Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

II. Научни изследвания

 

2. ИСТОРИКО-ТОПОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА УРВИЧКИЙ МОНАСТИР (В СОФИЙСКО)

 

 

Писмо от Е. Каранова до М. Дринова [*]

 

Тъй като вие ни задължихте да направим топографията на местността Урвич, както и да изпитаме нема ли некоя си легенда за живеянието на Ивана Шишмана в тази местност, дето ние отивахме, аз с брата си, доколкото можахме, направихме различни изпитвания, кое от игумена на монастира, който се намира в тази местност, кое от селяните и ви пишем за всичко, доколкото видехме и чухме в продължението на един ден пребивание в монастира.

 

Като тръгнете по цариградското шосе от София и достигнете реката Искър, ако желаете да отидете в монастира Кокалянский, който се намира близо на два часа и повече от София, ще следвате пътя си по левия брег на реката. Тук налево от вас остава Лозенския рид (баир), под полите на който се намират селата Големий Лозен и Малкий Лозен и през който се прехвърля самоковското шосе, което се двои от цариградското на Софийското поле. Надесно от вас стои главното бърдо на планината Витоша, а пред очите ви клисура, по която реката Искър се промъкнува, за да влезе в Софийското поле. По този път преди всичко ще срещнеш малкото селце Горубляне, на левия брег на реката, а по-горце, на десния брег, се намира селото Герман, над което в една от впа-

 

 

*. Публикувано в  Н а у к а (Пловдив), 1881, № 3, 495— 502. — Ж. П.

 

140

 

 

дините на лозенския рид се намира германскиятмонастир «Св. Иван Рилский», дето живел този светия неколко години. Като следите пътя по левия брег на реката, дето се срещат ниви, навътре в клисурата, която постепенно сестеснява, ще дойдете в Панчарево. При това село реката Бистрица, която доходи откъде селото Бистрица и е богата с пъстърва риба, се влива откъм левия брег в Искър; а десният брег на реката Искър представлява бърдо, покрито с нисък лес. От Панчарево ще се подигнете в малкото поле, дето се намира селото Кокаляно; подир, по една стръмна, тесна пътека, долният край на която пресича скалата Засеченик или Просеченик, се спущате при устието на планинската река Ведена, камениста, пълна с вирове и богата с рибите: мренки, кленове, шарани и скубари, както и със змии. Реката Ведена се влива откъм левия брег в Искър; тя се съставя от две реки: Железничка и Ягуля; левият брег на реката Ведена е висок рид, «Стърчиков камент», по който стърчат твърде много каменье, които отдалеко се представляват като хора; един от них се представлява като жена с дете в ръцете си. Десний брег на Ведена е монастирската гора, в която над реката Искър се намира монастирят «Собор Арахангела Михаила» (Кокалянский монастир), тази гора е стръмно бърдо, покрито с гъст невисок лес, а около монастира са многолетни букове, дъбове, осени, явори и други планински дървета, между които се крият вълци, мечки, сърни и друг дивеч. През един мост на Ведена се минува на монастирския рид и по една стръмна угорна пътека ще се изкачите на монастира, който колкото на една верста се намира над реката Искър всред една стръмнина, покрита с високи дървета, кория. Монастирът се намира на едно неголемо равнище; той е четвъртит двор, който откъм реката е обстроен с грубо здание на два ката и в средата на който се намира малката черква Сегашната черква е правена на местото на старата черква в 1858 год. Първият игумен на новия монастир е бил Хрисантий, но като бил убит преди 13 години рт турци, станал игумен сегашният отец Харалампий от Самоков. От монастира се вижда самоковският път зад Лозенския връх, както местата, дето самоковският път се спуща от Лозенския връх в долината на Искър, при самоковското село Пустий Пасарел, отгдето се починя Урвичката клисура, т. е. клисурата, в която се намира местността Урвич,

 

141

 

 

за което по-подир ще говора; може да се каже, че монастирът се намира в средата на тази клисура; от монастира наблизо се вижда почти всичката клисура и на двете си страни. Клисурата от монастира за към Самоков става почти непроходима, а за Самоков по-добре се отива през един път, който прехвърля монастирский връх, минува през едни глухи места, като извежда с кон за три часа на Самоковското поле при селото Широки дол, на реката Палария, която се влива по Самоковското поле от лева страна в Искър; над монастира в планината има добри полета за обработвание. От монастира доле към реката Искър води една стръмна пътека, която носи названието Царска пътека. Дотук говорих за левий брег на реката Искър в Урвичката клисура.

 

Сега ще поговора за десния брег. Както казах по-преди, на десния брег по всичката клисура нема никакво поле; той е стръмен и покрит с нисък лес с всекакви растове; но тук срещу монастира, малко по-доле, както и срещу устието на реката Ведена, той се така разсича от Искър, щото доволно мъчно ще ми бъде, за да ви го представя. Местните селяне наричат всичките урви, образувани от извивките на реката Искър срещу монастира и Ведена, с общо име Урвич. Урвич съвсем прилича на ридчетата, които се образуват в Търново от извивките на реката Янтра. Една от урвите се нарича Средобръдие; тя съответства на търновский Исар, сега е от десната страна на реката Искър, но по-напред се е обикаляла от реката така, щото е представлявала остров, владен в десний брег; царската пътека откъм монастира се съпиря на реката срещу този остров, който в основанието си се представлява като трапезия; старото дъно около Средобръдието е пораснало с трева и расталак, сега само западната страна на Средобръдието се мива от реката Искър. Местата около Средобръдие представляват едно цело околчесто бръдо, което обикаля всичкото Средобръдие и в различните си части носи различни названия, при всичко, че всека от тия части не се отличава с особена големина; две стръмни скалисти ридчета покрай Искъра, които представляват края на полуостровчето, което е от долня страна срещу Средобръдие и съответствува на Търновската трапезица, носат название «Кале», защото са биле оградени със стена и сега на них се намират развалини от кула; от едното ридче към другото се е отивало

 

142

 

 

по тесна ивичка (провлаче); вътрешното и по-големо ридче се съединява по-навътре с частта на полуостров Ледници, подир следват сърпиите или амбарите, Царичина скала, малко по-долу от срещу устрието на реката Ведена; от тие ридчета се състои полуостровчето, което се образувало от извиванието на реката Искър и което съставлява северозападната ограда на Средобърдие. Казах, че калето прилича на Търновската трапезица; с разлика само че трапезица има закръглени брегове, тогава като калето представлява длъг, заострен полуостров. Югоизточната страна на Средобърдието се обикаля от бърдото Ладково страние, което е скачено с полуострова, защото той се свършва с амбарете и Царичина скала. Зад Ладково страние накъм Лозенските баири се намира Злиодолина. Тук-там се срещат развалини, около които има ровини. Кулата на калето в основанието си е продупчена, както казват с цел да се намерят скрити богатства. Мнозина хора, както се научих, и сега се занимавали с прокопвание на тия развалини, за да търсят закопани неща и с търсяние на тревката «разков», за да разковат тие неща, заковани в здрави съдове; у некои си това търсение на закопани богатства е станало като мания. Това ли е причината, или пък постройките са биле ускоро, нездраво правени по тие стръмни места, ако и да са от камен, или пък турците са ги съсипали — развалините, т. е. старите здания не са тъй здрави, както съм виждал по други места. И наистина, имало защо хората да се мамят, за да се прокопват тие места, защото требва мнозина да са намерили богатства; това може да заключим, като вземем предвид бързото бегание на Йоана Шишмана от тия места, нападнат от турците, за което ще говора по-подир; сетне, страшната мания, която е овладела мнозина, за да търсят в тие места богатства, както и нещата, които са се намерили, напр. сребърно лейче, за да събира вода колкото една литра, изящна работа; това лейче се намира у игумена на монастира и требва некоя си нежна, прекрасна ръка (?!!) да го е употреблявала, за да пие вода из студените кладенци на Урвич; то е много хубаво; така също се намерила некаква си хубава чаша със златни пръчки извътре на чашата; приказва се, че в селото Бистрица имало некъде си цел зимник под земята, пълен с полилеи, свещници и други такива неща.

 

Като описах местността Урвич, ще разкажа, което

 

143

 

 

съм чул да се говори за тие места, както и ще права некои свои догадки. [5] Местните селяне разказват, че цар Ясен (разбира се, Иван Шишман), като бил натиснат от турците, бегал и се закрепил в тие места, които му се видели най-сгодни, особено,. както мисла, като са твърде много приличали на града Търново; при него била и жена му царица Елена; той се храбро бранил в тази клисура. Веднъж, когато цар Ясен, види се, не бил в Урвич, некоя си жена от с. Бистрица превела турците в клисурата през река Ведена, която и по тази причина се нарича Ведена, от думата веда. Това било в деня на св. Илия, когато царицата била в черквата на св. Илия, която се намирала на калето. Турците пленили царицата, а подир биле принудени да отстъпат. Подир цар Ясен освободил царицата, но я съсекъл (а по други, турци я съсекли) на върха Царичин, който по тая причина си добил името; там, дето протекла кръвта на царица Елена, изникнала бела трева, която селянките варат и пият да имат млеко за децата си; а жената бистричанка, която довела турците в клисурата, прокълнена, заедно с детето си в ръце се вкаменила над реката Ведена на Старчиков камен; указват на скалата, в която се тя обърнала заедно с детето си в ръце. Откъм монастирската страна се указва место, отдето чрез мушами, съшити в тръби и препречени през реката Искър до местото сърпи или амбаре се е сипвало жито, донасяно от нивите, които се намират над монастира. Царската пътека се нарича така, защото цар Ясен по тая пътека възлазял и слазял към монастира, който бил направен в чест на небесните воини (Собор Архистратита Михаила), види се, както и св. Илия са се умолявали от смутения Ясеня, за да му помогнат против мръсните, както чух да се наричат тука турците повечко, отколкото с настоящото си име. Царската пътека е водила по един наставян мост през Искър на Средобръдие, дето се намирал царскиат палат. Ладково страние може би да носи названието на некой си храбър защитник Ладко; а Злиодолина може би по това, че най-лесно Ясен могъл да се нападне в Урвич откъм този дол и може би оттам да е бил нападнат и изгонен от теснините. Значи Ясен требва да е бил, нападнат откъм Лозенската страна, Лозенска, защото Злиодолина се намира под западната страна на Лозенския рид; след като не е могъл да устои, нито да бега по клисурата към юг или север,

 

144

 

защото страната била оградена с неприятели, Ясен по Царската пътека през нивите е бегал към Самоковското поле, за да се вмъкне в Рилските планини. Но, като не е, види се, могъл да мине Самоковското поле, той се закрепил в Широкодолското кале или Градище, което е било един от пунктовете, направени около за забрана на Урвич, както що е било например и селото Ярлово у Витоша, а може би и други села. Широкодолското кале ни се указва от един селянин от Урвич. Турците като видели посоката, по която е тръгнал да отстъпя Ясен (а те могле да видат само от тази страна, от която са нападнали), почнали да го преследват по пътя му до Широкодолското кале; те обсадили Ясеня в това кале, същевременно като са дошле други неприятели откъм Пустий Пасарел по Искър и Палария и откъм Самоков. След кратковременна може би обсада те пробили калето от горня страна; впадината, отдето е пробито калето, и досега носи названието Бойна падина, и селяните казват, че именно оттам се е пробило калето, като е било нападнато. Тук е станало последното отчаяно съпротивление на Ясен и храбрата му дружина; битката се е прострела по полето, което е наблизо и носи названието Режана. Но малка е била дружината на Ясен, той не е могъл да устои против по-големите турски сили, които нарочно се биле стекли, като са биле чули, че българският цар се намира в тези места. Цар Ясен почнал да бега с незначителна дружина към Рилските планини; и най-подир, настигнат, бил е убит, или пък сам в отчаянието си се убил на върха на един рид, от десна страна при входа в клисурата на реката Искър над Самоков, в едно живописно место, отдето се открива всичкото Самоковско поле. Над долината на Искър въздига се Витоша, а отгоре виси грозната гребенчаста Рила планина. Там, дето е протекла кръвта на последния български цар, на седем места изврели кладенци, които се наричат Цареви кладенци. Тук, при Царевите кладенци, уж бил и гробът на цар Ясеня. Тука е умрел последният български цар; трагическият му конец живее в памятта на народа, който толко стотини години робува под турското иго, като имаше постоянно надежда на бога за освобождението си, комуто и вьздигаше храмове «Св. Спас», за да го спаси той от тежкото турско иго; такова оброчище например се намира под Широкодолското кале.

 

145

 

 

Сега ще изложа великолепната народна песен, в която най-чудесно, поетически се разказва заробванието на царица Елена, от турците, нейното освобождение и убивание от мъжа ѝй, цар Ясеня. Тази песен, както ми разказва отец Харалампий, се пее по околните села на жален глас, подобен на едно най-грозно, тежко виенье. Отец Харалампий я бил записал от баба Митана от село Горний Лозен, която баба сега не е жива. Аз я привеждам така, както я бил той записал и се хранеше у него. Отец Харалампий записал песента, като не я разделил на стихове и може би да има некои неправилности в записванието, песента е тази, както следва:

 

Царю Ясенье, Ясенье!

Цар Ясен вино пиеше

у тая града Урвича.

Град Герман турци разбиха,

царица му поробиха,

излезла мома Германка

на камик, на засеченик,

па се три пъти провикна:

— Царю Ясенье, Ясенье!

Ти седиш, та вино пиеш,

град Герман турци разбиха,

царица ти поробиха.

Ка я дочул цар Ясен,

он си на слуги говори:

— Илийо, трапезарийо,

я сбирай чесни трапези!

Стояне, младо саизче,

остави чаша сребърна,

та стегай коня хранена!

Доде си това издумал,

той час се качи на коньо.

През три села премина,

настана поле Лозанско:

у поле орач ореше,

цар Ясен го попита:

— Орачко, младо орачко!

Виде ли турци да минат,

да си прокарат робиня?

А орачо им говори:

— Та скору турци минаха

 

146

 

 

и прокараха робиня;

ама ти е коньо у пайванье,

та неке да ги достигнеш.

Цар Ясен тогай погледна,

та па е проклел три села:

— Кокаляно кале да бие,

Панчарево с каменье.

Град Герман град го било,

а Лозан честит да е!

Па тогай извади остра сабля,

па пресече пайвоньето.

Три пъти коньо прерипна,

достигна клети турци.

Сите ги той погубил,

та си царица оставиха;

дека е коньо прерипнал,

три са кладенци изврели;

от Засечек се повърна,

па си царица заведе

у тая града Урвича,

па си трапези седнали,

седнаха ручок да ядат.

А царо си тогай тихо говори:

— Царице, лепа Елено,

нещо ке те попитам:

Кога те турци робиха,

седеха ли мирно от тебе?

А царица му говори:

— Царю Ясенье, Ясенье,

нели ме питаш да кажем,

колко са мирно седели;

като влезне влък у овци,

чако си он мирно излезне,

толко съм и я мирно излега;

цар Ясенье, прости!

Цар Ясен метна очи у нея,

а царица се усмихна,

па си на царо говори:

— Царю Ясенье, Ясенье!

Нищо на турци не харесах,

един им дузен харесах;

кога седнат да ручат,

они се с вода умият;

 

147

 

кога се наручат,

они си ръце умият.

Като си това продума,

цар Ясенье се умисли:

«Като царица турци хареса,

она ке ме издаде;

доде си мене издаде,

я ке да я погубим!»

Извади сабля вренгия,

руса й глава отсече.

Дека са кърви потекли,

бела е трева изникнала.

 

Кюстендил, 11 август 1881 г.

 

При всичко, че това описание ни се виде много сухо и стилът лошав, ние му дадохме место в «Наука» по причината, че това е първий път, дето приимаме статия по топографията на България — предмет, на който никой до днес не е обърнал внимание, при всичката достъпност и леснота за изучение, които представлява за всеки грамотен българин. Колкото за песента, записана неверно и даже обезобразена и от отца Харалампия, и от г. Каранова, тя остая според нас без никакво филологическо значение, нито има пък некоя историческа важност и да осветляваме чрез нея последните дни на Шишмановото царувание, както се мъчи с догадките си г. Каранов, е твърде неуместно. — Б. р. на първото издание.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

5. Направените от Ефрем Каранов предположения не се покриват с историческата истина. Вж.: История на България., Т. I. С., 1961, с, 245 и други публикации.