8. Дипломатическа дейност по съединението
След провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с княжество България Гешов, който е вече в София като директор на Народна банка, пак се явява като необходим общественик. Поведението, което зае Русия спрямо тоя акт, наложи изпращането на една делегация при руския цар. По предложение на Ст. Стамболов, в качеството му тогава на председател на Народното събрание, последното избра него и митрополит Климента да отидат при руския цар и се застъпят за признаване на съединението. Към тях се прибавят още трима делегати на Източна Румелия — Ив. Т. Герджиков, Димитър Тончев и Д. Папазов.
Депутацията на път за Копенхаген, дето бил тогава руският император, се представя във Виена на руския посланик, княз Лобанов-Ростовски, и в Копенхаген, когато стига на 18 септември преди да се представи на императора, среща се с канцлера на императора Гирс. Лобанов се въздържал. Не им дал никакво мнение, а Гирс ето как ги посрещнал, според както събщава Гешов в рапорта (23. IX. 1885), който той и Климент изпратили до българското правителство от Копенхаген: [*]
״След като закусихме, г-н Гирс ни повика и петимата и найнапред ни попита, с каква мисия сме дошли. Ние му разправихме в кратки думи посланието си. В отговор той почна да ни съди с един доста остър тон, като нарече пловдивския преврат ״лекомислен", ״необдуман", ״вздор"! ״Чувствата на Императора към България, към делото, създадено от баща му, прибави г. Гирс,
*. Всички рапорти по своето участие в борбата за съединението като пратеник на правителството Гешов е напечатал във в. Дума от 2—7 септември 1914 година.
75
не могат да се изменят, но България към нас не е такава, каквато ние очаквахме. Правителството й е враждебно към нас; какво не правихме за вас, нищо не ползува. Че някой си Соболев, или Каулбарс, или Ионин е казал някоя неприятна за вас дума, вие не трябваше за това да се съмнявате в чувствата на Русия. А вие се съмнявате — не народът ви, а политиканите ви. Вы питаете къ намъ какое-то недоверiе, какъ будто бы мы хотимъ взять у васъ что-то. Сега се стараем да уредим въпроса, който вие тъй необмислено повдигнахте, без да ни предупредите". Ние отговаряхме, доколкото можехме, на някои от по-острите му изражения и си дозволихме да му забележим, че оттеглюването на руските офицери има поражаеще влияние върху нас българите. „Но то успокои другите сили, отговори г. Гирс. Сега няма толкози опасност от навлизане на турците. Недейте разумева обаче, че всяка опасност е изчезнала. Вие не само от турците има да се боите, но и от сърбите. Мене ме е страх да не направят те нещо. Они могут занят Видин, зто очен возможно, потому что Милан хочет показаться чем нибуд перед своим народом; ссориться, драться с турками, нехристiанами — ничего, но драться със сербами христiанами, да еще славянами, очен неловко". Той прибави, че Русия се старае чрез Австрия да задържи Сърбия да не влиза в България, като обещава, че ние българите не ще бунтуваме Македония. В заключение г. Гирс ни каза, че ще доложи на Н. В. и ще ни яви, кога ще бъдем приети".
На другия ден ги приел и императорът. Ето отчетът на Гешова и Климента по тоя прием, даден в същия рапорт:
„Същата вечер г. Гирс ни съобщи, че Императорът желае да ни види на утрето. И тьй в събота на 21 ние пак се упътихме във Фреденсборг, дето по същия начин ни закараха в двореца, и подир закуска ни представиха на Н. Величество. Императорът ни прие твърде милостиво и разпита, кой от де е. Н. Високопреосвещенство изрече следуещите думи:
„Государь, когда тяжкiя вековыя страданiя нашего народа сделались невозможными и намъ угрожала опасность окончательно погибнуть, Твой Великiй Родитель явился нашимъ Ангеломъ Спасителемъ. И тогда, Государь, Твой великии народъ кровью своею избавилъ насъ от погибели, даровалъ намъ новую жизнь.
„Теперь, Государь, народъ нашъ переживаетъ опять тяжелыя и страшныя минуты. Не зная и не имея другого защитника и покровителя, кроме Тебя и Твоего великаго народа, народъ нашъ обращаетъ свои взоры къ Тебе. Онъ послалъ насъ повергнуть къ священнымъ
76
Твоимъ стопамъ чувства ero глубокой преданности и умолять Тебя не отказывать намъ и теперь въ своей защите.
״Положенiе, созданное берлинскимъ договоромъ для обЬихъ Болгарiй, было, Государь, такъ невыносимо для насъ, что болгарскiй народъ видел себя вынужденнымъ сделать шагъ, котораго онъ не могъ не сделать, но который можетъ погубить ero, если Tы, Государь, не возьмешь подъ свое покровительство дело нашего объединенiя.
״Обстоятельства таковы, Государь, что мым предпочитаемъ погибнуть, если Европа и теперь пожелаетъ наложить на насъ разделенiе, какъ она сделала зто въ Берлине. Въ такомъ случае вся Южная Болrapiя превратится в прах и пепелъ, и целое отечество наше подвергнется опять неописуемымъ ужасамъ.
״Только Tы одинъ, Государь, можешь отвратить эти несчастiя отъ освобожденной русскою кровью Болгарiй, и мы к Тебе припадаем и коленопреклонно умоляем защитит и спасти нас. Сжалься же, Государь, сжалься надъ несчастнымъ болгарскимъ народомъ, не оставляй ero въ эти тяжелыя для него минуты"!
Н. Величество отговори горе-долу както следва:
״В моихъ чувствах к болгарскому народу Вы сомневаться не можете; они неизменны, но я не одобряю поступка, который вы сделали, не предупредив нас, чем поставили меня въ очень затруднительное, а, можетъ бытъ, и безвыходное положеше. O разъединенiи теперь и речи быть не можетъ, но какъ и въ какой форме будетъ соединенiе, это вопросъ, которьш нужно решить. Вашъ необдуманный поступокъ поднялъ на ноги все племена Балканскаго полуострова, въ особенности сербов. Вы знали, что ваше желанiе o соединенiи бнло нашимъ желанiемъ, но мы хотели устроить зто тихо и мирно, тем болеe, что румелiйцамъ нечего было спешить; они не имели причинъ бояться:— вся администращя была въ рукахъ болгаръ".
״Тук ние си дозволихме да му забележим, че икономическото положение беше несносно. Подир няколко още думи, между които един от нас се помоли на Н. В. да ни прости, ако в нещо сме го оскърбили, той ни поздрави, и ауденцията се свърши".
Депутацията е била поканена да отиде и в Русия, и в тоя смисъл тя добила наставление и от София, но по съветите на Гирса и мнението на императора, което той им предал, тe се отказали от това посещение.
77
На Гешова било възложено телеграфически от София да замине за Лондон, дето пристига на 26 септември. Там той заварва печата целия в полза на съединението.
Английското правителство също тъй се показва не зле настроено. Но въпросът се умъчнява от заявени претенции от страна на сърби и гърци. В дипломатическия свят почват да дирят формули за едно такова разрешение на въпроса, което би задоволило всички.
Гешов схваща ясно това положение и прави всичко, за да изясни положението в полза на България. Най-напред той се явява пред началника на източното отделение, Филип Къри, за когото имал сведения, че имал големо влияние върху лорд Солзбери, британския министър на външните работи. След това той се среща с лорд Солзбери. За срещата както с г. Къри, тъй и с лорд Солзбери, ето какво съобщава Гешов в рапорта си до българското правителство от 4/16 октомври (Дума 1914 бр. 59.):
״С г-н Currie главно се разговаряхме за дневните новини, че уж statuquo-то щело да се възстанови в И. Румелия и че сърбите могат да навлезат в България. За първото г. Currie ми забележи, че не е дотам вярно; че лично той не мисли statuquo-то съвършено, както си беше доскоро, да се възстановява. Колкото за сърбите, те не е чудно да навлезат, каза г-н Currie. Както вие нарушихте Берлинския трактат, тъй и те могат да го нарушат. Само моето лично впечатление е, че те няма да навлязат, додето силите не припознаят съединението. За да ги преварите, вие влезте веднага в споразумение с Портата, на основание на личното съединение. Аз се постарах да посоча на г-н Currie всичките неудобства на персоналното съединение. Няма друго средство, настоя няколко пъти г-н Currie. Аз тогава го попитах, дали това е и мнението на лорд Солзбери, за да го телеграфирам. Г-н Currie ме помоли да почакам малко, отиде да пита първия министър и подир малко, като се завърна, ми съобщи, че това е и съветът на лорд Солзбери и добре ще сторя да ви го телеграфирам. Вследствие на тоя разговор и аз ви отправих вчерашната депеша. Подир телеграфирането аз получих депешата ви, с която ми давате нови инструкции и на края на която казвате, че желаете да влезете в преми споразумения с Портата, но че тя не отговаряла на вашите предложения.
״Днес часа на 4 бях приет от лорд Солзбери. Аз му съобщих почти буквално това, що вие ми бяхте предписали, с двете
78
си депеши, да му говоря, като прибавих от моя страна някои необходими допълнения. Аз настоях: 1) върху непрактичността на персоналното съединение, тъй като немислимо е българският княз да се подлага на преизбиране всеки пет години за генерал-губернатор на Изт. Румелия, тъй като, щом една сила не го ще, неговото преназначение става невъзможно, и 2) върху опасността на едно навлизане на сръбските войски в България, тъй като от това навлизане навярно ще произтекат нечакани заплитания и чужди вмешателства, вследствие на които самостоятелното развитие на източните християнски народи става твърде проблематично.
״На конец аз не пропуснах да забележа на първия министър, че не се забавих да телеграфирам съвета, който вчера той ми даде чрез г-н Currie, на моето правителство, но че от една депеша, която аз снощи получих, излиза, че нашето правителство не е криво, ако премите отговори с Портата не са почнали, тъй като турското правителство не е искало да отговори на направените предложения.
״Да, отговори лорд Солзбери, както се види, руското влияние е преодоляеще в Цариград, и руското правителство не ще да се споразумеете вие направо с Портата. Аз не мога да скрия от вас, че изгледът на работите въобще за вас е много тъмен. Княз Александър може да е постъпил благоразумно, като се е турил на глава на движението, тъй като вие казвате, че другояче страната ви щеше да падне в пълна анархия; но румелийците не постъпиха благоразумно, като прибързаха с преврата: трябваше да чакат да узрее крушата. За нас ще бъде твърде печално да видим турците да навлязат в Румелия. Но работата е, че не от нас само зависи решението на тоя въпрос, а главно от трите северни сили. Знаете ли, какво се реши в Кремзир? някак ненадейно ме попита лорд Солзбери.
״Аз му отговорих, че подобни тайни не могат да бъдат известни мен, а по е вероятно да бъдат познати нему.
״И мен не са известни, тъй като всичко се държи скрито, пое лорд Солзбери. Сега въпросът е, как да се избавите вие, тъй като, аз пак нема да скрия от вас, работата е тъй дошла, че вие можете нищо да не спечелите, когато другите спечелят. Аз пак ви съветвам да телеграфирате на вашето правителство, князът ви и то да бъдат по-отстъпчиви. Съгласете се с най-малкото, което ви се даде, като го употребите за стъпало за по-нататъшното ви развитие. Колкото за Сърбия, чието движение се дължи на не-
79
сигурното положение на Милана, аз признавам всичкото зло, което нейното навлизане в България може да причини и на страната ви и особно на княза ви. Ние употребяваме всички старания, за да я задържимъ, но не сме ние, което имаме най-голямото влияние връз нея, а Австрия. Какво им е намерението, не знаем. И пак повтарям, че за вас самото средство е да бъдете колкото е възможно отстъпчиви".
Гешов се вижда и със сръбския дипломатически представител в Лондон, Миятович, женен за англичанка, който лично агититирал в печата в полза на сръбските претенции. Той пише писма до вестниците, в които претендира, че на Сърбия трябва да се даде или част от Стара Сърбия (Македония), или трите български околии: трънска, брезнишка и радомирска. За срещата си с Миятовича Гешов ето какво долага в рапорта си от 4/16 октомври 1885 на българското правителство (Дума бр. 59.):
״С г. Миятович се разговаряхме, преди да ме приеме лорд Солзбери. Той признава, че сърбите са пропустнали минутата за едно нашествие в Стара Сърбия, и тъй като сега, ако речат да нападнат Турция, ще бъдат надвити, затова вероятно е крал Милан, който трябва да направи нещо, да навлезе в България. ״То ще бъде твърде жално, забележи г. Миятович, и дано в последнята минута да се намери някое средство, за да се предотвърне такава опасност. Но какво да се прави, когато и вашето правителство от три години насам никак не се влада добре с нас. Защо грабнахте Брегово? Защо се обещавате да интернирате Пашича и Павловича, а ги пущате да интригуват? Защо направихте тоя преврат, без да се споразумеете предварително с нас? Защо и сега не се обръщате към нас за едно братско споразумение? Тия са главните оплаквания на г. Миятович против нас. Аз не пропустнах да дам нуждните отговори на г. Миятовича и го докарах да признае, че и за тях ще бъде твърде опасно, ако безразсъдното им нападение върху България причини заплитания и вмешателства, следствието на които техният късоглед егоизъм не може още да види. Една само бележка на г. Миятович, мисля, заслужава да се вземе в внимание, а то е, да се спрат всичките сръбски агитатори и нашето правителство, ако не е вече направило, да направи една постъпка пред сръбското за едно прямо споразумение".
Гешов не пропуска да се види и с редакторите на по-главните вестници. И за това ето какво той съобщава в рапортите си:
80
״Тая неделя аз имах свиждания с редакторите на по-главните вестници. Те всичките са добре разположени към нас и не удобряват поведението на Сърбия. Най-приятното е, че в това отношение сполучих да убедя и г-н Гладстона да порицае с писмото си до мене сръбските и гръцки движения. Тук притворени ще намерите преводите на писмото, което г. Гладстон беше отправил до г-н Лавле, и на онова, което вчера отправи до мене. Писмото на г. Гладстона има толкоз по-вече важност, че мнозина предсказват, какво след идещите избори през ноемврия той пак ще дойде на власт. Аз телеграфически му поисках дозволение да обнародвам писмото му, той ми дозволи, и утре заран всичките тукашни вестници ще го имат и вероятно съдържанието му ще се телеграфира и от разните телеграфни агенции за в странство.
״Приемете и пр... Ив. Ев. Гешов.
״Ето преводът на писмото на г. Гладстона до мене:
״Хоуорден Касл, Честер
״Октомври 15
״Любезни господине,
״Имах честьта да получа вашето писмо и едва ли има нужда да ви уверявам в моето продължително интересуване от работите на Балканския полуостров и особно на България.
״С очудване видях във вестниците моето частно писмо до г-н де Лавле, или по-голямата част от него, което предполагам се е превело и препревело. Както и да е, надея се да не причини вреда, ако се разбере, какво то просто съобщаваше, че аз съм в полза на припознаването извършения факт, че се надея съединението да бъде реално и че аз никак не удобрявам, до колкото се простират сведенията ми, движения като ония, с които заплашват Сърбия и Гърция, чието право, да се намесват в страни извън своите граници, аз не мога да призная.
״Не мисля да имам правото да кажа по-вече, тъй като в тия заплетени работи е много по-лесно да стори човек зло, от колкото добро. Във всеки случай, аз не ще пропусна да дам найголямото внимание на всяко писмо от вас.
״Оставам, любезни господине, Ваш верен,
״У. Е. Гладстон."
81
Между друго в английския печат се появяват сведения, че турците, преследвани, бягали от България. Гешов веднага дава следното опровержение, което в. Таймс печати с видни букви
״До издателя на в. Таймс.
״Господине,
״В броя на Таймс от миналия вторник Г. И. С. Робинсон в едно писмо от Русе твърди, че всъду из България ״има изселвания на турското население. До сега от деня на преврата казват, че най-малко 30,000 души турци са бягали, за да си избавят живота, и изселването расте всеки ден".
״Дозволявате ли ми да кажа, че г. Робинсон е зле уведомен? Аз телеграфирах неговото твърдение на моето правителство и сега съм опълномощен формално да го опровергая. Българските турци не се изселват, те са тъй многобройни, щото всеко подобно движение от тяхна страна щеше да се усети не само в България, но и в Турция. Г. Робинсон пресмета числото им на 600,000 души. Аз му крайно благодаря за това признание. То е най-добрият отговор на опитванията, направени от известни лица, да изровят стари рапорти върху български жестокости. Поведението на българите към турците не ще да е било много лошо, щом 600,000 мусулмани са намерили възможно да останат в България.
״Аз мисля, че мога да заявя, господине, че те ще намерят възможно да продължат пребиваването си в старите си огнища въпреки сегашните ненормални обстоятелства. Далеч от да бъдат противни на съединението, те го поздравиха, като неизбежен край на едно неуредено положение, което тежеше върху тях не по-малко отколкото върху техните българи съграждани. Техните депутати, 15 на брой, бяха първите да пристигнат в София при последното свикване на българското Събрание и не последните да гласуват в полза на съединението. Мусулманите в България отидоха и по-далеч. Те попросиха от Високата Порта да утвърди свършеното дело и напоследък помолиха българското правителство да изпрати народното опълчение от Дели-Орман (дето има едно гъсто мусулманско население) срещу Сърбия, в случай, че тая последната нападне България
״Имам чест да бъда, господине, ваш покорен слуга.
״Лондон, 22 октомври.
״Ив. Ев. Гешов".
82
Гешов се вижда и с други влиятелни лица в Лондон: с Р. Чърчил, министър за Индия и най-влиятелен член след лорд Солзбери в английското правителство, с Чарлс Дилк, влиятелен член на либералната партия, с Генадиус, управляещ гръцката легация в Лондон, който сам пожелал да се срещне с него, и с други влиятелни лица, и пред всички се застъпя за далото на България.
На връщане от Лондон Гешов се отбива и в Париж, дето той се среща с редакторите на Журнал де Деба, Тан, Репюблик франсез и Голоа, нарежда с Луи Леже да издаде в една книга (La Bulgarie Contemporaine) разните си сказки и статии, които той бил съставил и от част напечатал в разни периодически списания върху България и напредъка на българите. Имал също тъй свиждане с директора на политическите дела в Париж. Явил се и у самия министър на външните работи, Фрейсине. За ауденцията си у последния той ето какво долага на българското правителство с рапорта си от 25 октомври 1885 г.
״Както на лорд Солзбери, тъй и на г. Фрейсине, аз изложих причините, политически и икономически, които накараха румелийското население да иска съединението, настоях върху нуждата, в която се намери правителството на Н. Височество да встъпи в Източна Румелия, за да запази порядъка и тишината и направих възвание към известната любов на Франция за свободата и народните правдини, като му се помолих да не ни отказва своето съдействие. Г-н Freycinet ми отговори, че можем да бъдем уверени в симпатиите на Франция, но че в тая минута, главният интерес както на Франция, тьй и на цяла Европа, е запазването на мира. За тая цел големи усилия са се положили за събирането на конференцията, на решението на която ние най-добре ще сторим да се подчиним напълно. Аз му отговорих, че, според мене, именно в интереса на мира е, щото да се намери едно решение, което да удовлетвори за конните искания на българите, тъй като всяко привременно replatrage ще бъде далеч от да даде исканите гаранции за мира на Изток. При това аз му показах всичките огромни мъчнотии, които всяко опитване за възстановяване status quo ante ще посрещне, особно в Румелия, дето населението не е възможно да се подчини на същия органически устав. ״Може да има мъчнотии, отговори г-н Freycinet, но всяко решение противно на status quo ante без друго ще се последва от не по-малко мъчнотии и от но-големи опасности за вас. Аз мисля, че и вие сами не ще желаете да постигнете съеди-
83
нението си, откак съвършено съсипите отечеството си. Затова, без да предрешавам заключенията на конференцията, без да зная дори, какво тя ще реши, и като ви говоря не като французки министър, а като г-н Freycinet, аз ви съветвам да се подчините на нейните решения. Ако те не ви са благоприятни, вие можете да си направите предпазванията (vos гéserves), но умното ще бъде да се подчините. Колкото за органическия устав, той е други въпрос. В него могат значителни изменения да станат, за да се удовлетворят справедливите оплаквания на румелийците. Но то пак ще зависи от Европа; и на Европа вие трябва да се подчините".
* * *
Когато Гешов се връща от Париж в България на 1 ноември, той научава в Берковица, че Милан е обявил война на България. Гешову Каравелов довери да води преговорите за мир и със Сърбия в Букурещ.
На 16 януари 1886 год. Гешов заминава за Букурещ заедно с делегата на Турция Меджид паша. Въз основа на инструкциите от министър-председателя Каравелов, Гешов предлага следния проект за мир:
„Чл. 1. Ще има отсега мир и приятелство между кралство Сърбия и княжество България.
„Чл. 2. Една обща амнистия ще се провъзгласи взаимно в полза на ония от приятелите на Сърбия и България, които може да са се компрометирали през войната, като са служили на неприятеля.
„Чл. 3. Окончателното определение на цялата граница между Сърбия и България ще се извърши на основа на берлинския договор и от техническо гледище от една сръбско - българска комисия. Тая комисия ще почне работата си месец подир ратификацията на тоя договор.
„Чл. 4. Сърбия ще плати на България едно обезщетение от 25 милиона лева, от които 20 милиона като военни разноски (подържане на армията, заместване на материала и пр.) и 5 милиона за обезпечение вредите, причинени от нашествието в софийския, трънския и видинския окръг. Това обезщетение ще се плати в един срок от 5 години от датата на ратификацията на тоя
84
договор, и то в рати по 5 милиона, от които първата ще се брои два месеца след ратификацията на договора".
След дълги преговори, който са свършили чак на 19 февруари, Гешов подписва договора за мир с член единствена.: „Мирът се възстановява между България и Сърбия от деня на подписването тоя договор". Отказването на България от обезщетението се е обуславяло с това, че силите в замяна на това ще признаят Съединението. И един месец след това (24 март 1886 год.) се подписва Топханенското съглашение, с което окончателно се оформява историческото дело на съединението.