14. Българско дружество Червен кръст
Името на Гешов е тясно свързано с името на Червен кръст, чийто член е бил той от самото начало, а в 1899 год. бива избран за председател на дружеството, и остава като негов председател дори до смъртта си, цели 25 години.
Той остави видни следи в делото на дружеството. Д-р Сава Мирков, един от неговите по-дългогодишни другари в дружеството, ни дава следните сведения:
״Във време на неговото председателствуване нашето дружество се въздигна много високо. Неговата дейност във време на войните се цени не само у нас, но и вън от пределите на България.
״При своите обиколки в чужбина той се е интересувал изобщо за делото на Червения кръст в другите страни, и е залягал постигнатото в чужбина да се приложи колкото се може по-пълно и у нас.
״Благодарение на неговите грижи и пристояване дружеството от 15 клона, които броеше в 1899 год., когато той се избра за председател, стигна до 60 клона в 1924 год.
״По инициативата на Гешова още в 1889 год. се откри училище за милосърдни сестри, отначало за 10 ученички, а по-после за 20—30—40 ученички. Ученичките живееха на пансион, образуваха Светотройцка община милосърдни сестри при българския Червен кръст и се издържаха напълно от дружеството.
״До края на живота си Гешов не представаше да се грижи да се обезпечи бъдещето на сестрите в случай на болест и старини. Неговият идеал беше да се уреди специален подслон за сестрите. В последните дни на живота му дружеството купи до оградата на училището на Червения кръст едно здание, което се приспособи с всички удобства за подслон на 30—40 сестри в стаи с по едно две легла, с отделна приемна стая, трапезария и други приспособения за общожитие.
167
В 1909 год. се постигна и друга една мечта на Гешова: завърши се при негово залагане и собствена на дружеството болница. Болницата се построи за сто легла, които в случай на нужда могат да се увеличат до 150 и повече.
״Гешов се гордееше с това, че нашето дружество Червен кръст първо на Балканския полуостров учреди институт за милосърдни сестри и построи собствена образцова болница".
Господ, д-р М. Софрониев, който е работил също дълги години с покойния, ни дава следната характеристика за него:
״Знае се, че бързият успех на д-во Ч. К. се дължеше много на високия престиж и морален кредит, с които покойникът разполагаше и у нас, и в чужбина; повече от всеки шеф той обичаше и търсеше мнението на своите сътрудници; внимателен и благосклонен, той подържаше и насърчаваше старанието и инициативата на своите по-млади сътрудници; той бе от редките началствуещи, които не виждат в своя пост само едно началствуване — той разбираше своя дълг в смисъл, да полага повече труд от другите.