Необикновената история на малоазийските българи

Димитър Шишманов

 

7. Един малък български свят в Мала Азия

 

 

Село Къз-дервент било разположено на важен път, свързващ Цариград с Анадола и Близкия изток, в про ход в планината Саманлъдаг. С това се обяснява попадането в него на чуждестранни пътешественици и дипломати.

 

Чужденци не минавали през един друг, труднопроходим район в Мала Азия, отдалечен от главни пътища, за да направят сензационно откритие - многохилядна българска селска колония на запад от Къз-дервент, в Северозападен Анадол. В някогашните санджаци Балъкесир и Калие султание (Чанаккале) е имало тридесетина български села, повечето запазени до 1914 г. Те влизали в административните граници на каазите (околии) Баля, Бандърма, Гьонен, в днешния вилает Балъкесир и в околии Лапсеки и Боашехир (Бига) на азиатския бряг на Дарданелите, в днешния вилает Чанаккале.

 

Жителите на тези села живеели своя български начин на живот в един изолиран, затворен в себе си малък български свят, който те създали, като запазили всичко българско у себе си: българско национално съзнание, бит, език, православна християнска вяра, традиционна българска народна словесна култура, фолклор.

 

Някои села в околия Бандърма били разположени в близост до езерото Маняс, наричано от турците Маняс гьолю и Куш гьолю (Птиче езеро). То се намира на 14 км южно от азиатския бряг на Мраморно море. Вижда се от землищата на околните села като обширна водна площ. Повърхността му е 175 кв. км. Езерото е богато на вкусна риба, от която се добива хайвер, изнасян за Цариград. Наричано е от българите Казашки гьол, защото край него имало села на руски казаци, с които се сре-

 

52

 

 

Ивайловградския район, откъдето се изселили основателите на някои от селата в Мала Азия

Ивайловградския район, откъдето се изселили основателите на някои от селата в Мала Азия

 

 

щали и разбирали на близките славянски езици. Казашки села имало и край другото голямо езеро в северозападен Анадол - Аболон гьолю. Тези казаци потърсили убежище в Мала Азия след потушаването на въстанието на Булавин и Некрасов в Русия през 1807-1808 г. И тук те носели казашкото си облекло, запазили религията си, обичаите и руския си език. През моите кореспондентски години в Турция те идваха в Цариград и Анкара да уреждат изселването си в Русия. В турските вестници се появяваха любопитни снимки на тези типично руски хора, високи, със сини очи и огромни бради.

 

Околийският център, около който били повечето български села - Баля, е на 53 км от вилаетския град Балъкесир. Районът на Баля и на съседния град Ивринди е богат на оловни и други руди. Баля е известен още и като Баля мадени (Балянски мини). В мините на времето са работели пет хиляди работници, между които и българи от съседните села. И сега край мините в близост до града се виждат могили от пръст и остатъци от руда, но мините са закрити. Експлоатацията им е прекратена през 1942 г. поради нерентабилност и замърсяване на съседните площи земеделски земи. Оттогава Баля, чиято околия и без това не се отличава с плодородие на земята, започва да се обезлюдява. Жителите на града се изселват в други райони. Баля, някогашният оживен околийски център на български села, през 1963 г. бе най-малкият град в Балъкесирски вилает.

 

53

 

 

Северозападен Анадол, в който са били българските села до 1914 г. - Карта от Васил Кънчов, 1899 г.

Северозападен Анадол, в който са били българските села до 1914 г. - Карта от Васил Кънчов, 1899 г.

 

 

Населението му бе спаднало под две хиляди души.

 

В някогашните български села в Балъкесирски вилает са заселени много мухаджири (преселници) турци от България, както и българи-мохамедани. И сега в тях се срещат не малко турци и българи-мохамедани, които знаят български.

 

Васил Кънчов - първият изследовател на миналото на малоазийските българи

Васил Кънчов - първият изследовател на миналото на малоазийските българи

 

 

Балъкесир е най-големият град в района, виалетски център, в плодородна равнина. Втори по големина град в района е Бандърма, пристанище на азиатския бряг на Мраморно море. Най-краткият път от Цариград за някогашните български села в Мала Азия по море е до Бандърма и оттам по шосе за селата, като се върви на юг и на запад. Или, ако

 

54

 

 

Турска карта на районите на българските села в Мала Азия

Турска карта на районите на българските села в Мала Азия

 

 

се пътува с кола - с ферибота от близкото до Цариград пристанище Картал до пристанищния град Ялова на азиатския бряг на Мраморно море и след това по шосе през Бурса, Балъкесир, Сусурлук, Баля към селата. Най-близката жп. гара до българските села е Йеникьой, на линията Балъкесир - Бандърма, но малоазийските българи рядко пътували с влак. Тези от тях, които за първи път виждали влак, разказвали като за някакво чудо - "един карапампор, който тегли четериисе коля".

 

Всяка есен те отивали до Бандърма или Балъкесир с волски коли, за да продадат част от реколтата си и да купят газ, сол, сапун, папуци (обувки), алать (олио), шекер (захар). Бандърма, Балъкесир, Баля, Гьонен, Сусурлук били най-много посещавани от тях за пазаруване.

 

Това, с което са прочути Балъкесирският и съседният му Измирски вилает, са маслиновите гори. Част от тези гори са в районите на Бандърма, Айвалък, Едремит, Ердек. Тези градове често се споменават от малоазийските българи, някои от които са работили в тях. Имало и смесени бракове между българи и гърци в тези градове, по онова време с компактно гръцко население. В Айвалък почти не е имало турци освен семействата на турските чиновници. В града имало само едно турско училище за децата на тези семейства. В турската и гръцката

 

55

 

 

историография Измир и Айвалък се сочат като центрове на гърцизма в Мала Азия през миналите векове. В Айвалък действувал център на гръцката революционна организация, която подготвила въстанието в Гърция през 1821 г.

 

Пътищата, особено в Балянска околия, били примитивни, трудно проходими. По стръмни нанагорнища се налагало волските коли да бъдат теглени с чифгар (два чифта волове). Селата в тази околия не били в богатите с маслинови насаждения райони. В плодородна равнина били селата в Манеската ова (поле) около езерото Маняс и най-вече с. Мандър.

 

Пръв подробни сведения за българските села в Северозападен Анадол, резултат от лични проучвания на място, дава В. Кънчов [1], който в края на XIX в. посетил град Гьонен и с. Киллик. От тамошните българи той се осведомил и за други добре запазени български села. В цитираното вече съчинение той публикува списък на 20 села, като срещу името на повечето от тях отбелязва броя на къщите. Според списъка тези села са: Къз-дервент - 400 къщи, Коджа бунар - 350 къщи, Сьоют - 60 къщи, Кубаш - 100 къщи, Тьойбелен - 50 къщи, Йеникьой (Ново село) - 150 къщи, Мандър - 150 къщи, Аладжа баир - 50 къщи, Киллик (Икинлик) - 50 къщи, Симавла - 40 къщи, Хаджи Паункъой - 80 къщи, Маната -100 къщи, Байрамич - 30 къщи, Стенгелкьой - 60 къщи, Чатал-таш (Чатал-тепе) - 70 къщи, Урумче - 40 къщи, три села, на които не е посочен броят на къщите - Чалтик, Трама и Мата. В списъка фигурира и град Гьонен - 50 къщи. Мнозинството на жителите на Байрамич и особено на Гьонен, днес околийски град, не са били българи, затова са посочени само българските къщи.

 

Посоченият брой на къщите не винаги е точен, защото Кънчов се е доверил на това, което са му казали българите, с които е разговарял в Гьонен и Киллик и не е успял да посети другите села. Така Кубаш е било малко село, а срещу името му са посочени 100 къщи. Преувеличен е броят на къщите и на Ново село, а е намален този на Тьойбелен. Списъкът започва със с. Къз-дервент (400 къщи), когато то е било вече почти погърчено.

 

 

1. Цит. съч., с. 96.

 

56

 

 

Кънчов споменава имената и на погърчените български села Йеникьой, Горно и Долно Япаджикьой, Йенидже и Лиман.

 

До публикуването на труда на В. Кънчов в Мала Азия били известни 9 български села: Къз-дервент, за което съобщават д-р Салватори и Ж. М. Танкоан, Гьонен (има се предвид българската махала в този градец), за който споменава руският учен Вороченко, Гъобел, Мандър, Чалтик, за които споменава М. Сарафов в публикация за преброяване на населението, Байрамич, Коджа бунар, Ново село, Тьойбелен и Сьоют.

 

По-подробни са сведенията за българските села към 1897 г. в също така многократно цитирания труд на Л. Ив. Доросиев. Сведенията той получил от брат си Яким, абаджия в гр. Балъкесир. Списъкът, съставен въз основа на тези сведения, съдържа имената на 11 села с означен брой на къщите и жителите във всяко от тях, както следва: Коджа бунар - 245 къщи с 1485 жители, Сьоют - 65 къщи с 440 жители, Ново село (наричано още Йеникьой и Къзълджилар) - 65 къщи с 425 жители, Киллик - 35 къщи с 212 жители, Тьойбелен - 125 къщи със 712 жители, Аладжа баир - 55 къщи с 308 жители, Ташкеси - 35 къщи с 252 жители, Мандър - 145 къщи с 940 жители, Хаджи Паункьой - 60 къщи с 344 жители, Юрен -15 къщи с 95 жители, Кубаш - 20 къщи с 115 жители.

 

Или всичко в тези български села в околиите Валя и Бандърма е имало 865 къщи с 5323 жители.

 

В писмото, с което Яким Доросиев е съобщил на брат си тези оведения, е пояснено: "Дотолкова можах да науча, мъжкият и женският пол са почти поравно, сразлика на стоте от 5 до 15 във всяко село жени повече от мъжете."

 

Яким Доросиев живо се е интересувал от българите и техните села, срещал се със свои сънародници от тези села и сведенията му са сравнително точни.

 

Към тези 11 села Л. Ив. Доросиев добавя и селата в околия Бига (Боашехир) Стенгелкьой - 55 къщи с 312 жители, в околия Лапсеки селата Чатал-тепе с 80 къщи, Урумче - с 45 къщи, и Йеникьой с 35 къщи, общо в трите села 215 къщи с 1142 жители. Или общо в 15-те села 1070 къщи с 6470 жители. Като се прибавят и 50-те български къщи в Гьо-

 

57

 

 

нен, общият брой на българите в тези 16 селища към края на XIX в. възлиза на 6720 души.

 

В някои от тези български села е имало и гръцки и гъркомански семейства, смесени бракове между българи и гърци. По сведения на българския генерален консул в Цариград Ив. Маналов, цитирани от Л. Ив. Доросиев, отнасящи се към 1914 г., в Коджа бунар и Тьойбелен имало по 40 гръцки или гъркомански семейства, в Хаджи Паункьой - 30, в Мандър - 20, в Киллик -10 и в Ново село - 6.

 

В труда си "България и българо-турските отношения" турският историк Парс Тугладжъ отделя специална глава за малоазийс-

 

 

Парс Тугладжъ за българските села в Мала Азия - турски текст

Парс Тугладжъ за българските села в Мала Азия - турски текст

 

58

 

 

ките българи, но не казва нещо съществено и в повече от това, което пуликуват В. Кънчов и Л. Ив. Доросиев, от които се е ползувал. Той разделя българските села в Мала Азия, които нарича "Българска колония в Анадола", на 6 групи: 1. В областта на Измит (споменава се само Къз-дервент); 2. Селата в околиите на Баля и Бандърма в Балъкесирския санджак, който някога е влизал в обширния Бурсенски вилает; 3. В околиите Лапсеки и Бига (Боашехир) в санджака Калеи султание (Чанаккале) на азиатския бряг на Дарданелите; 4. Във вилаета на Измир и Егейската област; 5. Във вилаета на Коня; 6. В азиатския район на Цариград. В първите три групи се изброяват поименно селата с броя на къщите им, както в труда на Л. Ив. Доросиев, в следващите три групи имена на села не се дават. За селата в Измирския вилает и Егейската област Тугладжъ пише, че се намирали в районите на градовете Айдън, Маниса, Бергама, Сома, Кънък, Айвалък, както и в други области на Западен и Южен Анадало - Йени Шехир, Афионкарахисар, Ески-шехир. [2] В самите градове имало отделни български семейства и гурбетчии, главно занаятчии, абаджии, търговци.

 

Противоречивите сведения за броя на къщите в българските села и за жителите им се обясняват с различните години, за които се отнасят, с различните източници и с непроверени данни. От някои села, като Гьобел, Мандър, Хаджи Паункьой, Бай-рамич и др., е имало изселвания в България непосредствено след освобождението ѝ. Имало е и движение на населението - преселвания от едно село в друго. От Коджа бунар били създадени 5 села и с това се обяснява различието в броя на семействата и жителите, му в различни години.

 

От изселилите се в България малоазийски бежанци се вижда, че българи е имало и в други села, за които в изброените по-горе не се споменава: Диен джан, Избигли, Иреиман, Куболиче.

 

В цитираните цифри за броя на жителите на тези села не са включени българите в градовете.

 

Колко са били българите в селата на Северозападен Анадол?

 

Според П. Р. Славейков към 1871 г. те наброявали "до 10 хиля-

 

 

2. Pars Tuglacı. "Bulgaristan ve bulgar-turk ilişkileri", с. 199.

 

59

 

 

Как може да се стигне до някогашните български села в района на Балъкесир - Бандьрма (турска карта)

Как може да се стигне до някогашните български села в района на Балъкесир - Бандьрма (турска карта)

 

 

ди души". Според В. Кънчов към 1898 г. - 11-12 000. Според непълни данни в официалната преписка между Българската легация и консулството в Цариград и правителството по изселването на малоазийските българи в България през 1914 г., само през тази година от 15 села в старата родина са се завърнали 6255 души.

 

Различни са сведенията, публикувани в капиталния труд на Иван Алтьнов "Източният въпрос и Турция с особен поглед към интересите на България". Статистическите данни в този труд се отнасят за пристигналите в България малоазийски българи-бежанци през периода 1903-1924 г.: 4571 домакинства с 18 377 души живи и 11 581 починали след пристигането им. [3] В тези данни очевидно са включени както малоазийските българи от селата в Северозападен Анадол, така и от други райони на Мала Азия и от градовете.

 

 

3. Иван Алтънов, "Източният въпрос и нова Турция с особен поглед към интересите на България", С., 1926, с. 337.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]