Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

II. Научни изследвания

 

1. ОПИСАНИЕ НА КРАТОВСКАТА КАЗА [*]

 

 

Кратовската каза е разположена в горнята страна между реките Брегалница и Крива, по 42 градуса сев[ерна] ширина, на изток от 40 изт[очна] дълж[ина]. Горите са разхвърлени в безпоредък; повечето са скалисти, от разноцветни лиски (склонове) и понекога покрити с гъстаци и даже многолетни дървета. Каменьето са в такова множество, щото като вървиш по оние страни, неволно си предлагаш въпрос: не от небото ли са валиле тия каменье? Види се, това множество на каменьето е дало възможност на хората да си прават все каменни строения; може да се каже, че всичката страна е покрита с развалини на стари църкви, монастире, калета; в града Кратово и в селата му има и досега много стари кули от 4—5 ката с железни врати и прекрасна работа. Много от селата търгуват с плочи, каменье, воденични каменье; последните особено отиват за в Солун. Всичките гори са продупчени с рупи (рус. шахти), повечето във вертикално положение; при хвърлянето в тие рупи даже на най-малко камънче се чуе чист металически звън; на дното си некои рупи са пълни с вода, която се чуе кога падат каменье, но има рупи и със сухо дно. Устата на рупите се натрупват с гранки и търнье, да не би добичетата да пропаднат. По тая причина на много рупи устията са зараснале с търнье, трева и са по-опасни, като не се познават. Има също много рупи и с хоризонтално направление. Горите са богати с различни минерали; рудните жили токо пресичат реките и горите в различни страни и се лъщят отгоре, на повърх-

 

 

*. Публикувано в Псп БКД, Браила, 1876, № 11—12а, 124—129. — Ж. П.

 

135

 

 

ността; водите токо менат вкуса си според горите: биват топли, кисели — червеникави, блудкави, солени и пречисти; бакър, железо, каменни въглища, гипс, вар са главното имущество на страната, но имущество забравено. Историята на града е свържена с това последното богатство на горите му. Мисля, че ще има некой интерес, ако разкажа историята му скратено и според думите на старите хора. В старо време, казват, дотолко много имало работа по рупите, щото и жените отивале да работят, а в града оставале неколко от них, за да чуват децата; в това старо време разработвале рудите някои «кралове», които живеле по градските кули и плащале данък на по-голем «крал». Баязид превзел Кратово, оставил краловето да копат рудите; и досега народът живо разправя как Баязид вечерал в Лесновский градски монастир, как той от горите гледал на града, от коя страна навлезле турците, как едната част на града се нарекла Царина, понеже Баязид се тамо установил и др. Преди 200 години турците изпълниле града със страшна войска, избиле «латинете» (венецианци, види се), що живеле в Злокукьна, градска драгасия (предместие), гдето и досега им се виждат костите, разграбиле прекрасните нихни жени «белогърки» (които на прозрачните си гърла носиле дълги низи) и захванале сами да копат рудите; на една стара книга аз сретнах описванье, как в същото време «нечестиви гръци попленихоу землю българску с воинством паш». . . [*] Мадемите в турски ръце съвсем изпаднале, по тая причина преди неколко десетина години турците накарале христиенете да се подпишат, че ще копат рудата наместо данък: всеки млад и стар требвало или сам да копа, или да си хване човек на две, три недели. [1] По причина на горната промена в града се тогава веселиле с тъпане и зурли и всеки, който влазял в града, требвало да слезе от коня си, ако яха; когато надодоха черкезете, Кратовската каза остана свободна от нихното нашествие. Освен Кратово принудени беха да рaботат нa мaдемете и всичките оние жители нa съседните кaзи, които се беха излъгале с подписa си; кaзвам излъгале, понеже после се явихa много злоупотребления. Но сегa мaдемете

 

 

*. Много беше желателно г. Каранов да ни забележеше где и какъв е тоя драгоценен паметник («една стара книга»), която той видел и чел. — Б. р. на първото издание.

 

136

 

 

са запустеле и жителете с нетърпение очекват, за да се пак открият, понеже много гол свет се прехранваше от тие мадеме.»

 

От върха на гората Плавица се виждат долините: Брегалнишка, Злетовска, Кратовска и Криворечка с множество села. Между горите протичат буйните «суходолия», които лете пресъхват, но кога надодат, цели скали пренасат и всичко, щото им се сретне, погибва. Те се пресичат с водопади, вирища, бентове и щони (глухи, скалисти дълбоки места); зиме замръзват, по-големичките имат прекрасна речна риба. В горите растат орехови дървя, лески, рася, буки, липи, яворе, дивячки, ситници и други големи и средни дървета. Равнищата са покрити с нивя и ливади, прибрежията на реките с градини, а склоновете на горите с лойза. Полетата особено напролет се покриват с цветя като с разноцветни килиме, а въздухът диша с миризма. Цветята, гъстаците и травите, които особено покриват полетата и бреговете речни, са: трендафил, аргован, еглички, любичици, кърпи-кожухи, смил-трава, лопен, щир, дива папрет, щафил, серуша, глушина, палавида, зайчевина, детелина, добро, срамулка, пафит, брекина, глог, кленика, шупинци, подбел, магарешки търн, кучешко гройзе, коприва, бубинки, силина, драка, бъзел, лишавъц (тегавъц), травица, марелка, бръшлян, пелин, ракита, въртика идр. Бреговете на реките са покрити понекъде с тополи, трепетушки, върби, търсти и др. Овошките често дават повторка; лозята различно добро гроздье: църио, бело, дреновница, лисичина, жута пручка, буковина, мускат и др. Ражда се тютюн, памук.

 

Климатът е твърде здрав. Дъждове бурни. Снег по горите пада септемврий. Град и агънци често падат. Роса по тревата вечер нема, а заран едва понекога.

 

Народонаселението [се] състои от българе и турци; бълтарете по местожителството си се делят на «грагяне» и «селяне»; а селянете — на чисти «шопье» и «поляци» (поленци), както слушах. Грагянете живеят с изменени обичаи, но селянете «по старовремски», както се сами гордеят.

 

В селска къща има по триес´, четириес´ души: старец, татко, майка, нихни деца с жените и децата си и т. н. Селска «рода» [2] [се] състои от стопан, стопанка, татко, майка, дедовци, нани, прадедовци, пранани, чичовци,

 

137

 

 

стрини, братанци, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки, братя, сестри (батковци и дади — по-старите), синове, керки, внуковци и правнуковци; деда, баба, кум, кума, кумашин, кумашинка, свекър, свекърва, сват, свакя, снаха, етърва, зълва, зет, шурин, старейко, девери — голем и малък девери. По-малките на по-старите прават голема чест, пък по-старите и не чекат тая чест; по-малий не дава на по-старий да направе нещо сам, без чужда помощ. Младата невеста тича на половин час место да пресретне свекъра си, зета си и друг, да им помогне и ако носат нещо, зема го, тича напред в къщата, ставя «столици» около огнището, тегара, донася вино, вода в каленица, лейка, мие краката на гостите и т. н. Жените, ако се не поберат в една синия, ставят друга. Заран рано най-старата жена понекъде разпорежда кой какво требва да прави през деня. До къщата (кукя), в която сами живеят, има и много други строения: кошери, изби, земници, конюшници, племници и др.

 

За дрехите на селците трябвало би много да се говоре, но нека кажем неколко думи. Младата невеста носе «перяник» наместо градский «венъц»; перяник е дъщичка, наредена с бели, червени перя; жената понекъде носе «рог», омотан добре, направен от коси или друго нещо, а вдовица — рог неомотан. Коси имат дълги, плетени в отделни «коцели», на тиловете си носат нещо като чешел, нареден с пари; отпред имат низи и нанизи (на гърдите); на главата бела «кърпа» и други шамии; «пафти» понекога посребрени, «кощула», шарена с «кораци» (яки) плетени; прекрасна «сая», а у старите «кюрдия»; «опънци», жълти и цървени, «цревье» (влечалки); алови «пешкириня» (скутале), леки «гунки». Мъжете носат бели клашнени дрехи с черни гайтанье; ако немат дълги пушки, то имат «помагалки» и «востегарки».

 

Градът Кратово се пресича с много реки, над които има 13 каменни мостове, стари; един от мостовете се нарича «Радин», че го е правил некой юнак Раде — «Голем» се нарича и даже чувал съм да го наричат «Юстиниянов». Тоя мост подпират пет високи кули. Градът е богат с много кули, стари къщи, подземни ходове. Къщи 1000; жители 7000 — половина турци, половина българе [3]; църкви две, мъжко и женско училища; джамии неколко; турците населяват махалата Царина. В Кратово всека неделя бива пазар; по тая причина всека не-

 

138

 

 

деля, особено пред празниците, се сбира от околните села много свет.

 

Всичките села около Кратово имат развалини на стари църкви със стари икони, понекога сложени накуп; пергаменти, що е имало, са разнесени по Сърбия, но пак се срещат. Много от селата са турски чифлици. Селата са тие:

 

На юг от Кратово: Шлегово, Приковци с две-три турски къщи, Кундино, Гризиловци, Пробищип, Горни-Стубол, Долци-Стубол, Плешенци, Стръмош, Петършино, Марчино, Калнище, Неокази, Ратавица, Драч, Блобица. На източната страна от Кратово: Злетово — тук беше от града пренесен мадемът по причина на маловодието на Кратовската река. Има стара кула, 100 къщи, турци и българе, стари и нови църкви, джамии; Рударе — има две стари кули, много дзидини с много турци; Щалковица, Радковица (без стара църква), Зелени град, Чужбин, Чурилняк, Ямище, Койково, Лулово, Лесново със знаменит монастир на св. Гаврила; Добрево с кула и турци; Древено с малко турци, Близънци. На северната страна от Кратово: Горно Кратово, Малки, Нежилово, Върбица, Кория. На западната страна: Железница, Кукавци, Живалево, Талашманци, Туралево, Филиповци, Вакъф, Сакулица. Тука може да причислим и следните села, които правителствено се отнасят към Кумановската каза [4], а духовно към Кратовската и са известни под име «Средоречки», понеже се намират между реките Пчиня и Крива река: Карпино с монастир «Св. Богородица», Дреняк, Осича, Дейловци, Желювино, Брешка, Халинци, Цвиланци, Байловци, Драгоманци, Канарево, Добрача, Врачевци, Степанци, Жегняне, Цветишенци, Буковляне, Пузайка, Арбанашко, Враготурци, Пелинци, Макриш, Войник, Облавци, Стерзовци, Орах, Страцин, Пендаки, Кулица, Беляновци, Ругинци с конюхски некакви развалини. Всичките тие села са населени изключително с българе.

 

На изток Кратово има земанье-даванье с тие кочански села: Райчани, Свиланово, Соколарци, Върбица, Улярци, Жегянци, Облешево — има турци, Банье — има турци, Теркане, Горни Подлъг, Долни Подлъг и др.

 

На север са следните паланечки: Старцин, Ранковци, Радибуш с радибушки собор, Криви Камен, Любинци,

 

139

 

 

Пиновци, Каваклия, Опила, Сача, Дълбочица, Конопница, Градец, Одрино, Търновъц и др.

 

На югоизток са следните щипски по Брегалница: Струисовци — само едни лоши турци, Пуздерци, Дреняк с турци и българе, Заратинци, Куково, Трохало, Гуйновци, Гайранци, Бучище, Мечкуевци, Ранчинци, Неманци, Макреш, Струимънци, Свети Николе, големо село с голем съботен пазар.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

1. Подобни данни дава и Константин Иречек, като се позовава на разкази на местни хора и на някои съчинения па пътешест веници. Вж. Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974, с. 629—630. Видният учен Йордан Иванов дава много по-подробпи сведения за рудодобива в Кратово през различни периоди след XIV в., за сечене на монети, прояви на високо народностно съзнание и противопоставяне на поробителите н др. Вж.: Северна Македония С., 1906, 195—199.

 

2. Това описание е разсеяло съмнението на К. Иречек дали още съществуват семейни задруги, макар че прави уговорки, че те не са масова практика. Вж.: Пътувания по България. . . . с. 632.

 

3. Нуждата от руда подтикнала турската власт да назначава местните князе за управители на рудниците и да им запазва предишните права. Именно затова през XIV—XVI в. градът станал постоянен притегателен център за българите. Кратово бил един от градовете в Западна България, в които българското население н сравнение е турското било доста по-многочислено — през XV в имало 606 домакинства, докато в Мелник — 560. в Петрич — 476 и др. През следващия век населението му нараснало два пъти — 1209 домакинства. Вж.: Гандев, Хр. Българската народност през XV век. С., 1972, с. 93, 110. Обаче през XVII в. градът намалял на 204 къщи (вероятно с по няколко домакинства) с около 3000—4000 души. Вж. Иванов, Й. Северна Македония, с. 314. Очевидно данните на Ефрем Каранов са преувеличени, защото според поточната статистика на Васил Кънчов през 1894 г. в Кратово имало 4500 души — 1900 българи, 2500 турци и 100 цигани. Вж. Кънчов, В. Избрани произведения. Т. 2. С., 1970, с. 521.

 

4. Както на други места, така и тук административните изменения в състава на казите и другите единици били постоянно явление. Според Ефрем Каранов през 1873 г. околията била съставена от 42 села, като някои се числели към Кумановска каза. След това обаче 31 села били отнети от нея и върнати към Кратовска каза. През 1894 г. виждаме, че заедно с тях и с още 2 села тази административна единица нараснала па 75 населени пункта. В тях живеели 23 850 души — 19 385 българи, 3845 турци, 340 власи и 320 цигани. Вж. Кънчов, В. Цит. съч., с. 521—523.