Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

25. Принудителното изселване на малоазийските българи през 1914 г.

 

 

Към края на 1913 г. в Българската легация и генералното консулство в Цариград започнали да пристигат пратеници от българските села в Мала Азия с настоятелни молби час по-скоро да бъде уредено изселването им в България, тъй като оставането в Турция било опасно. Пратеници на селата заминавали и за България, за да уговарят размяна на имотите с турци, или със цели турски села, които желаят да се изселят в Турция. Наново турските власти се противопоставяли на размяната на имотите. Те увещавали турците, ако решат да се изселят, да не разменят имотите си, а да ги продават, като им обещавали безплатно земи и къщи в Мала Азия. Турското правителство било решено да изгони българите, ако те не се изселят доброволно. Властите правели всичко, за да осуетяват размяната на имотите.

 

По българските села обикалял един мистериозен младеж на име Спас Арабаджиев, който се представял за пратеник на

 

Всичкият багаж на тази група бежанци от село Чатал тепе (Мала Азия) е натоварен на едно магаре (снимка - проф. Милетич, 1914 г.)

Всичкият багаж на тази група бежанци от село Чатал тепе (Мала Азия) е натоварен на едно магаре (снимка - проф. Милетич, 1914 г.)

 

225

 

 

българското правителство и на Българската легация и консулството в Цариград. А правителството, легацията и консулството узнали за това лице от жители на българските села в Мала Азия. Спас Арабаджиев бил снабден от турските власти с открит лист да се движи свободно в Мала Азия и да посещава българските села. Той увещавал българите да се изселват и от името на българското правителство им обещавал настаняване в къщи и земи в 14-15 "празни села" в Дедеагачко. Съставял списъци на жителите на селата, със сведения за броя на къщите и на жителите на всяко село. За всичко това не искал възнаграждение, плащал пътните си и други разноски. Това породило съмнение, че лицето Спас Арабаджиев можело да бъде турски агент, който приканва българите да се изселват, а не пратеник на българското правителство. Но сведенията, които събирал и предоставил на Българското генерално консулство в Цариград, били сравнително верни и консулството се възползвало от тях при организирането на изселването.

 

Първият официален писмен документ във връзка с изселването е датиран 19 декември, 1913 г. Това е доклад с № 9550 на министър-председателя и министър на вътрешните работи и народното здраве д-р В. Радославов до Министерския съвет. Докладът гласи:

 

"До Министерския съвет.

 

В Мала Азия, около Бандърма, има около 30 села с близо 60 000 българи, които са изпратили специална депутация да молят да бъдат улеснени, за да се преселят в нова България, около морето, защото турците ги заплашвали, че ако не се преселят доброволно, ще бъдат изгонени.

 

Според дадените от депутацията сведения, българите от поменатите села били готови да продадат недвижимите си имоти, за да се преселят в Царството, ако държавата им отпусне български параходи, които да ги вземат, заедно с багажите им, от пристанището Бандърма и ги докарат в България.

 

Това като долагам, моля почитаемия министерски съвет да постанови да се наемат на държавна сметка нужните параходи, които да пренесат българите от малоазийския

 

226

 

 

Постановление на българското правителство от 1914 г. за изселването на малоазийските българи

Постановление на българското правителство от 1914 г. за изселването на малоазийските българи

 

 

бряг в пределите на Царството, като им се даде възможност да се заселят по Беломорското крайбрежие, което народните интереси изискват да бъде заселено с българи.

 

Министър-председател

и министър на вътрешните работи

(подп.) Д-р В. Радославов".

 

227

 

 

Министерският съвет разгледал доклада на министър-председателя на 4 януари 1914 г. и приел XVI постановление: "Одобрява се, да се наемат на държавна сметка нужните параходи, които да пренесат българите от Малоазийския бряг в пределите на Царството, като им се даде възможност да се заселят по Беломорското крайбрежие, което народните интереси изискват да бъде заселено с българи."

 

В доклада на министър-председателя броят на българските села (30) и техните жители (60 000) "около Бандърма" са преувеличени. Селата били двадесетина, от тях смятани за чисто български - 15 с около 7000 жители.

 

Що се отнася до лицето Спас Арабаджиев, сведенията са противоречиви. Министерството на външните работи с шифрована телеграма до българската легация в Цариград № 38 от 8 януари 1914 г. съобщава, че "Абаджиев ще да е някои шарлатанин" и че изселването може да стане постепенно, след като желаещите да се изселят продадат имотите си. Правителственият официоз "Народни права" в броя си от 17 декември 1914 г. съобщава, че българи от Мала Азия изпратили своя делегат Спас Арабаджиев, който да измоли от Министерството на външните работи разрешение за изселване в новоосвободените земи. От своя страна Арабаджиев се явил в Българското консулство в Цариград и съобщил, че от външно министерство бил снабден с 5 лири за разноски и изпратен да агитира за преселване в България на българите от селата около Бандърма. Той казал още, че гърците го наклеветили пред турските власти, че е подстрекател. Властите отнели открития му лист и му наредили да замине за България.

 

С рапорт допълнение към рапорт № 13 от 4 януари 1914 г., с който се разглежда случая с лицето Спас Арабаджиев, се съобщава на Министерството на външните работи от страна на генералния консул в Цариград, че в консулството се явила шестчленна делегация на селяни от селата в района на Бандърма и Баля. Тя искала да се осведоми правителството предприело ли е нещо сериозно за изселването на тези села в България, и че ако не се преселят в скоро време грози ли ги опасност, как-

 

228

 

 

то им казвал Арабаджиев. В рапорта се казва: "Пратениците от горните села ми заявиха, че дори и да не бяха увещанията на Арабаджиев готови са и желаят да се изселят в България, било в новоосвободените места, било другаде - около 100 къщи от Тьойбелен, 65 къщи от Аладжа баир, около 110 къщи от Мандър, около 200 къщи от Коджа бунар и всички къщи от Ташкеси - стига да им се предоставят параходи в пристанището Бандърма, с които да могат да пренесат покъщнината си. Останалите села били в колебание какво да правят и се въздържали докато разберат по-добре.

 

На това тяхно желание - продължава генералният консул - възразих, че не е тъй лесно преселването им, защото, както сами потвърдиха, не ще има кому да продадат имотите си, върху които е вече посята зимнина, пък и въпросът е още, дали ще могат да се настанят в нови места и да получат работна земя, макар било то при условия на постепенно изплащане. Предвид на възраженията ми, повечето от тях се съгласиха да обмислят по-сериозно и да отложат изселването си, ако се намери това за необходимо, за по-нататък, към края на настъпващото лято, когато бъде прибрана жетвата и се у вършат храните. Обаче пратениците на селото Тьойбелен (около 100 къщи със 700 души население) и Ташкеси (60 къщи и около 350 души население) заявиха, че и при каквито и да бъде неблагоприятни условия, те искат да се изселят още сега, дори като напуснат съвсем своите жилища и имоти, понеже положението им било нетърпимо. Тия села били изолирани помежду няколко турски и черкезки села, ограбвани били в домовете си посред пладне и не можели да излязат нито на нива, нито на ливада, освен на групи от по 40-50 души, понеже черкезите никъде не ги оставяли на мира. Оплакванията им пред властите не давали никакви резултати. Тъй като селяни-турци от Провадийска околия дохождали да видят селата им и били съгласни за размяна на имотите, те решиха да заминат тия дни за България, да видят имотите на тия турци и да се опитат за размяна. Но и да не

 

229

 

 

сполучат в тая си цел, те предпочитали да напуснат имотите си и заминат за България при каквито и бъде условия, само да се избавят от терзанията, на които били подложени от съседните села. От българското правителство, респ. от консулството, те не искат нищо друго, освен да постави на тяхно разположение параход в Бандърма, за да ги отнесе даром с движимите им имоти в България. Разноските от селата си до Бандърма, дето се стигало за три часа по железницата, те щели да покрият сами."

 

Този рапорт е един от най-важните официални документи, който посочва причините за желанието на българите от селата в района на Бандърма и Баля да бъдат преселени час по-скоро в България: положението им станало непоносимо, заплашени били не само с обири, заплашен бил и животът им.

 

В рапорта се подчертава, че тези българи "са запазили в тоя откъснат кът, както българския си език (изглежда тракийски), тъй и всички свойствени на българина национални черти, че те са трудолюбиви и надежден елемент, от който държавата може да има само полза, но не вреда, че ако се оставят без внимание от българското правителство и от Българската църква, с течение на времето те ще погинат засенчени под чуждо духовно влияние и угнетение".

 

Генералният консул със същия рапорт дава мнение да се помогне веднага на жителите на селата Тьойбелен и Ташкеси да се преселят по-скоро. За другите села той предлага да се изпрати сериозен човек да ги обиколи, като се поиска съдействието и на турските власти.

 

С друг рапорт от 1 февруари 1914 г. генералният консул съобщава, че е изпратил в България мнозина малоазийски селяни, които идвали при него за съвет, добре да се уговорят и споразумеят с турци, желаещи да се изселят в Турция и едва тогава да предприемат заминаването си.

 

С рапорт от 9 февруари 1914 г. той съобщава на Министерството на външните работи, че селяни от Тьойбелен и Ташкеси помолили да бъде изпратен в селата им български чиновник, който да ръководи изселването им и да ги пази, "защото

 

230

 

 

черкезите ще ги нападат и ще ги оголят". Селяните се оплакали, че гръцките попове искали да вземат църковните пари от българската черква и 15 000 гроша, приготвени в Ташкеси за строеж на черква.

 

По препоръка на генералния консул българският пълномощен министър в Цариград А. Тошев предложил на Министерството на външните работи чиновникът при легацията Злати Чолаков, който знаел добре турски, да бъде командирован да улесни преселването на жителите на българските села. Министерството дало съгласието си, но препоръчало легацията добре да изучи въпроса и да представи обстоен доклад. След това щяло да се реши кога да стане изселването и къде да бъдат настанени преселниците.

 

С рапорт № 240 от 20 февруари 1914 г. легацията съобщава, че проучванията са направени и че са вече готови за преселване жителите на селата: Тьойбелен със 100 чисто български къщи, Ташкеси със 60 къщи, Сьоют със 120 къщи, Коджа бунар с 350 къщи, или всичко 630 къщи, с около 3500-4000 жители. Готови били да се преселят и жителите на селата Аладжа баир със 65 къщи, Мандър - 100 къщи, Хаджи Паункьой - 30 къщи.

 

Назначеният от правителството счетоводител при Българската легация в Цариград Злати Чолаков, снабден с препоръчителни писма от легацията и от Високата порта (турското правителство) до мютесарифа на Балъкесирския вилает д-р Фуад бей и до каймакамите на Бандърма и Баля, тръгнал по обиколка из българските села. С френската компания, която експлоатирала жп. линията Балъкесир - Бандърма, той издействувал 50 на сто намаление на заплащането по пренасяне багажите на преселниците до пристанището Бандърма. Преселниците сами плащали намалените превозни такси, събрали пари да платят разноските и на ония от тях, които били обрани от черкези и турци.

 

Съгласно решението на Министерския съвет от 4 януари 1914 г. български параходи пренасяли преселниците безплатно до пристанището Дедеагач в Западна Тракия.

 

През март 1914 г. започнало преселването, въпреки че преселниците не успели да уговорят замяна на имотите си с жела-

 

231

 

 

 

 

ещи турци в България да се преселят в Турция. Без резултат от преговорите се завърнали представителите на българските села в Мала Азия, които посетили турски села в България.

 

За времето от 20 март до 11 юни 1914 г. с параходи били превозени от пристанища Бандърма и Кемер през Дарданелите до пристанище Дедеагач в Западна Тракия българите от всички села в Мала Азия, които дотогава не били изселени.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]