Руси и българи през ранното средновековие до 964 г.

Е. Михайлов

 

4.3. Руско-български икономически връзки в края на IX и X в.

 

 

Въпреки слабия политически контакт може смело да се каже, че X в. представлява важен момент в историята на руско-българската взаимност. Тази особеност се проявява по-осезателно едва през втората половина на X в. по време на Святославовите походи в България, когато се осъществява първият българо-руски военен съюз. Тя се проявява и при приемането на християнството от източните славяни, в който процес България има голяма заслуга. Тези значителни явления в историята на руско-българската взаимност не са случайни, а са резултат на едно продължително, понякога труднодоловимо сближение между двата народа в областта на икономическите и културни връзки, които започват да се развиват и засилват още със самото създаване на древноруската Киевска държава. Тези връзки са най-ценното, най-значимото за този ранен период на българо-руската взаимност до началото на Святославовите походи. Ценното и значимото в тях е, че те не са отделни случайни или произволни явления, а представляват един постоянен процес, който непрекъснато се засилва и укрепва, разширява се в ширина и дълбочина, който подготвя и обуславя в голяма степен тесните българо-руски връзки, така характерни за следващите периоди.

 

Спирайки се по-конкретно на X в., необходимо е да се отбележи, че през този период икономическите и културните връзки вървят ръка за ръка и често пъти са взаимно обусловени или представляват единен процес. Макар и различни по своята специфика и съдържание, погледнато конкретноисторически те се проявяват често пъти като единен процес. Търговските пътища и търговските кервани наред с предметите за потребление, разнасят и културните ценности. Търговските пътища постепенно проправят към Русия и пътя на славянобългарската книжнина и култура. Естествено, в областта на културата може да се посочат и други пътища на сближение, каквито са крупните политически и културни центрове на Византия, където по всяка вероятност руси и българи са вливали в контакт помежду си.

 

Спирайки се по-конкретно на руско-българските икономически връзки, особено необходимо е да се разграничат двата аспекта на тяхното проявление. От една страна, икономическите връзки се проявяват като непосреден постоянен контакт между населението в пограничните райони, което непрекъснато обменя продуктите на своя труд. Това е първичният и универсален търговски обмен, който

 

127

 

 

се осъществява през цялата история на човечеството дори в неговите най-примитивни състояния. Но наред със своята универсалност и трайност, пътищата и проявите на този вид обмен по-трудно се долавят и по-трудно се изследват. Особено ако това се отнася за народи с приблизително еднакво икономическо развитие, каквито са били по това време руският и българският народ. Освен това тази търговия не е добре организирана и пътищата на отделните стоки проникват в различна дълбочина и в различна посока в съседната територия в зависимост от търсенето и значението на отделната стока.

 

Този постоянен международен обмен трябва добре да се разграничава от едрата и организирана търговия, осъществявана от богатото търговско съсловие, свързано тясно с господстващата феодална класа. От развитието на тази търговия е силно заинтересувана самата управляваща върхушка, която определя насоките на външно търговския обмен. Последният в много случаи обуславя войните, мирните договори, съюзните отношения.

 

Тук трябва веднага да се изтъкне, че през разглеждания период между България и Русия е преобладавал първият вид търговия. Това се дължи на обстоятелството, че българският и руският народ били съседи, което е давало възможност за широк обмен на продуктите на обикновения занаятчийски труд. От друга страна, сравнително ниското икономическо развитие на двете страни и еднотипността на тяхното стопанство са съдействували за широкото развитие на международна търговия. Както Русия, така и България били заинтересовани преди всичко от търговията си с Византия и тази търговия е заемала първенствуващо място в техния външен обмен [597].

 

Кога се отнася началото на оживените руско-български икономически връзки, е трудно да се определи. Дори може би е неправилно да се поставя такъв въпрос. Подобни връзки винаги са съществували. Но за периода до IX в. не можем да кажем абсолютно нищо за тях. Причината за това е липсата на исторически сведения за източните славяни до този период, както и ниската степен в развитието на стопанството. За поддържането на такива постоянни връзки може да се приведе като най-общ аргумент устойчивото и продължаващо се и през този период единство в областта на материалната, култура: при това появата на нови образци или усъвършенствания в областта на занаятчийското производство в едната страна скоро намират разпространение и в другата.

 

Най-характерен момент в областта на материалното производство е постепенното разпространение в Русия на грънчарското колело. При това руските образци на това ново грънчарско производство показват пълна аналогия с тези на българските, дори в подробностите (напр. знаците по дъната на съдовете [598]). Може да се приеме като

 

128

 

 

безспорен факт, че грънчарското колело, което прониква в Русия през IX в., е заимствано от южните славяни, които са го познавали много по-рано [599]). Разпространението на грънчарското колело в Русия е много показателен факт и е свързано с нов етап в развитието на руската икономика.

 

В по-друг аспект трябва да се разглеждат произведенията на останалите занаятчийски производства и предметите за украса (гривни, торкви, висящи висулки, мъниста, ножове, прешлени за вретена, амулети и др.), които дават също поразителни прилики [600]. Тук проучването на материала е от чисто археологическо естество. Необходимо е не само да се установи единството в изработката на всеки един тип, но и да се проучи мястото и времето на неговото появяване, и по-нататък пътят на неговото разпространение. Това е един твърде труден проблем за разрешаване, защото археологическият материал е известен само отчасти. От друга страна, зараждането на един археологически тип е често пъти под въздействието и на чужди влияния и на първо място източното и византийското. От събрания наличен материал би трябвало да се предполага, че руско-българското единство в областта на материалната култура е резултат на занаятчийската и художествена дейност и на двата народа, които са поддържали тесни връзки помежду си. Но смятаме също така за безспорно, че приоритетът в този художествен обмен често е принадлежал на българската страна, доколкото България се е намирала при по-благоприятни условия за развитие [601].

 

Докато така очертаните икономически връзки може да се разглеждат като постоянно действащи, както в предходния, така и в следващия период, то с образуването на руската държава през втората половина на IX в. се появяват и някои нови елементи. Това се дължи на постепенното развитие на производителните сили у източните славяни, на все по-засилващото се разделение в областта на занаятчийското производство. Селското и занаятчийското производство дават все по-големи излишъци, които могат да се пласират на пазара. По-големите руски градове се превръщат в оживени търговски центрове. Оформя се богата княжеско-болярска върхушка, която постепенно тръгва по пътя на своята феодализация. Тя се нуждае от изделия, които селско-занаятчийското производство на Русия не може да даде. Появява се търговското съсловие, разполагащо с богатства и поело върху себе си нуждите на външната търговия. Така постепенно към края на IX в. Русия излиза на широката международна търговска арена. Изглежда, че през този период (края на IX и началото на X в.) постепенно се оформя и знаменитият „път от варягите до гърците” (путь изъ Варягъ въ Греки” [602]), който свързва Балтийско море с Черно и минава през средата на Киевска Русия.

 

129

 

 

За оформянето на този път имат заслуга както източнославянските, така и варяжките (нормайските) търговци [603].

 

За нас този търговски път е важен, понеже минава покрай България, засяга българските черноморски градове. Следователно той може да се разглежда като важен момент в историята на руско-българските икономически връзки.

 

Подробно описание на търговския път намираме у Константин Багренородни. От Киев руските търговци се отправят надолу по р. Днепър и стигат до Черно море. В устието на Днепър „се намира островът Свети Етериос [604]. Оттам те отиват към реката Днепър [вероятно Днестър] и като стигнат благополучно до нея, отново си почиват. При благоприятно време те излизат на брега и отиват до така наречената река Аспрос [605], където си почиват по същия начин. След това продължават пътуването си и стигат до Селина, така нареченото устие на река Дунав. Докато минат река Селина печенегите ги нападат. И ако, както обикновено, морето изхвърли лодки на брега, те извличат всичките, за да се противопоставят задружно на печенегите. От Селина нататък те не се страхуват от никого, но като влязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа [606], от Конопа до Констанция [607], до река Варна [608], и от Варна отиват до река Тичина [609]. Всичко това е българска земя. От Тичина те пристигат в областта на Месемврия и така тука свършва тяхното твърде мъчително, опасно, пълно с препятствия тежко плуване” [610].

 

От сведението на Константин Багренородни се вижда, че в своя път на юг руските търговци спират на почти всички български пристанища. Първият пункт това е Белград в устието на Днестър (Аспрос, дн. Белгород—Днестровски), откъдето започва българската територия. За българския характер на този град имаме достатъчно сведения от по-късно време [611]. Но от края на IX в. той започва да играе важна роля като междинен пункт в руската търговия. Не е изключено в него или в неговата околност да се е установявало временно руско население, което сезонно се е занимавало с риболов, така както това виждаме в устието на р. Днепър, за което имаме преки сведения в руските извори [612]. Следователно българската крепост Белград на Днестър може да се разглежда като пункт, в който се е осъществявал оживен обмен и контакт от различен характер между българи и руси. За значението на този град в руската история говори и фактът, че в руските извори той е известен с названието „Бѣлгородъ” [613].

 

Останалите споменати български градове трябва да се разглеждат също като пунктове на руската търговия. Невъзможно е да се допусне, че те са били само транзитни пунктове на руските търговци, пътуващи за Цариград. Наред с това те трябва да се разглеждат и

 

130

 

 

като места, в които се с осъществявал и българо-руският културен обмен.

 

За самата руско-българска търговия изглежда, че по-голямо значение е имал районът около най-долното течение на Дунава. Самият Дунав, минаващ през българска територия, по това време започнал вече да се очертава като основен воден път в Югоизточна Европа [614]. За неговото значение са особено характерни думите на Святослав, казани пред майка му през 969 г.: „Не любо ми есть в Киевѣ быти, хочю жити в Переяславци на Дунаи, яко то есть середа земли моей, яко ту вся благая сходятся: отъ Грекъ злато, поволоки, вина и овощеве разноличныя, изъ Чехъ же, из Угорь сребро и комони, из Руси же скора и воскъ, медъ и челядь” [615].

 

Следователно българският град Преславен (или Малък Преслав) през X в. се издигнал като важен пункт в югоизточната европейска търговия. Прави впечатление, че Святослав не споменава с какво участва България в тази международна търговия. Но доколкото този град се намирал на българска територия [616], безспорно е, че българите са взимали в нея най-дейно участие. (Не е изключено в израза „отъ Грекъ” да се разбира не само Византия, но и цялата територия на юг от Дунава.) От думите на Святослав се вижда и традиционният руски износ: кожи, восък, мед и роби, значителна част от който несъмнено е попаднал в България [617].

 

С издигането на Преславец като важен пункт в долнодунавската търговия трябва да свържем и редица вещи от руски произход, открити от румънските археолози в съседство със славянското селище на мястото на античната Диногеция (дн. с. Гарвън, Северозападна Добруджа, южно от Галац). Древната Диногеция прекратила своето съществувание в края на VI и до IX в. била необитаема. През IX—XII в. на нейното място се намирало славянобългарско селище (с над 200 жилища). Според румънските археолози в Диногеция са открити източнославянска керамика и дребни предмети на трудовата дейност и украса. На първо място това са прочутите овручски прешлени за вретена от червен шифер (произвеждани само в Овруч, Волиния) от края на X в. Глинени емайлирани яйцевидни топчета, произхождащи от Киев или Белгород. Най-ранните са датирани от времето на княз Владимир I (980—1015 г.). След това следват стъклени халки, обици, амулети [618]. Въпреки че тези предмети са от малко по-късно време (края на X—XI в.), те могат да служат и като свидетелство за българо-руската търговия и през разглеждания период.

 

Друг пункт, в който са намерени подобни вещи от руски произход, е българската крепост на дунавския остров Пъкуюл-луй-Соаре (източно от Силистра) [619].

 

131

 

 

Наред с това имаме всички основания да смятаме, че български търговци също са посещавали Русия и преди всичко Киев по днепърския воден път. За това свидетелствува проникването на българската художествена традиция в Русия, за което се спомена по-горе. Но има и още един твърде убедителен факт в това отношение. Това са славянските названия на днепърските прагове, записани у Константин Багренородни. Прави впечатление, че те са дадени в българска огласовка, а не в руска: названията завършват с думата „прагъ”, а не „порогъ” — Островунипраг, Вълнипрагъ [620]. Следователно може да се приеме, че названията на праговете са съобщени на византийския автор от българските търговци, идващи от Русия [621].

 

По такъв начин може да се приеме като напълно сигурно, че заедно с образуването на Древноруската държава между България и Русия се установяват тесни икономически връзки. Както руски, така и български търговски групи са посещавали двете съседни страни. Основни пунктове на тази търговия са били градовете по Долни Дунав, черноморските пристанища и днепърския воден път. Но наред с това не бива и да се преувеличава мащабът на тази търговия в целокупния икономически живот на двете страни. Тези икономически връзки имали значително по-голямо значение в друго отношение, доколкото те проправяли пътя на зараждащите се и все по-укрепващи културни връзки [622].

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]


 

597. Срв. Ангелов, Д. Руси и българи в историята, 20—21.

 

598. Вж. Мавродин о в, Н. Връзките между българското и руското изкуство. С., 1955, 11, 16; срв. Рыбаков, Б. А. Ремесло Древней Руси, М., 1948, с. 176.

 

599. Вж. Мавродинов, Н. Цит. съч., 12—13; Примов, Б. За икономическата и политическата роля на Първата българска държава в международните отношения на средновековна Европа. — ИПр, XVII, 1961, № 2, с. 51.

 

600. Вж. Мавродинов, Н. Цит. съч., 16—18; Xаджиниколов, В. Българо-руски стопански отношения и връзки до Освобождението ни от турско иго. — Трудове на Висшия икономически институт „Карл Маркс” — София, кн. 1, 1957, с. 37.

 

601. Срв. пак там, с. 37.

 

602. Вж. Повесть временных лет, Ч. I, с. 11; Авдусин, Д. А. Материальная культура Древней Руси, ВИ, 1972, № 7, с. 107.

 

603. Срв. Мавродин, В. Образование Древнерусского государства, 209, 255; Лебедев, Г. С. Цит. съч., 227—235.

 

604. О-в Березан.

 

605. Р. Днестър в долното ѝ течение.

 

606. Селище в южния ръкав на дунавската делта.

 

607. Гр. Кюстенджа (рум. Констанца).

 

608. Дн. Провадийска река, вливаща се в Девненското езеро при гр. Варна.

 

609. Р. Тича, Камчия.

 

610. ИБИ, IX, 202—203.

 

611. Вж. Вrătiаnu, G. I. Recherches sur Vicina et Cetatea Albă, Bucarest, 1935, p. 97—126.

 

612. Вж. Повесть временных лет, Ч. I, с. 37; Беляев, И. О северном береге Черного морями прилежающих к нему степях до водворения в этом крае монголов. — Записки Одесского общества истории и древностей, Т. 3, Одесса, 1853, с. 6.

 

613. Вж. Тихомиров, М. Н. Список русских городов дальних и ближних. — ИЗ, 40, 1952, с. 223.

 

614. Срв. Рыбаков, Б. А. Торговля и торговые пути. — В: История культуры Древней Руси, Т. 1, М.—Л., 1948, с. 342; Примов, Б., Цит. съч. 54, 61.

 

615. Повесть временных лет, Ч. 1, с. 48,

 

178

 

 

616. За местоположението на Преславец вж. Koledarov Р. West Black Sea Coast Ports in the Late Middle Ages (14th—16th Centuries) Listed on Nautical Charts. — Etudes historiques, t. V, Sotia, 1970, p. 260—261.

 

617. Вж. Арцыбашев, Н. Повествование о России, Т. 1, М., 1838, с. 67; Рыбаков, Б. А. Цит. съч., с. 322; История на България, Т. 2, С., 1981, 349—350.

 

618. Вж. Barnea, 1.1) Elemente de cultură materială veche rusească şi orientală in aşezarea feudală (secolele X—XII) de la Dinogetia (regiunea Galaţi). — Studii şi referate privind istoria Rominiei, partea Ia, Bucureşti, 1954, p. 195—198; 2) Meşteşugurile in asezarea teudală de la Garvăn (sec. X—XII),— Studii şi cercetări de istorie veche, anul VI, 1—2, 1955, p. 102. 116; 3) Byzance, Kiev et l’Orient sur le Bas.-Danube du Xе au XIIe siècle. — Nоuvelles études d’histoire présentées au Xе Congrès des sciences historiques Rome 1955, Bucarest, 1955, p. 174—177; 4) Garvăn—Dinogetia, Bucureşti, 1961 p. 42, 47, 53; Федоров, Г. Б. Диногеция. — СИЭ, Т. 5, М., 1964, кол. 221—222.

 

619. Вж. Диакону, П. Крепость X—XV вв. в Пэкуюл луй Соаре в свете археологических исследований. — Dасiа, n. s., V, 1961, с. 494, 497.

 

620. ИБИ, IX, с. 201.

 

621. Срв. мнението на Мавродин, В. В. Образование Древнерусского государства, с. 58; 2) Начало мореходства на Руси, Л., 1949, 15—16, и критиката на Хаджиниколов, В. Цит. съч., 33--34; срв. Щебальский, П. Начало Руси, М., 1866, с. 21.

 

622. За икономическите връзки вж. също: Сакъзов, Ив. Външна и вътрешна търговия на България през VII—XI в. — Списание на Българското икономическо дружество, год. XXIII, 1925, кн. 7—8, 305—306; Тельберг, Г. Г. Заря християнства на Руси, Шанхай, 1939, 71—72; Николаев, В. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия, С., 1949, 151—159; Primov, В. Certain Aspects of the International Importance of the First Bulgarian Empire. — Etudes historiques, t. V, Sofia, 1970, p. 201—206.