Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

24. Оставането на българи в Мала Азия станало невъзможно

 

 

Бягствата на тези българи от турската армия и преминаването им на българска страна предизвикало голяма враждебност на турските власти и фанатизираните турци към семействата на бегълците. След като била реквизирана голяма част от добитъка и храните на българите, последвали насилия и грабежи. Мухаджирите, преселници от България и от другите балкански страни, а и местни турци и особено черкези, нападали българите, ограбвали ги, крадели добитъка им, започнали и убийства. Насилниците били покровителствувани от властите, които също участвували в тероризирането на българите. В някои села мухаджирите, със съдействието на властите, се настанявали в български къщи и изгонвали стопаните им.

 

Георги Т. Бодуров, с когото разговарях през 1989 г., ми разказа за подготвяно избиване на българите в родното му село Коджа бунар. "През Балканската война - казва той - селото ни беше блокирано от войска и всички мъже българи бяха събрани под чинарите до големия извор. Те били заплашвани, че ще бъдат избити, но дошла заповед, неизвестно откъде и от кого, да бъдат освободени." Бодуров предполага, че спасението на коджабунарци е станало по застъпничество или на чуждестранни консули, или на влиятелни турци, помолени от турци от съседните турски села, с които българите живеели в добри отношения.

 

Бодуров казва, че помни добре този случай - бил е ученик във второ отделение на училището в Коджа бунар и бил свидетел на станалото.

 

Случаят се потвърждава и от друг непосредствен свидетел - Никола Иванов Ангелов, също от с. Коджа бунар. В предоставената ми негова тетрадка със записки, която се съхранява

 

221

 

 

от дъщеря му д-р Веска Николова Начева, той пише: "Коджа бунар осъмна с турска войска. Пред всяка къща имаше поставени постове. На никого не позволяваха да излиза навън. Към обяд заповядаха на всички мъже да излязат и ги закараха под огромните чинари. Претърсваха мъжете за оръжие." Българите били заплашвани, че ако не предадат оръжието, което укрили, селото ще бъде запалено.

 

"След Балканската война - продължава същият свидетел - в нашите села бяха заселени бежанци турски семейства от България, с които ние не можехме да съжителстваме. Много често черкези и турци крадяха добитъка на селяните и след това българите отиваха в турските села, намираха добитъка си и го откупуваха от крадците. Никой не можеше да потърси съдействие и помощ от турската администрация, която подпомагаше крадците и дори ги насърчаваше. Имаше оплаквания от наша страна до Българската легация в Цариград."

 

Някои малоазийски българи разказват, че българи и от други села били арестувани и отведени в турското село Шамли. И те били освободени, но насилията продължавали.

 

Малоазийските българи узнали за трагедията на българското население в Източна Тракия през 1913 г., за хилядите избити от ордите на Енвар паша, за трагедията и на с. Булгаркьой, Кешанско, където били избити 1100 души. Други 1030 души, от които само 60 мъже, останалите жени и деца, били отвлечени и прехвърлени в Мала Азия, на азиатския бряг на Дарданелите, в района, в който били българските села. Те били спасени и върнати в България по застъпничество на чуждестранни консули в Чанаккале. Както пише проф. Л. Милетич, "целта на турците била да ги прекарат в Мала Азия и там да ги задържат поне за известно време, може би колкото да не се разбере веднага за извършените зверства в Булгаркьой. Самите нещастни селяни са били убедени, че искали да ги потурчат в Анадола, като пръснат жените по турските села." [1]

 

 

1. Проф. д-р Л. Милетич. "Разорението на тракийските българи през 1913 г.", с. 37-38.

 

222

 

 

Опасността за малоазийските българи станала още по-реална при предприетата от турските власти кампания за "турцизиране на гяурски Измир" и за премахване на гръцкото население от Западен Анадол, с което българите, като християни, поддържали близки връзки. Имало и смесени бракове между българи и гърци в българските и гръцките села в Северозападен Анадол и в градовете.

 

Турският историк и публицист Доган Авджъоглу в капиталния си труд "История на националното освобождение", том III, издаден в Истанбул през 1974 г., пише, че през пролетта на 1914 г. заплашени с масови убийства 130 000 гърци от Западен и Северозападен Анадол се видели принудени да се изселят от Бергама, Дикили, Менемен, Фоча, Карабурун, Чешме и други градове и да потърсят спасение в Гърция. Известният английски историк Арнолд Тойнби, цитиран от Авджъоглу, пише за тези изселвания: "Репресиите - отмъщение на турците срещу гърците в Западен Анадол, се разрастнаха през пролетта на 1914 г. Гърците бяха принуждавани с насилия да напускат къщите и земите си." Тойнби цитира казаното от гърци: "Един ден през пролетта на 1914 г. тамошните власти съобщиха на гърците в Бергама, че ако тази вечер останат в града, не ще могат да ги защитят... Терорът се пренасяше от един район в друг."

 

Американският посланик в Турция по онова време Хенри Моргентау пише в спомените си дори за геноцид над малоазийските гърци от страна на турците. Гърците били събирани "като стада добитък и отправяни към корабите".

 

Нека цитираме и една телеграма на тогавашния министър на вътрешните работи Талят паша до управителя на Измир Рахми бей от 14 май 1914 г., напълно в духа на тази политика: "Гръцките османски поданици във вашия район съставляват мнозинство, което може да се окаже опасно. Казано по-общо, всички, които живеят по бреговете на Мала Азия, включително и във вашия вилает, трябва да бъдат накарани със сила да напуснат домовете си. Това е наложително от политически и военни съображения. Ако те откажат да се евакуират от района, трябва да издадете наставления на нашите мюсюл-

 

223

 

 

мански братя да ги накарат да направят това с всякакви средства, позволени и непозволени.

 

Освен това, гърците трябва да бъдат заставени да подпишат декларации, че напускат и изоставят домовете си по собствено желание, без принуда и по собствена инициатива. Това е необходимо, за да се избегнат политически проблеми в бъдеще."

 

Малоазийските българи, които били около десетина хиляди в Северозападен Анадол, не представлявали опасност за Турция като близо милионното гръцко население в района. Въпреки това те се опасявали, че мерките срещу гърците ще бъдат приложени и спрямо тях като източноправославни християни.

 

При такава обстановка на несигурност и опасности през 1914 г. започва изселването на всички малоазийски българи от районите на Балъкесир, Баля, Бандърма, Лапсеки, Боашехир, Гьонен.

 

Турският историк Парс Тугладжъ в цитирания труд "България и българо-турските отношения" публикува подробна справка за изселването на тези българи от март до юни 1914 г. [2], за което съществува обемиста документация в преписката между българското Министерство на външните работи и легацията в Цариград.

 

 

2. Pars Tuglacı. "Bulgaristan ve bulgar-turk ilişkileri", Istanbul, 1984, с. 201.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]