10. Години на творчество
В 1894 година Гешов става министър на финансите и по-после управляещ министерството на търговията и земледелието. И той с едно неподражаемо прилежание се залавя да приложи принципите, които бе усвоил още като студент в Англия и да осъществи онова, що бе проповядвал от 1886—1894 година в своите финансови и икономически статии и като председател на пловдивския земледелско-промишлен събор.
Първата грижа на Гешова като финансов министър е да направи разпределението на данъците по-равномерно и по-справедливо, без да се впуща в коренни реформи на самата данъчна система. Още тогава в нашия печат имаше проповедници на такива реформи. Още тогава се проповядваше да се приеме и приложи у нас общият прогресивно-подоходен налог. Но Гешов благоразумно се отказа да прави подобен опит, предвиждайки всичките мъчнотии, които тъй изпъкнало се появиха, когато опитът се направи у нас. Той свиква една комисия, в която влизат г. г. М. Тенев, Ст. Караджов, В. Боев, Георги Груев, А. Хранов, А. Зарзов, А. Манушев (чиновници). д-р Ст. Данев, П. Габе, Лазар Дуков и Д. X. Коцев (нечиновници), на които възлага да се занимае с следните въпроси: 1) намалението на поземелния данък и по-равномерното му разхвърляне, 2) сливането на някои данъци като емляка с десетъка, 3) унищожението на някои малодоходни данъци, като иджара и серчима, 4) справедливо разхвърляне на абонамента, според качествата на лозята, и на патента, според данъкоспособността на лицата, и 5) увеличението на ония косвени данъци, които не тежат върху масата на населението.
Плод на тия съвещания са първите закони, които Гешов внася в народното събрание и народното събрание гласува още в 1894 година, а именно: законът за поземления данък, законът за акцизите, законът на данъка върху занятията и законът за данъка
109
върху сградите. Една постоянна мисъл ръководи Гешова при създаването на тия закони: да разпредели данъците, колкото се може по-справедливо, и тая мисъл той подчертава в мотивите към всеки от тях.
* * *
В изложение на мотивите върху законопроекта за поземления данък той казва:
„Най-рационалният, най-успешният способ а за справедливо облагане, единственият почиващ на здрави и справедливи начала, препоръчани от финансовата наука и приети в напредналите страни, е кадастрът. При тази система средната доходност на едно определено пространство е основата, която определя величината на данъка, който следва да му се наложи. Но у нас не може скоро да се очаква приспособяването на една такава система, едно, защото нямаме още подготвени за измерването на земите хора, друго, защото се изискват за това разходване големи суми и сетне, защото измерването на земите не може в кратко време да се свърши. Тая невъзможност обаче не трябва да ни служи за извинение, та да не се постараем да премахнем недостатъците в сега съществуещия способ за облагане добива на земледелието и да уравномерим, до колкото ни е възможно, това облагане. Тая е именно целта, която се гони с предлагания законопроект.
„Най-справедливият и равномерният поземлен данък е квотитетният, но той не може да съществува освен при кадастра, който, както се знае вече, е сега невъзможен. Тоя, който нам остава да приемем и разметнем, е репартизионният. Очевидно е за всички ни, че сега плащаният общ облог от десетъкът, определен на основание четирите години, през които е събиран десятъкът, в натура, е твърде обременителен, и той трябва да се намалява от година на година, според колкото ще допущат това бюджетните средства, и то до тогава, до когато той се направи съответен, на доходността на земите. Заради това в настоящия закон не може да се определи цифрата му. В бюджетопроекта за идещата 1893 год. общият поземлен данък възлиза на 20,342,145 л., вместо на 26.792,145 л., с каквато сума с обложени през текущата година земните произведения с десетъчен налог, лозята с поземлен налог и горите с десетък, включително и емляка на всичките удобни за разработване земи, на лозята и на горите. Намалението следователно тежестта на данъка за идещата година ще възлезе на 6,450,000 лева.״
110
* * *
В изложение на мотивите върху законопроекта за данъка върху акцизите Гешов казва:
״С предлагания законопроект, министерството на финансите гони две цели: облекчение данъчната тежест на земледелческата класа и уравновесяване на бюджета чрез нови данъци, които биха, до колкото се може, по-справедливо легнали върху всичките класи от населението ни. Ръководимо от тия мисли, министерството, след като взе и мнението на некои познати компетентни лица, от които през лятото бе съставило една специална комисия по въвеждане на някои реформи в съществуещите данъци, намери за най-целесъобразно, по настоящем, да обложи някои предмети, които, като не съставляват пълна потребност на населението, по естеството си са такива, че всеки данъкоплатец ще се натовари доброволно с такава тежест от предлаганите данъци, каквато му е по угодата. Който повече потреблява от облагаемите вещи, той повече плаща. Като имам пред вид, че и при една странична консомация иа тия предмети, държавата пак ще има от предлаганите акцизи един доход от около пет до шест милиона лева, надея се, че г. г. народните представители в желанието си, да направят по-равномерен данъчния товар в страната ни, ще приемат предложения акциз, който значитело ще облекчи земледелческото население, понеже доходът му ще послужи за намалението на част от поземления налог״.
* * *
В изложение на мотивите върху законопроекта за данъка върху занятията Гешов казва:
„Висок е минимумът и малък е максимумът на сумите в разредите на всичките видове занаятия. Доста тежичък е напр. данъкът от 5 лева на занаятчията в селата или даже и в малките ни и изпаднали градове, който нема никакъв капитал и само с ръчния си труд едва изкарва насъщния си хляб. Непоносим е данъкът от 20 лева. за един прошенописец в малките ни околийски центрове, като Хвойна, Казъл-агач, Искрец и пр. От друга страна пък, съвършено нищожен е данъкът от 200 лева за един адвокат, за един медик, които добиват годишно и по 15 и по 20 хиляди лева приход, за една банкерска къща с капитал 500,000 или 1,000,000 и повече лева.
111
״С цел да се премахнат всички тия недостатъци и непрактичности на сегашния закон за патентите, изработи се предлаганият законопроект. С въведените в него изменения се поправя класифицирането на поминъците; предвижда се облагането на всичките упражнявани в страната занаятия; облагат се с данък лицата, които получават доходи от капитали, ценности, цени книжа, пенсии и др. движими имоти, които до сега са избягвали плащането на всякакъв данък; дава се възможност за налагането на един по-справедлив и по-равномерен данък с предвиждането на по-голямо число разреди в приложената към законопроекта таблица и с поставянето във всички разреди такива суми, каквито да бъдат най-приблизително съответни на добивалите от всички поминъци приходи и съразмерно с тежестите, които падат върху другите облагаеми с преки данъци обекти, а особено върху имотите на земледелческото население. Урегулирва се тъй също и способът за определяне на податните размери на данъка, с който трябва да се обложат, като се постановява, в комисиите всички занятия да си имат представители, когато се определя техният данък, и като се отнима правото на контролната комисия да увеличава определените
от първоначалните комисии разреди".
* * *
В изложение на мотивите върху законопроекта за данъка върху сградите Гешов казва:
״Всички стопани на сгради (покрити имоти), на каквато и стойност да се възкачват имотите им, плащали са до сега данък в еднаква пропорция: по четири на хилядото върху стойността; дето ще каже, че богатият и бедният гражданин плащат данък в един и същ размер. Това начало на облагане не е право. Справедливостта изисква, по-заможният, но-състоятелният гражданин да принесе за подържането на държавата прогресивно по-големи жертви отколкото по-бедният. Заможният даноплатец ще отдели от излишното, от луксозното, когато бедният ще даде от нужното, от необходимото. На това основание ние трябва да приемем в облагането принципа на прогресията, отдавна вече приет в някои от напредналите европейски държави.
״Пред вид обаче, че у нас богатството, събрано в едни ръце, не е твърде голямо, в предлагания законопроект е поставена една слаба прогресия. Стопанинът на сгради със стойност до 5,000
112
лева ще се обложи със сегашния размер по 4 ‰, за стойност повече от 5000 лева и до 10,000 — с по 4 1/2 ‰, за стойност между 10,000 и 15,000 лева включително — с 5 ‰, а за по-голяма от тая последна стойност с по 6 ‰”.
* * *
Гешов повече от всички идеалози, които по-после създадоха съсловна партия за защита интересите на селското земледелско население, е мислил за това население и се е грижил за подобрение на неговата участ. Независимо от онова, което той прави за подобрение положението на селяните-земледелци чрез данъчните закони, за които говорихме, той на 25 април 1895 год. свиква една комисии, която да обмисли, какви други мерки да се вземат, за да се подобри положението на селското население. В тая комисия взели участие под председателството на самия Гешов следните лица: Михаил Тенев, Атанас Каблешков, Георги Груев, Ст. Караджов, К. Серафимов, Хр. Фетваджиев. А. Манушев, Ив. Тюлев, Георги Консулов и Боне X. Петров. Една от най-забележителните речи на Гешов е речта, с която той е отворил заседанията на тая комисия. В нея между другото той изказва следните мисли:
״Който познава нашето селско население, той знае, че четири са главните врагове на неговото благосъстояние:
״Първият враг е незнанието. Но с тоя враг ние оставаме да се разправят нашето министерство на народното просвещение, нашият земледелчески съвет, нашите земледелчески училища и надзиратели, чиято мисия е да избавят чрез земеделческото образование и живия пример нашите селяни от невежеството и рутината.
״Вторият враг са стихийните нещастия. Кой не знае, че и най-събуденият и добрият наш селянин е изложен на загуби един прекрасен ден не по своя вина, ако не всичко, то повечето от състоянието си вследствие на огън, град или смърт на добитъка? Стоката на гражданина е изложена на една само опасност, огъня, оная на селянина — на три.
113
„Третият враг са нуждите, слабостите и непредвидливостта, присъща на човешката природа, била тя селска или градска. На тия нужди и пороци първи жертви падат селяните, вследствие на незнанието им, вследствие на стихийните нещастия, вследствие на невеселата им домашна обстановка и на по-големите трудове, съпрежени с техните занятия. И ние виждаме кръчмари и лихвари, възползувани от тия обстоятелства, да се впущат върху тях, като орли върху труп, и да довършат онова, което огън, град и мор не са могли да съсипят. След тях вървят адвокатите и съдебните пристави. И ние рискуваме да видим един ден много наши селяни останали без земя, ако не вземем у време мерки за запазването тая земя, това главно оръдие за техния поминък.
״ Четвъртият враг е немотията, отсъствието на капитали, за да могат да се купят усъвършенствувани машини, семена и пр., да се създадат заводи, като масларници и други подобни — тия мощни оръжия в днешната всесветовна борба за живот. Каквито голями надежди и да възлагаме на земледелческите каси, те не ще могат да доставят на нашия селянин, дребен землевладелец, какъвто е той, достатъчно пари, за да си купи една машина вършачка или прибори за правене хубаво масло или сирене. Тук се искат по-значителни средства, по-усретоточени усилия, които у нас могат да се добият само чрез сдружаването.
״Като оставим на страна невежеството, първият от тия всекидневни неприятели на селянина, както рекох вече, са стихийните нещастия. Против тоя враг у образованите страни отколе се употребява едно прекрасно средство - застраховката. Вам престои да обсъдите. като по кой начин да се употреби това средство у нас, дали да бъде задължително или факултативно, за кои задължително и за кои не, и дали от държавата, дали по началата на взаимността или най-после при посредството на акционерни дружества.
״Срещу злините, материални и нравствени, произходящи от множеството и алчността на кръчмарите и жадността на техните клиенти — ще има да разгледате, доста средства. Първото от тия средства е ограничение на кръчмите. То е дало добри резултати в страни като Швеция и Норвегия, дето общините изваждат на търг правото на кръчмуване и дето тъй наречената Готембургска система е намалила в 20 години вътре кръчмите в Готембург от 61 на 19; като Холандия, дето не се дозволява освен една кръчма на 250 д. жители; и най-после като Русия, дето на 1 януари 1890 година се е въвел държавен монопол на спиртните пития в 4 източни губернии, добрите плодове на който ще прочетете в предпоследния (12-и) брой на Вестник Финансов, Промишлености и Торговли. Второто средство с ограничението на часовете, през които кръчмите са отворени, и запрещението да продават
114
на малолетни и на пияни. Третото - по-тежкото облагане на кръчмарите. А четвъртото, което може да ви се види донейде парадоксално, да се направят креансите, вересиите на кръчмарите, когато те произлизат от продан на спиртни пития, несъбираеми пред съдилищата, както са несъбираеми и креансите от картоигране. Като се вземе пред вид, че кръчмарите дават и надписват често на нетрезвени хора, които не знаят, какво вършат, а пък играчите, които губят, губят съзнателно, може смело да се попита, защо играчите да не са длъжни да плащат, а жъртвите на кръчмите да са длъжни? Според маджарския закон от 27 април 1883, тъжбите по плащане дългове за спиртни питиета _ подлежат на особени ограничения; съдът може да освободи длъжника от една част от дълга, и сумата на такива искове не трябва да надминава известен максимум, 8 фиоринта или 16 лева.
״Тия мерки могат да подигнат едно принципално възражение. Било по въпроса на задължителната застраховка, било по оня на кръчмите, било най-после по-оня за запазването на селското землевладение, може да ни попита някой: де остава личната свобода? Малолетни или малоумни ли са нашите селяни, та ги туряте под опека, да са длъжни да се застраховат, щат не щат, да не могат да пият на вересия или да се задължават, комуто и когато искат? Господа, ако мислите, че мерките, вземени от много по-образовани народи, са стеснителни за нашите селяни, не ги препоръчвайте. Не забравяйте, моля, само едно че нашият селянин почти всякога с женен и че според юридическите му понятия - поне в западна България, дето аз съм изследвал задругата — имотът му не принадлежи само на него, а на цялото му семейство, което впрочем му е спомогнало да го спечели и обработва. Той е един вид фидеикомисар на жена си и децата си, и вярвайте, че хиляди уста ще ни благославят, ако вие успеете да направите нещо за тяхното обезпечение.
״За земледелческите дружества малко има да кажа. За тях у нас се е писало и говорило твърде много, чрез тях другаде са се направили чудеса. Във Франция оня вид от тия дружества, които се наричат земледелчески синдикати и се дължат на французкия закон от 21 март 1884 г., са дали силен подтик на отечественото си земледелие. От 5 в 1881 те са станали 1093 в 1894 г. Дания, страна много по-малка от нашата, благодарение на своите селски дружествени масларници е изнесла в 1893 само масло за 85 милиона лева, с 15 милиона повече от целия износ в България".
115
Плод на тия съвещания със следните закони и законопроекти: Законопроекти за кръчмарството и публичното пиянство; закон за застрахуване земните произведения от градобитнина; закопопроект за земледелските конкурси; закопопроект за подпомагане предприятията, които имат за цел подобрението на земледелието; законопроект за мерките против филоксерата и възобновяването на опустошени от нея лозя; законопроект против лихоимството и експлоатирането на населението; и законопроект за семейните недвижими имоти.
С законопроекта за кръчмарството и публичното пиянство се ограничава времето, когато кръчмите могат да бъдат отворени в празник и вечер; забранява се на продавачите на опивателни пития под страх на наказание да отпущат пития на лица очевидно пияни и на лица непълнолетни; предвиждат се наказания за ония, които в състояние на пиянство причиняват безпорядък, скандали или опасност за себе си и за другиго; нарежда се да се не признават от съда взимания, произходящи от пиене в кръчмите, и взимания на по-вече от 5 лева за пития, взимани от кръчмите за домашно употребение; предвиждат се наказания за ония кръчмари, които представят взимания от пиене за взимания от други произходи, и забранява се изплащанието на пиене с работа, зърнени произведения или други неща, освен пари.
С закона за градобитнината, срещу една вноска от 5% върху поземления налог и от страна на земледелците, се осигуряват всички техни земни произведения освен тютюните срещу повреди от градобитнина по-големи от 30% от стойността на произведениетоЗа целта се образува фонд от вноските на земледелците и от една годишна помощ, давана от държавата.
Със законопроекта за земледелските конкурси министерството на търговията и земледелието се натоварва да учреждава земледелски конкурси било изобщо за цялото княжество, било частно за отделни окръзи или околии, да раздава по тоя случай награди, и да свиква земледелски събори.
Със законопроекта за подпомагане предприятията, които имат за цел подобрение на земледелието, на м-вото на Т. и 3. се разрешава да дава помощи и награди за осигуряване работна земя от наводнения и от насекоми; за купуване плугове, брани и триори; за откриване ковачници за поправки на нововъведени земледелски
116
оръдия; за уреждане образцови разсадници и градини, хмелници, люцернови експарцетови и детелинови ливади, изпитателни полета с нови индустриални растения; за специялизиране на ученици в чужбина по земледелие, земледелско инжинерство, винарство, овощарство, свиларство; за пътувания, както в страната, тъй и на чужбина, които имат за цел изучвания, отнасящи се до земледелието; за издаване популярни вестници, списания и книжки по земледелието и клоновете му; за откриване практически или сезонни курсове по земледелие и неговите клонове; за наемане на окръжни, общински или дружествени земледелски техници и инструкто-монтьори на земледелчески оръдия и машини; за уреждането на образцови винарски изби, млекарници, сиренарници, масларници, овощни градини и други станции, основани на търговски начала и преследващи инструктивно технически цели; за откриване заводи за породисти добитъци: говежди, овчи и свински. Земледелските дружества общи или специялни (винарски, градинарски, пчеларски, масларски, сиренарски, копринарски и др.) се улесняват с кредит в банките; изписваните от тях от чужбина семена оръдия, машини, торове и химикалии се освобождават от мито; и при равни условия, те се предпочитат като доставчици на държавата на земледелски произведения, сурови и преработени.
Със закона за мерките против филоксерата и възобновяването на лозята, опустошени от нея, се измени и допълня законът за същата цел от 1883 г. В него се предвижда живо участие на държавата в борбата против филоксерата и възобновяването на опустошените лозя.
Със законопроекта против лихоимството се закрилят всички нетърговци, главно земледелци, срещу лихварството. С него се предвиждат наказалия за ония, които дават пари в заем с лихва по-висока отъ 12% на година или срещу други ползи, явно несъразмерни с това, що са дали; които купят от некой земледелец храна или други земни произведения, доде са още на корен или още несъбрани, или изделия от тях по цена по-вече от 10% по-долу от текущата във време на продажбата включително и лихвата на предплатените пари, или с условие да се определи цената отпосле с намаление; и които продават вещи на кредит с условие да им се изплатят длъжниците отпосле с някои произведения на селското стопанство в натура, за да извлекат полза, несъразмерна с печалбата, която биха добили от продажбата с броени пари. По-тежки наказания законът предвижда за ония, които чрез разни средства искат да прикрият лихоимството и които са експлоа-
117
тирали нуждите, лекомислието или неопитността на кредитувания и които са оздравили лихоимското си взимание със залог, ипотека, договор за продажба с условие за изкупуване или с клетва.
Със законопроекта за семейните недвижими имоти Гешов, въодушевен от идеята и началата на американския homestead, според който се освобождават при известни условия от принудителна продан за дълг ония недвижими имоти, които служат за жилище и необходимо нужното препитание на едно семейство, предимно земледелско, предлага и в България да се смята за неприкосновен семеен имот, който не може да се описва и продава за дълг, ако не е ипотекиран: къща или дял от нея на стойност до 2,000 лева за София, Пловдив, Русе и Варна, до 1200 лева за другите градове и до 600 лева за селата, а на земледелните стопани, освен къщата в казания размер да се смятат за неприкосновен семеен имот и четири декара ниви заедно с пет декара ливади или вместо ниви и ливади само девет декара лозя или девет декара гюлове.
* * *
Истинско благодеяние Гешов е направил на земледелците с преустройството на Земледелските каси и сключването за тях на един заем от 30 милиона лева. С това преустройство Земледелските каси престават да съществуват всяка за себе си, без съвокупна отговорност, каквито са били още при основаването им от Митхад паша, и се превръщат в същинска банка с обща отговорност за земледелски кредит, която приима влогове, дава пари в заем на дълги и кратки срокове срещу залог на недвижими имоти, на ценни книжа и срещу поръчителство на две състоятелни лица, сконтира записи и изобщо става за земледелците-селяни това, което е била в онова време Народната банка за търговците и занаятчиите, т. е. за градското население. Това преустройство позволява на земледелските каси, които са имали в 1894 свой собствен капитал само около 20 милиона и го разпръскали всяка за себе си, да увеличат тоя капитал само чрез капитализуването на лихвите в края на 1898 година до 30 милиона. С увеличението на влоговете и с петпроцентовия заем от 30 милиона лева Земледелските каси стават из един път мощен фактор за подпомагане на земледелците, за въвеждане на кооперациите, за купуване и усъвършенствуване земледелски машини и други сечива и пр. Техният баланс от 35 милиона в 1894 година се възкачва на 90 милиона още на 1898 год. А какво представят като
118
кредитно учреждение за земледелците днес те под името Земледелска банка, развити въз основа главно на принципите, легнали в закона на Гешова, на това всички сме свидетели.
* * *
Не малки са били грижите на Гешова като законодател и за нашите занаяти, индустрия и търговия. И по отношение на тях той грижливо привежда в изпълнение голяма част от проповядваното от него през периода 1886—1894 година.
Той с право се гордееше на първо място с сключените от него първи търговски договори, защото с тях България постигна няколко цели:
1) тя доби правото да третира на равна нога с другите държави ;
2) тя доби правото да облага с косвени данъци (акцизи) някои предмети, когато до тогава не й се позволяваше от чужденците да налага данък дори върху спирта;
3) тя доби правото да облага с данък като всяка самостойна държава чуждите поданици, които живеят в България;
4) тя доби правото постепенно да се освободи от капитулациите;
5) тя доби правото да повиши прихода от митниците с 120 до 145 %, което не само увеличи приходите на държавата, но и тури началото за покровителството на местната индустрия.
* * *
Още първата година на своето министерствуване Гешов прокарва през първото събрание закон за насърчение и създаване на местна индустрия. Съгласно с тоя закон фабрични заведения, които произвеждат изделия, каквито не се произвеждат в България, изделия, които не би конкурирали нашите занаяти, а напротив би съдействували да може да се уголеми производството на разни култури в страната, като памук, коприна, лен, конопи, цвекло и други, получават следните привилегии:
1) освобождават се за известно време от налозите емляк и патент;
2) освобождават се от гербова, сбор контрактите, които би се сключили за основаването на заведенията;
3) освобождават се от мито и се пренасят по железниците машини и части от машини за основаването и поддържането на
119
заведението, както и ония сурови материали, потребни за заведенията, които не би се намерили в страната или не би ги имало достатъчно;
4) принасят се с 35% отстъпка по железниците машините и части от машини, купувани в странство, както и всички сурови материяли, които заведенията купуват за свое употребение, било в страната, било в странство. Със същото намаление се пренасят по железниците и произведенията на фабриките;
5) произведенията на тия заведения се предпочитат пред чуждите за държавни и общински нужди;
6) отпущат се безплатно държавни места вън от заселените места за постройка на сгради за тия заведения, както и водната сила, която би се намерила в тия места;
7) отпущат се също места, държавни и общински, за построяването на път от тия заведения до някое шосе или железница.
Освен горните привилегии, общи за всички, за произвеждането на хартия, захар, прежда и платове от памук, лен и коприна, както и за произвеждането на стъкло и стеаринови свещи, на учредителя на заведението се дава право за 10 години и в един определен район само той да произвежда тия предмети.
* * *
Гешов е гледал с голяма тъга на упадъка на занаятите в България по онова време. Той е вярвал, че една от причините за тоя упадък е изчезването на едновремешните еснафски сдружавания. На разпокъсаността и разпръснатостта на занаятите той е отдавал тяхната неспособност, да действуват за систематичното изучване и упражняване на занаята. И с това съзнание той внася в народното събрание (заседание 48 год. 1895) законопроект за уредбата на еснафите, чиято цел е да възстанови еснафството в едно ново, съвременно облекло. В него се предвижда сдружаване на занаятчиите от всеки занаят, за да работят с сдружена сила за взаимното спомагане на членовете, за редовното и пълното изучаване на занаята, за честното и солидното му упражняване, както и за подобрението и усъвършенствуването му; същото се предвижда и за ония видове търговия, които по естеството си се схождат със занаятите. Изобщо в законопроекта се предвиждат условия, при които нашата дребна занаятчийска промишлености би могла да се развива трайно и сигурно, да се усвършенствува и да се бори, доколкото е възможно, с чуждата конкуренция.
120
В грижата си, да види занаятите подобрени, Гешов още по-рано внася в Народното събрание (заседание 35 год. 1894) законопроект за занаятчийско учение. В тоя законопроект се предвижда уреждането от страна на държавата на чисто практически занаятчийски училища и припознаването за същата цел на ония частни образцови работилници, които ще отговарят на условията на закона. Предвиждат се със закона такива държавни и частни практически училища и образцови частни работилници за следните занаяти: столарство, железарство, грънчарство, тъкачество, бояджийство, кроячество. бакърджийство, въжарство, седларство, златарство, кожарство, коларство, бъчварство, кошничарство и винарство.
В мотивите към законопроекта Гешов се спира върху въпроса за съотношението върху теорията и практиката в училищата, които трябва да подготовяват истински занаятчии. До тогава, цели 11 години, в с. Княжево съществуваше занаятчийско училище, в което се учеха железарство, столарство, грънчарство н тъкачество Училището обаче е било тъй наредено, че, както казва Гешов в мотивите към законопроекта, ״вместо да приготви нужния контингент работници и майстори занаятчии, то увеличило и без това ежедневно растещото число на непроизводствените работни сили в страната”.
По-нататък в мотивите си Гешов бележи, че ״практиката на напредналите народи досежно изучването и подобрението на занаятите е напълно осъдила училищата, поставени на такава основа, на каквато се намирало княжевското", дето теорията е надвишавала практиката. ״За да се изучи, казва Гешов в мотивите си, днес един занаят, трябва практически да се учи в работилницата на частния майстор, а същевременно през няколко часа само на ден да се посещава училище, за да се събират ония познания от науката, чрез които се постига съвършенството на занаята."
Схващайки така задачата на занаятчийските училища, Гешов предвижда в своя законопроект изучването на гореотбелязаните занаяти да става практически било в частни, било в държавни училищни работилници, а във вечерни курсове и в двата случаи да се предават на учениците уроци по предмети, които спомагат за обогатяване познанията и за развиване вкуса и творческите дарби на занаятчията, без това учение на чисто специални предмети да пречи на пълното усвояване на практиката, като ще се преподава само в вечерни курсове и най-много 14 часа седмично. Общообразователните предмети се изхвърлят в проекта съвсем от учебната основа,
121
а като ценз за приимане се предвижда само задължителното първоначално учение.
Заслужава да се отбележи на особно в връзка с тоя законопроект и тая идея на Гешова, покрай държавните практически занаятчийски училища да насърчи и създаването на частни образцови работилници. И за тях той предвижда в законопроекта специялна глава (III). При известни условия законопроектът предвижда, че и една частна работилница може да служи като училище за изучване изброените в законопроекта занаяти. И за да се насърчи уреждането на такива частни образцови работилници-училища, в законопроекта се предвижда да се плаща на притежателите по 1000 лева за всеки ученик, научил в тях с добър успех занаята. И Гешов вярва много в тая частна инициятива. Той казва в мотивите си: ,От училищата на частната инициятива без друго има да се очаква по-сигурен успех. Училищата на частната инициатива ще бъдат едновременно и средство за поощряване развиването на самите занаяти!"
* * *
През своите години на творчество Гешов създава у нас и търговско-индустриялните камари, като внася законопроект за тях в Народното събрание (заседание 35 и 44 в година 1894). От тях Гешов очаква, както казва в мотивите към законопроекта, че както другаде, тъй и у нас те ще дават възможности на нашите търговци и занаятчии да се застъпват при правителството за своите нужди и интереси, а от друга страна ще улесняват правителството всеки път, когато ще има нужда при сключване търговски спогодби, при въвеждане нови митарствени или железопътни тарифи, при реформиране данъчната система и пр., да изслуша мнението на търговци и занаятчии по въпроси, които се касаят до техните интереси или до интереси от общ характер; че те ще изучават съвременното положение на търговията и занаятите; че те ще се погрижат да създадат най-точна народностопанска статистика: и че те ще могат да действуват като съдилища в случай на спорове между търговци или занаятчии".
Гешова е идеята, сменяването на членовете на камарата по избор да не става из един път, а на половина, та след всеки нови избори останалите несменени стари членове, които имат вече
122
известна практика и са в течение на захванатите работи, да поведат новите членове и ги улеснят в работата им.
На Гешова се дължи и особното положение, което заимат и до днес секретарите на търговско-индустриалните камари. В мотивите към законопроекта той казва: ״От сполуката на лицето, което ще заеме длъжността на секретар, зависи и успехът, дори и съдбата на всяка камара. В други държави тая длъжност занимават лица най-интелигентни и познати писатели, и преди всичко хора, за които е известно, че разбират добре икономическите въпроси. За да не се заведе друга практика с назначаването лица на твърде важна служба секретар на търговската камара, закона предвижда определени ценз”.
* * *
Все през тия години на творчество на Гешова се дължат още и следните закони:
1) за статистическото право,
2) за променение и допълнение закона за отчетността на бюджета и закона за тютюна,
3) за монетите — златният еталон,
4) за повдигане храненето на буби и копринената индустрия,
5) за уреждане изплащането откупените господарски и чифлишки земи,
6) за допълнение закона за коневъдствотото от 1892 г.,
7) за военни ремонтни депа и чифлици при тях за практическо обучение на войниците по земледелието и клоновете му,
8) за задължителното носене на летни дрехи и обуща,
9) за лова,
10) за горите,
и следните законопроекти:
1) за оризищата,
2) за лотариите,
3) за земледелското учение,
4) за ветеринарната полиция и
5) за общото преброяване населението, сградите и домашния добитък.