Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

II. Научни изследвания

 

5. МАТЕРИАЛИ ПО ЕТНОГРАФИЯТА НА НЕКОИ МЕСТНОСТИ В СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, КОИТО СА СМЕЖНИ С БЪЛГАРИЯ И СЪРБИЯ [*]

 

(Продължение)

 

Кратовският говор

 

Сега нека се позанимаем малко и с кратовския говор. Фонетически особености са следующите:

 

а) за гласните букви:

 

1) малката носовка (ен) повсъде се заменя с е или се разлага пред гласните по своите свойства, само в имената от среден род в множ. число се разлага на ин, а не ен; напр. чедо, ред, име, иминя, семе, семиня, теле, телиня, земаа, зимаа, жнею, зачнаа, разпет, съпиням, съпна, кълну, клет;

 

2) буквата он (голямата носовка — Ж. П.) кореня на думите се заменя с у, напр. рука, мука, муж; в окончанията на собствените и родствените имена в женски род вин. пад. единств. число он се заменя с у, а йон с ю, напр. Марию, Стойну, Елену, майку, сестру; в окончанията от 1-о лице от глаголите настояще време всявга е у или ю, напр. пою, мету, викну, живею, седу, ору, оду, беру и пр. В частицата йон и в окончанието хон, он се заменя всекога с а, викнаа, рипнаа. Но има малко случаи, в които в кореня си остава он, напр., бонз (име на село), бонзел (растение) и пр., а в думата бумбар, нума или нум (вин. пад. йон) он се слуша ум. Към Овче поле он минава в а, напр. рака, мажье и във вин. падеж всевга с а, както и кратовският говор в нарицателните имена; към Пчиня он и йон всявга минават в у, юреку, руку-ту; към Паланка, Кюстендил и към Щип глаголите в 1-о лице, нас (сегашно — Ж. П.) време се окончават на -ем, -им, -ам, напр. я пишем, мислим, викам и пр. Винит. пад. йон в Кратово, Паланачко и Куманово е гу, а към Овче поле я.

 

3) Глухите букви ъ и ь в средата на думите се четат еднакво и глухо, употреблението им е обширно в Кратовско, Паланачко и Кумановско, напр. сън, пъс, къд, мъгла, дън, едън, вечън, търговъц, жилавъц, въс-дън, съв-град и пр., а, към Щип това отпада. В окончаниета ь често се заменява с е, напр. вечън и вечен, едън и еден, дън и ден, железън и железен, ь в окончанията се замемил с ъ, освен в конь, нокь, врукь, трекь, синь, напр. учитель, камен, радос и пр.

 

4) е се чете като е, напр. сено, вера, век, редко става ой, напр. гройзе, пою, лой, само

226

 

в думата члан (член) се обръща в а.

5) е в о редко, напр. нокти, небо, плот, дробно и пр.

6) и в естолове, домове, викале, дошле, и пр.

7) Акцентът е повече на предпоследния слог.

 

б) За съгласните букви:

 

1) Буквата j в началото на думите с гласна буква запълня зеянието, също и вътре в думите напр. ютре, ягне, ябука, йоще, Йордан, пию, пийеш, играя, (играл), но доагям, играа, викнаа, (дохаждам, играха, викнаха). Подир б, п, м нема j, освен сабла, земли, шупла и други думи с такава форма, гдето след л е изпаднала j. Дj се обръща в гь, а тj в кь, напр. рогьен, грагянин, рагям, доагям, изпагям, свекя, бракя, кукя, но въобще в причастията без j напр. роден (само за роднини — роген), съграден, виден, ураден, и пр.; гj, кj, хj стават ж, ч, шлъжу, сушу, държу, пишу, сечу. 3j, сj, цj в ж, ч, ш. напр. лижу, мажу, пишу, паланчанин, но музу, гризу, лазу, косу. Нj, лj, в нь, ль само в края на думите от среден род, напр. ученье, трънье, веселье, зелье и пр. j пред о е обикновено, напр. кральо, коньо, ножо, орачо, копачо, йоще, Йордан и пр.

 

2) г, к, х пред е, и се обръщат в ж, ч, ш; пред и в множествено число в съществително в з, ц, с, а в повелително наклонение в ж, ч, ш, освен във фразата: «Помози, бог!», напр. вук, вуче (вуку), вуци, бубрек, бубреци влах, влаху (влаше), власи, божье, друг, друзи, майци и майке (дат); ц в чвенъц зв. пад. венче (венци).

 

3) л и н подир себе си немат меко произношение, но към Пчиня туй произношение сравнително се увеличава. Въобще кратовският говор е твърд, затова е смешал л и ль, и после л по причина на твърдото си произношение едвам се чуе, тъй щото в края на думите и слоговете се чуе много пъти почти като у, което в окончанията на причастията за допълнение на числото на слоговете в песните се е обърнало в я, викая, кажая, (викал, казал); а в корените на думите л се е обърнало в у. Това у може би да е станало от о. И тъй йук, вуна, жут, ябука, викал (и викау, викая), мислил, (и мислиу, мислия), пунил (и пуниу, пуния) и пр.; това звучи на сърбско влияние. Но има много думи, в които слогът л си остава, напр. клъцам, натлъцую, хлъцам, глътам, длъжен, кълну, слънце, заслъкям (сенка правя), (облечи, обуща, влечи) и пр. имена на места Тлъминци, Длъбочица, Слъбчани, Длъга и пр. Въобще кратовският говор се отличава с твърдо произношение,

227

 

напр. сабла, недела, цар, огин, лулка, сукалка, чешел, нива, книга, клуч и пр. Л към Кочани, Щип и Кюстендил в края на думите никога не се чуй на у, а в корена на думите често се заменя наместо с у — с ъ глухо, напр. към Щип и Кочани жът, бъа, въна, (жълт, бълха, вълна) и пр.

4) Буквата ъ при р се произнася пред р и след р, напр. сърбин, гръб, гарне, ръгява, ъргя (рьжда), трън, Търново и пр.

5) Буквата ф към Пчиня се слуша в, напр. венер, вес, вурна, вакъм, наместо фенер и пр., но в Кратово се произнася чисто ф.

6) Буквата х повече се изпуща, напр. ´убав, ´улав, дойдо´, видо´мо, наместо хубав, хулав, дойдох, видохме.

7) Буквата щ се чете шт, а не шч, както е в Щипско.

8) Буквата ц често заменя ч, напр. църква, црън, наместо черква, черен, черв., но гръчки, немъчки, черга и пр.

9) Буквата ѕ (зело) се чете дз, напр. надзъртам, дзъд (дувар), дзвезда и пр.

10) Буквата дж я има само в чужди думи, напр. джигер, джубе, джам, дженк, джунбуш, риджаджия и пр. Етимологически неща. Преди сичко падежи нема, освен именителен и звателен, редко има виннтелен и дателен в поезията, като остатъци от старите падежи на толкози, на колкото ги има в българския език.

 

1. СЪЩЕСТВИТЕЛТНИТЕ

 

а) Без член

И. В. — елен, орач, кон, село, поле, теле, име, радос, жена.

Зв. — елену(е), орачу(е), коню, село, поле, теле, име, радосе, жено.

И. В. Зв. — елени, орачи, конье, села, иолиня, телиня, иминя, радоси, жени.

 

б) С член

И. В. — елено, орачо, коньо, селото, полето, телето, името, радосо, жената.

И. В. Зв. — елените, орачите, коньето, селата, полинята, телинята, иминята, радосите, жените.

 

в) Стари падежи

Нужни за числото на слоговете в песните.

Дат. — елену, орачу, коню, майке и майце.

В. — елена, орача, коня.

За винителния падеж в собствените и нарицателните родствени в Кратово от женския род, а в Кумановско за сичките имена от жен[ски] род говорихме по-горце,

228

  

при буквата он. В Кумановско към Пчиня: жене, паре и пр. Жен[ски] род мн. число на е, може би сърбизъм. Собствените имена от мъж[ки] род имат стар В[инителен падеж], на а, я.

 

2. ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ

 

а) Без член

Ед. — добър — добра — добро   син — синя — синьо

Мн. — добри   синьи

 

б) С член

Ед. — добрийо — добрато — доброто   синьйо — синята — синьото.

Мн. — добрите   синьите

 

в) Стари падежи

Дат. — доброму   синьему

Вин. — добраго   синьего

 

Само в стиховете, редко в проза. Но към Пчиня много пъти Име[нителен] множ. ж. род добре, високе, та дори и среден род множ. добра. Степените са само с частичките по и най.

 

3. ЧИСЛИТЕЛНИ

 

Като прилагателните и съществителните.

Едън — една — едно — едни

Едън-йо, едната, едното, едните

Едному, едного

Два, две, седъм, осум, младо, иладници

Двата, двете, седъмте, осумте, иладоте, иладниците

 

4. МЕСТОИМЕНИЯ

 

а) Лични местоимения

И — я, ти, он, той, она, оно.

Д. — мене. мн. тебе, ти, нему, ми, на, нум, ву (нойзи), нему, му.

В. — меме, ме, тебе, те, нега, га (го), нума, нум, гу, нега, га, (го)

И. — мие, вие, они

Д. — нам, ни, вам, ви, им, ним

В. — нас, ни, вас, ви, них, ги

 

б) Притежателно

нойзин и неин

 

в) Относително

що (който)

 

г) Определителни

съв – сва – сво, свакакъв, сваки (се-

229

  

кий), сващо, никой и нищо, наместо некой и нещо — я нещо знаю, т. е. аз нещо зная.

 

Аз приведох само местоименията, които се отличават от литературните български.

 

5. ЧЛЕН

 

Мъж[ки] род -о (от)

                        -те(то)

Ж. р.                -та

                         -те

 Ср. р.             -то

                        -та

 

Членът за размера в стиховете се повече отпуща, но в прозата е необходим. Даже собствените имена се употребляват с член; Ванчето дойде, повикни Ванчета, Брегалницата и пр. Стари окончания на члена има към Кумановско, както и към Шуменско — човека — то, го, човеку — то му, жену-ту.

 

6. ГЛАГОЛ

 

Сегашно време

I спр. — плету, беру, береш, бере, беремо, берете, берев (и берат).

II спр. — кълну, -еш, -е, -емо, -ете, -ев (-ат).

III спр. — пишу, пию, смею, царую -еш, -е, -емо, -ете, -ев (-ат).

IV спр. — тражу, носу -еш, -е, -емо, -ете, -ев (-ат)

V спр. — викам, рагъм -аш (яш), -а (-я), -амо (-ямо), -ате (-яте) -ав, (-ят) и -атг.

 

Несвършено

I. Я плетеше (плетех), береше, береше, береше, берехмо, берехте, береа

II. Кълнеше

III. Пишеше, пиеше, смееше, царуеше

IV. Я тражеше, носеше

V. Я викаше, рагяше

 

Свършено

I. Плето’, -е, -е-о’ мо, о’-те, -о’а; бра’(х), бра-а, бра’ мо, бра’ те, бра’а

II. Кълна’, кълна, кълна, кълна’ мо, кълна’те, кълна’а

III. Пиша’, пи’, смея’, царува’

IV. Тражи’, -и, -и, -иімо, -и’те, -л'а; носих.

V. Викàх, рагя’

230

 

Бъд. I е същото настояще с частицата ке: ке викам, ке викаш, ке вика, ке викамо, ке викате, ке викат.

Бъд. II, редко употреблявано:

I спр. плете -кю, плете -кеш, плете -ке, плете -кемо, плете-кете, плете-кев; бра — кю.

II спр. кълна-кю

III спр. пиша-кю, пи-кю, смея-кю, царува-кю

IV спр. тражи-кю, носи-кю.

V спр. вика-кю, рагя-кю

 

Преминало неопределено: плел съм, си, е, плеле смо, плеле сте, плеле са.

 

Предварително: плел беше.

 

Отдавнашно: плел съм бил.

 

Условно: я би плел, ти би плел, ми би плели

 

Преминало бъдеще: кех да плету (кеше да плетеше), кехмо да плетемо, ке’а да плетев. Кел съм бил да плету.

 

Причастие спрегателно: плел, брал, кълнал, пишал, пил, греял, царувал, тражил, носил, викал, рагял.

 

Причастие страдателно: плетен, берен, кълцен, пишен, пиен; греен, купен, тражен, носен, викан, рагян.

 

Деепричастие: плетейки (ейким), берейки; кълнайки, пишайки, пиейки, греейки, купейки (купувайки); носейки, тражейки, викайки, рагяйки.

 

Повелително: плети, бери, плетете, берете; кълни, кълнете; пиши, пий, грей, купуй,. пишете, пийте, грейте, купуйте; носете, тражете, носи, тражи; викай, рагяй, викайте, рагяйте.

 

Към Паланка и Кюстендил, също и към Овче поле първо лице, един[ствено число] в настоящето се окончава на -ем, -им, -ам и -ям; първо лице на множ. [ч.] на -ме; трето множ. на -т, което е по-редко в Кратовско. Пък първо лице прем[инало] несвършено на -х, което в Кратово е по-редко от -ше. X впреминалите времена повече изпада. Към Пчиня преминало свършено е повече: плетосмо, плетосте, плетоше. Бъдещето първо е с частицата ке по сичка Македония, ке в Паланка, че в Кюстендил и Дупница, ке в Самоков. В бъдещето II се намира неопределеното наклонение без частицата ти; неопределеното наклонение с частицата ти е редкост в народната поезия, и то за размер то е толкози редкост, колкото и причастията на щий и мий в литературния български език; в проза никога не се среща, макар и да са проглушили

231

  

света мнозина, че го имало в Северна Македония. Деепричастията се окончават и на -ейки и на –ейким.

 

За наречията, предлозите и съюзите нема що да се простираме.

 

Синтаксисът е същият български.

 

Въобще езикът е български с некои си провинциализми и малко влияние сръбско, особено край сръбската граница, в прешовските села; но от друга страна, българският език надалеч в Сърбия е оказал своето влияние.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]