Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

11. Българи в градовете на Мала Азия

 

 

В Мала Азия не е имало град или касаба с българско население, но в много градове и градчета е имало отделни български семейства, установили се на трайно местожителство и гурбетчии.

 

Те били главно занаятчии и търговци.

 

 

Измир (Смирна)

 

В градовете на Мала Азия най-много българи, установили се за по-продължително време или на трайно местожителство, имало в Измир (Смирна). Преди освобождението на България в този град е била най-значителната българска градска колония в Мала Азия.

 

Измир, най-големият турски пристанищен град на Егейско море, бил най-големият град и в Мала Азия, оживен търговски, индустриален и културен център, център и на богат селскостопански район. През XIX в. той наброявал повече от 200 000 жители: гърци и турци, следвани от евреи, арменци и европейци. Гърците били толкова много, че турците наричали града "гявур Измир" (град на неверниците).

 

Българите, незначителна етническа група в сравнение с другите народности, били главно дребни търговци, бакали, занаятчии, абаджии, строителни и общи работници, а в покрайнините на града овчари, млекари земеделски работници, ратаи. Във френския квартал на града имало славянски метох и параклис, в който на някои празници богослужението било извършвано на църковнославянски.

 

112

 

 

Смята се, че българите в Измир наброявали около хиляда души. След освобождението на Българя почти всички се завърнали в старата, вече свободна родина. Малцината останали споделили трагичната участ на гърците при катастрофата на гръцката армия в Мала Азия, разбита от кемалидската турска армия. Някои успели да се спасят с бягство с кораби в Гърция, други загинали. След 1925 г. в Измир не останали българи.

 

Измир влиза в българската история със зараждането в този град на българската журналистика и периодичен печат с първото българско сп. "Любословие", издавано от бележития възрожденец Константин Фотинов през периода 1844-1846 г. (първият пробен брой е от 1842 г.) и с първото училище в Мала Азия, открито през 1828 г. пак от Фотинов, в което е преподавал и български език. В историята на малоазийските българи той се вписва с публикуваното в "Любословие" първо известие в българския печат за тяхното съществуване.

 

 

Гьонен

 

В. Кънчов сочи 50 български къщи в този град през 1898 г., споменава и имена на българи, от които е получил сведения за българските села в Северозападен Анадол. Преди това в Гьонен е имало голяма българска махала с около 800 души българи. Няма сведения какво е станало с българите в Гьонен. Знае се, че някои от тях се изселили в български села в Мала Азия, като Коджа бунар и Аладжа баир, за което свидетелствуват фамилните им имена и прякори като Гюненчето, Гюненлията, други се погърчили и заедно с гърците от малоазийските села и градове се изселили в Гърция. Някои се завърнали в България.

 

В Гьонен е роден и израсъл големият турски писател Йомер Сейфетин, един от създателите на съвременния турски литературен език, починал през 1920 г. Сейфетин разбира български език, в разказите му има герои българи и диалог на български. Той е служил като офицер в Македония, квартирувал в български къщи и не е изключено да е научил български език

 

113

 

 

още от детските и юношеските си години в Гьонен, където е имало цяла българска махала. Българи от околните села посещавали Гьонен на пазар, но и за лековитите минерални извори, известни още от древността.

 

 

Балъкесир

 

Един от големите градове в Мала Азия, вилаетски център, разположен в плодородна равнина. Във вилаета на Балъкесир са били повечето от българските села в Мала Азия, в района на Бандърма, Баля, Гьонен. В този град е имало български семейства и българи гурбетчии, главно абаджии, дребни търговци, занаятчии. Между тях били братът на Л. Ив. Доросиев Яким от Копривщица и Иванчо Хаджипетров от Клисура - и двамата ползуващи се с уважение от страна и на турците, и властите в града. Яким Доросиев бил избиран за член на санджакския съвет (Идаре меджлиси) и съдебен заседател в съдилището. Двамата били в постоянна връзка с българите в околните села и им помагали в уреждането на селски въпроси, по-специално за откриване на училища. Те се ползували с уважение от страна и на архиерейския наместник в града и се застъпвали пред гръцкия митрополит в Кизийска епархия със седалище гр. Ердек и пред Гръцката патриаршия в Цариград в подкрепа на исканията на българите. Архиерейският наместник бил караманлия и добре разположен към българите. В Балъкесир се учели на занаят при българите-абаджии и други занаятчии младежи от българските села, някои посещавали и гръцки училища в града.

 

 

Бандърма

 

Най-много посещаваният от българите град в Мала Азия. В този град те продавали селскостопанските си произведения и оттам купували захар, сол, газ, покъщнина. Фактът, че в Бан-

 

114

 

 

дърма имало две черкви, построени от българи, и че в този град е станала смела манифестация за независима от Гръцката патриаршия българска църква, свидетелствува, че там са живели немалко българи. И в Бандърма е имало българи занаятчии и търговци, които поддържали връзки с българските села. Чрез тях учителят Димитър Вълчев, а вероятно и други грамотни българи от селата, получавали по пощата писма от България. Бандърма е най-много известен с това, че от този пристанищен град са тръгнали за България българите от малоазийските села през 1914 г. и там мъжете са хвърлили в морето фесовете си, за да влязат в старото си отечество без нищо турско у себе си.

 

 

Бурса

 

Един от най-големите градове в Мала Азия, също бил добре познат на малоазийските българи, които го наричали Бруса. Читателят вече знае за българската махала (булгар махалеси) в Бурса, от която отдавна са изчезнали всякакви български следи, но и през XIX в. в този град са живели и работели не малко българи. Л. Ив. Доросиев изброява имената на абаджиите от Копривщица: брат му Бобе Доросиев, Никола Пинджек, Рашко Райчин, Лулчо Куйчин, Ненчо Дишков, Цоко Грозлек, клисурците Киро Червенаков и Делчо Балабана. В Бурса учителствувал като преподавател на гръцки език и българинът Антон Кринчев от Котел.

 

 

Кемер

 

Пристанище на азиатския бряг на Мраморно море, също добре познато на малоазийските българи не само защото от там някои са тръгнали с параход за България през 1914 г. В града живеели няколко заможни семейства на българи: тър-

 

115

 

 

говци, занаятчии, земеделци: семействата на Никола Иванов, Георги Иванов, Атанас Василев, всички родом от с. Дъмбене, Битолско, Михаил Ив. Георгиев и Георги М. Георгиев от Копривщица, Яни Стоянов от Ресен. Всички те били изгонени от турските власти през 1914 г., като били принудени да изоставят къщите си и всичките си имущества.

 

 

Ескишехир

 

Голям град в Мала Азия. Макар и отдалечен от българските села, е привличал български гурбетчии, някои от които се установили в града на постоянно местожителство. По всичко изглежда техният брой не е бил малък като се има предвид, че през 1903 г. в града е била строена българска черква. Илюстрация на тази черква в строеж е поместена в книгата на Парс Тугладжъ "България и българо-турските отношения". [1]

 

 

Ердек

 

Град в полуостров Капудаа, познат на всички малоазийски българи като център на Кизийската епархия, към която са се числили българските села. От митрополита на Ердек българите се снабдявали с документи за сключване на църковен брак, в този град уреждали църковни и училищни въпроси на селата си. Имало гъркини и гърци от Ердек, омъжени и женени за българи и българки от селата в Северозападен Анадол. Семейството на най-заможния българин в Ердек Неделчо от Копривщица, за което разказва чиновникът в Българското генерално консулство в Цариград Злати Чолаков на Л. Ив. Доросиев, е типично за българите в Ердек. Неделчо, който бил силно привързан към българската си народност, живо се интересувал за България и само

 

 

1. Pars Tuglacı. "Bulgaristan ve bulgar-turk ilişkileri", Istanbul, 1984, с. 199.

 

116

 

 

богатството му го задържало в Мала Азия, не знаел български. Съпругата му била гъркиня, която теглела към Гърция. Затова на стената в дома му били окачени портретите и на цар Фердинанд и на гръцкия крал Константин.

 

Български семейства и гурбетчии имало и в градовете Михалич, Едремит, Йени шехир, Айвалък, Мудания, Кютахия, Афион Карахисар, Къркаач, Кадък, Канък и др. Известна е фамилията на братята-търговци в Канък Муравей, Скобел и Добрю Радеви, които поддържали връзки с Българската екзархия. В записките си за срещи с българи от Мала Азия Екзарх Йосиф пише: "Приех Муравей Радев от Пловдив, син на Георги Радович от Лефки, Мала Азия, и друг беше с него, някой си Стамболов от Драговища, Одринско."

 

Днес в селата и градовете на Мала Азия не се срещат други българи освен българи-мохамедани, на които не е позволено да назовават българската си народност. Според излизащия в Гюмюрджина на турски език в. "Шафак", в днешна Турция живеят около 500 000 българи-мохамедани.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]