11. Партийна дейност
На активна партийна дейност Гешов се отдава, след като бива избран единодушно за шеф на Народната партия след смъртта на Стоилова в 1901 година. И историята ще отбележи, че до времето на Гешова не е имало в България шеф на партия по-малко партизанин от него Във време на своята партийна дейност, той никога не се отдаде на партизанско озлобление. Нещо повече: той полагаше грижи да вдъхне умереност и примирителност у всички членове на Народната партия. Ето с какви думи той се обръща към юбилейния събор на партията в 1904 год.:
״Една партия, казва той, както самата латинска дума pars, от която иде името й (и която означава част) показва, е всякога част от народа. Тя не представя следователно освен чувствата на една част от народа и не трябва никога да се превзима и превъзнася, като се отождествява със страната. Може да се бори с други партии, но не може да ги игнорира, нито пък да се мъчи да ги унищожи. Една партия не може да съществува сама; съществуването на други партии е, което и дава живот и битие.
״И тъй, съзнавайки скромно, че не сме целият народ, а част от него, ние трябва нашите интереси да подлагаме на неговите; да бъдем преданни преди всичко на отечеството, а после на партии, хора първо патриоти, а сетне партизани. Да имаме за лозунг думите: — не блага частни, а блага общи. И като последствие от това да чакаме нашата прехрана не от партията, а от нашия труд. Не нас да подържа партията, а ние нея. Не сторим ли това, турим ли нашите интереси по-горе от ония на страната, чакаме ли само частни ползи от партията, ние не сме вече партия, а котерия или клика.
״Подир това към всички ония честни наши сънародници, които нямат нашите убеждения, трябва да се отнасяме с онова зачитане, с което очакваме и тe да се отнасят към нас. Да се стараем
125
да ги убедим, че нашата платформа е най-здравата. Не убедим ли ги, да не прибягваме спрямо тях към онова сляпо и безрасъдно партизанство, което е изворът на съдбоносни злини.
״И най-после да се борим, да жертвуваме и време, и труд и спокойствие, за да спечелим ратници и победи, за да възтържествува нашето знаме. Но да не забравяме, че на това знаме е написан преди всичко девизът, че ние служим на народа, та в моменти съдбоносни, по въпроси, които са общи или не искат пожертвуване на наши убеждения, ние трябва дори да съдействуваме на всички свестни люде от други партии в служене на народа" [1].
Гешов, обаче, не се льже да мисли, че само с пожелания и добри думи една партия може да изпълни своя дълг. Като излага в речта си, за какви идеи трябва да се бори партията, той бърза да прибави и следните думи:
,Наша длъжност беше да впишем в нашето знаме целите, които ще гоним, и нашите основни принципи и да го въверим вам. И като го въверяваме, господа, ние ви молим да се проникнете от идеята, че не е само знамето, което води към победа, а ръцете, които го държат. Ако те са крепки и чисти, ако те са научени да го въздигат над всяка кал и смрад, които могат да оцапат и него и тях, ако те са решени да го развяват не за частни облаги, а за общото благо, то и народът, който не съди само по програмата, а и по хората, ще помогне да тържествува това знаме и да се благославят тия ръце” [2].
Гешов изобщо не се възхищава от писаните програми, в които партиите се надварят да впишат кои от кои по хубави рецепти за разрешението на всички въпроси от политико-обществения живот, когато всеки момент си има своите най-важни и едничко наложителни за разрешение въпроси. По въпроса за политическите програми изобщо той ето какво казва в същата реч:
„Не знам, дали политическите програми са единственото нещо, което липсува, за да бъде българският народ щастлив. Ако истинско конституционните народи, като англичаните и белгийците дозволяват на своите исторически партии да ги управляват без общедостъпни партийни програми; ако г. Комб, сегашният министър-председател на Франция, си скърпва програмата от днес за утре, според нуждите на времето и изненадите, които му правят
1. Юбилеен сборник на Народната партия, стр. 43.
2. Юбилеен сборник на Народната партия, стр. 42.
126
противниците; ако изработени в конгреси партийни програми виреят — на книга - особено в Германия, дето няма истинско парламентарно управление, то аз се съмнявам, дали особено подир жестоките разочарования, които имахме с известни политически програми ние ще принесем истинска услуга на народа, като го учим да гледа повече на програмите, отколкото на хората.
״Не че съм с ония, които от безпрограмността правят програма и от безсистемността — система. По мисля, че няколко ясни, добре определени, последователно наблюдавани и с дела подкрепени принципи трябва да внушат повече доверие на населението, отколкото подробни реформи, изказани в общи думи и турени под зависимостта на обстоятелствата” [1].
Като шеф на партия Гешов чувствува остро слабостите на нашия конституционен живот. И той на първо място се оплаква от страхливостта на избирателите. В речта си към юбилейния събор на народната партия той казва:
״Ние трябва да се проникнем от идеята и да залегнем да я втълпим у нашите избиратели, че додето те пращат мнозинство и на най-непопулярните партии, стига последните да ги сплашат, България не може да бъде гарантирана от изненади и катастрофи. И ние трябва да въздействуваме върху тия избиратели в тоя смисъл преди всичко с образованието, а после и с печата. Освен това трябва да обмислим мерки и да обсъдим и реформи в нашето административно и финансово законодателство, които би направили нашето избирателно тяло по-независимо, по-безстрашно пред административните и финансови власти. Нуждае се за тая цел от изменения и избирателния закон” [2].
На второ място той смята за голямо зло равнодушието изобщо на по-голямата част от българските граждани към политиката. Той е убеден, че котерийността и партизанството за личен интерес ще изчезнат тогава, когато всички граждани станат членове на една или друга партия и почнат да се интересуват от начина, по който се управлява държавата, а не предоставят това само на кандидатите за служби, на ония, които чрез партията смятат да уреждат своите лични работи.
И в речта си пред юбилейния събор той порицава с остри
1. Юбилеен сборник на Народната партия, стр. 42.
2. Юбилеен сборник на Народната партия, стр. 38.
127
думи безпартийния дух, който в онова време обладаваше българското гражданство.
״Платон още предлагаше, казва той в речта си, да се изгони оня, който не взима участие в държавните работи.
״Когато в едно управление, е казал столетия подир него Монтескьо, всякой казва: що ме е грижа, там общото дело е изгубено.
״Когато в една конституционна държава, дето управлението се върши чрез партии, всеки казва: не ми трябва мене партия, там управлението и държавата са за окайване.
״Според всички велики мислители до днешно време, партиите като необходими органи на конституционнния живот, са единствените кадри за мобилизуване народа при вътрешни опасности и мирни завоевания, при борбата против мрака и порока, в полза на светлината и свободата, на справедливостта и напредъка.
״Според Брайса, който ни дава в своето класическо съчинение върху американската република едно пленително описание на североамериканските партии, духът и силата на партиите са тъй необходими за туряне правителствения механизъм в действие, както парата е необходима за локомотивите; или с други думи, организацията на партиите служи за органите па управлението тъй, както служи вдигателната сила на нервите за мускулите, жилите и костите на човешкото тяло.
״Политическите партии, казва Блунчли, в своя превъзходен труд по политиката, се проявяват толкоз по-ясно, колкото по-богат и по-свободен е политическият живот. Историята на римската република, развитието на английската държава и на американския съюз не могат се обясни освен чрез борбите на техните партии.
״Надпреварваното и съперничеството на партиите са, които раждат най-добрите политически учреждения и които изваждат на яве всичкото богатство на скритите народни сили.
״Недейте следователно вярва на някои страхливи души, че политическите партии са нещастия или болести на модерната държава. Напротив те са условието и знакът на един як и здрав политически живот. Да не принадлежиш на никоя партия, нe е една гражданска добродетел, и да кажеш на един държавник че е безпартиен, е една съмнителна похвала.
״Едничкият човек, прибавя Блунчли, който има правото и длъжността, да не проявява симпатия към никоя партия, е владетелят. И за това ние виждаме, че най-независимите материално
128
и най-културните умствено образци на човечеството, английските предни хора, не само принадлежат всички на една или друга партия, но и не жалят ни време, ни труд, ни пари, за да видят възтържествуването на своята партия” [*].
На трето място Гешов смята за слабост в нашия конституционен живот голямата раздробеност, непримиримост и ожесточеност на партиите. Както видяхме, той съветва княз Батемберга да състави веднага след освобождението коалиционен кабинет от консерватори и либерали. В 1886 г. след преврата, докато се избегне анархията, той се съгласява да влезе в един коалиционен кабинет. И в кабинета, образуван от Стоилова, след падането на Стамболова, той става министър редом с Радославова н Тончева, представители на либералната партия. В 1931 година, когато се състави коалиционият кабинет Каравелов-Данев, тон става председател на Народното събрание, за да подкрепи коалицията заедно със своята партия. Когато става пръв министър в 1911 год. — той става пръв министър на един коалиционен кабинет. И след погрома на България, макар а сломен и убит, той не престава да работи за помирение, за сговор, за сплотеност. Той беше първият шеф, който се отказа от своето шефство, за да стане обединението на народната и народно-прогресивна партия и по-после, за да се образува Сговорът. Той се не поколеба да се обяви предан и усърден ратник за образуването на Сговора, без да претендира за каквито и да било почести. Той дори не пожела да бъде избран за народен представител в събранието на Сговора.
Нека приведем тук неговите последни думи за сговор, за сплотеност, за намаление партиите, както ги намираме във в. Мар веднага след 9 юни и в края на 1923 година — неколко месеца преди неговата смърт.
На 27 юни 1923 година той пише:
״Тоя сговор и тоя патриотизъм, които извлякоха страната и народа от ямата, това идейно единство, което удиви света на 9 юни, не трябва да останат само като церове, давани при смъртното легло, за да се опита и последното средство — церове, които често спасяват, но често и убиват. Щом у нас съществуват в чудесно отношение тия народоспасителни качества, потомството няма да ни прости, ако ние не употребим всичките си усилия.
*. Юбилеен сборник на Народната партия, стр. 32.
129
за да ги проявим и приложим с цел, да постигнем коренно преустройство на нашия политически живот.
״Горчивият опит ни доказа, че дребни, съсловни и лични амбиции, отровният плод на които е множеството на партиите у нас, са в дъното на почти всичките наши злочестини. Често съм се питал, защо във всички държави, защо в Америка и Англия, дето политическият и социялен живот е много по-сложен, отколкото у нас, могат всичките обществени идеологии да се подслонят под две-три знамена, а у нас, в малка България, да не могат. И всякога съм си обяснявал това неласкателно за нас явление с факта, че ние, недорасли още за оная висша форма на политическия живот, която и в ежедневните му проявления подчинява частното на общото, поставяме личните облаги над народното благо.
״Сливането на еднородни партии, тъй единодушно акламирано от населението, трябва да се осъществи. Ако обширна Америка има място за две само партии, тясна България не може да има място за десет. Ако на 9 юни десетки хиляди млади синове на майка България бяха готови да си жертвуват живота за нея, няколко стари партизани могат да си жертвуват, мисля, своите амбиции и капризи за тая България״.
На края на 1921 година, няколко месеца преди смъртта си, той пише във в. Мир (31. XII. 1923):
״Влачат се годините, влачат със себе си и ценни поуки. Но тия поуки като че се завличат безследно, като че изчезват. Като че се забрави у нас и оня гороломен повик за сговор, нуждата от който се сочеше като главен урок на 9 юни. Рожба на тоя повик, едва прекарал родилните си мъки, едва отворил очи, демократическият сговор днес чува неблагоразумни караници дори и между ония, конто го избабуваха. И чудят се всички добри българи, врагове на пакостната българска партийна плодовитост, на това вредно вавилонско стълпотворение в недрата на самите партии, как е възможно многобройните политически и социални идеологии на 120-милионната демокрация в Северна Америка да могат да се подсланят под две знамена, а да бъде тясно в малка България за половин дузина партии; как е възможно, след като преди пет месеца единодушно се прие от всички партии, влезли в демократическия сговор, радикалната програма, днес да се прави не политика, а полемика, и то от най-лошите от ония, които най-много допринесоха, за да се наситят простите ни хорица на вечно хулещите се едни други наши буржоазни дейци и да тръгнат подир дружбаши и комунисти".