4. Предосвободителна дейност
Завърнал се в Пловдив през септември 1872 г., пълен с идеи и формули, набрани в демократическа Англия, Гешов веднага заема първо място в умственото движение в града. Той заварва черковната борба привършена. Неколко деня подир пристигането му пристигнал в Пловдив и първият български митрополит Панарет, посрещнат от цял град, който ликувал за увенчаната с успех борба. Успоредно с тая борба, както е известно, се разпаляше все повече и повече и жаждата за народно образование. Той заварва в Пловдив старото тясно здание на първото пловдивско училище заменено с широка сграда за тъй наречената тогава Пловдивска семинария, а на мястото на старото училище построена и девическа гимназия. Отворено било и читалище.
С какво благоговение гледала пловдивската интелигенция на завърналия се от Англия образован българин, се вижда от факта, че четири месеца след пристигането му той бива избран за председател на пловдивското читалище. Почти същевременно бива избран и за член на настоятелството на пловдивската семинария.
Още през първата година под негово ръководство и с съдействието на добри и енергични другари читалището не само увеличило числото на децата в двете махленски училища, които то поддържало, но успяло да отвори и трето, като увеличило числото на учениците във всичките училища. За първи път читалището наредило да се дават през зимата всяка събота вечер и сказки. Отчет за дейността на читалището нея година (1873) е обнародван в цариградското Читалище (15. IV. 1874 в приложението му Ръководител на основното учение, 113). Отчетът е придружен със следната бележка от редактора на списанието, Драган Цанков:
21
״Тоя документ не е само една книга, която трябва да стои в редът на всичките други книги, които съставляват архивите на пловдивското читалище. От него ще изчерпят умни съвети за послушвание и добри примери за подражавание не само ония, пред които е четен, но и всичките читалища по нашето отечество, всичката българска публика. Ето защо прибързваме да му дадем най-първо място в листа си.
״Като поместяме обаче това изложение, неможем да оставим да се разумяват туку-тъй от само себе си благодарението и признателността, които трябва да се отдадат на добрата воля на г-н Ив. Ев. Гешев, председател на това читалище. Рядко се виждат търговци, не само у нас, но и по цeлият свят, които да употребят времето на почивката си за извършвание на общеполезни дела. Г. Гешов е търговец и, като е жертвувал свободното си време за управлението на пловдивското читалище, което ми показва толкова добри резултати, трябва високо да му се оцени патриотизмът. Убедени сме прочее, че гласът на всички, ония, които желаят народното добро, е същи нашият глас който публично изразява днес благодарение и признателност към Г. Гешова за старанията му в полза на общото добро.
״След тия няколко думи относително за достойният председател на пловдивското читалище, възможно ли е да не помислим по нависоко и да кажем, че Г. Гешов е чедо на оная част от българският народ, която е всякога имала най-здравите начала за обществените въпроси, които са се разгледвали до сега между народът ни, и на които патриотизмът е от най-искрените. Който е следил историята на нашите обществени въпроси — убедени сме — ще се съгласи с нашите думи и, след като прочете долното изложение, ще притури: Ето пример, който трябва да се подражава от всичките наши читалища".
По примера на това, що бил видял в Манчестер, Гешов основал през зимата 1873 и едно разисквателно дружество при пловдивската българска семинария. Уредени били по един път в неделята в пансиона на Радомирова събрания, дето всички ученици от горните класове на семинарията взимали участие в дебатите на дружеството, които ставали по повод прочитането на кратък реферат по някакъв предварително избран, за да не възбуди у турците подозрение, въпрос.
В тиха просветна дейност Гешов продължава до южнобългарското априлско възстание в 1876 година, при всичко че от
22
всички краища на пловдивската област, дето по онова време като на наковалня се ковяха съдбините на нова България, пристигали известия, предупреждения и слухове, че се готви съдбоносно събитие: както е известно, възстанието в 1876 г. беше селско движение, а не градско. Въпреки обаче безпокойните слухове Гешов се задомил на 1875 г., като свързал съдбата си с Мария Николова Пулиева, за която в Спомените си (44) бележи: ״с нейното влизане в моя дом влезе и щастието; с нея разделях скърбите, с нея споделях и радостите на ония паметни години на борби и победи".
* * *
Когато се узнало в Пловдив, с какви средства е било потъпкано априлското възстание от турците, негодуванието между пловдивските българи е било всеобщо. Дори пловдивските първенци, които не били съгласни с революционерите и ги осъждали, възнегодували силно, когато се научили, как турските редовни и нередовни войски си отмъстили на безпомощните жени и деца.
Чрез австрийската поща, която турците не могли да контролират, Гешов побързал да уведоми за всичко, което научавал един свой доблестен и деятелен приятел в Цариград [1]. Голямо е било съдействието на Гешова да се обърне вниманието на Европа върху страшното положение на България, и когато поради шума, произведен от писмата на Дейли Нюс [2], закръстосвали из България английски и американски пратеници. Пръв се отзовал в Пловдив тогавашният английски вицеконсул в Одрин J. Hutton Dupuis. Части от неговите рапорти, първите официални доклади по тогавашните стрaхотии, били вземени буквално от писмените бележки, които му дал Гешов. Гешов дал факти и на по-после пристигналите в Пловдив, жадни за сведения,
1. Като отбелязва тоя факт в своите Спомени (68), Гешов не обажда името на тоя приятел.
2. По свидетелството на Гешова (Спомени 68) сведенията, които изнесе най-напред Дейли Нюс и които покъртиха цялото обществено мнеиие, били извлечени из рапортите на пловдивската българска митрополия. Това косвено потвърждава и Стефан Панаретов, който е бил тогава учител в Роберт-Коледж в Светлиня, г. XXXIII кн. 10—12, стр. 11, като бележи, че всички документи и сведения, които Екзархията получавала от България по тия кланета и жестокости и желаяла да се обнародват, минавали през негови ръце и ръцете на Ив. П. Славейков, и те ги превеждали на английски, а д-р Уошбърн, директорът на училището, и д-р Лонг, поддиректорът, ги предавали тъй преведени на английското посолство, на Пиирс, кореспондент на Дейли Нюс, или ги препращали на свои познайници и приятели в Лондон.
23
английски пратеник Берйнг и американски Скейлер, както и на придружаващите последния двама специални кореспондента — Макгахам на Дсйли Нюс и Шнайдер на Кьолнише Цайтунг. Тъй става възможно, както твърди тогавашният английски посланик в Цариград сър Хенри Елиот [1], че английският пратеник г. Беринг ״откри Батак", и Гладстон успе с невидени до тогава митинги да развълнува в Англия общественото мнение и да предизвика конференцията в Цариград, а по-после освободителната война.
Известно е, че Скайлер заедно с княз Церетелева на времето е изработил проекта за създаването на една автономна България, който проект отпосле послужи за основа на разискванията в Цариградската конференция [2]. Скайлер е имал съобразителността, когато посетил Пловдив за втори път през м. ноември 1876 г., да поиска по своя проект и мнението на пловдивските българи. Той помолил Гешова да свика за тая цел няколко души по-първи българи. Гешов свикал първенците г. г. Хр. Ив. Гешов, Стоян Д. Каблешков, Ив. Груев и няколко млади и в къщата на първия една вечер разгледали проекта.
По настояване на Скайлер Гешов се съгласил да пише от време на време във в. Таймс писма от Пловдив през всичкото течение на цариградската конференция и до началото на руско-турската война в 1877 г. Такива писма били обнародвани във в. Таймс през февруари и март 1877 г. всичко седем.
През време на цариградската конференция д-р Ст. Чомаков бил изпратен от Цариград да убеди пловдивските първенци да изпратят до Високата Порта един верноподанически адрес, с който да се яви, че пловдивските българи нямали нужда от реформите, каквито конференцията има пред вид. От страх пловдивци се съгласили да подпишат документа. Това възмутило младите, и те решили да противопоставят на робския адрес други до самата конференция. Гешов съчинил контраадреса на френски. В едно тайно събрание той и епископ Герваси, Ив. П. Герджиков, П. В. Горбанов и Ив. Ст. Гешов разисквали проекта и го одобрили. Събрани били тайно и бързо колкото се може по-
1. Blue book, Turkey № 1 (1877) стр. 143.
2. Blue book, Turkey № 2 (1877) стр. 28. В тая синя книга от 1877 година се намират текстовете на първоначалния проект на Скайлера и Церетелева и на видоизмененията, които той претърпя отпосле. Според първоначалния проект, България е щяла да бъде една. Отпосле в конференцията, по настояването на английските делегати, тя се предвиждаше да бъде разделена на две области.
24
вече подписи, и Горбанов занесъл адреса в Цариград и го връчил на лорд Солсбери. Какво е станало по-нататък с тоя контраадрес, не се знае.
През време на войната след разорението на Стара-Загора Гешов писал на Скайлера едно отчаяно писмо за новите турски свирепства и го молил да посети пак нашите страни, за да обърне повторно вниманието на образования свят върху тегла не по малки от ония на Батак. Скайлер отговорил, че неговото идване през войната било скопчано с големи мъчнотии, но че той с готовност би дал гласност на съобщенията, които Гешов би намерил за добре да му изпроводи за събитията.
Още при първото си дохождане в Пловдив Скайлер поискал от Гешова да му предаде на английски един рапорт върху търговията на Южна България. Тоя рапорт бил изпратен във Вашингтон, отдето последвала за Гешова чрез Скайлера покана да приеме поста почетен вице-консул на Съединените държави в Пловдив. Тогава Гешов отказал. При второто си дохождане Скайлер пак убеждавал Гешова да приеме поста, но той пак не приел. За трети път, когато отговорил на Гешова, че не може да дойде по нашите страни през време на войната, и му поискалъ съобщение за събитията, Скайлер настоял Гешов да приеме поста между друго и за това, за да не бъде изложен, като ще му праща съобщения по събитията, и Гешов най-сетне склонил да приеме предложението на Скайлера, ала докато чакал своя вице-консулски exequatur, на 12 августъ 1877 г. той бил арестуван от турските власти.
В Спомените си (72) Гешов предполага, че е бил арестуван, защото турците узнали, че той писал във в. Таймс, от едного от англичаните, които се намирали в Пловдив в началото на 1877 год., и разбрали, че той бил автора на пловдивските писма до Таймс, при всичко че английският вице-консул в Пловдив Калверт в едно свое писмо, обнародвано в Blue-Book, Turkey № 1 1878 год. стр. 525, твърди, че пловдивските турски власти не били знаяли, кой е авторът на писмата до м. октомври 1877 год, когато сам в. Таймс съобщил тоя факт. Сервер паша, според същата синя книга, страница 526, обвинявал Гешова за това, че негов един сродник (Марко Д. Балабанов) бил назначен от русите свищовски вицегубернатор.
Тежки минути Гешов е требало да прекара в затвора. Извънредно прочувствено той описва своето прекарване в затвора
25
в съчинението си Записки на един осъден, печатано в Периодическо списание на Българското книжовно дружество XXXIV и XXXVI (1890 и 1891).
Той е бил затворен, тъкмо когато турците са бесили в Пловдив по няколко души карловци, и когато усърнали вдовици и измършавели сираци били докарани жива плячка от разорената Стара-Загора след оттеглянето на Гурковия отред. Един старши стражар дошъл, та го повикал заедно с братовчед му Ив. Ст. Гешов от тяхното пловдивско писалище. Той се простил със стария си баща и тръгнал пред стражаря. Изправен бил веднага пред високия съд, дето му било съобщено, че ще иде в затвора.
В затвора той бил зрител, как били докарвани карловци, как били мъчени, как били закарвани само по един път в военния съд, за да бъдат осъдени на смърт, и как след някой ден били причестявани в една малка стаичка на долния етаж, нареждани и изпращани на бесилка по разните участъци на града с ръце, вързани надире, и смъртна присада, пришита отпреди на гърдите. Всичко това не е могло да не се отрази силно в душата на Гешова. При вида на жестокото измъчване на един карловец от един от пазачите Гешов не могъл да устои. И той бележи по тоя случай в своите записки на един осъден (Периодическо списание XXXIV стр. 555):
״И мене се стори, че в тази пъхтяща маса от човешко месо, в тоя мъченик бяха се съсредоточили като във фокус всичките страдания и всичките низости на това ужасно човечество. И аз се прихлупих на възглавницата, о която се облегнах, за да погълна своите сълзи и да удавя своите въздишки".
Колкото и строго да бил държан в затвора, на Гешов не му било отказано да получава от къщи храна и цариградски вестници. Той е успял дори чрез подчертаване от негова страна и от страна на домашните му на отделни букви във вестците, които получавал и изпращал, да влезе в коренспонденция с домашните си. От жена си той научил, че бил обвинен че се намирал в споразумение с карловци, за да се вика по-скоро неприятеля на държавата. Това накарало Гешова да мисли, че и неговата съдба ще бъде въжето. Още повече взел той да се страхува за себе си, когато от стаята на приставите в градоначалството до затвора, дето бил най-напред запрен заедно с братовчеда си, той бил преместен след 11 дена в
26
жандармерийския кауш, и след други 20 дена в малката стая, дето били причестявани осъдените на смърт.
Гешова продължавали да държат в затвора, без да го викат на изследване пред военния съд да го съдят. Неговото очудване било извънредно голямо за това, когато един ден прочел в цариградския вестник Вакът, че ״по ходатайството на английския и американския посланик, смъртната присъда, издадена против българина Гешов, за сега се отлага". Едва сега той разбрал, защо след като бил преместен в стаичката, дето причестявали осъдените на смърт, не го сполетяла съдбата на осъдените. Скоро пак от в. Вакът Гешов научава, че смъртната присъда, издадена срещу него, била заменена със заточение.
Как е станало, та английското правителство е могло да се заинтересува тъй много за съдбата на Гешова, се вижда от следното писмо на г-н Тотев и г-н Вълчев, тогава живущи в Англия: [1]
״На 1877 год. на 21 септември сутринта, като отидохме с покойния г-н Юр. М. Вълчев на борсата в гр. Манчестер, между търговските и други телеграми намерихме и една от кореспондента на в. Таймс от Цариград, в която се съобщаваше, че известната, както в България, тъй и в Англия (Манчестер) фамилия Гешови от Пловдив, по подозрение, само че един от тях, младият г-н Ив. Ев. Гешов, който се е възпитавал в манчестерския Owens College, бил съобщавал на в. Таймс подробности по положението на България в това време, турското правителство ги арестувало и набързо осъдило на смърт и било определено, щото екзекуцията да стане още първата св. неделя.
״Това известие дълбоко нажали и разчувствува както нас Българите, които се намирахме по него време в Манчестер, тъй и многото тем познати приятели англичани. Ние всички се загрижихме, като какво може да се направи, за да се спре присъдата.
״В съвещание с младите си приятели, едни от които бяха близки приятели — роднини, а други агенти на най-видните търговски фирми, решихме да отидем с покойния Юр. М. Вълчев лично при стопаните на тия фирми да ги помолим да помогнат в случая. И наистина ние обиходихме неколко господа, разправихме им за случката с Гешови и за българските теглила изобщо. Те ни съжалиха, като казаха, че ще направят всичко възможно, за да помогнат.
1. Писмото е отправено до г. Ст. Заимов, да го има пред вид в своя труд за нашето минало
27
И действително тези г-да в същата минута написаха и подписаха един мемоар, с който молexa лорд Дерби да ни приеме и да се намеси правителството на Нейно Брит. Величество, за да спре изпълнението на смъртната присъда над Гешови.
״Въпросният мемоар биде бързо разнесен от нас из борсата и в кратко време се подписа от около 400—500 души от най-видните търговски фирми, банкери и др., които ни снабдиха с едно официално писмо от манчестерския кмет до лорд Дерби при Ливерпул, за да му се представим и да му предадем мемоара с писмото.
״В шатото пристигнахме вечерта много късно, и бяхме приети от частния секретар на лорд Дерби, много любезен човек, който съчувствено и с голямо внимание ни изслуша, както за случката с Гешови, тъй също и за теглилата на българите изобщо, при което ни отговори със следните прочувствени думи: ״лорд Дерби мното съжалява, че не може да ви види сам, но ми заповяда да ви кажа, че просбата ви е взета под внимание от него и още сега телеграфически ще се заповяда на посланника на Н. Бр. Величество в Цариград г-н Лейард да употреби всички усилия и настои енергически пред Портата да се спре изпълнението на смъртната присъда над Гешови. Между друго той ни съобщи утешителното писмо на г-н Лейарда за намесването и на американския вицеконсул в тая работа, утеши ни с думите: ״Вярвайте, господа, че животът на съотечествениците ви ще бъде спасен", и ние след това напуснахме шатото".
Едновременно с тия постъпки на българите от Манчестер и печатът се застъпя за Гешова. Манчестер Гардиан от 21 септември 1877 год. пише под заглавие предстоящето обесване на манчестерски търговци в България:
״По повод надлежащето обесване на г-да Гешови от Пловдив, г-н J. More от Linley В. Castle ми изпраща следуещите интересни сведения:
״Г-н Гешов, човек с най-високо образование, който е прекарал една част от живота си в Манчестер и е почтен член на една търговска фирма в Цариград и Пловдив, според известието на един от кореспондентите на в. Таймс, бил осъден на смърт, и обесването му щяло да стане идещата св. неделя, и че английският вице-консул, който е толкова запознат с него, колкото и аз, е получил заповед, да не се намесва. Обвинението против него се състояло в това, че се подозирал да е писал на
28
в. Таймс. Зет му, тоже българин по народност, стана английски поданик, но г. Гешов не промени поданството си, и двамата бяха заинтересувани с покупката на материали за английското благотворително дружество, и възможно е, той да е изпратил подробности в Англия за раздаването на помощите. Че той не беше озлобен против Турция, може да се съди и от това, че по неговата препоръка, лейди Странкфорт услови един добър, честен турчин, за да й купува разни материали. Г. Гешов беше интимен приятел на една видна фирма в Ливерпул, която товареше материалите за Цариград безплатно. Г. Гешов ми каза още, че той никак не е оставял Пловдив, за да посети нито едно от изгорелите села, като се е вардил да не дава повод на правителството да го подозират и не е счел за нуждно да премести фамилията си в случай на война.
״Ако обесването на г-да Гешови не се спре от американското намесване (което, приятно е да се знае, че е направено) и ако английското влияние бездействува, то навярно по-голям скандал ще стане от всички ония, които миналата година раздвижиха английските умове. До като има живот, има и надежда. Понеже днес парламентът не заседава, желателно е да се разгласят тези фактове вред, дето г-да Гешови са познати. Като предчувствувам, че е погрешно да се мисли, че тяхното обесване е вече свършен факт, не могат ли манчестерци и ливерпулци да направят някакви постъпки пред външното министерство за това?״
Същият вестник в броя си от 24 септември 1877 год. в уводна статия пише:
״Ние публикуваме на друго место във вестника си една телеграма от лорд Дерби до манчестерския кмет по повод на представения му мемоар от няколко господа от Манчестер за в полза на г-да Гешови.
״Тия двама българи (г-да Гешови), които са добре познати тук и от които единият има търговски свръзки с Манчестер, лежат в Пловдивския затвор и са осъдени на смърт, като са обвинени в това, че съобщавали на в. Таймс за положението на страната. Тази енергична присъда трябваше да се изпълни вчера. За невярване е, че това им е вината, за която са осъдени, но тъй като в България, както и в цяла Турция, владее терор, то е достатъчно само едно подозрение. Всички българи се гледат като предатели, и всеки по-виден българин е най-много изложен на подозрение.
״Тези двамата г-да Гешови са били натоварени с благотворителното дело на лейди Странкфорт, и по причина на това те са били
29
заподозрени. Обаче, драго ни е да кажем, че сега те са вън от всяка опасност, тъй като г-н Лейард с рапорт от 5 този месец съобщава, че е заповядано да ги преместят от Пловдив в Цариград. На нашия посланик е заповядано и за напред да действува енергично за в тяхна полза. И наистина, макар посланикът и да вярва, че животът им е спасен, но пак не трябва да забравяме, че турците са отмъстителни, и ако сега временно да правят тази отстъпка, твърде е за вярване, че те, може би, по-после ще турят в действие първоначалното си намерение".
В същия си брой в. Манчестер Гардиан от 24 на друго място съобщава следньото:
„В събота сутринта се получи следуещата телеграма от външното министерство: До Ф. X. Уолмзлей, кмет на гр. Салфорд. Една телеграма се изпрати на посланика На Нейно Британско Величество в Цариград с наставления да направи най-енергични постъпки за в полза на г-да Гешови".
В събота манчестерският кмет получи следуещата телеграма от лорд Дерби:
„Относително вашето писмо и мемоара по въпроса за г-да Гешови г-н Лейард рапортира на 5 того, че е заповядано да се доведат речените г-да в Цариград на съд. Телеграфически наставления му се изпратиха вчера, за да направи каквито може постъпки за в тяхна полза. Г-н Лейард ни уверява, че животът им не е вече в опасност".
На следния ден (25 септември 1877.) Манчестер Гардиан съобщава:
„Манчестерският кмет получи следното писмо:
„Шато Кпоwsleу Ргеscоt, 22 септември 1877.
„Драги г-н кмете,
„Получих писмото ви с вчерашна дата и мемоара, донесен от г-да Вълчев и приятеля му, за в полза на г-да Гешови, за които се извести, че били осъдени да се обесят идещата св. неделя в Пловдив. Преди неколко дена получих от г-н Лейарда едно съобщение с дата 5-того, с което ми известява, че било телеграфически заповядано на пловдивския управител да изпрати поменатите г-да в Цариград. Г-н Лейард никак не се съмнява, че техният живот не е вече в опасност. При все това аз телеграфирах вчера на г-н Лейарда, като го помолих да настои и да гледа по който и да е начин да им помогне.
30
״Аз съжалявам, че г-дата, които донесоха мемоара, пристигнаха късно, та не можах да ги видя, при всичко това, надявам се, че и онова, що им се съобщи, ги е успокоило ... За всичко това ви съобщих телеграфически днес след обед.
Вярвайте ме, Ваш усърден (п) Дерби"
В броя си от 27 септември 1877 Манчестер Гардиан съобщава: ״Манчестерският кмет получи следното писмо от министра на външните дела: —
״Шато Knowsley Prescot 25 септ. 1877 год.
״Драги г-н кмете,
״В допълнение на първото си писмо, по въпроса на г-да Гешови, ви съобщавам, че се получи една телеграма от г-н Лейарда в отговор на телеграмата, която му бях изпратил на 21 того. Г-н Лейард съобщава, че полага най-големите си усилия за в полза на г-да Гешови, които, както се вижда, са още в Пловдив, ала работата им била доста сериозна. Аз взех мерки да уведомя Портата, че в Англия има големи симпатии към тези г-да, и вярвам, че нашите постъпки няма да останат без полза, ала все пак това ще зависи от туй, до колко г-да Гешови са намесени в заговорите против турската власт.
״Вервайте ме, Ваш усърден (п) Дерби"
Ето какво телеграфира по същия повод (Английска Синя книга Turkey № 1 1878, стр. 333 и 335) английският министър на външните работи лорд Дерби до своя посланик в Цариград А. X. Лейард: