Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани

 

    З. Народни приказки. Селянин в Кратово  —  За кривдата и правдата

 

Народни приказки  —  Селянин в Кратово  —  За кривдата и правдата

 

НАРОДНИ ПРИКАЗКИ

 

Един грък [*] отишъл по дърва, па нашел вук утепан; качил го на магарето си и го донесъл дома: «Жено, видеш какъв съм юнак що ме мислеш, кой може вук да утепа?» Жена му го знае, дек бил страшлив. На другия ден рано дигне един сулн викот на двор улезе (нечетлива дума) на мужа си, кой спал и еще: «Скоро, мужо, свите вуци са дошле да те тражат защо си утепал едного.» Тики гръкът: «Ах, жено, кажи им, не съм го я утепал, я го найдох утепан.» Такой се хвана гръкът.

 

 

СЕЛЯНИН В КРАТОВО

 

Един селянин отишъл в Кратово, видел, че в една къща влазя много свет и той влазя. Вижда, че купуват нещо цървено (вино) и той си купе за 20 пари една ока.

 

 

*. Тази и следващата приказка са задраскани от Е. Каранов, но ги поместваме като интересни. — Ж. П.

 

129

 

 

Вижда, че сички пият и той пие. Един му казва:

— Стига бе, чичо, ке те хване.

— Како ке ме хване, нема ръце, я ке бегам. На здрамье ти, чичо Петко — и си пие. — Ах, ощерицу му, замъти ме, ама що ке чинеш, пенил, не пенил се, пару сум давал, на здрамье ти. . .

— Ке те хване бе, чичо Петко.

— Махни се море, како ке ме хване, не можу да бегъм, щом. . .

 

Кога изпил сичко, захванал да бега. Бегал, бегал, най-после захванало нещо да го бута. Он падне, пà бега, падне, пà бега. Най-после виде, не може да се наваса, затьрче се ош по-силно, тики бутне го нещо в една дупка, чак на другия ден оттам да стане.

 

— Бре, брате, грагянин човек сво знае — от дек ша знаеше дека ке ме нещо хване. Хване ме, бута ме в ровину; я се собудих, па оно види, що ми направило до устата.

 

 

ЗА КРИВДАТА И ПРАВДАТА [46]

 

Имало двоица човека: едъно ходил по правдата, а другио по кривдата. Едън пут се скарале; еднио викал: «По-арно е да се оде по правдата», а другио: «По-арно е да се оде по кривдата.» Не можели да се помират, най-после рекли до три пути да прашат у други и кой наваса, ке извърте очите на другио.

 

Тръгнали. Ете иде един търговец с кервана си. Дошле двоицата: «Побратиме, кажи ни на овъй свет по правдата ли да одемо или по кривдата?» «Какви сте хулави, ич бива ли да не знаете това? Кой оде по кривдата, свега му е арно, еве да не бех одил по кривдата, немаше да имам овъй керван; кой оде по правдата скоро у катран ке се найде. »

 

Още два пути ке прашат. Тръгнале. Ете иде цар с войска, със зурли и тупане. Дойдоа двоицата, паднаа на земя. «Цару, кажи ни те се молемо, на овъй свет по правдата ли да одемо или по кривдата?» «Ха, ха, ха, какъв сте хулав свет; да не сте от друга земя дошле?. . . Да немаше кривда, овия зурли и тупане, овия войски кеа ли да са туя? Правдата нека се удави у Църно море.»

 

Още едън пут ке пращав. Тръгнале. Ете иде владика с икони, рапиди, псалти поят; дойдоа, поклониа се и прашат:

 

130

 

 

«Владико свети, кажи ни ти на овъй свет що е по-арно: с кривдата ли да одемо или с правдата.»

 

«Да ви чува господ, деца — кажуе владиката, — с правда нищо не бива, с кривда свако бива.»

 

Тогава кривио човек рекъл на правио:«Аде, побратиме, сега да ти извърту очите, та право ке одеш.» Отидоа по една река, дойдоа под едно дърво високо. Кривио си извади ножо и извърте очите на правио, па си ойде. Много седел правио под туй дърво, а туй дърво било таквой, на кое дохагял царо на дяволете да ги суде.

 

Чуе правио човек една пукотия иде над него на дървото. Един кажуе: «Я, сатано, овъй ден завърто такой работите, що окераве един човек, що идеше по правдата.» Друг кажуе: «Я па прегризвам и еще вреките на онъй житар. Он се ги преместуе, клюси става да ме хване, мисли ма за глумъц.» Треки кажуе: «Па я се върту с царскио мос. Царицата нейке веке да го праве. Я ойду плюхиу мосто колко е направен пагя.» Четвърти кажуе: «Я па изскубвам лойзето на едън сирома и он скрро ке умре от глад. . .»

 

Кога си сви изкажале, сатаната каже:

 

«Гледайте да са не измие онъй, що е окьоръвел, от кладенчето, що е под овой дърво — зере ке прогледне. Гледайте да не преобърне некой клюсата, зере, ке се хванеш. Гледайте да не посипе некой мосто с песък от нашето кладенче, зере мосто ке се направе. . .»

 

Дяволо ги поучал и они се свите разпръснали. Тогава правио човек нахала кладенчето, измие и прогледне. Отиде до житаро, преобърне клюсата и дяволо се хване, отиде, каже на царицата, дека ке направи мосто. Она му не верувала: «Толко майстори правиа, не направиа, та ти ле ке направиш?» Но той го посипал с песък и мосто веке не паднал. Царицата му дала много пари и с голямо богатство се он върнал при кривио човек. Кривио кога се научил за сво, отишъл и той да слуша какво сборев дяволите.

 

Дяволите захванале да се оплакват. Едън кажуе: «Правио прогледнал.» Друг кажуе: «Мене ме хванаа у клюса, малко кеа да ме утепат.» Трекьи кажуе: «Колко и да се въртех около моста, он не пагя. . .» Сатаната се разлютил и захванал да ги тепа. Кога ги тепал, едно малко гяволче видело кривио човек, свите надигнале опашкьи, спуснале се и го утепале. Ама и правио човек не смее да излезе на бел свет да го не видат гяволите.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

46. НАРОДНИ ПРИКАЗКИ. За кривдата и правдата. Има публикувани няколко варианта на известната приказка «За кривдата и правдата» — главно от Западна България. В нашия случай се съдържат отделни елементи от тях — дяволът се преправя три пъти на човек — като вариантите на Кузман Щапкарев, Йордан Захариев и Иван Кеиов. Тайната за поправяне на злините се издава от главния дявол, както в приказката, записана от Д. Вълчев в Дупнешко. Други особености няма. Срв. Българска народно творчество. Т. 9, с. 430—433 и бележките па с. 528, 529; Шапкарев, К. Сборник от български, народни умотворения. . ., Т. 4, с. 70, 73 и др.