13. В защита на България
Междусъюзнишката война, която унищожи балканския съюз, и букурещкият договор, който лиши България от ония придобивки от войната, на които тя имаше право, въз основа на сключените със съюзниците договори, е голям удар за Гешова. Не стига, че той вижда своето дело рухнало, но и в печата, особено партийния, се започват такива тълкувания на събитията, които го засягат дълбоко. На всички появили се тогава в печата бележки и критики той отговаря в своята книга Престъпното безумие, излязла в 1914 год.
Онова, което е характеристично за Гешова, като държавник и общественик, то е че той не се увлича в тогавашната полемика около събитията, не мисли само за себе си, а веднага след като се обяснява в своята книга Престъпното безумие по въпросите, зачекнати в печата и които го интересуват лично, бърза да защити България пред чуждия свят срещу неправдата, която й се нанесе с букурещкия договор. В 1915 година той издаде на български, руски, френски и английски книгата Балканският съюз, спомени и документи, в която обяснява обстойно ״мотивите, които са вдъхнали съюзните договори, преговорите, които са ги предшедствували и събитията, които са докарали провалянето им". И той е внимателен в своето изложение да обясни, колко малко е отговорен българският народ за тяхното пропадане.
Той възпроизвежда в тая своя книга във факсимиле печатаната прокламация на сръбския крал Петър, приготвена по-рано от 16 юни, за обявяване война на България, на която датата 18 юни е турена по-после в ръкопис. В тая прокламация не само не се споменува ни дума за атаки на българите, извършени на 16 юни — доказателство, че прокламацията е печатана преди тия атаки, но и се разправя, че заедно със сърбите във войната против българите идат
153
и съюзниците на сърбите гърци и черногорци, което свидетелствува за по-рано направени споразумения да се воюва с България. Гешов изтъква също тъй, че, както се доказва в рапорта на Карнегиевата комисия, още на 14/27 юни гръцкият крал Константин се упътил за Солун с прокламация за война срещу българите в джоб. Той привежда също тъй документи из руската Оранжева книга (Б. С. 66), от които се вижда, че нападенията на българската армия са били сметнати първоначално за станали по недоразумение гранични случки, особено след разпореждането на българското правителство да се спрат военните действия, когато петроградският вестник Русское слово писа, че ״ако Сърбия и Гърция не спрат военните действия, тежката отговорност за братоубийственото клане ще падне върху белградските и атинските политикани", прибавяйки, че ״ако сърби и гърци отхвърлят предложението на г. Данева да спрат враждебностите, те ще докажат с това вероломството и двоеличността на своята политика". Гешов привежда и свидетелството на френския вестник Temps (4. VII), че ״ако българите изглежда да са първи нападатели, сърбите веднага показаха, че чакаха само един случай, за да разширочат в истинска война аванпостови схватки".
Независимо от тия странични потвърждения за отговорността на съюзниците на България за междусъюзнишката война, Гешов, като говори за междусъюзнишките отношения през време на Балканската война, изтъква пред чуждия свят в своята книга изобщо, какво е било поведението на нашите съюзници, как те не са искали да останат верни на договорите и със своето поведение са се стремели да развалят балканския съюз. И той привежда една своя депеша до българския пълномощен министър в Петроград, изпратена по случай съобщението на руския министър на външните работи Сазонов до руския пълномощен министър в София, че в Петроград били много загрижени по извънредното изострюване на отношенията между нас и сърби и гърци, в която за поведението на нашите съюзници той казва следното:
״Вижте г. Сазонова и му изкажете нашата голема признателност за неотслабната му грижа за съдбата на България. Изкажете му обаче същевременно нашата дълбока скръб за факта, че ние като че се туряме на равна нога с нашите съюзници в отношение на изострюването въпроса за дележа на Македония. Ние твърдим най-категорически, че ние не сме нищо сторили за изострюването тоя въпрос. Една безпристрастна анкета ще докаже, че не нашият печат почна полемиката, а сръбският, и гръцкият. Г. Сазонову
154
е познато, че не ние, а г. Пашич с писмото си от 16-и февруари повдигна въпроса за ревизирането договора ни. Г. Демидов ще засвидетелствува, че не ние, а г. Венизелос, след като и г. Даневу в Лондон, и г. Демидову в Атина, предложи една прецизна линия на разграничение, сега се повръща и ни предлага една неопределена граница, която да отнеме всичките гръцки местности на запад от Кавала. Не българският, а сръбският министър на финансите тържествено в парламента декларира, че демобилизация не може да става, до дето не се реши въпросът за границите. Не българскиятъ, а сръбският началник на щаба отива в Солун, дето сръбски и гръцки офицери се побратимяват и от там със специялен трен посещава и Битоля и се връща в Скопие през Тетово. Не ние, а други, отидоха да дирят съюзници срещу ония съюзници, които двойно и тройно повече жертви дадоха за общото дело. И най-после и най-главно, когато ние изтощаваме и армия, и народ, като сами, не помогнати от никого, държим с гърдите си огромните турски войски затворени в Чаталджа и в Булаир, сърби и гърци трупат войски не против общия враг, а против нас. Седем гръцки дивизии има около Солун, двете сръбски дивизии, върнати от Одрин, се оставят около Пирот, за да бъдат готови за борба с България: всичките други сръбски войски се концентрират все срещу нас от Куманово до Битоля. Ако и подир всичко това, г. Сазонов иска още едно решаеще доказателство, че не ние искаме изострюване конфликта със съюзниците, че напротив ние искрено желаем миролюбиво да се свърши тоя конфликт, ние сме готови да му дадем и това доказателство. И с тая цел, както и с цельта, да намерим изход от днешното положение, натоварваме ви, колкото за Сърбия, веднага да му предложите, на основание на чл. 4 от тайното приложение към договора ни, Русия да реши окончателно нашия спор с нея. Сръбската теза по тоя спор е изложена в гореспоменатото писмо на г. Пашича. Ние категорически отблъскваме тая теза; и понеже по нея пак г. Пашич иска да се срещне с мене, всяка среща е излишна, защото министерският съвет по никой начин не може да разисква вече на тая основа. Ние настояваме за изпълнението на договора; и нашето становище, тъй спасително, чрез строгото съблюдение на поетите задължения, за бъдещето на балканските народи, намира, както знае Сазонов, най-авторитетно одобрение. Има явен спор, обаче, между нас и сърбите, и тоя спор попада под казания чл. 4, та ние най-убедително
155
молим и настояваме руското правителство да се наеме с разрешението на тоя спор, като поиска от нас и от сърбите всичките доводи, необходими за неговото осветление. Нека прибавя, че при подаването писмото на г. Пашича г. Спалайкович, в отговор на моето изявление, че ние не приемаме да ревизираме договора, ми заяви, че не остава друго освен да се отнесем до предвидения арбитраж. Бързото оповестяване, че Русия приема веднага да разреши спора, ще внесе онова голямо успокоение в духовете у нас и в Сърбия, което тъй много се желае от г. Сазонова. Колкото за спора ни с Гърция, ние сега се занимаваме с него и допълнително ще ви телеграфирам, какво да съобщите Сазонову, за да се постигне и с нея исканото успокоение. Но и за Гърция, и за Сърбия ние най-убедително молим г. Сазонова да побърза да ги успокои относително нашите намерения и да настои да спрат трупането на техни войски и въобще предприемането на действия, които могат да имат съдбоносни за всички нас балкански народи последствия".
За да подчертае, колко коварно са се държали спрямо България съюзниците, Гешов споменува в книгата си, назначена да я четат френци, англичани и руси, и за следния факт:
„Според една депеша на един член от нашата делегация в Лондон по подписването на договора, сръбски и гръцки делегати преди подписването ходили и у турския посланик Тефик Паша и му предлагали да телеграфира в Цариград, а от там да дадат инструкции на Осман Низами Паша да не подписва мира, а да го проточи, като обещали компенсации на Турция при конфликта, що ще избухне между България и Сърбия и Гърция, а именно да се възстанови в Тракия границата на запад от Одрин. Тефик Паша обаче, като опитен държавен мъж от стария режим, не се подал на това внушение и отказал дори да телеграфира".
В заключение Гешов ето как характеризува пред Западна Европа букурещския договор:
„Няма нищо по-печално от начина, по който се погреба в Букурещ, това лобно място на балканския съюз, оная етническа автономия на балканските народи с всичките й последствия, която бе единодушно посочена от съюзните балкански държави като цел на тяхната лига, като обект на това, що гонеха със своята мобилизация. С букурещкия договор не само безспорни български земи се поделиха между сподвижниците на краха на съюза, но и
156
най-съществените от последствията на етническата автономия не се гарантираха на българите жители на отнетите земи. Забравиха се в столицата на Ромъния кардиналните условия за умиротворяването на Балканския полуостров, забрави се и вечната истина, ч никога не трябва да се злоупотребява със силата. C'est au moment oü l´on veut redoubler de force qu'on doit redoubler de grace, е казалъ Edmond Rostand. Именно когато човек иска да стане двойно силен, той трябва да стане двойно милостив. За България няма милост от ония, на които тя бе принесла толкоз неоспорими, колкото и неоценими услуги. Няма милост за страната, която с непосилни жертви сломи главната мощ на турците и по тоя начин улесни задачата на днешните им противници.
״България се ограби, опропасти, унижи, обезслави".
* * *
След свършъка на светската война и злощастният изход от нея за България Гешов се явява в защита на българското дело със особена книга, издадена на френски в Швейцария под заглавие La Genese de la Guerre Mondiale — la Débacle de l'Alliance Balkanique. В нея той възпроизвежда почти всичко, що е казал в своята книга L'Alliance Balkanique, която се отнася до балканската война и букурещкия мир, и следи събитията след това, за да изтъкне на всякъде правото на България. Неговата защита на делото на България в случая превъзходствува в някои отношения официалната защита, която направи в това време българското правителство.
Докато официалната защита се задоволяваше главно с това, да представи българския народ непричастен и накаран против волята си да участвува във войната срещу победителите, Гешов в своята защита на българския народ, използувайки и тоя аргумент не се задоволява само с него. Той дири отговорности за случилото се и у самите велики сили победителки и у техните малки съюзници.
Гешов е убеден, че ако не беше рухнал балканският съюз, не щеше да има и светска война. За него последната война не е нищо друго освен плод на неправдата, извършена с Букурещкия договор за мир, който погреба балканския съюз.
Обръщайки се към чужденците в своята книга, той казва (стр. VII, 127—128 и 130): —
157
„Grace á l`Alliance balkaniquc, gráce aux Bulgares, la solution de l'énigme posée par le sphinx balkanique avait été trouvée. Et celle d'autres problémes internationaux n'aurait-elle pas été facilitée si ladite alliance ne s'était pas effondrée? L'Allemagne aurait-elle osé provoquer le déclanchement de la guerre mondiale, si elle avait su qu'elle trouverait devant elle tous les peuples balkaniques unís? Sans la débácle de leur alliance, les peuples balkaniques auraient sans doute ajouté un nouveau service á ceux qu'ils avaient déjá rendus a rhumanité.
״Le brandon qui a allumé la grande conflagration est sorti de cet enfer que la Commission Carnegie trouva dans la presqu'ile balkanique aprés la débácle de l`Аlliаnсе de ses peuples. L'incohérent assemblage de mésaliances avrait fait son oeuvre. L'urüon des peuples balkaniques s'effondra. La guerre mondiale éclata. On a dit, il est vrai, que cette guerre comprend dans sa genése un demi-siécle de causes lointaines et une semaine du causes immédiates. Et on a longuement discouru sur les causes lointaines: plan pangermaniste de Guillaume II; surpopolation et surproduction de l'Allemagne; conflit entre les deux genres de progrés: qualitatif et quantitatif: besoin d'expansion et de débouchés commerciaux; nécessité d'une diversion á l'extérieur; idée de revanche; peur de perdre les milliards placés en Russie; tentative d'encerclement de l’Аllеmеnе; rivalité anglo-allemande; rivalité austro-russe; persuasion que, le temps aidant l'ennemi, il fallait précipiter l'événement. Satis doute les matériaux inflamables gisaient la, amoncelés depuis des années. Mais l'étincelle est partie des Balkans. La cause immediate, la cause décisive fut l'effondrement de l'unlon balkanique; la conviction des Austro-allemands que vu cet effondrement, ils auraient facilernent raison de l'Entente et de ses protégés; l'existence, d'un cóté, d'une Serbie exaltée par ses suc cés et défiant l'Autriche-Hongrie et, de l'autre, d'un Bulgaaie mechóntente. N'oublions pas que le jour méme de l'effondrement, le jour de la signature du traite de Bucarest, le 10 aoüt 1913, l'Autriche proposa á M. Giolitti la guerre contre la Serbie",
״Il est évident, en effet, que si les peubles balkanique étaient restés uni, les Austro-allemands n’auraient pas pu compter sur la Turquie réduite en Eucope a la portion congrue et hors d'éíat de pou voir s'approvisionner et faire la guerre. Et, seuls en Europe, ils n'auraient pas osé déchainer la lutte mondiale".
Своето схващане той потвърждава и със свидетелството на други публицисти.
158
От знаменития социолог Gustave Le Bon той привежда следните редове (128—129): —
״L'orgueil collectif, dit М. Gustave Le Bon, est une passion ä croissance rapide. En effet, l'hypertrophie de nationalisme et la crise d'arrogance belliqueuse qui s'étaient emparé des Serbes aprés leur triomphe de 1913 étaient telles que les Austro-Hongrois crurent, ä tort ou á raison, que ja situation était devenue insupportable.
״Les influences affectives qui poussérent au conflit furent surtout des haines de race intenses contre les Serbes. Pendant la deuxiéme guerre balkanique ces derniers profitérent des efforts faits par l'Europe dans le but de maintenir la paix, pour irriter leur puissante voisine, et sur le territoire serbe avait été fomenté le complot qui amena l'assassinat de l'archiduc héritier. L'exécration contre ce petit peuple était done au comble en Autriche. L'opinion réclamait la guerre et détermina une influence collective tres forte".
От Joseph V. Nemeth той възпроизвежда следните редове (129): —
״L'alliance balkanique, dit М. Joseph V. Nemeth, a exercé une grande influence sur les destinées du monde civilisé, sur la genése de ia guerre actuelle. La Serbie et responsable de ce que la guerre balkanique est la cause immédiate de la guerre mondiale".
От именития италиянски историк G. Ferrero той възпроизвежда следните бележки (130): —
״La guerre de Tripolitaine et les deux guerres balkaniques de 1912 et et 1913 sont le véritable commencement de la guerre européenne, le prologue de la grande tragédie", Et il condamne le gouvernement italien pour avoir fait tout ce qu'il pouvait afin de ״provoquer la seconde guerre balkanique, dont les effets désastreux retombent maintenant aussi sur nous".
От известния авторитет по балканските въпроси René Pinon Гешов привежда слeдните думи, казани за неговата книга Балканския съюз (130): —
״Il éclaire d'une pleine lumiére ces grands événements de 1912 —1913 qui pésent d'un poids si lourd sur la guerre actuelle qui, en definitive, en est issue".
159
Oт Gustave Rouanet Гешов привежда следните думи, казани също по повод на неговата книга за балканския съюз във в. I'Hujxianité (130—131): —
„Et c'est de la faillite de cette alliance, rompue aprés la victoire par les appétits de chacun de contractants, rompue aussi, il faut bien le dire, par la faute des grandes puissances, par Ies rivalités et les intrigues des unes, la sottise et l'aveuglement coupables des autres, qu'est sorti l'effroyable cataclysme de l'heur présente. Ignorants ou avides, inconscients ou volontairement injnstes, les peuples des grands pays d'Europe, ayant contribué á la créatioa de l'état de choses qui remit aux prises les peuples balkaniques saignant encore de la victoire remportée sur la Turquie, subissent aujourd'hui le choc en retour de la catastrophe qu'ils provoquérent ou qu'ils laissérent provoquer par leurs hommes d'Etat".
От добре известния редактор на в. Figaro г. R. Recouly той привежда следните думи (131): —
„Оn les a traités les Bulgares avec une injustice et un aveuglement incroyables, lors de la paix de Bucarest.
„Les grandes puissances qui auraient dü rester en dehors et conserver une attitude impartíale, se sont laissées stupidement entrainer dans les rancunes mesquines, dans l'assouvissement des haines balkaniques. La France a sa tres grosse part de responsabilité lá-dedans ... Tout cela se paie maintenant".
Най-сетне от министерството на външните работи в Париж, той привежда следните редове, отправени до него все по повод на неговата книга за балканския съюз (132): —
"J'ai été tres sensible 'а la pensée que vous avez eu de m'envoyer votre excellent livre „l'Alliance balkanique". J'ai pris beaucoup d'intérét k repasser toutes les phases de cette grande période historique 1912—1913, oú il est impossible de ne pas voir la germe de l'universel bouleversement auquel nous assistons présentement. Comme vous, j'ai toujours pensé que la rupture de l'équilibre en Orient ne pouvait manquer d'entrainer la grande guerre européenne. Je reste coavaincu que nous ne saurions dans l'avenir fonder une paix solide en dehors du rétablissement de cet equilibre, c'est-á־dire d'une équit^ble répartition des forces balkaniques".
Ha второ място Гешов сочи грешките на дипломацията на победителите, без които грешки България, вместо да вземе във
160
войната страната на централните държави, е щяла да отиде със съюзниците победители. Своите доказателства в случая Гешов вади все из онова, което са писали на онова време хора, чието мнение не може да се пренебрегва.
От Бъкстоновци Гешов привежда из Nineteenth Century (1917 VI) следните думи за сметка на България (XXIII—VI): —
״L'opinion publique était induite en erreur sur la question de Balkans, parce qu'on croyait que sir Edward Grey suivait une politique pour ainsi dire bulgare, mais qu'il fut trompé par la Bulgarie au détriment de la Serbie. La vérité est qu'aucune proposition sérieuse ne fut faite á la Bulgarie. Maintenant encore, nous avouons que celui qui insistait pour faire des propositions sérieuses á la Bulgarie était M. Lloyd George".
״Au mois de mars 1915, un épisode de grande importance eut lieu. L'envoyé bulgare á Londres fut invité par un ministre anglais tres haut placé á télégraphier a son gouvernement une proposition tres attrayante. Mais quand lе gouvernement bulgare répondit, priant qu'on lui communiquát des précisions au sujet des intentions de l'Entente et disant que le gouvernement prendrait alors une décision, la proposition ne fut pas confirmee et, aprés un long délai, une réponse froide fut donné".
От Georges Bousquet, почетен държавен съветник и бивш делегат на френските банки в София, който е изпращан с мисия в България в 1915 г. през м. април, Гешов привежда следните думи, казани от него в една конференция, държана от него в 1917 г. (XXIV—V): —
״И ne faut pas oublier qu'en 1913, c'est aprés s'étre vu refuser un emprunt par la finance et la diplomatic francаises, bien mal inspirées, qu'il (l´ех-roi Ferdinand) dut se retourner vers Berlin. Nous avions bien mieux a faire de notre argent. Nous prétions alors 800 millions aux Tures!
״Cómme il eût été facile, dit encore M. Bousquet, si nous avions su parler, agir et vouloir á temps d'attirer a nous ce peuple, où tous les écoliers parlent notre langue, et son armée, son armée qui a appris de nos officiers á manoeuvrer les canons du Creusot que nous lui avions vendus! Mais nous n'avons pas su",
Et M. Bousquet conclut en insistant sur la nécessité de restituer á la Bulgarie les territoires que ses allies de 1912 recónnaissaient;
161
devoir lui appartenir: ״Cette solution l'Entente y viendra, car c'est le droit, c'est la logique, c'est l’application normale et inéluctable du principe des nationalités pour lequel nous combattons. Malheur à nous, si elle était écartée! Malheur à nos dessendants, si sous les murs de la forteresse européenne que nous allons édifier demain, on enfouissait un désir bulgare. Il la ferait sauter!"
От депутата във френската камара Jean Longuet Гешов привежда следните думи, писани от него (15. X. 1918) във френския вестник Le Pays (XXVI): —
״J'ajouterai que le cours des événements à Sofia est venu pleinement justifier l'opinion de ceux qui n'ont cessé de soutenir depuis trois ans, à Londres et à Paris, que la Bulgarie ne serait jamais entrée en guerre contre l'Entente. si celle-ci avait autrement conduit son action dans les Balkans, et qu'il eût suffi d'y faire une politique habile et juste pour la maintenir tout au moins dans la neutralité.
״On publiera sans doute un jour le récit complet des efforts que nous avons tentés au cours de l'année 1915, à la commission des affaires extérieures de la Chambre. Des socialistes, comme Moutet, Cachin et moi, eurent alors la bonne fortune de se rencontrer avec des radicaux comme Franklin-Bouillon, Jacques Chaumié et Boussenot, avec des modérés tels que Georges Leygues, Outrey et le marquis de Chambrun, tandis qu'au Parlement anglais nous rencontrions l'appui chaleureux de collégues libéraux tres au courant des choses des Balkans, tels que MM. Noel Buxton et Sydney, qui s'efforgaient de leur cóté d'éclairer leur gouvernement.
״Nos propres efforts en France se heurtérent à l'obstination orgueilleuse de M. Delcassé. Avec Outrey, j'avais été désigné par la commission pour aller enquéter sur place, à Sofia. En vain nous essayâmes d'attirer l'attention du ministre sur la situation intérieure de la Bulgarie, sur la nécessité contre Radoslavoff et le tzar Ferdinand, de nous appuyer sur les partis démocratiques et agrariens, ayant ä leur tete M. Malinoff, aussi bien que sur les deux fractions socialistes. En méme temps, nous essayons de lui démontrer qu'il fallait donner satisfaction aux aspirations bulgares sur la Macédoine — dans la plus large mesure possible — en montrant ä nos amis serbes quel était leur véritable intérét.
״M. Delcassé prétendait savoir beaucoup mieux que nous ce qu'il fallait faire. Il notifia nettement ä la commission qu'il n'autoriserait pas le départ de ses délégués pour les Balkans et refusa nos passeports".
162
Гешов посочва в своята защита за България и с каква леснота е могла поcледнята да бъде спечелена за Съглашението, бидейки запазено нейното честолюбие, като се заеме Македония от съглашенците, за да бъде разрешен въпросът за нейната съдба при окончателните преговори за мир. Той разправя следньото за посещението и мисията на Marcel Dunan в България, цитувайки из неговата книга L'Été bulgare, издадена още преди да се свърши войната в 1917 год. (XX): —
״C'était le 24 septembre 1915 М. Marcel Dunan, dans son livre L'Été bulgare, oil il a décrit tout ce que nous, opposition bulgare représentant presque tout le peuple, avons fait pour contrecarrer la funeste politique de nos gouvernants d'alors, M. Marcel Dunan, dis-je, a noté la visite qu'il m'a faite ce jour-là. ״J'ai été reçu, à 18 heures, par M. Jvan Guéchoff. Le leader populiste est écrasé par la fatalité du mouvement qui précipite la Bulgarie dans le camp austro-allemand et, il le croit avec moi, ä l'abîme. II me dit en mots pénétrés sa tristesse profonde et son inquiétude". Et il ajoute les paroles que j'ai prononcées alors en faveur d'un débarquement de troupes alliées à Salonique. Quatre jours aprés, il visite le leader démocrate, M. Liaptcheff, et le trouve tout aussi convaincu de la nécessité d'une descente ä Salonique. ״Me confirmant, dit M. Dunan, dans l'opinion généralement répandue que l'occupaiion immédiate de la Macédoine par des troupes anglo franfaises produtrait un résuliat considerable et sans doute décisif (c'est M. Dunan qui souligne), M. Liaptcheff, penché sur la rampe de l'escalier, me dit encore: ״Surtout ne vous découragez pas. II est encore teinps. Une lutte tres-vive se poursuit ici . . . Mais faites venir vos troupes en Macédoine, vite, vite!"
И като привежда тия думи на Дюнана, Гешов прибавя от себе си: —
״А quoi tiennent les destinées des peuples! Si l'Entente, malgré les protestations de M. Vénizélos contre la descente à Salonique (The New Europe, 21 décembre 1916) avait effectué cette descente quand nous la demandions, les dirigeants de la Bulgarie n'auraient pas lié son sort ä celui des empires centraux. Au contraire. M. Dunan donne par exemple le témoignage d'un diplómate admirablement informé des questions baikaniques. D'aprés ce diplómate, si les allies avaient débarqué, ״ils auraient entrainé" la Bulgarie",
163
Гешов не отива по-нататък да дири, как така България не е могла да бъде спечелена от силите на тройното съглашение. Той се задоволява да приведе в книгата си (XXXVI) за защита на България само следното възклицание на Клемансо, който трябваше по-после при сключването на договорите в Париж да играе ролята на екзекутор на тая България, написано от него в неговия вестник L' Homme Libre, когато България се намеси във войната: —
„Quand je songe que c'est la solidarité russo-serbe qui a déchamé cette guerre".
И от други бележки на Гешова личи, че той мисли, какво русите носят не малка вина, не само за дето България не се определи във войната на противния лагер, а и за дето рухна балканският съюз. и България бе тъй жестоко обезправдана в Букурещ. Така той възпроизвежда в своята книга La Genése de la Guerre Mondiale (XII) едно писмо на руския представители в Белградъ, Хартвигъ, отправено до сръбския министр-председател Пашич, когато сърбите искаха да обявят чрез скупщината присъединението на земите от Македония, окупирани от тях във време на войната, с което писмо, като съветва Пашича да възпрепятствува за извършването на тоя акт, Хартвигъ му казва: „вие ще имате правото на вашата страна до тогава, до като искате ревизията на договорите״. И след привеждането на писмото Гешов бележи в своята книга:—
„Comine on le voit, le ministre du tzar à Belgrade encourageait M. Pachitch à demander la revision du traite d'alliance serbo-bulgarе, en d'autres termes, a demander son annulation".
За своята цел Гешов използува и изявленията на отговорни държавни мъже от Съглашението като Пол Камбон, Аскуит, лорд Розбер и Балфур в смисъл, че те „били представители на цивилизацията и демокрацията и се биели за правата на малките народи, които трябвало да се радват на същата свобода, на която се радват и големите”, както и всеизвестните изявления на председателя на Съединените щати У. Уилсон, от които привежда в книгата си следните редове (ХХХХ — XXXXI): —
164
„La justice impartíale, dit le President Wilson, dans sa declaration du 27 septembre 1918, ne doit comprendre aucune différence entre ceux envers lesquels nous soraraes disposes à etre justes et ceux envers lesquels nous ne le sommes pas, Ce doit еtre une justice sans favoris, qui ne connaisse pas de drapeau. rnais saulement les droits égaux des diverses peupies interesses.
״On ne peut pas trafiquer des peupies ei de provinces, a dit encore M. Wilson (declaration du 12 fevrier 1918) pour les faire passer de souverainete ä souverainnete, comme s'ils etnient de simples objets ou des pieces d'un jeu, meme du grand jeu, maintenant discredit¿ pour toujours, de l'equilibre des forces.
״Les relations des Etats balkaniques devront etre fixees par une entente amicale d'apres des bases de suzerainete et de nationality historiquement etablies",
Гешов оборва също тъй несериозните възражения, че ако на България се дадяло онова, на което тя има право, тя би станала опасна със силата си за своите съседи, всички увеличени чрезмерно след войната, и посочва, каква ирония се съдържа в това, че хървати, чехи и поляци, които всички се биха на противната страна, защото не бяха в състояние да спрат войната чрез революция в своята държава, използуват победите на Съглашението, а българският народ, който не е имал по-голяма възможност, да се възпротиви на една наложена му война, се наказва най-строго.