Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани

 

    В. На ягоди  —  На китки  —  На гроздобер  —  На люлка

НА ЯГОДИ

32. Евку дружки повикнуев

 

НА КИТКИ

33. Дойне, Илин Дойне   —   34. Смил ми брала Смиляна девойка

 

НА ГРОЗДОБЕР

35. Брала мома бело гройзе и църно

 

НА ЗОРА

36. Зора зори, ке да съмне

 

НА ЛЮЛКА

37. Мома мете светла църква   —   38. Девойче, бело бугарче   —   39. Мома се люла на шеър трава   —   40. Мома се люла   —   41. Девойче, цървен трендафил   —   42. Мома лие рамни двори   —   43. Я приведни се, крива върба   —   44. Море, девойко, гергев девойко   —   45. Бре, девойко, ердамлие   —   46. Търкал, търкал нови колца полелейке   —   47. Челебия, язаджия, полелейке   —   48. Момичетата застават в два купа друг против друга..

 

НА ЯГОДИ

 

32 

Евку дружки повикнуев:

— Айде, Евко, айде дружко,

айде, дружко, на ягоди,

на ягоди, на малини!

Евку майка не гу пуща:

— Седи, Евко, седи керко,

ягоди са презреяле,

малини са прекапале!

Евка майку не гу слуша,

па отиде на ягоди,

на ягоди, на малини;

два дни брала и три нокя,

хванала гу пуста треска,

па си дошла дури дома.

И говоре стара майка:

— Мори, Евко, мори керко,

 

105

 

 

ако ти е от грозница,

да би дал бог оздравела,

ако ти е нещо друго,

да би дал бог бре умрела.

 

 

НА КИТКИ

 

33

Дойне, Илин Дойне,

Дойне билье брало,

билье берейки задо гора е зашло,

тамо си е нашло брата Миаила,

дека болно леже, болно, убодено.

Дойна му говоре:

— Брату, мили брату, от що болно легаш,

дали болно легаш от летна грозница,

или болно легаш ситна сипаница,

или болно легаш ог голема болест?

— Дойне, Илин Дойне, Дойне, мила сестро,

не съм болен, сестро, от летна грозница,

не съм болен, сестро, ситна сипаница,

ни съм болен, сестро, от голема болест,

не съм, Дойне, не съм, не смеем да ти кажу.

Ти си разкажлива, ти ке ме разкажеш

по мои дружина, по твои другачки.

— Нейкем, брату, нейкем, нейкем да разкажу,

тенко платно ткаем, да го не доткаем,

шарен килим предем, да го не допредем,

алов чорап плетем, да го не доплетем,

бело чевре везем, да го не довезем,

ако те разкажем по мои другачки,

по мои другачки, по твои дружина.

Тъг ву е кажал от що болен лега:

«Дойне, мила Дойне, я си болно легям,

я си болно легям, болно убодено,

болно убодено три години дена,

иди, Дойне, иди, вода ми донеси,

уста да напоем, сърце да разладем.

Дойна му говори:

— Брату, мили брату, вода ке донесъм,

 брата кье погрешъм, не можа да те найдем.

— Дойне, Илин Дойне, Дойне, мила сестро.

 

106

 

 

засукай си, Дойне, твои бели раци,

разкопчай ми, Дойне, дробните петелки,

да отзатнам, Дойне, мои люти рани,

ке потечав, Дойне, кръви и гноеве.

Натопи си, Дойне, твои бели раци,

дек поминеш, Дойне, ели да бележеш,

кът ке се повърнеш, брата да си найдеш.

Засукала’ й Дойна нойни бели раци,

разкопчала й Дойна дробни му петелки,

отзатнала й Дойна лютите му рани;

потекле са, Дойне, кръви и гноеве

натопила Дойна нойни бели раци.

Дек минала Дойна, ели бележила,

кът се е върнала брата да си найде,

вода е донела, брата напоила,

уста натопила, сърце разладила,

сърце разладила, богу душа дая.

Па се е чудила Дойна мила сестра,

како брата дома да отнесе;

със коси му руки превържала,

ноги му е руки земала.

Донела е мила брата дома,

отворила новите сандъци,

променила брата, накитила,

изпружи го у ладни одаи,

заредила брата, заплакала.

Тогай са се сви роднина сбрале,

сбрале са се на Дойна се чудев,

како си е брата уредила,

Дойне, Илин Дойне.

 

 

34

Смил ми брала Смиляна девойка [33],

смил берейки зад гора е зашла.

Тамо нашла седмина айдуци.

Кът ги виде ум си погубила,

ум си погубила, без ум останала.

Отдалеко иде, братство братимце,

ош па близу рука целивуе,

ош па близу дарба ги даруе

кому кръпче, рому и чорапи.

Сите са ву братство приимале,

сите са ву дара приимале,

 

107

 

 

сал едън ву братство не приима,

тики вика: «Ойди, зайди, слънце,

милно ясно слънце,

да огрее ясна месечина,

да ми дойде Смиляна девойка,

да ми легне на десната рака,

да ми бръкне у десна пазука.»

Ошло, зашло милно ясно слънце,

огреяла ясна месечина,

не му дошла Смиляна девойка,

тук му дошла змия осойница,

уви му се окол десна рака,

улегна му у десна пазука.

 

 

НА ГРОЗДОБЕР

 

35

Брала мома бело гройзе и църно, [34]

да си праве шербет вино цървено.

Напунило до две бочви големи,

наючило дренополско деличе (ергенин),

ката вечер: «Добро вечер, девойко,»

ката ютро: «Добро ютро, девойко.»

Изпило си чифт пищоле от пояс,

продало си врана коня от под него,

изпило си до две бочви големи,

отправи се дренополско деличе:

— Естан ббогом, софиянче девойче,

остана ми бурма пръстен у тебе,

чини просто твоя измет на мене,

— Ай сос здравье, дренополско деличе,

нек е просто мойо измет на тебе.

 

 

НА ЗОРА

 

36

Зора зори, ке да съмне,

да станем, кротко ягне да с’ идам.

Не е зора, месец грее,

позагърли бело гърло,

варай поспи, полегай.

Петли поет, ке да съмне,

варай да станем, кротко ягне да с’ идам.

 

108

 

 

Не са петли гяволе са,

позагърли бело гьрло,

варай поспи, полегай.

Ходжа вика на джамия, ке да съмне,

варай да станем кротко ягне, да с’идам.

Не е ходжа, магаръц е,

позагърли бело гърло,

варай поспи, полегай.

Ке да станем кротко ягне,

дружина ми век ойдоа.

 

 

НА ЛЮЛКА [35]

 

37 

Мома [*] мете светла църква,

метлата ву босилкова,

лопатата шемширова.

Ем гу мете, бога моле:

— Дай ми, боже, свекра поп,

а свекърва попадия,

я деверин млад хаджия,

етървата хаджийца,

я момче младо дяче. —

Како мома бога моле,

такой ву е господ дая:

 дал ву господ свекър попа,

свекървата попадия,

деверина млад хаджия,

етървата хаджийца,

я момчето младо дяче,

младо дяче, младо (Стойче).

 

 

38

— Девойче [*], бело бугарче,

да би ми на бахт паднало,

я би ти скроил фостано.

Допратил ме е мой стар майстор,

да дадеш тура-ибришим,

да ти сошия фостано.

 

 

*. Там, дето аз употребявам мома, се казва името на момичето, което се люля, а дето момче — името на момчето, с което се любе — Е. К.

 

109

 

 

— Ой море, лудо, та младо,

дек ме е видел твой майстор,

дек ми е мерка той земал,

та ми е скроил фостано.

— Девойче, бело бугарче,

къда помина на хамам,

хвърли се сенка на пешкун,

от сенка мерка земаа,

та ти скроимо фостано.

— Бре айде оттуй шегърче

ти мене слика не си ми.

Мене е слика млад (Стойче),

он ке ми скрое фостано,

и връз фостано колано.

 

 

39

Мома [*] се люла на шеър трава,

загубила си сребро белезика.

Сви гу тражиа, не гу найдоа

открай си стое туй лудо младо

запрегнало си свилните поли,

засукало си белите раци,

земало си е тай остра сабля,

изкосило е зелена трава,

та си е нашло тай белезика.

Отнело гу е на нейна майка:

— Ой, бабо, бабо, ой, мило бабо,

таксай ми, бабо, що ке ми таксаш,

таксай ми, бабо, твоята керка,

я съм ву нашъл тай белезика.

Па изговаря тай стара баба:

— Просто нек ти е моята керка,

сал да ми дадеш белезика ву.

 

 

40

Мома [36] се люла,

момче гу гледа,

момче гу гледа от висок чардак.

Ем си гу гледа, ем бога моле:

— Скърши се, гранко, гранко трухливо (сухо),

скини се, юже, юже кирливо,

 

 

*. Споменава се името на момчето или момичето. — Е. К.

 

110

 

 

да падне мома у мои скути,

да ву измърсам русите коси,

да ву изкаръм църните очи,

да ву изтрошам равната става.

 

 

41

— Девойче, цървен трендафил,

от трендафил си по цървен,

умирам да те целивам.

— Умирай, лудо, премирай,

ти мене слика не си ми,

мене е слика млад Стойче.

Мене ме мама не дава,

язи съм йош малечка,

язи съм йош галена.

А момче ву говоре:

— Ако си, моме, малечка,

ако си моме, малечка,

ако си, моме, галена.

Яз ке те чувам как мама,

и от мама ти по-арно.

А девойче му говоре:

— Ой море, лудо, та младо,

ти ке ме чуваш как мама,

какъв си луд делия.

 

 

42

Мома лие рамни двори,

лила, лила, све аз бисер.

Туй помина лудо младо:

— Дай ми, моме, два драм бисер,

колко сакаш, ке ти плату,

да навезеш кондурите.

А мома му говореше:

— Айде от туй лудо младо,

тизе мене слика не си,

язе тебе не те зимам,

мене слика млади Стойче.

 

 

43 

— Я приведни се, крива върба,

приведни се нещо да те прашам:

Я да съм се млада оженила.

 

111

 

 

терзия водам, без фостан одам,

кондуржия водам, без кондури одам.

Изговаря ву тай крива върба:

— Я съм земала млади грънчара,

грънчара водам, без гърне одам,

гърне си немам, от комшии сакам,

комшиите ми потио говорев:

«Каква си тизе, грънчарско жено,

гърне си немаш, та от нас сакаш?»

Муж ми е ишъл ючер на пазар,

фостан продаде, гърне ми купи.

 

 

44

— Море, девойко, гергев девойко,

тебе те кажав умна, разумна,

умна, разумна, яко работна.

Ке ти допратам едно повесмо (памук една кудела)

да ми направеш една кошуля,

мала-малечка, дванаес лакта.

И що прескоче, немой да скриеш,

да ми направиш една марама,

една марама от девет лакта,

от девет лакта, от девет гранки,

и що прескоче, немой да скриеш.

— Не пракяй, лудо, мама не дава,

да ти направем една кошуля.

 

 

45

Бре, девойко, ердамлие,

ердамлие, едалие,

не се шетай спрема мене,

спрема мене сиромаа,

немам пари да те купам.

Изгоре ме, запали ме,

ютре кидем на Стамбола,

ке спечелам дробни пари,

дробни пари, све алтъни.

Па ке дойдам да те сакам,

от татка ти, от майка ти.

 

 

46

Търкал, търкал нови колца полелейке,

а кой ми е у колцата, полелейке,

 

112

 

 

Стойче ми е у колцата,

сучки бере, люлки праве,

А кой ми го залюлюе,

Перса ми го залюлюе,

ем го люла, бога моле,

скърши се, гранко, скини се, юже,

да падне Стойче у момини скути,

да изкара църни очи, полелейке.

 

 

47

Челебия, язаджия, полелейке,

не се люляй на люлейка, полелейке,

туку слегни от люлейка        „      „

та си земи жути дивит,         „      „

жути дивит, бела книга,       „      „

та изпиши моме лице,         „      „

момините руси коси,            „      „

моминото алтън чело,          „      „

момините тънки веги,          „      „

момините църни очи,          „      „

моминито благо гърло,        „      „

моминита рамна става,        „      „.

 

 

48

Момичетата застават в два купа друг против друга; момчетата от едната страна се нахващат за ръцете така, щото образуват врата. Момичетата, които не са образували вратата, начеват, а тез, които са образували вратата, им отговарят.

 

— Ой Стамено, Стамено!

— Чуемо ви, чуемо.

— Имате ли девойки?

— Имаме ги три хора.

— Хайде да се сватемо.

— Ама ние нейкемо.

— Ние кемо силома.

— Силен господ не дава.

— Силен боже поможе. Отворете портите да извърве войската: силна ни е войската.

— Отваряме портите да провърве войската. — (Сички се провикват: «Брой!»)

Неколко момичета преминават през вратата при по-

 

113

 

 

следното слово. Тез момчета, които не са преминали през вратата, пак захващат:

— Допратил ни наш кадия и нашият ефендия,

да дадете дилбер Яна и със Яна кондир вино

и руменче медовенче.

(Сички: «Брой!»)

Неколко момчета при последното слово пак преминават през вратата. Тез момчета, които са преминали през вратата, връщат се назад през вратата, носят на ръцете си едно момиче и пеят:

— Зарадуй се наш кадия и наш ефендия,

дойдоа ни дилбер Яна и със Яна кондир вино

и руменче медовенче.

(Сички: «Брой!»)

Кога момчетата излязат през вратата.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

33. № 34. СМИЛ МИ БРАЛА СМИЛЯНА ДЕВОЙКА. Любовна. Два варианта са известни от сборника на Панчо Михайлов. Единият е много по-обширен (110 стиха) и в него сюжетът е по-различен; войводата желае да се ожени за Смиляна, извършват се чудеса, подсказващи нещо ненормално — че са брат и сестра.. Следващият е много по-стегнат и съвсем близък до записаната от Каранов песен, вероятно от същия край. Завършекът съдържа клетва на девойката — да излезе триглава змия и да изяде войводата. Вж. Михайлов, И. Цит. съч., № 393—394, С. 231—234.. Има и трети публикуван вариант, завършващ с желанието на неприемащият побратимството хайдутин, вж. Българска народна поезия. . . Т. 5, с. 54.

 

34. № 35. БРАЛА МОМА БЕЛО ГРОЙЗЕ И ЦЪРНО. Трудово-поминъчна песен, пее се на гроздобер. Много близка по съдържание и стил е публикуваната от Панчо Михайлов, вероятно пак от същия район. Малко е видоизменено началото — мома садила лозе и след време направила 9 бъчви вино. В последния стих подиграва момъка с думите «будало без кон», който заложил в кръчмата за вино. Вж. Михайлов, П. Цит. съч., № 206, с. 93, 94.

 

35. № 37—48. НА ЛЮЛКА. Записан цикъл от песни, изпълнявани на празниците Сирни заговезни (седем недели преди Великден, най-често през февруари) и на Гергьовден. В Западна България са се изпълнявали при люлеене, особено на първия празник — в сряда, петък и неделя за здрави и против болест. Вж. Българско народно творчество. Т. 5, с. 308, 453. Известен е само един публикуван вариант от Македония, който посочваме по-долу.

 

36. № 40. МОМА СЕ ЛЮЛА. Обредна песен. В публикуваната като гергьовска песен от Серско дружките на момичето отговарят на момчето, че не бива то да пада, защото ще умре, без да са още венчани. Вж. Веркович, С. Цит. съч., № 25, с. 33.