред жестоката борба за съществуване, за економическо завоевание — der Kampf um die Absatzgebiete е последното й немско име — която е обзела целия промишлен свет.
״Из новите митнически тарифи, които рано или късно ще сключим, ние трябва да извадим всичките ония произведения, които могат да стават у нас. Ние трябва да си запазим правото, да ги облагаме с такова мито, каквото нашите интереси, интересите на производителите ни и ония на потребителите ни, ни посочат. Да се задължим да пропущаме с 8% мито някои произведения, които можем и ние да фабрикуваме като спирта, например, ще бъде престъпление. Ние трябва да изключим подобни стоки, като направим отстъпки
90
върху такива фабрикати, които не стават у нас. И в замяна на тия отстъпки ние трябва да поискаме подобен свободен пропуск за някои наши произведения. Пред Австрия, например, ние трябва да настоим да пуща в държавата си наш добитък, както го е пущала преди години. Пред Сърбия трябва да налегнем да пуща с умерено мито чипровски килими. И ако сполучим, ние ще насърчим не само скотовъдството си и индустрията си, но ще насърчим още и търговията си. С тия мерки ние ще почистим и разхубавим три буренясали днес пътя, за да конкурират с оная тясна и крива пътека, по която за сега толкоз образовани млади се тласкат и бутат с цел да добият едно чиновнишко кресло".
В края на статията си Гешов отново се повръща към общообразователните училища, и косвено изказва твърде важната педагогическа мисъл, че много зависи от начина на образованието, от духа на възпитанието, който вее в тия училища, за да престанат да излизат и от тях толкова кандидати за служби.
„Последните си редове, казва той, ние отправяме към ония, из чиито ръце излизат тия бъдещи пролетарии, към нашите учители.
„Тям е въверено образованието не само на ума, но и на волята на хиляди млади. Нека те залегнат тъй да изпълнят това свое възвишено послание, каквото да създадат една силна воля у своите ученици: силна, за да може да устои на всичките изкушения на чиновнишкия живот, силна, за да умее да си пробие път и в други поприща. Забележително е, че речи всичките момци със слаба воля, след излизането си от училището, се мъчат да станат чиновници. Тям това поприще представя най-малко случаи, в които волята трябва да се бори с действителностите на живота, една нищожна доза от самостоятелно усилие, едно сладко самозаличение. Те блаженствуват в него, когато могат да постигнат чиновнишката нирвана — максимум възнаграждение с минимум пречки за оборване. Против тая наклонност към слабоволие нашите учители могат много и много да направят. Нека насочват волята на своите ученици към мъжски идеали; нека им вдъхват идеята, че учението налага на човека свещения дълг, да се бори за своя хляб не само с конкурентите за един и същ пост, но и с действителните задачи, които животът представя. В гимназията, в училището още нашите млади трябва да се проникнат с убеждението, че чиновнишкият напредък не е нищо при блаженството, което един самостоятелен труженик по развитието на народното веще-
91
ствено и умствено богатство черпи в съзнанието на едно честно и успешно работене. Надъхайте всичките момци, които излизат из училищата ни, с това понятие и вие малко ще има да се боите от оня ״учен" пролетарият, който е станал такъв бич и такава египетска рана за някои други страни. Опълчете ги и умствено и нравствено за голямата борба на съществуването, отворете им нови пътища и нови канали, и въпросът, който ние зададохме в началото на статията си — какво ще правим нашите „учени"? — не ще бъде вече въпрос. Те ще бъдат солта на нашата земя, квасът, чрез който ще се подигнат всичките ония отрасли на народната деятелности, които един ден ще направят България богата и блажена".
* * *
Все в Периодическо списание Гешов ни дава последователно своите изучвания за Задругата в Западна България (Псп. XXI и XXII 1887), за Нашите градинарски дружества (Псп. XXVII 1888) и за Задружното владение и работене в България. (Псп. XXVIII—XXX. 1889). Тия трудове на Гешова веднага привличат внимание. Отзиви за тях се появяват в Revue d'economie politique за юни и август 1888 година, от Емил де Лавле; в Cestypo Bulbarsku от д-р Иречек; в Mittheillungen der anthropologischen Gesellschaft in Wien, Band XVIII и в Ausland от 27 февруари 1888 от д-р Ф. G Краус; и в Известя С.-Петерсбургскаго слав. благ. ком. август 1888 година от един безимен руски рецензент.
Гешев го интересува задружното владение и задружният труд не толкова от гледна точка на фолклориста и от гледна точка на обичайното право у българския народ, колкото от социална и стопанска гледна точка. Когато е правил тия студии, той се е въодушевявал от мисълта на Томаса Карлайл (Past and Present, Book IV. Chap. XII), че „това, което днес наричат организация на труда, добре разбрано, е задача на цялото бъдеще за всички ония, които претендират да управляват света". Той смята (цитуваме из гореотбележените статии), че „учените, умните и добрите, които са се посветили на разрешението на тая задача, са писали много, но са свършили малко"; че „те са се старали да доказват, че са намерили разковничето, а са доказали само, че никак не могат да се съгласят, какво е това разковниче, и де
92
трябва да се дири то"; че „те във всичко са разногласни, освен в едно, че сдружаванията ще могат, ако не да решат, поне да помогнат за решението на мъчния въпрос за организацията на труда".
Но и въпросът за сдружаванията, според него, още не е добил своето окончателно разрешение. ״Ония, които има да се грижат за това разрешение, ще трябва между друго да вземат под внимание и опитите за сдружавания на простия народ. С такъв интерес той излага, както се изразява сам, ״как нашите селяни са се постарали да решат великата задача на организацията на труда и сродния с нея, но не по-малко труден, въпрос на собствеността". — ״Може би, бележи той, тия наши скромни реформатори да не са успели съвсем; но успели или не успели, техният опит е твърде интересен; техното постоянство в него показва, че той представя сериозни сгоди".
В статията си за градинарските дружества той ето какви мисли изказва по тоя въпрос:
״Те заслужават едно особено внимание не само защото с чест носят между чуждите народи българското име и българската репутация за работливост и честност, но и защото представляват една чудна, от економическа точка на зрение, организация. И действително, ако е вярно учението на ония економисти, които твърдят, че в развитието на цивилизацията, робството се е заменило с наемничеството, и че наемничеството рано или късно ще се замени със съдружничеството, то у нас в България, в Търновско, науката може да види третата фаза в развитието на труда вече постигната. Градинарите от Лясковец, градинарите на околните му села, работят вече не с наемна плата, а съдружнически. Те са направили, следователно, ако не в общообразователно и техническо, то поне в економическо отношение, няколко крачки напред по оня път, по който е предопределено на человечеството да върви.
״Но тъй като съдружническата организация на нашите странствуещи градинари се дължи изключително на тяхната инициатива и на техните сили, то тя не може да не бъде одобрена дори и от ония икономисти, които не вярват, че съдружничеството ще бъде бъдещето на целия человечески род. Напротив от много из тях тя ще бъде препоръчана, у много из тях тя ще намери почетно място помежду примерите за съдружничество, дадени от покойния Джон Стюарт Мил в главата ״вероятното
93
бъдеще на работническите класове" на неговата Политическа икономия. И нашитe градинари ще земат заслужено това място. Ако не ме стряскаше претенциозността на думата Culturtrager, аз можех да кажа, че в страните, дето ходят, те могат да се нарекат културтрегери в по-вече от една смисъл. Те носят със себе си не само културата на една необходима част от человеческата храна, но и културата на един такъв дружествен живот, на една такава организация на труда, каквито всички одобряват, но малцина са осъществили в Западна Европа".
Самите градинарски сдружавания у нас той характеризува по следния начин:
״Двояки, казва W. Stanley Jevons [1] могат да бъдат производителните дружества. В тях могат или само работници да влизат, без участието на големи капиталисти, или капиталисти да се сдружават с работници, като отстъпват на последните не само определена плата, но и една част от печалбата. От тия две форми на сдружаване, първата от които Джевонс нарича хоризонтална, а втората перпендикулярна, нашите градинари са избрали хоризонталната. У тях няма капиталисти, които само пари да дават, а труд да не дават, които само да заповядат, а да не работят. Всинца са длъжни да турят работа, всинца са длъжни да вложат не само плода на миналия си труд, ако го имат, но и силата на настоящия."
И задругата интересува Гешов като социолог, който се пита дори, не би ли могла да се задържи тя. Той вярва, че тя би могла да се задържи, ако ние не гласуваме като хърватите закон за нейното запрещение, ако оставим съставянето и съществуването на задругите свободно. При такива условия той вярва, че ״каквито и и да бъдат влиянията, които ратуват против задружните челяди, тия влияния ще намерат силни противници в семейния дух на българина и в безспорните преимущества на системата. Стари задруги ще изчезнат, но нови ще ги заместят. И за дълго време още юристи и икономисти ще могат да изучват в България едно семейно учреждение, което е направило щастието на толкоз поколения у нас и е възбудило удивлението на толкоз учени по Европа . . ." И Гешов с голямо самодоволство противопоставя задругата на комунистическото учение за обща собственост. „Каква трябва да бъде, пита се той, собствеността, лична или колективна?
1. The State in relation to labour. Глава VI
94
— He лична, а обща, колективна, отговаря западно-европейският комунистически теоретик. За нас е доста, ако бъде семейна, родова, отвръща българският селянин-задругар. Първото възрeние нийде не се е трайно въплотило; съществува, и то на книга само, далеч от нас, в страни, дeто икономическите условия са съвършено различни от нашите. Второто живeе и вирee между нас, на половин час разстояние от столицата ни, от София. Застъпяйки се по тоя начин за задругата, той изтъква следните нейни сгоди:
—
„1) Тя дава възможност да се приспособява и в земледелието разделението на работата, това велико икономическо начало. Самите наши селяни отдават най-голяма важност на това преимущество на задругата. Когато сме самци, казват те, един трябва да се грижи и за ниви, и за добитък, и за покупки, и за всичко; когато сме купщина, един купува и продава за всички, други гледа добитъка, трети се грижи за нивите и тъй нататък. По тоя начин задругите спестяват време, печелят опитност и напредват в всичко.
2״) Най-достойният управлява; и тъй като неговото внимание не се отвлича с разнородни грижи от главната цел, която той гони
— благосъстоянието и напредъкът на задругата — той е в положение да й посвяти всичките си способности. От тия способности се ползува задругата, ползува се и всеобщото произвеждане на богатствата.
—
3״) Земите, като се работят заедно, биват maschinenfahig, както казват немците — машиноспособни. Задругата е в положение да си купи не само по-усъвършенствувани плугове, но и сечива като жътварки и други. Въобще неудобствата на голямото раздробление на земите или изчеват или значително се намаляват.
4״) Всеки член на задругата като има право на част от общия имот и общите приходи, няма сиромаси, няма пролетарият с всичките негови злощастия и опастности; няма нужда от bureaux de bienfaisance, както във Франция, и от poor law, както в Англия.
5״) Децата не гладуват и голуват вследствие на злощастието, невредността или разврата на родителите. Ако някой от задругарите се вземе в набора, ако се разболее или се пропие, другите му вършат работата и му пригледват децата.
„От точка на зрение на изобилното” произвеждане и на равномерното разпределение на богатствата, горните преимущества са от
95
неоспорима важност. Но, освен тях задругата представлява още и някои морални и политически сгоди, които са тъй също значителни. Ето тия сгоди, както са те изложени от г. Лавле:
"1) Там, дето владее задругата, има по-малко престъпления: а) защото всичките имат, с що да удовлетворят нуждите си, та няма бедност, тоя изобилен източник на всяко зло, и б) защото лицата, които живеят всред една многобройна челяд, са под по-строг надзор, имат да подържат една по-значителна семейна чест, та са и по-внимателни.
2) Задругата развива домашните добродетели, роднинската любов, почетта към родителите. Синът не желае смъртта на баща си, за да го наследи, тъй като почти всякога подир родителската смърт не се поделя наследството.
3״) Като посредница между индивидуума и общината, задругата учи на самоуправление. Въртението на задружната челяд в дребно прилича на управлението на една община, на едно анонимно дружество. Задругата се явява като начало на парламентарен режим, и приготовлява членовете си за управлението на техните обществени и политически права.
4״) Привързаността към старите предания се предава чрез задругата от поколение на поколение и съставлява по тоя начин един силен консервативен елемент при подържането на любовта към страната и на обществения порядък".
Тука ние се задоволяваме да изтъкнем, колкото е потребно за характеристика на обществената дейност на Гешова, от какъв интерес се е движил той при събирането на материяли за задружното владение и задружния труд, и какви са неговите субективни възгледи за тях. Главната стойност на гореотбележените статии обаче трябва да се дири в драгоценните материяли, които те съдържат за задругата, за градинарските сдружения и за задружното владение и работене изобщо в България.
* * *
В Периодическо списание ХL 1892 г., взимайки повод от един труд на М. Георгиев, началник на отделението за държавни имоти, гори, земледелие и търговия при министерството на финансите — Статистически сведения за земледелческата производителност на България, Гешов
96
нахвърля своите възгледи и по други един въпрос от стопанско значение, по въпроса за владението на земята.
След като прави разбор и оценка на труда на Георгиева, той го препоръча — при всичката недоказаност на некои от цифрите и прекаленост на некои от сведенията — на социялистите, които по онова време са се стремели да докажат, че земята у нас земледелците я имали само на име, а в същност не била тяхна [1]. Това мнение на Братанова и Габровски Гешов оборва по следния начин:
״Как г. Братанов не се сети, преди да напише тия редове, да погледне в нашия бюджет? В него той щеше да види, че населението по нас плаща всяка година емляк 4 1/2 милиона лева, които, по 4 на хилядото, представляват недвижими имоти за 1,125,000,000 лева. А от тия 1 милиард 125 милиона най-малко 650-те милиона представляват стойността на земледелческите ни земи — тъй наречените в финансовия език, непокрити стежания — и то оценени от емлячните комисии, които обикновено не оценяват високо. Притурете при тях стойността на селските покрити стежания — 280 милиона лева най-малко — и стойността на животните, оценени от г. М. Георгиев на лева 272,609,758, и вие ще надминете милиарда и ще бъдете много далеч от количеството 27,423,548, което, според г. г. Братанов и Габровски, било тъй обременително, че у нас земледелците имали земята само на име, а в същност тя не била тяхна. Прочетете книгата на г. Георгиев и вие ще се съгласите, че нашите селяни могат да платят тоя свой дълг от лева 27,423,548 към Банката на земледелческите каси само със стойността на ягнетата и вълната на овцете, или с цената на част от млякото, добито от животните.
״Не, господа, не се мамете! Не е истина, че земята не е на нашите селяни. Може да има някои безземлени работници, но огромната маса е собственица, и престъпление е за вас, млади сили, да се занимавате с друго освен с подигането на тая маса. Нашите земледелци са господари на земята. Но те са роби на рутината, на невежеството, на себелюбието. Залегнете да се избави тя от това робство. Станете практикуещи земледелци, пътуещи
1. Що е социялизъм и има ли той почва у нас, от Д. Братанов. Търново 1881. Същата теза се е защищавала и от Н. Хр. Габровски в Лъча от 1 юни 1892 г.
97
учители, народни наставници. Научете ги, как да работят земята, как да въдят добитъка, как да живеят человешки, как да се отнасят към ближния си. Вдъхнете им чувството на дълга, на закона, на справедливостта — чувство, без което е немислимо едно що-годе идеално устройство на обществото. Просветете и дисциплинирайте им ума, волята, сърцето. Улеснете им кредита: не ги компрометирайте, като твърдите на ляво и на дясно1 че те са съвършено пропаднали. Ощастливете ги донейде в нещастието, пригответе ги напълно за бъдещето. И когато след години, вашият и нашият прах и прахът на нашите деца се социализира в общата, колективна гробница — земята — тогава може би ще настане епохата, когато нашите внуци ще могат с полза да говорят на техните внуци — що е социализъм и няма ли той почва у нас".
Аргумент срещу общото владение на земите, защищавано тогава от социалистите, Гешов вади и от състоянието на нашите мери. Той пише:
״Тия мери, обработвани или поне стопанисвани, както трябва ще произведат едно огромно богатство. Де отива сега това богатство? То влиза като трева в храната на едни животни, които, откак изедат и чудо слама, косено сено, ячмик и пр., не дават освен един доход от лева 151,917,488. Защо тъй? Дали причината на това се не крие във факта, че мерите по нас са самото социализирано средство за производство, самата собственост, ползуването от която принадлежи не на частни лица, а на общината, на комуната? И ако това лошо стопанство — тая Мisswirthschaft — владее сега в такиви едни прости средства за производство, каквито са мерите, какво ли ще бъде, ако се социализират, при днешното умствено и нравствено състояние на нашите селяни, техните земи и животни?"
* * *
Други случай, за да формулува възгледи по стопански въпроси, на Гешова се пада, когато е заседавал първият български земледелско-промишлен събор по случай изложението в Пловдив в 1882 год. На тоя събор Гешов е бил избран за председател Н. Т. Обретенов и Хр. А. Фетваджиев за подпредседатели, и Ив. Атанасов и Петко Дичев за секретари. В тоя събор от
98
страна на Гешов са били формулувани (Думи и дела 138) и приети следните възгледи и положения:
„1. Да се съставят във всичките ни градове свободни еснафски дружества, които да имат за цел взаимното подпомагане на занаятчиите, техни членове, и обсъждане мерки за подигането на еснафския занаят. Тия дружества могат да се учреждават било по инициативата на самите еснафи, било там, дето тая инициатива не се прави, по настояването на окръжните и общински власти и трябва да имат устави, които да бъдат утвърдени от правителството. Тъй съставените еснафски дружества могат да се групират в промишлено-търговски камари, по град, или да бъдат сдружени в куп, по образеца на сръбското ״Занаятлийско удружие".
„2. След като вземе мнението на еснафите, правителството да издаде закон за управлението на занаятите у нас и за правата и задълженията на еснафските ни чираци. Без да подновява старата ограничителна еснафска наредба, желателно е тоя закон да постанови, че чирак, който е излужил известно число години в един занаят, трябва да се прогласи за майстор от еснафското дружество или от градско-общинския съвет, действуещ в качество на по-горна инстанция, когато чиракът се счита за неоправдан от самото дружество. Със същия или друг законодателен акт да се определят правата и задълженията на фабричните работници.
״Спасително би било частната инициатива да може да съживи нашите занаяти. Но тъй като, в настоящето ни умствено и материално положение, немислимо би било самите еснафи да могат да се освободят от тиранията на рутината, Съборът мисли, че държавните, окръжните и общинските ни власти трябва незабавно да се завземат с народополезната задача за подигането на нашите занаяти. Съборът има чест да им препоръча следующите мерки:
„3. Развитие на занаятчийското образование в средата на нашето население. Когато, в началото на това столетие, белгийската дребна промишленост пропадаше по причини, които днес действуват в нашата страна, белгийските власти й се притекоха на помощ главно със занаятчийските работилници (ateliers d'apprentissage), които я възкресиха (Rapport sur la situation de Penseignement industriel et professionel en Belgique, présenté aux chambres legislatives le 7 mai 1886 par M. le Ministre de l'agriculture, de l'industne et des travaux publics, стр. 12). Такива работилници и г. министърът на народното просвещение предлагаше в ״изложението", което по-горе се спомена. Съборът е на мнение, почитаемото ни правителство да настои
99
и помогне с парични субсидии, ако е възможно, час по-скоро да се отворят от окръжните ни и общински съвети подобни практически работилници, според нуждите на окръга или града, и то за следуещите занаяти, които се показаха за жизнеспособни и пълни с бъдеще от първото ни българско изложение: 1) коларството, 2) кожухарството, 3) седларството, 4) обущарството, 5) тъкачество-плетарството, 6) въжарството, 7) шивачеството, 8) вапцарството, 9) казаство-гайтанджийството, 10) столарстюто, 11) коларството, 12) бъчварството, 13) кошничарството, 14) железарството, 15) ножарството 16) златарството, 17) грънчарството, 18) сапунарството, 19) дюлгерството, 20) каменоделството, 21) шапкарството, 22) четкарството и 23) медникарството.
„Съборът мисли, че както в Белгия, тъй и у нас в тия занаятчийски работилници могат да се приемат за ученици лица, които едва са свършили началното си образование, та дори и такива, които не са го свършиш, като се даде на последните възможности, да го свършат, додето служат като ученици в работилницата. В Белгия работата на тия ученици в работилниците се отстъпва с търг и контракт на предприемач, който им дава известна плата, част от която се задържа и им се връща при излизането им от работилницата, за да могат с нея да си купят необходимите за обзавеждане сечива. Същото, с някои изменения, може да се въведе и у нас, дето могат да се устроят и вечерни или неделни училища по някои теоретически предмети, непредавани в работилницата. Тия уроци могат да се дават от учениците при средното училище на града, дето е отворена работилницата, и могат да се посещават не само от учениците й, но и от слугите и майсторите на известни занаяти в същия град.
„Един или два окръга могат да отворят работилница по известен занаят, в която да се изпращат стипендианти от другите окръзи или общински съвети.
„4. Ученици, които са се отличили, да се провождат от правителството в странство, за да свършат там техническото си образование. Тъй също Съборът предлага да се изпратят в странство на държавни средства и някои отъ занаятчиите, или техните сътрудници, които най-много са се отличили в пловдивското ни изложение и които дават надежда, че още по-вече ще усъвършенствуват занаята си, ако видят, как тоя занаят се упражнява в по-напреднали страни.
5״. Съборът е на мнение, че ще има голяма полза, ако се
100
увеличи числото на отделенията при княжевската занаятчийница или да се отвори втopa, както се намери за добре. На ония, които са свършили тия занаятчийници; не трябва да се дава друга служба освен по специалността им. Съборът мисли, че ще бъде добре на учениците, които са свършили с отличен успех занаятчийски училища и дават надежда, че ще бъдат добри занаятчии, да им се отпущат от правителството пари без лихва взаимнообразно, за да се залавят на работа.
„6. Доставянето от страна на окръните и общински съвети на сечива и машини в места, дето съществуещите първобитни прибори не обещават никакъв напредък на местната индустрия. Тъй например стружните и струговете, в които се работи дърволакът на севлиевската и габровската околия, са отживели века си, и ако не се заменят с нови, тая промишленост може да пропадне. В такива случаи местните съвети могат или сами да купуват и раздават на кредит или да поръчителствуват за покупка на нови сечива и машини, с които с време да може да се съживи цялата промишленост. А в градове като Враца може да се отвори цяла копринена работилница по образеца на копринената работилница, учредена от сръбските власти в Лесковец.
„7. Даването на некои улеснения по отбиването военната по винност на ония наши млади, които управляват една окръжна наша работилница, или отворят някое промишлено заведение с по-усъвършенствувани технически или механически средства. Много такива заведения са се безвъзвратно затворили по причина, че техните създатели са били вземени от набора, когато те са били най-необходими за успеха. Или желателно е подобни народополезни промишленици да се подведат под категорията на учителите, защото и действително те са един вид технически учители.
„8. Променението на закона за патентите, като се направят повече разреди за разните занаяти.
„9. Издаването закон за патента (brevets d'invention) и на фабрични марки, които да осигуряват правата на изобретателите и промишлениците по образеца на други напреднали държави.
״Горните мерки, предложени за занаятите, ще бъдат от голяма полза и за нашата млада фабрична индустрия. Но за тая фабрична индустрия има нужда и от други мерки. Те трябва по-скоро да се вземат толкоз повече, че много от занаятите ни са осъдени на смърт и много от занаятите ни - на глад, ако не се развие фабричната индустрия. С нейното развитие ще може: 1) нашето
101
земледелческо население да продава произведенията си на по-добра цена; 2) нашите неземледелци да намират поминък; 3) цялата страна да се избави от чужда експлоатация. Достатъчно е да се спомене, че преди отварянето на шаечните фабрики, вълната у нас се продаваше по един лев до 1 лев и 10 ст. ока, а сега се продава по 1 лев 80 ст. до 2 лена, за да се види, каква полза черпи от фабриките масата на населението. Но мъчно може да се създаде фабрична индустрия в страна, дето няма техници, дето отсътствуват ефтини машини, капитали и съобщителни средства, ако държавата не й покаже известни улеснения.
„10. Съборът мисли, че такива улеснения непременно трябва да се дават и у нас. Без да дава концесии, почитаемото ни правителство може много да помогне на наглата индустрия, ако изучи и издаде един закон горе-долу подобен на ромънския по общите мерки за подпомагане народната индустрия.
״Освен горните мерки Съборът за длъжност счита да препоръча още на върховната власт на страната и следуещите мероприятия, необходими за подигането на нашите занаяти и индустрия:
„ 11. Правителството да направи без търг и по цените, добити в последните няколко години, дългосрочни контракти за местни произведения и изделия, нужни за войската, жандармерията и другите държавни органи. В Австрия, Сърбия и други държави подобни контракти стават по за 15 години; цените се определят в началото и се менят според промените в цените на суровите материи, а доставките се поделят между фабриките по един начин, удобрен от правителството. Тоя ред трябва да се заведе и у нас, като се узакони същевременно приемането на доставките да става от комисии, в които да има и вещи лица, по начин, който да гарантира интересите на хазната, без да причинява излишни затруднения на местните фабриканти и занаятчии.
„12. Не само всички войници, жандарми, пазачи, стражари и разсилни да се обличат и обуват с местни материи, но да се задължат всички военни и граждански, държавни, окръжни и общински чиновници да носят дрехи и обуща, направени от местни изделия, каквито могат да се приготовляват в страната ни, поне през часовете на занятията им. Двойна ще бъде ползата от подобна мярка: от една страна ще се помогне на производителите на местни материи, а от друга ще се повдигнат два важни наши занаяти — шивачеството и обущарството, които сега страдат вследствие на големия внос у нас на чужди готови дрехи и обуща.
102
„13. При сключването на нови търговски договори правителството да благоволи да настои, чуждите държави от една страна да намалят митата на нашите земледелчески и индустриални произведения, които се изнасят у тях, а от. друга да се съгласят да увеличим и ние всичките мита на такива техни изделия, каквито се произвеждат и у нас. Тая двойна цел има надежда да се постигне у нас, тъй като твърде насърдчителен в това отношение е примерът на Ромъния, която с постоянството си успя да извоюва търговски договори, благоприятни за нейната млада индустрия. Съборът обича да вярва. че същият успех ще увенчае и старанията на нашето почитаемо правителство, особено ако то направи някои отстъпки върху вносните мита на продукти и изделия, които не могат за сега да се произвеждат в нашата страна. „14. Пари с низка лихва са най-силните лостове за подигането на целия народен поминьк. За това правителството се умолява да измени закона за Земледелческите каси, като опростотвори формалностите за раздаване пари и като им дозволи да правят заеми и на занаятчиите от фондове, произходящи от сиротски пари и такива от вносовете на занаятчии, като същевременно се помоли и правителството да помогне за образуването на занаятчийски фонд при Земледелческите каси. При това Съборът мисли, че касиерите и секретарите на тия каси не трябва да бъдат изборни, а назначени от правителството по конкурс. Желателно е още правителството да даде съдействието си, а в случаи на нужда и гаранцията си, за да могат Българска народна банка и Земледелческите ни каси да сключват заеми, с които да улесняват населението ни. При това правителството ни се умолява да насърчи отварянето на нови, непривилигирувани, частни или анонимни банки, учреждението на еснафски спестовни каси, на анонимни спестовни дружества и на други подобни кредитни учреждения. Време е вече да почнат да функционират и пощенските спестовни каси, законът за които датира от 1885 година и парите на които, вложени в нашата Народна банка, с време могат да стигнат значителни количества и да окажат голяма полза, като се раздават на нашите местни производители.
„15. Немислимо е развитието на занаятите и индустрията без средства за съобщение. Затова Съборът моли правителството да вземе мерки, в границите на сегашните ни средства за по-бързото свършване на ония селски пътища, шосета и железопътни линии, които са необходими.
103
„16. Една от главните спънки за въвеждането у нас на по-усъвършенствувани земледелчески и промишлени сечива и машини е отсътствието на железарски работилници, дето тия прибори да могат да се поправят, когато се счупят. Съборът е на мнение, че окр. съвети трябва да се задължат да отварят на свои средства, или като дадат субсидии на опитни железари да отворят такива работилници, които да могат да удовлетворят тая въпиюща нужда на нашите по-прогресивни земледелци и промишленици.
„17. Нашето първобитно земледелие и нашите западнали занаяти могат да намерят силна опора за повдигане в сдружаването. Там, дето единичният труд е безпомощен да достави повече капитали, по-усъвършенствувани машини и други средства за произвеждане, сдружаването ще може да намери тия необходими за напредъка фактори. Затова Съборът горещо препоръчва съставянето на земледелчески и промишлени производителни дружества, като моли същевременно поч. правителство да издаде закон, с който да се определят правата и задълженията на членовете и отговорността на настоятелствата, както на тия дружества, тъй и на нашите други дружества, като спестовни, кредитни и др.
„18. Много от нашите земледелчески произведения и промишлени изделия имат нужда да бъдат препоръчани, за да намерят износ за в странство; затова време с вече да се основе един търговски музей, с един склад в София, и ако е възможно в един или два града вън от страната на.
„19. Съборът препоръчва на почитаемото правителство да направи решителни постъпки пред Дирекцията на източните железници, за да изправи сериозно намаление по транспорта на стоките, а особено на житата и дървения материял, по всичките железници, а особено по частта на Белово—Търново—Сеймен—Ямбол.
„20. Да се препоръча на поч. правителство да учреди при министерството на финансите една самостоятелна дирекция по земледелието, промишлеността и търговията.
„21. Съборът препоръчва на поч. правителство да вземе мерки за свикване на периодически общи и окръжни събори по земледелието и промишлеността.
„22. Препоръчва се на почитаемото ни правителство да вземе мерки, за да се издава един специален вестник с земледелческо-промишлено съдържание".
104
След като в една обстойна студия, печатана в сп. Мисъл 1893, за „Богатството на България" и писана по повод на една сказка върху същия предмет от Анг. Манушев в Славянска беседа, Гешов дохожда до заключение, че за изтеклите четири години България е имала едно върху друго приходи от 800—825 мил. лева на година, в други две статии, печатани в сл. Юридически преглед (Данъчният товар на България, септември 1893 г., и Нашият разходен бюджет, март 1894 г.), Гешов доказва, че срещу тоя приход данъците са големи и надава вик срещу бързото им увеличение.
Нуждата от икономии се е чувствувала тогава и в правителствените среди. Назначени са били две комисии от правителството да обсъдят и заключат, като какви икономии да се направят в държавния бюджет. Едната от тъх при един бюджет от стотина милиона лева (108.446.752 за 1892 г.) препоръчала да се направят намаления за 11 1/2 милиона лева, а другата за около 7 милиона. Ала техните препоръки не се взимат под внимание. И Гешов пише:
״А време беше — особено след раздрънкването на данъчния въпрос в целия ни печат миналата есен — щото заключенията на тия комисии да не останат мъртва буква, техният глас да не мине ״тихо, като през пустиня". Време беше, казвам, защото ако има у нас нещо, което да не е нормално, което да расте и се развива вън от всяка съразмерност с развитието на земледелието, индустрията и търговията ни, то е нашият разходен бюджет. Ние имаме жита, които се не продават; имаме търговии, които дремят; имаме занаяти, които се срастват или пропадат. Едно само имаме, което расте ли, расте: то с разноските на нашата държава.
„Покойният Лавле казваше за думата бюджет, че тя е английска, че иде от старофренската bogétе, която значила малък джеб. „Малкият джеб, прибавяше Лавле, е станал огромен; той расте всяка година и обикновено бива пробит".
„Ако има бюджет растовит и пробит, той е нашият. Най-малък из помежду бюджетите на балканските държави в първата година подир нашето съединение — през 1886, той днес е оставил много надире сръбския, надварил е гръцкия, и бързо крачи да стигне ромънския״.
105
След това Гешов, за да се види, че бързото увеличение на бюджета у нас е застрашително, прави сравнение с увеличението на бюджетите у други държави (Франция, Англия, Гърция, Сърбия и Ромъния), и изтъква, че докато бюджетът на Франция за 20 години е нарастнал 28 на стоте, в Англия — 25, бюджетът на България за 7 години се увеличава с 126 на стоте, когато през същите години и приблизително при еднакви условия бюджетите на другите балкански държави са се уголемили с по 10—34 на стоте. Това нарастване той намира, че не съответствува нито на увеличението на населението през онова време, нито на увеличението на неговото благосъстояние, и настоява да се направят икономии, та да не става нужда да се посрещат обикновени държавни дефицити с по-нататъшно увеличение на данъците, нещо повече. Той настоява ״някои от налозите — като десетъка и емляка върху земледелческите имоти, които тъй жестоко тежат върху повечето наши селяни, да се намалят, като недостигът от това намаление се навакса с увеличение на патента върху по-заможните граждани, които тогава сравнително със селяните са били леко обложени".
Между друго в същата статия Гешов обръща внимание на ״извънредната леснотия, с която народното събрание гласува извънредни кредити, без да се погрижва, с какви приходи ще се покрият те״. И той изтъква факта, че в 1893 г. много от свърхсметните кредити за текущи разноски били се покривали от първите рати на големия заем, сключен с Lünderbank, който имал силата на закон, и в който въ чл. 7 изрично се казва, че „заемът е назначен изключително за построението и турянето в експлоатация на железницата Каспичан—Шумен—Търново София—Кюстендил и на пристанищата във Варна и Бургас, и не може под никакъв начин да се отвлече от това си специялно назначение". И Гешов сочи примера на Гърция, която фалира главно, защото е харчила добивките от заема не за специялното им назначение за производителни цели.
Четири години по-късно (в 1898 г.) Гешов, след като бе министър на финансите в Стоиловия кабинет, пише статия в Юридически преглед (1. март 1898), в която той посочва, че през неговото министерствуване данъчният товар не само не е бил увеличен, а съгласно с проповядваното от него е бил чувствително намален. Той е бил 9 до 10 милиона по-малък, отколкото в 1894 година, и при това по-равномерно разпределен. И като посочва това въз основа на официялни дани и цифри, той с
106
право заявява: ״аз се надея, че всички добросъвестни читатели ще се съгласят, че аз никога не съм си позволил да се подиграя с читаещата публика, както някои искаха да ме обвинят".
* * *
Гешов е имал вкус към литература от най-ранни години. В 1831 година той превежда и издава като приложение на периодическото списание Наука романа на Виктор Хюго Деветдеcет и третя година. Към своя вкус към литература той се връща и през годините на по-свободно време, когато събитията го принудили да не взима активно участие в нашия политико-обществен живот, и обнародва няколко разкази и една драма редом с обнародването на финансовите и икономически статии, за които е дума по-горе. Той е един от сътрудниците на сп. Св. Климент. В това списание той обнародва следните разкази: Борба за чест — Разковничето — Изповед на една нечиста съвест — Лила — Адам и Ева — Пойникът — Слабите на деня — и Борба за Пловдив. Освен това все по онова време (1888) той излиза в книжнината и с оригинална драма: Ивайло, селски цар, историческа драма в пет действия, отпечатана в отделна книга. От особно литературно значение е и неговата малка книжка, издадена в 1904 г. под заглавие „Ситни-дребни״, пълна с ценни размишления във форма на сентенции върху живота, личен и обществен.