15. Българска академия на науките
Писмо до Управителния съвет на Българското книжовно дружество (19.01.1908)
Гешов е бил избран за член на Българското книжовно дружество, което в 1911 год. се провъзглави за Българска академия на науките, веднага след пренасянето на дружеството от Браила в столицата на България на 5 септември 1881 год., и в главното събрание на дружеството в 1884 год. 8 август той бива избран за ковчежник на дружеството. След преустройството на дружеството в 1889 год. той става негов председател.
От тая дата дружеството започва да живее напълно редовен живот. Годишни събрания се свикват всяка година. Съставът на дружеството се попълва с повече членове. Клоновете заседават редовно. Изданията на дружеството захващат да излизат по-често. И изобщо научната и книжовна негова дейност се разширява и по качество се подобрява. На него и в чужбина почват да гледат като на чисто научно академическо дружество. И на 14 януари 1907 год. по предложение на Антона Каблешков, член от Философско-обществения клон и негов секретар, годишното събрание взе решение, да се възложи на управителния съвет на дружеството да обмисли, не е ли време, дружеството да се обърне на академия и при какви условия е възможно да стане това.
На следната година в общото събрание на дружеството (30 XII. 1907 — 20. I. 1908) неговият деловодител в своя отчет пред събранието долага следното: —
״Миналата година общото събрание възложи на управителния съвет да обсъди въпроса, не е ли настанало време Българското книжовно дружество да се провъзгласи за академия. Управителният съвет избра за изучване на въпроса особна комисия. В последното си заседание той изслуша доклада на тая комисия и има чест да ви доложи своето заключение по въпроса.
״Без да искаме да се хвалим, ние, смело можем да заявим, че разполагаме с достатъчно сили, които би могли да вършат
169
академическа работа в еднакъв размер с размера, в който работят поне академиите на нашите, съседи. Обаче за процъвтяването на една академия необходимо е освен лица, достойни и готови да работят, да има средства материални, с които те да разполагат. По оценението на управителния съвет такива средства са потребни най-малко 50,000 лева годишно, които съставят приход от най-малко 1,000,000 лева. Днес за днес Българското книжовно дружество не разполага с такива средства. Сигурни средства то, кога рече да отдели от своите приходи сумите, необходими за изплащане на своя дълг, не ще може да разполага с повече от 6—7 хиляда лева годишно, и то за сега. За повечето, което ще стане нужда да харчи, то е в зависимост от държавния бюджет. Управителният съвет е на мнение прочее, че докато дружеството не си осигури един траен приход от най-малко 50,000 лева, да не пристъпя към тоя акт, да се обявява за академия. Па и тогава, когато неговите средства ще нарастнат, то първо трябва да почне фактически да съществува като академия, т. е. да издава вместо един сборник в годината три — по един за всеки клон, и вместо общо списание — тройно, по едно за всеки клон, и чак тогава да се реши да се обяви за академия. При грижите си, да се сдобие с материялни средства, управителният съвет е на мнение, че дружеството не трябва да измени по никой начин на досегашното си съществуване, а именно не трябва да престане да бъде свободно и независимо, като частно, а не държавно у рождение. Има наистина в други места академии, които всецяло лежат върху плещите на държавата. И Българското книжовно дружество наистина едва ли би могло да покаже досегашната си деятелност след освобождението без помощите на държавата. Подобни помощи ще бъдат приимани на радо сърце и за в бъдеще. Но дружеството трябва да пази оная своя самостоятелност, която притежава в качеството си на учреждение, създадено по частна инициатива. Ромънската академия и Югославянската академия, да не говорим за английските и американски учени дружества, дължат много на частни благодетели. И нека се надяваме, че и Българското книжовно дружество, основано в турско време от частни средства, ще се запази и до край с подкрепата на частни благодетели достатъчно далеч от държавата, без да пренебрегва нейните помощи".
Преди да се почнат разискванията върху мнението, изказано от комисията, в третьото събрание на 20 I, в което председа-
170
телят Иван Ев. Гешов отсътствува, се получава и прочита следното писмо от него:
״До Управителния съвет на Българското книжовно дружество
тук.
״Господине председателю,
״От доклада на г. деловодителя, прочетен в годишното ни събрание на 13 того, се констатира, че комисията, която се избра в изпълнение на ланшното решение на дружеството ни, за да изучи въпроса за преименуването му в академия, реши да не става това преименуване, додето не се образува известен фонд. Тъй като тоя въпрос ще се разисква утре във второто заседание на годишното събрание, за да улесня задачата на дружеството и да туря начало на тоя фонд, който да направи от нашето дружество самостоятелно учреждение с достатъчни средства, та да може да функционира като същинска свободна академия, чест имам да Ви явя, че се задължавам да изплатя целия ипотечен дълг около 120,000 лева на Българското книжовно дружество към банката, с условие, че до година, когато се изпълват четиридесет години от основаването му, то ще се прогласи за академия.
Моля да считате още от сега наема от ипотекираното дружествено здание за свободен от всякакво задължение приход и да приемете уверение в отличното ми към Вас почитание".
Ив. Ев. Гешов.
По предложение от г. А. Каблешков общото събрание решава, да се приеме дарът на г-н Ив. Ев. Гешов, да се усвои мисълта за преименуване на дружеството в академия и да се възложи на управителния съвет да подготви работата за преименуването.
По предложение от г-н М. Д. Балабанов събранието решава първата академическа премия, която ще се основе след преименуването на дружеството, да носи името на Ив. Ев. Гешов — щедрия дарител.
Избира се една депутация, състояща от председателствуещия г. д-р Д. Моллов, деловодителя г-н Ив. Пеев и членовете: г-да М. Д. Балабанов, Гр. Начевич, В Цонев, А. Каблешков, Г. Кирков и д-р Ст. Ватев, да отидат и лично поднесат благодарността на дружеството на дарителя, като му съобщат вземените решения,
171
В изпълнение решението на общото събрание на дружеството от 20.1. 1908 година, в 1910 година в негово общо събрание се изработва устав на Българската академия на науките и на следната (1911) година става нейното провъзгласяване. На другата година българската държава призна това провъзгласяване и Народното събрание гласува следния
Закон за Българската академия на науките
Чл. 1. Българската академия на науките, образувана от бившето Българско книжовно дружество, е самостойно и независимо научно учреждение. Тя е юридическа личност и има седалище в София.
Академията се намира под високото покровителство на Н. В. Царя на българите.
Чл. 2. Академията има за цел да развива и разпространява науката и изкуството, особено с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина.
За тая цел Академията: а) извършва и поддържа самостойни издирвания в областта на науката и изкуствата и б) обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове.
Чл. 3. Българската академия на науките се задължава да поеме и продължи държавните издания: а) Сборник за народни умотворения и пр., б) Български старини и в) Български художествени старини,
Чл. 4. Академията на науките е длъжна да изпраща по списък, представен от Министерството на народното просвещение, до разни лица и учреждения в България и на чужбина дар известен брой екземпляри от всички свои издания, според взаимното съгласие между Академията и Министерството.
Чл. 5. Държавата подпомага Академията на науките годишно от една помощ минимум 60,000 лева, която се вписва в държавния бюджет.
Чл. 6. Всички имоти на Академията на науките се освобождават от всякакви държавни, окръжни и общински данъци и берии.
Чл. 7. Българската академия на науките се сношава с държавата чрез посредството на Министра на народното просвещение.
172
* * *
След като освобождава приходите на бившето Българско книжовно дружество от задължения по изплащане разноските за сградата, в която се помещава днес М-вото на външните работи и изповеданията, и дава възможност на дружеството, с приходите от тая сграда да се обърне в академия с достатъчно средства за научни работи, Гешов в своето завещание от 1 септември 1923 г. се явява в помощ на Академията и с това, че й подарява една сграда на улица Сердика, за да бъде тя продадена, когато Академията почне да строи свой дом, като добитите от продажбата пари бъдат употребени за тая постройка. По стойност завещаната сграда, ако бъде продадена, ще покрие близо половината от разноските, необходими за въздигане дом за нуждите на Академията.
Благодарение на тоя дар Академията се реши да предприеме издигането на сграда за свое помещение, без каквото нейното правилно функциониране се спъваше. Постройката на тая сграда ще почне още тая година.