Иван Евстатиев Гешов
Възгледи и дейност

 

2. Родословие

 

 

Иван Евстратиев Гешов принадлежи на семейството Гешови, което игра през почти половин столетие (1830—1980) видна роля в тогавашния български търговски свят и в българското възраждане. Неговият дядо Ив. Гешов (1770—1842) бил от Карлово, а баба му Анна Фратева (1775—1857) била от Сопот. Той имал двама братя, Димитър и Стойчо, и две сестри, Трена и Дона, последната от които женена за Андрея х. Василев, била майка на познатiя отпосле д-р Ив. Богоров. От Ив. Гешов се добили четирима сина — Христо, Евстрати, Димитър и Стефан.

 

Първенец в родния си град, Ив. Гешов е разбирал в най-добрия смисъл на думата длъжността на първенец. Той се е старал преди всичко за образованието на децата си. Нему се дължи повикването в Карлово за учители първо Анастас Владо, куцовлах от Велес, при когото се учили по-големите му синове Христо и Евстрати Гешови, а после Райно Попович от Котел, познатият наш труженик по народното възраждание, около когото се събрали млади не само от Карлово, но и от други градове. Там били двамата по-малки синове на Ив. Гешов, Димитър и Стефан, братовите му синове, Христо и Иван Д. Гешови и Атанас Стойчов Гешов, там били още и покойните български благодетели Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков (бащата на героя-поет Хр. Ботьов) и Парашкева Дамянов, всички от Карлово, както и Иван и Георги Шопови, Димитър X. Несторов и Генко Ив. Попов от Калофер, Калистър Хамамджиев от Сопот и Гандо (Гавраил) Кръстевич и Сава Стойчев (Раковски) от Котел.

 

По-големите синове на Ив. Гешов, Христо и Евстрати, след като свършили първоначалното си образование при Анастас Владо,

 

7

 

 

още непълнолетни, се преместили в Пловдив и почнали да търгуват. Изнасяли за Галац и Браила ориз, мешини, сахтини, гайтан и аби. Подир някоя година известният търговец от Калофер Христо Хината и зетьовете му Стефан Мутев (баща на познатия отпосле Д. С. Мутев) и Стоян Тошков поискали Христа да им писарува. Той останал при тях три-четири години, додето те се преселили в Одеса и препоръчали двамата братя Христо и Евстрати Гешови да продължават водената от тях търговия във Виена. Скоро и третият брат, Димитър, отишъл при Христа и Евстратия, а във 1834 година се преселил и Стефан.

 

Четирмата братя се сдружили под фирмата Бр. Гешови и замечтали да разширят кръга на своите операции. В 1835 година бащата на Ив. Ев. Гешов бил пратен във Виена, дето отворил клон на къщата и отдето пращал в Пловдив мануфактурни стоки — демикотони, фесове, синило, кърмъзи и пр., а продавал изпровожданите от братята му южно-български изделия — гюлово масло, кордовани, сахтяни, мешини и прочие. След три години в 1838 г. той се върнал от Виена, дето бил заместен от по-малкия си брат Димитър и по-после от братовчеда си Хр. Д. Гешов. Същата година братя Гешови отварят клон и в Цариград, управляван последователно от Христо, Стефан и Евстрати и най-после и най-дълго, от 1852—1877 год., от най-малкия брат Димитър. Подир войната къщата, силно пострадала от кризата, се закрива. В 1865 братя Гешови решават да отворят клон от своята къща и в Манчестер под управлението на Евстратия. Клонът работил до 1872.

 

Братя Гешови са се интересували живо от църковно-училищните и обществени въпроси и са участвували във всички борби от тяхно време във връзка с тия въпроси. Още в 1850 година те писали писмо на гръцкия владика в Пловдив заедно с Стояна Т. Чалъков и Салча Ив. Чомаков да се въведе в общото училище и преподаването на български език, като обещавали да устроят трайни помощи за издържане учители по тоя език. Предложението им обаче било отблъснато от фанатици гъркомани. Тогава Стоян Чалъков съградил ново училище, наречено Св. Кирил и Методи. В подписката за училището взели участие и братя Гешови. Те служили и като касиери на училището от 1856 до 1859 г. Най-младият, Димитър, като български първенец в Цариград, често е влизал в разни българо-гръцки комисии за уреждането на черковния въпрос.

 

8

 

 

В 1838 г. Евстрати Гешов се оженва за Харитина Нешова, дъщеря на копришкия големец Нешо Т. Чалъков от известния Чалъковски род, чието влияние за закрепване народното чувство и запазване българщината в Пловдив е описано от Иоаким Груев в Български преглед год. III, кн. III. Харитина била първа братовчедка по баща освeн на Чалъковци, още и на Чомаковци, Каравеловци и Догановци, видни копришки родове. От тоя брак се добили две деца: Иван, покойният председател на Българската академия на науките, и Ефимия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]