Руси и българи през ранното средновековие до 964 г.

Е. Михайлов

 

4.5. Княгиня Олга (945—964 г.)

 

След трагичната смърт на княз Игор в борбата му с древляните и поради малолетството на неговия син Святослав, начело на руската държава застава жена му Олга. Нейното управление представлява важен момент в историята на Киевска Русия. Тя притежавала значителни държавни и политически способности, умело се справила с трудното положение, в което се намирала Русия след смъртта на Игор, успешно осъществила вътрешните мероприятия, наложени от развитието на страната. Във всичко това тя в значителна степен превъзхождала своя син Святослав, който се проявил като твърде едностранчив и недалновиден политик. Със своята двадесетгодишна дейност тя допринесла твърде много за вътрешното изграждане и укрепване на Русия [670].

 

Наред с това със своята прозорливост и критичен ум Олга схващала накъде трябвало да се насочи развитието на страната за в бъдеще, какви неотложни задачи за разрешаване поставял идващият ден. Запозната отрано с принципите на християнството, тя скоро осъзнала, че бъдещето на Русия е единствено в кръга на цивилизованите християнски народи, с които тя за пръв път се постарала да влезе в по-тесен контакт. В условията на господството на езическата религия наскоро след смъртта на съпруга си, Олга станала убедена и ревностна привърженица на християнството. Но за нея християнството не било

 

144

 

 

само лично дело. Тя схващала ясно, че в новата религия се крият големи възможности за вътрешното развитие на Русия, както и за нейното международно издигане. Нейната забележителна дипломатическа дейност покрай чисто икономически и политически задачи, си е поставяла не на последно място и проправянето на пътя за окончателното тържество на християнството като официална религия на Русия.

 

Със своята многостранна енергична дейност Олга е остазила траен спомен в съзнанието на руския народ. За нея са създадени редица предания и легенди, които, от една страна, допълват оскъдните летописни известия, но, от друга, затрудняват възсъздаването на историческата действителност.

 

Един от най-спорните и неясни моменти от биографията ѝ е проблемът за нейния произход. Според една версия Олга произхожда от района на град Псков в Северозападна Русия от княжески род, според друга — от незнатни родители от варяжкото население на същия район [671]. Но през 1888 г. архимандрит Леонид публикува едно неизвестно сведение от един руски исторически сборник от втората половина на XV в., в което се казва, че по произход Олга с българка: „Игоря же [Олег] жени в Болгарѣхъ, поятъ за него княжну именемъ Олгу. И бѣ мудра велми” [672].

 

От това сведение не е ясно за кои българи става дума: за дунавските, за волжските или за черните българи по Долен Днепър, но то бе възприето от редица автори, които в случая виждаха дунавските българи [673]. Според тях българският произход на кн. Олга обяснявал редица черти в характера и дейността на руската княгиня и на първо място нейната ревностна привързаност към християнската религия [674]. Но несъстоятелността на това съобщение бе доказана своевременно [675] и архим. Леонид още на следната година се отказал от своето становище [676].

 

Какви са доводите, които говорят против българския произход на княгиня Олга. Доколкото сведенията за нейния произход са твърде противоречиви и носят изключително легендарен характер, то в случая трябра да изходим от някои данни на нейната биография:

 

1. Че княгиня Олга не може да бъде българка, личи на първо място от нейното име. Мнението на някои автори, че първоначално Олга е носила християнско име (Елена) и че тя е наречена с езическо име в чест на княз Олег, който уж я довел от България за княз Игор, е произволно [677]. Нейното име недвусмислено говори за варяжкия ѝ (нормански) произход, от какъвто е бил и самият княз Игор. В края на X в. в Русия е имало много варяги и напълно естествена е женитбата на първите руски князе със своите сънароднички [678].

 

145

 

 

2. Невъзможно е да си представим сключването на един подобен брак между българска княгиня християнка и руски езически княз. В отношенията между българи и руси от началото на X в. няма такива събития, които биха го оправдали. Княз Владимир е имал жени християнки преди покръстването си („грекиня”, „болгарыня”), но те са били пленнички [679].

 

3. Че княгиня Олга не е била християнка по рождение, а езичница, личи много ясно от данните на руския летопис и редица други извори: след убийството на княз Игор тя се разправила най-жестоко с древляните съгласно езическите обичаи и нормите на езическата религия. В самия замисъл и начина на тройното отмъщение личи по-скоро спазване на езическата традиция, отколкото личната жажда за отмъщение [680]. По-късно когато Олга се запознава с християнството и приема неговите принципи, тя се стреми да получи кръщение от самия цариградски патриарх, при което тя казва за себе си: „Азъ погана есмъ, да аще мя крестити, то крести мя самъ; аще ли, то не крещюся”. След кръщението патриархът ѝ казва: „Благословена ты в женах руских, яко возлюби свѣтъ, а тьму остави” [681].

 

В нейната възхвала във връзка със смъртта ѝ се казва: „Си бо омыся купѣлью святою, и совлечеся греховныя одежа вехтаго человѣка Адама, и въ Новый Адамъ облечеся, еже есть Христось. Мы же рцѣмъ к ней: радуйся, руское познанье къ Богу, начатокъ примиренью быхомъ” [682].

 

Преминаването в лоното на християнството е свързано с църковен обряд, предписван от религията. Ако Олга е била християнка по рождение, всичко това не би имало смисъл.

 

Освен това в Проложното житие на Олга се казва: „Сии блаженнаа Олга оставльши елиньскую прелесть [т. е. езичеството — Е. М.] отчию, паче же Дия вземши Еленину мудрость” [683]. Яков Мних в своята „Память и Похвала” на княгиня Олга пише: „Та бо блаженая княгинъ Олга, по смерти мужа своего Игоря, князя русского, освѣщене бывши Божиею благодатию и въ сердци приимши Божию благодать. . . просвѣщена Святымъ Духомъ истиннаго, творца небу и земли, вставши иде в землю грѣческую, въ Царьградъ, идѣ же цари крестьянин и крестианьство утвердися, и пришедши проси крещения, и приимши святое крещение возратися в землю русскую. . . По святомъ же крещении си блаженая княгиня Олга живе лѣтъ 15” [684].

 

От всички тези както и от редица други свидетелства може да се приеме за безспорно, че по своя произход Олга е била езичница [685].

 

4. Когато Святослав се отправя на поход срещу България от руските летописи по нищо не личи, че това е родината на неговата майка. При завръщането си в Киев, след отбиването на печенежската опасност през 968 г., киевчани казват на Святослав: „Ты, княже, чюжея земли ищеши и блюдеши, а своея ся охабивъ [686], малы бо нась

 

146

 

 

не взяша печенъзи, и матерь твою и дѣти твои.” Самата Олга, чувствайки приближаването на смъртта, казва на сина си: „Видиши мя болну сущю; камо хощеши отъ мене ити?. . . Погребъ мя, иди, ямо же хочеши” [687]. („Погреби ме, пък върви където искаш.”) От думите ѝ към Святослав по нищо не личи, че България е нейната родина. По-скоро за нея това е една чужда страна [688].

 

Следователно сведението за българския произход на кн. Олга трябва да се разглежда като етнологическа грешка на късния руски летописец. Но не е изключено тук да виждаме и намек за българския произход на руското християнство, първата и най-видната представителка на което била кн. Олга [689].

 

От гореказаното става ясно, че по своя произход кн. Олга е норманка и езичница подобно на останалите руски князе от IX—X в. [690]. До края на князуването на Игор тя е била езичница и се придържала към езическите обичаи. Трагичната гибел на съпруга ѝ през 945 г. и влиянието на християните славяни, живеещи в Киев, могат да се смятат като главна причина Олга да се откаже от езическата религия и постепенно да възприеме християнското учение. Природно надарена, любознателна, следяща живо промените които настават в Русия и извън нея, тя скоро схванала големите преимущества на християнството в сравнение с примитивното славянско езичество. Кога точно е настъпил прелома у нея е трудно да се определи, но, както видяхме, според Яков Мних Олга е живяла като християнка 15 години. Тъй като тя е починала в 969 г. то би трябвало да се приеме, че преминаването на Олга към християнството е станало около 954 г. Определението на тази дата е твърде правдоподобно, понеже обяснява много страни от живота на руската княгиня. Освен това за нас тя е от голямо значение, понеже подкрепя нашите изводи за произхода на руското християнство и по-специално у княгиня Олга. По-горе видяхме, че имаме всички основания да смятаме руското християнство за славянобългарско по произход. Естествено е, че Олга е могла да се запознае най-добре с новата религия от нейните последователи, чиито брой в Киев бил твърде внушителен. От руската летопис се вижда, че християнството се разпространило и всред част от господстващата класа и дружинниците [691]. Киевските християни имали и съборна църква, което предполага че е имало и други [692]. Големият успех на християнството може да се обясни с обстоятелството, че то е проповядвано на славянобългарски (църковнославянски) език, който е бил добре разбираем за русите. Смятаме че някои обстоятелства от живота на кн. Олга потвърждават направените дотук изводи.

 

През 957 г. Олга предприела своето знаменито пътешествие до Цариград [693]. Неговата цел била многостранна. То имало диплома-

 

147

 

 

тически и икономически задачи или най-общо казано да установи пряк и тесен контакт с Византийската империя. При това от своето пътешествие Олга се стремяла да извлече максимални изгоди за Русия. В случая тя е действувала като далновиден и опитен политик. Наред с това тя се е стремяла да се запознае и свърже с византийското християнство и да приеме кръщение от императора и цариградския патриарх.

 

Какво точно е станало в Цариград, е трудно да се разбере, защото краткото съобщение за посещението на Олга представя руската княгиня в твърде идеализирана и, бихме казали, невярна светлина. В летописа се казва, че Олга се държала в Цариград много умело и успяла да „надхитри” византийския император. Така тя успяла да приеме „светото кръщение” и да се върне в Киев като „истинска” християнка [694]. В действителност от някои други места на летописа се вижда, че Олга е срещнала в Цариград немалки затруднения. Преди всичко с приема си византийското правителство е искало да подчертае, че руската княгиня не може да се сравнява с византийския император и че новата руска държава трябва да заеме подчинено положение по отношение на Империята. Така, пристигайки в Цариград, Олга била принудена да чака продължително време докато бъде приета от императора. Освен това според византийския церемониал на нея били оказани почести не като на руска княгиня, а като на обикновен посланик. Всички изследователи са единодушни, че Олга била оскърбена от оказания ѝ прием [695]. Освен това достигнатите резултати, както по всичко изглежда, били незначителни или поне не удовлетворявали руската княгиня: в Киев Олга се върнала разочарована и огорчена. Когато наскоро след това в Киев пристигнали византийски пратеници да искат обещаната от Олга военна помощ, „отвѣщавши Ольга, и рече къ сломъ: „Аще ты, рьци, тако же постоиши у мене в Почайнѣ, яко же азъ в Суду [696], то тогда ти дамь.” „И отпусти слы, сь рекъши” [697]. Ясно е, че византийското правителство ѝ отказало равноправния диалог, който тя искала да поведе с него.

 

Всичко това кара някои изследователи да смятат, че Олга не е получила и кръщение от цариградския патриарх и че всичко това е домисъл на летописеца, който искал на всяка цена да издигне авторитета на княгинята и по-точно на първата руска християнка и да свърже източника на руското християнство с Византия. В своя полза те привеждат византийските извори от X в. (Константин Багренородни), в които се описва подробно приема на кн. Олга в Цариград, но никъде не се споменава за нейното кръщение [698]. Този въпрос все още не може да се счита за окончателно решен, но ние няма да се занимаваме с него, доколкото той стои извън рамките на нашето

 

148

 

 

изследване [699]. В случая за нас е важно да отбележим, че в Цариград тя е пристигнала като убедена християнка, отдавна скъсала с езичеството, и че във византийската столица тя е искала над нея да бъде извършен официален обред на кръщението непосредно от „вселенския” патриарх, което би имало голямо значение както за самата нея, така и за Русия пред лицето на целия християнски свят.

 

Затова че кн. Олга е пристигнала в Цариград като християнка говори и обстоятелството, че в състава на своята делегация тя водела със себе си и свещеник, който у Константин Багренородни е наречен „παπᾶς Γρηγόριος” [700]. В руския летопис се говори, че Олга „бѣ бо имущи прозвутера втаинѣ” [701]. Логично е да се предположи, че двата извора говорят за едно и също лице — киевския свещеник Григорий, който ще да е бил главният наставник на руската княгиня в християнската религия [702]. Възможно е той да е и главният виновник за нейния преход към християнството.

 

Пита се, какъв е по народност този презвитер Григорий? Логично е да се предположи, че той произхожда от България и че той е един от тези християнски мисионери, които съдействали за разпространението на християнството всред източните славяни. В подкрепа на това ни говорят и някои обстоятелства около посрещането на кн. Олга в Цариград. Във византийската столица Олга била третирана като езическа принцеса и никъде не е наречена с християнското ѝ име Елена, а само с езическото Хелга (᾽Ἐλγα) [703], което било и точното ѝ норманско име. При поднасянето на паричните подаръци на παπᾶς Григорий била връчена една скромна сума като на обикновен преводач, а не като на придворен свещеник [704]. Ясно е, че презвитер Григорий бил посрещнат неприязнено от византийското правителство, а християнското състояние на Олга не било зачетено. На самата Олга грубо било показано, че нейното християнство, което не произлиза от Византия, не може да бъде признато за истинско.

 

Всички тези обстоятелства правят твърде правдоподобно изказаното отдавна предположение, че презвитер Григорий произхожда от България и че във Византия гледали с недоволство на проникването на българското християнство в Русия [705].

 

Следователно християнството на княгиня Олга и нейната дейност за разпространението му в Киевска Русия можем да свържем с ролята на България в християнизацията на източното славянство. Действеността на тази роля била обусловена от наличието на богатата славянобългарска църковна литература, която по времето на княз Игор започнала все повече да прониква в Русия.

 

Че княгиня Олга се стремяла да получи кръщение от Цариград това е напълно обяснимо. Тя добре схващала, че Византия е центъ-

 

149

 

 

рът на християнския свят и че от нейната санкция е обусловено международното признание и авторитетът на Русия [706].

 

Но за нас е особено важно да установим, че през X в. е започнал този забележителен процес на многовековното културно общение между двата братски народа, който се разгърнал с пълна сила след официалното приемане на християнството в Русия през 989 г. Този културен процес е един от най-ярките и значими прояви на многовековната руско-българска взаимност, който обусловил в голяма степен и политическите връзки тогава, когато България се нуждаела от външна помощ и подкрепа.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

670. Вж. Повест временных лет, Ч. I, 40—46; Соловьев, С. М. История России с древнейших времен. Кн. I, М., 1962, 153—160; Мавродин, В. В. Образование Древнерусского государства. Л., 1945, 247—259.

 

671. Вж. Гиляров, Ф. Предания русской начальной летописи, 150—156, 180.

 

672. Архимандрит Леонид, Откуда родом была св. великая княгиня русская Ольга? — Русская старина, 1888. Т. 59, июль, с. 217,

 

673. Срв. Иловайский, Д. Историко-критическия заметки. — Русский вестник, Т. 199, СПб., 1888, декабрь, 4—5; 2) Вероятное происхождение св. княгини Ольги. — В: Историческия сочинения, Ч. 3, М„ 1914, 441—448; Н. Р. Св. Олга българска княгиня. Нови исторически разкрития. — Зора, год. XVII, бр. 4820, 25. VII. 1935, с. 5; Архим. Нестор, 1) Имал ли е в жилите си българска кръв киевският княз Светослав Игоревич? — Духовна култура, год. XLIV, 1964, кн. 12, 12—16; 2) Българският цар Симеон и Киевска Русия, пак там, год. XLV, 1965, кн. 7—8, 46—50; последният автор проявява пренебрежение или непознаване на литературата по въпроса.

 

674. Срв. Архим. Леонид, Цит. съч., с 219.

 

181

 

 

675. Вж. Малышевский, И. Происхождение русской валикой княгини Ольги св.— Киевская старина, Т. 26, Киев, 1889, июль, 1—27; августь 325—353.

 

676. Архим. Леонид, Несколько новых замечаниий к нашей статье: „Откуда родом была св. великая княгиня Ольга”. — Киевская старина, Т. 27, 1889, октябрь, с. I—VIII.

 

677. Вж. Архим. Леонид, Откуда родом была св. великая княгиня русская Ольга, с. 222.

 

678. Вж. Малышевский, И. Цит. съч., 339—341.

 

679. Вж. Повесть временных лет, Ч. I, 56—57.

 

680. Вж. пак там, 40—43.

 

681. Пак там, с. 44.

 

682. Пак там, с. 49.

 

683. Архим. Леонид, Несколько новых замечаний к нашей статье. . . с. I.

 

684. Соболевский, А. Памятники древне-русской литературы посвященные Владимиру св. — Чтения в Историческом обществе Нестора летописца, кн. 2, Киев, 1888, отд. II, 20—21.

 

685. Срв. Малышевский, И. Цит. съч., с. 332; Голубинский, Е. Цит. съч., с. 75.

 

686. Изоставил.

 

687. Повесть временных лет, Ч. I, с. 48.

 

688. За произхода на кн. Ольга вж. също: Савва, В. О времени и месте крещения русской великой княгини Ольги, Харьков, 1890, 3—4 (различните мнения по въпроса).

 

689. Възможно е мнението за българския произход на кн. Олга да е тясно свързано със съобщението за нейния половецки произход (в един късен текст се казва: „и посемь женися князь Игорь Рюриковичь во Плескове, поя себе княжну Олгу, дшерь Тмутарахана, князя половецкаго”, Малышевский, И. Цит. съч., с. 26). Следователно, както предполага и архим. Леонид, в сведението за българския произход на кн. Олга трябва да се подразбират българите тюрки в Приазовието, чиято територия по-късно е била заета от половците (куманите), и които са от един и същ произход (вж. Архим. Леонид, Цит. съч., с. VII). Подобно етническо смесване е било напълно в духа на средновековната историография.

 

690. Срв. Погодин, М. Нечто о роде Великой княгини Ольги, — Труды и летописи Общества истории и древностей российских, учрежденного при Императорском Московском университете, Ч. IV, кн. I, М., 1828, 130—138.

 

691. Вж. Повесть временных лет, Ч. I, 38—39.

 

692. Вж. Пак там, с. 39; Лавровский, П. А. Цит. съч., 64—68; П. Л. О начале христианства в Киеве, до торжественного принятия христианской веры при св. Владимире. — Киевская старина. Т. 21, 1888, июнь, 271—276.

 

693. За датата на пътешествието вж. Повесть временных лет, Ч. II, с. 307; Савва, В. Цит. съч., 8—9; Шахматов, А. А. Разыскания о древнейших русских летописных сводах, 117—118; Напоследък е предложена нова дата — 946 г., вж. Литаврин, Г. Г. О датировке посольства княгини Ольги в Константинополь. — История СССР 1981, 5, 171—183.

 

694. Повесть временных лет, Ч. I, 44—45.

 

695. Срв. Айналов, Д. Очерки и заметки по истории древнерусского искусства. — ИОРЯС, 1908, Т. 13 кн. 2-я, с. 291.

 

696. Суд — руско название на Златния рог в Цариград.

 

697. Повесть временных лет, Ч. I, с. 45.

 

698. Вж. Constantini Porphyrogeniti De ceremoniis aulae Byzantinae, lib, II, cap. 15, Bonnae, MDCCCXIX, p. 594—598 (Голубинский, Е. Цит. съч., 99—104); срв. мненията на Савва, В. Цит. съч., 9—13; Голу-

 

182

 

 

бинский, Е. Цит. съч., 77—78; Пархоменко, В. Древне-русская княгиня Св. Ольга (Вопрос о крещении ея). Киев, 1911, с. 16; Начало христианства Руси, 125—131.

 

699. По всяка вероятност над нея е бил извършен някакъв обряд на кръщение, който имал за цел да привърже руската княгиня към византийската политика. В това отношение Олга останала неудовлетворена в очакванията си от Цариград. За покръстването на Олга в Цариград говорят редица византийски и западноевропейски извори, вж. Голубинский, Е. Цит. съч., 103—104; Пархоменко, В. Древне-русская княгиня Св. Ольга, 13—16; Сахаров, А. Н. Дипломатия древней Руси. IX — первая половина X в. М., 1980, 272—285.

 

700. Constantini Porphyrogeniti, с. 597; срв. Голубинский, Е. Цит. съч., с. 101, бел. 6.

 

701. Новгородская Первая летопись старшего и младшего изводов, с. 120; срв. Повесть временных лет. Ч. I, с. 49.

 

702. Срв. Лавровский, П. А. Цит. съч., с. 62; П. Л. О начале христианства в Киеве. . . . , 282—283) Савва, В. Цит. съч., с. 13.

 

703. Вж. Constantini Porphyrogeniti, с. 594 (Голубинский, Е. Цит. съч., с. 99).

 

704. Вж. Constantini Porphyrogeniti, 597—598 (Голубинский, Е. Цит. съч., 101—102).

 

705. Срв. Айналов, Д. Цит. съч., 299—300, 304.

 

706. Срв. Оболенский, М. Летописец Переяславля-Суздальского М., 1851, с. VI—VII; Несколько слов о первоначальной русской летописи, М., 1870, 86—87; Несколько слов о первоначальных русских летописях и о славянских азбу ках на глаголице и кириллице. — В: Изследования и заметки князя М. А. Оболенского по русским и славянским древностям. СПб., 1875, 119—243; Архиеп. Макарий, Цит. съч., с. 250, бел. 504; П. Л. О начале христианства в Кие ве. . , с. 283; Архим. Леонид, Древняя рукопись. — Русский вестник, 1889, Т. 4, отпечатък, с. 3.