Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel ditineraires dans la Turquie d’Europe)

 

ТРАКИЯ

 

9. МАРШРУТ ОТ ТАТАР БАЗАРДЖИК ИЛИ ОТ ФИЛИПОПОЛИ ЗА БУРГАС ПРЕЗ КАЛОФЕР, ЕСКИ-ЗАГРА, ЯМБОЛИ И АЙТОС

10. МАРШРУТ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ ЗА САЛОНИК ПРЕЗ ТЕКИР-ДАГ И СЕРЕС

 

9. МАРШРУТ ОТ ТАТАР БАЗАРДЖИК ИЛИ ОТ ФИЛИПОПОЛИ ЗА БУРГАС ПРЕЗ КАЛОФЕР, ЕСКИ-ЗАГРА, ЯМБОЛИ И АЙТОС

 

Една алувиална равнина, много еднообразна и почти безлесна се разстила на север от онази част на Марица, която е между Татар Базарджик и Филипополи. Тя се напоява от шест реки. Харман-Дере, Козлу-Дере [154], Труча, съединена с Алван-Дере, Кумсу-Дере [155] (долина с река през пясък) и Вопче на г. Киперт или Йопсу [156] от виенската карта. Ако се тръгне от първия град, са необходими 24 1/4 часа, за да се стигне Ески Загра, докато от Филипополи пътуването е от 19 1/4 часа. Най-краткият пъг от Филипополи е естествено този през Папазли, Чирпан и Паша-Дере [157] в горния край на Служю-Дере, който г. Киперт именува със Сасли-Дере [158]. Това е преход от 15—16 часа. Г. Фрер и един жител на Турция, които бяха минали през различни пътища, бяха любезни да ми съобщят за това някои подробности. Ако се тръгне от Татар-Базарджик, се приближаваш до ниските възвишения, които отделят непосредственото подножие на Висока Стара Планина от алувиалната равнина. Там се преминават един след друг шестте ѝ планински реки. Срещат се там, или по-скоро се преминава край доста села, най-вече български, някои от които са само на картите, като Черна гора на Комлу-Дере, Карамустафалар на Кумсу-Дере, Демирджилер [159] и Павла. Други села остават скрити, особено в гористите долини, възкачващи се към Висока Стара-Планина (Коджа-Балкан).

 

От Павла [160] се отива в Илиджа или Лиза в долината на Рашка, която носи тук или по-надолу турското наименование Вопче. Ако се тръгне от Филипополи, се стига Илиджа чрез Чобан-Бунар [161] (овчарски кладенец), като се върви по долината на

 

314

 

 

Вопче. Там има топли хидросерни води. Очевидно е, че картата на г. Киперт е погрешна в този пункт от пътя, а виенската е доста точна, защото г. Фрер ме увери със сигурност, че след като се премине водоразделът при изворите на Рашка и на Тонджа, се минава селото Калофер. При това аз сам видях този планински прелез от горната равнина на Тонджа нататък и прецених, че височината на съседните гористи планини е 2900 фута височина. Но тъй като Илиджа е още в планината (на 1500—1600 фута?) и басейнът на Тонджа е с височина 1700 фута, се достига до заключението, че този прелез преминава през доста дълбока празнина, съпоставена най-малко в сравнение с Висока Стара планина. От този прелез (на около 2200—2400 фута?) долината с изворите на Тонджа води доста постепенно пътешественика чак до алувиалната и раззеленила се равнина на Шипка и Кезанлик, откъдето съвсем напряко се минава през последния град. По този път има множество села, аз сам видях някои. След като съобщих маршрута от Кезанлик за Ески Загра, си представям, че тръгвам от този град. Върви се на изток покрай подножието на северната верига на Ески-Загра и се преминават редица градини и хубави насаждения. На 1/2 левга от града се прехвърля едно свързващо варовиково възвишение и се преминава през река, която тече от север към юг. На 1 1/2 левги след това е селото Реста [162] и след него село Дурбок [163], населено с мюсюлмани и разкрасено с орехи. Друга река преминава през пасищата, като също излиза към север, или от източното продължение на веригата при Ески Загра. Тези планини изглежда, че са 1000 фута високи и около основите им има хълмове от по 400—500 фута височина. Те се наричат в онзи край, както се говори, с името Градица.

 

На 3 левги от Ески-Загра има на север от пътя едно турско село с джамия и един от тези особени стражеви постове, където първият кат се издава над една квадратна кула, която го поддържа. Той бе съвсем разрушен. Равнината, в голямата си част от пасища, изглежда наклонена малко към запад. Там има една рекичка, която тече от север към юг. Вляво остава селото Киркьой, разположено при излаза от една варовикова теснина на 1/4 левга разстояние от пътя. Кара-Бунар (черната чешма) [164] е друго село на 3 левги от Ески-Загра и малко по-нататък след 1 1/2 левга на север от пътя — друго турско село, откъдето идва рекичка, течаща на север — юг.

 

Веригата на север от пътя се снижава значително, като се почне от тези околности, и на известно разстояние от планините посажденията oтстъpват място на обширни пасища с чернозем, белег за древни водонаходища. Там се отглежда много добитък. Кладенците, които копаят там, съвсем нямат добра вода, защото подобно на унгарската пуста и тук не ги изкопават твърде надълбоко.

 

Йени-Загра е малък турски градец, който с незастланите

 

315

 

 

си и твърде широки улици прилича доста на унгарско село. Изглежда, че има около 1000 жители. Има джамия и аянин. Понеже е заобиколено с великолепни пасища, човек би помислил, че би трябвало да има масло. Но в Турция нищо не ни очуди повече от това прясно масло в Йени-Загра, защото не видяхме такова никъде другаде. [*]

 

Планините, които се виждат на север от Йени-Загра, се наричат Баир-Даг и изглежда да са 300 до 500 фута височина. На 1 левга на югоизток от същия градец започват малките възвишения, които продължават чак докъм Ямболи. Те се показват във вид на удължен хълм, 150—200 фута висок, и се разстилат от североизток към югозапад на разстояние от 1 левга. По-нататък на изток в равнината се различава втора поредица възвишения или по-скоро два планински хребета, които дават вид на слети в един. Височината им, изглежда, достига до 100—300 фута и те заемат разстояние от 2—3 левги дължина.

 

Плодородният чернозем продължава отвъд Йени-Загра и широкият, но незастлан път е прокаран през житни нивя, които се разстилат до безкрая. В дъждовно време този път ще да е недостъпен. Това е глината именно, която използуват за печени на слънцето и смесени със слама тухли, нещо доста показателно за това, че климатът на Румелия е твърде сух, тъй като подобни материали биха се разпаднали на кал, ако ги поставеха при толкова влажна атмосфера, каквато е в Англия.

 

На една левга от Йени-Загра на север, на 1/4 левга от пътяг остава турското село Хадидже [165] и на Чч левга оттам сме вече доста далеч от планините, които се разстилат почти от запад към изток, за да може да се прецени височината им. Минава се край малко усамотено възвишение, 60 фута високо, което се състои от древен интермедиерен компактен варовик. На две левги от Йени-Загра едно минаре бележи на север в подножието на планините турското село Асоли. Тези оголени възвишения изглеждат отдалеч не повече от 150—200 фута височина и между вдлъбнатините там се забелязват от време на време иначе твърде извисените и залесени била на Балкана.

 

В тази част от пътя има обширни нивя с бобовото растение леплеб, нещо като бакла, която се яде само печена. Там се натъкнахме на един човек, който свиреше на гайда. Един стражеви пост с наддаден над долната част етаж бе в близост до един чифлик. Плетът му бе украсен с конски и волски глави..

 

Тази еднообразна равнина без дървета най-сетне бе пресе-

 

 

*. Преспахме при началника на пощенската станция, който ни уреди истинско Угощение за Турция, понеже към оризената пилешка супа бе прибавена и печена гъска, зелен боб, зелена салата и масло. Понеже нямаше вино, той влезе в преговори по този повод с доставчика на аянина или с друг местен жител, нещо, което ни докара посещението на няколко турски офицери. Този мил османец ни бе много обикнал и не ме пусна да си замина, без да проверя пулса на жена му, поставена зад вратата на двора му, болна, не си спомням от каква неизлечима болест.

 

316

 

 

чена за малко от една рекичка, протичаща от север към юг. Отвъд нея има огромно пространство, заето от един вид едро, диво, маслодайно растение с човешки бой (galega officinalis) [166]. Би казал човек, че нарочно е посадено, до такава степен то плътно покриваше местността. На 2 1/2 левги от Йени-Загра се преминава селото Менгели. И се стига до малка поредица трахитични хълмове, отчасти залесени и отчасти покрити със сухи пасища. Около средата му е разположено селото Кирмени, също с няколко османски жители и голям чифлик. Един българин поддържа там хан в някакъв хамбар.

 

Тук е насред път между Йени Загра и Исливне и между Йени Загра и Ямболи, или Ямбол, последният град, който се вижда напред почти на изток-югоизток, на 4 левги всред китки дървета в долината на Тонджа. За да се достигне до него, трябва да се мине през селата Кьопекли (кучешкото) [167], Бозадж [168] и Амсория [169], като се слиза по неголям наклон. Ако, напротив, се отива към Исливне, се изкачва на изток, на 3° северно от българското колибарско село Яякикьой [170], което се намира на една малка левга от Кирмени и по-точно — на невисокия планински прелез, откъдето се слиза в долината на Тонджа. Горички покриват склоновете на височините. Различава се едно село на брега на Тонджа и по-нататък се извисяват върховете на Балкана зад Исливне. За да се стигне до големия дървен мост и водениците на Тонджа, трябва да се върви покрай брега в продължение на цял час. От Ямболи се отива в Кафтан, като се минава през много нисък водораздел, едно от тези толкова чести възвишения в крайбрежната верига на Черно море. След това се върви през долината на Боклудзедере или Боклуджадере, за да се стигне до красивата котловина на Карнабат, окръжена с лозя и с хубава растителност. Карнабат е отделен от Айдос само чрез частично обработени възвишения. Неголямата им височина се откроява при пръв поглед поради съседството на Балкана, който не надминава 2000 фута. Айдос е разположен по източната страна и при излаза на една долина, която се възкачва към балканското подножие и е оградена с голи скали, прилични на древните базалтни изтичания в Оверн. Айдос е много пострадал през последната война, базарът му вече не съществува, центърът на града е пълен с развалини и извън това чумата и емиграцията намалиха неговото гръцко и българско население. Не се изчислява на повече от 3000 души. Рекичката в долината прекосява града. Един каменен мост е направен там и на източния бряг в подножието на хълма е аянският конак с харема му. Срещу това жилище, окръжено със стени, има малка джамия. Гърците живеят най-вече в противоположния край на града. Аянинът ни посрещна с много учтивост и с турските обноски на висшето общество, при все че до неотдавна той е бил само татарин на силистренския паша.

 

От Айдос за Бургас областта е покрита с необработени рав-

 

317

 

 

нини и отделени от продължението на вулканичните хълмове, [находящи се] близо до Айдос. На една левга от този град, в североизточния край на първата равнина се вижда селото Кади-Кьой в подножието на хълмовете. После се прекосяват каменливите възвишения, сред които има малка рекичка. Спускайки се, се стига на 2 1/2 левги от Айдос до минерални хидросерни бани [172]. Сградата има само едно помещение и е усамотена сред безплодна равнина, в чийто край блестят водите на Бургаския залив. На 1/2 левга на север има няколко къщи, в които живеят петима турци и двама българи. Там пребивават семействата на двама-трима души, свързани с баните.

 

Няколко коли, влачени от волове, бяха се разположили наблизо със скрити в тях туркини. Чумата бе попречила в 1837 г. да дойдат хора тук за бани и дори не бяха построени дървени къщички, които обикновено изграждат за продажба на различни вещи или необходими неща за пътниците. Трябва да си призная, че е необходимо да си османец или болен, за да се настаниш в тази пустиня, където единствените източници са кафенето и един кьошк, непокрит и издигнат срещу банята.

 

След като се изкъпахме и с отвращение видяхме някои мюсюлмани, които си позволяваха да перат мръсното си бельо в банята, ние седнахме по турски на чардака, за да вечеряме, и задоволихме любопитството на османците с новините от страната на гяурите (вж. моята по-късна преживелица в моята Turquie dEurope, т. 2, с. 475) [*].

 

 

*. Ако пътеката между Кезанлик и Ески-Загра през Харманкьой [176], Хамурзуца [177] и Адатене наистина съществуваше, името на колибарското селище Лиша или Илиджа? може би обозначаваше там минерална вода.

 

 

 

10. МАРШРУТ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ ЗА САЛОНИК ПРЕЗ ТЕКИР-ДАГ И СЕРЕС

 

Този маршрут започва от Константинопол през Ески-Ерекли [173], Родосто, Айнаджик, Галиполи до Малгара (с. 144—148).

 

За да се стигне от Малгара до Кешан, се преминава през долина, за да се достигне до друго плато. На 1/2 левга от Малгара вляво остава селото Рузгяр [174] (вятър), а на 1/2 левга по-нататък Алиш-Кьой [**] [175]. На юг към морето има възвишение, което е малко по-високо от платото, на което сме, и е покрито с горички от дъбове. Най-високата точка на платото е на 1 1/2 левги преди Кешан, но има съседни възвишения, които са 100—150 фута по-високи или 1365 фута над морското равнище. Слиза се от това диво плато в една долина, която се разстила от изток към запад, в същата посока, в която са разположени възвишенията. Голямото българско село Булгарскьой е разположено там и водохранилищата му подсказват, че водата е рядкост в тази камен-

 

 

**. На картата има Атешкьой. Кое е вярно?

 

318

 

 

лива терциерна почва. За да се стигне там от Кешан, се върви покрай подножието на малки островърхи хълмове, покрити с храсталаци. Използува се за целта коритото на малка, пресъхнала през лятото планинска река, която идва от тези възвишения и е с каменисто корито. Върви се по тази урва и се прекосява на запад едно възвишение, отвъд което се виждат напред на едно плато 40-те вятърни мелници на Кешан, наредени като войници.

 

Кешан (тур. Руз-Кьой или Руш-Кьой е доста жалко градче с около 2000 жители. В околностите му има малки хълмове, от които единият на север е Мал-Тепе (Малкото възвишение). Тамошният аянин има доста обширен конак и един харем. Не е останала нито следа от древното византийско укрепление. Мензилът, или пощенската станция, се представя пред пътника като много долнопробна и мръсна сграда. Обширният чардак ни се видя за предпочитане, особено във време на чумата, пред тези стаи, които не бяха метени от доста дълго време. В замяна на това пред нашето жилище имаше един разкошен източен платан, който хвърляше сянка върху хубава чешма с голямо кръгло, добре запазено каменно корито. Тъкмо там за пръв път избухна разпра с татарина, причинена от неточността на картите при изобразяването долината на Марица и местоположението на Термолица и Ипсала, които г. Викенел бе най-сетне установил. За да сложат край, виждайки нашето упорство, началникът на пощенската станция и татаринът млъкнаха най-накрая и основателно можеха да ни считат за малко побъркани (дели).

 

На една левга от Кешан се намира Йени-Кьой, разположено на ниско плато, малко под това на Кешан. Понеже ни изненада буря, ние се приютихме в един чифлик, където бяхме добре приети от един турчин, воювал срещу русите и ранен там. Много лек наклон изцяло в пасища води от Акор-Кьой, гръцко колибарско селище, почти до една левга на юг от Ипсала и на брега на голямата Маричина равнина. [*]

 

Равнината чак до Марица е местност с блата и пасища, откъдето островът Самотраки произвежда величествен ефект. Марица се минава на една солидна лодка. Преспахме във Феред у много симпатични гърци. Този градец, за който вече говорих, има също две вятърни мелници. На две левги оттам, на югозапад в Илиджа (Лъджа на г. Киперт) има хидросярна минерал-

 

 

*. След доста обилното пиене на вино моят татарин бе забелязал, че слугата ми, някогашен сръбски полицай, бе си задържал две-три пари от това, което бе по сметката ми. Той го упрекна много остро за тази дребна кражба, както и за това, че бе оставил да загинат конете ми в Константинопол поради чисто безобразие. Освен това, понеже отдавна търсеше случай да му покаже властта си и да унижи славянската му гордост, той го шибна леко с камшик. Моят сърбин, вбесен, сложи ръка на револверите си, но турчинът бе по-пъргав и зареденият му пистолет бе в ръката му, преди онзи да бе измъкнал от пояса си единия свой [револвер]. „Стреляй, ако можеш, му рече той хладнокръвно.” При тези думи слугата ми се отрезви, защото сигурно бе, че татаринът щеше да го улучи.

 

319

 

 

на баня [178], в която местните хора отиват най-вече през май да провеждат десетдневно лечение. На една левга на запад от Илиджа е селото Хайнлар [179].

 

Пътят от Феред за Кавала (Кавал?) (на турски и албански овчарска кафала) [*] е прокаран през нещо като крайбрежен път над морето и последните склонове на Родопите. Там се преминават по брод доста планински реки. При все това освен при Макри и Кавала тази тераса е много широка, за да може да се сравни този път с крайбрежния път в Италия. Съседните острови и тук-там гръцки, български или мохамедански села в планината се прибавят към очертанията с морски изглед, по продължението на този бряг. При все че не бях направил прехода от Феред до Кавала, смятам да прибавя моите сведения към посочванията на картата на г. Киперт, защото те се основават в голямата им част на едно още неиздадено резюме на г. Викенел.

 

Обикновеният път минава далеч от морето във вътрешността на областите от Перистерия [180] (Гълъб, тур. Гьоверджилик) и пресича последователно четири планински реки, а именно Илиджа-Дере (Луцу-Кьой-Дереси на Викенел) и Бодама-Чай в Перистерия, които се вливат в морето между Феред и Макри и извират на южната страна на Мукате-Яйла, един от източните краища на Родопите. Недалеч от Перистерия на североизток остава селото Шапчилар, докато има едно Шапци, или Шап-хане, на север от Ярдимли-Тепе на пътя от Шапчилар за Koмулджина. Това са селища, където се извлича стипца от трахитичните скали, защото Шап означава на турски стипца. По-нататък, като се мине малък вододел, се слиза между две планини по протежението на една планинска река в Кьопекли-Кьой (кучешкото село). Оттам вече не напускаш бреговете на Егейско море и подножието на много стръмния склон на планините. Прекосява се Ярдимли-Дере, която се спуска от върховете Коджа-Яйла и Токачик, и след три други планински реки се стига Комулджина (тур. Гюмюрджина) и алувиалната равнина със солниците ѝ. Това е резултат от свличането на много сипеи. В Нарли-Кьой се преминава Куру-Чай (сухата река), която тече от север на юг между планините Карлук на изток и Кара-оглан на запад. Стига се Яфи-Кьой на тази река и надясно остава Борнхане в подножието на планината [разположено] на една планинска река. Оттам до Дербенд пред подножието на високите планини навред е една алувиална равнина, която е само делтата, образувана с течение на времето от Карасу. Това е съвсем аналогичен случай, както с равнината на Комулджина. Ако можеше да се махне водата на двете места, би останало това, което тиролците наричат морени, а французите от Дофине и Савоя конус от отломки. Карасу, или Места, е една

 

 

*. Маршрут, набелязан според бележките на различни пътешественици.

 

320

 

 

от най-големите реки на Родопите. Главните ѝ извори са според г. Викенел Белица и Иокурут до Разлог и главният ѝ приток Доспада-Дере, отделен чрез високата Доспада-Яйласи от дългия и красив пролом на Късдербенд на Карасу между Неврскоп и Елешница. Остров Тасос се показва като голям извисен и стръмен масив, над който са върховете Илнос и Хипсария — 3255 фута височина.

 

От равнината на Карасу до Кавала, градец с 2000 души, пътят върви непосредствено до морето, като подножието на планините навлиза във водата. Пътят от Кавала за Серес минава през Прависта (тур. Пирауща), пресича котловината на Ангиста или през Орфани в южното подножие на много високия връх Пилав-Тепе или Пирнари [181]. Прехвърля се Стримон при развалините на Мармара [182] и на Йени-Кьой и се върви покрай него чак до Мармара. Този завой се прави поради блатата на Тахино и оризищата покрай Стримон до излаза от Ангиста. Може също да се стигне до Серес през малкото възвишение зад Кавала през Драма, Зихна и южното подножие на Меникион. Котловината на Ангиста е само голямо задънено място на Сереската котловина или тази на Долни Стримон. През нея минават Ангиста и многобройните ѝ притоци. Един от главните е Мутница. Той извира съвсем оформен от варовиковата планина на Боздаг, който отделя долния басейн на Ангиста от този по-нагоре от Лиса. Този последният е ограден на север от билата на Алиботуш и на Страгач, на запад от Чаирли-Балкан и на юг от Сминица и Боздаг. Всички тези води се вливат в Катавотрон, под Боздаг. Това е откритието на г. Викенел (вж. Les Archives des Missions étrangères, 1851 г.). Равнината на Ангиста е много блатлива и дава много пиявици за търговия. Съществува едно разрушено укрепление към Прависта.

 

През Серес минава Тутли-Су [183], която извира в подножието на върха Зимница и тече между Миникион и предпланината на Чаирли-Балкан. Долината на Тутли-Су образува връзката между Серес и Лиса. Серес е главен град на малък пашалък, някога наследствен, начело на който сега е един мюселим. Като се има пред вид много планинската му част в Родопите, той не ще да има повече от 100 000 души, включващи доста гърци главно към Серес. Но плодородието на котловините му го прави отчасти един от най-цветущите райони на Турция. Драма, Мелник, Демир-Хисар, Неврекоп и Лиса са селища на главните аяни. Серес е открит град с над 25 000 души. Има обширен конак за пашата, дузина джамии, гръцки черкви, два значителни базара, фабрики за памучни платове и кърпи. Износът на памук го прави един от най-търговските градове в Турция. Търговските пътища от Серес за Салоник и от Серес за Дубница са доста използувани и главно през зимата има движение по този от Серес за Филипополи през Неврекоп. Лятно време там има опасност от разбойници. За нещастие близостта на оризищата и блатата прави Серес нездравословен през лятото, поради което

 

321

 

 

заможните хора отиват да живеят оттогава в летните си къщи по склона на хълмовете на Серес, където има лозя. В околностите на този град пашата има градина, някога собственост на могъщите и наследствени бейове на Серес. Последният бей Исмаил бей, баща на Юсуф паша, този, който предаде Варна на русите и бе паша на Белград до 1839 година, когато умря във Видин. Манастирът „Св. Иван” (Агиос Янис [184]) на югозападния край на Меникион е място за разходки, откъдето се наслаждаваш на приветлив изглед, контрастиращ с оголеността на варовиковата планина на Меникион, с най-малко 2400 фута височина. От друга страна, ако се изкачиш по нея от манастира или през долината на Тутли-Су, виждаш под теб голяма част от крайморска Македония. Картината е окръжена от море, планините на Халкидика, Тесалийския Олимп, планините на Централна Македония и снежния Периндаг. Вътрешността пък е заета от по-малките възвишения между котловината на Вардар и Стримон и особено от великолепната и голяма равнина на Серес, покрита с посаждения и села.

 

Ако иска човек да отиде направо от Кавала в Салоник, може да се мине през Орфани и Клисали [185]. Прекосява се устието на Стримон по един мост и се върви покрай морето в подножието на височините до хана на Ромели-Богаси. Оттам има красив изглед над залива Орфано, последните брънки на Родопите и остров Тасос. Остатъкът от този път до Лангаса е по северната страна на нещо като голяма надлъжна долина, която отделя две напълно различни планински системи, а именно тази на Халкидика от тази на Македония. Веригите на Халкидика вървят от северозапад към югоизток, а тези на Македония — от запад-северозапад към изток-югоизток. В тази забележителна равнина са двете недълбоки езера на Бедчик [186] и на Свети Василиос или Лангоса (Серишин). Между този градец и Салоник остава да се премине само едно необработено и безводно възвишение.

 

Салоник (сл. Солун, тур. Селяник) е предшествуван от обширно гробище и нещо като предградие. Пътят, доста широк, е само тук-там с разрушена настилка и е окръжен с градини, заобиколени с големи стени. Стените, които отделят имотите, са от пръст и много ниски. Една дебела, висока и с бойници стена обкръжава града. Тя е построена на брега на морето и е опряна на висок връх между високия му склон, на който е разположено старото генуезко укрепление. Салоник е вече с 60—70 000 души, а именно: 30 000 турци, 20 000 евреи, 10 000 гърци и 10 000 души от други националности, включително доста арменци. Има турски, гръцки и европейски квартали. И тук не липсват чаршии и чешми. Има дори някои старини (вж. моята Turquie, т. 2, с. 353). Пристанището е само открит залив и на брега има големи, доста посещавани кафенета. Изгледът от този пункт е много хубав над ниските височини на Халкидика и над масива

 

322

 

 

Олимп или Шеле на турците. От вечните му снегове се ползуват кафеджиите на Салоник. Улиците на този град са зле постлани и нешироки. Всяка къща там има двор. Европейският квартал е с каменни едноетажни къщи, с остъклени прозорци и боядисани капаци. Консулствата на Франция, Испания, Австрия, Англия и Русия са още по-добре построени сгради на два етажа. Би ги взел човек даже за някакви [сгради] в Европа. [*] Имахме случай да разберем, че в Салоник не липсваше европейско общество. Сега, когато параходите достигат дотам, този град е доста посещаван от туристи, които могат да си съставят представа за голям турски град, извън столицата, без да се мъчат с пътуване по суша. При това има селища в околностите, които би трябвало да привличат чужденци. Бяхме поканени от едно гръцко семейство на музикална вечер, бяхме и у английския консул, където изглежда да беше в този момент най-търсеното сборище. Голямото неудобство на Салоник изглежда, че са малкото средства за спирането на пожарите, защото френският консул ми каза, че постоянно бил принуден да подрежда най-ценните си книжа, преди да отиде на курорт, от страх пред пожар. Повечето от консулите и богаташите имат летни къщи отвъд залива — на юг от Салоник, или в теснините в подножието на Кортиаш, планина, висока 3894 фута — на югоизток. Баните със сярна вода в Солун са на изток от Серес, в долината на Василика отвъд тези полета, долина, чиито води извират от връх Холомонда. Търговията на Салоник е много обхватна и се състои в пратки памук, коприна, дървено масло и др. Има и бояджийници и работилници за платове. Салоник е главен град на един богат и твърде значителен пашалък. Населението му вероятно достига до повече от 250 000 души и може би по-малко от 300 000 души. Верия, Ниауста, Водена, Кепиния [187], Йенидже-Вардар, Дой-

 

 

*. Настанихме се при един кафеджия, където намерихме на първия етаж стая с диван, маса и няколко стола, нещо ново за нас. Отстрана имаше малка непроветрена стаичка и един покрит с асма чардак. Специално ни предупредиха да не спим навън, нито да оставяме отворени прозорците, за да не хванем треска. В долния кат на къщата имаше билярд. Но можахме да си доставим само лимонада и кафе. За щастие насочиха пи към един швейцарец от Нион, господин Бове, който държеше тогава със жена си, бретонка, нещо като гостилничка. Г. Бове е бил военен в един френски полк, после служещ комисионер, след това учител по езици. Той беше от типа на онези авантюристи, които съставляват голямата част от франките в Ориента. Освен това той се отнесе към нас много добре, за три франка имахме три яденета и при него можахме да забравим, че сме в Турция, защото нищо не ни липсваше, дори масите и столовете. При все това една огромна стъкленица с десетина бутилки вино в нея ни смая и сладкото самоско вино, по пет су бутилката, бяха ново, много приятно изживяване след умората ни. Слугинята на тази необикновена двойка, и двамата от тях доста пълни, бе една кобургянка, под двадесет години, която бе пропътувала пеша Гърция до Солун, за да последва любимия си, дезертьор от баварската армия, който бе станал дърводелец. Един фанатизиран католишки свещеник се бе заел да я покатоличи, преди да се съгласи да я омъжи за избранника ѝ.

 

323

 

 

ран, Аврет-Хисар, Киркич [188], Платамона, Катерила, Либаново [189], Орфани, Низворо [190], Ларегови [191], Полигиро, Галатиста, Василика, Лангаса, Клисали, Бечнк са главните седалища, използувани от пашата. Доста компактно гръцко население има главно в Халкидика, разделен на шест окръга, а именно: трите полуострова Касандра, Лонгос и планината Атос (гр. Агиос-Орос, слав. Света гора и тур. Айнерос) и трите окръга Каламейра [192], на юг от Салоник, Касия, на север от залива Касандра, и Мадемохория, или Сидеро-Капса, в източната част. Остатъкът от населението на пашалъка се състои от значителен брой гърци и цинцари в югозападния дял, докато в другите окръзи преобладават българите, православни християни, при все че са смесени тук-там с малко сърби [193], както е във Водена. Мюсюлманите, било азиатци, било европейци, т. е. от славянски, гръцки или албански произход, са главно в градовете и градчетата, при все че има и някои села почти само с мохамедани. Чисто албанският елемент там е почти нищожен.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

154. Вер. Старата река, ляв приток на Марица.

 

155. Турското име на р. Пясъчник.

 

156. Изоп. име на р. Стряма, Гьопса. Последното е трансформация на Копсис — административна единица (хора) през Втората българска държава, чието средище — крепост със същото име, не е локализирана. Вер. тя е била разположена по горното или средното течение на Струма. Предполага се, че е била при с. Хр. Даново, гр. Сопот и др. (Вж. П. Мутафчиев. Стари градища и друмове из долините на Стряма и Тополница. Избрани произведения, I, С., 1973, с. 314—317.)

 

157. Изоп. от Али Пашиново, с. Свобода, Пловдивски окръг.

 

158. Изоп. от Саслидере, р. Сазлийка.

 

159. Изоп. от Демирджикьой, дн. с. Милково, Пловдивски окръг.

 

160. М. в землището на с. Поибрене, Пазарджишки окръг.

 

161. Вер. Овчеларе, дн. с. Климент, Пловдивски окръг.

 

162. Вер. с. Ръжево и Ръжево Конаре, Пловдивски окръг.

 

163. Вер. с. Даробас (Доробас), изселено към 1887 г.

 

164. Отнася се до с. Подслон, Старозагорски окръг.

 

165. Изопачено до неузнаваемост име на село.

 

166. Galega officinalis — среща се по влажните места из цялата страна. Сем. бобови — Papilonaceae.

 

167. С. Аврамов, Сливенски окръг.

 

168. Изоп. от с. Боздаилии, Сливенски окръг.

 

169. Изоп. от Хамзореи, с. Безмер, Ямболски окръг.

 

170. Изоп. от Яякьой, с. Николаево, Сливенски окръг.

 

171. Югоизточно от Айтос, изселено след Освобождението в земл. на дн. с. Миролюбово, Бургаски окръг.

 

172. Дн. с. Банево, Бургаски окръг.

 

173. Мармара Ереглиси, Турция.

 

174. Изоп. до неузнаваемост, село в Турция.

 

175. Изоп. от Аличкьой, село в Малгарско, Турция.

 

176. Изоп. от Армаганово, дн. с. Бузовград, Старозагорски окръг.

 

177. Изоп. от Хамзалари, дн. с. Борилово, Старозагорски окръг.

 

178. Минерални бани с развалините на гр. Траянопол, дн. Терма Лутра, Александруполско, Беломорска Тракия, Гърция.

 

179. Изоп. от Шахинлер, дн. с. Антия, Александруполско.

 

180. Изоп. от Перитор, на брега на залива Бистонада, Гърция.

 

181. Изоп. от Пърнардаг, или Кушиница пл., дн. Пангеон.

 

182. Развалини на античния Амфипол.

 

183. Р. Серовица.

 

184. Монасите в този манастир — „Св. Иван Предтеча” (Продром) са били предимно българи до 1913 г.

 

185. От Клисели, дн. с. Профитис, Лъгадинско, Югоизточна Македония, Гърция.

 

186. Изоп. от Бешик, дн. Волве.

 

187. Изоп. от Кампания. Не е селище, а област по долните течения на р. Бистрица (Халиакмон) и Колудей (дн. Лудиас) и десния бряг на Вардар, дн. преим. на Ематия.

 

188. Изоп. от Килкис (Кукуш).

 

436

 

 

189. Изоп. от Либяхово, дн. Фикира, Гърция.

 

190. Гръцка форма на Иззор, дн. Стратоники в Халкидическия п-ов, Гърция.

 

191. Изоп. от Леригово, дн. Арнея в Халкидическия п-ов, Гърция.

 

192. Изоп. от Каламария, обл. в Халкидическия п-ов.

 

193. А. Буе не е осведомен добре. Във Воден никога не е имало сърби.