Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

22. Изселване на малоазийските българи

 

???

 

211

 

 

им рязко се влошило. От България пристигали масово мухаджири (турци изселници) и черкези, които искали да прогонят българите от домовете им и да заграбят къщите и имотите им. Между тях имало участници в жестокостите по време на Априлското въстание 1876 г. За да се спасят от отмъщение, те бягали заедно с разбитите турски войски към Цариград и оттам се прехвърляли в Мала Азия.

 

След войната малоазийските българи замислили масово изселване вече в свободното си отечество България, която наричали и Урумел. С това наименование те означавали Източна Румелия, станала много популярна сред тях. За България се разказвали легенди като свободна българска държава и земя на голямо плодородие. Малоазийските българи казвали: "Когато господ се нахранил, изтърсил мисаля си над Урумел." Българските села в Мала Азия започнали да изпращат делегации в България да уговарят с турци, които желаели да се изселят в Турция, размяна на имотите си. Някои успели да уредят такава размяна и без колебание тръгнали за България.

 

Първи се завърнали в прародината си през 1879 г. група семейства от с. Гьобел. Те били последвани от семейства от селата Хаджи Паункьой, Байрамич, Мандър, Чалтик. Според проф. Милетич първата група от с. Гьобел, завърнала се в България, се състояла от 40 семейства. Това станало по време на "руската окупация", т. е. временното руско управление, установено по силата на Берлинския договор от 1/13 юли 1878 г. за срок от 9 месеца. Едни от тях се настанили в селата Акчеар (Алеково) и Александрово, Свищовско, други в с. Куруджаерен. Следващата група била от с. Байрамич. Семействата от тази група се заселили в с. Козлуджа, Варненско. Все по същото време се изселили част от жителите на с. Хаджи Паункьой. Те били настанени в с. Араплар, Провадийско. През 1884 г. Започнало ново раздвижване за изселване в България. Тогава се изселила нова група семейства от Гьобел и Мандър. Те се настанили по десетина къщи в селата Яйла (Стан), Провадийско, Елесфакъ (Допроблодно), Реджеб махла (Арковна), Провадийско, 5 къщи в с. Янково, а едно семейство се заселило в с. Сюлейманкьой (Сечище), Новопазарско, 4-5 семейства в с.

 

212

 

 

Дуваларе (Черково), Карнобатско. В селата Алеково и Алек-сандрово, Свищовско, пристигнали още няколко семейства от Гьобел и Мандър. Така до края на 1884 г. В Гьобел не останали българи, а в Мандър останали 120 къщи. Общо до края на 1884 г. в България пристигнали българи-бежанци от Мала Азия 1500 души, от които само от Гьобел 1000 души. Бежанците били настанени главно в селата Априлово и Доброплодно, Провадийско, 458 души, в Арковна - 184 души, в Стан - 239 души.

 

Тежка била раздялата с родните села и домове на тези изселници. Те оставяли всичко, припечелено с труд в течение на много години - къщи, покъщнина, ниви, които никога не ще видят. За последен път се поклонили на гробовете на близките си и запалили свещи в черквата, в която православен свещеник вече не ще влезе и сигурно ще бъде разрушена или превърната в джамия. На научна конференция, организирана в Ивайловград през 1994 г. и във Варна през 1996 г. върху историята на малоазийските българи Борис Янев много емоционално преразказа спомени на бежанци от Гьобел за трогателната им раздяла с родното село. "Поп Добрю и даскал Димитър Граматик, двамата най-просветени и уважавани първенци на селото, повели колоната на съселяните си към България. Баба попадия не можела да се откъсне от портата на къщата си, целувала я и нареждала през сълзи с плач на висок глас, от който кънтяло селото: "Сбогом, мила, сбогом, драга, тука се родих, в тебе влязах млада булка, в тебе родих, отгледах и ожених синове, внуци посрещнах."

 

На пристанището в Бандърма турските власти ровели из дрехите и ръчния багаж на изселниците. Баба попадия събрала дъщерите и снахите си и им казала: "На ви тяя алтъне, да ги скриете между нянките, там хайдутите няма да бъркат." Така било спасено и пренесено в България златото на поп Добрю.

 

Дядо Стоян Добрев разказвал сцената на руския параход, на който били натоварени българите на пристанището Бандърма. Даскал Димитър Граматик се обърнал към съселяните си с думите: "Братя, отиваме в българско. Нека майка Бълга-

 

213

 

 

рия ни посрещне, като застанем пред нея без турски фесове. Да влезем в България, както се влиза в църква - гологлави." След това се прекръстил и хвърлил феса в морето с думите: "Туркио, връщам ти феса." Всички мъже последвали примера му, прекръстили се и хвърлили фесовете в морето, за да влязат в България без нищо турско.

 

Параходът тръгнал за Варна, но едно момиченце, на име Руска, паднало и се удавило. Това била последната жертва на българите от Гьобел в Мала Азия. При навлизането на парахода в български води капитанът дал заповед с продължително свирене на корабната свирка да бъде поздравено отечеството от малоазийските българи, които се завръщат в него след няколко столетия. При слизането на сушата всички се прекръстили и целунали българската земя.

 

След 1884 г. изселването било прекъснато за продължителен период. Настъпило изчакване поради това, че българското правителство не улеснявало настаняването на бежанците, а турците в България не желаели да разменят имотите си. Те искали да продадат къщите и имотите си. Турското правителство им обещавало къщи и земя. От друга страна, турското правителство и местните власти в Мала Азия не допускали продажба на имоти, принадлежащи на малоазийски българи, за да останат тези имоти собственост на турската държава. Изселването било преустановено и поради още една причина. Правителството предприело строги мерки срещу разбойническите банди на черкезите, които нападали, обирали и убивали не само българи и гърци, но и турци. Тези мерки поуспокоили българите. Властите не се противопоставяли на въоръжаването на българите за защита от разбойниците. Те съставяли свои въоръжени групи и патрули за защита на селата си. Българинът Никола Юнаков от Коджа бунар не само не бил осъден, но бил похвален от властите, че убил опасен разбойник, който го нападнал по пътя за Гьонен. Никола отнел пищова на разбойника и с него го застрелял. И в българските и в съседните турски села се разчуло за юначеството му. Оттогава той носел прякора Юнаков, който станал негов и на потомството му фамилно име.

 

214

 

 

Младотурският преврат през 1908 г., наричан революция, който провъзгласявал свобода, братство и равенство между всички поданици на Османската империя, в началото бил добре посрещнат и от малоазийските българи. Популярната песен за Хуриета, както бил наричан превратът, обявен за революция,

 

"Яшасън хуреут, яшасън,

яшасьн миллет, яшасън"

("Да живее свободата, да живее,

Да живее народът, да живее..."),

 

се е пеела и в българските села в Мала Азия.

 

Но това не повлияло на крепкото българско национално съзнание и силното патриотично чувство на българите. Младотурската пропаганда разгласявала чрез печата, че и българите в малоазийските села, които след 1908 г. били вземани за войници в турската армия, изпитвали "голяма радост и благодарност" от вниманието към тях. В същото време повечето малоазийски българи, взети войници в турската армия, успели да избягат в България.

 

Младотурците с помощта и на българските чети в Македония - четите на Яне Сандански, Тодор Паница и Христо Чернопеев, които влезли и в Цариград и се сражавали по улиците на турската столица, потушили контрареволюционния бунт и опит за преврат през март 1909 г. След 1909 г. младотурците на триумвирата Талят паша - Енвер паша - Джемал паша, установил не по-малко терористичен режим от този на султан Абдул Хамид. Този режим се върнал към най-бруталните насилия над нетурските народности и дори към физическото им изтребление и към масово принудително изселване на българи, арменци, гърци. На тайно заседание на младотурския комитет през 1910 г. Талят паша заявил: "Вие знаете че конституцията провъзгласи равенство между мюсюлмани и гяури, но вие разбирате и чувствувате, че това е невъзможно." Друг влиятелен член на комитета, д-р Бахаедин Шакир, призовал: "Ние сме длъжни да освободим нашето отечество от народите, които не принадлежат към нашия народ. Тези народи, останали в нашите земи, не променят нито сво-

 

215

 

 

ята етническа принадлежност, нито своя език."

 

Възстановената от младотурците през 1908 г. конституция от 1876 г., останала на книга. Обещанията за свобода и равноправие били забравени. Запазването на властта и облагодетелствуването от нея, била главната цел на младотурските лидери. На тайни заседания те разделяли поданиците на Османската империя на три категории: за врагове на империята смятали българи, гърци, арменци, сърби и други християни, за изменници - арабите, кюрдите, албанците и други мюсюлмани нетурци, и за предатели - турците, противници на младотурския режим.

 

В Турция е популярен анекдотът за един от младотурските лидери-паша, който се възмущавал: "Хуриет, хуриет (свобода, свобода) стига вече! Свобода бива един ден, бива една неделя, хайде да речем един месец, но цяла година свобода, това на нищо не прилича, какво ще стане с нашето отечество."

 

Политиката на насилия на младотурците над нетурските народности засегнала най-силно арменците, гърците, българите в Одринско и Македония.

 

На насилия били подложени и малоазийските българи, за да бъдат принудени да напуснат Мала Азия.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]