Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

Необикновена книга за необикновени хора

(Предговор)

 

 

Казват, че е оправдано да се напише книга, ако в нея ще се прочете нещо ново, нещо в повече от това, което е известно.

 

В книгата на Димитър Шишманов "Необикновената история на малоазийските българи" има много ново за миналото на тези българи, неделима част от българския народ, живели столетия далеч от своето отечество сред море от турци и гърци, но запазили всичко българско у себе си.

 

Уникален по света случай: да потърсиш спасение от чужда робия и защита на родното не другаде, а в сърцето на поробителя! Това са сторили тези необикновени хора - малоазийските българи.

 

Те пренесли със себе си в Мала Азия и върнали след векове в старата родина непокътнати родния си език и обичаи, православната си християнска вяра, народните си песни, приказки и легенди, народната си носия, непроменен българския си бит.

 

Невероятно и фантастично звучат много случаи и събития в техния живот в далечен Анадол, засвидетелствани с неоспорими писмени документи от онова време.

 

Като сензация звучи "откритието" на "Цариградски вестник" през 1860 г.: "Но за чудо ли ще е като научиме, че нашите болгари и по Азия са ся населили, чисто болгарский си язик сохранили, обичаите и нравите никак не променили!"

 

За вярване ли е, че в районите на българските села в Мала Азия се е подвизавал Добри войвода с четниците си българи в защита на българското и гръцкото население! Но за това пише не друг, а Христо Ботев в своя вестник "Дума" през 1871 г.

 

През Балканската война 1912-1913 г. почти всички малоазийски българи, мобилизирани в турската армия и изпратени

 

6

 

 

на фронта срещу България, при фантастични обстоятелства, с най-голям риск за живота си, прекосяват фронтовата линия, преминават на българска страна, за да се сражават срещу Турция, за своето отечество, което никога не са виждали, но което силно са обичали. В книгата потомците на малоазийски българи ще прочетат имената на тези смели родолюбци, на своите бащи, дядовци и прадядовци.

 

В Мала Азия, в гр. Измир (Смирна), бележитият възрожденец, книжовник и народен просветител Константин Фотинов, открива още през 1828 г. училище, в което се преподава и български език. Първото българско списание - "Любословие", издавано пак от него в Измир през периода 1844-1846 г., поставя началото на българския периодичен печат и на българската журналистика.

 

Още един забележителен факт: на 11/24 май 1871 г. в българско село в Мала Азия - с. Гьобел, се чества празникът на българската просвета, денят на светите братя Кирил и Методий.

 

От 1873 г. последва откриването на български училища в редица български села, в черквите български свещеници служат на църковнославянски език и проповядват на български въпреки наложената забрана от Гръцката патриаршия и турските власти.

 

На страниците на книгата "Необикновената история на малоазийските българи" са поместени оригинални ръкописни документи-свидетелства, както и страници от ръкописни брошури-напътствия за селяните на български език, писани от учители.

 

Книгата е богато илюстрирана с тези документи и с автентични фотографии на учители и свещеници в Мала Азия от онова време, снимки на запазени и днес български къщи в селата с означение имената на българските собственици на къщите.

 

Малоазийските българи са и тракийски българи - те се преселили в Мала Азия от Южна Тракия, от Одринско и Беломорието. Техни потомци членуват в тракийските дружества, участват активно в тяхната дейност, представени са и в ръководни-

 

7

 

 

те органи на СТДБ. Оставените от тях имоти в Мала Азия се третират в Ангорския договор от 1925 г. заедно с имотите на източнотракийските българи. Правата върху тях на наследниците им се отстояват от Тракийската организация.

 

Централното ръководство на СТДБ оцени високо книгата "Необикновената история на малоазийските българи", чийто автор Димитър Шишманов е син на малоазийски българи, член на ВИК на СТДБ, директор на в. "Тракия", председател на Централния клуб на малоазийските българи. Като журналист-кореспондент в продължение на 9 години в Турция, той е правел проучвания на място, посещавал е районите на някогашните български села в Мала Азия, а като кореспондент в Париж в продължение на 11 години е правел проучвания във френския и европейския печат и книжнина за написване на труда си.

 

Тази книга е особено необходима в наше време, когато трябва да се защитава българщината. Тя напомня на поколенията, че българският дух и българщината не угасват и при най-тежки времена у българите, принудени да живеят далеч от родината си.

 

Трудът на Димитър Шишманов трябва да стане достояние на всяко тракийско дружество, на всяко тракийско семейство. Защото е и зов за българщината, за България, за Тракия.

 

 

Костадин Карамитрев

 

Председател на

Съюза на тракийските дружества

в България

 

[Next]

[Back to Index]