Феликсъ Ф. Каницъ — Животъ, пѫтувания и научно дѣло
Г. Фехеръ
Било е време. И ще дойде ли време
Дьорд Арато
Един изключителен народ на Балканския полуостров е българският. Той се откроява от останалите балкански народи със своята стопанска култура, по същия начин с обществения си строй и образование.
Цитатът, който избрах за мото, е от онзи статистически атлас за Централна Европа [1], който беше съставен през 30-те и 40-те години на XX век от сътрудниците на унгарския научен институт “Граф Пал Телеки”. Задачата на този атлас беше въз основа на официалните статистики на държавите от този регион да даде реална картина за тях и да подготви неориентираните в отношенията на ареала дипломати от великите сили за мирните преговори след неизбежната нова война. Помислете само: ще имат ли смелост в днешно време някои учени да се изкажат толкова решително? Какво стои зад тези категорични думи?
В средата на миналия век ръководителите на Австро-унгарската монархия съзнателно насочиха своето внимание към Балканския полуостров. Те не само разбраха, че дните на Османската империя са преброени, а и че трябва да предложат една действително европейска алтернатива за възхода на тези народи — ако естествено не желаят да ги тласнат като лесна плячка в опасната прегръдка на стремящата се да си осигури излаз на топлите морета Русия. Първо трябва да се опознае и разкрие действителното им положение, тяхната история и култура. Цял взвод от учени и дипломати с европейски кръгозор се захванаха с тази работа — да споменем само най-известните от тях: Лайош Талоци, Иречек, Феликс Каниц, Бела Ерьоди, Адолф Щраус. Те са били подкрепяни от държавни мъже, като например граф Дюла Андраши, външен министър на монархията. Усилията на тези учени са увенчани от многобройни основоположни и днес студии, карти и монографии, и между тях творбите на родения в Унгария Феликс Каниц са от най-значителните.
Жалко и много характерно е, че основната творба на Каниц, монографията “Donau-Bulgarien und der Balkan”, не беше представена в своята цялост на българската широка публика почти до наши дни. Тъкмо затова Унгарският културен институт подпомогна издаването [2] ѝ на български език. Смятаме обаче за липса, което също е характерно, че ценната монография за този велик унгарски изследовател на Балкана е практически почти недостъпна за съвременния български читател. Нейният автор, Геза Фехер — макар че едва ли има чужд учен, който да е направил повече за опознаването на българската култура в чужбина, — попадайки под анатемата на съветизирания български духовен живот, днес вече е почти непознат за българското обществено мнение: неговите творби могат да се намерят само в най-големите библиотеки, доколкото не са скрити между недостъпните картончета на служебните каталози...
Затова на 170-годишнината от рождението на Каниц посвещаваме тази ценна и вълнуваща книга заедно с прикрепената към нея уникална карта. С уважение пред спомена за тези двама големи учени и за поука на днешния читател: било е време, когато такива мъже са обричали живота си на българщината. Ще има ли продължител на тяхното дело?
1. Kozep-Europa Atlasz. Balatonfured-Budapest, 1945. Reprint: Szent IstvanTarsulat — Puski Kiado. Budapest, 1993. 411 p.
2. Феликс Каниц: Дунавска България и Балканът I-III. София, Издателство “Борина”. 1995-1998.