The comparison between Kosovo and Macedonia is irrelevant ("Pari")
kolko plastas?
Posted by the Varhovist
on 11/24/1999, 2:53 am ,
Since the article is rather pro-Macedonian, I would try to translate it to you... as a matter of fact I CANNOT translate the title: it is something like "Kosovo and Macedonia are irrelevant"... I guess the author wanted to say: The comparison between Kosovo and Macedonia is irrelevant.



In its March 14 edition the French "Le Monde" published an article by the famous Albanian writer Ismail Kadare titled "The Cradle of One Nation and the Cradle of One Crime". With it Kadare, in a way, leaves his rather long silence and I think the Bulgarian reader would rather read the text, together with some corrections and explanations. It is not a secret that the events in Kosovo are closely related to Macedonia. But we must make a very strong stand against the allegations of Kadare that "Albanians and Vlachs" had occupied the Balkan peninsula before the settling of the Slavs in the 6th c. The truth is that the Albanians covered a compact and rather small part of the region, whil the Vlachs were so scattered across the Balkans that they were in no condition of occupying whatsoever south of the Danube.

And if we are to be fair with periodicity in history we must forget neither the Thracians and the Moesians, nor the compact masses of Slavonic populations that settled in the Balkans in the 6th c. The second assertion that is rather ungrounded is that the presence of the Albanians in present-day Albania is an argument enough for Kadare to conclude that they might have lived in Kosovo before the arrival of the Serbs and that there was no migration of the Serbs out of the region.

There are very detailed data about the migration of the Serbs from Kosovo in the late 17th century. We know not only that the Serbs really left the country, we even know where they went to. The two outstanding Patriarchs of Pec, Arsenie III and Arsenie IV, led the migrants thorughout their long way out of bloody grip of the revengeful Turkish soldiers after the retreat of the Austrian army. It is true that the Albanians had settled in Kosovo centuries ago but theirs was a movement of immigration and a consequence of early occupation prior to the Turkish domination. In the second place, Kadare enounces a totally misleading assertion: that the Albanians settled on "deserted plots" adjacent to Albania. We'll see this later, when we talk about Macedonia. Because to the population that accepts the newcomers, it is of no consequence whether the Albanian arrival is due to the Sultan's policy or to Tito's.

We cannot but object to the attempt of Kadare to convince us not to turn so much attention to history when we solve our present-day problems. Most of the works of Kadare himself are devoted to the past. Even today the most stable countries in the world were those where people have had the longest history of independence. We cannot use history just in the extent in which it serves us. When we make a comparison between Kosovo and Macedonia the first typical difference is that while the processes in Kosovo started four centuries ago, those in Macedonia belong to the last 40 years. In the end of the 19th and the beginning of the 20 th c. the statistics tell the following about Macedonia: (we skip them, you said you understand them)

All these details are to be found in Vasil Kanchov's Selected Works, a two-volume edition of 1970. Their original edition was about a hundred years ago. The data were gathered personnally by him during his voyages across Macedonia, at that time under Turkish domination. Kanchov adjusted the results of his research to the Turkish statistics and to the research works of different Western authors. The above-mentioned data concern only the regions /kaazi/ adjacent to Albania and Kosovo. In the other parts of Macedonia the Albanians are far less than 8 percent of the population.  The first radical change in the situation happened duding the WWII when, after the occupation of Albania by the Italians in 1939, in April '41 the Italians, with the consent of Germany, annex to Albania the towns of Debar, Prespa, Struga, Tetovo, Kicevo and Gostivar.

Four years before the end of the war the way was opened for the Albanians to settle in these lands. The end of the war only slowed down the process but could not stop it. The change in Western Macedonia took place in the last 40 years. The fact is made evident when we know that the number of the Albanians in Macedonia in 1961 was 183,000 people or 13 percent of the total population. In 1971 the Albanians are already 279,871 people, or 17,2 percent, in 1971 г., i.е. the Albanian population grew with about 100,000 people for just 10 years. Today, the official data show that the Albanians in Macedonia are about 420,000 people. Since the total population of Macedonia surpassed the 2 million limit as long as in 1984, the present-day relative number of the Albanians is 20-21 percent. All these numbers show that whatever comparisons people make, the Albanians in Macedonia did not settle in an "empty space", neither in the beginning of the century, nor during the last 40 years.

Because the numbers show not just the natural growth of population, but a process of immigration. Even if the Macedonian-Albanian border was closed down, people from Kosovo were free to settle in Macedonia, which they did intensely. Only two years ago the official authorities in Skopje announced that about 15 percent of the Albanians in Macedonia had not even acquired a Macedonian citizenship, i.e. they had come in the last few years. We can only imagine what the real percentage of the newcomers in the last ten years is. All those facts must be remembered and estimated not only by the Albanians, but also by many Bulgarian journalists who are very keen on exaggerations.

An influential Bulgarian daily paper not long ago published the number of 420,000 Albanians in Macedonia, but added that these were more than 25 percent of the total population. A weekly paper even mentioned that the Albanians in Macedonia were 800,000. In the same time these statistics show that throughout the years the Albanians did not spread into empty spaces; this is why we ask the question: what are the grounds for they present-day pretensions not only for equal civil rights, but for autonomy? From here to the first outbursts of violence, Mr Kadare, there are but a few steps. When you have entered someone else's house and you try to kick off the host, how do you think the neighbours would take it? Or should we agree with Dostoievski who wrote down in his diary that some minorities do not request equality but privileges?

on 11/23/1999, 10:14 pm

This article is in Bulgarian w95/98 Cyrillic font and I post it for the purpose of obtaining a translation!


Косово и Македония не винаги са уместни

Никола КОЛЕВ

В броя си от 14 март т. г. френският вестник "Монд" публикува статията на именития албански писател Исмаил Кадаре под заглавие "Люлка на една нация или люлка на престъплението". С нея в известна степен Кадаре нарушава своето доста дълго мълчание и тя заслужава да бъде прочетена от българския читател, както и да се уточнят известни твърдения в нея. Не е тайна, че събитията в Косово са тясно свързани с Македония. Но трябва да се направи категорично възражение срещу позицията на Исмаил Кадаре, че "албанците и власите заемат Балканския полуостров преди пристигането на славяните в VI век". Истината е, че албанците специално и по-компактно заемат доста скромна част от Балкански полуостров, а власите са толкова разпръснати, че не може да се каже да са "заемали" нещо на юг от Дунав. Даже да говорим за историята и за поредността, не трябва да забравяме за мизите и траките, не трябва да забравяме компактния характер на славянското населване на огромния Балкански полуостров след VI век. Второто много спорно твърдение е, че от присъствието на албанците в днешна Албания Исмаил Кадаре вади заключение, че те може да се присъствали и в Косово преди пристигането на сърбите и че не е имало изселване на сърбите от Косово. За изселването на сърбите от Косово още в края на XVII век има подробни данни както за това колко сърби са се изселили, така и за това кога е било това и къде те са отишли. Двама видни патриарси на Печ - Арсений III и Арсений IV са ръководили изселниците в техния път към спасението от кървавата разправа на турските войски след оттеглянето на австрийците. Така че преселението на албанците в Косово наистина е от векове, но то е преселение, а не присъствие преди турското владичество. На второ място, невярно е твърдението на Исмаил Кадаре, че албанците са се заселвали в "празни" места, съседни на Албания. Това ще видим по-долу, когато говорим за Македония. Защото за народността, която волно или неволно приема заселници отвън, не е важно дали това е политика на турските султани или на Тито. Не можем да не възразим и на опита на Исмаил Кадаре да ни внуши да не се обръщаме много към историята, когато решаваме съвременните си проблеми. Огромна част от творчеството на самия Кадаре е посветена на миналото. И днес най-стабилни са онези държави, които имат най-дълго свободно историческо съществувание. И не можем да използваме историята само и доколкото това ни изнася. Когато правим сравнение между Косово и Македония, първата характерна разлика е, че докато процесите в Косово се развиват от четири века насам, тези в Македония са от 40 години насам. В края на XIX и началото на ХХ век статистиката за Македония е следната: В началото на нашия век Дебърската кааза при население 53 500 жители е наброявала 23 700 албанци. В самия град Дебър две трети от жителите са били албанци. В Кичевската кааза от 39 590 жители 6190 са албанци, като в самия град Кичево няма нито един албанец. От регистрираните 118 населени места само в 22 има албанци. В Тетовската кааза е имало 79 500 жители, от които 28 670 албанци. В самия Тетово от 19 200 жители, само 500 души са албанци. Град Гостивар, който е в същата кааза, от 3730 жители има само 100 души албанци. В Кумановската кааза от 48 421 жители албанците са 6166 души. В самия град Куманово от 14 530 жители само 600 души са албанци. В Скопската кааза от 68 122 жители албанците са 9182. Скопие най-подчертано граничи с Косово. В самия град Скопие по това време от 32 000 жители само 150 души са албанци. В Охридската кааза от 60 305 жители 7291 са албанци, най-вече по границата, на запад от Струга. В самия Охрид от 14 860 жители само 800 души са албанци. В град Струга, който се намира само на десетина километра от албанската граница, от 4570 жители албанците са 350 души. Всички тези подробности са изложени от Васил Кънчов в двата му тома "Избрани произведения" от 1970 г., издадени първоначално преди стотина години. Данните са събирани лично от него за цяла Македония, тогава изцяло под турска власт, кааза по кааза. Тези данни Кънчов сверява и сравнява с тогавашната официална турска статистика, както и с данните на различни западни автори. Изнесените по-горе данни са само за граничещите с Албания и Косово каази, защото за останалите процентът на албанците е далеч под 8 на сто от населението на каазите. За пръв път тази картина се променя съществено през Втората световна война, когато след окупирането на Албания от Италия през 1939 г., през април 1941 г. италианците със съгласието на Германия, включват в границите на тогавашната Албания Дебър, Преспа, Струга, Тетово, Кичево и Гостивар. Така четири години преди края на войната се дава път на ново албанско преселение към тези земи. Краят на войната само задържа този процес, но не може да го спре. Че промяната в Западна Македония настъпва главно през последните 40 години сочи броят на албанците в Македония през 1961 г. - 183 000 души или 13% от цялото население . Това население бързо се увеличава на 279 871 души или 17,2% през 1971 г., т.е. за десет години близо със 100 000 души нарастване. Сегашните официални данни за албанците в Македония сочат цифрата 420 000 души. Тъй като Македония още в 1984 г. надхвърля 2 милиона население, това представлява около 20-21% от цялото население на страната. Всички цифри, изнесени по-горе, отнасящи се от началото на века до сега сочат, че каквито и сравнения да се правят, в Македония албанците не са се заселвали в някакво "празно пространство" нито в началото на века, нито през последните 40 години. Защото цифрите сочат не само някакъв естествен прираст, а именно за заселване. Ако албанската граница е била затворена, разселването от Косово винаги е било много свободно и интензивно. А само преди две години официалните власти в Скопие изнесоха, че 15 на сто от албанците в Македония още не са македонски граждани, т.е. съвсем скоро са пристигнали отнякъде. Можем да си представим колко процента са от всички последни години. Изнесените по-горе данни трябва внимателно да се запомнят и преценят не само от албанците, но и от много наши журналисти, които с лека ръка пишат преувеличения по въпроса. Един меродавен наш ежедневник например публикува цифрата 420 000 албанци в Македония, но твърди, че албанците вече надхвърляли 25 на сто от населението в Македония. А един седмичник даже даде цифрата 800 000 албанци в Македония. Тези цифри освен другото сочат, че албанците съвсем не са настъпвали в някакво празно пространство и след като това е станало при посочените условия, питаме на какво основание те сега претендират не за равни права като граждани, а за някаква автономия? От там до началото на насилието разстоянието е твърде малко, г-н Исмаил Кадаре. Когато си влязъл в чужд дом и си получил гостоприемство, да искаш след това да изпъдиш домакина, как би определил и преценил постъпката си? Или трябва да се съгласим с думите на Достоевски от неговия дневник, че някои малцинства не искат равенство, а привилегии?