Френски пътеписи за Балканите, XIX в.

Съст. и ред. Бистра Цветкова

 

16. С. СЕИЖЕ /1829/

(C. Sayger)

 

3. Демотика. Крепости. Старини. Къщата, в която е живял Карл XII. Подземие затвор. Лудата. Манифактури. Търговия. Земеделски произведения. Връщане в Андринопол. Заминаване в Къркклисе. Изглед на областта Аскьой. Къркклисе. Старини. Население. Заминаване за Виза. Гората. Йене. Бинар Хисар. Турски мавзолеи. Кладенците с рибите. Виза. Старини. Джамии. Население. Земеделски произведения. Мидия. Връщане в Андринопол

 

4. Престой в Андринопол. Ески Сарай. Население. Климат. Търговия. Работилници. Библиотеки. Фойерверки в Йени Сарай. Празник на гроздобера. Размишления върху турците. Заминаване от Андринопол

 

Глава трета 

ДЕМОТИКА. КРЕПОСТИ. СТАРИНИ. КЪЩАТА, В КОЯТО Е ЖИВЯЛ КАРЛ XII. ПОДЗЕМИЕ ЗАТВОР. ЛУДАТА. МАНИФАКТУРИ. ТЪРГОВИЯ. ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. ВРЪЩАНЕ В АНДРИНОПОЛ. ЗАМИНАВАНЕ В КЪРККЛИСЕ. ИЗГЛЕД НА ОБЛАСТТА АСКЬОЙ [20]. КЪРККЛИСЕ. СТАРИНИ. НАСЕЛЕНИЕ. ЗАМИНАВАНЕ ЗА ВИЗА. ГОРАТА. ЙЕНЕ. БИНАР ХИСАР. ТУРСКИ МАВЗОЛЕИ. КЛАДЕНЦИТЕ С РИБИТЕ. ВИЗА. СТАРИНИ. ДЖАМИИ. НАСЕЛЕНИЕ. ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. МИДИЯ. ВРЪЩАНЕ В АНДРИНОПОЛ

 

След като прекосихме Андринопол по цялата му дължина, минахме Марица на брод — водата стигаше до гърдите на конете. Багажите бяха прекарани с ладия, която, щом придойдат водите, не винаги прави възможно преминаването. Два пътя водят от Андринопол към Демотика. Това разстояние се изчислява на 35 версти. Първият и най-добрият завива вляво, след като мине Марица, която вече почти не изчезва от погледа. Другият, не така добър, завива вдясно. Той е каменист и пресечен от урви. По едно недоразумение нашият водач ни накара да тръгнем тъкмо по този път. След четиричасов ход през доста добре обработена местност се спряхме привечер в едно турско село, изоставено от жителите, за да разположим за почивка конете от екипажа, крайно изморени от затрудненията по пътя. Поехме отново пътя в един часа след полунощ и пристигнахме в лагера, разположен на височината над Демотика в момента, когато камбаната на една гръцка черква от града биеше пет часа. Звънът на тази камбана в Турция ме накара да получа едно необикновено усещане поради това, че Демотика е единственият град в Румелия, като изключим Шумла, който притежава часовник с камбани. Нашият български водач, жител на едно село в околности-

 

159

 

 

те, ме увери с важност, че този часовник е бил подарък, който крал Карл [21] направил някога на гръцката катедрала.

 

В Демотика имаше смутове. Турското население, подбудено от няколко хиляди нередовни войски, се бе разбунтувало и бе отказало да приеме един руски гарнизон. Енергичните разпоредби на адютанта ген. Сушасанет скоро смазаха всякаква мисъл за съпротива. Пашата току-що бе капитулирал, руска войска заемаше главните пунктове и от лагера една батарея господствуваше над града. Полк. Белогушев, началник на лагера, ни прие много благосклонно. Наредих да разпънат палатката ми край една чешма в подножието на хълм, от който се откриваше великолепен изглед над града. [*]

 

Демотика, разположена на левия бряг на Казълдере на около две версти от сливането на тази река с Марица в санджака Галиполи, е построена отчасти върху склона на издигащия се над нея хълм, увенчан с развалините на старо турско укрепление. Те са обкръжени от полуразрушена стена, фланкирана от няколко кули, които представляват само съсипии. Северната страна разкрива най-живописен изглед към отвесни и непристъпни скали с древни строежи [от времето] на Източната империя, останки от подземен проход, водещ някога от височината на укреплението до реката. Един мост в развалини води над реката, която лете се преминава по дълбок брод. Над града се издигат височини, които го заобикалят от северозапад. Околностите предлагат богати посаждения, главно лозя, турско жито, тютюн, памук и черничеви посаждения.

 

Г. полк. Белогушев пожела да ме придружи при митрополита, почтен старец, който ни прие благосклонно и нареди да ни поднесат кафе и лули. Осведомил се за целта на пътуването ми до Демотика, той заповяда на един низш свещеник да ми покаже гръцката митрополия, да обиколи с мен развалините на укреплението и да ме заведе при главните арменски сарафи, за да си търсим антични медали. Митрополитското седалище не възбужда с нищо любопитството освен с необикновеното си местоположение, защото е буквално заровено в почвата на хълма. Аз обаче открих в едно оградено място преди него, което някога е било място за погребение на гръцките деспоти, една икона на св. Лука евангелист, изсечена в релеф на бял мраморен блок, забележителна работа. Придобих го срещу няколко дуката за черквата. Клисарят ми продаде също една добре запазена антична лъвска глава от мрамор, която бе намерил в околностите на града.

 

Напускайки черквата, пребродихме развалините на древното укрепление. Пътникът се спира там с интерес пред-остатъците от къщата, където Карл XII намерил убежище след поражението при Полтава и откъдето „той още удивява с възвише-

 

 

*. Вж. изгледите от Димотика в Албума.

 

160

 

 

ните странности на своята твърдост, с дързостта си, с надеждите и с безделието си. Потомството се възхищава още от една велика личност, търсеща опора в себе си при всички злощастия на съдбата, личност, която, възвеличавайки човечеството, падна само от върха на собствената си слава.” [*] Едва бе изтекъл век от тази епоха и вече няма остатък от жилището на героя освен няколко стени и основите. Действието на времето е по-бързо и по-разрушително в Турция, отколкото навсякъде другаде (44).

 

Очакваха ни вълнения от друго естество. Демотика е често място за заточение на жертвите на прищявката или недоверието на султаните. Срещу митрополитското седалище укреплението има подземен вход, който служи за държавен затвор. Анадолският паша неотдавна бе прекарал там няколко месеца и бе измъкнат оттам едвам при приближаването на руските войски. Този затвор е нещо като издълбан в скалата кладенец от около 2 квадратни сажена повърхност и дълбок 6 сажена. Затворникът се сваля там с въже и по същия начин му подават храна през малък отвор в стената горе. Над това пребивалище на нещастието има голям подземник, който вдъхва още по-голям ужас. Тези подземни сводове са били затвор за 26 френски подофицери и войници, пленени в Гърция. Четяха се имената им, отбелязани наоколо по стената с кюмюр и изписани с латински букви така грижливо и търпеливо, както може един затворник да направи. Човешките кости показваха, че много от тия пленници бяха намерили гроба си в това противно място, което би могло да даде повод за любопитни коментарии на туркофилите, почитатели на мюсюлманския режим. Напускайки крепостта, за да мина през града, забелязах древен гръцки надгробен камък от мрамор, доста добре запазен. Той ми се стори красив. Накарах да го извадим от стената, в която бе вграден. [**]

 

Демотика има 7 джамии, малки и с посредствена външност, две бедни гръцки черкви, една арменска, няколко турски къщи с доста чиста външност и множество чешми. Там се наброяват 13—14 000 жители, от които половината мюсюлмани, а останалите гърци, като изключим няколкото арменски, еврейски и цигански семейства. Повечето от селата от хинтерланда на града са населени с мюсюлмани. Чаршията е зле,снабдявана с европейски и азиатски стоки, при все че Демотика има доста значителни търговски връзки с Енос и Смирна, където изпраща много тютюн от великолепно качество, обработван в околностите ѝ.

 

Като се върнах вечерта в палатката си, заварих лагера много оживен. Пашата и кадията с многобройна свита бяха дошли да направят посещение на полк. Белогушев. Бяха ги почерпили с чай и бяха наредили на военната музика да изпълни маршове

 

 

*. Voltaire. Hist. de Charles XII.

 

**. Вж. фиг. 48 от Албума.

 

161

 

 

и оркестрови пиеси, които, изглежда, много ги забавляваха. Забелязах между тях няколко делии, чиято мъжка красота, изящно облекло и войнствен вид ме поразиха.

 

На другия ден, когато се събудих, намерих много арменски сарафи пред палатката ми. Те ми носеха доста медали, от които купих много редки и добре запазени. Като влязох в града, за да посетя главните манифактури и работилници, имах възможност да наблюдавам религиозната почит, която турците оказват на лудите.

 

Една отвратителна старица бе клекнала на ъгъла на една джамия, почти съвсем гола, разпенена от бяс и хвърляща камъни подир минувачите с ужасни крясъци, без някой да помисли да я залови и заведе на сигурно място. Неколцина турци бяха насядали чорбаджийски под един кипарис срещу тази луда, пушейки свободно лулите си, без да изглежда, че това ужасно зрелище ги засяга и най-малко. Като им отправих чрез преводача си няколко думи относно необходимостта да се окажат грижи на тази нещастница, най-възрастният измежду тях отговори набързо: „Аллах е велик” и пак се зае с лулата си.

 

Демотика има малко манифактури за копринени и памучни платове, въпреки че качеството на тези платове е превъзходно. Едвам се събират от тях за нуждите на жителите. Гърците произвеждат значително количество,обикновено сукно за домашна употреба. Обработваната кожа, приготвяна тук, ми се видя доста по-долнокачествена от тази в Андринопол. Поне цветовете ѝ бяха не така живи. Виното, доста посредствено, се консумира в града. Главните износни артикули са висококачественият тютюн, глинените вази с твърде изящни форми и извънредно красивата керамика, много търсена в Константинопол и в Азия, където се изпращат през Смирна.

 

Нивите в околностите на Демотика дават богата реколта на тютюн, овес и ечемик в изобилие, малко турско жито и пшеница. Забелязах по бреговете на Марица някои оризови посаждения и овощни и зеленчукови градини, обработвани грижливо и умело. Недалеч от града част от земите са засадени с лозя. Както в цяла Румелия, поддържат лозниците съвсем ниско, без да ги прикрепват с колчета. Показаха ми на около пет версти разстояние кариера за бял мрамор с много красив строеж, която обаче ми се видя изоставена. Оттам видях само мрамор, необходим за гробовете на турците. На главното гробище е мавзолеят на една гръцка принцеса, изграден от този мрамор и забележителен по чистота и изящество на формите си. Този паметник не носи никакъв надпис и никой не можа да ми посочи името на погребаната там принцеса [*] (9—48).

 

Г. Дезарно завършил рисунките си и авторът възнамерявал да отиде до Траянополис [22] и Енос, античната Полтиобрия, когато

 

 

*. Вж. фиг. 45 от Албума.

 

162

 

 

получил заповед да се върне веднага в главната квартира. Стигнали в Одрин на 15 септември сутринта (48—49).

 

Пътят, по който се движехме и който върви покрай Марица, е великолепен. Там има множество чешми, някои от които са изградени от бял мрамор с много вкус, често с много красиво изваяна украса и с надписи, извлечени от корана. Малки медни канчета са прикачени на тях с вериги, за да се даде възможност на пътника да получи винаги прясна вода.

 

Напуснах Андринопол на другия ден след завръщането си, понеже маршалът бе решил да отида до Къркклисе, Виза и Мидия. Къркклисе, главен град на едноименен санджак, е на разстояние 12 часа път или на около 40 версти от Андринопол. Напускайки този град, ние вървяхме цял час по много хубав път през красива местност, покрита с лозя и плодни дървета. Забелязах също множество памукови посаждения. Скоро обаче навлязохме в обширна вълнообразна равнина, която се разстила почти до Къркклисе. В това необработено пространство не се виждат други следи от човешки живот освен няколко скитащи български пастири. Почвата при все това е богата, а климатът хубав. Сякаш всичко се е струпало из тези места за житейските нужди и дори развлечения. Пътникът преминава със свито сърце през самотиите на Румелия, които изискват само малко човешки труд, за да се покрият с богата жътва. Обез-людяването на тези земи поразява мъчително и при пръв поглед свидетелствува за пороците на едно деспотично и непредвидливо управление.

 

След четиричасов път горещината стана убийствена и ние спряхме в Аскьой или Хаскьой, където български земеделец ни достави малко мляко и яйца за вечеря. Това село, населено главно с турци и с малко българи, трябва да е било някога значителен градец, ако се съди по заобикалящите го обширни гробища, които заемат сигур десет пъти повече пространство от самото населено място. Печални паметници на древно благосъстояние. Половината от селото е в развалини. Има две джамии и множество чешми с хубава вода. Там се отглеждат лозата, памукът, тютюнът и черниците. В околностите са развалините на древен мюсюлмански мавзолей, който наредих да бъде нарисуван. [*]

 

На излизане от Аскьой намерихме останките от римския път, отчасти тревясал и покрит с мъх. Скоро необработената равнина се разстила отново, докъдето стигне погледът. Вървяхме в абсолютно усамотение, без да срещнем до вечерта живо същество. Умората на конете ни застави да спрем в едно българско село с много хубаво разположение, на широк планински поток. Навсякъде, където се настанят тези дейни и усърдни земеделци, местността придобива друг изглед и селата им, обгра-

 

 

*. Вж. фиг. 13 в Албума.

 

163

 

 

дени от градини, в които се обработват зеленчуци и плодове, изглеждат чисти и заможни, резултат от техния мирен труд. Но за нещастие тези блага са и много често изтръгвани от варварските им господари, неспособни да схванат огромните предимства, които скоро би донесло на страната едно работливо население при едно покровителствено управление.

 

Дадоха ни една чиста стая при един от старейшините на селото, където пренощувахме, меко разположени на великолепни черги, изработени от жените в семейството. Чорбаджията или стопанинът на дома отказа категорично да приеме пари за пребиваването ни и ми поиска само ножица за дъщеря си. Намерих само една за голяма слука в пътните си вещи и с удоволствие му я подарих. Няколко часа път ни отведоха рано сутринта в Киркклиса. След като се представих на ген. граф Пахлен, началник на втори армейски корпус, отидох да видя неговия началник на главния щаб — ген. Херман, стар приятел. За нещастие го заварих болен от злокачествена треска, която месец след това отне на армията един много изискан офицер и на многобройните му приятели — един рядко заслужил човек. Познавал съм малко хора, които са отнесли в гроба си толкова много искрени съжаления и толкова заслужено.

 

Киркклиса, разположен в западния клон на Странджа планина, открива откъм андринополския път живописен изглед. Но при влизането в града намерихме само тесни улици, мръсни, лошо застлани или без настилка, малки каменни къщи, повечето от които при това се рушат. Дървените постройки са ниски и неправилни. Множество чешми с чиста вода ободряват погледа на пътника. Заведоха ни в една изоставена турска къща, обкръжена с обширен двор и яхъри и ни поканиха да се качим по разбита стълба, водеща от малък коридор към две мрачни, тесни и нечисти жилища. Киркклиса, което всички европейски националности назовават различно на различните си говори градът с четиридесетте черкви (Кърк еклесия), малко потвърждава днес това наименование, тъй като православните имат там само една бедна мъничка разбита черква. Останалите, ако въобще някога е имало 40, са обърнати в джамии. Г. Уолш [*] ни съобщава, че турците твърдят, какво истинският правопис на това име е Кирк Кениси ( 40 души), защото някога този град е бил седалище на толкова светии, на които била посветена малка джамия. Моят гръцки преводач отхвърли с възмущение тази етимология и ме увери, че варварската суета на мюсюлманите, която унищожаваше всичко чак до имената на всеки остатък от древния гръцки блясък, не би могла да противостои на всеобщата традиция на всички цивилизовани народности. Както и да е, в града понастоящем няма никакви останки от минало величие. Единствената отломка от древността, която намерихме там, бе един

 

 

*. Voyage en Turquie et à Constantinople.

 

164

 

 

мрамор, открит сред дюкяните от г. полк. Енехолм [*], с гръцки надпис: „На Аполон, бог на горите, божествен прадядо...”

 

Полковникът бе накарал също да разкопаят една могила недалеч от града, която покриваше един свод от дялани камъни. Той подозираше, че това са остатъци от езически храм. Въпреки че липсата на надписи и отсъствието на какъв и да е предмет, който би могъл да насочва при тези обстоятелства, позволяват само да се правят предположения, прецених след щателно наблюдение във вътрешността на свода, че там се вижда само древна тракийска гробница. Много такива могили или възвишения се срещат из Румелия. Често съжалявах, че обстоятелствата или местностите не ми разрешаваха да уредя разкопки в тях.

 

Остават само няколко незначителни развалини от старата крепост или укрепление, която Амурат II бе завладял в 1436 г. [23] и бе наредил да я разрушат. Сега Киркклиса има печалния изглед на западащ град. Имам основание да смятам, че приписваният му брой от 20 000 жители е много преувеличен. След събрани сведения, доколкото такива могат да бъдат точни в Турция, мисля, че той не надхвърля 15—16 000 души от двата пола. Три четвърти от тях се състоят от мюсюлмани, останалото са гърци, българи, малко цигани и няколко еврейски семейства. Тези последните някога са били повече. За тях казват, че са прехвърлени от Подолия по време на войните с Полша. Видях много от тях, които още говореха развален немски. Това скитащо население се среща из всички главни градове на Румелия. Гъвкави, интриганти и дейни, запазили своеобразния си тип, евреите създават богати източници на приходи чрез умението си, което не се ограничава от никакви съображения. Турците очевидно поради някаква прилика с религиозните им вярвания се отнасят към тях със снизхождение, което не проявяват към християните. [Поради това] много от тях разполагат със значителни богатства и дори се ползуват с известно уважение сред мюсюлманите, на които оказват полезни услуги, най-вече в търговските им връзки. Задължен съм към еврейските сарафи за това, че ми доставиха множество красиви древни медали на македонските и тракийските царе, намерени в околностите на града. В Киркклиса няма нито една значителна манифактура, чаршията е незначителна. Плодородните околности произвеждат зърнени храни в изобилие; но главната култура е лозата, която дава голямо количество много доброкачествено червено вино, което прилича много на „пети бургон”. То и сушените меса представляват единствените значителни артикули за износ.

 

 

*. Ген полк. Енехолм е автор на един труд, озаглавен Notice sur les villes situées au delà des Balkans. St Petersbourg, 1830; който съдържа много сведения и много интересни статистически проучвания. За нас от най-голям интерес е най-вече бележката за Андринопол.

 

165

 

 

Червеното вино на Киркклиса ми се видя най-доброто, което бях открил в Румелия.

 

Вероятно е околните планини да крият минерални богатства. Г. полк. Енехолм посетил [*] между Киркклиса и селото Петри [24] в пролома Инкая една древна мина, явно експлоатирана от римляните и сега изоставена от дълго време насам. Мострите от минерала, които той донесе, съдържаха кварц, олово, малка част сребро и още по-слаби следи от злато. Донесоха ми много парчета от един много чист бял мрамор и от един жълтеникав мрамор с червени жилки, великолепен строеж. Той се среща в изобилие из околностите на Киркклиса.

 

Един турски географ [**] твърди, че в едно малко разклонение, което Странджа отделя към Константинопол, се срещат многобройни жилища, изсечени в самата скала, образуващи етажи и дълги сводове — с една дума [25] — град от троглодити [26], може би поселище на варварите, които в древността са обитавали негостоприемното крайбрежие на Евксинос Понтос [27]. Всички сведения, които събрах за това, бяха безрезултатни. Споменавам го, за да подтикна някой бъдещ пътешественик да започне проучвания може би по-благополучни.

 

След като прекарах три дни в Киркклиса, продължих пътя си за Виза. Напускайки Киркклиса, вървяхме известно време сред лозята, които го окръжават; после местността разкрива изглед на необработена равнина, без каквато и да било сянка. Прекосихме Андринопол насам, където не видяхме никакво живо същество, с изключение на няколко орли, които бяха разперили криле във въздуха. След два часа ход навлязохме най-сетне в една гора, наречена Бейлак Куран. Сянката ѝ ми създаде великолепни усещания. Тази гора е собственост на върховната власт, която извлича оттам дървен материал за строителство. На значителна височина се извисяват букът, ясенът, трепетликата и кленът. Зеленият дъб (Quercus ilex ) и друг един вид (Quercus bellota ) [28], които се срещат в голям брой, не са толкова красиви. Бяха изсекли огромно количество за нуждите на османската флота. Гората се разстила чак до Йене [29], където пристигнахме по обед след петчасов ход. Йене, някога значително село, сега е в развалини. То е населено главно с гърци и с няколко български семейства. Спряхме в къщата на един свещеник, който се случи да отсъствува. Жена му ни прие с древно гостоприемство и ни приготви чуден пилаф за вечеря. Оттегляйки се към Константинопол, азиатските орди бяха минали преди две седмици през това клето село и го бяха безмилостно опустошили. Жителите ни разказаха прояви на възмутителна жестокост.

 

Пристигнахме вечерта през една необработена равнина в

 

 

*. С. 88 [т. е. страница от бележките на Енехолм].

 

**. Хаджи Калфа, Румелия, прев. на г. Хамер.

 

166

 

 

Бинар Хисар, градец, в който личат още някакви развалини от крепостта, [*] която Мурад II е наредил да разрушат.

 

Бинар хисар (крепостта с извора) се намира на границите на санджака Киркклиса в [санджака] Виза, на пет часа ход от последния град. Забележителен е само с благоприятното си местоположение и с един минерален извор, който се влива в красив естествен басейн насред градеца. Открих около басейна една мраморна маса, покрита с мъх. Въпреки че надписът бе почти унищожен от въздействието на времето, разчетох там едно посвещение на местната русалка.

 

Бинар хисар е населен само с турци и с неколцина българи-работници. Първите бяха изцяло напуснали градеца при приближаването на руските войски, като бяха отнесли дори скромната си покъщнина. Ето защо това очарователно селище изглеждаше печално запустяло. Пренощувахме в къщата на аянина, разположена на живописно място всред градина, прохлаждана от поток, вливащ се в рекичката Гене, под сянката на красиви кипариси и гигантски тополи. Множество гургулички единствено обитаваха това великолепно място, където ни бе невъзможно обаче да намерим и парче хляб за хората ни, нито пък фураж за конете ни.

 

Продължихме пътя си рано на другия ден. На около един час път от Бинар хисар попаднахме на един съвременен турски мавзолей [**] с изящен строеж, разположен срещу развалините на древен гръцки манастир. Яростта на българските хайдути не бе пощадила светостта на това място за отдих. Очевидно смятайки, че си отмъщават за разрушението на манастира, те бяха осквернили тайната на гроба и разпръснали чак костите на потисниците: жестоко отмъщение, по-достойно за варварските орди, отколкото за един християнски народ.

 

Манастирът, от който са останали само развалини, се нарича „Църквата с чудотворния басейн”. Показаха ни там недълбок кладенец с хубава вода, която остава все на едно ниво, без някой да бе открил извора ѝ, нито мястото, от което тя излиза от басейна. Един поток, течащ съвсем наблизо, би бил леко обяснение за това, което изглежда като някакво чудо за християнското население, предизвикано от молитвите на един калугер, уединен в манастира. Този манастир нямал чиста вода преди намесата на калугера. Моят български водач ми показа десетина рибки, които живеели от векове в тази света вода, без числото им да се увеличи, нито да намалее. Той добави важно, че турците, разярени от това чудо, често взимали и избивали рибките; но за голямо тяхно разочарование на другия ден пак там се оказвало същото число. Казах му,че смирено се възхитих от едно подобно чудо, като съжалявах, че мюсюлманската недо-

 

 

*. Вж. фиг. 32 от Албума.

 

**. Вж. фиг. 34 от Албума.

 

167

 

 

верчивост го използуваше единствено в своя полза. Г. Уолш [*] говори за едно подобно чудо, от което се бе удивил недалеч от Константинопол по пътя за Селиврия. Вероятно е гръцките монаси да са се възползували от суеверието на народа, за да окръжат с религиозна почит един източник на хубава вода, която при един изгарящ климат може да се счита за благодеяние на природата и за една от първите нужди на човека.

 

Пристигнахме към обяд във Виза след пет часа ход в задушаваща горещина. Този град е окупиран неотдавна от една дивизия руски войски под командуването на княз Лубомирски. Той ме прие с присъщата му благосклонност и съжали, че не може да ми предложи друго, освен една доста лоша квартира в турско кафене и някои продукти от първа необходимост. Градът имаше печален изглед. Турските жители бяха избягали. Гърците бяха опустошили и оплячкосали жилищата им и дори бяха осквернили джамиите им. Множество болни препълваха къщите и тревожни признаци се бяха появили даже сред християнското население. Самият княз Лубомирски бе заразен от треска, която прави страшни опустошения сред непривиккалите към климата европейци.

 

Виза, древната Бизия, столицата на района, назован от древните Астика и седалище на тракийските царе, още съхранява останките от древното си величие. Разположен отчасти на стръмна височина, турският град се извисява над древните стени с римски градеж. Християнските жители са събрани около хълмовете. Виждат се вече само няколко останки от древната цитадела, завладяна и разсипана от разрушителния гений на Мурад. Там се различават останките на много древна кула, която гърците, без да знаят много, наричат „кулата на Велизарий” [**].

 

Градът и околностите са осеяни с множество останки от древно строителство, с отломки и части от колони, капители и повредени мрамори. Накарах да ни приберат един доста красив римски барелеф от бял мрамор [***], вграден в една турска чешма, и купих една женска статуя с драперия, за жалост без глава и ръце, но дрехата ѝ бе съвършена изработка. Докараха ми дори торса на една нимфа, или русалка с красиви форми, но съвсем повредена. Варварското безразличие на турците към всичко, което се отнася до паметниците на древността, бе навредило положително много повече от времето. Един древен отломък е за тях само груб камък. Те го разбиват, за да си послужат за вар, или го употребяват при строежите си, като често поставят надписите от вътрешната страна. Впрочем може да се потвърди само невежеството им, защото те нямат и представа за злото, което извършват, като унищожават тези скъпоценни остатъци.

 

 

*. Voyage en Turquie, p. 72.

 

**. Вж. фиг. 22 в Албума.

 

***. Вж. фиг. 7 в Албума.

 

168

 

 

Съвременните гърци ги запазват малко по-грижливо с надежда да ги продадат на твърде висока цена на пътешествениците. Не знам какво станаха мраморите, които получих във Виза. Бях ги предал на местния комендант, за да бъдат изпратени в Киркклиса. И ген. Херман ми съобщи сетне, че при минаването си през Андринопол ги бил експедирал заедно с една колона ранени в период на възстановяване за Бургас, за да се препратят в Одеса. Понеже лошото време тогава бе направило пътищата непроходими, вероятно е да са ги изоставили в някой пролом между Киркклиса и Бургас. Защото въпреки точните заповеди на маршала всички издирвания бяха напразни и те не бяха никога открити. Говоря за тази загуба, за да спестя на някой бъдещ археологически пътешественик, който ги намери в самотиите на ниските Балкани, задълбочените хипотези и мъчителни проучвания, за да открият храма или мястото, което те някога са украсявали.

 

Показаха ми във Виза една джамия, която преди завоеванието е била гръцка черква. Съвременните гърци бяха запазили легендата за нея и бяха отлепили от вътрешните стени пласта, който покривал иконите на светиите във фрески. Те поддържаха надеждата си, че отново ще изпълняват там религиозните си ритуали. Много се опасявам, че необмисленото усърдие, което бяха вложили, ще им навлече след оттеглянето на руската армия ужасни преследвания от страна на свирепите им господари, от които те явно се считаха завинаги освободени. В тази джамия личат няколко древни колони, чиито капители са с изящен вкус и изработка.

 

Виза има девет не толкова забележителни джамии, една бедна гръцка черква, множество чешми и извори с хубава вода и 7—8000 жители, от които най-много една трета са мюсюлмани. Именно във вътрешността на провинциите човек е поразен от слабостта на Османската империя и от бързината, с която намалява мюсюлманското население. Причината за това трябва да се отдаде на варварската неспособност на едно потисническо правителство и на глупавата устойчивост на институциите на един народ, който изостава с много столетия от християнските народности, докато те вървят с бързи стъпки по пътя, който са им отворили придобивките на цивилизацията.

 

Всред турците в Румелия, които западат, християнското население нараства бързо. Гърците в градовете като градски занаятчии, но най-вече българите в полетата като дейни и усърдни земеделци заслужават непрестанно внимание. Това християнско население нараства бързо и скоро ще замести османската раса при едно покровителствено управление в тази красива, но пуста Румелия.

 

Виза има малко или никак работилници. Околностите, обработени от гърци и българи, произвеждат малко долнокачествено вино и богат добив от пшеница, ръж, ечемик и просо. Зеленчу-

 

169

 

 

ковите градини дават в изобилие плодове, великолепни пъпеши и най-вече необикновено количество лук, много търсен в Константинопол. Този зеленчук и дърветата, с които са обрасли планините, са главните стоки за износна търговия. Получих само малко ценни медали (48—66).

 

Пътешественикът не продължава към Мидия, защото там има чума и русите са оттеглили войските си (66—67).

 

Напуснахме Виза на 25 септември сутринта, за да се върнем в Андринопол по същия път, по който бяхме дошли. В Киркклиса изживяхме един от онези ужасни урагани, които предвещават в Румелия наближаването на есента. Качвах се на коня, когато един порив на вятъра срина с ужасен трясък голяма дървена постройка до двора, в който се бе събрал керванът ни и се готвеше за път. Нещастието бе така непредвидено и стана с такава бързина, че бягството бе невъзможно. Множество казаци бяха ранени. Двама войници, които бяха настрана, бяха убити, багажите и конете, които ги теглеха, бяха погребани под развалините. Моят кон бе със счупен крак и трябваше да забавим с 24 часа заминаването си. Времето се захлади много след този ураган. Термометърът даже на обяд не се качи никак над 15°. Имахме няколко поройни дъждове и нощите станаха съвсем студени. Пристигнахме на 28 септември в Андринопол.

 

 

Глава четвърта

ПРЕСТОЙ В АНДРИНОПОЛ. ЕСКИ САРАЙ. НАСЕЛЕНИЕ. КЛИМАТ. ТЪРГОВИЯ. РАБОТИЛНИЦИ. БИБЛИОТЕКИ. ФОЙЕРВЕРКИ В ЙЕНИ САРАЙ. ПРАЗНИК НА ГРОЗДОБЕРА. РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ТУРЦИТЕ. ЗАМИНАВАНЕ ОТ АНДРИНОПОЛ.

 

Намерението на граф Дибич-Забалкански бе да ме изпрати във Филипополис, голям цветущ град в санджака София, който турците назовават Филибе и където Мустафа, паша на Скутари, командуваше значителен корпус от албанци. Не знам причините, които накараха маршала да промени становището си и получих заповед да остана в Андринопол до заминаването на главната квартира. Понеже непрестанните дъждове бяха направили пребиваването в палатката много мъчително и нездравословно, се установихме в развалините на Ески Сарай, старата разрушена резиденция на султаните, където заседателната зала ни предлагаше все още доста удобно жилище. Този стар дворец, който бе започнат от Мурад I към 1365 г., бе довършен от Мехмед I и обитаван от наследниците му до завземането на Константинопол в 1453 г. Мехмед II бе прибавил там великолепен харем, чиито развалини чак до днес представят древния ориенталски лукс. Дворецът изглежда от дълго време изоставен и е забележителен само с мраморната порта на главния вход на голямата стълба, удивителна и великолепно съхранена източна

 

170

 

 

творба. В харема, отделен от двореца с множество оградени със стени дворове, заслужава да се видят диванхането, или салонът, баните и позлатената чешма на кьошка. Ансамбълът е ограден с маса от развалини, които са представлявали кухня, конюшните и други пристройки. Вдясно от входа на големия дворцов двор се вижда модерен кьошк, жилище на сегашния султан, когато посещава Андринопол. В него има само няколко доста прости жилища. Отвъд моста, който минава над Тунджа, се намира къщата на бостанджибашията, заета от маршала. Тази къща е оградена от великолепна гора. Сянката ѝ прави чудни сводове с разкошна хладина, увеличена от водите на Тунджа, които я оросяват, и където са възхитителни най-вече гигантските платани.

 

През време на престоя си в Андринопол направих множество проучвания, за да опозная точно населението на този град, което се изчислява твърде общо на 120 000 души. Изчислението ми се видя преувеличено. В Турция не съществуват регистри за ражданията. Работата с броя на къщите е също така неточна, понеже много от тях са в развалини или необитаеми. При това е много трудно при турското безразличие и резервираност да получиш положителни сведения по въпроса, както изобщо за всичко, което се отнася до обществената администрация. Въпреки многото сведения, които имах случай да събера, не смятам, че постигнах съвсем точен резултат, но той вероятно се приближава доста до истината.

 

В Андринопол се наброяват:

 

 

Според една сводка, която имам основание да считам твърде точна, в града има:

 

 

171

 

 

Като се пресмятат по 5 души на домакинство, ще се получат 95 170 души, което отговаря доста на горепосочения брой. [*]

 

Климатът на Андринопол минава за здрав. Разположен отчасти на височини, отчасти в равнина, напоявана и прохлаждана от водите на Марица, Тунджа и Арда, открита за южните ветрове и заслонена от Балкана откъм северните ветрове, този град е с благоприятно местоположение, което до голяма степен се дължи на здравословния климат, пословичен сред турците. Наистина треските там са твърде редки и въпреки постоянните връзки с Константинопол чумата не се бе разпространявала в Андринопол от 50 години насам. Имало бе само единични случаи. Този бич, който извърши ужасни опустошения след заминаването на руската армия, бе донесен там явно от войските.

 

Андринопол, който открива пред пътешествениците, идещи от север, омагьосващ изглед, не би могъл обаче да се оприличи на големите европейски градове. Тук няма никакви широки и прави улици, никакви редовни площади, никакво здание, което да показва вкуса и богатството на частни лица. Освен султанските джамии — нито един паметник, достоен за величието на едно просветено правителство. Вътрешността на града е със същия еднообразен изглед на разрушение, на отвратителна мръсотия и нищета, както и всички останали градове в Румелия. От тях той се отличава в това отношение само по огромния си обхват.

 

Чаршиите са доста обширни и имат най-вече в петък много оживен или извънредно любопитен изглед за чужденеца, който намира там отново някои от онези сцени, толкова удивително описани в очарователните източни приказки. Във всеки случай тези чаршии нямат тази външност на чистота и богатство, нито това множество скъпи предмети, които бяха толкова поразили леди Монтегю при пътуването ѝ в 1717. [**]

 

Напразно търсех из всички чаршии един-единствен магазин за книги. С много труд си доставих „Анис ал-мосаферин” („Придружител на пътешествениците”) от Балгери Адранаул, [29] която съдържа история на Румелия и Андринопол и която един приятел от Санкт Петербург ме бе помолил да му изпратя. Между ръкописите, които гърци и арменци ми предлагаха за продан, не намерих ни едно произведение, което заслужава да се купи. Андринопол има обаче множество частни библиотеки, между които заслужава да се спомене библиотеката на Хамид ефенди. Този почтен турчин, на когото имах случай да направя малка, услуга, ме приемаше често в къщи с любезност и доброта и ми

 

 

*. Ген. полк. Енехолм във великолепното си описание на Андринопол дава на този град 120 000 жители. Цифрата ми се вижда много завишена.

 

**. „Безистенът. . ., блестящ навсякъде със злато, бродерии и скъпоценности, има много приятен изглед . . . магазините са толкова чисти, те изглеждат сякаш току-що боядисани.”

 

172

 

 

засвидетелствува доверие, което един мюсюлманин рядко отдава на християнин и чужденец. Библиотеката му съдържаше ценни ръкописи, доста арабски и турски историци, както и избор от най-добрите персийски поети. Извън тези частни колекции големите джамии и медресета притежават значителни библиотеки, където може би биха се намерили предмети от най-голям интерес. Не успях да проникна в тези библиотеки, толкова бе голям страхът на турците, че не ще зачитат условията, при които градът се бе предал и които гарантираха обществените и частните имущества. Единственият ценен ръкопис, който отнесох от Андринопол, бе коран с голяма красота, който Хамид ефенди ни даде за спомен. [Това бе] може би неповторим подарък, който един мюсюлманин е дал на един неверник, без да счита, че осквернява словото на Пророка. Андринопол има само една печатница.

 

Работилниците в Андринопол доставят на търговията малко стоки за значителен износ освен обработена кожа, която се произвежда в голямо количество с великолепно качество и с най-блестящи цветове. С тази стока се занимават немалко бояджии, които не стоят по-долу от най-добрите френски и английски работници.

 

Копринените и памучните платове ми се видяха недоброкачествени и десените им — безвкусни. Няколко работилници за фесове (червени шапки) доставят шапките, на които истинските мюсюлмани гледат все още с ужас и които заместват чалмата в армията. Изнасят се в големи количества сапун и кóла. Трите работилници за макарони снабдяват само града. Лулите в Андринопол се ценят слабо, с основание се предпочитат тези от Люле Бургас. Тютюнът е долнокачествен. Производителите на оръжие се ползуват с известност. Но произведенията на златарите са доста по-долнокачествени от тези, които видях да се донасят от Константинопол. Пет или шест манифактури доставят обикновено сукно и груби килими. Черниците от околностите на града донасят малко коприна, но от великолепно качество. Произвежда се малко розово масло, но много опиум. Памукът е твърде изобилен. Маслиненото дърво не вирее. Градинарството е значително и добре разпространено. Зеленчуци и плодове в изобилие и най-вече чудно вкусни пъпеши. Гроздето е великолепно.

 

Благоприятното местоположение на Андринопол му осигурява значителна транзитна търговия, която обменя произведенията на Турция срещу тези от Европа, Азия, Египет и Гърция. Тази търговия, която бе пострадала за кратко от войната, е в голямата си част в ръцете на гърци и арменци. Най-вече между първите има вещи търговци с изискана образованост, усъвършенствувана чрез тяхното пребиваване в главните търговски градове в Европа. Те извършват успешно разумни комбинации в разгръщащата се търговия. Русия, Франция, Англия и Австрия имат консули, установени в Андринопол, за да бдят над интере-

 

173

 

 

сите на нациите си. Тези чужденци обаче гледат на престоя си в Андринопол само като на едно изгнаничество; наслажденията им се свеждат до такива от материалния живот и интелектуалните придобивки, които би могъл да предложи такъв голям град в една цивилизована страна, са също така непознати в Андринопол, както и в недрата на Азия.

 

Г. маршалът пожела да устрои за града празник по случай размяната на ратификациите на мира. Той трябваше да направи силно впечатление на жителите и с новостта си да им остави приятен спомен. За тази цел бяха разпънати палатки в равнината зад Ески Сарай, където г. маршалът, окръжен от бляскав генерален щаб и командуващите различните армии, прие пашата, посланиците, върховните властници в града и чуждите консули. След изискано угощение бяха пуснати ракети, при които съединените инициали на императора и на султана с орел и полумесец над тях, вплетени с лаврови и маслинови клони, се появиха сред бляскав огън. Виковете „ура” на войските, строени в равнината, шумът от пушечните залпове и тътенът на многобройна артилерия подсилваше блясъка на букета, който увенча празника. Цялото население от града и околностите се бе стекло, за да присъствува на това толкова ново за него зрелище, понеже, откакто се помнеха, ни един жител на Андринопол не бе виждал ракети. Въпреки това огромно стичане на хора никакво нещастие не смути празника, който бе облагоприятствуван и от хубавото време. Тази маса от ориенталски лица, осветени от червеникавия блясък на огъня, изглеждаше великолепно. Изглежда, че най-вече оръдието стъписа пашата, който, разделяйки се с г. маршала, му каза: „Нека русите и османците, помирени сега, никога да не чуват подобен шум на такъв празник.” Доста добре скроена фраза за един турчин.

 

По повод празниците не трябва да премълча този, който гърците в Румелия празнуват през време на гроздобера и в който се долавят още поразителни следи от древните мистерии в чест на веселия син на Семеле [30]. Щом свърши денят и работата, привечер се запалват в лозята големи огньове. Около тези огньове се събират мъже и жени, старци и деца. Чашата бързо минава наоколо. Млади момичета, украсени с гроздове, започват да танцуват не твърде целомъдрени танци. Младежи скачат върху пръчове с ликуващи викове. И скандалната хроника на Андринопол твърди, че на тези оргии, празнувани в градините, култът към Бакхус бил доста често последван от култа към красивата богиня на Пафос, а не на целомърдената Венера Апострофия [*]. Гърците от Андринопол се бяха възползували от временната си свобода, която им създаваше престоят на руската армия, за да подновят този празник по гроздобер, който турците бяха от дъл-

 

 

*. Венера Апострофия, предпазваща, която отвръщала сърцата от всякаква нечестивост.

 

174

 

 

го време забранили като ужасно и нечестиво осквернение, толкова противно на религията и на нравите им.

 

Не без колебание вмъквам тук известни размишления върху турците. Не мисля, че девет месеца, прекарани сред един народ, без да се познава езикът му, и с който влизам в допир само посредством преводачи, е достатъчно време, за да се опознае и прецени основно този народ и най-вече през период на война, революции и нещастия. При това съвременната епоха трябва да се счита само като преходно състояние в политическия и нравствения живот на тази нация, където свирепите преобразования на султана разяждат и разстройват изцяло основите на обществения живот на мюсюлманите, без новите учреждения да намират подготвена почва, за да бъдат възприети и да могат да се вкоренят. Затова представям само впечатленията, които получих във взаимоотношенията си с турците, без да държа да произнеса авторитетна преценка. Възможно е желязната воля на султана да закали характера на народа му; може би политическите интереси и съперничества ще поддържат още в Европа Османската империя, която последните събития разклатиха до основите ѝ и чието съществуване дори се запази само поради умереността и благородството на победителя. Но в Азия също се върви към бързо разпадане. Египет и Сирия може би не след дълго ще се изплъзнат от османското владичество, както неотдавна се измъкна от него Гърция. [*]

 

Реформите, осъществени или проектирани от султана, за да издигне народа си на нивото на европейските нации, ще срещнат винаги почти непреодолими пречки в мюсюлманската религия, която, така да се каже, съставлява целия политически, граждански и нравствен живот на нацията. Коранът ще изключи завинаги огромните придобивки и просвещението, което дължим на християнската религия. Разглеждайки Мохамед само като законодател, не можем да не му признаем големия гений да съчетае превъзходно законите и религията си с нуждите и характера на източните народи, чиято енергия той закали. Догмата за предопределението, съчетана с религиозния фанатизъм, даде на султаните сила, която неведнъж бе накарала Европа да тръпне и бе застрашила съдбините ѝ. Но подтикът, който пророкът бе дал на свирепата сила на турците, отстъпи пред превъзходството на просвещението в европейската цивилизация. Тази цивилизация не може да се развива със стабилността и недостига на мюсюлманските учреждения. Славата на Турция започва да залязва още от царуването на Селим II и могъществото, което султаните черпеха от влиянието на религията, се обръща срещу самите тях.

 

Като изоставям тези общи разсъждения, които подлежат на голямо доразвиване, ще се занимая с нравствения характер на

 

 

*. Това е писано в 1830 г.

 

175

 

 

турците в Румелия такъв, какъвто сам го наблюдавах. Кървавите сътресения и ужасите, които предлагат дворцовите анали, са създали на мюсюлманите славата на жестоки, която събитията от гръцкото въстание, изглежда, още повече разкриха, без обаче аз да я считам основателна.

 

Действията на един брутален деспотизъм и жестокостта на една фанатична и варварска военщина не могат с основание да се смесват с характера на отделните лица. Турчинът, както всички южни народи, е сигурно отмъстителен и увлечен в отмъсти-телността си; но в навиците на частния си живот той ми се видя, че притежава меки нрави. Въпреки влиянието на полигамията той е нежен баща за децата си и милостив господар спрямо робите си. Суров и затворен спрямо чужденците, турчинът е спрямо тях церемониално учтив, но способен на благородство и думата му е свята. Гостоприемството, тази древна добродетел, е съблюдавано религиозно в Турция. Догмата за предопределението е причина мюсюлманинът да понася нещастието с търпение и достойнство. Той спазва с благочестиво смирение повелите на провидението. Въздържан и непознаващ тънкостите на европейския лукс, начинът му на живот е много прост, а жилището — скромно. Дори ако е богат, той избягва всякакви разноски, които биха привлекли върху му погледите на хищните власти. Считайки този живот само като преход към небесния рай, който му е обещан, религията му е за него вътрешно убеждение, култ, който ръководи и направлява съществуването му и чиито нравствени предписания са свещени за него. Чужд от векове на напредъка в науките, той е слабо образован, но зачита познанието. В разговор с чужденци прозира желанието му да научи и се образова. С изключение на строителството, което дори е само традиционно за обществените паметници и главно — джамиите, изящните изкуства са в ранното си детство. Малко е застъпена търговията на едро и главните клонове на занаятчийското производство са в ръцете на раята. Турските села без изключение ми се видяха бедни и земеделието по-слабо разгърнато, отколкото при българите и даже при гърците. Като завоевател на страната турчинът предоставя работата на раята, която счита за част от плячката си, за роби, чийто живот даже му принадлежи по правото на завоеванието и който им е запазен само като благодеяние, утвърдено чрез пълното им подчинение. Кръвта на мюсюлманина е великолепна и малко нации биха могли да създават толкова красиви хора с по-благородна и изискана физиономия. Най-голямата част от недостатъците в националния характер трябва със справедливост да се отдава само на закономерните изяви на едно деспотично и порочно управление и на неизбежните последици от невежеството и варварството.

 

Последните войни бяха особено смазали смелостта на турците и унищожили доверието в личната им храброст; те призна-

 

176

 

 

ват напълно военното превъзходство на християните. Но реформите на султана не вдъхват никакво доверие за в бъдеще: новите институции предизвикват ужаса на масата от народа. А мюсюлманите гледат на Европейска Турция само като на провинция, която вечните повели им заповядват да напуснат рано или късно, за да се върнат в Азия, истинското им отечество.

 

Не възнамерявам да дам подробно описание на Андринопол. Тази задача бе осъществена с удивителна точност от г. полк. Енехолм. Многобройните проучвания на този офицер, обнародвани в неговите „Кратки бележки за отвъдбалканските градове”, заслужават най-голямо доверие. Едно двумесечно пребиваване в Андринопол, главно оползотворено за проучване на този интересен град от различни страни, би могло да ми достави само незначителни подробности като добавка към картината, очертана от г. Енехолм.

 

Наближаваше моментът да напуснем Андринопол. След предаването на Джурджево, крепост, която според условията на мирния договор трябваше да се събори и територията ѝ да бъде върната на Влахия, г. маршалът съобщи намерението си да пренесе главната си квартира в Бургас. Това предаване на Джурджево е забележително, защото е пръв пример на турска крепост, предала се в мирно време на Русия по силата на договор. Получих заповед да ида в Бургас по пътя Ямболи, Селимно и Карнабад.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

20. Изопачено от Хаскьой, село в Одринско, Турция.

 

21. Карл XII Шведски (1682—1718). След поражението му при Полтава (1709) от Петър Велики той намира убежище в Турция.

 

22. Античен и ранновизантийски град, чиито развалини са при дн. с. Лутра, Александруполско, Беломорска Тракия, Гърция.

 

23. Градът е завладян още при Мурад I.

 

24. Изопачено от Петра, село в Лозенградско, Турция.

 

25. Не е ясно дали се касае до скални жилища или до скален манастир (вж. и Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. Румелия и Босна, изд. от Ст. Аргиров, Архив за поселищни проучвания, I, 1938, кн. 2, с. 75—76).

 

26. Древно племе, обитаващо пещери.

 

27. Черно море.

 

28. Quercus ilex, зелен дъб, не се среща у нас. За Quercus bellota (правилната форма е ballota) е прието названието „каменен дъб”. Не се среща на Балканския полуостров, пътешественикът го е посочил погрешно.

 

29. Т. е. Балгери от Одрин. Не може ли да се осмисли като „Българинът от Одрин”, вер. някой местен помюсюлманчен българин.

 

Изопачено от Яна, с. в Бунархисарско, Югоизточна Тракия, Турция.

 

30. Бог Дионис.