II. ВТОРА ЧАСТЬ
1. Научната дейность на Каница
Стогодишнината отъ рождението на Каница бѣ отпразднувана отъ Българската академия на наукитѣ въ тържествено заседание, на което говориха професоритѣ отъ Софийския университетъ Иширковъ, Романски и Филовъ. Първиятъ обрисува Каница като именитъ географъ, вториятъ — като етнографъ, а третиятъ — като археологъ. Сръбската кралска академия сѫщо отпразднувала стогодишнината на Каница. По този случай Милое Васичъ написалъ статия, посветена на Каница. [1]
По сѫщия случай въ Виена професоръ И. Вайсъ обнародвалъ въ Известията на Австрийското географско дружество студия за дейностьта на Каница. [2]
Цельта на поменатитѣ статии и сказки бѣше само да се отдаде честь на Каница по случай на стогодишнината му, но не и да се очертае напълно неговото велико дѣло. Намъ остана дългътъ да се опитаме да нарисуваме и дадемъ пълна представа за неговото многостранно творчество.
Въ изложеното до сега се опитахме да обрисуваме живота, дейностьта и значението на Каница. За да завършимъ и обхванемъ всичко това, накрай трѣбва да изложимъ накратко и научната преценка за неговата дейность. [3]
1. Милоjе Васић, Феликс Каниц. Српски књижевни гласник XXXVII (1929), 594—603.
2. Mitteil. Geogr. Ges. Wien LXX1I (1930).
3. Презъ свѣтовната война „Унгарската източна стопанска централа” оповести, че дава премия на този, който напише най-сполучливо биографията на Каница. По този случай г. Д. Устагенчовъ написа единъ трудъ, който ми представи преди две години въ рѫкописъ и който разглежда предимно пѫтуванията на Каницъ изъ България.
— 114 —
1. Каницъ като географъ
Единъ рецензентъ на „Дунавска България и Балканътъ” казва следното:
— Ако нѣкой би искалъ да напише нѣщо за Япония, просто взима нѣкоя отъ сѫществуващитѣ книги за тая страна и преписва отъ нея необходимитѣ му данни. Обаче ако нѣкой, преди дейностьта на Каница, би искалъ да напише нѣщо за Балканитѣ, а особено за България, би срещналъ голѣми мѫчнотии, понеже преди Каница нѣмаше такава книга, отъ която да могатъ да се почерпятъ съответнитѣ сведения
Презъ първото си пѫтуване, въ 1858 год., Каницъ констатиралъ, че въ картитѣ на Балканския полуостровъ не се намиратъ много подробности. Това го принудило да предприеме второто си пѫтуване съ цель да попълни тия праздноти. Той искалъ да стане откриватель. Тръгналъ да пѫтува по Балканския полуостровъ, защото, както самъ казва, намѣрилъ непосрѣдно до културния свѣтъ, до Австроунгарската монархия и до главния воденъ пѫть на Дунава голѣми области, които не били отбелязани въ картитѣ. А това, което било отбелязано, било съвършено погрѣшно. Той самъ опредѣля цельта на пѫтуването си по следния начинъ: „Да попълни бѣлитѣ мѣста въ картитѣ и да поправи невъзможнитѣ грѣшки”. За тази цель той открилъ изворитѣ на рѣкитѣ, обходилъ долинитѣ имъ, за да опредѣли точно течението, нарисувалъ въ картитѣ планинитѣ, пѫтищата и населенитѣ мѣста.
„Въ тази своя работа” — пише единъ рецензентъ, Карлъ фонъ Талеръ, въ статията си „Колумбъ на Балкана”, — „подобно на митически герой Каницъ измѣсти цѣли планини, измѣни течението на рѣкитѣ, основа стотици населени мѣста, съ тази разлика, че унищоженитѣ отъ него градове никога не сѫ сѫществували другаде, освенъ въ фантазията на картографитѣ, а открититѣ отъ него села сѫществуватъ, но не били открити”.
И първитѣ му издирвания въ Сърбия имали голѣми картографски резултати. Не трѣбва да забравяме, че въ онова време картитѣ на Сърбия съ били достовѣрни само за областитѣ, които лежатъ край Дунава.
— 115 —
За тия въ вѫтрешностьта на Сърбия и въ най-добрата карта — Киперовата — сѫществуваха голѣми праздноти и груби грѣшки. Каницъ обходилъ и най-отдалеченитѣ населени мѣста на Сръбската земя „край рѣкитѣ Дунавъ, Сава и Морава — въ гъститѣ гори между зеления Дринъ и Шумадия, отъ Ртань пирамида до орловитѣ гнѣзда на Копаоникъ”. [1] Така той ималъ възможность да попълни картитѣ и да изправи голѣмитѣ грѣшки.
За примѣръ ще споменемъ само следното: Каницъ намѣрилъ осемь населени мѣста по пѫтя между Чачакъ и Карановацъ, а въ Кипертовата карта сѫществуватъ само петь, и тѣ отбелязани въ погрѣшенъ редъ и съ преиначени имена. Отъ 14 села, които намѣрилъ между Княжевацъ и Зайчаръ, бѣха известни само четири, а едното отъ тѣхъ пакъ съ погрѣшно име. Каницъ извършилъ много голѣма и тежка работа, като опредѣлилъ планинскитѣ вериги въ Сърбия и теченията на рѣкитѣ. [2] Областьта между Ситница и Българска Морава, около 30 квадратни мили, въ Кипертовата карта е равна, безводна и ненаселена, а Каницъ намѣрилъ тамъ планини, рѣки и села. [3] Той искалъ навсъде да опредѣли положението на планинитѣ. А на нѣкои други мѣста той е трѣбвало да заличи несъществуващитѣ планини. Така напр. въ Кипертовата карта се намира една огромна планина „Черни връхъ”, която не сѫществува на отбелязаното мѣсто.
Нѣкои отъ картографскитѣ резултати на Каница излѣзли на бѣлъ свѣтъ въ 1862 год. Викенелъ въ своята книга дава профили на планинитѣ по рисункитѣ на Каницъ. Една година по-късно Каницъ съобщава своитѣ картографски резултати въ Виенската академия подъ насловъ: „Приноси къмъ картографията на княжество Сърбия, събирани презъ пѫтуванията въ годинитѣ 1859, 1860, 1861”. [4]
Важностьта на неговитѣ картографски изследвания на Сърбия се подчертава най-ясно отъ факта, че самъ
1. Serbien VII.
2. Пакъ тамъ 473 и сл.
3. Пакъ тамъ 220—221.
4. Sitzungsber. Akad. Wien. Matthem.-naturw. Cl. XLVII (1863), 79—85 (Mit. 1 Karte).
— 116 —
Кипертъ е работилъ новото издание на своята карта за Европейска Турция по тѣхъ.
Много важно е обстоятелството, че Каницъ е опредѣлилъ имената на разнитѣ мѣстности, планини и др. по мѣстнитѣ наименования. Въ това отношение много му услужилъ Янко Шафарикъ, директоръ на Бѣлградската библиотека, който билъ най-ценниятъ му приятель въ Сърбия следъ Вукъ Караджичъ.
Но въ това време въ Сърбия е имало вече и други работници въ тая область, поради което дейностьта на Каница като картографъ могла да даде само ценни приноси. Но неговиятъ голѣмъ интересъ къмъ всичко ценно за науката му далъ възможность да продължи своитѣ открития въ друга посока. Той станалъ географъ въ по-широкъ смисълъ — събиралъ историко-географски данни, изучавалъ паметницитѣ и населението на тази земя. Най-сетне той се интересувалъ и отъ стопанско-политическитѣ въпроси. Той опредѣлилъ старитѣ пѫтища и очерталъ нови. Стремилъ се да опредѣли миналото, сегашното и бѫдещето на обходенитѣ отъ него земи и народи. Така Каницъ е билъ въ сѫщность географъ и когато говорилъ като историкъ, етнографъ и политикъ.
Много по-голѣма е стойностьта на Каницовитѣ географски изследвания въ България. Каква работа го е чакала, се вижда ясно отъ обстоятелството, че голѣмиятъ географъ Кипертъ, съ когото Каницъ билъ приятель въ продължение на 35 години, дори презъ 1871 година съ пълно право посочва България като една отъ най-неизвестнитѣ части на източна Европа. [1] Самиятъ Каницъ, когато въ 1860 година за пръвъ пѫть влѣзълъ въ Нишъ, и после, когато въ 1862 год. предприелъ пѫтуването си отъ Видинъ въ българската Дунавска низина, констатиралъ, че тая територия е „terra incognita”.
Каницъ и презъ първото си пѫтуване забелязалъ, че областитѣ близу до Дунава били нанесени и въ най-добритѣ карти много погрѣшно. Напраздно търсилъ той мѣста, отбелязани въ картитѣ, а вмѣсто тѣхъ намѣрилъ петь пѫти повече неотбелязани мѣста. Още по-лошо
1. Donau-Bulgarien I, стр. XV.
— 117 —
било очертанието на теренитѣ. Въ това отношение положението се характеризува отъ факта, че въ западна България изработвачитѣ на най-новата геологическа карта на Турция е трѣбвало да спратъ, понеже тази область не била изследвана нито отъ Ами Буе, нито отъ Бартъ, нито отъ Викенелъ. А рано починалиятъ Лежанъ оставилъ само оскъдни картографски данни. Прочее, казва Каницъ, „между Дунава и Черно-море се намираше такава огромна, почти неизвестна область, чието изследване въ последнитѣ години представяше за мене още по-голѣмъ интересъ, защото нейното политическо и национално-икономическо значение все повече се увеличаваше”. [1]
Каницъ и презъ първитѣ си пѫтувания видѣлъ, че Стара-планина е съвсемъ неизследвана. Въ 1864 година той преминалъ за пръвъ пѫть балканската линия презъ най-западната ѝ точка и цѣли 10 години я изследвалъ. Следъ като 18 пѫти преминалъ презъ разни мѣста Старопланинската верига, на 4 августъ 1874 год., при носъ Емине, завършилъ работата си. Въ 1864 година, когато за пръвъ пѫть преминалъ Балкана, срѣдната и западна часть на планината била съвсемъ непозната въ своитѣ подробности [2]. Въ картитѣ били отбелязани съвсемъ по-грѣшно разположението на планината, височинитѣ на върховетѣ и имената имъ. Дори името на самата планина било непознато. До тогава турското „Коджа-балканъ” и българското „Стара-планина” се употрѣбявали само за известни части отъ тая планина. Дори до 1868 год. и самиятъ Каницъ мислѣлъ, че това е името само на една часть отъ планината. Но следъ като обходилъ и проучилъ цѣлия Балканъ, констатиралъ, че цѣлата планина се именува „Стара-планина”. [3]
Подобни грѣшки сѫществували и въ подробноститѣ. А отсътствието на вѣрни наименования и означения на терена бѣше голѣмъ недостатъкъ не само отъ научна гледна точка, но и заради голѣмото военно значение на планината по това време. Имаше, прочее, нужда отъ едно физикогеографско описание, точно опредѣляне имената, означение на пѫтищата, проходитѣ и пр.
1. Пакъ тамъ I, XV—XVI.
2. Пакъ тамъ III, 166-167.
3. Пакъ тамъ I, 171.
— 118 —
Съ неописуемо трудолюбие и упоритость Каницъ извършилъ тая работа. Възъ основа на своитѣ изучвания, като ималъ предъ видъ геогностическитѣ, геологическитѣ, климатическитѣ и вегетационнитѣ условия, Каницъ раздѣлилъ Стара-планина на три части: Източентъ балканъ — отъ морето до Сливенъ, Срѣденъ балканъ — отъ Сливенъ до Искърския проломъ и Западенъ балканъ — отъ Искъръ до Тимокъ. [1]
Съ изучването подробноститѣ той станалъ действително откривачъ на Стара-планина. Той трѣбвало да открие още при първитѣ си изучвания една отъ най-важнитѣ части на Стара-планина, а именно много важната въ географско и етнографско отношение часть, която той наименувалъ „Св. Никола балканъ” и която до 1864 година бѣше неизвестна. Тя е най-важната западна часть на Стара-планина, въ която се намиратъ изворитѣ на Тимокъ, Темска, Ломъ, Цибрица и Огоста, и чиито западни разклонения даватъ етнографската граница между Сърбия и България. [2]
Установяването проходитѣ бѣше много важно по своето военно, стопанско и политическо значение. Споредъ проф. Иширковъ — „неговата най-голѣма заслуга е, гдето той посочи голѣмата проходность на Стара-планина, защото по-рано тя се смѣташе като мѫчно проходна, недостъпна, ужасна.” (Споредъ рѫкописа на академичната речь на г. проф. А. Иширковъ, който авторътъ благоволи да ми предаде).
Каницъ 18 пѫти бѣ преминалъ цѣлия Балканъ и установилъ 30 прохода: въ Източния балканъ — 9, въ Срѣдния — 15 и въ Западния — 6. На 17 отъ тѣхъ той опредѣлилъ и височинитѣ. [3] Въ това отношение най-важниятъ въпросъ билъ дали Стара-планина, дълга около 90 мили, не е прорѣзана на повечето мѣста отъ рѣки. И въ най-новитѣ карти се виждали рѣки, които прорѣзвали Балкана. Съ голѣма упоритость Каницъ проучилъ цѣлата планина и констатиралъ, че тя навсѫде е водораздѣлъ отъ началото си до края — отъ сръбската
1. Пакъ тамъ III, 168.
2. Пакъ тамъ I, 16.
3. Пакъ тамъ III, 171—173.
— 119 —
граница до Черно-море — нигде не е прорѣзана, освенъ отъ Искъра. [1] Самата Искърска долина, която, поради своята природна хубость му направила голѣмо впечатление, била проучена за първи пѫть отъ него. Приятельтъ му Лежанъ въ предсмрътното си писмо до Каница му завещалъ да довърши проучванията на Искърския проломъ. Въ последния Каницъ открилъ, освенъ останкитѣ отъ множество римски крепости, 45 села и установилъ, че тази долина не е удобна за военно преминаване.
Освенъ че описалъ основно цѣлата Стара-планина и опредѣлилъ съ подробности имената на разнитѣ ѝ части, проходи и пр., той лично за пръвъ пѫть е изследвалъ масивитѣ Свети Никола, Калоферския балканъ и Златишката планина. [2]
Съ голѣма упоритость той изследвалъ и цѣлата територия отъ Стара-планина до Дунава. Непосрѣдно до Дунава, преди да започне подробнитѣ топографски снимки, той билъ принуденъ да изработи самъ орографскитѣ и хидрографски планове на низината. Съвършено непознати и гъсто населени области били открити отъ него. Напримѣръ, възъ основа на тогавашнитѣ карти, българската Дунавска низина и Нишавската область съ били смѣтани почти ненаселени. Каницъ намѣрилъ 150 населени мѣста, когато въ старитѣ карти имало само 50, отъ които 3 града и 17 села не сѫществували, а другитѣ пъкъ не се намирали на отбелязанитѣ мѣста.
Каницъ съ удоволствие мислилъ, че въ източна България и въ Добруджа нѣма да срещне много мѫчнотии, понеже картитѣ на тѣзи области били изработени отъ щаба на руската армия презъ 1828/1829 година. Но и тукъ имало голѣми изненади. Бѣлитѣ полета на картитѣ, които се виждали при Черни и Бѣли Ломъ, или между Търново и Преславъ, прошарени на мѣста съ измислени отъ географитѣ имена, също били погрѣшни. Каницъ намѣрилъ тамъ неизброимо количество нови населени мѣста. Установилъ, че нѣкои отбелязани въ картитѣ градове, въ същность съ скромни селца. Откри-
1. Пакъ тамъ III, 171.
2. Пакъ тамъ II, 314 и сл.
— 120 —
титѣ отъ него много населени мѣста въ тия области доказватъ, че срѣдна България е била много по-гъсто населена, отколкото се е мислило до тогава, и че не е нуждно, както мислили българофобитѣ по това време въ Европа, тия „диви” мѣста да бъдатъ колонизирани.
Въ поменатитѣ карти не били отбелязани и пѫтищата. Митхатъ паша, най-голѣмиятъ турски държавникъ, искалъ да свърже най-важнитѣ градове на Македония съ Дунава. Една часть отъ своитѣ планове той осъществилъ, но на картитѣ нѣма нито следа отъ тия пѫтища. Дори самата желѣзопътна линия Варна—Русе била погрѣшно отбелязана.
Голѣмата нова руска военна карта, издадена презъ 1876 год. отъ руския генералъ Артамановъ, също разочаровала Каница. Самъ той мислѣлъ, че разузнавателнитѣ пѫтувания на рускитѣ агенти ще му послужатъ въ работата, но когато възъ основа на тия изследвания е била отпечатана поменатата голѣма руска карта, той видѣлъ, че въ нея съ препечатени всичкитѣ стари грѣшки. Споредъ Каница, трѣбва да питаме „дали скъпо платенитѣ разузнавачи, изпратени отъ Русия, действително съ били въ България, и ако съ били, какво съ правили тамъ?” „Нѣкои области, — казва той, — въ тия карти съ начертани така, като че ли не се намиратъ въ проходими мѣста, ами въ Африка или на луната”. [1]
При Янтра той открилъ множество малки рѣки и села. [2] Въ долината на горна Камчия намѣрилъ 54 населени мѣста, а Кипертъ познавалъ само 8. [3] Не добре очертаното въ картитѣ течение на р. Русенски Ломъ той коригиралъ и отбелязалъ два нови, съвършено неизвестни до тогава притоци и, вмѣсто 38 населени мѣста у Киперта, той намѣрилъ 108. [4]
При градъ Ломъ картата на Шеда познава съвсемъ малко населени мѣста, които също не били правилно отбелязани и се намирали при нѣкоя си рѣка Сморденъ, каквато не сѫществувала. А въ атласа на Щилеръ при Ломъ има два града: Пирсникъ и Дриновацъ, когато въ
1. Пакъ тамъ III, 40.
2. Пакъ тамъ III, 39—40.
3. Пакъ тамъ III, 77.
4. Пакъ тамъ III, 316.
— 121 —
действителность първиятъ никакъ не сѫществува, а вториятъ е едно малко селце. [1] Другъ единъ градъ, който е отбелязанъ при изворитѣ на Тимокъ подъ името Иснеболъ, е въ сѫщность градчето Трънъ, [2] което е на р. Ерма. А градътъ Кула не е познатъ преди Каница въ никоя карта.
Каницъ търси обяснението на факта, че такива много важни и близки до културния свѣтъ области сѫ могли да останатъ непознати. [3] Като прегледалъ картитѣ на Виенската дворцова библиотека и на Военния архивъ, той дошелъ до заключение, че грѣшкитѣ сѫ били наследени отъ старитѣ карти. Изучванията на Каница дали толкова много и важни резултати, че неговиятъ материалъ послужилъ за основа на всичкитѣ по-нататъшни сериозни български карти.
Кипертъ, както видѣхме, е билъ въ постояненъ досегъ съ Каница. Той е използувалъ неговитѣ данни за своята карта на Европейска Турция. Кипертъ дължалъ на Каница голѣма почить и благодарность за неговитѣ неоценими трудове. Новото издание на картата на Турция въ Нарѫчния атласъ на Щилеръ, по молбата на издателя Петерманъ, било коригирано отъ самия Каницъ. Той съ очудване споменава, че правилнитѣ данни много мѫчно могатъ да замѣстятъ неправилнитѣ на картитѣ. Когато избухнала Руско-турската война, нѣмскитѣ издатели въ своитѣ военни карти отново помѣстватъ рѣка Сморденъ и много други несѫществуващи градове. [4]
Каницъ се очудва, че тѣзи така важни въ търговско и стратегическо отношение области сѫ толкова лошо описани въ картитѣ, когато вѣрното отбелязване е толкова важно за новитѣ желѣзопѫтни мрежи и пѫтища. Възъ основа на грѣшкитѣ по картитѣ икономисти и техници сѫ трасирали желѣзопѫтнитѣ линии по най-непроходимитѣ мѣста. Така Каницъ е намѣрилъ при Камчия въорѫжени съ револвери френски инженери, които по порѫка на баронъ Хиршъ сѫ трасирали линия между Ямболъ и Шуменъ и, по нѣмане добра карта, не намѣ-
1. Пакъ тамъ I, 195.
2. Пакъ тамъ I, 184.
3. Пакъ тамъ 1, 320 и сл.
4. Пакъ тамъ III, 39.
— 122 —
рили най-лесния за реализиране и отъ самата природа показанъ най-кратъкъ пѫть. [1]
Когато той разследвалъ околностьта на тогава още напълно българския градъ Нишъ, констатиралъ факта, че археологическото изследване добива и практическа цена. Установяването стария римски пѫть било много важно за построяването на пѫтя Бѣлградъ —Солунъ, Бѣлградъ— Цариградъ, понеже римлянитѣ избирали за пѫть най-подходния теренъ. Чрезъ поменатитѣ желѣзопѫтни линии, казва Каницъ, десеть милиона души и най-благодатната область на нашия континентъ могатъ да бѫдатъ спечелени за културния свѣтъ. [2]
Ценностьта на картографскитѣ му изучвания въ България се вижда отъ картата му 1:420,000, прибавена къмъ второто изд. на третия томъ отъ „Дунавска България”. Тя е една отъ най-хубавитѣ карти на нашата епоха. Научната ѝ стойность, споредъ Фридрихъ Хелвалдъ, може най-добре да се опредѣли, като се каже, че това е първата карта на България, съ която изобщо разполагаме. По мѣродавното мнѣние на А. Иширковъ, Каницовата карта „направи епоха въ картографията на България”, а, освенъ това, тя изигра голѣма практическа роля въ руско-турската война. Сѫщиятъ въ речьта си на стогодишния праздникъ на Каница споменува, че има въ Каницовата карта и погрѣшно преписани имена, но той е поправилъ толкова много погрѣшно записани имена преди него, че можемъ да му простимъ съ леко сърдце неговитѣ грѣшки.
Извънредно голѣмата цена на Каницовитѣ географски изучвания станала ясна презъ Руско-турската война. Картата му била издадена на руски езикъ отъ руския генераленъ щабъ презъ 1877 година (1:300,000). По тази карта руситѣ ръководиха военнитѣ си действия. Въ 1877 г. императоръ Александъръ II наградилъ Каница съ голѣмъ орденъ (Св. Станиславъ) въ знакъ на признателность за услугитѣ, който е принесълъ на руската армия съ изследването си на България. Въ 1877 год., на Московския конгресъ, Каницъ е билъ награденъ сѫщо съ голѣмия орденъ Св. Анна. Въ предговора на второто
1. Пакъ тамъ III, 100—101.
2. Reise 1.
— 123 —
издание на Дунавска България Каницъ споменава, че генералъ Тотлебенъ му е разказалъ, колко голѣми трудности е срѣщала руската армия презъ втората половина на войната, защото нѣмали за южна България такива карти, каквито Каницъ направилъ за северна България.
Каницовата карта, излѣзла въ 1877 год., е отпечатана въ намаленъ масщабъ въ „Географскитѣ съобщения” на Петерманъ (Petermann’s Mitteilungen). Сѫщата година картата е била издадена и въ Парижъ. Освенъ това, възъ основа на неговата карта, Австрийскиятъ географски институтъ издалъ Кипертова карта.
Важни сѫ и неговитѣ измѣрвания на високитѣ мѣста. Съ анероиденъ барометъръ той установилъ височинитѣ на шесть мѣста въ южна Сърбия, на 283 мѣста въ България. Преди него се е смѣтало, че Мара-Гидикъ (при Ново-село, Троянско), като най-висока точка на Стара-планина, е 1700 метра, а той установилъ, че този връхъ е високъ 2330 метра. (Въ сѫщность Юмрукъ-чалъ е по-високъ: 2373 м.).
Каницъ много обичалъ да се занимава и съ геологическитѣ формации. Нѣкои негови бележки и въ това отношение сѫ много ценни. Той съ радость забелязва, че по линията Елена—Твърдица има голѣми каменовѫглени залежи, продължението на които той виждалъ и въ Трѣвна. Отъ това излизало, че тия каменовѫглени пластове сѫ широки най-малко 7 мили и ще иматъ голѣмо значение занапредъ.
Той се стремилъ да изследва и климата на страната, минералнитѣ води, флората, фауната и пр.
Най-интересни сѫ описанията му на градоветѣ. Съ голѣми подробности той разправя за тѣхнитѣ паметници, историята и миналото имъ, много живописно рисува съвременното имъ състояние, кѫщитѣ, улицитѣ, населението, обичаитѣ му и пр. Описанията сѫ много дълги, но никога не сѫ отегчителни за читателя, понеже личнитѣ му преживявания и блѣстящиятъ му стилъ винаги поддържатъ интереса на читателя. Каницъ е много добъръ разказвачъ и най-сериознитѣ въпроси разправя просто, увлѣкателно и непосрѣдствено. Езикътъ му е, както и самата му личность, ясенъ, милъ: той не парадира съ форми и надути фрази.
— 124 —
Понеже неговата дейность е многостранна, естествено е, че има и известни грѣшки. Но понеже той всѣкога е откровенъ и разправя всичко, както го вижда, неговитѣ материали представятъ добра основа за бѫдещитѣ издирвания. Цената на неговата дейность още повече се увеличава отъ отличнитѣ рисунки, които като документи изобразяватъ едно несѫществуваще вече състояние.
Стойностьта на Каница като географъ е добре оценена отъ проф. Иширковъ, който казва: „Самъ Каницъ не бѣше нито естественикъ, нито географъ, но той засегналъ и представилъ много географски елементи, които географътъ може да използува съ голѣма полза и днесъ”.