II. ВТОРА ЧАСТЬ
1. Научната дейность на Каница
2. Каницъ като археологъ
Каницъ се е занимавалъ съ най-голѣма любовь съ археологичнитѣ паметници. Следъ като познаваме личностьта на тоя голѣмъ човѣкъ, за насъ тая любовь е твърде естествена. Той търси всѣкога непознатото, новото и съ особена ревность иска да разкрие на цѣлия свѣтъ открититѣ отъ него паметници въ обходенитѣ територии. Когато започналъ работата си, той още не е билъ подготвенъ въ археологията. Но той притежавалъ всички предпоставки да стане откриватель на археологически ценности и тѣхенъ описвачъ. Той станалъ баща на сръбската и българската археология, понеже ималъ всичкитѣ отличителни и характерни черти на полезенъ за археологията пѫтешественикъ. Той е билъ много образованъ, много начетенъ, добъръ познавачъ на историята, а освенъ това не е жалилъ времето и труда си, за да издири нѣкой далеченъ паметникъ. Обстоятелството, че е билъ отличенъ художникъ, закрѫгляло напълно способностьта му за археологични открития. Но най-важното въ това отношение е, че той е билъ като добрия лѣкарь, който въ труднитѣ случаи търси помощьта на специалиститѣ, затова изпращалъ латинскитѣ надписи на Момзенъ, а гръцкитѣ на Кирхофъ, т. е. на най-голѣмитѣ специалисти въ тия области. Стойностьта на намѣренитѣ отъ него материали се удостовѣрява отъ горещитѣ благодарствени думи, които Момзенъ му изказалъ въ пред-
— 125 --
говора си къмъ третия томъ на „Corpus Inscriptionum Latinarum”.
Каницъ, който добре познавалъ историята и историческата география и ималъ изискана художествено-историческа подготовка, се е занимавалъ постоянно съ археологическата литература и никога не пропускалъ случай да се осведоми върху новоститѣ въ свѣтовната археология. Само така можемъ да си обяснимъ бързото развитие на неговитѣ археологически познания, което му дало възможность въ по-къснитѣ си трудове да разрешава напълно сполучливо и специалнитѣ въпроси отъ областьта на археологията. Археологическиятъ му интересъ е билъ възбуденъ отъ желанието да узнае миналото на обходенитѣ мѣста. А може би, както се изразява въ своята академическа речь при чествуването на стогодишнината му проф. Богданъ Филовъ, за това е указало влияние и предстойното издаване „Corpus Inscriptionum Latinarum”, къмъ което сѫ били обърнати очитѣ на цѣлия наученъ свѣтъ. Ржководитель на това важно научно издание е билъ Момзенъ, комуто Каницъ презъ 1866 година занесълъ въ Берлинъ своитѣ копия отъ надписи.
Още презъ първото си плтуване Каницъ е добилъ важни археологически резултати. Първата му научна студия, издадена презъ 1861 год., е била сѫщо отъ археологически характеръ: „Римски находки въ Сърбия”. Въ България още презъ първото си пѫтуване той е опредѣлилъ мѣстото, гдето е билъ роденъ императоръ Константинъ Велики — градъ Наисусъ, т. е. сегашния Нишъ. Той открилъ сѫщо голѣмия римски пѫть между Морава, Дунавъ и Тимокъ, а между Наисусъ и Рациария е открилъ три станции и два огромни надписа. Каницъ отъждествявалъ Рациария съ Арчаръ.
Въ България той проявилъ най-голѣмъ интересъ къмъ Nicopolis ad Istrum. Този основанъ отъ Траяна градъ е билъ търсенъ, поради името му, при Дунава. А понеже източницитѣ не го споменуватъ при Истеръ, а при Янтра, нѣкои издирвачи бѣха обявили източницитѣ за погрѣшни. Дори и Форбигеръ се съмнявалъ въ истин-ностьта на Данвийовото мнение, че градъ Nicopolis ad Istrum билъ при развалинитѣ, които се намиратъ и днесъ
— 126 —
до село
Никюпъ. Каницъ окончателно разрешилъ този въпросъ. Той разправя много
увлѣкателно, какъ при Никюпскитѣ развалини около него се събрали турци и той
успѣлъ да ги убеди да му помагатъ. Той имъ казалъ, че, ако му помогнатъ да
вдигне единъ голѣмъ камененъ блокъ, честно ще раздѣли съ тѣхъ имането, което
ще намѣрятъ подъ този камъкъ. Съ това той сполучилъ да ги убеди. Каменниятъ
блокъ билъ вдигнатъ. Между развалинитѣ той намѣрилъ единъ надписъ, въ който
името на града било написано:
.
Този надписъ несъмнено доказалъ, че градъ Никополисъ е билъ действително при
развалинитѣ на стария Никюпъ. Каницъ установилъ, че името „ad Istrum” не
значи, че градътъ се намира при Истеръ, а че епархията, чийто главенъ градъ
билъ Никополисъ, се намирала при Дунава. [1]
Съ една обширна студия Каницъ доказалъ, че градътъ Никополъ, при Дунава, който е основанъ въ 629 година отъ императоръ Хераклий, е сѫщиятъ градъ, гдето турцитѣ презъ 1396 год. победили унгарския краль Сигизмундъ. [2]
Каницъ е бащата и на прабългарската археология. Естествено, тукъ не можемъ да чакаме отъ неговото дѣло голѣми решителни резултати, а само събирателна и описателна работа, понеже по това време никой не е могълъ да предполага, че онзи народъ, който е основалъ българската държава, е ималъ толкова висока култура. Каницъ обходилъ и тритѣ мѣста, гдето по-късно бѣха изкопани голѣмитѣ културни центрове на прабългарската култура.
Каницъ е първиятъ, който описа столицата на прабългаритѣ. Презъ 1872 година въ Абоба единъ Исмаилъ имамъ, на когото Каницъ е билъ препорѫчанъ отъ мюдира на Нови-пазаръ, го завелъ при „писанитѣ камъни”. Тамъ при една чешма той намѣрилъ три гръцки надписа: единиятъ отъ времето на императоръ Титъ, а другитѣ два — дълги по два метра цилиндрични колонисъ диаметъръ 70 см. отъ по-ново време. Възъ основа на
1. Пакъ тамъ II, 64—67.
2. Пакъ тамъ II, 180—189.
— 127 —
буквитѣ Каницъ е констатиралъ, че последнитѣ сѫ отъ византийската епоха и че писмото съвпада съ това на надписитѣ отъ провадийскитѣ колони. Тѣзи надписи сега се намиратъ въ Софийския народенъ музей и за първи пѫть сѫ публикувани отъ Каница:
Отъ първия надписъ той идва до заключение, че крепостьта Бурдизу запазва старото име на Абобската крепость и не бива да бѫде смѣсвано съ крепостьта Буртудизо, която се намира на пѫтя между Одринъ и Цариградъ. Сега, когато познаваме повече подобни надписи, които носятъ имена като Аркадиополъ, Созополъ, Месемврия, Родосто, знаемъ, че и тукъ, както и на други мѣста, се касае за една тракийска крепость. Но съвсемъ правъ е Каницъ, когато установява, че тѣзи надписи сѫ съвременни съ открититѣ и публукувани отъ него два провадийски надписа. Последнитѣ се намиратъ сега въ Софийския археологически музей и сѫ най-важнитѣ отъ историческо гледище надгробни надписи на Омуртага. Въ единия Омуртагъ разправя за умрѣлия си тарканъ, който въ едно сражение се удавилъ въ рѣка Тиса. Въ другия надписъ той разказва, че неговиятъ копанъ се удавилъ въ рѣка Днепъръ. Отъ това следва, че войскитѣ на Омуртага сѫ воювали при рѣкитѣ Тиса и Днепъръ. Преписитѣ на Каницъ сѫ много слаби, понеже не е ималъ нуждната подготовка по гръцки езикъ и епиграфика. Все пакъ, освенъ че тѣ сѫ най-старитѣ издания на тия надписи, важни сѫ тѣ и поради това, че на едно мѣсто напр. Каницъ е заварилъ надписа по-добре запазенъ, отколкото е въ днешното си състояние. [1]
За Абобскитѣ развалини той казва, че по голѣмина и по планъ тѣ сѫ най-прилични на Гамзиградъ. Въ тая епоха той не можелъ да мисли друго за тия развалини, освенъ че сѫ отъ римска крепость. Но обширностьта на тия развалини го е въодушевила да каже следното: „Ако у насъ би излѣзла толкова обширна и добре запазена антична крепость, каквато е Абобската, тя би предизви-
1. Пакъ тамъ II, 125, 354—355.
— 128 —
кала необикновенъ интересъ, и за кратко време щѣха да излѣзатъ цѣлъ порой отъ археоложко-исторически монографии. Но въ понтийскитѣ страни, благодарение на турския режимъ, още не сѫществува необходимиятъ интересъ къмъ остатъцитѣ отъ стари времена. За щастие, възъ основа на решенията на Берлинския конгресъ, наближава деньтъ, въ който този интересъ ще бѫде събуденъ и тамъ. Все пакъ още дълги времена античната крепость на Бурдизу ще бѫде покрита съ тръни и буренаци, докато моитѣ бележки, които за пръвъ пѫть известяватъ на свѣта за тая крепость, бъдатъ допълнени чрезъ подробни изучвания.” [1]
Едва следъ четвърть столѣтие Рускиятъ археологически институтъ въ Царигридъ, подъ ръководството на Успенски и Шкорпилъ, направи разкопки на тая крепость. Открита бѣ столицата на прабългаритѣ, а отъ единъ разкопанъ отъ Рафаилъ Поповъ въ Чаталаръ надписъ знаемъ, че името на града е Плиска, а не Бурдизу. За жалость, разкопкитѣ при Абоба не бѣха водени достатъчно систематично.
Каницъ упоменава за пръвъ пѫть и друго едно срѣдище на прабългаритѣ — Мадара. За пръвъ пѫть той отбелязва сѫществуването на Мадарския конникъ, който смѣталъ, естествено по това време, за римски паметникъ — дори и надписа за латински. [2] Отъ тогава знаемъ, че тоя надписъ говори за българския ханъ Крумъ и че паметникътъ и надписътъ съ направени отъ неговитѣ наследници. Естествено, отъ Каницъ не можемъ да чакаме въ 70-тѣ години на миналия вѣкъ да разбере, за какво се касае, когато и следъ новитѣ изучвания се намиратъ още учени, които не могатъ да се освободятъ отъ отживѣлитѣ идеи да смѣтатъ всичко хубаво въ България за римско-тракийско или византийско.
Каницъ посетилъ и третото срѣдище на прабългарската култура — Преславъ. Като познавалъ старитѣ писмени данни за града, споредъ които този градъ е билъ блестящата столица на царь Симеона, Каницъ потърсилъ усръдно следитѣ на миналото величие, защото
1. Пакъ тамъ III, 243.
2. Пакъ тамъ III, 112—113.
— 129 —
го интересувало всичко отъ миналото на неговия обиченъ български народъ и особено неговитѣ археологически ценности. Като намѣрилъ само зидове и нѣколко колони, той казалъ, че тука трѣбва да се правятъ разкопки. Той отбелязва съ съжаление, че византийцитѣ и турцитѣ по най-радикаленъ начинъ сѫ се старали да заличатъ всички монументални следи отъ времето на еднакво мразенитѣ отъ тѣхъ български царе. [1] За тѣзи думи на Каница проф. Филовъ отбелязва, че нашиятъ пѫтешественикъ много правилно е разбиралъ задачата на археологията: трѣбва да се копае! [2]
Каницъ търси въ Търново паметницитѣ на българското минало. Той описва и рисува остатъцитѣ отъ българскитѣ черкви. Възъ основа на едно Иречеково писмо до него той дава събранитѣ писмени данни за тѣхъ. По тоя въпросъ Виенската академия издава една негова статия. [3]
Съ голѣма любовь говори той и за могилитѣ. Сказката му въ Московския конгресъ е именно върху необходимостьта да се издирятъ българскитѣ могили. Днесъ смѣтаме почти излишно това, което Каницъ преди повече отъ половина вѣкъ казва — „че могилитѣ трѣбва да се разпредѣлятъ не по формата, а по съдържанието”. На времето си това е било една много важна констатация.
Съ най-голѣма компетентность Каницъ разработвалъ римскитѣ материали. Съ особенъ усѣтъ той успѣлъ да установи римскитѣ пѫтища, крепости и пр. За римската епоха въ България той дава много правдоподобна обща бележка. Той констатирва, че влиянието на гръцката култура е било много силно и зъ севернитѣ части на Балканския полуостровъ, гдето то останало да господствува и подъ римската власть. Съ това можемъ да си обяснимъ сѫществуването на много повече гръцки, отколкото латински надписи въ северния Балканъ. Това напълно отговаря на сегашнитѣ научни мнения и на резултатитѣ отъ по-къснитѣ издирвания.
1. Пакъ тамъ 70, 77.
2. По рѫкописа отъ академическата речь на г. проф. Б. Филовъ, който авторътъ благоволи да ми предаде.
3. Sitzungsber. Akad. Wien. Phil.-hist. Cl. LXXXII (1876), 271-288.
— 130 —
Интересно е, че Каницъ въ Сърбия се занимава много повече съ старитѣ паметници, отколкото въ България. Това се обяснява съ факта, че въ Сърбия той е ималъ много по-малко картографска работа, а и тази, която ималъ, можелъ много по-лесно да свърши. По тази причина той е ималъ много повече време за паметницитѣ, отколкото въ България, гдето до известна степень картографската работа отнемала цѣлото му време.
Въ началото на своята научна кариера Каницъ се е интересувалъ най-много отъ римската археология въ Сърбия, и това станало любимо негово занятие и презъ последнитѣ години отъ неговия животъ. За тази цель, вече шестдесетгодишенъ старецъ, той обходилъ наново цѣла Сърбия. Следъ издаването на „Дунавска България и Балканътъ” той се е занимавалъ изключително само съ сръбскитѣ паметници.
Презъ 1886 година той отпечаталъ една статия за първитѣ праисторически находки въ Сърбия [1], а три години по-късно — за по-старитѣ и по-новитѣ надгробни паметници въ Сърбия. [2]
Шестдесетгодишниятъ Каницъ се занимавалъ съ най-голѣма преданость съ историческа география и археология. Тогава осѫществилъ старото си желание да разработи цѣлата римска археология на Сърбия. Като ималъ да попълни предишнитѣ си издирвания въ Сърбия, въ 1887, 1888 и 1889 год., той наново обиколилъ страната. Въ първата година обходилъ Дунавското крайбрѣжие, отъ Бѣлградъ до Тимокъ, гдето намѣрилъ при limes една обширна зона отъ 72 крепости. Въ 1888 год. той пѫтува между Сава, Дрина и Морава. Въ 1889 год. обикаля юго-западната часть на Сърбия, гдето искалъ да опредѣли римскитѣ пѫтища и станции.
Резултатитѣ отъ тия пѫтувания сѫ били публикувани отъ Виенската академия подъ насловъ: „Римски студии въ Сърбия”. [3] За огромния материалъ, събранъ отъ Каницъ, говори фактътъ, че когато въ 1861 год. въ първата си студия говори само за 40 находки, въ 1891
1. Die ersten prähistorischen Funde im Königreiche Serbien. Mitth. Anthrop. Gesellsch. Wien XV (1886), 65—86.
2. Mitth. Antrop. Gesellsch. Wien XIX (1889), 150—159.
3. Römische Studien in Serbien. Denkschr. Akad. Wien. Phil.-hist. Cl. XLI (1893), Abh. II.
— 131 —
год. описва 340, открити най-много лично отъ него, а между тѣхъ и нѣколко голѣми града. Въ тази си работа, освенъ гдето описва находкитѣ, той полага голѣми грижи, трудолюбие и знания да установи Дунавския limes, пѫтищата, крепоститѣ, минитѣ и пр.
Той не е билъ подготвенъ за археологъ, но съ постоянство и самообразование е станалъ такъвъ. Въ това отношение не по-малко сѫ били важни, освенъ знанията, неговото трудолюбие и въодушевение. Несъмнено е, че археологията на Балканитѣ никому другиму не трѣбва да благодари толкова, колкото на Каница. Той е бащата на римската археология въ България и Сърбия, както и първиятъ изследвачъ на прабългарскитѣ паметници Като не можелъ да се довѣрява на работата на предходницитѣ си, той често пѫти правилъ грѣшки, по-право работилъ възъ основа на знанията на своята епоха. Но славата за откриването на паметницитѣ и поставянето за разрешение на проблемитѣ принадлежи нему. Ние, които работимъ въ тая область възъ основа на нови резултати, виждаме много нѣща съвсемъ другояче. Ние намираме много ново, но всички сме негови наследници — той е поставилъ началото, той е опредѣлилъ целитѣ и начерталъ плетищата, по които вървятъ всички археолози. (Съ това той е станалъ единъ отъ най-голѣмитѣ, а за севернобалканскитѣ части сигурно най-голѣмиятъ виновникъ за археологическитѣ изследвания.