5. Грижи за Източна Румелия
Гешов, както и цял български народ, също се е чувствувал неизказано обрадван от сключването на Санстефанския договор. ״И в най-буйните мечти на нашия затворнически живот, пише той в своите Спомени (91), ние никога не мислехме, че ще доживеем да видим един договор, подписан от Турция, да дава на България такива обширни граници, такава широка самостоятелност. И ние ликувахме". Всеки може да си въобрази, колко поразени са останали първите българи като Гешова и целият народ, когато в Берлин в 1878 г. нашето отечество трябваше да се разпокъса. ״Ние останахме, пише Гешовъ в Спомените си (94), смазани, гръмнати, поразени, и се питахме: възможно ли бе подир Санстефанския договор да се подчини пак под пряката политическа и военна власт на султана и да се обгради от негова войска населението, което първо бе възстанало против него; възможно ли бе султанът да може пак да изпраща, по искането на генерал-губернатора, турски офицери и войски в оная област, която бе най-много опропастена от тях и през кланетата на 1876 и през войната на 1877".
Под тия впечатления всички изпърво са мислили да отидат до крайност, но да не допустнат разпокъсването на българските земи. Тъй се обяснява и образуването на гимнастическото дружество за обучение на всички мъже от 20 до 40 години, което, както свидетелствува английската Синя книга (Turkey 1879, № 9, стр. 207, 551, 589, 649, 760. 796, 857, 887 и 1003), е причинило не малко страхове и грижи и което със своите 15,000 члена — обучени военно мъже — е играло не малка роля в тогавашните събития.
Скоро, обаче, по съветите на русите, и Гешов и всички други се убеждават, че берлинският договор в основата си няма да
33
бъде измeнeн. ״В началото, пише Гешов в своите Спомени (97), прицелната точка на разните заявления бе отменението или поне изменението на берлинския договор. В продължение на няколко седмици обаче ние се убедихме, особено от разговорите ни с нашите освободители, че подобно отменяне на лошите за нас постановления от берлинския ареопаг бе немислимо". Убедени в това, Гешов и първенците на Южна България, без да престанат да искат съединението на Южна България със Северна, си турили за цел със своите протести и манифестации да сполучат фактически да няма гарнизони по границите, и да не стъпва изобщо крак на османски войник в Източна Румелия; генерал-губернаторът да не бъде някой фанариотин или левантинец: офицерите на жардармерията и милицията да не бъдат турци, и органическият устав, който имаше да изработи международната комисия за устройството на Източна Румелия, да не бъде някакъв вилаетски закон, какъвто предлагали турците, а истинска конституция, която да гарантира една такава автономия, на каквато се радват полунезависимите английски колонии.
За постигането на тия цели, които, както се знае, се осъществиха напълно, Гешев има голяма заслуга. Още преди да дойде международната комисия, по инициятивата на тогавашния пловдивски вице-губернатор Бурмов се основава в. Марица, издаван от Хр. Г. Цанов, под главното редакторство на Гр. Начевич. Като главен сътрудник на Начевича е бил от самото начало и Гешов. След скорошното заминаване на Начевича (след 5—6 месеца) за княжество България, Гешов остава главен ръководител на в. Марица и го редактира близо три години, до назначението му за директор на финансите на Източна Румелия в януари 1882 година.
В първия брой на в. Марица (25. VII) той пише статия по повод разпространените в чужбина слухове за насилия, вършени от християни върху мюсюлмани през време на изгонването на турската власт из България, което дава повод на Гладстона в отговор на един адрес, изпратен му от българите на Бургас, и печатан заедно с адреса в същия брой на вестника, да заяви, че ״описания сега се пръскат, които, доде се опровергаят, турят някой части от българските и румелийските страни под тежки обвинения" и да моли бургазските българи: ״да упражнят всичкото си влияние в преследването и събарянето на всяко стремление, което иска да употреби придобиването на свободата в полза на буйството и притеснението". По тоя повод на съмнение и подозрение, че са
34
се вършили насилия, Гладстон казва: ״нека ви напомня, че в катихизиса за наставления, приготвен от българите възстаници в 1876 год., беше писано, че всеки мирен турчин щеше да се пощади, и честта и безопасността на младите, на старите и на жените щяха да бъдат не само завардени, но още и свети като ония на вашия народ. Бъдете уверени, заключава Гладстон, че ония, които потулят дела, противни на тия начала, са срам на християнското име и при това сa най-върлите неприятели на българската и румелийската свобода".
В статията си Гешов не отрича, че е имало случаи, дето наши селяни са „се увлекли в жалки и непростителни дела". Гешов „с душевна горест признава" това, и се пита: „далития селяни не са действали като предизвикани", и продължава: „нека димът на заарските пепелища, нека охканията на карловските вдовици, нека пловдивските тъмници, нека одринските бесилки, с които се свърши турското петвековно терзание над нещастния български народ, отговорят за нас!"
По-нататък в статията си Гешов споменава за вършеното от френци във време на тяхната революция и от англичани във време на необуздани страсти и казва: „и ние българите сме виновни, защото в едно време на необуздани страсти и крайно безначалие заприличахме на другите по-образовани народи, не по християнските добродетели, с които се хвалят, а по общочеловеческите природни недостатъци, с които са се отличили в некои от най-замечателните епохи на техната история".
Гешов обяснява, че интересът на англичаните да обвиняват населението на новоосвободените страни в насилия, каквито са правили турците, произхожда от тяхната политика спрямо Русия, и той казва в статията си:
„Ядът срещу Русия се изле върху българите; те станаха лоши, защото се оставиха да ги освободи Русия. Остри пера безсилни срещу силния — обърнаха се срещу слабия. За да се обори избавителят, трябваше да се очерни избавляемия . . . Понеже беше нужно да се повдигне английският народ срещу Русия, трябваше да се заличи и последната диря на симпатия към България".
Чувствувайки, че на малките народи не могат да се прощават прегрешенията, които вършат безнаказано големите, Гешов свършва статията си с позив, да се избягва всичко, което може да се експлоатира срещу България. Той казва в заключение на статията си:
35
״Нашата грижа трябва да бъде, да не даваме ни най-малка хватка, с която нашите неприятели да могат да оправдават своите укори срещу нас. Нека вече навсякъде млъкнат страстите и нека навсякъде християнски всеопрощаещи чувства към напрешните притеснители да преодолеят״.
В брой 3 на в. Марица Гешов пише статия по повод събраните от централното управление на императорския комисар сведения за жертвите, понесени от българското население в пловдивски и сливенски санджак през време на войната. Според тая статистика в пловдивски санджак са били разрушени, разграбени домове 31.264 или 48% от всичките, черкви 103 или 72 % от всичките, училища 127 или 84% от всичките, и убити, изклани, избесени и изгорени 13.821 души, а в сливенски санджак са били разрушени и разграбени домове 7.640 или 32 % от всичките, черкви 55 или 88 % от всичките, други здания 926 или 69 % от всичките, и убити, изклани, изгорени и обесени 3205 души. Гешов привежда тия цифри и заключава:
„Възпоминанията, с които е неразкъсано свързан списъкът на жертвите, са най-красноречивият протест срещу разделянето на Румелия от България. Страната, която най-много страда, страната, на която почвата се напои с потоци от невинна българска кръв, тази страна е предопределена да се варди и за напред от виновниците на това ужасно кръвопролитие, от турски войски. Нека заарското сираче очаква да види след малко убиеца на баща си, нека карловската вдовица се готви да съзре и тя изедника на мъжа си помежду турските защитници на Балкана, когато ще минават през или около градовете им за мястото на службата си. И това Европа нарича мир, а частно Англия — тържество на политиката си, успех на дипломацията си, за което двамата нейни мъже, които си туриха подписите върху делото на берлинския конгрес, се посрещнаха в земята си с царски почести! Може ли да бъде още по-големо от това извращението на человеческите понятия?"
В брой 6 на в. Марица (15. VIII. 87) Гешов използува една статия на англичанина Малколм Макол, обнародвана в книжката за август месец на списанието The Gentleman's Magazine за берлинския конгрес и неговите резултати. Авторът на статията се вдъхновява от мисълта, че и за самата война, както и за лошите резултати, постигнати с берлинския договор, е виновен сам
36
Бикънсфилд. Най-важното, което Гешов изтъква от статията на Макола е следното:
״Писателът не признава за успех в политиката на лорд Бикънсфилда възвръщането под властта на Султана две трети от земята (Румелия и Македония), която беше назначена да образува голямо българско господарство. По неговото мнение България силна по-малко щеше да бъде достъпна на чуждо влияние. България по Сан-стефанския договор щеше да има повече от пет милиона жители, които се отличават с трудолюбието и способностите си и щеше да бъде една от най-богатите страни в Европа. Като има свобода и добро правителство, народонаселението щеше да захване бърже да се умножава и не ще търси чуждо намесване в делата си. Турските народи искат свободи и независимост, а не руско покровителство. Те се опират на Русия, първо, защото са слаби, второ, защото Русия е единствената държава, която прави жертви заради тях".
В брой 10 на в. Марица (29. VIII) Гешов тъгува, че няма в Южна България една организувана за борба сила. Съществуват само учредените от русите „съвети", които „заняти в административни и съдебни дела, не намират време да съдействуват за други въпроси, но често за срам и съжаление се гонят един други". И Гешов прави следния позив в статията си:
„Тела, които да се грижат за умствените нужди, за висшите морални интереси на населението, които в случай на нужда да влязат в споразумение с други учреждения за въпроси, касаещи се до цял народ, ние търсим, но не намираме. Във Възточна Румелия, най-вече, дето нуждата от такива учреждения е най-въпиюща, недостатъкът е най-голям. Чрез съвършеното разорение на най-цветущите градове и полусъсипването на всички остали, общини са се развалили и читалища съборили, които по-напред праведно се считаха като едни от най-първите в отечеството ни. Да възстановим тия читалища и да организираме тия общини трябва да бъде една от първите наши грижи . . . Съществуването на общините и читалищата, нужно до лани, става необходимо от сега нататък. Връзките помежду тях, халтави до вчера, трябва днес да се стегнат с една желязна ръка, ако искаме и ние да се борим тук в Южна България що-годе с успех . . . Нека град с град, нека село със село влязат в споразумение; нека всякой град, нека всяко село си избере водители, и тях само да познава, и тях само да следува. И нека тия водители бъдат каквито трябва — умни, далновидни, с
37
характер безкоризен, с патриотизъм безкористен — и ние, ей Богу, не се отчайваме тогава за изхода на борбата в Южна България".
В следния брой на в. Марица (11 от 1 септември) в очакване след двайсетина дена да пристигне международната комисия, която ще нарежда управлението на Източна Румелия, Гешов изтъква основата, върху която трябва да застане комисията, като използува меморандума между лорд Солзбери и граф Шувалова, дето ясно е казано, че тая област ще се надари с „една широка административна автономия, като ония, например, които съществуват в английските колонии". Гешов прави преглед на устройството, на което се радват английските колонии, и подчертава основните начала на това устройство
„Отговорно управление, губернатор, назначен от Короната, с изпълнителен съвет, ответствен пред народа, и със законодателно тяло, почти съвършено независимо в своята контрола и законоположителна власт; ни една от тия колонии не внася пари в английската каса; всичките се управляват от свои местни чиновници и се съдят по свои особени закони; за местните си нужди и общите потреби те имат право да заключват заеми, с които те се разполагат, както обичат . . .
„Благодарение, заключава Гешев, на добротворното влияние на тая свобода; английските колонии се радват на една тишина и на едно благоденствие, редки по ония части на света, в които те цъвтят и се развиват. Международната комисия, от която ще зависи съдбата на Южна България, ще ли пожелае да направи и тя нещо подобно в тая злочеста страна? Близкото бъдеще ще ни покаже, доколко тя ще умее да се възвиши над всяка партизанска грижа, и да създаде нещо що-годе трайно, що-годе благонадежно за интересите на Изток и за мира в Европа".
В брой 12 на в. Марица (5.1Х.78) Гешов се занимава с въпроса за жандармерията и милицията в Източна Румелия. Според чл. 15 от берлинския договор, „вътрешният порядък ще се пази в Източна Румелия от една туземна жандармерия, подпомогната от една местна милиция. За състава на тия две тела, чиито офицери ще се назначават от Султана, ще се вземе в съображение, според местата, и вероизповеданието на жителите״. Гешов се ползува от английската синя книга № 16 от 1877 г., дето е поместен рапортът на английския консул в Бейрут, г. Джаксън Елдридж, в който се изтъква, как при подобни условия в Ливан, дето също се е предвиждало чрез един тъй наречен казашки полк с офицери християни да се пази тишината, в края на краищата християните
38
офицери били заместени с мюсюлмани, и предупреждава да не стане същото и в Източна Румелия в силата на гореприведения чл. 15 от берлинския договор. Той казва:
״Това, което е станало в Ливан, без друго ще стане и в Южна България, ако комисията не положи начала и не предпише правила, които да гарантират от подобно разложение тукашната милиция. .. Просветените мъже, които ще решават съдбата ни, трябва да се проникнат с мисълта, че нито стражарите, нито войниците българи ще могат да търпят иноверни офицери, чужди тем по народност и по симпатия . . . Нека неприятелите на възточните християни да не се осланят на същата пасивност от страна на българите, каквато те са намерили у ливанците. Ние не сме маронити. Ние сме народ, комуто Европа е счела вече за благовременно да даде едно политическо съществуване, когото конгресът е припознал вече за един от главните фактори в по-нататъшното развитие на възточния въпрос, и ние нема да оставим да се тъпчат настоещи права и бъдещи надежди, тъй тържествено осветени и тъй дълбоко вече впити в идеалния ни живот".
В бр. 15 на в. Марица (15.IX.87) Гешов се занимава с въпроса за назначението на генерал-губернатора в Източна Румелия. Според берлинския договор това назначение става от султана, със съгласието на силите без предварителното обаче съгласие на населението. Гешов се страхува, че е възможно да бъде назначен генерал-губернатор някой фанариотин, грък или левантинец, и той след като напомня пакостите, сторени на Ромъния от подобни господари, и изказва своя страх, че същите злочестия без друго ще сполетят и Източна Румелия, ако правото на Султана да назначава генерал-губернатора, без да вземе в съображение желанието на населението, се остави непокътнато. Гешовото мнение по въпроса е следното:
„Само способен българин, който напълно да споделя стремленията на болшинството жители, който да вземе живо участие в неговите усилия за саморазвитие, ще може да се ползува с доверието и да работи за доброто на един народ, когото всички съседи гонят, защото всички съседи му завиждат".
В бр. 17 на в. Марица (22. IX. 87) се повръща отново върху писаното от него в бр. 10 на вестника (29. VIII) и повторно изказва своята тъга, че в страната липсувала организувана общественост. Той казва:
„Ние всички сме убедени, че най-паче тук, във възточна Румелия, чиято съдба най-напред ще се решава, ние без друго трябва да
39
работим; но всички надали ще сме се проникнали от мисълта, че едно необмислено работене само, без добри водители, без здрави начала и без система, наместо полза вреда може да докара. Ние сме казвали вече и пак повтаряме, че една организувана обществена деятелност, под умни, далновидни и безкористни водители, е първата нужда, която се усеща днес за днес у нас. С такава само организация и под такива само водители ние ще можем да произведем едно благоприятно за нас впечатление на международната комисия, която скоро ще посети нашите места, и чрез нея и на цяла Европа. Ако едни тука искат едно, а други там друго, ако едни се унижават с искания, а други се опозорят с псувания към комисията, ние в месец време ще дадем такова едно понятие на европейците за политическата зрелост, за независимостта и благородието на народния ни характер, каквото цели години изпосле не ще могат да изгладят. Народ злочест и обезправдан като нашия има толкоз и такива добри причини да не е благодарен от берлинското дело, щото той може да ги изкаже така, че с това изказване да се препоръчи пред един просветен европеец. Под надзора на достойни водители, народното незадоляване от разделянето на България, от нищожните гаранции за запазване тишината във възточна Румелия и от скандалиозните реформи, поставени за Македония, може да се изяви по един начин толкоз благоприличен, колкото и наложителен".
Гешов е имал пълно право да прави подобно предупреждение, защото още тогава е имало хора, въодушевени от авантюристичен дух, които са проповядвали крайностите.
В брой 21 на в. Марица (6. Х.78) Гешов използува умело сведенията, че една буйна маса от турци мухаджири, гладна за плячка и жъдна за отмъщение се пустнала без никаква система и без никаква воля за обуздаване в изпразнените от русите места връз невинните християнски населения и че тия населения напущали огнищата си и бягали, като според самите цариградски вестници били заприщили в своето бягство пътищата с коля. И Гешов се пита:
„Ако Портата е безпомощна да запрети чрез многобройните си войски около Цариград подобни свирепства пред самите, тъй да речем, очи на султана, тогава какви гаранции имаме, че тя ще може да ги предвари, когато след нейните балкански гарнизони нахлуят и изключените днес в Румелия ония многобройни хищни птици и кръвожадни зверове, които чакат само такъв един случай, за да довършат онова, което лани и по-лани не можеха да свършат? Какви гаранции може да имаме и за изпълнението на съвестни реформи в
40
Македония, в тая злочеста земя, дето злото, което днес внезапно избухва в одринския санджак, се е преобърнало вече на една хроническа болест? Всякой нов ден и всякое ново събитие служат само с нова сила да укрепят убеждението ни, че применението на берлинския трактат е невъзможно".
* * *
След пристигането в Пловдив на международната комисия (12 октомври 1878) захваща се подаването на протести, адреси и мемоари до нея все в смисъл на онова, което пише в. Марица до тогава. И тук Гешов играе първа роля. Той се явява на чело на една делутация — пълномощници на целото южно-българско население (четирима от Пловдив, по двама от Сливен и Хасково и по един от Стара-Загора, Казанлък, Татар-Пазарджик и Чирпан) пред международната комисия, за да й представи мемоара-прошение, печатен във в. Марица бр. 24, в който се настоява на първо място да се отмени разпокъсването на българския народ според берлинския договор, и се изтъкват на второ място лошите последици, които ще сполетят областта, ако се изпратят в нея турски гарнизони и ако се предостави на султана да назначава какъвто си иска главен управител, и по негово предложение почти всички по-високи чиновници: управители, съдии и офицери.
Английският делегат в международната комисия в доклада си за тая депутация от 29 октомври 1878 г. (Blue Book, Turkey 3. стр. 92) нарича Гешова главния оратор на депутацията.
Как е изпълнил Гешов своята роля на оратор в тоя случай, се вижда от следния отчет, писан от него самия, както бележи в своите Спомени (95) и печатан във в. Марица бр. 26. от 24 октомври 1878 г.:
״ Австрийският комисар, г. Фон Калай, консул, най-рано приел депутацията, която много се хвали с ласкавия прием, който тя намерила у него. Той наистина забележил, че комисията не била компетентна да върши нещо извън Берлинския трактат; но вътре в границите на тоя трактат той уверил представителите, че тая област щяла да получи такава политическа, административна и финансова автономия, каквато от една страна да задоволи праведните желания на болшинството, без от друга страна да пренебрегне и правата на меншествата. Г. Фон Калай прибавил още, че комисарите, а особено той частно, желаят, щото депутатите да се отправят
41
свободно до тях, колчим имат нужда от нещо. Като не срещнала възражения, депутацията не влязла в разяснения относително до съдържанието на мемоара. Разговорът взел друга посока. Австрийският комисар, който познава добре някои от другите славянски езици, изразил желание да се научи и български, питал, какви са били загубите на българите през последната война и свършил, като повторно уверил депутацията, че представеният от нея мемоар ще се вземе под внимание, ако не колегиално от комисията, то частно от всекиго от членовете й.
״От там депутацията отишла при английския комисар. Сър Хенри Дръмонд Уулф приел депутатите доста учтиво, забележил им, че, като не познавал съдържанието на мемоара, не можал да каже, дали комисията ще го приеме или не, но, че във всеки случай можел да увери депутацията, какво желанието на английските комисари било, като се държат в пределите на Берлинския трактат, да надарят тая страна с едно широко самоуправление по образеца на английската конституция и на конституциите на нейните колонии. Английският комисар повторил обаче, че това всичко трябвало да стане в границите на Берлинския трактат. Нашите депутати тогава му забележили, че те не виждат, какви гаранции може да има за тая страна, когато, според казания трактат, освен гарнизоните, освен офицерите, назначаеми от Портата, генерал-губернаторът ще има правото, колчим помисли, че външната или вътрешната безопасност се заплашва, да повика на помощ турските войски. Сър Хенри Уулф поискал от писаря си текста на Берлинския трактат и се помъчил да докаже на нашите, че от към тая страна те нямало, от що да се боят, защото Портата не ще може да употребява войските си в България без съгласието на силите. — Но и в тоя случай, отговорила депутацията, каква здравина може да има за българите? Ние знаем, какви са чувствата на турците спремо нас гледаме, какво вършат по ония места, които напоследък се изпразниха от русите, и сещаме се, какво ни чака и нас, когато гледаме турски вестници като Джеридей Хавадис да проповядват, че от сега нататък турци и българи в тая област не могат да живеят заедно, защото турчинът, който е видял жена си и децата си заклани от българите, всякога ще търси случай да си отмъсти. Английският комисар пак се постарал да убеди депутацията, че управлението, което ще се изработи за тая област, ще бъде такова, че българите, не ще има, от що да се боят. След няколко думи въз относителната численост на разните народности в тая
42
област депутацията благодарила Сър Хенри Уулфа за добрия прием и се оттеглила.
״След него депутацията посетила италиянския комисар, Кавалиера Вернони, първия драгоман на цариградското италиянско посолство, който я приел отлично и попитал най-напред, дали мемоарът, който му се поднасяше, заключава нещо противно на Берлинския трактат или не. Нашите му отговорили, че той съдържа изражението на истинните желания, — не на изкуствено - наложените желания — на българското население от тая област. Но тия желания противни ли са на Берлинския трактат? — Като мислим, рекли нашите, че опитът е показал вече, какво всяко трайно устройство трябва да почива въз крепката основа на народната воля, ние за длъжност счетохме да поднесем тоя мемоар, който ще ви покаже, какво мисли народът въз съдбата, която му се готви. Но вие пак не ми казвате, дали тоя мемоар е противен на Берлинския трактат, забележил г-н Вернони. Тогава аз трябва да го прочета. За да не му създаде тоя труд, депутацията му обяснила, че без да е противен на целия Берлински трактат, мемоарът заключавал някои и други възражения въз основите, положени в него относително на тая област. Ще се рече, че вие искате унищожението на Берлинския трактат, забелязал г-н Вернони. Възможно ли е това? Като имаме примера на прекрасното ваше отечество, отговорили нашите, дето в малко години много трактати се скъсаха, ние мислим, че и променението на Берлинския трактат не е до там невъзможно. Споменахте примера на отечеството ми, господа, отговорил г-н Вернони; тогава следвайте го. Недейте иска да придобиете в един ден това, което ние в едно столетие едва можахме да спечелим. Да, отговорили нашите, чакането и търпението може да са позволени в едно место, дето образованието и християнството са опитомили хората и облагородили нравите. Но в страна като нашата, дето всяко политическо променение се придружава с потоци невинна кръв, мислим, че не е позволено да се оставя едно дело като нашето несвършено. Тук италиянският комисар се постарал да убеди депутацията, че мерките, които ще вземат, ще направят невъзможно вече връщането на ужасните ония страхотии, които в последните две години развълнуваха цял свят. Гаранциите, които ще ви се дадат, прибавил той, ще бъдат такива, щото вие не ще имате от нищо да се боите. Но каква ще бъде санкцията за точното пазене от страна на Портата на тия гаранции? питали нашите. Характерът на Портата е всеизвестен. Тя днес прекланя глава пред
43
силата, но утре, като се махне тая сила, други ден, като намери Европа заета с други въпроси, за нея нищо по-лесно не ще има да предизвика някое събитие в Източна Румелия, да вкара своите войски и да спечели онова, което е загубила. Догде е Портата Порта, прибавили нашите, за нас не може да има никаква здравина. Вие имате една Порта, отговорил с усмивка г-н Вернони, а ние имахме в Италия и порти, и прозорци, и пак се избавихме. Един общ смях последвал тая острота на симпатичния италиянски дипломат и под влиянието на това приятно още развлечение от по-сериозните предмети, които бяха я заняли до тогава, депутацията станала да благодари и да се оттегли. Г-н Вернони тогава я уверил, че ще препрати на своето правителство не само поднесения мемоар, но още и един кратък протокол (ргосés-verbal) на разговора, който той имал с депутатите. Нашите повторно благодарили и след едно изражение на надеждата, че в представителя на Гарибалдиевото отечество българите ще следват да имат един искренен приятел, те се поздравили и оттеглили.
״Определеното време беше дошло вече и за посещението у руския комисар. Негово Превъзходителство полковник Шепелев приел депутацията с отличаещето него благородие, забележил й, че от негова страна и от страна на неговия събрат, княза Церетелев, мемоарът щял да срещне най-серизното внимание, но че колкото от страна на комисията, която била решила да отхвърля всяко заявление противно на Берлинския трактат, той не бил уверен, дали тоя адрес щял да се приеме. След няколко думи, с които депутацията изразила народното удоволствие за това, дето изборът на руското правителство за в румелийската комисия е паднал въз полковника Шепелев, който тъй добре познава и местото и народа, депутатите благодарили Н. Превъзходителство и се оттеглили, очаровани от един прием толкова ласкав, колкото и сърдечен.
״От там депутацията отишла при германския комисар, г-н Брауншвайга, вице-консул в Букурещ, който, вследствие на решението на комисията, какво председателството й трябва да се менява според азбуквения ред на държавите, за първите две недели е и председател на комисията. Г. Брауншвайг не по-малко от своите събратя изразил чувства много благосклонни към българите. Но когато мимоходом един член от депутацията забележил, че населението на тая област иска съединението си с княжеството, той останал като в двоумение, дали да приеме мемоара или не. Той побарнал книгата, погледнал депутацията и след забележката на едного от
44
нашите, че българите за своя длъжност пред Европа го считат да осветят комисията въз истинното положение на работите, той отговорил, че с благодарение приемал мемоара, за да го предложи като председател на комисията, но, че нейна работа било да го приеме или отхвърли. Депутацията благодарила и си отишла.
״Дошло ред най-после и за французкия комисар, барон де Ренг, ministre plénipotentiaire. Той приел депутацията с французка учтивост, но с немско търпение: искал пръво да прочете французкия преводъ на мемоара, а после да отвори дума въз него. След прочитането дошъл и отговорът. Онова, което депутацията не можела да очаква от английските комисари — и двамата членове на парламента — тя срещнала у Негово Превъзходителство, представителят на Франция. Едно чисто парламентарно словце й се държало, което не траяло по-малко от десет минути. Пратеникът на републиканска Франция казал на нашите, че формата на мемоара била много буйна (violente); че ако Европа разделила България, тя го направила само и само, за да даде една силна преграда на Турция, за да може да се брани срещу нападения от север; че ние не сме можели да противостоим на цяла Европа, та не било умно да искаме съединението си; но, колкото за самоуправление, можели сме да бъдем уверени, че то ще ни се даде напълно, защото всички, а най-вече той (барон де Ренг), били въодушевени с чувства от крайна благосклонност към българите, които били толкоз търпели и страдали. В отговор на тая доста ефективна реч, нашите най-напред попросили дозволение да благодарят Her. Превъзходителство за толкова благосклонните чувства към българите, с които той свършил своите забележки. Те му поблагодарили именно за това, че споменал и за теглилата и страданията на българите — теглила и страдания, грамадността на които правила извинителна формата на мемоара, в случай че тя би се показала нему малко буйна (tant soit peu violente). Относително до предполагаемата балканска преграда, нашите му изразили съмнения, до колко тя в случай на нужда ще може да послужи; а колкото за гаранциите, с които самоуправлението на тая област щяло уж да се огради, те му посочили примера на Ливан, дето Портата преди шест години показа, как умее да почита задълженията си, като замести, според рапортите на английския генерален-консул, г. Джаксън Елдридж, христианинът полковник на тамошните драгуни с един турчин, и от христиански преобърна полка в мюсулмански. Но ние гледаме, че във всичко друго Ливан се ползува с правдините си, забележил г-н де Ренг. Да, отговорили нашите, но Източна
45
Румелия не е Ливан и человек може да бъде уверен, че Портата може да употреби всичките си ингриги при първи удобен случай, който й се представи, за да спечели пак онова, което е изгубила (pour se rattraper) в такава една важна област като тая. На това французкият комисар забележил, че българите не трябвало да се боят откъм тая страна, защото Европа щяла да направи всичко, що е възможно в пределите на Берлинския трактат; но че извън тия предели, общите европейски интереси не позволявали ... Но бива ли ние да ставаме жертва на тия интереси? питала нашата депутация, благодарила на г-н де Ренг и се оттеглила".
* * *
По-нататък Гешова го виждаме, като избраник на населението от Южна България, да се явява в столиците на великите държави, участвували в съставянето на Берлинския договор, и да се застъпя за интересите на обезправдания български народ. Изпърво се е мислило, тая постъпка да се направи от страна не само на Южна България, но и от страна на Княжество България и Македония. Като съобщава на своето правителство, че Негово Блаженство Екзархът се явил пред него заедно с Гешова да съобщи за мисията на последния, английският делегат на международната комисия (Blue Book, Turkey, № 8 1879) казва: „депутацията ще състои от г. Гешова и двама негови другари, единият от Северна България, а другият — от Македония".
Като пълномощник на Южна България, Гешов отива в Търново на 27 февруари 1897 год. Там са и дванадесетина представители на Южна България [1], отишли, за да обсъдят, заедно с членовете на учредителното народно събрание, как да се направи общонародният протест против Берлинския договор. От Пловдив Гешов заминува без всякаква инструкция за своята мисия, освен следното писмо, изпратено до делегатите на Южна България в Търново: —
1. От Бургас – Я. Я. Русселев, от Хасково – Мирчо П. Попов, от Чирпан – Ст. Г. Моллов, от Ст. Загора – Т. Мутевски, от Чирпан – Ив. Митев, от Карнобат – С. Н. Миларов, от Пловдив – К. Калчов, от Пазарджик – Ив. С. Войводов, от Стара Загора – Сл. Тошев, пак от Ст. Загора – А. Митов, от Казъл-Агач – Т. Вдовецов и от Казанлък – Д. Т. Душанов.
46
Ц. КОМИТЕТ
№ 34
24 февруари, 1879 г.
Гр. Пловдив.
До представителите на Южна България в Търново.
Почитаеми Господа,
При тръгването на г-н Ив. Ев. Гешов за Търново, за да вземе участие в депутацията до Великите сили, повдигна се тук въпросът за инструкциите, които трябва да му се дадат в тоя случай. След надлежното разискване в присътствието на г-на И. Е. Гешов, Ц. Комитет, като се счете некомпетентен, да му даде какви да е инструкции, обяви му, че такива инструкции устни и писмени той не може да добие освен в Търново. Въпросът, според нас, се представя в два вида. В случай, че Народният събор реши да се отложат заседанията, в което населението тук не се съмнява, то депутация, в която ще бъде причислен и г-н И. Е. Гешов, ще приеме инструкциите си от Събранието на всички представители от Северна, Южна и Западна България, — които ще я снабдят с нуждните пълномощни, като й начертаят, взимайки в съображение всички обстоятелства и случайности, гаранциите, в които ще има да действува. Остая случайността, която ние едва ли смеем да си предположим, — ако съборът се откаже да приеме подобно решение. Като и в такъв случай ние не трябва да изоставим идеята за изпращането на депутация в Европа от страна на Южна България поне, при г-на И. Е. Гешев трябва да се присъедини според нас още един депутатин, избран и упълномощен от Вас, и на тая депутация остая Вам, господа, в званието си на представители на Южна България, да дадете нужните устни и писмени инструкции, като се ползувате, ако това се види за нуждно, от осветленията на някои от представителите на Северна България.
Приемете уверенията в най-отличното ми почитание,
За председателя: С. Г. Тилев
Русите обаче, както би трябвало да се очаква, след подписването на берлинския договор, искали да останат лоялни, и гледали всякак да се избегнат протестите от страна на населението срещу тоя договор, за да не се претълкува, че населението прави това по тяхно подбуждане. Търновското учредително събрание в общото си заседание на 7 март 1887 г. одобрява да се изработи,
47
както било решено в едно частно събрание на депутатите, дето присътствували, както делегатите от Южна България, тъй и делегати от Македония, общонароден мемоар до великите сили. Но в следньото заседание в Събранието се явява руският представител Луканов и от страна на княз Дондукова заявява, че ״Негово сиятелство с прискърбие се научил за разискванията, станали в последньото заседание на Събранието по въпроса за поднасяне от името на Събранието меморандум на европейските сили и счита такива действия на Събранието за изходящи вън от пределите на задачата му". Събранието преклонило глава пред тая заповед, и въпросът за поднасянето на мемоар от него се отхвърлил окончателно.
Гешов чакал още няколко време, дано се вземе решение, подобен мемоар да се подаде вместо официално от името на учредителното събрание, като се присъединят към него делегатите от Южна България и ония от Македония, поне частно извън събранието от северо-българци, южно-българци и македонци. Ала и това обаче не могло да се постигне. Либералите, начело с Цанкова и Каравелова, решително отказали съгласието си, а консерваторите съставили от свое име мемоар, но и те го поднесли чрез една петочленна депутация на делегатите на великите сили в Търново.
Гешов, обаче, не се отказва от възложената му мисия. Той искал само едно: да добие по-точни инструкции от южно-българци за своята мисия. Представителите на Южна България, за които е дума по-горе, не смеели да вземат върху си отговорността, да дадат на Гешова каквито и да било инструкции. Те му дават само следното кратко пълномощно:
Ние долуподписаните, представители на Южна България, упълномощаваме г-на Стефана Берон да бъде наш делегат, който наедно с г-на Ивана Е. Гешов да отиде при правителствата на европейските велики сили, за да представи положението ни и да ходатайствува за изпълнението на желанията на българите от така наречената Източна Румелия.
гр. Търново, 3 март 1879 год.
(Бургас) Я. Я. Русселев
(Хасково) Мирчо П. Попов
(Чирпан) Ст. Г. Моллов
(Ени Загра) Т. Мутевски
(Чирпан) Ив. Мишев
(Карнобат) С. Н. Миларов
(Пловдив) К. Калчов
(Пазардж.) Ив. С. Войводов
(Ески-Загра) Сл. Тошев
( ״ ״ ) А. Митов
(Къзъл-Агач) Т. Вдовецов
(Казанлък) Д. Душанов
48
Гешов се опитва да добие направо от Пловдив по-подробни инструкции. Там са образувани вече два ръководни центра — единият по-умерен, около българската митрополия, а другият по-краен, в лицето на Централния комитет на българските гимнастически дружества, който се смятал за тайно революционно дружество. Гешов предпочита да работи с по-умерения център. И той пише от Търново на протосингеля на пловдивската митрополия, Методия Кусевич, следното писмо:
Търново, 6 март 1879 год.
Ваше Високопреподобие,
От г. Калчева ще се научите подробно всичко, що се върши и не довърши, всичко що се реши и не изпълни тук. От как се видя, че за сега една обща депутация е почти невъзможна, ние избрахме г-н Ст. Берона по вишегласие за втори депутат и според наставленията, които ми дадохте, почнахме да разискваме въпроса за инструкциите. Напусто се трудих да убедя нашите млади представители, че голяма отговорност взимат, като не решават въпроса, дали ние в крайна нужда можем да кажем, че приимаме Берлинския трактат, т. е. разделението, стига само тия изменения да станат в него. Нашите с г. Калчова на чело не щяха да подпишат такова нещо, без което, аз поне мисля, отхождането ни в Европа става безцелно. Затова и аз днес се принудих да Ви телеграфирам, както следва: ״Особенная Румелiйская депутацiя решена. Берон, уроженец Котела, выбранъ вторым депутатом. Южние представители отказалисъ дать мне инструкцiй. Пошлите таковыя немедленно Паница, Вена, формулируйте минимумъ требованiй, обозначая можно ли сказать населенiе принимаетъ Берлинскiй трактатъ с известнмми измененiями".
Надея се, че Вие, щом сте получили депешата, извършили сте потребното, защото разумявате, че аз не мога нищо да направя, до де не приема подобни инструкции, и жалко ще бъде, ако се принудя да чакам във Виена или Париж с кръстосани ръце. Ще кажете, че аз зная желанията на народа. Аз мисля, че ги зная, но именно след тукашните прения на южните представители, след претенциите им, че ние не трябва да приимаме Берлинския трактат, за мене е нуждно едно точно определение, какво именно ще искам, защото инак и депутацията ще стане смешна, ако тя приима работи, които народът не приима, и аз лично ставам отговорен. За това пак Ви казвам, че без такива инструкции от едно представително тяло
49
аз пред никое официално лице в Европа не мога да изляза. За тия инструкции по-добре в книгите на тялото, в което е г-н X. П. Г. Тилев нищо да не се споменува, както и за моята мисия, по причини, които аз обясних на г-н Калчева, и той напълно удобри.
По същите причини нека се наредят едно или две лица в Пловдив, чрез които ние ще се споразумяваме, за да не влизат писмата ни там, дето има опасност, да се явят некой ден и да побъркат съвършено на делото на депутацията. Засега и до по-нови известия Вам ще пиша.
Гешов.
На това писмо Гешов получава следния отговор:
Пловдивска Митрополия.
Ваше Благородие,
Приехме телеграмата, с която ни явявате избирането на г. Берона за втори депутат, искате инструкции и питате, може ли се каза, че населението приима Берлинския трактат с известни изменения.
Ние останахме крайно задоволни от избора на Н. Благородие г-на Берона, комуто в писмото, което Ви приключваме, изразяваме благодаренията си.
Вие знаете, че горещото и единодушното желание на населението е присъединението им на княжеството. Вашето послание, прочее, е да изложите на кабинетите, както са в подадения на комисията меморандум, всички произходещи от Берлинския трактат относително Южна България неудобства, които не гарантират никак нашата безопасност от адските намерения на варварската тая и ужасна пряка политическа и военна власт на султана и които карат населенията да не намират против това зло друго спасение освен присъединението на княжеството, което впрочем е единственото средство да се въдвори спокойствието в тая област и да ся запази мирът в Европа.
Ако Ви обявят, че съединението е невъзможно, Вие ще им докажете, че Берлинският договор е поставил Южна България в такова критическо положение, щото нейните жители никак не могат да се подчинят на толкова явна и неизбежна опасност, и че, за да излезат от отговорност, те са Ви пратили да им явите, че именно ако се изпратят турски гарнизони на Балкана, ако губернаторът не бъде европеец, избран от силите, ако при туй не се ограничи правото му, да повика в областта турска войска без предварително
50
съгласие на Великите сили, те са формално принудени да се изложат на нови опасности и изтребления, нежели, след толкова страдания и ужаси, да оставят пак да виси над главата им сабята на Демоклеса. Ако Ви попитат, Вие не можете да кажете, в сегашното състояние на духовете, че с тия отстъпки народонаселението ще остане задоволно от Берлинския трактат, но можете на здраво да ги уверявате, че вярвате, как тия изменения ще намалят много страховете и извънредното раздражение на населенията и че Европа, която чрез Берлинския трактат им отне свободата, е длъжна да употреби поне туй средство, за да ги избави от една неминуема опасност.
Подир тия от страна на Великите сили отстъпки, чрез които може би да се постигне желаният резултат, още една важна мярка, която трябва да се вземе, за да не станат сблъсквания в областта, е да се не позволява на местните турски бежанци да се завръщат по местата си, преди Портата да им приготви жилищата и потребностите за прехрана.
На конец кажете им, че населението гледа в изработения от комисията устав, без негово мнение, некои разпореждания несгодни; затова би било желателно да се каже в него, че подир един период от 3 до 5 години Областното събрание може да го прегледа и да направи некои изменения с одобрението на посланиците на Великите сили в Цариград.
Като Ви принасяме поздравленията си, оставяме на Ваше Благодродие:
Митрополит Панарет
Д. Ив. Гешов
Д-р С. Чомаков
Тод. Искров Кесяков
И. Груев
С. Д. Каблешков
К. Пеев
Д. В. Манчов
Ив. К. Душков
Ив. Ст. Гешов
Пловдив 1879 март 8-и.
Р. S. Не забравяйте, че и назначението на чиновниците, особено военните, не трябва да се остави на В. Порта, а да става от генерал-губернатора с потвърждението на султана.
Едновременно почти се обажда и Централният комитет на гимнастическите дружества със следното писмо:
51
Ц. КОМИТЕТ на ЮЖНА БЪЛГАРИЯ
№ 60
9. март 1879 год.
Гр. Пловдив
До Господина Ив. Ев. Гешов
Във Виена
Позволете ни, многоуважаеми г-не, преди всичко да Ви изразим скръбта си, за дето не получихме досега никакви известия от Вас. Скръбта ни е толкова по-голяма, като не се съмняваме да сте получили телеграмата, която Ви отправихме в Търново на 5-и того с отговор платен.
Достигна до слуха ни, че в митрополията тук се била приела от Вас една телеграма, в която, при другото, като сте съобщавали, че представителите на Южна България в Търново не Ви дали инструкции, Вие сте искали да се дадат такива от тука.
Ако и да нямаме известия от Търново, ние все вярваме обаче, че сте разисквали с представителите тоя въпрос, и че са дошли с Вас до някакво заключение относително езика, който трябва да държите при европейските кабинети. Ако не са дали писмени инструкции, то, ще ни се да вярваме, е било, защото са ги намерили излишни, когато желанията на населението, които Вие отивате да представите на дворовете, са вече ясно и определено изложени в един официялен акт. Думата ни е за мемоара, отправен до европейската комисия за устройството на Източна Румелия от населението на Южна България. Инструкции са неизбежни, но за една депутация, която от страна на едно учредено правителство отива да прави преговори с тая или оная държава. Но Вашата мисия е да просите, а не да правите преговори, което би значило, че сме кандисали на положението си, но че искаме да направим поне за лице някои постъпки, та дано изколчим какво-годе подобрение. Мемоарът, без да стеснява съвършено кръга на действията Ви, е, според нас, едничката основа, която можеше да имате пред вид при изпълнението на посланието си. Тъй, водейки се от него, вашата цел е, като докажете по-обстоятелствено и с по-силни доводи ״несгодите, неудобствата и тежестите на несносното положение״, което ни е скроено, да просите „да се удовлетворят напълно законните и праведните желания, които всички българи имат в сърцето си, а тия желания са, да се оставят обединени в един народ
52
под свое народно управление״, като подтвърдите най-уверително решението на населението да направи всичките жертви за запазване на свободата и правата, на които се радва сега. Някои кабинети могат наистина Ви попита, дали по настоящем, населението на Южна България не би се задоволило с някои само променения в Берлинския трактат и с какви именно. Но както тия запитвания, така и вашите тям ответи не могат има освен частен характер. А, и в такъв случай, вие можете указа на мемоара, от който силите, при невъзможността за коренното променение на Берлинския трактат, могат се уведоми най-добре, какви изменения трябва да станат непременно, за да се избегнат грозните последствия, които неизбежно има да произлязат от всяко покушение на настоящето ни положение. Във всеки случай обаче, Вие като верен тълкувател на желанията на страната, в нейно име не трябва да дадете нито да се подозре, че тия желания са други освен изложените вече в мемоара, именно: съединението й с княжеството.
Като Ви помолим да ни уведомявате пó-често за извършеното от Вас, и като Ви желаем добър прием навсякъде и пълен успех в мисията, която Ви е поверила страната, с най-дълбоко почитание оставаме,
Ваши
За председателя: С. Г. Тилев.
В своята статия ״Борба за побългаряване на Източна Румелия", дето са обнародвани всички документи по неговата мисия, Гешов казва по повод на тия две писма:
״От нас се искаше да разрешим една твърде мъчно разрешима задача: да съгласим двете трудно съгласими течения в нашата област, да слеем в едно хармонично цяло противоположните почти инструкции, които ние бяхме получили от двата лагера на нашите опълномощители: — да развием знамето на съединението, да изтъкнем идеала на целокупна България, но да настоим най-много върху опасностите от някои членове на Берлинския договор, неприлагането на които само можеше да ни помири с новото положение; да запазим бъдещето, без да компрометираме настоящето" (Псп. LXV. 538).
При всичката мъка, която им причинили двата лагера на южнобългарци с своите раздвоени инструкции, Гешов и другарът му съчиняват следния мемоар до великите сили: —
53
״Господине Министре, — Злочестото население на Източна Румелия, като се намира в надвечерието да изгуби безопасността, на която сега се наслаждава, и като вижда приближаването на една епоха на нови страдания за него, взима смелостта да дигне гласа си, за да направи възвание на високата мъдрост и на човеколюбивите чувства на европейските кабинети. То ни прати да изложим на В. Превъзходителство големите страхове, които го вълнуват и сериозните опасности, които заплашват тишината на областта и мира на Европа.
״Източно-румелийските българи не са да не знаят, че именно, за да се осигури тоя мир, Берлинският конгрес намери за нуждно да ги раздели от техните северни братя. Те толкова повече оценяват тая грижа на Европа за мира, че и техният интерес е свързан с умиротворението на Балканския полуостров. Народ съществено трудолюбив, българите се надеяха да видят мира на Източна Европа положен на такава основа, щото да могат да се предадат, без страх и опасност, на подобрението на своето материално положение. Сега виждаме с неизказана горест, че тоя мир, далеч от да е оздравен, никога не е бил по-съмнителен.
״Те живеят в една област, която, като най-много пострадала, имаше най-големи права да бъде свободна. В 1876 тя бе театър на ония страшни сцени, които покъртиха цяла Европа. В 1877, през войната, турските войски, считайки я изгубена за себе си, я напуснаха, след като я опропастиха. Хиляди мъже, жени и деца бидоха изклани или положени на неспоменуеми безчестия; стотини градове и села претърпяха участта на Батак; и ония, които случайно избегнаха съсипването, бидоха ограбени. Всички жители християни повече или по-малко пострадаха; но българите, които по-специално и окончателно бидоха разорени, се намират именно в ония местности, дето по постановленията на Берлинския договор, трябва да се наместят турските гарнизони. Тия хора, в чиито души жалостта и горестта още горят, ще ли могат да се въздържат, като видят пак пред себе си ония, които с огън и сабя, с убийство и срам, озлочестиха техните градове и села? Турските бежанци, които ще се върнат осиромашели от бягането и фанатизирани от омразата, па и турските войски, чиято плата не се плаща с години, не ще ли дадат маса поводи за кръвопролитни сблъсквания ? Щом избухнат смущения, Портата ще се възползува от правото, което й дава Берлинския договор, да вкара войските си; борбата ще почне по-страшна отколкото досега; страхотиите на 1876 и 1'877 ще се подновят, и тишината на Изтока и мирът на Европа сериозно ще се компрометират.
54
„Тия опасности са тъй очевидни, че европейските кабинети, в своята висока грижа за безопасността на това измъчено население и за мира на Европа, са счели за нуждно да подирят една наредба, която трябва да предотврати това двойно злощастие.
״Но всяка наредба, която не би взела във внимание законните желания на жителите на тая област, не би била освен едно изкуствено решение.
״Тия желания са познати вече Вам от мемоара, който българите на нашата област поднесоха на Европейската комисия. Населението на тая област, чиито страдания докараха свикването на цариградската конференция, чиито злочистини станаха причина за освобождението и на много други източни населения, не може да се помири с положението, което му се създава от Берлинския договор. Отцепено от северните братя, то се осъди да приеме в недрата си онова, което не бе видяло през дългите векове на своето робство — турски гарнизони. Свободно днес, то ще се види подир малко под една конституция, в изработването на която не е било повикано да вземе ни наймалко участие и за изменението на която ще му бъде за винаги запретено да претендира.
״Според тая Конституция Областното събрание, далеч от да бъде свободно избирано от населението, както това бе посочено в основите, положени от Берлинския договор, ще има едно значително число членове по право и назначени от генерал-губернатора. Вследствие на тоя състав, Областното събрание не ще може никога да даде под съд генерал-губернатора, когато Портата ще бъде всекога в положение да изправи един генерал-губернатор, много независим, пред един съд, съставен от шест члена, назначени от нея, и пет, назначени от Събранието. С едно областно представителство тъй съставено и един генерал-губернатор толкова зависим, никаква сериозна автономия не може да съществува. При най-малкото смущение причинено от ония огнища на смутове, наречени гарнизони, генералгубернаторът ще клони да се подчини на заповедите, които ще получи, за да окупира областта с турски войски. И тая окупация един път направена, кой ще гарантира правата и привилегиите, живота и честта?
״Конгресът не отказа ли да гарантира изпълнението на Берлинския договор ?
״Тия са особено условията, които, като заплашват нашето съществуване, ще накарат нашето население да подири, дори и с риск на
55
на живота си, своето спасение в съединението с Княжеството. Това съединение впрочем е едничкото средство за възстановяването по един траен начин на тишината в нашето отечество. То би било едно дело, достойно за кабинетите, които взеха участие в цариградската конференция; то би било достойно особено за ония отлични държавни мъже, които решиха да поправят гибелната грешка, сторена при образуване на гръцкото кралство. [*]
״Източно-румелийските българи не ще престанат да искат това съединение, особено ако остане от стария режим някоя каква годе следа, която да им напомня нечуваните злощастия, които той им нанесе. Всяка турска войска, която би влязла в тяхната страна, да окупира Балкана или друга някоя точка от областта, би възбудила техните най-живи страхове и би предизвикала кървопролитна борба. Един генерал-губернатор и висши офицери, назначени от Портата измежду хора, предадени на нейните интереси, биха били далеч от да представляват гаранции, които да ги направят приемливи на населението. Правото на тоя генерал-губернатор да вкара турски войски, ожесточава населението, което предпочита да умре по-скоро, отколкото да види земята си тъпкана от солдати на бившия режим. И тъй като българите са уверени, че Европа, ако и да ги отцепи от северните им братя, не е искала да ги предаде на ужасиите на един осъден режим, те се надеят, че кабинетите на великите сили ще обърнат сериозното си внимание на страховете, които ние изложихме и че никога не ще се решат да им наложат условия, които са равносилни, за един цял злочест народ, с една смъртна присъда". [**]
В Париж Гешов и другарят му били приети на 12 април, 1879 год. официално от Вадингтона, френския министър на външните работи, комуто връчили мемоара и устно му изложили всичко, що се съдържа в него. Вадингтон им отговорил, че това, което искат е равносилно на ревизия на Берлинския договор, че предложение за ревизия Франция не може да направи, че автономията, дадена на Източна Румелия, е сериозна, че Турция няма да трае много, и българите все ще сполучат онова, което желаят. В Лондон лорд Солзбери, английският министър на външните работи, отказал да приеме депутацията. И тя му изпратила мемоара с едно писмо на
*. Чрез разширение границите на Гърция, решено с Берлинския договор.
**. Преводът на мемоара даваме тъй, както е направен от Гешов и обнародван за пръв път в периодическото списание ...
56
28 април. С това Гешов и другарят му счели своята мисия за привършена и се върнали обратно, за да намерят, че осеммесечната борба на южнобългарци, техните прошения, протести, манифестации и гимнастически дружества са дали вече своя плод.
Вестник Марица още на 6 април съобщава, че ״от достоверен източник пристигнало в Пловдив известие, че посланиците на великите сили в Цариград решили и султанът се съгласил да не се пращат на Балкана гарнизони и за генерал-губернатор да се назначи лице, което да има симпатиите и доверието на населението". А на 25 април специален пратеник от Петроград, генерал Обручев, прочита в Пловдивската черква Св. Богородица един манифест от цар-освободителя, с който се иска южно-българското население да се подчини на берлинския договор, и съпровожда манифеста с една реч, в която казва:
״От свиждането ми с Н. В. Султана и от разговорите с министрите му, аз положително се убедих, че Портата е въодушевена относително вас от честни и благи намерения. Освен генерал-губернатора, назначен от Портата със съгласието на великите държави, от ваша народност, Вие не ще видите в страната си никакви турски власти. Вие няма да се страхувате и от турските войски: вашата страна е запазена от тях чрез трактата, и Портата най-малко от всекиго е разположена да даде какъвто и да е повод за нарушението на вашето спокойствие. Портата и не мисли дори да бърза със завзимането на Балкана. Като запазва за себе си във всичката неприкосновеност правото на пограничните гарнизони, тя в настоещето време не вижда безотлагателна необходимост, да се възползува от това право, и аз съм уверен, че вашето поведение може да има огромно влияние на практическия изход на тоя въпрос. Комбинацията на гарнизоните в Балкана, породена от недоверието на държавите към новия поредък на работите в Балканския полуостров, ще падне вероятно от само себе си, когато се разпръснат неоснователните страхувания, възбудени от последната война. Стратегическите достойнства на тая комбинация, както се види, от никого вече не се защищават; от вас ще зависи, щото така също да се признае и нейната политическа безопасност. Само бъдете мирни; не предизвиквайте сами необходимостта за присътствието във вашата страна на турски войски. Портата ще въздържи своите регулярни сили, а против нахлуването на баши-бозуците вие имате оръжие; за това именно ви е дадено то, за да можете да защищавате от злодейците вашите къщи, вашите жени и деца и да не могат вече да се повтарят във вашата
57
страна ония ужаси, от които тя е страдала в течение на много векове.
״От сега нататък вашето положение е трайно; ползувайте се от неговите добрини без никакви страхувания; благодарете за тях Твореца, благодарете руския народ и хранете за винаги неизплатима благодарност към Великия Цар, вашия Освободител.
״Да се помолим прочее за съхранението на неговите скъпоценни дни".
* * *
На връщане от своята мисия в Париж и Лондон Гешов се отбива в София, на 30 юни 1879, дето що бил пристигнал новоизбраният княз на България, Александър I, и се обсъждал въпросът за състава на първото българско министерство. Княз Александър, като се научава за пристигането на Гешова, изпраща при него д-р К. Стоилов, своя секретар, да се съветва с него по тоя въпрос. Както е известно, още в учредителното народно събрание българските политически дейци бяха се разделили на два непримирими лагера. И когато възникна въпросът за състава на първото министерство, имало да се реши, лиебрално ли да бъде то, или консервативно. Гешов, както свидетелствува в своите Спомени (стр. 115), дал мнение да се състави смесено министерство. Князът възприел това мнение и искренно се опитал да състави смесено министерство, ала не сполучва. Съставя се чисто консервативен кабинет. В тоя кабинет на Гешова се предлага от Балабанова да вземе поста министър на народното просвещение, ала той не приел.
Интересни са, като характеристика за Гешова мотивите, по които той се отказва от направената му чест. Един от тия мотиви, както ги намираме изложени в неговите Спомени (115), бил тоя, че той не се чувствувал подготвен за поста, който му предложили. На времето Гешов е бил, както се знае, един от най-образованите българи. При все това, той намира себе си неподготвен да стане м-р на народното просвещение, защото въпросите от това ведомство не са го интересували, и той не се занимавал да ги проучи. И по-после в Източна Румелия и в княжество България той заима поста директор и министър на финансите със съзнанието, че още от Англия, когато се е учил, той се е интересувал главно от стопанските въпроси и по тях се смята за най-подготвен. Това е една добродетел, каквато ние редко виждаме да се проявява по-после при
58
заемането на министерските постове. Другият мотив, по който Гешов се отказал да стане министър, е било неговото убеждение, че правителството, на което го канили да стане член, не ще може да добие болшинство през изборите за народно събрание. Както видяхме, той е съветвал княза да състави смесено министерство, от консерватори и либерали. И когато такова министерство не е могло да се състави, той не е искал да влезе в един кабинет с консерваторите, не за друго, а защото общественото течение тогава е било по-вече за либералите. Нему е била омразна винаги мисълта, да влезе в едно правителство, което в дадената минута не е имало в своя полза общественото мнение. Той е разбирал конституционното управление тъй, както го е наблюдавал в Англия — да не отиваш против общественото течение и тогава, когато по твоя оценка то не схваща добре интересите на отечеството.
Първоначално Гешов, както изповяда в своите Спомени (116), е мислил да последва примера на Начовича, Грекова и Стоилова, които напущат Източна Румелия и се настаняват в княжество България. ״Аз не криех, казва той, че всичките ни грижи трябваше тогава да бъдат посветени на доброто уреждане на княжеството". Подобна мисъл му са внушавали и приятелите от Северна България. ״Всички приятели, които срещнах в София, казва той в Спомените си (116), — генерал Гресер, Давидов, Дринов, Начович и други ме съветваха да не оставам в Източна Румелия". Тъй се обяснява и предложението, което му прави Балабанов, да стане министър на народното просвещение в първия чисто консервативен кабинет. Поради примирителния си характер Гешов се нрави и на либералите. И когато е трябвало да съставят своя първи кабинет, Петко Каравелов и П. Р. Славейков пишат на Гешова в Пловдив (1879, 12.Х1.) и му предлагат също тъй един министерски пост в тяхното министерство. И тям, обаче, както и на Балабанова Гешов отказал и решава да остане за известно време още в Пловдив.
Той обяснява в Спомените си (117) това свое решение с ״желанието си, да види завършено делото на побългаряването на Източна Румелия". Но ние мислим, че нему са влияли и други съображения. Безсъмнено нему не са могли да се нравят острите партизански борби, съ които се захваща политическият живот в княжеството още от първите дни на освобождението. Тих по характер, лоялен и с чувство на истинска обществена отговорност, той е предпочитал да бъде там, дето всички дружно са били
59
готови да работят в името на общите интереси на отечеството И за това предпочита, въпреки първоначалната си мисъл, да се настани в България — да остане за известно време в Източна Румелия, дето първите години партизанските страсти не можаха да виреят. И в потвърждение на тая наша мисъл нека изтъкнем и факта, че щом и в Източна Румелия партизанските страсти започват да бушуват, той я напуска и дохожда в Княжеството да заеме тихия пост директор на Народната банка.
* * *
В Пловдив Гешов отново поема редактирането на в. Марица и застава в същото време на чело в обществения живот на Областта. На 7 октомври 1879 г. стават първите избори за Областното народно събрание в Източна Румелия. Той се избира за депутат между 32-та души българи и 4 небългари. Събранието се отваря на 22 октомври, и той бива избран за негов пръв председател. На 10 декември става избор измежду членовете на Събранието и за членове на Постоянния комитет, — до който, както е известно, генерал-губерраторът на Източна Румелия трябваше да се допитва за всичко, що надминаваше изпълнението на законите; който издаваше между сесиите на Областното събрание тъй наречените публично-административни правилници, равносилни на закони; който имаше право да контролира всички чиновници и да ги дава под съд и който най-после отваряше допълнителни кредити, когато се докажеше, че вписаните в бюджета суми са недостатъчни (чл. 50, 51, 107 от Органическия устав на Източна Румелия). И в това тъй важно тяло Гешов бива избран за член и става негов първи председател.
Международната комисия за Източна Румелия е разбрала още от първите дни, че населението в областта в голqмото си болшинство е било българско. Още на 1 ноември 1878 г. английският делегат сър X. Дръмонд Уулф пише на своя министър в Англия маркиз Солсбери следното:
״Българите заявяват, че те съставят седем осми от цялото население. Ако и да вярвам, че това е много преувеличено, техният брой несъмнено надвишава много всички други секти и народности взети заедно. Каквито избори и да станат, следователно, каквато изборна система и да предложи комисията, българите ще имат грамадно болшинство" (Английската Синя книга. Turkey. 9 стр. 99). Но пак никой не е могъл да предполага,
60
че при изборитe за Областното събрание небългари ще бъдат избрани само 4-ма. Консулите, както пише Гешов в своите спомени, се обезпокоили от тоя резултат и генерал-губернаторът, повлиян от това безпокойство, при избора на лицата, които е имал право да определя за депутати, назначава само двама българи и седмина другородци. Когато дошло време да се избират членове на Постоянния комитет, силно се наблегало, както от чуждестранните представители в страната, тъй и от първите директори (министри), да не се избират само българи. За това настоявал дори и руският генерален консул в Пловдив, княз Церетелев. Той се помъчил чрез самия Гешов да въздействува върху областното събрание да не се избират само българи. Гешов, обаче, както изповяда в Спомените си (130), не само бил на противно мнение, но и агитирал явно в полза на своето мнение. И за да настрои общественото мнение в полза на своето мнение, той пише на 7 декември 1879 г. във в. Марица следната статия, която е характеристична за тогавашното повишено настроение не само на румелийските българи изобщо, а и на самия Гешов, с неговия сложен характер: —
״Дали те (българските депутати), откак вземат пред вид всички важни народни интереси, които ще си поверят на Постояния комитет, могат, без ущърб на тия народни интереси, да се покажат великодушни към другите елементи, представени в Областното събрание, ние оставяме тям да решат. От своя страна ние само това ще забележим, че нашите депутати трябва да погледнат на тоя предмет от чисто народна точка на зрение. Те не трябва да забравят, че не са правителство, че не са чиновници, назначени от главния управител и удобрени от Портата, та да са длъжни да се грижат не само за болшинството на тая област, а и за меншествата; те са представители, които дължат своя избор, своето почетно и високо назначение, изключително на българите на тая област. Избирателите имат право, да очакват от своите избрани не сентиментална политика, но дела, които да отговарят на доверието, с което те ги почетоха, да са съгласни с интересите и стремленията, защитата на които им те повериха. Ние разбираме едно правителство, което не дължи своето съществувание прямо на изразената воля на народните депутати, да бъде донейде отстъпчиво към меншествата в страната, която то управлява; но нийде не сме чули изборното болшинство в една камара да натоварва с защитата на най-милите интереси на избирателите му хора от меншествата, хора, които имат други инте-
61
реси и гонят други цели. Политиката няма утроба, казват французите; и ние мислим, че и най-умереният европеец ще признае, че примерът, който ни даде Европа в Берлинския конгрес, като ни раздали от братята ни и въвря част от нас пак под едно осъдено робство, не е от естество да развие у нас ония чувства на самоотвержение, които биха ни накарали да изберем, и против народните си интереси, чужди хора за Постоянния комитет на тая област, която е и ще бъде всякога наша".