Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

21. АМИ-БУЕ

 

ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ

(Откъси от томове I, IV)

(BOUE, Ami)

 

[BOUE, Ami. La Turquie dEurope ou observations sur la géographie, la géologie, lhistoire naturelle, la statistique, les mœurs, les coutumes, larchéologie, lagriculture, lindustrie, le commerce, les gouvernements divers, le clergé, lhistoire et létat politique de cet empire. V. 1—4. Paris, Arthus Bertrand, 1810. XVII p., 1 f., 526; 539; 590; 592 p.]

 

 

Както казва сам авторът в предговора към своя труд, първият том е посветен на географията, геологията, естествената история и метеорологията. В първата глава на книгата, най-обширната (218 с.), той разглежда общата география на Европейска Турция. Материята е разделена на 13 параграфа по географски области. Втората глава (10 параграфа, 188 с.) дава подробни сведения за геологическия строеж на балканските земи, а един параграф е посветен специално на минералните извори. В III гл. се разглежда (в 68 с.) флората по вегетационни области и по видове растения. В таблица от 32 с. са изброени всички видове растения, които авторът е видял. Четвъртата глава (32 с., 7 параграфа) е посветена на фауната. В нея се дават по видове срещаните животни. Последната, V гл. от 23 с. дава сведения за метеорологическите условия в различните области, температурата на някои извори и средната температура за някои области, с което приключва I том.

 

 

ПРЕДГОВОР

 

От всички европейски страни Турция е единствената, за която все още имаме само много непълни или погрешни сведения. Малцината пътешественици, [1] които са се решили да я посетят, най-често я представят в не твърде благоприятна светлина, за да имат много последователи. Повечето от тях, като не познават различните езици и обичаи на Турция, не са могли да премахнат у европейската публика погрешната представа, че в този красив край владее само безредие и изобилствуват банди от разбойници и убийци. Читателят ще научи до какви политически и търговски тънкости се е прибягвало, за да се попречи на истината да блесне, и да се държат в незнание по този въпрос дори и цивилизованите народи, които граничат с Турция.

 

Без да искам по никакъв начин да отричам анархията, която от един век насам придружава политическите безредици в Турция, надявам се, че ще видите от този труд какво трябва да мислите за преднамерените преувеличения на османските врагове, както и за прекалените възхвали на туркофилите.

 

Тъй като нашите любими проучвания бяха насочени главно

 

444

 

 

към Източна и Южна Европа, Турция отдавна събуди интереса ни и ние дори събрахме още през 1828 г. някои бележки по този въпрос [*].

 

Поради това, че географията и естествената история на Морея и на една голяма част от континентална Гърция са познати, оставаше да се изследват областите между тази страна и австрийските държави. [2] Очаквахме само благоприятния момент, за да се заемем с тази работа, която ни се виждаше както полезна, така и интересна в един момент, когато вниманието на Европа беше насочено към Изтока, и когато съдбата на турската империя зависеше много от точното познаване на населенията и на приходите ѝ.

 

След унищожаването на еничерите [3] и главно след злополучния Андринополски договор ние вече гледахме на Турция само като на една обширна област, открита вече за изследванията на естествениците и на учените. Устремихме се нататък с доверие, като имахме и щастието да убедим и други, че подобно начинание е възможно. В резултат на това по-голямата част от първото ни пътуване, през 1836 г., се извърши в неоценимата компания на г. г. Фурну дьо Монталамбер и Викенел, членове на Френското геологическо дружество, на г. Фридрихщал, ботаник от Моравия, и на г. Шваб, зоолог и аптекар от същата страна. Увлечен от Ориента, г. Викенел има любезността да се присъедини отново към нашите изследвания през 1838 г. и щеше да извърши цялото пътуване с нас, ако не беше треската, която го задържа четири месеца в Янина и която още го измъчва.

 

От друга страна, по искане на нашия отличен приятел г. Жюл Деноайе, г. Хазе има любезността да ни посочи някои от най-интересните съмнителни точки в географията и археологията на Турция, а г. г. професорите от Музея по естествена история благоволиха да ни сметнат годни да подберем различни естественоисторически предмети, които им липсваха. За съжаление ние много малко можахме да изпълним желанията им, но все пак в музея могат да се видят нашите малки сбирки от скали и насекоми.

 

Съвсем не бяхме измамени в очакването си да видим нещо ново в тази империя; но покрай откритията ни в естествената история направихме толкова много неизвестни наблюдения върху географията, нравите на жителите, занаятите им, търговията им, предразсъдъците им и политическите им идеи, че не можахме да устоим на желанието си да дадем на европейската публика една представа за тях.

 

Много често сме се запитвали защо един или друг факт не е вече отбелязан в аналите на различните науки и най-често сме откривали причините за това във вродените или обмислени предубеждения на европейците срещу османците и техните поданици. Ако някои пътешественици са показали напоследък аб-

 

 

*. Вж. Zeitschrift f. Mineralogie, 1828, p. 285.

 

445

 

 

сурдността на известни наши идеи върху турския или гръцкия живот, много други съображения са им убягнали или са известни само на южните славяни.

 

При заминаването ни за Ориента нашите приятели, дори най-искрените си въобразяваха, че ние само ще повторим едно от онези туристически пътувания, задължителните епизоди на които са Атина, Смирна, Константинопол, Бруса, може би даже Русчук, София и Белград. Нашата цел беше съвсем различна: ние искахме да видим вътрешността на Европейска Турция, най-малките селища, най-дивите ѝ планини. Съвсем нямахме намерение отново да опишем красотите или паметниците на Константинопол, или дори пъстрото му и много често покварено население [*] ... мислехме, че ще можем да изучим чрез наблюдения релефа и красотите на турската земя. Искахме да можем да разговаряме сърдечно със сериозния и добър отоманец, както и с духовития албанец, финия грък или хитрия влах; с трудолюбивия българин, както и с войнствения сърбин, грубия босненец или жизнерадостния херцеговец.

 

Изучаването на езиците на различните тези народи, както и отсъствието на каквото и да било политическо или религиозно предубеждение, ни постави в много по-различни отношения с жителите на Турция, отколкото повечето от пишещите пътешественици, които ни предшествуваха и които неполитично бяха предприемали обиколките си под егидата на някое чуждо посолство.

 

Този труд, плод на четири години пътешествия и проучвания, е разделен на три части: първата част, почти съвсем нова, е посветена на географията, на геологията, на естествената история и на метеорологията. Що се отнася до географията, ние с г. Викенел си разменяхме взаимно наблюденията и главно сравнявахме номенклатурата. Този прекрасен спътник се занимаваше специално с топография и покрай общите данни, съдържащи се в нашия труд, ние сме щастливи, че можем да ви препратим за подробностите по голям брой маршрути към мемоарите и картите на нашия приятел. (Вж. Мемоари на Френското геологическо д-во, т. IV.)

 

Надяваме се по-късно да публикуваме подобен труд върху маршрутите [4], при които той не ни придружи. Междувременно ние се ласкаем, че данните ни, както и таблиците с височините, разстоянията и местата по главните пътища няма да бъдат безинтересни.

 

Ще ни упрекнат може би, че не сме използували повече пътуванията си, за да поставим на здрави основи географията на Турция; помислихме за това, както и други са имали тази идея,

 

 

*. Вж. Constantinople illustrée от Галибер и Пеле; Résidence in Greecea, Turkey от г. Ерве, 1837, в 4°; Neuf années à Constantinople, от A. Брейе, 1836, 2 т в 8°.

 

446

 

 

но изпълнението ѝ ни се стори невъзможно без дипломатически постъпки, които биха могли да попречат изобщо на пътуването [*] ни. По същите причини избягвахме всякаква подобна препоръка и се задоволихме с това да търсим благосклонността на турските власти. Ако получавахме тази благосклонност и ако пътуванията ни бяха толкова щастливи, това се дължи на тази особена предвидливост и нейната липса е била спънка за много пътешественици преди нас.

 

Който би искал да се занимава с географски наблюдения като истински инженер, би могъл да го направи само със специално разрешение на Портата. Ако предположим, че получи такова съгласие, което е много несигурно, ще изпита тук и там още затруднения, а на много места ще има и нужда от добри придружители.

 

За нашето геологическо описание, следвано винаги от геологическа карта, с удоволствие признаваме, че в по-голямата му част то е само резюме на наблюденията, направени общо и обсъждани на място с г. г. Викенел и Монталамбер.

 

Втората част на труда ни е статистическа и етнолографска. Един том обхваща всички данни за различните жители на Турция, езика им, характерите им, носиите, храната, жилищата им, паметниците, укрепленията, общителността им, нравите и обичаите, както и една статия върху археологията. Друг том съдържа всичко, което се отнася до земеделието, индустрията, различните професии, търговията, корабоплаването по Дунава, различните правителства на страната, армията, правосъдието, полицията, шосетата и мостовете, пощата, турското и християнското духовенство, образованието, медицината и болестите.

 

Тъй като искаме да бъдем практически полезни, описахме и най-малките подробности на всичко, което се отнася до вътрешния живот на ориенталците, както и онова, което може да интересува географите, пътешествениците и търговците или европейската публика. Погрижихме се също да дадем на петте езика [5] на Турция чуждите имена на редица употребяеми или търговски артикули, като добавихме различните им текущи цени; а в едно приложение сме обединили всички данни, които биха; могли да улеснят едно пътуване в Ориента.

 

Една трета част, историческа и политическа, има за цел да изложи политическото положение на осемте народа [6], на Турция както помежду им, така и по отношение на Европа. Това изложение е допълнено с един преглед на военното значение на всяка провинция на Турция, с резюмета или исторически откъси за българите, сърбите, бошнаците, черногорците, албанците и главно за неотдавнашните събития [7], станали в Сърбия и Босна.

 

Ако Гърция и нейното възраждане [8] събудиха симпатиите на всички благородни сърца както със спомените, свързани с

 

447

 

 

великите хора на древна Гърция, така и с внезапните изблици на героизъм на техните потомци, нашият труд ще покаже, че Европейска Турция крие и други населения, които със своите високи качества са призовани достойно да влязат в развитието на европейската цивилизация и в баланса на силите. Ние отиваме още по-нататък и мислим, че в сливането на Изтока със Запада последният, след като присади полезните страни на своята цивилизация върху старинните азиатски навици, ще намери в Изтока почти толкова идеи за корекции на своя твърде изкуствен и усложнен живот, колкото промени са предизвикали някога в Европа кръстоносните походи. С оглед на тази политическа полезност ние непрекъснато противопоставяме обичаите и идеите на Ориента на онези, които са на мода у нас.

 

Твърде дълго време са били подценявани славянските народи, въпреки че са оказали толкова голямо влияние върху сегашния политически и морален облик на Европа. Тъй като са били победени от гръцките народи, германците и франките, започнали са да ги презират, тях и езика им, и са забелязали силата, която им остава, чак когато тя е станала внушителна. Ние мислим, че е крайно време да проследим напредъка на славянската цивилизация и литература, а не да затваряме очи пред нарастващата мощ на тази раса, като не обръщаме внимание на езика ѝ, пречим на неговото разпространение и го изкарваме варварски. Учим турски, персийски, санскритски, китайски, а извън славянските страни има само една катедра по славянски в Лайпциг [*] и дори в австрийските държави трябва да отидеш чак в Пеща, за да намериш един университетски професор по сръбски. Въпреки това ние имаме претенцията, че решаваме жизнени въпроси за турската империя. Може дори да се каже, че руските класически произведения могат да се намерят по-лесно в Париж, отколкото във Виена в Австрия, където като че ли искат да забравят, че на света има руси.

 

Затова ние сме се постарали да задълбочим някои страни на това широко проучване, за да дадем една по-точна представа за него на европейските народи. Тъй като пишем за Запада и за центъра на този континент, трябваше да посочим много известни неща за славянството. Следователно те ни налагат да посочим онова, което знаят всички, особено различните трудове на г. Вук Стефанович [9] и историческите очерци на г. Ранке (вж. изброяването им, т. III. с. 529). Все пак, като ги даваме, ние не сме ги следвали робски: напротив, много често сме представяли нещата, както са ни били посочени правилно или както ние сме ги видели. От друга страна, като става дума за славяните от европейския юг, образованите хора от другите клонове на този народ, повече или по-малко от-

 

 

*. Създаването на славянската катедра [10] в Париж през време на отпечатването на настоящия труд идва да потвърди идеите ни.

 

448

 

 

далечени по език, ще могат чрез френския по-добре да опознаят една част от своите братя. Подробностите за тази раса представляват още по-голям интерес, защото старинните обичаи още са се запазили у тях, докато у другите славянски народи те съществуват вече само като традиция.

 

Ако забележите в този труд, че понякога съобщаваме факти, без да даваме доказателства или да цитираме източници, не забравяйте, че трябва да спазваме известна предпазливост и че за една вулканична земя като Турция не всичко може да се каже открито. Еднакво признателни както на османците, така и на жителите християни на Турция, които ни приеха приятелски, помогнаха в проучванията ни и ни съобщиха идеите си, ние няма да се опитваме да създаваме безполезно безредие, а бихме желали само да видим с колкото може по-малко сътресения тези народи да живеят щастливо един до друг под добро управление. Тъй като сме съвършено чужди на политиката, разсъжденията ни по този повод са нещо странично; но като имаме пред вид въпроса и момента, сметнахме, че не може да не кажем няколко думи, защото, дори ако се срещнат изопачени факти; истината понякога се достига само след като преминем през лабиринт от грешки.

 

При такива наблюдения има и неща твърде често повтаряни; необходимо беше пак да ги извадим на сцената, за да не се смята, че за тях не става повече дума в Турция. Надяваме се, че казаното от нас за различните изповедания няма да бъде погрешно разбрано. Подробностите, които даваме по този въпрос, се дължат на факта, че съществуването на каквото и да е стабилно управление в Ориента е свързано с ясни понятия в тази област. Не е възможно да не сме се излъгали понякога [*] или винаги да сме схванали правилно дадените ни сведения; но ако човек иска да публикува винаги само съвършени неща, животът най-често ще е твърде кратък и много полезни неща ще останат непознати, защото някои от тях не са били достатъчно Задълбочени. Други пътешественици ще изправят или ще потвърдят нашите разкази; това изисква напредъкът на знанията.

 

Далеч от мисълта да критикуваме предшествениците си, ние с удоволствие признаваме колко полезни са ни били техните наблюдения, като помним, че случайните им несъвършенства се дължат не на липсата на способност, а на мъчнотиите, срещани от пътешествениците-наблюдатели в Турция по онова време.

 

Тъм като се стараехме да издирваме само истината без

 

 

*. Така например не трябваше да съобщим имената на висшите турски служители, макар че бе вероятно пред вид на непрекъснатите промени в Турция те вече да не бъдат на местата си, когато бъде публикуван трудът ни. Така Разуф паша замести великия везир Хосрев [11]; има още един шеф на кабинета, но ние искахме само да представим главните лица на империята, които непрекъснато разместват като марионетки.

 

449

 

 

предубеждение или система, като презирахме интригите и интригантите, още преди завършването на работата ни създаде разочарования; рискуваме да си навлечем критиката на хората, които не обичат нито промените, нито предвидливостта, както и на онези, които търсят да ги предизвикат. Няма да се харесаме следователно нито на прекалените ентусиасти от реформите на султана, нито на християните в Турция; с една дума, няма да задоволим никого от онези, които са заинтересувани от съдбата на империята на полумесеца. Вероятно всички ще ни удостоят със званието глупак или утопист, станали днес почти синоними за човек, който е извън системните идеи на другиго. Тъй като не пишем само за настоящия момент, ние се надяваме, че бъдещето вероятно ще се разплати за нас. Константинопол и устието на Дунава привличат твърде много погледите на дипломатите, та да няма нужда да се мамят взаимно по въпроса за моралното и политическото състояние на турските провинции. Но времето тече много бързо, а народностите не се заличават с протоколи. Щиковете може да са непреодолим аргумент за момента, но ако не се опират на здрава логика, върховете им се притъпяват като всичко друго, а животът на един народ не се свежда до живота на един министър или принц.

 

Остава ни само да засвидетелствуваме публично своята признателност както на приятелите ни в Турция, така и на учените във Виена и Париж, които така любезно ни помогнаха или ни дадоха понякога добри съвети. Всички те бяха добросъвестно назовани и получиха благодарностите ни в процеса на работата ни, с изключение на г. Цалбрукнер, известния филолог г. Копитар, императорски библиотекар във Виена, г. Вук Стефанович и г. майор Хауслаб (VII—XVII).

 

*  *  *

 

Местоположението на България [12] е твърде изгодно за успешна отбрана, стига военните ѝ сили да са добре командувани. Широкият Дунав с укрепените си градове, Черно море с град Варна, Балканът с горите си, с набраздения си терен и дефилета, планинската верига към Горна Мизия [13], са истински препятствия за нашественика. Те са и средство за отбрана. При това във вътрешността на страната съществува силно укрепеното място — град Шумла. Ако откъм Горна Мизия България е най-уязвима, то укрепленията по Дунава и Черно море са били за неприятеля винаги места, където е трябвало да се водят боеве, тъй като те са разположени най-вече там, където е най-удобно да се навлезе в България. Оттам тя би трябвало да намери могъща закрила с добре поддържаните си укрепления, които са възстановени по всички правила на изкуството и при това са свърза-

 

450

 

 

ни с някои междинни укрепления. Понастоящем Видин и Силистра са най-важните укрепени градове.

 

Щом се появи неприятелят в България, защитата от казаците [14] на ивицата земя, [наречена] Добруджа, става мъчна, но тя може да бъде използувана, когато се действува от България на Север. В същинска България ниските хълмове и малко залесените или по-скоро често оголени плата не представляват голяма естествена преграда за достигането на предпланините на Ст. Планина, т. е. Враца, Каменопол [15], Ловча, Тернова, Ески-Джумая и Шумла. При все това, общо взето, поддръжката на една армия там е мъчна поради разпръснатостта на населението особено в някои области.

 

Както се знае, разположението на Шумла изисква много хора за защитата му; но той е тъй добре отбраняван от самата природа и укрепването си, че не е трудно да се опазва. Но, ако тези особености са неблагоприятни за турците, защото ангажират значителни части от армията им във военни действия, в случай на една общонародна война, поведена от българите, Шумла, напротив, става едно място за съсредоточение, убежище и сигурен център за складовете. В такъв случай отбраната му, поверена на хора със слаба боеспособност, не би могла да се осигури без с това да се оголят редиците на защитниците на отечеството.

 

Ако Шумла би могъл в това отношение да бъде твърде полезен на Източна България, Етропол и гористият му Балкан биха били също един подобен осигурителен пункт за Западна България. Освен това всяка предпланина на Балкана предлага малко или много такива места, където неприятелят би могъл да се изкачва, ако идва от север. И, обратното, ако той би идвал от юг, южният склон на големия Балкан е толкова стръмен, че батареи и натрупани дървета по главните теснини биха препречили пътищата и принудили неприятеля да съсредоточи усилията си в Източния Балкан — на север от Карнобат, Айдос и Мисиврия. Тази част на Балкана не предлага такива „крепостни стени”, каквито има в останалата част на планинската верига, нито такива стръмни склонове. И двете страни са със слаб наклон. Има все пак някои и други напречни гънки, дефилета, гори; но те са толкова малки, че защитата на тези планини предполага много повече дарби и щастие, отколкото защитата на другите части. Там преминаването на големия Балкан — от Трояк в равнината на Филипополи, по дефилето зад Габрова, на стръмнината на Шипченския балкан [от север на юг] или на теснината Демиркапи [16] или на Вечера [17] по надолнището към Исливне, или пък през гористите склонове на тези клисури към споменатия град, са също добра природна защита благодарение на стръмните склонове, кичестите гори, дефилетата и урвите.

 

От друга страна, разликата в мъчнотиите при преминаването на отделните части на Хемус обяснява защо една армия,

 

451

 

 

нахлуваща от север в България, би имала все пак трудности да достигне Тракия. И действително, докато Западният Балкан и предпланините му са пречка за войската, за нея не е лесно да превъзмогне и Източния Хемус. Тя би рискувала да бъде отрязана, още повече че разположението на Шумла улеснява тази операция. Естествено, една флота в Черно море променя положението на нещата.

 

Ако приемем, че България е нападател, виждаме колко по-големи предимства има тя в сравнение със съседните провинции; така на север равнините на Влахия са много по-удобни за нахлуване на една войска, особено ако разполага с кавалерия, отколкото низините на България. Откъм височините на Балкана Тракия е открита за нахлувания на българите, както това, се вижда от опустошенията и нападенията по време на Византийската империя и какъвто пример имаме при последната руска война. На запад влизането в Горна Мизия е по-мъчно, нещо, което вече описахме с подробности; на изток дебаркирането на неприятелска флота изглежда, че може твърде лесно да бъде възпрепятствувано.

 

България е единствената страна в Турция, която на няколко пъти е понесла последиците от една война между русите и османците. Всеки път е имало въоръжени бунтове, защото населението е било умишлено залъгвано с празни обещания или поради пълното непознаване на намеренията на московското правителство. Последният път обаче бунтът и помощта са били най-значителни. [18] Мислело се е, че развръзката настъпва; но събуждането от този сън било твърде тъжно. Понесени били всякакви жертви: на селянина били безмилостно налагани същите жестоки тегоби, както от турците. Тук-там жителите се бяха компрометирали дотолкова, та както и при другите отстъпления, българското и гръцкото население от отделни области повярва, че трябва да последват руската армия — в това така наречено Елдорадо, което непрестанно им сочеха към север.

 

Човек трябва да е видял онези клетници, които са успели да се завърнат от Русия, за да схване цялата голота на лъжата, на която тези българи са били жертва. Ще разбере също, че българинът не е станал руснак, неговата хубава страна не е Русия и устройството е съвсем различно. [18a] Едва тогава може да се прозре, че ако славянска Турция би трябвало да стане васална на Русия, правителството в Петербург би трябвало да е достатъчно предвидливо да не налага на южните славяни същото управление, както на своите поданици. От този твърде възможен факт следва също, че един нов елемент ще бъде вмъкнат в живота на славяните и той, каквото и да става, би оказал някакво въздействие върху славянина от север. Черногорците, макар и чисти републиканци, са приятели на руснаците, защото те са на много далечно разстояние от тях и получават от християнските си братя само благодеяния. На сърбите се

 

452

 

 

нрави да признават, че руските императори са им помогнали да се освободят; българите и гърците се надяват в благоприятен момент да получат от тези [височайши] особи подобна помощ. Но и през ум не им минава и не може да им мине, че могат да бъдат включени или по-право вкарани в сложния и извънредно отмерен механизъм на Русия, защото това би значело все едно да се помъчиш да приучиш една птичка да живее без водата.

 

Ще се запитаме защо последният, а също и предшествуващите военни походи на русите в България са били толкова продължителни, а са накърнили тъй малко територията на Европейска Турция? Отговорът е, че руският двор е трябвало да бъде предпазлив заради другите велики сили. А може би малкият брой на частите и опитните им офицери да са имали значение, както и струпването на ревностни мюсюлмани в околностите на Шумла. Да допуснем обратното: че сърбите бяха призовани на борба, а не бяха получили заповед да стоят мирно, то твърде възможно е последният руски поход да разтърсеше цяла Турция и Въстанието в централната ѝ част да отделяше цяла Тракия от Албания и Босна.

 

Помощта, която турците очакваха от тези две страни, можеше да бъде напълно неутрализирана, ако на Босна и Херцеговина бяха дадени един или двама началници и още двама или трима — на Албания. А пък за тази страна се знае, че Мустафа, паша на Скутари [19], потомък на сръбското кралско семейство, е почнал да обезпокоява русите едва след Адрианополския мир — тогава, когато видял, че те го бяха излъгали, обещавайки му княжеството на гегите, където той беше на почит. За останалите части на Албания щяха да се намерят други вождове, а сърбите щяха да бъдат полезни за учредяването на една подобна държава в Босна. По това време вождовете в Западна Турция не бяха още ликвидирани с бруталния и вероломен натиск на Портата и масовите разстрели в Монастир. [20] Обаче да не се лъжем, такива планове могат да бъдат отново възобновени и върхът на руската дипломация би била да създаде многобройни княжества в Турция, върху които впоследствие да въздействува свободно и в удобен момент.

 

Влашките провинции и България си поделят широкото корито на Дунава. На север те са пазени от планински вериги и през някои от върховете им, изглежда, е по-лесно да се навлезе в Трансилвания, отколкото да се мине от тази област във Влахия. Преминаването на Алута през цялата влахо-трансилванска верига може да бъде сравнено с врата на един капан за мишки. Изглежда, че тя е служила най-вече за нахлуване на нашественици от Влахия в Трансилвания. Така турците по времето на Алибег навлязоха през 1479 г. в Трансилвания през дефилето Лотентурмпас [21], където били победени от Стефан Батори и Паул Кинис. Те се завърнали отново по същия път през

 

453

 

 

февруари 1495 г. и пак били отблъснати от подвойводата Стефан де Телеги. [22]

 

От друга страна, Влахия и Молдавия, разделени само от малки рекички, са открити откъм Бесарабия, докато на запад Австрия, която владее Банат с дефилето Оршова и Трансилвания, както историята ни показва, може да завземе поне Малка Влахия без трудности. Знае се, от друга страна, че австрийските граници са стигнали от 1718 [23] до 1739 г. [24] до Алута, по времето, когато империята притежаваше също почти цяла днешна Сърбия.

 

Обаче в случай на една национална война срещу Австрия, последната ще трябва да изтегли частите си от Влашко във вътрешността, тъй като съседните страни са повечето влашки и ще трябва да запази покорството им със сила. Това в известни случаи би се равнявало на една удобна диверсия за неприятелите им.

 

Власите, в случай че се защищават от русите или турците, могат да чакат помощ само от Австрия. Тази помощ би могла да бъде много ефикасна в този случай, като се има пред вид внушителната военна позиция на Трансилвания с естествените ѝ „стени” и „крепости”. Но ако правителството на Санкт Петербург имаше ловкостта да подбуди други неприятели на Австрия, което по всяка вероятност ще се изрази с агресии в противоположните краища на империята, власите не биха могли да бъдат резултатно подпомагани; а русите биха имали предимството да пазят само една единствена голяма граница.

 

Тракия, една обширна равнина между две високи планински вериги, е сигурна само когато се владеят върховете им. Лишена от тях, тя е принудена да търси защитата си в твърде слаби природни препятствия. Така в подножието на Балкана малката планинска верига от Калофер до Исливне може да бъде използувана за отпор при едно нашествие откъм Шипченския балкан; но тъй като няма подобно препятствие при идването на неприятеля през Източния Балкан, тази закрила може да послужи само за кратко време.

 

Малката планинска верига по протежение на Черно море не е от значение, макар че тя би могла да предотврати дебаркирането и да прикрие военни части, които ненадейно навлизат в равнината. Последната може да послужи на неприятеля при поход в двойна колона към столицата по тоя път и през Андринопол, а също да помогне за дебаркирането на военни части по бреговете на морето и за продоволствието на войските, както русите постъпиха през последната война. Възвишенията между равнината на Папазли и Харманли [25], малките планински проходи или урви на изток от Тонджа, планинските възвишения, които стесняват течението на Марица на юг от Димотика, и някои позиции на Текирдаг, са другите пунктове, където може да се очаква спирането на неприятеля. Те могат да бъдат из-

 

454

 

 

ползувани за поддръжка при решителни битки. Текирдаг може също да послужи за защитата на провлака на Галиполи в случай, че не е нападнат по сухо.

 

Важното местоположение на Тракия се дължи на провлака на Константинопол, който, добре отбраняван, може да бъде превзет само ако е нападнат от морето и естествено още по-лесно по сухо и море. Така столицата и околностите ѝ образуват едно цяло във вид на придатък на Турция, господствуващ и над Азия.

 

Природният релеф на Тракия с плодородието си и многобройното си население е улеснил всички нашествия на варварските народи, на българи и власи през средновековието [26]. Те са имали многобройна кавалерия и са могли да залеят бързо тази страна. Но Византия — един полуостров — винаги е устоявала на техните нападения. По тази причина османците са достигнали Адрианопол и са покорили цяла Тракия, преди да завземат столицата. А тя е била превзета по море от кръстоносците, без те да са владели вътрешността на Тракия и още по-малко провинциите на гръцката империя.

 

Нека предположим сега, че владетелите на Тракия са разположени по върховете на Родопите и Хемус и са заплашени от неприятелска войска. Релефът на първата планинска верига би служил за непреодолима преграда откъм Македония. Няма надлъжна долина, която да пресича Родопите изцяло. А от север и от юг те са прекъснати от огромни ровове, лесни за отбраняване. По билата им има гори, пропасти и понякога снегове. Неприятелят би могъл да се опита да напада само между Егейско море и тези планини. Но това дълго препятствие, обградено от стръмни склонове и от долината на Арда, спомага много за спиране на неприятеля и дори за неговото обкръжаване и пленяване.

 

Опасността от нахлуване би идвала от бреговете на морето, от Източния Балкан и от котловините между Хемус и Родопите. До този път може лесно да се стигне, ако се следва течението на големия Искер и се превъзмогнат планинските проходи към София, като от този басейн се тръгне нагоре към Ихтиман. Така направиха и русите в последния им военен поход, докато дългите войни към средата на XIV в. между Кан-такузин, Апокавк и Душан намират разрешението си в планините, разположени предимно в Тракия.

 

Македония е една област, която сякаш също като Испания е създадена за партизанска борба, тъй като е изпълнена с планински вериги от запад на изток, докато други се извисяват на запад и на изток почти от севера до юга; като се има пред вид конфигурацията на крайните предели на Родопите, бихме могли да не държим сметка за действителното им направление. Обаче големите басейни на Македония, особено тези на Ускюб, на Монастир, на Индже-Карасу [27] и на Юга, както и естест-

 

455

 

 

вото на северните и източните ѝ граници намаляват много стойността на тези естествени прегради.

 

Деспото-Даг [28], както категорично ни, заяви княз Милош, е централна позиция в Ромелия и е толкова силна, че този, който я владее, има в ръцете си ключовете на почти цяла Тракия, на голяма част от Македония и на югозапада от Горна Мизия. Този масив .може да служи за център на нападения, а също и за отстъпление, и за складиране, без да се прониква там. Османците са разбрали много добре тази истина и не са допуснали християнското население да се струпва там, нещо, което то неведнаж е искало да стори. И действително, ако това би станало, населението би окуражило и бунтовниците, и преследваните от правосъдието, които все още не са се предали, това би могло да допринесе в центъра на Турция да се създаде една втора Черна гора. Турците намалиха също броя на манастирите и на монасите и дори по главните пътища заселиха на мястото на християнските жители албанци-мюсюлмани или османци. [29] Такъв е по-специално произходът на селата с турски имена между Неврокоп и Филипополи.

 

Разлук и Неврокоп, свързани от грамадната клисура на прохода Фил, са в средата на тези планини и около тези бездни има само високи и гористи теснини, до които се стига през редица планински проходи, тъй че неприятелят би могъл да ги превземе с големи жертви, докато владетелите на Родопите биха могли безнаказано да разоряват съседната равнина и да се оттеглят на сигурно място в планините си. На изток голямата долина на Арда дава възможност за нахлуване и така намалява силата им; но малкото набези в тази вдлъбнатина сочат, че местността в по-високите си части е мъчно преодолима. На запад Рило-Даг и планината Крешна [30] осигуряват на владетелите им господството над долините, разположени както на северозапад, така и на югоизток.

 

От друга страна, във високите планини на Средна Македония, които са продължение на Родопите, има много силни по зиции, които господарят на тази планинска верига може да завладее много по-лесно, отколкото ако би се тръгнало към тях от юг. . .

 

Покоряването на тези планински вериги откъм север е улеснено по друг начин, за който вече споменахме, говорейки за Горна Мизия. Но стигне ли се до билата между тази местност и Македония, Горна Мизия може да бъде нападната лесно дори през високите части на главните долини. Обаче не бива да се забравя, че за да се стигне дотам, трябва поне една част от мизийската земя да бъде завладяна. Шар с теснините си създава еднаква пречка за походи както от Македония към Горна Албания, така и обратно. Пътят от Лепенац [31] е бил винаги използуван в такива случаи.

 

На запад Македония, разделена от Албания с високи пла-

 

456

 

 

нински вериги, има четири главни пункта за нападение и защита: теснината между горната долина на Вардар и Черни Дрищ прохода от Монастир към Охрида, този от Горица [32] към Касторля и този при Медово.

 

Най-малко трудният от тези три военни пътища е този or Горица към Кастория; но стигайки до Кастория, неприятелят би се намерил в задънена улица, тъй като теснината на Наречка планина [33] може лесно да бъде затворена. Би могло да се опита защитата на теснината при Влахо-Клисура, но от юг би имало по единия или другия бряг на Индже-Карасу позиции, които биха накарали неприятелят да плати скъпо завладяването на този басейн.

 

Преминаването от Албания към Монастир е твърде удобна място за нашественика. За щастие в Македония извън равнината на Монастир има и други доста силни естествени защити по теснините, които водят оттам към вътрешността. Най-слабата точка, изглежда, е Баня [34], а най-силната при изворите на Карасу; защитните възможности на Плеват и на Бабуса [35] са също негодни за по-дълготраен отпор.

 

В прохода на Мецово през Гревено [36] нападателите, идващи от Албания, имат също предимства пред противниците си, кои то могат да им създадат само малки- трудности в дълбоките ур ви, хълмове, както и по-надолу (над Сърбия) в планинските проходи на Велвендос [37] и планините на север от Кожани, как то и Буренос.

 

Що се отнася до теснината между Костово [38] и Черни Дрин, по нея албанците, владетели на върха на планината, биха могли по-лесно да се спуснат, отколкото ако оттам биха се връщали към Дрин. Дрин е на по-ниско ниво от Вардар и протича през една тясна пукнатина, докато Вардар минава през една хубава долина с лек наклон. Неприятелят може да нахлуе по този път много лесно в Македония, както и през много ниската теснина между Калкандел и Ускюб и по долината на запад от Ускюб би стигнал до тази вдлъбнатина също без големи труд ности.

 

Следователно предимството на албанците или други неприятели на Македония, идващи от запад, пред защитниците на тази страна е ясно. Ако разгледаме нещата в обратен аспект, ще видим, че заради споменатите теснини Албания е една земя, в която мъчно може да се навлезе. Едно спущане към Черни Дрин на запад от Костово би довело до риска да се попадне в капан, както бе случаят с генерал Вандам в Шулм. При опит да се навлезе в Охрида би трябвало да се прехвърли Багора [39], но с опасност за странично откъсване заради надлъжните албански долини. Със стигането във вдлъбнатината отпред се простират дефилетата на Гурка [40] по река Скумби, както и гористите брегове на Охрида, прорязани от урви, а също и планините между Гьорче [41], а именно Коница и Томор. Тесни-

 

457

 

 

ната на Зигос към Мецово се явява на пръв поглед като предимство за войските, настъпващи от Македония, тъй като, завземайки теснината, с едно бързо спускане сякаш биха могли да стигнат чак отвъд Мецово; но албанците имат в дефилетата на запад доста пунктове, където биха могли да спрат неприятеля и дори да го обградят и разгромят.

 

Най-слабо защитената граница на Македония е южната. Наистина тя граничи с морето и с носовете на Халкид, предлага едно обширно крайбрежие, но планинската верига между Тесалия и Македония не е достатъчно препятствие. Ето защо, правейки справка в историята, ние виждаме също, ча в Тесалия са нахлували безспирно откъм Македония и че е имало нападения и в обратна посока. Виждаме и Солунския залив като дебаркационен пункт за покоряването на Македония. Планината Атос и другите полуострови могат да бъдат използувани като крепости и убежище; но те са много откъснати от останалата част на страната, за да окажат голямо влияние върху съдбата ѝ.

 

С навлизането във вътрешността ние забелязахме, че най-слабо защитени от природата места са басейнът на Индже-Карасу и местността между низината на Солун и Серес, докато Стримон и особено Вардар образуват от север към юг една линия, която поне тук-таме може да има някакво военно значение при отблъскване на странични нападения и винаги е служила като път на завоевателите, идващи в Македония от север или от юг. Най-укрепените места са в центъра, на изток и север, между протоците на Вардар и Стримон и всички са планински и рядко обитавани, докато градовете и съществената част от населението са съсредоточени в големите равнини на Серес, Солун, Монастир, Истюб и Ускюб, както и в широкия басейн на Карасу, и т. н.

 

Прочее никоя област на Турция не предлага толкова индустрия и природни богатства; тъй че вместо да има само селяни, готови доброволно да сменят пушката с ралото, има и влиятелни хора, понякога граждани, добре запознати с цялостната политика и съвсем не склонни да се хвърлят в необмислен заговор, от който не виждат благоприятен изход. Те биха се изявили само когато щастливата вероятност е вече налице.

 

Следователно Македония, що се отнася до средствата ѝ за защита и за бунт, е в съвсем различно положение от Горна Мизия, Сърбия и Босна и в това отношение има общо само с Тракия и България. Това разпределение, този особен характер на населението и главно неблагоприятното местоположение, в което се намира Македония по отношение на Албания, са довеждали винаги съдбата на тази област да зависи от походите, идващи от юг, от север или от запад. Това е и, причината за несполуката на всички бунтове на християните в тази провинция, както например този през 1822 г. [42] Както жителите на Горна

 

458

 

 

Мизия, така и те са почувствували, че без помощта от север и неутралитета на албанците те биха били победени, още повече, че е трябвало да се опасяват от едно дебаркиране на войски на Егейския бряг.

 

Ако си представим, че едно такова събитие би могло да се осъществи с помощта на една чуждестранна флота, например тази на гърците, и ако албанците биха били откъснати от Портата, тогава Македония би отхвърлила начаса игото по същия начин, както Мизия. При подобно събитие съществената разлика би била, че там ще се пролее много повече кръв, отколкото в Мизия, като се има пред вид, че в Македония има доста голям брой турски села, каквито почти не съществуват в Мизия с изключение на арнаутските. Обаче последните са струпани на едно място и в действителност образуват един кръг. Не е такъв случаят с мюсюлманските села в Македония и Тракия.

 

Тесалия е една област, открита колкото към Македония, толкова и към Гърция и Албания; но за да бъде завладяна тази равнина, ако е защищавана от турска армия, са необходими не само пехота, но и кавалерия. Това стечение на обстоятелствата е попречило на гърците да я завземат.

 

Действително Олимп е един голям планински масив, много удобен за прикритие и организиране на бунтовници, до които е мъчно да се стигне. Затова пък планините между Олимп и Мецово с надлъжните си прорези са лесни за преминаване и те не могат да представляват трудност, а при продължителна защита на теснините — да се разчита на успех. Теснината на Саранто-Порос [43] може лесно да се обходи и ако е мъчно да се изкачи откъм Сърбия, до нея може да се стигне по други пътища. Между изхода на Саранто-Порос и равнината на Лариса също няма много силно укрепени позиции. Има само някои местности, където врагът може да бъде спрян за късо време, но при положение, че скатовете на Олимп са в ръцете на защитниците. Долината на Темпе сякаш може лесно да бъде защищавана, но затварянето на този вход е от малка полза, след като в Тесалия може да се стигне от други страни.

 

Планините по протежение на морето могат да възпрепятствуват дебаркирането; но заливът Воло е уязвим. Твърде слабият наклон на планинската верига покрай гръцката граница дава предимства за преминаване в Гърция; но тя представлява преградна стена само в западната си част.

 

Тесалия е свързана с Епир чрез теснината на Мецово и няколко други по-малко използувани клисури. Ако изглежда лесно врагът да бъде възпрепятствуван при навлизане откъм Албания заради спускащите си на запад стръмнини, то на неприятеля, превзел теснините, биха могли да се противопоставят само заетите в някои планински проходи и в горите позиции.

 

Населението на Тесалия, състоящо се главно от гърци, е

 

459

 

 

в положение, подобно на македонците. [44] Всичките им богатства са в равнината; действените им хора са планинци; но понеже, от една страна, се опасяват от албанците, а, от друга — от турците, те очакват освобождението си при едно благоприятно стечение на обстоятелствата, което още не им се е представило.

 

Албания е една област, лесна за защита независимо от коя страна е нападана. Най-уязвимата ѝ част е Средна Албания, а цитаделата ѝ е на север — областта на митридите, докато в Епир Томор, хребетът на Грамос, планините на Аграфа, Аспропотамос, Сули, Акросерон и др. се явяват като позиции, от които неприятелят може да бъде смущаван, а така също и безнаказано нападан. Все пак, като изключим високите планини, в тази област има по-малко гъсти гори, отколкото в Босна и Сърбия, а Епир е твърде обезлесен в някои крайморски окръзи и в средината му.

 

Уязвимостта на Средна Албания се дължи на това, че в голямата ѝ част има хълмове и широки долини и че само отчасти е насечен и от планините от север—запад—юг—изток, които преминават през останалата част на Албания. И тъй, ако Скумби доведе до подножието на Багора неприятеля, който е успял да стигне до Охрида, то нему остава само да прехвърли тази теснина, за да отдели Епир от Горна Албания и дори може да се каже, че пътищата към крепостите на Берат и Дурацо са му открити. Това е причината, поради която този път е бил използуван още в древността за завладяването на останалата част на страната, това е причината и за многобройните обсади на Дурацо, и за битките при Берат. Така доста български царе, завладявайки Охрида, са могли да завладеят една голяма част от Албания; също така в 1082 г. нормандският дук Боемунд можа от Дурацо да разгърне завоеванията си към Янина, Охрида, Сервия; над Индже-Карасу и дори към Водена. За това местоположението на Монастир е било винаги толкова важно за отоманите и по всяка вероятност — причината да поставят там седалището на Румели-Валеси [*].

 

Обединението на гетите и тоските става невъзможно, ако Средна Албания е завладяна. Обаче по този повод трябва да отбележим, че успехите в тази маневра на турците е зависел по-малко от правилността на действието, отколкото от обичайната взаимна омраза между двата споменати народа и от непостоянството в отношенията им, тъй като долините на Дибрите, басейнът на Охрида и дефилетата на Грука могат често да служат за изход на албанците и да възпрепятствуват връщането на турците в родината им.

 

Мирдита е същинска грамадна триъгълна крепост, образувана от планинската верига на запад от Черни Дрин, ва-

 

 

*. Вж. аналитичните бележки на M. Urquhart в Spirit of the East, m. I.

 

460

 

 

ровитата стена на югоизток и северозапад от Круя и планините на юг от Дрин, от Спас до Скела. От запад в тази цитадела може да се навлезе само от изхода на Мати и някои други планински проходи, като този при Круя, разположен на склона като преден пост. Настъплението от други страни е съпроводено с преминаването на огромни и много залесени планини. Дълбоки урви и гори улесняват защитата във вътрешността, докато със завоите си Черни Дрин, Дрин и долината Хисмо служат като широки ровове, над които като предни укрепления се издигат други планини. Най-вече трябва да се има пред вид хребетът между морето и Истмо, където се виждат доста укрепление.

 

Това местоположение на Дукагин или Мирдита е толкова сигурно, че турците никога не са могли да я завземат и са навлизали само понякога в Дибрите и към Круя. Обсадата на крепостта Свети град, или Света крепост [45], им е струвала доста жертви. И тъй тази бащиния на Скендербег представлява продължение на Монтенегро и между тези две крепости се намира равнината Скутарине, която е трябвало да понесе османското иго, а съседните планини и до ден днешен са удържали и са запазили изцяло свободата си.

 

Ако жителите на Мирдита не бяха толкова омразни на черногорците или гегите, ако би могъл да се осъществи един съюз между всички геги със славянските племена, разпръснати по планините между Катаро, Приеполи, Нови базар и Митровица, би могло от тези области да се образува едно хубаво княжество, чиято столица би била Скутари. Затвърдено, то би застрашавало околните земи.

 

Епир, пресечен от планински вериги от северозапад към югоизток, от анастомози или клисури и дефилета, насочени от изток на запад, е един край, създаден за воюване от засада и с изненади. Без тези дефилета от изток и запад защита в случай на нападение от тези две страни би била по-лесна, тъй като, макар и да дават възможност неприятелят да бъде изненадан, те пък му позволяват да преодолее петте или шестте големи [естествени] укрепления, минаващи през областта. За щастие по-голяма част от тези прорези на планинските вериги са тесни процепи, лесни за затваряне. И ние виждаме, че най-решителните битки са ставали при входовете на тези дефилета или пък доста близо до планинските проходи изток—запад, както например по време на римляните при Клисура. Последните служат от своя страна на Епир да се предпазва от нашествия, идващи от север или юг. Така планинският възел на планината при Мецово доведе турците в Янина. Той многократно е бил главен пункт за действия на албанците срещу турците или пък на турците срещу шкипетарите [46]. И тъй изброените по-долу проходи са добили известност при Али паша, т. е.: Петте извора (Пенте Пигадиа) между басейна на Янина и Арта, този между Клисура и Берат и др.

 

461

 

 

Може да се отбележи още, че близо до тези теснини или над тях, или близо до дефилетата са повечето от укрепените кули, които, ако бяха по-добре изградени, щяха да представляват още по-добра защита. Извън това в Албания има големи котловини, които във време на война ѝ служат като място за съсредоточаване и за център на действия.

 

Албания, една страна твърде дълга за ширината си, е отделена понастоящем от Гърция с тесния проход между планината Макронорос и залива Арта, както и от една неестествена граница, която върви през Аспропотамос. Макронорос, ключът на Акарнания, не е една стръмна планина, а стъпаловидна и за щастие покрита с гори и бодливи храсти, което к прави малко по-мъчно проходима. Следователно тези две области също са полудостъпни за неприятелите им или най-добре гръцката граница би трябвало да включва целия Епир и да стига до Гьорче и Берат и дори до Скумби.

 

На север Албания е изложена на нападения от черногорците, но гегите са твърде многобройни, за да могат тези набези да престанат да са разбойнически и се превърнат в завоевания. От друга страна, теснините, по които босненците биха могли да навлязат в Албания, са пазени от гегите, тъй че албанците биха могли по-лесно да нахлуят в Босна, отколкото босненците в Албания. Това би могло да има някакво значение, защото, ако някога Австрия би била принудена да завземе с жива сила Босна, тя би намерила в лицето на гегите-католици съюзник заради симпатиите им към братята християни. Тя би могла да нападне Босна с голямо предимство, т. е. от юг с помощта на албанците, със собствените си войски от север и северозапад и с помощта на бунт в центъра на местните католици. Както вече споменахме, това би поставило босненците-мюсюлмани в много критично положение.

 

На изток Албания е отделена от Турция с една такава поредица от планини, че като изключат трите теснини между Монастир и Елбасан, изолирането на тази област от Турция би могло да се осъществи също тъй лесно, както и от Босна. Разбира се, не става дума, ако неприятелят пристига по море. Теснината на Мецово, най-често използуваният път между Епир и Турция, е един проход, който шкипетарите лесно могат да отбраняват; защото те живеят по двата склона на Пинд или знаят как да станат бързо господари на източните им предпланини. Това е доказано от всичките им досегашни въстания.

 

Преминаването от Прищина в Скутари е леко до Призрен, но след това дефилетата на Черни Дрин и планините на мирди-тите, със своите склонове, гори и извиващи се каменисти пътеки, както и липсата на подслон и храна, могат да спрат и най-добрата войска. И така, навлизането в Албания става само по пътищата в равнината на Гьорче (слав. Горица) и теснините на Монастир. Първите са трудно проходими към Скумби,

 

462

 

 

а тези между Горица и Стария [47] биха могли изкуствено да станат по-мъчно проходими. Същото може да се каже и за другите.

 

Добре укрепена, Албания е следователно една страна, която колкото мъчно може да бъде нападана, толкова е годна да бъде отбранявана, но за защитата ѝ откъм морето би била необходима флота; и тъй тази провинция, обединена с Гърция, би намерила точно онова, което ѝ липсва, и би придобила по всяка вероятност дори свои моряци.

 

Тази област не се е освободила още от Турция заради съперничеството, което съществува между гегите и тоските и поради наличието на три вероизповедания, които ги разделят, също както босненците. Тя не може да се обособи като отделно княжество, понеже интересите на значителен брой епирци са много общи с тези на гърците. От друга страна, естествените граници не разделят Гърция от Епир. Сегашните граници са най-голямото зло за поправяне в жалкия пръв протокол на Великите сили, който отдели Етолия и Акарнания от Гърция. [48] Ако, напротив, границите на Гърция бяха поставени до Скумби, гегите-католици биха били отделени от съперниците си. По такъв; начин ще се предотвратят размирици, които биха избухнали, в случай че Гърция обединеше двата народа. Ако при това се дадеше на Гърция цяла Южна Македония до централната планинска верига, простираща се от Кастория до Мелник, биха се обединили почти всички гърци от вътрешността на Турция, извън Тракия, [49] докато българите биха могли да образуват на, север отделно царство или да бъдат присъединени към сърбите.

 

Тези данни за съответните естествени преимущества на турските провинции трябва да се съгласуват с онова, което казахме, било за природните пътища, които пресичат Турция от север към юг, а не от изток към запад (вж. т. I, с. 216), било за състоянието на съобщенията изобщо (вж. т. III, с. 45). Тогава се виждат ясно уязвимите пунктове на Турция в случай на война, както и причината за трудностите на военните походи, насочени от изток на северозапад или на югоизток. За жалост ще проличи, че тази страна е най-добре защитена на изток, югоизток и северозапад, откъдето тя трябва по-малко да се опасява, отколкото от север. Границите ѝ биха били извънредно много по-силни, ако за момент си представим, че цяла Турция има съвсем обратно местоположение: Босна да е на Черно море, Родопите — на юг от Сава, и Константинопол — на Адриатика.

 

От друга страна, ако предположим, че би имало една гражданска война в Турция, платото на Горна Мизия би служило като един вид укрепление, откъдето владетелят би потеглил лесна на поход във всички посоки. Завладяна от неприятелите на турците, Мизия ще прекъсне всички връзки на последните с Босна и Горна Албания, завземайки полетата и теснините на юг от планинските вериги на тази област. При това твърде неравният терен на Македония ще стане по-лесна плячка за войските, заели

 

463

 

 

Мизия, отколкото ако се потърси завземането ѝ от други страни.

 

Що се отнася до Сърбия, нейните сегашни граници са естествени и силни, макдр да яе включват цялото сръбско население от гръцкия вероизповеден обред в турската имнерия. Ако тя би трябвало да се разшири, то това би се осъществило само в ущърб на Гръцкото кралство в центъра на Македония. Тогава България, Босна и Горна Албания биха останали отделени. При все това сегашна Сърбия би могла да съществува такава, каквато е, ако вместо да бъде разширявана, би се създала една нова държава от България, Горна Мизия, по-голямата част на Македония, със или без Тракия. В днешно време обаче Сърбия би желала много да притежава малкия Нишки басейн и околните ниски клисури, тъй като с тях би защитила най-уязвимата си граница, която е непрестанно изложена на нашествията на някоя по-силна държава.

 

Босна и Албания биха могли лесно да се изолират от империята поради релефа на Западна Турция и малкия брой проходи, които служат за съобщение между тази ѝ част и Тракия. Във всеки случай това са провинции, които имат добре определени естествени граници, освен ако не се изменят малко някои от тези на Херцеговина и Далмация и не се отдръпнат или поставят напред малко границите на турско и унгарско Хърватско.

 

При все това обаче, преуспяването на Босна и Албания сякаш би било осигурено само ако първата се обедини с Далмация, а втората — с Гърция. Босна би могла да стане придатък на Австрия или отделно княжество, което би се радвало на особени привилегии в търговията си с Далмация и от износа и вноса си през тази страна. Тези концесии са от голям интерес за двете страни и колкото биха обогатили Босна, толкова биха повдигнали блясъка на далматинските морски пристанища. Тази австрийска провинция би станала източник на доходи за владетеля ѝ, вместо да му бъде в тежест. От друга страна, ако би се направила грешката да се продължи затварянето на Босна в континента, то тази страна, напредвайки в цивилизацията си, каквото и да стане, сама би се освободила, защото ще има всички възможности за това. В нашия век пътят, водещ към цивилизацията, може по един или друг начин да преодолее навсякъде всички прегради на една погрешна политика.

 

Ако Черна гора можеше да бъде присъединена към владенията на княза на Херцеговина и Босна или към Австрия [50], от страна на Албания биха могли винаги да се очакват трудности, в случай че тези провинции се изплъзнат при подялбата им от ръцете на княза. Като отделно княжество или пък присъединено към гръцкото кралство, Черна гора ще придаде на източната гръцка граница едно непропорционално удължаване в сравнение е големината на кралството. Местоположението на Монастир с проходите му на запад е такова, че ако е в ръцете на друга си-

 

464

 

 

ла, би продължило да улеснява откъсването на Горна Албания от Гърция.

 

Подчиняването на албанците на босненци или на сърби е също съвсем неизпълнимо и дори в разрез с природните граници. Следователно би могло да се предложи създаването на една малка държава от Горна Албания или присъединяването ѝ към Далмация, при условие че албанската и босненската граница не прехвърлят, както в днешно време, билото на Скордус. [51] Останалата част на Албания би станала гръцка и би граничела със Скумби, като в същото време това царство би придобило Тесалия и дори би взело естествените си граници с планинската верига, която разделя Южна и Приморска Македония от северната ѝ част. Ако отидем по-далеч, би трябвало да възстановим Византийската империя, което е неосъществимо, тъй като гърците и българите не се разбират помежду си, нещо, което ще обясним подробно по-долу.

 

И накрая, описанието ни за конфигурацията на Балканите, на Деспот-Даг и на Текир-Даг ни сочи, че е почти непозволено на голямата политика да отдели тракийските равнини от останалата част на империята, за да се даде просто една зестра на някой или друг азиатски владетел и да се постави столицата на Европейска Турция в Солун. Ако Османската империя би трябвало да рухне, естеството на релефа и на населението ѝ ще издържат на подобно подреждане; тези, които биха владели двете планински вериги, биха станали скоро господари на Тракия и дори на Босфора и не биха могли да се противопоставят на тази естествена необходимост.

 

Всяка турска провинция, която образува едно завършено цяло (може да се допуснат от 8 до 9 княжества), няма да представлява едно дълготрайно разрешение, тъй като колкото повече такива провинции биха се създали, толкова повече ще се появяват поводи за раздори, интриги и чужда намеса. Значи изглежда много по-благоразумно националностите да се групират, отколкото да се съберат в държави, какъвто би бил случаят с Македония, Тракия и Албания. Обаче в Турция има пет народа, от които два (сърбите и албанците) са разделени всеки за себе си на две, докато другите два — сърбите и българите, се различават твърде малко помежду си. Това е единствената правилна основа, на която може да се съчетаят детайлите на релефа в Турция, за да се извърши едно разумно разделяне на тази империя. Следователно, ако чужди князе присъединеха части от империята към своите държави, би било пó за предпочитане да се сдобият с една цяла нация, отколкото да я разделят на две, за да няма място за постоянни съжаления от поколение на поколение. Ето защо може да се твърди, че ако Босна не стане независима, би било по-добре Австрия веднага да присъедини всички сръбски области, а не да се отдели само сегашна Сърбия. Гра-

 

465

 

 

ниците на тази държава биха станали още по-добри и сърбите биха се обединили, което е желанието на всички патриоти от тази нация (с. 36—56).

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

1. Броят на чуждите пътешественици, посетили Османската империя през XV—XVIII в. и особено през XIX в., в същност никак не е малък. Защото само френските пътешественици преди Буе са няколко десетки.

 

2. Касае се за многонационалната Австрийска империя.

 

3. През 1826 г. по заповед на султан Махмуд II е унищожен еничерският корпус.

 

491

 

 

4. Касае за публ. в. 1854 г. Сборник от маршрути — вж. тук по-горе.

 

5. Буе говори за следните пет езика: турски, сръбски, албански, гръцки и влашки (румънски), на които обикновено дава някои наименования и термини. Той е включил и бълг. ез., понеже го е ползувал и не е различавал твърде славянските езици, особено сръбския и българския.

 

6. Осемте народности вероятно са изброените преди това от автора — турци, гърци, сърби, албанци, власи, българи, босненци и херцеговинци.

 

7. Думата е вероятно за зачестилите националноосвободителни акции в тези земи, особено избухналите две въстания в Сърбия (1804, 1815).

 

8. Авторът има пред вид националнореволюционните борби на гърците, достигнали своя връх по време на Гръцкото въстание (1821—1829).

 

9. Вук Стефанович Караджич (1787—1864) — сръбски филолог, етнограф и фолклорист, сръбски възрожденски деец.

 

10. За създаването и развитието ѝ има особени заслуги и френският славист Сиприан Робер (1808—1878), пътувал също из българските земи.

 

11. Става дума за везирите Хюсрев Мехмед паша — 1839—1840 и Мехмед Емин Реуф паша — 1839—1840.

 

12. А. Буе също се придържа към традиционната римска областна географска номенклатура и под „България” разбира само една несъществувала в действителност провинция в античността и при османското административно устройство. Той определя земите между Черно море, Стара планина и Тимок (поради държавната сръбско-турска граница) — Добруджа, дн. Северна България, Софийско, Нишавско и долината на Българска Морава, т. е. двете Мизии — Горна и Долна.

 

13. Римската провинция Горна Мизия била разположена по десния бряг на Дунава между реките Цибрица и Колубара.

 

14. Имат се пред вид руските преселници-староверци, представители на различни верски секти (старообредци, скопци и пр.), които поради гонения от страна на царската власт са се изселили в .края на XVIII и началото на XIX в. в. съседни и по-далечни страни. Настанилите се в делтата на Дунава и в Добруджа са известни под името „липовани” („липоне” на малоруски означава търговия) поради продажбата на ловената от тях риба, а според други — поради писмената на липова кора, където били записани техните обреди и обичаи. Липованите образували отделни общини и запазили някои от старите си институции (като напр. съдиите си).

 

15. Дн. с. Камено поле, Врачански окръг.

 

16. Проходът Вратник, известен през средните векове като Сидера.

 

17. Изопачено от Ичера, с. Сливенски окр., а се има пред вид Мокренският, дн. Аврамоски проход.

 

18. Думата е за Руско-турската война 1828—1829 г. Твърденията на Буе за руско подстрекателство на тези движения не са твърде основателни, защото в Руско-турската война от 1828—1829 г. напр. поради опасенията на царско-помешчическите среди от размаха на народното движение през първата част на войната руското командуване съзнателно отклонява спонтанните опити на българите да съдействуват с оръжие в ръка в помощ на руските въоръжени сили (вж. В. Д. Конобеев, пос. съч., с. 189 и сл.).

 

18a. Като не може да пренебрегне фактите за голямото влияние на Русия сред балканските славяни, Буе, повлиян от официалната антируска позиция на френската политика, прекалено акцентува върху това, че руските управляващи среди се стремят да подчинят балканските освободителни движения на плановете си за господство в Леванта и дори да анексират балканските земи. В същност в руските политически планове е стояла задачата за създаване на самостоятелни балкански държави, опора на нейното политическо влияние в тази зона.

 

19. Това е Мустафа паша от могъщия феодален род на Бушатлиите, който произхожда от стария албански феодален род Дукакин. А. Буе има пред вид този немюсюлмански местен произход на Мустафа паша, като погрешно го свързва със Сърбия (Г. Л. Арш, И. Г. Сенкевич, Н. Д. Смирнова, Краткая история Албании, с. 57 и сл.).

 

492

 

 

20. Вж. за това тук бел. 288 на с. 439.

 

21. Проходът Ротертурпас, дн. Турну Рошу — проломът на р. Олта в Карпатите.

 

22. Отнася се до битката при Кенирмезьо на р. Марош. Трансилванските войски били предвождани от Стефан Батори и Пал. Кипежи. През 1495 г. предводителят е Ст. Телеки.

 

23. Според Пожаревацкия мирен договор.

 

24. Според Белградския мирен договор.

 

25. Отнася се до североизточните разклонения на Родопите.

 

26. А. Буе се ръководи по съобщението на Г. Пахимер за участието на т. нар. „власи” във въстанието начело с Асен и Петър в 1186 г., а този византийски писател назовава с това име поначало българите. Много автори от този период определят като „власи” неуседналите скотовъдци, често без разлика на етническата им принадлежност.

 

27. Османското име на Бистрица, дн. Халиакмон.

 

28. Западноевропейското име на географски комплекс, съставен от Рила, Пирин, Западните Родопи и техните предпланини.

 

29. Заселените в тези краища тюрки не са османски турци, а предимно юруци.

 

30. Има се пред вид Пирин планина.

 

31. Славянското име на гр. Корча, HP Албания.

 

32. Качанишкият проход.

 

33. Наречка планина, преименувана дн. Вернон — южната част от Западномакедонските планини, съставена от Вич, Снежник (дн. Синецикон и Буранос). Проходът от Костур за Кайляри (дн. Птолемаис) е между първите две планини. Следва да се различава от Немерчката планина, разположена на юг от средното течение на р. Воюса (дн. Вьоса).

 

34. Неуточнено.

 

35. Пл. Бабуна и седловината Плетвар.

 

36. Планината Гребен, дн. преим. Хасия.

 

37. Градец на десния бряг на р. Бистрица в Сервийско, Южна Македония, Гърция.

 

38. Славянското име на гр. Гостивар във Вардарска Македония, СР Македония.

 

39. Баба гора, дн. Баба планина в северната част от Западноалбанските планини.

 

Като краен и значително открояващ се масив над Пелагонийското поле е дало името си на комплекса от планини: Суха гора, Галичица, Лешница, Бигла, Пелистер, Баба, Турйе, Илинска и др., наречен от Теофилакт Охридски Багора и Багулатус от Фулхер Шартърски.

 

Вж. П. Коледаров, За местонахождението на средновековния град и областта Девол Paleobulgarica, 1980, кн. 2. Срв. В. Н. Златарски, Багора-Бабагора — Bagulatus. Сб. в чест на Ан. Иширков (Изв. на Бълг. геогр. д-во, т. I, 1933, с. 187—190), който ги отъждествява с Мали Шпатит и Мокра, между р. Девал и Шкумбини.

 

40. Gryka (произн. „грюка”) на алб. означава „проход” и не е ясно кой от множеството теснини е имал пред вид Ами Буе.

 

41. Османо-турска деформация на гр. Горица, дн. гр. Корча.

 

42. А. Буе има пред вид въстанието в Южна Албания, организирано от привържениците на Али паша Янински (Г. Л. Арш, И. Г. Сенкевич, Н. Д. Смирнова, пос. съч., с. 73 и сл.).

 

43. Дн. гр. Саранда, HP Албания.

 

44. Жителите на областта Македония, в основната им част българи.

 

45. Средновековна крепост, твърдина на Георги Кастриоти (Скендербег), при дн. с. Коджаджик, в обл. Жупа, Дебърско, Вардарска Македония, СР Македония.

 

46. Име на албанците.

 

47. Старо българско име вероятно на Вирйея на р. Осум, югозападно от гр. Берат, HP Албания.

 

493

 

 

48. Вероятно А. Буе има пред вид подписания в Лондон протокол на Англия, Франция и Русия (7. V. 1832 г.), с който се потвърждава независимостта на Гърция (Г. Палеолог—М. Сивинис, Исторический очерк народной войны за независимость Греции и восстановлення королевства при вмешательстве великих держав Росии, Англии и Франций, II, СПб., 1867, с. 191—194).

 

49. А. Буе неправилно чертае тези граници на гръцката народност. Специално районът между Мелник и Костур е населен с многобройно българско население.

 

50. Явно е, че А. Буе не изхожда от предпоставката за националноосвободителните тежнения на населението от тези райони, а от перспективите за стопанското им развитие и преуспяване или конфигурацията на терена.

 

51. Изопачено от Скардус — античното име на орографския комплекс Шар—Скопска Черна гора.