Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани

 

    Г. Детски

 

49. Два ми цара царувале   —   50. Цуцул пасе говеда   —   51. Еване, Еване, влашки тупане   —   52. Дедо седе на столица   —   53. (Кoга нема слънце) Огрей ми, слънчице, на борово дръвце   —   54. (Когато скачат през огъня) Ората, копата   —   55. Сава тава бучимиш   —   56. Кукуреку, петле   —   57. Ей ти, дяче, учениче   —   58. Ожени се, зацърни се   —   59. (3а дъжд) Ой до доле, мили боже   —   60. Скарал се комар с муата

 

 

ДЕТСКИ

 

49

Два ми цара царувале [37]

и до века царуват.

Царувале ни на небо,

ни на небо, ни на земя,

туку така мегю ние,

мегю ние на облаци.

И двата ми царувале,

царувале едно царство,

едно царство неделено.

Еден владал дневна доба,

други владал нокьна доба.

Едно царство свата земя,

свата земя, свата вода,

свата вода, сво, що расте,

Сво, що расте по земята.

На дневнйо име било,

име било цар ми Тихо.

Той ми ходил много полък.

На нокьнио име било,

име било цар ми Сокол.

Той ми ходил многу скоро,

много скоро како сокол,

соколово бързо пиле.

 

114

 

 

Дневниот си немал флота,

ама той ми бил пò юнак,

той ми ходел с едно руво,

с едно руво многу светло.

Той ми бия многу богат.

Дневна доба позлатувал,

нокьна доба па се крие,

и си сбирал свото злато.

Нокьниот си имал флота,

имал флота многу ситна,

многу ситна неброена.

Той ми бия многу по-слаб,

многу по-слаб от дневния.

Он ми беше пò сирома,

пò сирома от дневнио:

той ми имал многу руво,

многу руво турфан, турфан.

Едън пут се цел облачал,

други пут па по половин,

трети пут па едно крайче.

Дневна доба па се крия,

па се, крия со се флота.

А си немат никакъв род,

никакъв род, ни па пород —

туку така сами ходат,

едън денье, други нокье.

Два ми цара царувале,

и до века ке царуват,

еден денье, други нокье.

Тихо денье, Сокол нокье.

Амин, боже, така да е,

да е така, Перун боже,

еден денье, други нокье.

Тихо денье, Сокол нокье,

амин, боже, до век века. [*]

 

 

*. Децата около махалата Царина (в Кратово — Ж. П.) пеят горната песня по сокаците. Аз съм я слушал от осмолетно момченце, което не знае ни да чете, ни да пише. Словото Перун тълкувах просто «силен» — Е. К.

 

115

 

 

50

Цуцул пасе говеда, [38]

Цуцулица по нега.

Из край река Ситница

под Ситница лисица:

— Добро ютро, лисицо.

— Дал бог добро, Цуцуле,

дека кидеш, Цуцуле?

Що е врева зад село?

— Комар ми се женеше,

петел дръва цепеше,

кокошка ги редеше,

зайци танци водеа,

буй огин кладеа,

въшки кукя метеа,

желки оро играа,

гущери се бричеа,

мечка тесто валяше,

отколко го валяше,

повеке го лапаше,

меченцето плачеше.

— Трай се, мече, трай се,

мама ке ти месе кравайче.

Отиде си мачоро,

да си точе виничко,

мушичка му светеше,

угасна му свекичка.

Разлюти се мачоро,

утепа си мушичка.

— Сбирайте се, селяне,

донасяйте казани,

да варемо мушичка:

на бабите цревцата,

да си прават чорбичка;

на девойки кръвчичка,

да си мажат косите;

на ергени джигери,

да ги печат на огин;

на старите брадите.

 

 

51

— Еване, Еване, влашки тупане, [39]

вика те майка ти,

 

116

 

 

да ручаш каша.

— Кам каша? — Изели сватове.

— Кам сватове? — По пут.

— Кам пут? — Ураснала трава.

— Кам трава? — Изела гу крава.

— Кам крава? — У орман.

— Кам орман? — Исекла секира.

— Кам секира? — У ковача.

— Кам ковач? — У меха.

— Кам мех? — Изела молец.

— Кам молец? — Къцнaл гу петел.

— Кам петел? — Хванала го лисица.

— Кам лисцца? — Хванал гу ярт.

— Кам ярт? — Отнесал при цара.

 

 

52

Дедо седе на столица [40]

та си плете рукавица.

— Защо ке му рукавица?

— Да си сбира парички.

— Защо кет му парички?

— Да си купе женичка.

— Защо ке му е женичка ?

— Да му роди детенце.

— Защо ке му е детенце?

— Да го вика:

— Тате ле, бате ле,

кукурек миж-дупка.

 

 

53

(Кoга нема слънце)

 

Огрей ми, слънчице, на борово дръвце,

ке ти даду паричка,

да си купеш капичка.

Ако некеш капичка,

ке ти даду грошче,

да си купеш келепошче (терфес).

 

 

54

(Когато скачат през огъня)

 

Ората, копата [41],

дай ми, чичо, момата.

 

117

 

 

55

Сава тава бучимиш.

— Ей ти, Трено, що чиниш?

— Еве дека почивам,

болни раце разкривам,

тотетата го прикривам.

 

 

56

Кукуреку, петле,

наручи ти сестра,

сестра попадия,

да донесеш црешни.

Ако не донесеш,

ке дойду тамо,

ке направу чудо. . .

 

 

57 

— Ей ти, дяче, учениче,

наш колани избрани,

кажи мене що е едно.

— Ке ти кажу чесно дуовниче:

дванаесе апостоли,

единаесе небеси,

десет божи заповест,

девет чина ангели,

осум гласа божи,

седъм църков тайни,

шес собора велики,

пет храни Христови,

четири евангелиета,

три рала велики,

два табура Мойсея,

един син Мариин,

Исус Христос над всеми,

над наме царствует.

 

 

58 

Ожени се, зацърни се,

ожени се мома Мита,

земала си арно момче,

арно момче ораченце.

Отишли са на оранье,

тръгнало си пуста бразна,

 

118

 

 

преврати се пуста грудка,

та притисна арно момче,

арно момче ораченце.

Дочула го мома Мита,

земала си празна фурка,

празна фурка, пун вретено —

дека врътне, дека стое,

отишла си на оранье,

земала си арно момче,

турила го у скутаче,

отнела го дури дома,

турила го на полица,

под зелена каленица.

Бог да бие стринин мачор,

отклопия каленица,

земая си арно момче,

отнея го на бунище.

Степале се до два петла,

стринин петел, теткин петел,

изклюкале арно момче,

арно момче ораченце.

 

 

59

(3а дъжд)

 

Ой до доле, мили боже [42],

дай ми, боже, ситна роса,

да зароси по сво поле,

по сво поле ладовини.

Да се роди свак берикет —

от два класта шиник жито,

от две лози пуна кръбла.

 

 

60

Скарал се комар с муата [43],

да било защо, за какво,

за една женска мушица.

Комар се силно разлютил,

извади остра боздуган,

удари муа всред сърце.

Тежка кръвнина станала

на цариградски пътища,

не може керван да мине,

камо ли путннк да газе.

 

119

 

 

Муйте мезлич събрале

и са кадии турнале,

кадии още теляне,

теляне още сеймене.

Кадии беа щръкели,

сеймени беа пчелите,

теляне беа бръмбари.

Теляне викат низ село:

— Да върви мало големо,

мършата от друм да земат.

Сеймени комар погнале,

комар си трутил да бега

и се на бога помолил:

— Я да ми, боже, ситън дож

да ми подуне лад ветрец,

на пчели перя изкваси.

Господ комар послуша —

ладен ми ветрец завея,

ситен ми дождец зароси,

на пчели криля изкваси,

па си е комар забегнал,

забегнал си е надалек,

на Ирин-Пирин планина.

И си чадъри опънал,

чадъри беа пекюрки.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

37. № 49. ДВА МИ ЦАРА ЦАРУВАЛЕ. Класиранаот Каранов като детска, докато всъщност би могла да бъде отнесена към митическите песни — цикъл «Слънце, месец, звезди». Тук се говори за слънцето и луната, за вечния кръговрат — смяната на деня с нощта. Вж. по-подробно Чохаджиева, Г. Една старинна народна песен — Звезда, бр. 77, 5 юли 1983.

 

38. № 50. ЦУЦУЛ ПАСЕ ГОВЕДА. Детска, много известна песен в различни варианти под заглавия «Комар муха водеше» — от Малкотърновско, «Комар сина женеше» — от Северна Македония с малки изменения, а в сборника на братя Миладинови е под същото заглавие: «Цуцул пасе говеда», но не е довършена; не се говори за убийството на мухата. Вж. Българско народно творчество. Т. 7, с. 534, 585, записана от Елена Огнянова; Михайлов, П. Цит. съч. № 283, с. 156; Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 25, с. 22.

 

39. № 51. ЕВАНЕ, ЕВАНЕ, ВЛАШКИ ТУПАНЕ. Детска залъгалка с публикувани варианти в стихотворна и прозаична форма. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладинов ци. . . № 668, с. 513—514; Шапкарев, К. Сборник от български. . ., Т. 1, с. 391—392; Българско народно творчество. Т. 12, С. , 1963, с. 608—609.

 

40. № 52. ДЕДО СЕДЕ НА СТОЛИЦА. Детска скоропоговорка с много голяма известност в цялата страна. Има няколко публикации с незначителни изменения в сравнение с Карановия вариант. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 667, с. 513; Шапкарев, К. Сборник от български. . ., Т. 1, с. 404; Българско народно творчество, Т. 12, с. 609—610. Неправилно един популяризатор в СР Македония я квалифицира като коледарска песен, публикувана през 1899 г. от велеския книжар Йордан Шурков. Вж. Тоциновски, В. Велешкиот книжар Ордан Шурков — Дело-74, Штип, 1980, № 1, с. 33.

 

41. № 54. ОРАТА, КОПАТА. Детска скоропоговорка, известна в Западна България, изпълнявана на празника Сирни заговезни при прескачането на огън. В печатания от Кузман Шапкарев вариант от гр. Щип е прибавено и «ке я водам на таринци, ке я ковам триста клинци». Вж. Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 1, с. 406.

 

42. № 59. ОЙ ДО ДОЛЕ, МИЛИ БОЖЕ. Обредна песен, из пълнявана при молитви за дъжд. Подобна песен с известни изменения в съдържанието е публикувана в Българско народно творчество, Т. 5, с. 456. Тя е от Самоковско.

 

43. № 60. СКАРАЛ СЕ КОМАР С МУАТА. Детска хумори стична песен, определена и като семейно-битова. Има публикуван вариант с незначителни изменения. Вж. Българско народно творство. Т. 7, с. 532—533, 585.