Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

20. Честване на 24 май в Мала Азия

 

 

За първи път 24 май (стар стил 11 май) бил честван по идея на Найден Геров в Пловдив през 1851 г., при откриването на българско училище в града, наречено на имената на светите братя Кирил и Методий. От 1857 г. започнало редовното честване на 24 май като училищен празник в различни градове и села в България, но и вън от българските земи, където живеели българи и имало български училища. Много от училищата били наричани на имената на създателите на българската и славянската писменост и култура. Празникът се превърнал в манифестация на жаждата на българина за просвета на роден език, а и в символ на националното възраждане и утвърждаване на българската народност. Празникът 24 май придобил и подчертано политическо значение. Движението за независима българска църква и за български училища и просвета неразривно се свързвало с българското освободително движение. То е етап от българската национална революция.

 

Ботев нарича деня 11/24 май "Празник на нашето историческо възраждане, който трябва да ни въодушевлява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение и който скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода."

 

За първи път в Мала Азия 24 май бил честван през 1862 г. в Измир, където родолюбивата и просветителска дейност на К. Фотинов оставила трайни следи сред българската колония. През следващите години той бил вече редовно отбелязван като празник на измирските българи.

 

За едно от честванията на 24 май в Измир през следващите години, съобщава цариградското българско списание "Время", в брой 4, год. 1,1866 г. В дописка, датирана 28 май 1866 г., списа-

 

195

 

 

нието съобщава, че през тази година живущите в Измир българи са чествали много по-тържествено празника на българските и славянските първоучители Кирил и Методий. Те поканили измирския гръцки митрополит и дякона му да служат църковна служба в черквата "Свети Иван". "И двамата - продължава дописката - четоха и пяха молитви и възгласи на славянобългарски, защото и двамата знаеха по малко от езикът ни. От тука (шествието) се заведе в девическото училище, дето се пяха Тропярят на славянските апостоли и учители Кирила и Методия. През дена не се отвори нито един български дюкян, което обърна вниманието на гърците..."

 

Най-добрият изследовател на историята на малоазийските българи Лука Ив. Доросиев смята, че първото българско училище в българско село в Мала Азия е било открито през 1873 г. в с. Мандър. Една дописка във в. "Македония", изпратена от голямото българско село Гьобел и публикувана в бр. 10 от 11 май 1871 г. очевидно е останала неизвестна на Доросиев. В нея, както бе вече казано, се съобщава, че в с. Гьобел през тази година е имало български учител и че през същата година в селото е бил празнуван и празникът на българската просвета 24 май. Остава неизяснен въпросът имало ли е това село българско училище, за да се чества българският училищен празник, или е имало само пътуващ учител. Остава впечатляващият документиран факт: в българското село в Мала Азия Гьобел е бил празнуван българският училищен празник 24 май още през 1871 г. Дописката датирана "Гьобел, в Мала Азия, Брусенски вилает, 1871 г. май 11," гласи: "Бързам да ви чиститъ народнийът празник и да ви ся оплачъ, че мий не можахми да празнувами както се канехми, защото попът ни, гъркът, предвари да уплаши селяните, че който празнувал тоз празник бил турчин... През тези дни сиромахът учителят ни си изпритегли нечуеви беди. Какво не правят, за да го изпъдят? На 2 май идва в селото поп Георги Печона от Мандър, проводен от владиката и донесе едно писмо да го чете в черква. Но понеже беше събота, той се намери с гръцкийът даскал и отидохъ в мехънътъ да пийът. А в неделъ, подир Евангелие, възлезе на владикови трон та че-

 

196

 

 

Дописка във в. "Македония" от 1871 г. за честване на 24 май в с. Гьобел

Дописка във в. "Македония" от 1871 г. за честване на 24 май в с. Гьобел

 

197

 

 

те писмото по гръцки и после по български, уж че владиката Кизику пишал да земити този учител болгарский, който е дошел в селото ви, да го вържите и да ми го предадете, или ако не можите, оставете аз да го вържа, защото този даскал е протестантин, лош и отвън светът человек. Но като излязохми от черква, селяните му отговорихъ: нека дойде владиката нас да върже по-напред и после да вържи учителя. Попът искаше да употреби сила, но нашите по-млади селянчета му дадоха да разбере, че ако не мирува ще ги принуди да земат да го допопят и тъй ся свърши тази работа сега, а че да видим каква ще я вършим кога дойде владиката."

 

Очевидно авторът на тази много грамотно написана за времето си дописка е просветен българин, завършил някъде българско училище и жител на с. Гьобел. Защото пише "нашите селянчета", "учителят ни". Не се казва имало ли е българско училище в селото, колко ученици е имало, за да се празнува 24 май, кой е бил българският учител. Възможно е той да е дошъл от Цариград, Одрин, или Солун, поканен от селяните да открие българско училище и с празнуването на 24 май да е започнал мисията си. На научната конференция върху историята на малоазийските българи в Ивайловград през 1994 г. Борис Янев разказа за учителя българин даскал Димитър Граматик в с. Гьобел, но той преподавал на гръцки. Не е изключено учителят да е бил и някой български заточеник - заточеници, между тях и учители, имало в различни малоазийски градове, включително в Западен Анадол. На някои от тях е било разрешено да работят. Те били грамотни хора, завършили български училища. Малоазийските българи разказват за заточеници, които в различно време пребивавали в български села в Мала Азия. В Мала Азия пребивавал и верният другар на Капитан Петко войвода и негов четник Петко Радев от западнотракийското село Калайджидере, Гюмюрджинско. В книгата си "Беломорска Тракия" Стою Н. Шишков пише, че към 1883 г. Петко Радев, заедно със своя братовчед, негов четник Киро Петков, се прехвърлил в Мала Азия. Там той се задомил и се отдал на търговия.

 

198

 

 

Впечатляващо е честването на 24 май от българските заточеници в Диарбекир (Източен Анадол).

 

Поп Минчо Кънчев и другите свещеници заточеници празнували с църковно-славянско богослужение и с проповеди на български език празниците по православния календар. Особено тържествено бил честван най-българският празник - денят на Кирил и Методий. В броя си от 28 юни 1869 г., издаваният от П. Р. Славейков в Цариград в. "Македония", помества дописка от Диарбекир: "Едва тая година имахме честта да празнуваме презника на нашите родни просветители Кирила и Методия... На богослужението присъстваха всички заточени братя и след отпускът на службата изпя се в черковний двор похвална песен за святите Кирила и Методия."

 

Друг български вестник, издаван в Цариград - "Век", помества в броя си от 8 юни 1874 г. дописка: "Ние всички тук, в Диарбекир, находящи се заточеници българи, събрахме се на едно място дето размислихме върху начина на празнуването... И тъй, между черните и високи диарбекирски стени край р. Тигър и в средата на някогашний рай, а сегашний пъкъл земний и далеч от милото ни отечество, родители и сродници, отпразнувахме и ний светлий ни народен празник Свети Кирил и Методий, за слава и чест на народното ни име и за утешение на нас страдущи. На светата литургия присъстваха всички българи заточеници, на брой 70, и една българка..."

 

Диарбекирските заточеници чествали 24 май и по време на Априлското въстание през 1876 г. В спомените си заточеникът Георги Хаджиминчев разказва: "На 11 май 1876 г., след църковен отпуск, по случай празника на славянските равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, държа в църковний двор реч Петър Берковски, в която той не пропусна да спомене даже за въстанието в България. Той спомена, че нашата длъжност е да се притечем на прмоьц на българския лев, който бил скъсал петвековните вериги и се борел за свободата. Тая реч беше така прочувствена, щото не само ние, българите, но и арабите и арменците, които присъстваха, плакаха заедно с нас..."

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]