Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel ditineraires dans la Turquie d’Europe)

 

БЪЛГАРИЯ, БАЛКАНЪТ И ТРАКИЯ

 

5. МАРШРУТЪТ ОТ СИЛИСТРИ ДО ИСЛИВНЕ ПРЕЗ РАЗГРАД

6. МАРШРУТ ОТ РУЧУК ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ ШУМЛА, КАРИНАБАД И АНДРИНОПОЛ

 

5. МАРШРУТЪТ ОТ СИЛИСТРИ ДО ИСЛИВНЕ ПРЕЗ РАЗГРАД

 

Силистри е крепост, разположена на плоския бряг на Дунава и в подножието на малки бърда. Там се вижда особено голяма джамия с високо минаре и десетина други джамии с минарета. Този град бе изгубил част от турското си население след завземането от русите, но след това отново беше населен. Някога наброяваше, повече от 20 хиляди души. Силистри е седалище на високопоставен паша, защото нему е подведомствен един от най-големите пашалъци, обхващащ цялата турска територия на североизток по протежението на Черно море, която преминава дори отвъд Балкана чак до Бургас. Населението на този пашалък вероятно достига до 200—300 хиляди души, доста малобройно с оглед на обхвата му, но областта Добруджа е твърде ненаселена. Основната част от населението е главно българско, но мохамеданите там са доста многобройни било онези, които произхождат от азиатски турци, било пък най-вече от българи, станали мохамедани. Тези последните сами образуват градчета и села, най-вече около Шумла и Силистри. Има татари в Добруджа и гърци на юг от Балкана. Този пашалък наброява

 

290

 

 

7—8 града, а именно: Силистри, Шумла, Варна, Паравади, Бургас, Хаджиоглу, Базарджик, Айдос и 16—18 градчета: Ески-Стамбул, Косладжик, Мисиври, Йени-Базарджик, Кайнарджи, Кузгун, Расова, Костендже, Мангалия, Каварна, Балчик, Хърсова, Мачин, Исакчи, Тулча и Бабадаг. От Силистри до Исливне има множество пътища, между които пътят през Шумла е най-посещаван и най-кратък. Той минава през Кадана [107], Айненджик [108], Каралал [109], Чобан-Су [110] (водата на овчаря), Кьоклюдже Ерикли [111] и Секлик [112] на р. Ерикли-Су, един от главните източници на Сиришендере в Паравади. От Шумла нататък се изкачваме през затворената долина на Акали-Камчик до Чатак [113]. Пътят от Силистри до Разград върви само през местност с ниски бърда или терциерни тераси, чиито обработени части са изобщо само край селата. Преминава се Шара [114] или Дриста и се насочваме към Семершикьой и Юносапад [115] и стигаме през Дучитабак [116]. От Разград (на 913 фута) се преминава през Арнауткьой, откъдето се изкачваме на плато 1654 фута високо. Отвъд него е разположено в една долина от креда селото Шушак [117]. Второ необработено плато води от Шекере (от захар), турско село, окръжено от житни нивя. По-нататък се слиза в долината на Кубадин [118], оттам нататък се преминават още три плата, отделени от три долини, за да се стигне до платото на Ески-Джумаа (стария петък). В първата долина след Кубадин на 1/2 левга от пътя в северозападна посока остава селото Ейрадин или Ейладин [119]. Тази вдлъбнатина е оградена с малки височини от по 150 фута и се разстила от запад към изток. Една долина, идеща от югозапад, завършва там в онази част, през която минава пътят. Предпоследната долина на час и половина преди Ески-Джумаа върви от северозапад към югоизток и там се намира колибарското село Таусларчифли-Кьой. [120]

 

Ески-Джумаа, турски град с 5000—6000 души, е застроен на 949 фута височина на двата бряга на малка планинска река, която тече към Шумла. Има множество джамии с минарета. Отседнахме там у един българин, който ни нагости много приятно в градината си и който имаше извън жилището си две стаи за странници. Околностите на Ески-Джумаа са с много черници за отглеждане на копринената буба и с доста нивя с бобовото растение долихос леплеб. [120a]

 

За да се стигне от този град до Осмсн-Базар, се изкачваш покрай планинската река, която се влива в тази при Ески-Джумаа, и се нарича Киргедчи-Су (водата, която се преминава 40 пъти), защото на една левга от града пътят върви през пролом, в който реката се прехвърля през брод приблизително толкова пъти. Пътува се през обработена долина с лозя чак до устието на тази теснина. Ако се хвърли поглед към изток, на около две левги напред, се виждат височините на Шумла, които имат формата на две големи усамотени кредови планини със сплескани върхове. Като че ли някакъв остров, извисен над развълну-

 

291

 

 

вано море. Киргечи-Су излиза от един процеп в. гористите планински гребени, които се разстилат почти от запад към изток на разстояние 2 до 3 левги. В подножието ѝ има лозя, от които се произвежда бяло вино, и в долината пасища с добитък или пък нивя. Това са последните лозя, които съзираме по този път на север от Балкана. Извиващият се пролом на Киргечи-Су е ограден с варовикови стръмнини, украсени с дъбове, липи, върби, лещаци и диви лозя. Към средата има два малки водопада, от които единият е на 30 фута височина. Тази теснина от югозапад към североизток е дълга една левга. При излаза от нея на 2 1/2 левги от Осман-Базар е селото Дербенд-Кьой (селото в пролома). Оттам се насочваме към югозапад през две плата, разделени от долина, в която има чифлик. Малки дъбове, смесени с тополи и скоруши, покриват почвата. Но на второто плато, до селото Карачоли, има ливади с пръснати черешови дървета. [*]

 

Тогава пътуваме на височина от около 1700—1800 фута. Между платото Карачоли и това на Осман-Базар има една долина, напоявана от река, която тече от север към юг. Дълбочината ѝ е доста голяма, за да се слезе в нея за повече от половин час. Осман-Базар е разположен в нещо като доста стеснена вдлъбнатина на едно плато с 1663 фута височина. На североизток е заобиколен от горичка, а от другите страни се виждат само безводни пасища. Това е турски град с 4000 души, има две джамии с минарета и гръцка черква.

 

Пътят от Осман-Базар за Чатак е безинтересен и минава през извисена местност, често необработена или покрита с дъбрави. Най-напред се изкачваме на югоизток, после на юг, където достигаме до едно по-извисено плато от това на Осман-Базар, или най-високата част на терасата, на чийто северен склон се намира този град. След това се преминават четири плата, отделени от твърде дълбоки вдлъбнатини. Техните реки текат към изток. От тези височини на 1990 фута се виждат само предпланините на Балкана на изток от пътя. Те са доста ниски, докато на запад има гористи планини, които ще да са 2500—3000 фута височина. Преди да се достигне склонът, водещ към долината на Голям-Камчик при Чатак, трябва да се измине нещо като вдлъбнатина или планински прелез на височина близо 2000 фута, през който на 1/4 левга на север от пътя е селото Бадела.

 

 

*. Според турския обичай на крайпътните дървета се гледа като на обществена собственост. Ние нападнахме черешите. Татаринът, който бе отчупил огромен клон, под чийто листак се губеше конят му, продължи така пътя си в беритба на череши. Навикът да се късат така клони от плодните дървета по пътищата е толкова всеобщ, че през есента те имат съвсем обезобразен вид, най-вече долната част. Но понякога си дават труд да се изкачват на дърветата и да ги окъсат подред.

 

292

 

 

Чатак е село, населено с турци и българи, и при свършена на истинските предпланини на Балкана, защото оттам нататък има чак до Дунава само плата и хълмове, снижаващи се към север. Но на запад от Чатак при изворите на Камчик се издигат планини или извисени тераси под името Индже-Баир. Доста голяма стръмнина води към наклонената тераса, която господствува в подножието на последния страничен гребен на Балкана. Той се прекосява през процеп, над който се извисяват върхове на повече от 300 фута. Тези планини образуват поредица остри върхове и под горите са с множество стръмнини от белезникав и жълтеникав пясъчник, с доста красив изглед. По тези гребени може да се върви в продължение на няколко левги на изток от Чатак, както това е отбелязано на военната карта от Виена. На прелеза от 1923 фута височина пясъчникът образува при разпадането си странно изсечени скали, нещо като тези в Саксонска Швейцария. Оттам се слиза през оголена стръмнина в Казан. Пред погледа има амфитеатър от планини и нагъвания, чийто изглед, редуващите се пасища и гори, напомнят хълмистите части на швейцарската равнина в подножието на Алпите. Това са най-вече гористите гребени между Казан и Башкьой и тези при изворите на Малък Камчик. Казан на [p.] Изворот е голямо българско градче с 400—500 дървени и каменни къщи, със силно надвесени покриви. Има часовник и новопостроена гръцка черква. Една планинска река, идеща от север, преминава край този градец и прехвърля на югоизток дълбоката долина, в която се намира пътят от Башкьой. Пътят се разклонява там, единият към Исливне и другият към Карнабат през долината на Изворот, една вдлъбнатина в Ниския Балкан и през Сунгурли. Ако се избере другият път, напротив, напуска се долината на Казан. На една левга от градеца край една тепавица за сукно се изкачваме на планинския прелез, който отделя басейна на Малък Камчик. Тази стръмнина, вероятно поддаваща се на отбрана, е доста дълга и отвежда пътника около малък изолиран връх, както показва картата от Виена. Оттам нататък скоро се стига до планинския прелез на 2163 фута височина, откъдето се разстила изглед към главното било на Балкана.

 

Башкьой е красиво българско село със 180—200 къщи в добро състояние поради занаятията на жителите. Там се произвеждат дрехи по турска мода за продан и се отглежда много добитък. Разположено е на извисената стръмнина на басейна на Малък Камчик, която тече на 1/2 час път към юг. Това е великолепен пункт, който позволява да се съди за относителната височина на Източния Балкан от Исливне до Карнабат. След извисените гребени на Исливне има на изток незначителна вдлъбнатина, където минава пътят от Вечера за Исливне. Но отвъд това гребенът се извисява малко и постепенно се снижава с все по-

 

293

 

 

меки очертания. Гори с високи дървета покриват по-голямата част от тези планини. [*]

 

Малък Камчик се минава по брод и не образува никакво езеро, както би сметнал човек според картите. Но временните наводнения могат да му придадат този изглед. Само много ниски бърда, залесени с дъбове и букове, го отделят от главния му приток, а именно планинската река Вечера. Картата на г. Киперт греши, като смесва Камчик с последната река. Първият хълм носи името Водобалкан, съкратено от Воденобалкан, или Водния балкан. Планинската река Вечера (Вечеря) тече от запад към изток по една надлъжна гънка, оградена на юг от големи скалисти стръмнини. Ханът на колибарското селище Вечера на 1270 фута височина е доста посетен, защото на 1/4 час оттам започва изкачването на Балкана. Там има хубаво вино, яйца, кокошки, с една дума, повече, отколкото би могло да се очаква от такова отстранено и толкова диво място. След като вървяхме малко покрай планинската река, достигнахме необикновено наклонения и залесен склон на Сливенския балкан през лъкатушещи и доста стръмни пътеки. Има два часа път, докато се стигне догоре, и един час, докато се слезе. Неширокото било на 2876 фута височина е оголено и с пасища. Изгледът оттам е преграден от съседните върхове, които достигат от 3076 до 3176 фута. Пътят от Исливне е разположен по западната страна на две равнини — едната, най-малката, разстилаща се от планинския прелез до вливането ѝ в голямата долина, която се възкачва на северозапад в Балкана. Пътят впрочем трябва да опише голям завой около изпъкналия ъгъл на планината, който отделя тези долини, за да достигне, постепенно спускайки се, до дъното на най-голямата гънка. Като се стигне там, човек трябва да се изкачи малко, за да слезе отново дълбоко в малка странична теснина, по която се спуска планинска река от запад, от височините зад Чаталдаг. Щом се мине тази река, остава да се измине незначителен склон в подножието на източната страна на последната група планини. От билото на Балкана до излаза от голямата теснина в равнината на Тракия човек е в непрекъсната гора от дъбове в долната част и букове по височините, а в средната зона — от черни върби и други дървета, които са смесени с дъбове. Планинските реки се преминават по дървени мостове и дори пътят е достъпен за коли от Исливне чак докъм билото, но не по-ната-тък. Всичко това, прибавено към стръмнината ца северния склон, позволява лесно да се прегради този проход своевременно при война. Още по-лесен е той за отбрана от този в Шипченския балкан, а даже и от Демиркапийския. Един бъл-

 

 

*. Най-напред трудно намерихме квартира в Башкьой, защото тези заможни българи си прехвърляха едни на други тегобата. Но след като се настанихме, се озовахме между великолепни хора.

 

294

 

 

гарски наблюдателен пост е разположен на голямата планинска река на една левга под билото, недостатъчно разстояние в една област, толкова подходяща за укриване на разбойници. Затова ние с голяма мъка заставихме нашия татарин да ни позволи да поемем този път. Но ако наистина има такъв риск за търговци или хората, носещи пари, то е най-вече след Исливне, защото жителите на този град могат да ги причакат на пътя. Колкото до нас, може да се каже, че преминаването на Балкана, разстояние от 4—5 часа път, е едно от най-живописните в цялата планинска верига поради девствеността си. Насред тези гори един немски работник железар спеше дълбоко, когато минахме, и ние го разбудихме, за да му съобщим, че тези места не са сигурни, дори и откъм диви зверове. По-нататък двама въоръжени турци, които спокойно ядеха, създадоха няколкоминутно безпокойство на нашия водач. При устието на балканската теснина има пясъчни хълмчета, отвъд които остава само да се преминат овощните градини и лозята на Исливне, за да се стигне до този град. Водите на планинската река от теснината текат и в басейна на Каринабад, или Карнабад, както можах да видя и да чуя в Исливне. Между този пункт и споменатия град има нещо като извънредно снижен водораздел.

 

 

6. МАРШРУТ ОТ РУЧУК ЗА КОНСТАНТИНОПОЛ ПРЕЗ ШУМЛА, КАРИНАБАД И АНДРИНОПОЛ

 

[Реката] Лом се образува от сливането на Кара-Лом (Черни Лом) или този при Казелево, Аяслар и Ак-Лом (Бели Лом) или Разград. При устието му в Дунава е разположен Ручук. Това е значителен и търговски град, построен на малко възвишение над Дунава срещу Гюргево. Там се наброяват повече от 30 хиляди души смесено население от българи, власи, турци и гръцки и еврейски търговци. В него има повече от дузина джамии, както и часовникова кула и е окръжен от стена с оръдия, най-вече към Дунав. Има и батареи, даже на речния бряг, който напомня там на морски ръкав. Пашата има там обширна резиденция. Ручук е седалище на малък пашалък с незначителен обхват, главно с българско население. Известен, доста значителен дял от него съставляват мохамеданите, защото само те образуват почти градове, паланки и села. Вероятно той е с 90—100 хиляди души, защото извън Ручук има 7 града, или големи паланки, а именно: Селви, Търнава, Осман-Базар, Ески-Джумаа, Разград, Тутракан и Габрова. Освен това там има множество паланки като Казан, Дранова, Илиана [121], Лошова и др. Аяните или висшите турски чиновници пребивават главно в споменатите градове и паланки.

 

От Ручук за Разград (затворен град?) се пътува през доста еднообразна местност с незначителни хълмове, но с ши-

 

295

 

 

рок сплеснат гръб. По височините тук-там с горички между Синюша и Турлук, или Торлак, се вижда за последен път Дунавската равнина и скоро започва изкачването на доста широка долината на Ак-Лом, сред която е разположен Разград. Малки дъбови гори покриват тук-там височините, а български села със сливаци и лозя са разположени по склоновете им към Лом. Юусенджа [122], Драновица [123] и Машанлар [124] са имената на три от тези села.

 

Разград е открит град с широки улици и с повече от 15 000 жители. Числото 18 000, което се сочи, ми изглежда преувеличено. Те са почти всички мюсюлмани, защото там се наброяват само 80 български семейства. Има 7 джамии с минарета, две от които са много големи и с множество куполи. Едната има само едно високо минаре, а другите по две. Има часовник, но няма покрит базар. Аянинът заема там обширен конак и столовете на чардака или балкона му подсказваха, че той не пренебрегваше европейските обичаи. Той ни настани в един български хан в южния край на града, където се почувствувахме много добре, имахме удоволствието да прекараме един празничен ден, като можахме да наблюдаваме свободно нравите на околните български селяни. В тази част на България вече се чувствува съседството с по-напреднали страни. Женските поли са европейски, домашният хляб е също така великолепен, както е в Европа, и къщите не са азиатски, ако се съди по печките в тях. Като се разхождах из Разград, се изненадах да видя там една мюсюлманка как закача минувачите от прозореца си с пробита хартия, докато недалеч оттам господарят и вероятно си почиваше на чардака. От Разград се отива в Арнаут-Кьой (албанско село), като се прекосява височина със сухи пасища. Изобщо околностите на Разград представляват градини и посаждения само по краищата и на север от този град, докато на юг се виждат само белезникави скали и необработени поляни. В подножието на хълмовете има каменна кариера, чешма и малка равнина, където изглежда, че става пазарят им.

 

Арнаут-Кьой е в тясна долина на една левга от Разград. Преди 20 години, както ми казаха, това жалко колибарско селище е било голяма паланка, чиите развалини личат още, както и плодните дървета тук-там, по двата склона на тази празнина. Един аянин се бил разбунтувал тук и къщите, построени амфитеатрално, му послужили за укрепление. Това докарало разрушение на селището. На изток от селото долината е притисната между варовикови стръмнини и излиза в долината на Ак-Лом или Разград. Тъкмо там минава коларският път от Арнаут-Кьой за споменатия град.

 

На юг от Арнаут-Кьой се намира сухо плато, покрито с горички. Там е турското село Юкюлер или Ютюклере [125]. Оттам се слиза в една долина, за да се изкачи веднага едно по-

 

296

 

 

ниско от първото плато, покрито с чернозем. На запад и изток се наблюдават малки, залесени хълмчета, една долина с посока югозапад на североизток, прегражда пътя на 4 левги от Разград. Там се минава в турското село Буалкесен [126] и на 1/2 левга по-нататък е османското колибарско селище Бюратларе. Разположено също в малка гънка, паралелна на последната, то наброява около 80 къщи. [*] Тук вече се преминава от терциерна почва върху кредова. Платото отвъд това село е широко една левга и е необработено. За пръв път оттук се открива изглед върху извисената група височини при Шумла, отвъд които се разгръщат склоновете на Източния Балкан. Селото Ветешлар се намира на 1/2 левга на юг от пътя в долината след това плато. Единствените живи същества, когато преминавахме оттам, бяха биволите, които пиеха вода на чешмата. Следващото плато е много разгънато, необитаемо и отчасти залесено, без висока растителност. Оттук може да се създаде добра представа за облика на района. На север терасите постепенно се снижават и изглеждат като керемидите на много слабо наклонен покрив, докато на изток се снижават остро, така че оттам се вижда заливът на Варна. Към тази страна се извисява на платото към югоизток малко усамотено конусообразйо хълмче. Щеше ми се да разбера дали това бе вулканично възвищение или могила, но трябваше да се отдалеча от пътя си на 1—2 левги. Равнината на Правади, гледана от тези височини, образува много широка гънка.

 

Височините на Шумла са на 300—400 фута височина над околната местност. Подножието им е обкръжено от доста разширяваща се долина, откъдето се изкачва на стръмен полегат склон към кредовите хълмове. Малки дъбови горички покриват склоновете ѝ. Щом се стигне догоре, пътят трябва да опише една извивка към запад поради едно хлътване или, както се казва в Юра — една котловинка. Точно тук е поставена батарея. На най-високата част на хълма има обширни кредови кариери, използувани за новите сгради. Такива има и между този пункт и укреплението, разположено на източния край на това плато.

 

 

*. Понеже нямаше ханове, отидохме направо в къщата, определена за пътници, която държеше турският кмет на колибарското село. Вратата на двора беше отворена, но не се виждаше никой там. Понеже повечето жители бяха заети на полето, селото беше някак пусто. От деликатност и от страх да не смути жените, нашият татарин извика високо. Най-сетне влязохме в къщата, също така отворена, с две стаи. Главната стая имаше огнище. Огънят в него, както и постилките на дивана сочеха, че някой бе пребивавал тук само преди няколко часа. Разтоварихме багажа си на чардака и зачакахме връщането на хазяите си. След около час синът на стопанина дойде да ни поздрави. Конете яи бяха поставени в една съседна конюшня, а майка му и сестра му ни изпратиха великолепен обяд. 11 гроша, малко по-малко от 3 франка, заплатиха на другия ден разноските на 5 души и 7 коня. То не стигаше дори да заплати зоба на добитъка, но татаринът го бе уредил така без възражение.

 

297

 

 

От този доста оживен край с големия си брой работници пътят описва голям зигзаг, от средата на който вече се вижда значителният град Шумла, разположен в кратерообразна празнина, полуотворена откъм изток. Спускането от тези височини до 900—1000 фута височина е постепенно. От едната страна са лозя, а от другата бяла кредова скала. По-долу почвата е глинеста и пресечена от две малки урви.

 

Шумла изглежда много добре. Една от главните ѝ украси са петдесетина джамии с минарета и между тях — няколко красиви джамии имат множество куполи и дори перистил, подобно на голямата джамия в Андринопол или на „Св. Петър” в Рим. Освен това 8 големи военни постройки привличат вниманието и сега с обсега си, чистотата си и европейския си стил. Това са пехотинските и конните казарми, една сграда за артилерията, складовете и погребите. Околностите на града са при това не твърде приятни особено на юг, където бялата скала се извисява по стръмен склон над гробищата и къщите. Лозята откъм северната страна придават по-добър изглед, още повече, че там, както и на запад, кредата е покрита с морава и понякога дори и с храсталаци. На изток има само ниски бърда с пасища в равнината. Мъглите или неголямата прозрачност на въздуха дори посред най-силна горещина сочат още от Шумла, че се намираш в близост с морето. От тамошните лозя се произвежда бяло вино. Като повървиш по улиците на този град, който наброява най-малко 20 000 души, разбираш, че е по-красив отдалеч, отколкото отблизо. Обществената хигиена там бе твърде занемарена, уличната настилка — лоша. Дори в 1837 г. покрай рекичката, която преминава през града, имаше истински стоварища на мръсотии. Разчитахме да намерим квартира в пощенската станция, но се оказа невъзможно, защото въпреки просторността на сградата, в която се побираха над 80 коня, дворът бе така напълнен с купчини тор и стаичките за пътниците бяха толкова мръсни, че ние продължихме по-нататък. Влизахме в множество ханове, преди да можем да намерим един такъв в българския или южния квартал, където се почувствувахме много добре. Българският ханджия имаше множество чисти стаи за пътниците в приземието, отделено от жилището му чрез малка градина. Болшинството от жителите на Шумла са мюсюлмани, при все че българите там са достатъчно на брой, за да имат черква, оградена с висока стена. Пощенската станция нямаше коне, защото Шумла е кръстовище на множество оживени пътища и с пътни станции на големи разстояния. Един татарин бе там в същото положение като нас и прекарваше в нещо като голям хан на един етаж, където се играеше на табла, домино и на зарове и където имаше цигански танцьори и други още по-долни хора. Ние само хвърлихме поглед към този царски палат на Шумла, като минавахме в близост до него, за да получим представа за укрепленията на то-

 

298

 

 

ва прочуто селище. Без да чака да го молят, моят български водач ме заведе на цитаделата, откъдето един офицер ме помоли да напусна, след като едвам я бях прекосил. От този най-висок пункт на района се вижда в подножието голямото село Странджа, разположено в долината между естествените укрепления на града и втория хълм на изток. Откъм тази страна се виждат два полуокръжни реда хълмове и равнината, която се разстила към Паравади, а по-нататък — обширната долина на Сиришен-Дере. В белите височини на югозапад и юг от Паравади се разпознава лесно продължението от кредовите възвишения на Шумла. Те са почти на същата височина и са били отделени само чрез една морска ерозия, както го потвърждава терциерното естество на полуокръжните възвишения. Селото Мадара, населено някога с цигани и проститутки, е било разрушено през последната война и Шумла е унаследил този измет. Шумла е място, където се пресичат следните пътища: този от Андринопол за Силистрия и за Долни Дунав, този от Варна за Ручук, Шистова и Видин, този от Бургас през Айдос за Туртукан и най-сетне този, който води през средата на България или през Търнава и Ловджа от Черно море за София. Само тези търговски пътища и пътища за военни операции са достатъчни, за да бъде той значително укрепено селище, без да се вземат под внимание естествените му предимства като голям окопан лагер. Турците си бяха дали само труд да издигнат укрепление в краищата на един полукръг от здрави стени и да покрият с редути другата по-ниска част от обиколката на тази празнина (вж. по-подробно моята Turquie, т. 2, с. 336).

 

Ако крепостите на Дунава образуват първата отбранителна линия на България, Шумла охранява точно най-слабата част от Балкана. При все това въпреки големите трудности при преминаването през Западния Балкан разстоянието от Никопол до Видин изглежда твърде голямо, за да попречи на неприятеля да проникне през Искер в София и в Централна Турция. Там, изглежда, имаше едно междинно укрепление, толкова повече, че във вътрешността на страната отвъд Балкана нямаше новопостроени крепости и за отбрана служеха естествените предимства на терена в някои пунктове. Паланките и средновековните малки крепости не могат да се вземат под внимание. Поради това трябва да се признае, че сърбите и черногорците държат в ръцете си понастоящем участта на Турската империя в Европа, защото, ако се присъединеха към неприятелите на североизток и се възползуваха от отсъствието на нередовните арнаути, в този момент вън от домовете си, те биха могли да завладеят Горна Мизия, да вдигнат на въстание българите, да подадат ръка на гърците от Епир и от Югозападна Македония и най-сетне да излязат в Тракия. Османците ще бъдат притиснати между два огъня и ще бъдат принудени да се върнат в Азия, докато бошнаците биха останали затворени в планините си и

 

299

 

 

албанците, мюсюлмани и католици, ще бъдат поставени в шах. Големите катастрофи, преживени от турците по Дунава, биха докарали до тази развръзка, която би могла да се избегне само чрез посредничеството на Великите сили в Европа или чрез временна окупация на турската територия от север и от юг. За щастие славяните нямат никакви симпатии към гърците и никак не възнамеряват да минат под ново византийско владичество.

 

Пътят от Шумла за Каринабад, или Карнабат, е широк път, който бе поправен в 1837 г. заради пътуването на султана. След като се излезе през разбитата градска порта, прилична на порта на чифлик, вдясно остава едно красиво укрепление със зидани ровове във великолепен вид, но без никаква охрана. Малко по-нататък се минава край лозя и се достига до отделянето на пътищата към Карнабат и към Айдос. Последният отива към югоизток, а първият към юг-югозапад. Прекосява се голяма равнина с пасища и се преминава по брод Голям Камчик (Бююк или Акали-Камчик) на изток от Ески-Стамбул (стария Стамбул). [*] Оттам се стига Чали-Кавак през неравна местност, отчасти покрита с горички, или се минава през Смядова. В последния случай се върви по южния бряг на Малък Камчик, зает най-вече от пасища, просечени от рекички, идещи откъм югозапад. От Смядова се изкачва по планинската река, която идва от Чали-Кавак и тече в скалиста долина. Прекосява се около 18 пъти и се минава по желание йрез селото Байрам. Според картата на г. Киперт следва да се изкачва човек направо към юг на височините през един приток на Голям Камчик при Драгой. Там би трябвало да се прекосят долините на Лас-ковица и Панарчи [127], както и по-дълбоката долина на Кючюк-Камчик, за да се стигне най-сетне Чали-Кавак. Тези различие маршрути показват, че има множество пътища. Маршрутът на г. Киперт изглежда да е маршрут на г. Кепел, който е пътувал от Шумла за Киркклисе. Narrative of a Journey across the Balkan 1831. 2 vol. in 8 .

 

Чали-Кавак е голямо българско село от 1200 души над един от притоците на Голям Камчик. Един от тях, течащ по-високо, който образува тази планинска река, се нарича Бяла река и е отделен чрез една ниска вдлъбнатина от гористата долина на Йери, чиито води изтичат в Малък Камчик, наречен Кючюк или Дели-Камчик. Споменатото наименование означава Луда Камчия и е дадено на тази река, защото тя внезапно нараства, ако облаците се излеят над Сливенския Балкан, отдето извират водите ѝ. Извън това тя влече множество речни камъни, нещо, което не прави големият или тих Камчик, който минава само през ниски планини. Малък Камчик протича в една равнина изобщо доста стеснена, тъй че ако турците умееха, биха могли да построят леко там един висящ мост вместо дървен мост, който може да бъде отвлечен. [В такъв случай] вече

 

 

*. Научих този маршрут от Ески-Стамбул за Андринопол от един пътуващ търговец.

 

300

 

 

куриерите не ще бъдат принудени да изчакват оттичането на водите, за да минат без голяма опасност. Сегашният мост е бил построен едвам за преминаването на султана през 1837 г. Прекосява се през тераса, като Камчик остава вляво, а рекичката Мипадепен (?) — вдясно. Доброл, село със 60-ина къщи, е разположено отвъд една тераса в горния край на долинката на Керемедчи, която се влива в Камчик над Камчия-Магалеси. Оттам нататък има само 4 левги до котловината на Карнабат. Балканът, отчасти залесен, се преминава през доста ниска вдлъбнатина, до която от всяка страна завършва по една долина. В Комарова, или Кумарова, долината се открива и при последното спускане към Карнабат оттатък Кадикьой се открива приятен изглед на тази плодородна равнина с обхват от 5—6 левги. Каринабад, или Карнабат, е главно български и гръцки град с 4000—5000 души, който е пострадал през последната война.

 

От Карнобат до Папас-Кьой се преминава при Кара Кугалук реката Боклудже-Дере и се стига до Кафтан [128] през местност, отчасти засята със жито. Върви се покрай и се прекосява ниско възвишение, диво и покрито с горички, което отделя разширяващата се долина на Тонджа от по-тясната долина, през която реките от Карнобатския балкан се вливат в Бургаския залив.

 

При Йени-Кьой се стига до незалесена тераса, но по-нататък се подновяват горичките чак отвъд Дербенд. От Папас-Кьой до Кючюк-Дербенд се минава през нещо като необработено плато, от което изтичат множество планински реки, вливащи се в Тонджа. Но между този пункт и Бююк-Дербенд районът става вълнообразен и.каменлив с храсти. Кючюк-Дербенд е с 400— 500 жители и Бююк-Дербенд има приблизително двойно повече.

 

Бююк-Дербенд (големият пролом) представлява една теснина, по-дълбока от предходните, защото тези планини са западните части на най-извисените дялове от първичната крайбрежна верига на Черно море. Неговата планинска река се влива в Тонджа и от възвишенията му слиза към югозапад по-голямата (планинска) река на Правада, която се влива в същата река на 1/2 час от Андринопол. Отвъд Бююк-Дербенд хълмовете се снижават много и в Акбунар има само малки терциерни бърда, отчасти обработени като тези, които обкръжават Андринопол откъм северната страна. На 1/2 левга преди този град се преминава по мост планинската река на Правада, суха през лятото. Остатъкът от пътя, водещ от този град към столицата, бе подробно описан в маршрута Белград—Константинопол през Видин. [*]

 

 

*. Според маршрута на г. Кепел. От Шумла за Драгой 3 часа през равна местност, после се минава в подножието на Балкана отначало без много изкачване, а после с рязко изкачване и спускане. Шалович е в една долина, дълга 2—3 мили, която върви от изток към запад. После се стига в долината на Дели-Камчик. След 1/2 час се озоваваш в подножието на планинското разклонение на билото на Балкана и след като се премине то, се слиза в Доброл, откъдето се разстила равнина към Карнобат. На 2 1/2 часа оттам е Беглербане и на 3 1/2 часа Бегмахале, а по-нататък — Карабунар. Между това селище и Кибилера [102] има гористи височини с обсег 16 английски мили. Между Факи и Кибилера има пак най-вече гори. Ески-Полос е стар гръцки град с укрепление на скала. На 1 левга оттам е Петра, където в почвата има пръснати много гранитни блокове, и на 3 часа път оттам е Киркклисиа.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

107. Изоп. от Кочина, дн. с. Проф. Иширково, Силистренски окръг.

 

108. Изоп. от Балтаджи еникьой, дн. с. Брадвари, Силистренски окръг.

 

109. Изоп. от Каралар, с. Чериик, дн. квартал от гр. Дулово.

 

110. Изоп. от Чобанюсуф, дн. с. Загориче, Шуменски окръг.

 

111. Изоп. от Ериклие, с. Сливак, Шуменски окръг.

 

112. Вер. изоп. от Сюютлю, дн. с. Върбяне, Шуменски окръг.

 

113. Изоп. от Читак, дн. с. Тича, Сливенски окръг.

 

114. Изоп. от Шарвин, дн. с. Браничево, Шуменски окръг.

 

115. Изоп. от Юнуз абдал, дн. с. Йонково, Разградски окръг.

 

116. Изоп. от Дущубак, дн. с. Ясеново, Разградски окръг.

 

117. Изоп. от Соуджак, дн. с. Студенец, Разградски окръг.

 

118. Изоп. от Кобадън, дн. с. Лозница, Разградски окръг.

 

119. Изоп. от Айладан, дн. с. Бистра, Търговищки окръг.

 

120. Изоп. от Даутлар, дн. с. Давидово, Търговищки окръг.

 

120a. Произхожда вероятно от тропическа Африка. Култивира се рядко у нас (Свиленград). Плодовете и семената му се ядат — подобни са на фасула.

 

121. Изоп. от гр. Елена.

 

122. Изоп. от Хюсенче, дн. с. Осенец, Разградски окръг.

 

123. Изоп. от с. Дреновец, Разградски окръг.

 

124. Изоп. от Хасанлар, дн. кв. Гецово от гр. Разград.

 

125. Т. е. Ютюклере, дн. с. Гороцвет, Разградски окръг.

 

126. Изоп. от Боазкесен, дн. с. Пресян, Търговищки окръг.

 

127. Изоп. вер. от Каракютук, дн. с. Пънчево, Бургаски окръг.

 

128. Изоп. от Афтане, с. Недялско, Ямболски окръг.