Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

20. Д-Р АМИ БУЕ. Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/

(Dr Ami Boue, Recuel ditineraires dans la Turquie d’Europe)

 

37. МАРШРУТ ОТ НИШ ЗА КРАГУЕВАЦ ПРЕЗ ГУРГОЗОВАЦ, БАНЯ И ЯГОДИНА

 

За да се достигне сръбската граница, на изток от Ниш се преминава Нишава по моста, който води за крепостта и се продължава пеша покрай крепостта, преминава се косо една добре обработена равнина, насочвайки се отначало на юг, после на югоизток и на изток. На 2 3/4 ч. от Ниш ние видяхме на югоизток селото Позеч [427] и на изток-югоизток селото Ораович; и двете са разположени върху склона на малки варовити планини и в подножието на леко забележими стръмнини (316).

 

Следва описание на пътя покрай Мали Тимок; споменавайки за планинските вериги, срещани тук, авторът бележи: На югоизток се показаха значителни планински масиви, каквито бяха тези, разположени между Етропол-Балкан и Гургузовац... (с. 318). Оттук нататък ние не спряхме да слизаме, за да достигнем долината на Голям Тимок [428], и това слизане, което траеше най-малко два часа, ни показа вече колко басейнът на Ниш и този на Малкия Тимок [429] беше по-висок над морското равнище от този на Гургузовац и на Видин... На север недалеч от Гургузовац Мали Тимок се съединява с Велики-Тимок (Голям Тимок), който има изворите си на 4 л. от този град

 

430

 

 

в Буча [430] и влиза в Сърбия при Коренац между планините Падина и Дрноврт (319).

 

Преди да завърша, ще ми позволите, ръководен от моя оптимизъм на честен човек, да затворя очи пред лошите предзнаменования относно възможното възражение на Турция и да скицирам един административен план, който вероятно ще доведе тази империя до нивото на изискванията на европейската цивилизация (327)...

 

Следват бележки за дадените от Портата права и относителна свобода на Сърбия и Влахия; в този дух авторът прави и следните предложения за други поробени от Турция народи:

 

България би могла да бъде разделена на две, именно на южна част, мюсюлманска в по-голямата си част, и западна, гръцка [431], като едната да има за център на управлението Шумла, а другата — Т(ъ)рнава или Ловча. Дунавските укрепления могат да останат турски и ще бъдат под управлението на паши от низама.

 

Горна Мизия би могла да бъде също така област с източноправославно управление с главно седалище в Лесковац или в Пирот и тук би могло да има един малък пашалък между този последния и Сърбия. Ново брдо, Враня, Ниш, Мустафа паша паланка и София тук могат да са главните укрепени места, заети от турските войски.

 

Македония би могла да се раздели на две или на пет източноправославни управления с центрове Костендил, Серес, Салоник, Ускуб и Монастир. Турските военни части тук ще трябва да се разпределят по някои важни стратегически пунктове, като Серес, Салоник, Кастория, Монастир и пр. (328).

 

Следват подобни бележки за Тесалия, Албания, Херцеговина и Хърватско и накрая за Босна, както и някои други предложения, отнасящи се до бъдещи административни мерки, които трябва да въведе султанът (328—330).

 

Както и да е, тези, които ще бъдат натоварени да реорганизират Турция, ще трябва освен това да се пазят от следните три идеи, които никнат в много глави, но които не са познати в ориенталския свят:

 

Първата е тази да се надяват, че гръцката църква [завинаги] ще се свърже с римската църква, или поне благодарение на някои отстъпки тя ще остане църква на обединените източноправославни, като тази на власите и на славяните в Австрия. Ние не смеем да допуснем тази възможност поради много причини, които се нуждаят от твърде дълги обяснения. Трябва да се примирят един път завинаги, че и в Константинопол може. да има един папа, толкова властен като този в Рим. Това би породило само безредие със задни мисли и един ден може горчиво да се разкайват за това.

 

Втората грешка на Запада е тази да смятат, че могат да преобърнат в близко бъдеще мохамеданите в християнско веро-

 

431

 

 

изповедание, като тяхното отвращение от наличието на изображения в нашите църкви ще бъде причина те да станат най-много протестанти. Впрочем този вид на преобръщане в друга вяра дори не би бил приятен за всички. Би могло да се разчита за такова преобръщане само на албанците-епироти, между които православните или католиците, които могат с основание да станат многобройни прозелити. Възможно е също така една част от гегите-мохамедани, бидейки не от дълго време католици, по-лесно да сменят отново вярата си.

 

Най-сетне, често говорят на Запад за преселване на всички турци, т. е. за мохамеданите, в Азия, за да се създаде Европейска Турция като една изключителна християнска империя. Това би било също така едно антихуманно решение подобно на евреите от Испания или на протестантите от Франция, а освен това то ще бъде неизпълнимо, защото европейците винаги забравят, че в Европейска Турция мюсюлманите са почти винаги славяни или албанци, които принадлежат към тези земи от толкова отдавна, както и техните сънародници, християните. Азиатските турци са само малка част от тези три и половина до четири милиона мохамедани (331).

 

 

Увод: К. Възвъзова

Превод: Б. Цветкова (с. 239—331), М. Киселинчева (331—410), К. Възвъзова (с. 411—432).

Коментар: П. Коледаров, Б. Цветкова и К. Възвъзова

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

427. Изоп. от Просека, или Посача, с. в Сокобанско.

 

428. Велики (Големи) Тимок или Търговищки Тимок.

 

429. Мали Тимок или Свърлишки.

 

430. Изоп. от Равно Буче, с. в подножието на върха и прохода св. Никола.

 

431. Дадените препоръки звучат съвсем наивно и неубедително, особено след като самият Буе изтъква неколкократно, че изостаналостта и подчертаният турски консерватизъм и деспотизъм се определят в най-голяма степен от верския фанатизъм.