Иван Евстатиев Гешов
Възгледи и дейност
6. Финансова дейност в Източна Румелия
В началото на януари 1882 год. Гешов бива поканен от генерал губернатора на Източна Румелия да заеме поста директор (министър) на финансите в Областта, след като Областното събрание било бламирало двама титулярни директори — единът немец, бивш турски чиновник Шмит, а другият българин, лекарят д-р Странски. Според свидетелството на Михаила Маджаров, бивш директор на Източна Румелия (Източна Румелия, исторически преглед, стр. 215) след тия двама директори във финансите на Областта бил настанал пълен хаос. И Гешов е трябвало не само да премахне тоя хаос, а и да положи основите на едно добро финансово управление в Областта. За да се види, какво е извършил Гешов като директор на финансите в една нова област след бламирането на двама негови предшественици, тук даваме в извлечение по-съществените части от неговия доклад до генерал-губернатора на Източна Румелия, когато той си подава оставката, за да замине (ноември 1883 г.) за Северна България, дето бива назначен за директор на Българската народна банка:
״Устройството, както на дирекционното управление, тъй и на окръжните и околийски финансови органи, привлече вниманието на поверената мене Дирекция от начало още на постъпването ми в служба. Относително до дирекционното управление, по решение на Областното събрание, зето в сесията на 1881 год., не само началниците на отделите трябваше да се променят, но и една специална комисия трябваше да се натовари, за да разгледа и разчисти сметките на Дирекцията. Тая комисия се назначи, в началото на 1882 год., но подир тримесечно работене, по решението на Постоянния комитет се разтури, без да дойде до някакъв резултат. Нейното дело, следователно, както и делото за преустройството въобще на дирекционното управление, се възложиха на новите началници на отделите, които аз бях Ви предложил, и които назначихте едновременно с
63
мене. От рапортите, които аз имах чест да Ви отправя по онова време, В. Високопревъзходителсгво помните, с какви мъчнотии въверената мене Дирекция имá да се бори тогава и как тя можа да ги преодолеe. Вътре в пет месеца — от разтурването на специалната комисия до сесията на 1882 год. — тя можа да разчисти сметките и да представи на Областното събрание, още в сесията на 1882 год., прегледани и сключени, поправителните бюджети за 1879—80 и 1880—81, които преди година бяха подигнали в него такъв голям шум.
״Същевременно с разчистването на старите сметки, Дирекцията почна и своята вътрешна наредба. Финансовият съвет, който е предвиден в чл. 203 на органическия устав, и който до тогава не беше заседавал, — поне аз никакъв протокол не намерих — захвана да заседава редовно и да си дава мнението върху всичките въпроси, които аз считах за нуждно да му подложа. Никакъв проект за закон или правилник, никакво представление за назначение, никакво постановление не излезе от Дирекцията, без да е било разгледано от него. За това свидетелствуват 82־та протокола, в които са изложени неговите решения. При това за осветление на членовете му, както и на другите чиновници в Дирекцията, от година насам се състави и една библиотека, която съдържа вече 180 тома отборни съчинения по политическата икономия, по науката на финансите и по административното и финансово право.
״Ще ми дозволите, вярвам, В. Високопревъзходителство, да спомена тук вкратце, какво е можало да се свърши с помощта всякога на Финансовия съвет по организирането, както на разните отдели на Дирекцията, тъй и на външните финансови власти.
״Главен Контрол. Две са службите, които Органическият устав възлага на тоя отдел — собствено контрола и инспекцията. Относително до първата от тия две служби, притурка № 9 на Органическия устав, която е почти буквален превод на италианските финансови закони, е постановила за нашата област тъй наречения предварителен контрол, както той се практикува в Италия, Белгия и. други образовани страни. Но тоя контрол до лани тук не се упражняваше. Платежните заповеди се записваха наистина в Главния контрол, но никакви оправдателни документи не се искаха за оправдание на записаните в тях разноски. И тъй в нашата област, дето уж съществуваше предварителният контрол, много по-малко внимание се обръщаше върху предварителното оправдание на исканите количества, от колкото в страни, дето подобен контрол не съществува, като
64
Франция, България и пр. От началото на новата година насам, тоя порядък се измени, и днес прeдварителният контрол се упражнява у нас според практиката на страни, от които тая изрядна система е заета и за нас. Колкото за инспекцията, правилникът, който споменах по-горе, определи длъжностите и правата на инспекторите, на които и нови форми се дадоха за съставление докладите.
״Главно счетоводство. Чл. 52 от притурка № 9 от Органическия устав изрично постановява, че книгите на тоя отдел се държат по диплографически ред. Когато аз постъпих в Дирекцията, наместо редовни диплографически книги, намерих ״хвърлени листа" (както се беше изразила комисията на Областното събрание) и аз попитах, защо казаният член от закона не бeше се приспособил. В оттовор ми се каза, че след малко време аз сам ще се убедя, какво реченият член е неприспособим. Благодарение на новия гл. счетоводител, предсказанията за неприспособимостта на члена не се осъществиха; и днес в тоя отдел е въведен един диплографически ред, който силно помага на редовното държане и бързото сключване на сметките.
״Главно съкровище. Регистрите, държани преди началото на 1882 г. в тоя отдел, бяха най-важните по това, че от тях трябваше да се извади, какви приходи бяха постъпили и какви недобори остаяха да се събират, за да се намери, с една дума, финансовото положение на страната. За жалост те се намираха най-погрешени. Затова се почна една работа, която трая месеци и която най-после, след многократни искания за нови сметки от г-да финансовите началници, има за резултат нареждането на книгите по десетъците, по другите преми данъци, по авансите, по платежните заповеди, подписани от главното съкровище, и по другите сметки, с които е натоварен тоя отдел. .. Скоро се видя, че тоя отдел не можеше да изпълнява и ковчежнически длъжности, и пловдивският окръжен ковчег се натовари да прибира парите, които идеха от вън, както вече беше отколе натоварен и с всичките областни разноски, плащани в Пловдив. От началото на новата година съставиха се нови регистри за преките данъци, тъй щото да може лесно да се види, колко данък трябва да се събира, колко се е събрало и колко остая да се събира. Подобни регистри се направиха и за правата и наемите, които се дават с контрати, за да може да се вижда, колко и през кои месеци трябва да постъпят тия приходи. С помощта на особни таблици държат се днес регистри за премите и непреми данъци и за другите доходи въобще, които показват изведнаж и 20 дни най-
65
късно, слад като са постъпили в касите, всичкиге събрани даиъци и приходи, тъй че има един непрекъснат надзор върху тяхното събиране.
״Окръжни и околийски финансови управления. При постъпването ми на служба, аз намерих за нуждно да свикам в Пловдив г. г. финансовите началници, за да се допитам до тях върху нуждите на управлението. Много от техните мнения, разисквани във финансовия съвег, се приеха и туриха в действие. По единодушното им желание, Дирекцията прие за правило, да не представлява за назначение и не назначава сама ни един финансов чиновник, без да вземе предварително съгласното мнение на надлежния финансов началник. При това се обърна сериозно внимание върху деятелността и честността на всичкия чиновнически състав. Честите инспекции и ревизия не малко спомогнаха в това отношение, като държаха чиновниците на щрек и ги правеха внимателни в изпълнение длъжностите им. За улеснение на сериозната работа, която Дирекцията искаше от тях, тя взе всичките мерки, за да им опростотвори, до колкото е възможно, службата. От новата година насам се въведоха нови еднообразни регистри, които не малко способствуват за редовното и бързо констатиране на действията на финансовите власти. Раздадоха се по общините квитанционните (кочанни) и данъчни книги, които, може би по причина на неграмотността на кметовете, да имат нужда от некои изменения, но които беха първата стъпка в това отношение, тъй като до лани чл. 130 от прот. № 9 на Устава не беше приспособен. Не се приспособиха тъй също и чл. 134 и 135 от същата притурка, затова и длъжноста на Дирекцията бе да напомни на финансовите власти, че законите са направени да се изпълняват, а не да се пренебрегват. Преведоха се и се печатиха някои важни отомански правилници — като оня за тютюните — които, като непреведени на български, бяха непознати на по-голямата част от финансовите чиновници. Пратиха се и наставления за държането на регистрите, за депозитите, оставени в ковчежничествата, за меренето на вината и спиртливите пития, бланки за разновидни протоколи по финансовата служба и пр. и пр.
״Едно финансово управление зле разбира своята мисия, ако настоява да събира само данъците, били те праведно или неправедно наложени. То трябва още да разгледва оплакванията на ония податни, които се считат незаконно или неправедно обложени. Когато аз постъпих на служба, никакъв правилник не съществуваше относително до сроковете и начина на потъжванията срещу данъците. Една
66
от първите ми грижи следователно беше да определя тия подробности чрез два публично-админстративни правилника, които тая година се сляха в споменатия по-горе правилник за тъжбите по премите данъци. В тоя правилник за пръв път си намери приспособлението чл. 205 от Органическия устав, който е постановил, щото в определени периоди финансови контрольори да посещават разните окръзи, за да слушат оплакванията на данъкоплатците.
״Тъй като ми е дума за данъците, за необходимо считам да спомена, че данъчната система на областта от влизането ми още в Дирекцията привлече моето внимание. Кадастралните комисии, повечето от които бяха вече свършили действията си, когато аз постъпих бяха тъй неравномерно определили поземления данък — тоя главен товар на нашето население — щото аз лани още счетох за длъжност, да ви представя един законопроект, в мотивите на който настоявах, или тоя данък да се направи разменителен, и и да се повърне областта в системата на десятъка. Областното събрание прие системата на разметането, като натовари Постоянния комитет да разхвърли данъка върху шестте окръга. Това решение на Събранието, земено по мое предложение, ще му дозволи в настоещата сесия да намали още по-вече поземелния данък и по тоя начин се олекчи измъченото земледелческо население.
״Още в началото на марта 1882 год. аз имах честта, като Ви рапортирах за финансовото положение на областта, да настоя, че това положение може да се поправи само: 1) чрез предвиждане на действителни, а не въображаеми, приходи; 2) чрез икономии в разноските, и 3) чрез намаление на областната дан към В. Порта, тъй като несправедливо беше да плащаме 240,000 лири, когато според чл. 16 от Органическия устав, ние сме длъжни да й даваме само % от приходите си. Това мое последно предложение се посрещна с скептицизъм дори и в местния печат, некои органи от който цитираха членове на европейските вестници, за да докажат, че чуждите сили никога не биха приели подобно намаление. При всичко това туй намаление от 240,000 на 180,000 лири се прие от Областното събрание в ланшната му сесия, и ако не се е одобрило още от В. Порта, има причина да се вярва, че не се гледа с твърде лошо око от представителите на европейските кабинети. Познато е на В. Високопр., че самият съвета на bondholders в Цариград е доволен от редовностьта, с която от 1 март 1883 г. насам му се плащат всеки месец на 1 число по 15,000 лири за данта и по 416 65/100 л. за приходите на митниците".