3. Младенчество и юношество
Иван Евстратиев Гешов е роден на 8/20 февруари 1849 година. Пръв син на Евстратия Гешов и първо мъжско чедо в семейството на четиримата братя Гешови, Иван бил предмет на постоянна нежна грижа и непрекъснати мили обноски от страна на родители и роднини.
В 1856 година той бива пратен на учение. Негов пръв учител бил грък, Чолакът, който учил децата в една стая при гръцката черкова Св. Димитър. При него усвоил само азбуката, без да може да се научи да чете. След няколко месеца той бил даден на учение в пловдивското българско училище Св. Кирил и Методи, по чиято важна роля в нашето възраждане ценни сведения дава Иоаким Груев в Български преглед год. III, кн. VII—VIII.
В първоначалното училище малкият Иван учил при Иоаким Груев, Димитър Славиди и Никола Ковачев, а в класното при Иоаким Груев, Димитър Славиди и Сп. Зафиров. Програмата в класното училище била най-разнообразна. На учениците се давали ״първи знания" по всевъзможни предмети. Преподавало им се между друго и история на изящните художества и статистика. Учили се четири езика: български, гръцки, турски и френски. Двамата помощници на Иоаким Груев, Димитър Славиди и Спас Зафиров предавали единият френски, а другият гръцки, Всички други предмети, както и турски език, преподавал сам Иоаким Груев. При всичко че преподаването е било безсистемно и непланомерно, за ползата от него Гешов ето какво казва в своите Спомени (стр. 10 и 11):
״Милият еклектизъм, който председателствуваше при избора на предметите, що Груев ни преподаваше, като че разви у мен и у моите другари онова всестранно любопитство, оня ненаситен
11
глад за разнообразна наука, които отпосле тъй много допринесоха, за да се развием ние и се при готвим да станем, това, що станахме.
„Като прелиствам и сега моите бележки по демография (статистика), аз се питам дали не е допринесла и тая дисциплина, преподавана нам в четиринадесет годишната ни възраст, да се усили вродената у мене обич за факти и цифри. . .
„По Олендорфовата метода, която безследно изчезна из нашето училище, аз се научих да чета и говоря по френски по-добре може би, отколкото се учат днешните ученици в нашите гимназии. В 1863 година вече, без да имам никого у дома или в родната къща, който да говори френски, аз можех да водя разговор по тоя език. Бях се абонирал за френския вестник Voleur, тъй наречен защото крадеше от други списания всичко, що намереше интересно. Четях и българофилския цариградски вестник Courier d'Orient и се възхищавах от неговата защита на народа ни. Гръцки говорех и преди да стъпя в училището. Там го научих и писмено.
„ ... Колкото за турски език, малкото що бях научил от него, заборавих през седемгодишното си пребавание в Англия, И след моето завръщане от там трябваше да го уча отново."
Особено въздействие упражнили върху възпитанието и мирогледа на Гешова тогавашните борби за народни правдини, тогавашните подвизи за народно възраждане. Te го научили, както казва в Спомените си (стр. 12), ״да гледа на живота не като на арена, в която хората се борят само за лични облаги, а като на бойно поле, в което трябва да се извоюват по-възвишени блага". Той е бил жив свидетел на всички перипетии, през които е минала в Пловдив борбата против Хрисанта, пловдивски владика, за черковни правдини от самото начало дори до вдигането на Хрисанта от Пловдив и заместването му с многозаслужилия на нашето черковно дело Паиси, който пригърна, както е известно, каузата на своето паство и в 1860 година подписа акт за отделянето на българите от цариградската гръцка патриаршия. В сп. Денница 1891 година Гешов описва много живо един от етапите на тая борба, а именно ״побългаряването" на черквата Св. Богородица, за което е имало формена битка между българи и гърци. За други подробности на тая борба Гешов споменува в своите Спомени (стр. 22—24).
Успоредно с борческия дух против гръцкото духовенство
12
тогавашните ученици на пловдивското училище се упойвали с блянове и за ״избавлението" на българския народ от политическо робство. Те скришом чели Горския пътник на Раковски и неговия Дунавски Лебед, скришом пеели и бунтовнически песни, които били почнали тогава да идват от Сърбия и Ромъния. Но външни прояви на тия вътрешни полусъзнателни блянове за политическо освобождение тогава не е имало още. Духовната свобода е била тогава идеалът.
За забелязване е, че въпреки увлечението си в борбата срещу гръцкото духовенство, младият Гешов обичал да чете и гръцки книги, от които тогава в Пловдив той могъл да има на разположение много повече, отколкото български книги. Той обичал да чете особено много биографията на старите гръцки славни мъже. Той се възхищавал от добродетелите на някои от тях и при едва що почнатата борба против гърците той със злорадство изтъквал непризнателността на старите гърци към праведния Аристид и мъдрия Сократ и ги осъждал за това пред пловдивските граждани.
Като дете Гешов е бил подвижен, жив, за да не кажем луд. Той обичал да играе, да беснее. Често бил смъмрюван, защото се връщал дома със съдрани дрехи. Не веднъж му се случвало да се прибере у дома и с пукната глава. Но постепенно и неусетно под влиянието на атмосферата, създадена от стихийната народна пробуда, в средата на сериозни събития, които родиха черковния въпрос, той взел да се развива и да става сериозен, У него още към десетата година взима да надвива любовта към книгата. Продължавал наистина да играе с приятели, но никога не останал надире с уроците си. Обичал да пише и скоро добил такава репутация за писане, че по-стари от него дирели неговата помощ, когато ставало дума да се съчини нещо по-сериозно. Той между друго, тогава на 13 години, съчинявал интимните писма на своята осемнадесетгодишна сестра Ефимия до нейния годеник в Манчестер през цялата 1863 година. В 1864 година той се явил вече и в страниците на редактираната от П. Р. Славейков Гайда с две дописки, год. II. (1864) бр. 2. стр. 10. от 4 юли 1864 г. и бр. 15 от 30 януари 1865 стр. 116.
Жадността на младия Гешов да се учи била такава, че без да го кара някой, той още от четеринадесетата си година, когато учил четири разни езика (български, френски, турски и гръцки) взел да учи и в съседното до бащината му къща американско
13
училище и английски и го изучил до толкова, че могъл да води на него и разговор. Той имал възможност да усъвършенствува, както френски, тъй и английски от срещи с чужденци, с каквито родителите му имали връзки. Между друго в Спомените си (27) той разказва, че се познавал с чуждите консули в Пловдив, чиито вечеринки посещавал.
В 1865 година братя Гешови решили да пратят, както се спомена на друго место, бащата на Гешова, да отиде в Манчестер и отвори клон от тяхната търговска къща. Заедно с него заминал и младият Гешов за Англия. С бричка от Пловдив те трябвало да пътуват до Родосто, отдето с параход заминали за Цариград. В Одрин, дето преспали, трябвало да отидат при тогавашния там руски консул, знаменития публицист Константин Николаевич Леонтьев, пред когото младият Гешов служил на баща си за драгоманин и водил с Леонтьева дълъг разговор на френски и английски. В Родосто стигнали след 5 деня и на шестия били вече в Цариград. Там на остров Халки прекарали лятото между семействата на Димитра Гешов, Н. Тъпчилещов и Димитра Золотович. За Англия тръгнали през м. септември през Марсилия и Париж. В Париж и Лондон не се спрели и пристигнали в Манчестер, дето Гешов с родителите си прекарва цели седем години, и завършва своето образование.
Първата година от своето пребивание Гешов прекарал с частен учител, някой си жизнерадостен George Scott. През октомври 1866 год. той постъпил в Owens College, който тогава съставял част от лондонския университет, а после се въздигнал в самостоен университет, познатият сега в цяла Англия манчестерски Victoria University. Тази година той учил в него при първокласни професори по разните науки; Greenwood по старогръцки и латински, Barker по математика, Jack по физика, бележитият химик Sir Henri Roscoe по химия, отличният историк, после оксфордски професор, Ward по история и английска литература и при знаменития икономист, отпосле професор в лондонския университет, Stanley Jevons, по логика и политическа икономия.
С какво прилежание Гешов е следвал курсовете, на които се записал, се вижда от факта, че той излязъл пръв ученик по математика, по латински, по немски, по английски и по английска литература. И професор Уорд, когато провъзгласявал неговото
14
първенство по последните два предмета, намерил за уместно, да забележи пред събраната публика, какво отличието било толкова по-забележително, че той бил чужденец и имал за конкуренти примерни английски младежи. Но особно усърдие Гешов проявил за лекциите на професор Джевонса по логика и политическа икономия и за лекциите на професора по енциклопедия на правото Кристи, който много добре запознавал своите студенти с ученията на влиятелните на онова време в Англия Бентам и Остин (Austin).
Успоредно с лекциите си в Owens College Гешов се занимавал и с външно четене. Член в манчестерския литературен клуб Atheneum, той всичкото си свободно врeме прекарвал, за да чете вестници, списания и книги. Нощем се занимавал и в къщи с четене на книги. Взимал участие и в разисквателното дружество на Owens College. В театър рядко отивал. Любител на романи, преди да отиде в Англия, там той не четял много белетристика. Вниманието му все повече и повече взело да се ориентира към политиката, към държавните и социялните науки.
В 1869 година той свършва своето образование в Owens College и започва да помага на баща си в търговията. Обаче той не престава да се самообразова през останалите три години, които прекарал в Англия. От всички професори най-силно впечатление оставил у него Станли Джевонс, неговият учител по логика и политическа икономия, автор на философското съчинение Начала на науката и на популярното ръководство Елементарни уроци по логика, преведено и на български от Ек. Каравелова в 1884 год., както и на ред други съчинения из областта на приложната икономия и статистика. Под негово ръконодство усилила се у него любовта към науките, които той преподавал.
След свършване на курса, преподаван от Джевонса, Гешов почнал самоучението си по-нататък с трудовете на Джон Стюарт Мила, най-знаменитото тогава светило в Англия по науките, които и Джевонс преподавал. Посветил се той да изучи неговите трудове, не само поради славата, на която се радвал Мил, като кабинетен преобразовател на света, а още и под впечатлението което му оставил Джон Стюарт Мил и със своята къса парламентарна кариера. В тая година, когато Гешов стига с баща си в Англия, 1865 год., Мил, вече на 60 години, бива избран за депутат и влиза в практическия политически живот. Неговите речи в парламента правили силно впечатление на младия Гешов.
15
Той следил най-редовно парламентарната дейност, на тоя английски общественик. Четял с увлечение речите му, и четял по-после с усърдие и неговите книги. Ето как сам Гешов в своите Спомени (36 и 37) преценява влиянието, което упражнявал върху него английският политико-икономист, който в онова време владеел безразделно умовете в Англия и имал слава и извън Англия:
„Той бе мощен създател на политически идеали, властен строител на хорски мирогледи, когато аз бях млад и дирех не толкова умозрителна система на отвлечено мислене, колкото идеалогия за един практически общественик. И той главно допринесе, за да се образува моето светоразбиране. В ума ми заседнаха дълбоко много от неговите мисли из областта на практическата политика. Управлението на народа от народа има смисъл и реалност, бе казал той, но такова нещо като управлението на един народ от други не съществува и не може да съществува. И заедно с Гладстон той бе прокламирал, че само свободата е, която прави хората годни за свобода. И неговата пламенна защита на свободата на онеправданите, като работниците, ирландците, негрите (в Джамайка), на по-усъвършенствувани избирателни системи, като съразмерната; неговата пледоария в полза на дребното земледелие, на селяните собственици, на кооперацията в земледелието, намесата на държавата в икономическата област; неговото учение, че не трябва да чакаме ние от една истинска система на политическа философия да ни достави образцови учреждения, а принципи, от които да могат да се извлекат учреждения, годни за дадените условия; възприетият от него принцип на французките економисти и на Austin, че най-добрата гаранция за добро управление е един просветен народ; популяризираната от него кардинална доктрина на Бентама, че идеалът на държавничеството трябва да бъде най-голямото възможно щастие за най-голямото число граждани; неговото убеждение, че социализмът е осъществим в бъдещето, когато се усъвършенствува духовната природа на човека, но че за сега нито е възможно, нито е желателно да се стеснява свободата; неговата дейност в парламента, в която той вложи всичката своя гореща любов за тая свобода; неговата учтивост към опонентите, неговата постоянна грижа, при разискванията, с перо и дума, да се деперсонализират въпросите, да се отделя личността от идеята, да се не напада първата, когато се критикува втората; и най-после неговото държане в камарата, държане, което за-
16
ставя нейния председател да заяви един ден, че присъствието на Джон Стюарт Мила повишавало тона на дебатите; всичко това остави трайни следи в моя ум, даде мощен тласък на ориентировката на моя мироглед. Допринесоха наистина на тоя мироглед доста нещо и някои германски икономисти и общественици, особено в отношение на държавното владение на такива източници на народно богатство, като банки, железници, мини, в отношение и на широката държавна намеса в полза на стопанското развитие на страната. Но основите на моята идеология се положиха от уроците на Джевонса, от книгите на Мила".
Тъй полученото образование и самообразование Гешов допълня, когато се връща в Пловдив чрез руски книги, каквито нямал възможност да чете в Англия. Той се запознава в Пловдив с повечето руски съчинения върху Балканския полуостров и със значителна част от руската белетристика. Великаните на тая белетристика със своята гореща защита на безправната селска маса, със своите пламенни проповеди за подвижничество в средата на тая маса още повече засилили неговата любов към грамадното мнозинство от нашия народ — селяните. Дълбоко впечатление му правили романите на Тургенева с техните образи из чистата и благородна селска душа с нейния висок морал, с нейния неотслабен стремеж към висша правда и дълбока поетичност. Но най-силно бил пленен той, както и всички тогава интелегентни българи от онова поколение от романа му Накануне. Българският герой на тоя роман Инсаров и руската героиня Елена раздухвали в буен огън искрите, които тлеяли тогава у всички интелигентни българи.
* * *
Националното чувство, събудено у Гешова още от училището в Пловдив и от тамошните борби за черковна свобода и черковни правдини, го карало да се интересува, докато бил в Англия от всичко, що се писало в английските вестници за Турция и частно за българите.
В един брой на вестник Pall Mall Gazette той прочита, че българите се представляват за една още несамоопределила се маса и той веднага отправя до главния редактор на вестника писмо, с което поправя това криво понятие. Писмото, обнародвано в броя на вестника от 26 септември 1866, има следното съдържание:
17
״Господине, — В съботния брой, в начало на статията ״Езиковият въпрос в Тирол и Истрия", като зачеквате многоразискваната материя на критерии за определяне расата на известен народ, вие илюструвате вашето мнение, че волята на един народ трябва да се смята за окончателен критерий с примера на българите, на чиято воля, казвате, трябва да се апелира, за да се определи тяхната народност, тъй като някои от тях се мислят за руси, други за сърби, а трети за нещо самостоятелно. Позволете ми, господине, да поправя едно твърдение, което е от естество да дескредитира нашия и тъй достатъчно зле препоръчан народ. Нито един българин в сегашното състояние на нашата народна напредналост, не ще се мисли за русин или сърбин — народности, чиито език и чиято история съвсем се отличават от нашите. И, разбира се, самото предположение, че има българи, които се мислят за гърци, е един анахронизъм. За доказателство на това, аз прося позволение да кажа, че ония българи, които са се учили или учат сега в Русия, Сърбия и Гърция, и които естествено трябваше да клонят към тези страни и техните народности, са най-смелите борци на тезата, че сме особен народ, говорят и пишат български много по-чисто от другите. Колкото за вашето твърдение, че българите са в едно положение на течност, която допуска да се слеят с друга некоя сродна раса, трябва да кажа, че няма никаква нужда и никаква воля от тяхна страна за подобно сливане. Каква подбудителна причина, наистина, може да застави един народ от пет милиона, чието умствено и материално развитие, тъй много занемарено под двойното иго на турците и гръцкото духовенство, бързо напредва; чийто език е едно от най-звучните славянски наречия; чиято търговска дейност във вътрешността на Турция и по бреговете на Дунава се простира дори до Манчестер; чиито морално качества, работливост и правота да добие едно по-добро положение между по-благоприятстваните европейски народи се справедливо признават от всички пътешественици; и чието най-после бъдеще е едно от най-светлите — да иска да се слее с друг един народ.
״Като прося извинение, за дето заемам толкова много от вашето скъпоценно място, имам чест да бъда, Господине,
״Ваш покорен слуга: Един българин".
״Манчестер, 16 септември 1866.
18
Към това писмо лорд Странгфорд, който отпосле се оказа, както е известно, голям българолюбец, прави следните интересни бележки:
״Ние се радваме твърде много да слушаме, че един поне българин е доволен да се мисли за българин и за нищо друго. Колкото за въпроса, дали трябва да поправим нашите думи, ние не се наемаме да се ангажираме с такова едно общо отрицателно уверение, че не съществува между българите партия или школа, която да вижда в едно евентуално етническо или политическо сливане със сърби или руси бъдещата съдба на своя народ, като се облягаме на авторитета само на един човек, и то предвид чудовищните усилия, положени и от сръбска и от руска страна, при сегашното дори поколение. Руси и сърби отдавна мъжки са се заловили да се опитат да посърбят и порусят тия нещастни българи в самата им страна, а тяхните жертви и оръдия в западна Европа с готовност са представили подобно посърбяване и порусяване като един отколе съществуещ и свършен факт. Ако ние изглеждаме да сме прекалили резултата на такива пропагандически условия, ние лесно можем да приведем авторитетни твърдения, които впрочем не вярваме, целящи да докажат, че казаните усилия са сполучили и че съвършено са заличили българското съзнание за отделна народност. Колкото за гърците, хората могат да помислят от тона на нашия дописник, че се касае за един направен от нас анахронизъм, а не за един оборван от нас анахронизъм на други хора. Ние на драго сърце даваме място на писмото на нашия български приятел. То съставлява едно важно и автентично мерило (standard) за апелиране, едно много нужно в настоящия момент, когато голяма маса наши съвременници се просто оставят да вярват, че падането на турската сила в Европа би, и по нужда и по справедливост, възвърнало на гърците не само автономия, но и политическа власт. Много чудно е да се вярва това, но няма полза да се протестира, тъй като практически едва ли ще даде некакъв резултат. При все това трябва да е мъчно, от българско гледище, да си принуден да четеш статия подир статия от безмислици за некаква нова византийска империя, която щяла да бъде един оплот на Европа против Русия, заместница на Османа, починал от много лекуване. Най-последното остроумно изобретение за гърците е, че те ще бъдат душата на новото източно тяло на растящи народности. Как се прави на българина изгледът на една гръцка душа? Що мисли той за вероятността, да добие душа, ако работата дойде до там? Той се види да мисли, че доста му е, дето
19
имал една, и се радва, че се отървал от нея. Но ние забравяме. Той трябва да добие една влашка душа, защото Дунавът е, който го съединява с Влашко, а Балканът, който го отделя от оная част от него, която е на юг от Балкана; едно гледище, което нашият българин може да види, ако случайно прочете в. Spectator от миналата събота нещо, което той трябва да се опита да стори веднага, като добър и умен българин, какъвто без съмнение е. Когато допъти се изпречи или дунавската теория, или най-старата и красноречиво защищавана наша приятелка, великата югославянска теория, ние се надеваме, че нашият българин високо и силно ще си издигне гласа за своя собствен народ. Но нека се въздържа да не критикува нас, които сме най-добрите му приятели; при всичко че ние извиняваме отклонения от едно християнско или поне източно-християнско умонастроение у един българин, живущ между манчестерските гърци, през времето на един припадък от агресивен национализъм" [1].
* * *
От Манчестер, тъй отдалечен от България, естествено Гешов не е могъл да държи връзка с живота в своето отечество. С манчестерската българска колония той сподeлял отдалеч радостта за всеки успех в борбата за общонародното дело, започнато с ентусиазъм в Пловдив. Когато се избира Антимъ I за пръв български екзарх, той написва от името на колонията до него поздравително писмо. Гешова ценят за интереса му към народните работи и в Букурещ от страна на българския революционен комитет, който го вписал, както свидeтелствува д-р Ив. Касабов в своите Спомени от възраждането на България (98), в числото на своите дописници в Западна Европа. До него е бил изпратен от страна на комитета и Теофан Райнов, за да го улесни в срещата му с настанения тогава в Лондон италиянски революционер и патриот Мацини. Ала за по-голямо участие в народното дело той не е могъл да мечтае, преди да напустне Англия. Това станало в 1872 г., когато кантората на Гешовци била затворена. И баща и син се упътват през Марсилия и Цариград за Пловдив.
1. Преводът и на Гешовото писмо и на отговора е направен от Гешова и обнародват в Спомени, стр. 39 и 40.