II. ВТОРА ЧАСТЬ
1. Научната дейность на Каница
3. Каницъ като етнографъ
Въ своитѣ студии за България и Сърбия Каницъ съ особена любовь се занимава съ жителитѣ на тия страни. Той се стреми да опредѣли външнитѣ и вътрешни характерни черти, начина на живота, обичаитѣ на българитѣ и сърбитѣ, както и на власитѣ, турцитѣ и др. народи, които живѣятъ между тѣхъ. Въ етнографската часть на своитѣ голѣми книги за Сърбия и България той описва народнитѣ обичаи, праздници и пр., и съ това дава добъръ материалъ за науката. Въпрѣки че бързото развитие на етнографскитѣ проучвания е изпреварило вече Каница, констатациитѣ на тоя отличенъ наблюдатель за стойностьта на двата народа ще останатъ вѣчно ценни.
— 132 —
Каницовиятъ материалъ е важенъ и затова, че той е описалъ два много бързо развиващи се народа въ онази епоха, когато тия народи можеха да бѫдатъ наблюдавани въ тѣхнитѣ по-примитивни стадии. Отъ тогава насамъ тѣхнитѣ характерни черти и обичаи бѣха замаскирани отъ европейската култура или бѣха забравени.
Съвсемъ естествено е, че събранитѣ отъ него материали за сърбитѣ сѫ въ това отношение по-малко ценни отъ онѣзи за българитѣ, понеже въ Сърбия и други преди него сѫ правили вече изучвания. При това той е работилъ тамъ въ една преходна епоха, когато повече се е интересувалъ за управлението, за политическия и икономическия животъ на страната и пр. Най-сетне въ Сърбия вниманието му е било повече свързано съ изучването паметницитѣ, отколкото съ народа, понеже тамъ е намѣрилъ огроменъ археологически материалъ. А въ България повече сѫ го интересували способноститѣ и живота на тоя по-малко познатъ народъ.
Все пакъ неговитѣ констатации за характера на сръбския народъ сѫ особено важни, понеже, както той самъ казва, други описватъ само лошитѣ или само добритѣ страни на сръбския народъ, т. е. пишатъ съ известна тенденция, а той, въпрѣки че много обичалъ сръбския народъ и желаелъ неговото добро, смѣта за свой дългъ да бѫде безпристрастенъ и да отбележи както добритѣ, така и лошитѣ му страни. [1] Неговото безпристрастие е било похвалено и отъ Йовановичъ, който прегледалъ и допълнилъ втория и третия томъ на голѣмата му книга за Сърбия. [2]
Каницъ разправя за сърбитѣ всичко, което вижда. Описва ги така, както ги е упозналъ презъ многобройнитѣ си пѫтувания по Сърбия въ продължение на цѣли 45 години. При тия полувѣковни пѫтешествия той е констатиралъ, че у сърбина има много вродена интелигентность, обичь къмъ семейството и отечеството. Но той не премълчава, че сърбинътъ не е въ състояние да подчини личнитѣ си интереси на общественитѣ. По тази причина у тѣхъ не може да сѫществува безкористна любовь
1. Das Königreich Serbien und das Serbenvolk I, стр. XII.
2. Пакъ тамъ II, стр. VIII.
— 133 —
къмъ науката и изкуството — всѣки иска да изпълнява своя дългъ само срещу заплащане и всѣки се стреми да се нареди колкото се може по-добре на държавната трапеза.
Каницъ хвали гостоприемството на сърбитѣ, храбростьта имъ, но разправя и това, какъ сърбитѣ постоянно се каратъ, а особено че тѣ не обичатъ да работятъ, и последното той смѣта за най-голѣмъ тѣхенъ недостатъкъ. Сръбскиятъ земедѣлецъ, чиито земедѣлски произведения сѫ били редовно събирани отъ турскитѣ паши и фанариотскитѣ владици, не искалъ да работи съ нуждното усърдие, занемарялъ стопанството си и не се стремѣлъ да го разширочи. Той работѣлъ колкото да има да изхрани семейството си. Така той до такава степень отвикналъ отъ работа, че и когато се освободилъ отъ турското робство, продължавалъ да живѣе въ леность. Стигналъ до тамъ, че отказвалъ да плаща дори минималнитѣ данъци на държавата. Следъ тази констатация Каницъ съ радость съобщава, че и въ това отношение има известно отрезвяване.
Каницъ не премълчава и недостатъцитѣ на българитѣ, но съ радость забелязва, че вроденото имъ трудолюбие не било отслабено и отъ турското робство. Той констатирва, че турскиятъ елементъ, въпрѣки че владѣе надъ българския, е въ упадъкъ, и то не само въ числено, но и въ стопанско отношение. Съ адмирация той гледа българитѣ, които, въпрѣки турския режимъ, лека-полека взиматъ въ рѫцетѣ си турскитѣ имоти. Тази негова констатация не се нуждае отъ много обяснение. Ние сега знаемъ това, което преди 60 години Каницъ трѣбваше да каже на свѣта, — че работната сила, работоспособността и трудолюбието на българина е по-голѣма отъ онази на другитѣ балкански народи. Това значи, че рано или късно българинътъ ще бѫде водачъ на балканскитѣ народи. Българи живѣятъ и сега подъ чуждо — сръбско, турско, гръцко и ромънско робство, но българскиятъ земедѣлецъ съ своята скромность, трудолюбие и способности, ако не му се прѣчи по изкуственъ начинъ, ако и подъ робство, постоянно се увеличава. Ако на едно мѣсто живѣятъ заедно българи, сърби и ромъни, — българинътъ ще забогатѣе за смѣтка на съседитѣ си, защото е по-трудолюбивъ и има по-голѣми земедѣлски
— 134 —
познания. При еднакви условия между балканскитѣ народи българинътъ винаги побеждава, понеже знае и иска да работи по-добре и повече отъ другитѣ балканци.
Сѫщо така Каницъ констатирва, че българитѣ сѫ най-добритѣ земедѣлци на Балканския полуостровъ. Той намира, че не само трудолюбието имъ е по-голѣмо, но че и земедѣлието имъ е развито въ по-висока степень, отколкото у сърби, албанци, гърци, турци и ромъни. Напоителната имъ система — способностьта имъ да отвеждатъ водитѣ на рѣкитѣ за напояване земитѣ си — доказва голѣмитѣ качества и работливостьта на този народъ.
Голѣмъ въпросъ е, какъ да се обясни способностьта на българитѣ да обработватъ земята. Това тѣ не сѫ могли да научатъ въ сегашното си отечество, понеже то не е познато у съседитѣ имъ. При това положение трѣбва да приемемъ, че тѣхнитѣ земедѣлски познания иматъ източенъ произходъ, и, както ще видимъ на друго мѣсто, това може да се обясни само съ факта, че основателитѣ на прабългарската държава — прабългаритѣ — сѫ могли да донесатъ съ себе си това земедѣлие отъ източната си родина. Този народъ е носилъ съ себе си голѣма култура, като наследство отъ която сѫ отличнитѣ земедѣлски способности на днешнитѣ българи.
Българитѣ надминаватъ останалитѣ балкански народи сѫщо така и по занаятчийскитѣ си способности. Каницъ е открилъ, че българитѣ иматъ майсторска рѫка, технически и индустриаленъ талантъ. Тѣ сами изнамѣрили станове, работять забележителни керамични произведения, художествени рѣзби, а и приспособенията имъ за използуването воднитѣ сили говорятъ за голѣма изобретателность въ това отношение: тѣ подчиняватъ напълно водата и я правятъ свой слуга. „На едно мѣсто водата трѣбва да върти воденичния камъкъ, а на друго мѣсто я принуждаватъ да изработва кожи. Силна водна струя, която пада отъ шесть метра височина, върти една грамадна бъчва. Въ нея сѫ поставени кожи, които се омекчаватъ отъ водата напълно. Името на този практиченъ апаратъ, измисленъ отъ проститѣ планински жители, се нарича „валеница”. Близу до валеницата видѣхъ другъ, много по-комплициранъ воденъ апаратъ...”
— 135 —
На това мѣсто Каницъ разправя, че много пѫтувалъ изъ Сърбия, но тамъ нигде не намѣрилъ тази способность да изработватъ машини и този професионаленъ талантъ, какъвто намѣрилъ по цѣла България. „Кой бѣше, впрочемъ, тукъ учительтъ? — пита Каницъ. — Турчинътъ? — Сигурно, не!” Споредъ Каницъ, това е вродената способность у българитѣ, което значи, че тѣ при по-добри условия ще бѫдатъ „бѫдещиятъ индустриаленъ народъ въ Турската империя”. [1]
Тукъ сѫщо имаме една способность, която не се срѣща у съседнитѣ народи. Освенъ това, изобретателностьта на българитѣ не се е ограничавала само въ използуване водитѣ съ направенитѣ отъ тѣхъ машини, но и съ построенитѣ мостове и голѣми сгради. Това подчертава изключителнитѣ способности на българскитѣ майстори, които, безъ да сѫ ходили на каквото и да било училище, могатъ да строятъ монументални сгради и мостове. Каницъ стои учуденъ предъ моста надъ Янтра, при града Бѣла, който действително е най-голѣмо доказателство за таланта на българския народъ. Мостътъ е широкъ 9 метра и съ своитѣ 12 отвора удивява Каница. Още по-голѣмо е било удивлението му, когато се срещналъ съ самия строитель на този великолепенъ мостъ. Строительтъ Никола Фичоглу седѣлъ въ голѣмата стая на хана — единъ обикновенъ и простъ българинъ, който нито по облѣклото си, нито другояче се различавалъ отъ най-проститѣ селяни. Този човѣкъ, безъ да е ходилъ на училище, е направилъ най-съвършената хидротехническа работа въ Турската империя (освенъ тази въ Цариградъ), която би била гордость и за най-добритѣ техници. Българскитѣ майстори сѫ извръшвали голѣмитѣ строежи на великитѣ султани отъ XVI и XVII в., като мостове, огромни джамии, както и черкви. Отъ възторгъ Каницъ се провиква: „Какво би станало отъ този много способенъ народъ, ако би ималъ технически училища?” [2]
На нѣкои мѣста кипѣлъ голѣмъ индустриаленъ животъ, особено въ Габрово. Въ Трѣвненската долина имало стотина ковачи, които изработвали само подкови,
1. Donau-Bulgarien II, 124.
2. Donau-Bulgarien II, 33—34.
— 136 —
40 брадвари, които изработвали само коси и брадви, 12 ножари и 30 бъчвари. [1] Въ сѫщата околность, както и на други мѣста въ България, Каницъ е намѣрилъ отлични рѣзбари, чиито рѣзбарски творби сѫ прочути по далечни мѣста. „Българитѣ— казва той — иматъ голѣмъ усѣтъ къмъ форми и цвѣтове, а издѣлията имъ отъ сребро, желѣзо, дърво, както и килимитѣ имъ, сѫ превъзходни и прочути по своята художественость”. Прочее, българитѣ — пише Каницъ и на друго мѣсто — сѫ единъ народъ, който намира найголѣмо удоволствие въ работата и който дава най-добритѣ художници, строители, дърводѣлци, конструктори на мостове, градинари и земедѣлци въ европейска Турция. [2]
Отъ всичко това Каницъ заключава, че българскиятъ народъ е надаренъ съ голѣми качества и че е най-възприемчивиятъ отъ всички балкански народи. Ние трѣбва да приемемъ, че и тукъ, както въ земедѣлието, продължава старата традиция, донесена отъ Изгокъ отъ прабългаритѣ. По самитѣ находки се установява, че прабългаритѣ сѫ били отлични строители. Знаемъ още, че и тѣхното кожарство е било развито до голѣма степень.
* * *
Каницовата дейность е забележителна и по това, че пръвъ той е далъ на Европа ясна картина за националнитѣ отношения въ земитѣ на северния Балканъ. Презъ време на неговитѣ пѫтувания въ европейския печатъ е било изнасяно често пѫти, че европейска Турция е населена предимно отъ турци, така че българитѣ съвършено неоснователно се стремятъ къмъ самостоятелность, поради което тѣ не трѣбвало да разчитатъ на помощь и съчувствие отъ страна на западнитѣ народи за оежществяване националнитѣ си идеали. Тѣ е трѣбвало да чакатъ правдини въ рамкитѣ на Турската империя. Голѣмъ трудъ е употрѣбилъ Каницъ да състави статистика на тѣзи области, понеже е знаялъ, че Европа може да реши сѫдбата имъ изключително възъ основа на доброто познаване националната физиономия на тѣзи територии.
1. Пакъ тамъ II, 12.
2. Пакъ тамъ III, 180.
— 137 —
Въ етнографско отношение неговиятъ предшественикъ и приятель, френскиятъ консулъ Лежанъ, е направилъ първиятъ сериозенъ трудъ — етнографска карта. По-късно Каницъ е трѣбвало да направи чувствителни поправки на тая карта. Самъ Лежанъ задължава Каница да събира статистически данни.
Голѣмата етнографска карта, направена отъ Каница съ неописуемъ трудъ, която бѣше приета въ Парижкия и въ Московския конгресъ съ особена признателность, ясно показва, че населението въ тия области е предимно българско. Неговитѣ трудове сѫ важни и поради това, че отъ тѣхъ можемъ да се запознаемъ съ положението презъ шестдесеттѣ и седемдесеттѣ години на миналия вѣкъ.
Знаемъ, че Каницъ е обичалъ и сърбитѣ. Сами сърбитѣ хвалятъ всѣки неговъ трудъ като една обективна работа. А отъ трудоветѣ на Каница ясно се вижда, че въ източната часть на сегашна Сърбия сѫ се намирали области съ чисто българско население. Въ 1860 година въ Нишъ Каницъ намѣрилъ, освенъ турци, само българи. Съ българи е била населена и околностьта на града. Следъ това той нѣколко пѫти посетилъ този градъ и всѣкога говорилъ само за българи. Сърбитѣ тогава и не сѫ аспирирали за тия краища. Сѫщо така той е видѣлъ, че и Пиротъ е чисто български градъ. Каницъ не можелъ и да помисли, че нѣкога сърбитѣ ще господствуватъ надъ българитѣтукъ, както и въ Охридъ, Прилепъ и др. Възъ основа на своитѣ данни той констатирва, че Тимокъ е езикораздѣлитель между българи и сърби. Констатиралъ още, че не е вѣрно често изнасяното твърдение, какво имало било компактни маси сърби задъ югоизточната граница на тогавашното сръбско княжество. Каницъ намѣрилъ всичко четири сръбски села отъ Тимокъ до устието на Нишава, въ така наречената отъ него „Западна България”. Сърбитѣ едвамъ въ седемдесеттѣ години дошли до идеята да се разширочатъ върху чисто българската Моравска область. Българската интелигенция — казва Каницъ — вече преди освобождението, въ 1874 год., публично протестира, че сърбитѣ водятъ много силна агитация, за да се разширятъ за смѣтка на българитѣ.
— 138 —
Книгата на Каница ще бѫде всѣкога света за българския народъ, защото тя е запознала свѣта и българското поколѣние, какъвъ е билъ българскиятъ народъ: въ ония времена, преди освобождението, той е билъ политически и духовно потиснатъ, но не стегнатъ между граници и далечъ надминаващъ по територия сегашната България. Действително, много скръбно щѣше да бѫде за Каница да види, че този народъ, чиито голѣми качества той бѣ открилъ и показалъ предъ свѣта, въ деня на своята петдесетгодишнина отъ освобожението не може да се радва на своето положение, а трѣбва да мисли, че преди 50 години, ако и подъ чуждо иго, българитѣ въ Добруджа, Мизия, Тракия и Македония сѫ живѣели заедно, а сега малкитѣ народи, потиснати на времето заедно съ българитѣ, владѣятъ най-ценнитѣ клонове на българския народъ.
Безпристрастността на Каница е била хвалена на времето отъ сърби и българи и, докогато границитѣ на тѣхнитѣ държави не ще отговарятъ на събранитѣ отъ Каницъ данни, дотогава нѣма да има миръ на Балканитѣ.
* * *
Несъмнено, най-ценнитѣ до днесъ издирвания на Балканитѣ сѫ тия на Каница. Нито преди него, нито следъ него нѣкой е направилъ толкова много за упознаването на тия земи отъ свѣта. Неговитѣ трудове ще останатъ всѣкога основа на изследователитѣ на Балканския полуостровъ, а личностьта му ще служи за примѣръ и назидание. Фактътъ, че Европа е имала бледна представа за Балканитѣ, е билъ източникъ на много неприятности и много войни. И сега Европа нѣма ясна представа за Балканитѣ, при все че науката и практиката не сѫ свързани нигде така силно, както тукъ. И така, само пълното изучване на Балканитѣ ще даде възможность на политиката и културнитѣ народи на Запада да иматъ ясна представа за Балканския въпросъ. Всичко това ни задължава да продължимъ съ още по-голѣмо усърдие великото дѣло на Каница въ изучаването на Балканския полуостровъ — въ името на истината и историческата правда.