7. От 1883 до 1886.
В ноември месец 1883 година Гешов бива назначен за директор на Българската народна банка в София. Какво е накарало Гешова да напустне министерския пост и да дойде в София и стане директор на Банката, в своите Спомени, дето намираме големи подробности из неговия живот, той не казва нищо. Споменува само, че бидейки ״назначен през ноември 1883 за директор на Българската народна банка, той през декември същата година напустнал Източна Румелия и дошъл в София". Неговото оттегляне от поста директор на финансите в Източна Румелия съвпада с разпалването на партизанските страсти и в Източна Румелия, дето от София бяха пристигнали емигранти от България, които не малко спомогнаха да се тури край на идиличния период от политическия живот на тая област, на периода, когато всички действуваха дружно в борба за нейното ״побългаряване", както се изразява Гешов. Това ״побългаряване" беше вече окончателно привършено, та политическите дейци можаха свободно да партизанствуват. Както споменахме и по-рано [1], Гешову са били противни партизанските разправии. И първите години от своята обществена дейност той ги избягва на всяка цена за себе си. За това ще да е предпочел да се откаже от министерския си пост в Източна Румелия и да приеме тихата неполитическа служба директор на Българската народна банка в София.
Той намира Народната банка в онова първобитно състояние в каквото я бил създал княз Дондуков на 25 януари 1879 година с един капитал от два милиона лева и с твърде ограничени от общ банков характер операции само за кратко-
1. Вж. стр. 59.
69
срочен търговски кредит. Тя не е имала право да отпуща заеми срещу лично поръчителство (по записи), нито по специална текуща сметка. Не й е било позволено да отпуща и дългосрочни заеми срещу залог на недвижими имоти (ипотечен кредит). Отпущала заеми само срещу движим имот, като ценни книги, скъпоценни метали и др. подобни ценности и е сконтирала полици и други срочни обезателства, основани на търговски взимания-давания. Не е имала, разбира се, и право да издава банкноти. От основаването на банката до дохаждането на Гешова за нейн управител са били правени опити да се обърне тя от държавна в акционерна, първоначално по предложение на двама руски капиталисти, а по-после по инициатива й на самата държава, ала и двата тия опита не могли да се осъществят. С дохаждането на Гешова за управител на банката тая идея съвсем се изоставя, и банката се урежда на началата, на които тя с много малки изменения и днес функционира. Гешов, казва се в отчета за 25-годишната дейност на банката, може да се смята за основател на Народната банка в тоя вид, в който съществува сега [1]. Според закона за банката, гласуван през м. януари 1885 г. нейният капитал се увеличава с 10 милиона лева. И ней се предоставя да върши свръх операциите, предвидени в устава й от 1879 г., още и следните действия: да издава банкови билети от златен еталон, като пази в касата си златна монета за едно количество, равно на трета част от стойността на издадените банкноти; да открива текущи сметки на търговци и промишленици срещу лично поръчителство; да раздава заеми срещу залог на недвижими имоти, както и заеми на окръжни съвети, общински управления и земледелските каси. Управлението на банката се поверява на един управител и 4 администратора, назначени с указ от държавния глава по представление на министра на финансите, които не могат да бъдат уволнявани от служба освен по решение на Народното събрание. За определение кредитоспособността на заемоискателите и на техните поръчители при централното седалище на банката и при всеки нейн клон се нарежда сконтов комитет, съставен от 3—6 изборни члена, взети измежду търговско-индустриялното съсловие. Банката, и според тоя закон, остава касиер на държавата за нейните приходи и плащания,
1. Вж. Отчет за 25 годишната деятелност на Българската народна банка, прочетен от нейния управител Ст. Караджов на 6 юни 1904 год. Стр. 10.
70
като се задължава да сконтира бонове на държавното съкровище и да дава в заем пари на държавата срещу тия бонове в размер най-много до 1/5 от своя действителен капитал, както и да купува български държавни фондове (облигации от държавните заеми) за сума, която не превишава основния й капитал. Върховен контрол върху банката се предвижда да се упражнява чрез двама делегати на правителството — единът съветник на върховната сметна палата, а другият чиновник от министерството на финансите. Правителствените депутати са имали право на всяко време да проверяват книгите и касата на банката.
* * *
В свръзка с преустройството на Народната банка тогавашният министър на финансите натоварва Гешова с мисията, да изучи организацията на емисионните банки в някои от ония европейски държави, които по числеността на населението си не надминават много България. С тая цел той, придружен от тогавашния администратор на Народната банка г. Тенев, се отправя най-напред в Белгия, за да изучи белгийската народна банка, която е послужила за образец на ромънската и сръбската народна банка. От Брюксел Гешов сам заминава за Швейцария и за Гърция да изучи тамошните банкови учреждения. На връщане Гешов дава до министра на финансите сам рапорт за устройството на швейцарските банкови учреждения и на гръцката народна банка, а заедно с г. Тенева рапорт за устройството и на белгийската народна банка, за спестителните каси при тая банка, за даваните от тях заеми на земледелците, за популярните банки в Белгия, за белгийското дружество за общински кредит и за белгийските кредитни дружества. Тия първи по рода си рапорти са отпечатани в една брошура в 1886 година от Българската народна банка и са послужили за ръководство на нашите кредитни учреждения не в едно отношение.
Характерни за схващанията на Гешова като общественик са следните бележки, които той прави в края на рапорта си за гръцката народна банка:
״Трябва да се отдаде и тая справедливост на гръцките държавни мъже, че въобще те не са искали да се месят във вътрешното управление на банката, че са отбягвали да я направят тризнище на политически страсти, прибежище на крайни партизани.
71
Те не са се противили да се назначават в нея достойни лица, на каквато партия и да са принадлежали те. Тъй при всичката вражда, която днешното болшинство на гръцката камара храни към членовете на бившето министерство на г. Трикуписа, сегашното правителство не е възпрепятствувало да се избере за втори подуправител на банката г. Павел Калига, бивш събрат по финансите на г. Трикуписа, и един от най-знамените законоведци и икономисти на Гърция. Гърците са убедени, че само едно просветено, осторожно и безпристрастно управление е способно да направи от банката един силен лост за економическото развитие на страната. В това отношение те ни дават един пример, достоен за подражание".
* * *
Все по това време Гешов се интересува и от въпроса за основаването на пощенска спестовна каса. Първият закон за тая каса е гласуван от Народното събрание същата година, когато се гласува и законът за Народната банка, и обнародван в Държавен вестник от 1 февруари 1885 год. Гешов взима участие при неговото съставяне и сам пише следнята обяснителна записка към законопроекта:
״Величието на един народ зависи от енергията, постоянството и независимия характер на единиците, които го съставляват. Опитът е доказал, че нищо тъй не способствува на развитието на тия качества, каквото чувството на самопомагането. Само хора, които са научени не да чакат от други, а да помагат сами на себе си, могат да имат достатъчна деятелност и достатъчна независимост, за да бъдат полезни фактори в развитието на народа си.
״Една от най-плодотворните форми на самопомагането е спестяването. Човек, който се е научил да пести, да туря на страна ״бели пари за черни дни", е поставил най-здравата основа на своята нравствена независимост, на своето човешко достолепието и е посеял семето, от което расте благоденствието на частни лица и могуществото на цели народи. Употребени по един сигурен начин, спестените пари не само обезпечават спестителя, но и обогатяват страната, на която той принадлежи.
״За да се постигне тая двояка цел, за да се даде едно силно поощрение на спестяването, образованите европейци отколе са
72
изнамерили тъй наречените спестовни каси. Тяхното име достатъчно обяснява значението им: те се учреждават, за да прибират дребни спестени количества и като ги влагат в разни народополезни предприятия, да плащат една умерена лихва на спестителите."
За да полуларизува пощенските каси, той пише и статия във в. Домакин (год. II. бр. 4 от 8 април 1885 год.), в която излага ползата от тия каси по следния начин:
״ Кои са ползите, които тия каси, тъй уредени, ще могат да принесат на българите спестители частно, на България изобщо?
״За да оценим тия ползи, достатъчно е да хвърлим един поглед върху плода на спестовните каси в страните, дето те са били устроени. Огромно е увеличението на спестените количества там, дето има такива каси. Според последното изчисление на г. Льороа Болье, в европейските спестовни каси днес за днес трябва да има вложени от 12 до 13 милиарда лева. И нека се не заборавя, че това огромно количество е съставено от дребни суми, тъй като касите въобще не приемат влогове по-вече от 2000 л. с изключение на Англия, гдето се приемат влогове и до 150 лири стерлинги. Без спестовните каси, една голема част от тия 13 милиарда, ако не и цялото количество, не само щеше да лежи мъртво, тъй като никоя банка не приема влогове от 1 и 2 лева, но е повече от вярно, че не щеше да бъде и спестена. Без спестовните каси, следователно, не само едно значително число люде не щяха да имат нищо спестено, но и едни огромни капитали щяха да бъдат изгубени за земледелието, за промишлеността и за търговията на света.
״Това, което спестовните каси са направили за другите страни, те ще направат и за нашата. Нашият народ е пестелив. Но неговата пестеливост досега често се е зле възнаграждавала. Пари скрити в гърнета или в дупки, често са се открадвали, пари дадени с лихва на тогова или оногова, често са се изедали. Имало е наистина едно трето средство, купуването на недвижими имоти, но такива имоти не се купуват с 20, 50 и 100 лева. За такива дребни количества именно се отварят и спестовните каси. От сега пестеливият домакин ще има силно насърдчаване да увеличава икономийките си, тъй като ще има едно здраво място, дето да може да ги влага, и дето те не само ще бъдат съвършено безопасни, но ще му принасят още и лихва. От сега и разпуснатите, ״пробитите кесии", — както ги нарича народът, — не ще имат извинението, че нема де да вложат парите си, та за това и не пестят.
73
Спестовната каса ще конкурира на кръчмата и на кафенето. В борбата между тия съперничествуещи учреждения има надежда, че и у нас, както и другаде победата в много случаи ще остане от страната на спестовната каса. По тоя начин тия спестовни учреждения не само ще направят нашите люде по-пестеливи, но и по-нравствени.
״Малка ли е тая полза? Но тя не е самата. Парите, вложени в спестовната каса, ще се внасят, както видяхме вече, в Народната банка, която щяла да ги употребява, ако сведенията ни са верни, да прави заеми на земледелческите каси и да дава пари под залог на недвижими имоти. Чрез земледелческите каси тия спестени количества ще се раздават в заем на земледелците, ще помагат на развието на нашето земледелие; а чрез заемите под залог, те ще влазят в ръцете на родни наши занаятчии и търговци, за подпомагане нашата промишленност, за улеснение нашата търговия. По тоя начин те действително ще играят ролята на влагата, за която говори французкият икономист, и която, откак се събере по капка от разни точки, се връща в благотворни струи да напои и оплодотвори цялата страна.
״Пред вид на неоспоримите ползи, които могат да се очакват от тия спестовни каси, ние се надеем, че всички ония, които с перо или думи могат да повлият върху масата на народа, ще се постараят да употребят влиянието си в полза на тия учреждения. Тая длъжност се особно налага на нашите чиновници, на нашите учители и свещеници. Нека те дадат примера. Нека залегнат да запознаят всички ония, с които дохождат в съприкосновение с устройството на спестовните каси, да им представят тяхната полза, да им вдъхнат доверие към тях. Нека пропагандират ползата на тия учреждения, и нека бъдат уверени, че неоценими ще бъдат услугите, които те, по тоя начин, ще принесат на народа и на отечеството".
Колко е мъчно да се възприемат от един още млад и не културен народ подобни институти при очевидната полза от тях, се вижда от факта, че тоя закон, изменен в някои малки подробности, се прилага едва в 1896 г., когато Гешов е министър, от неговия колега министър, под чието ведомство се намираха пощите и телеграфите.