Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани

 

    Е. Суеверия. За свирците, за вампирите, хавале, върколак, за болестите, змееве

 

За свирците  —  За вампирите  —  Хавале  —  Върколак  —  За болестите  —  Змееве

 

Спрямо Гюргевден огин от кукя не се изнаса; магии с него не се чинат.

 

На света Варвара у кукя требе нещо да се варе.

 

На Благовец лайно горят да пропъдат змиите и ядат сладко да бидат сладки през годината.

 

На Благовец змиите не апат.

 

От чисти понеделник до Тодорица у кукя се нищо не варе от цръвци.

 

На Богоявление у срекьнокь се отваря небото и кой сака да му даде господ нещо, нека да се каче да си провре главата през оджака и да си сака от господа. Един шопак боже да рече: «Дай ми, боже, колко една бъчва пари», рекъл: «Дай ми, боже, колко една бъчва глава». И господ му дал колко една бъчва глава. [44]

 

Кога се мени месецът, у менка не се пере, да не би да се скапат дрейте.

 

Мартинци или вуци празници, се захвакят на свети Мина (11 ноември) и се длъжат три дни. Кой работи в тия дни, ке му направат вуците беда; особено да не работат овчаре и путници.

 

122

 

 

Глушчеви празници три дни у годината: в дена по Гюргевден, в дена по Митровден, на чисти понеделник. Ако некой не празнува в тия дни, глушиците кье му направат голема беда.

 

Горешнаци се празнуват три дни и се захвакят на свети Кирик и Кулита, в конеца на июл. Они са от огин: кой не празнува горешнаци, ке му изгоре през годината нещо.

 

На свети Трифон (1 февруари) подсекнуват лойзата.

 

На свети Атанас (януари) се захвакя лето.

 

На Бъдни вечер (срещу Божик) месат погача с пара; после тъзи погача дробат. Между парчетата има и за коневето, и за лойзето и пр. Кому се падне парата, той е щастлив. От Бъдни вечер до свети Еван ореси не ядат от чирове.

 

На поклади кладат огневе и ги прескачат, като викат: «От въшки, от айдуци» и по-младите отиват при по-старите да се прощевлят.

 

На Божич месат особни кравайчета, които се викат коледашки и имат форма .

 

У понеделник или у среда захвакяй секаква работа. Како ти тръгне работата у тия дни или на нова месечина, Нова година, такой ке иде. Има и еще около четиресе дни в годината, в кои не треба да захвакяш нищо.

 

Да не броиш светци у църква, зере ке имаш чирове.

 

Посипалка чукай около къща, да пропадеш змиите или да ги превратиш в камен, викай: «Студено железо, студено железо.»

 

Не утепвай стоножка, ке ти влезе у леб, ако гу утепаш.

 

Не се маай по невестулка, зере нокес ке ти искубе свите коси.

 

Ако сврака вика на кукя или паун на тебе падне, гост ке ти дойде. Съще и конска муха, ако те яхне, мачка чеше ли се — съще.

 

Врана пройде ли над кукя ти, некой ке умре.

 

У пролет рано в тъмно закусвай да не би да те кукавица кукне, т. е. чуеш гласа на кукувицата и еще като не си зел нищо в уста — зере ке бидеш нещастлив.

 

Кучето вие ли, лошо ке биде; оно виде сво, затова види и лошото, дека иде, та вие.

 

Видат ли свитка, викат гу деца да вечеря, понеже показва плодородие. Свитка, витка, гел да вечерамо.

 

123

 

 

Боят ли се деца, викат: «Мечка се бое, я се не бою». [*]

 

Кога дзвезда пада, роб бега. Затей не требе да се говоре да не би да го хванат; по други —пада ли дзвезда умира некой. Секой човек си има дзвезда на небото.

 

От къщата на родилницата до читирийсе нищо не се изнася, както и сама не искача.

 

Двама в едно време не пият вода да не би отведнъж да умрат.

 

Ако от двоица, които искат да кажат едно и съще, единият го каже по-напред, по-после ще умре.

 

[ . . . ] [**]

 

Ако ударе на паче дете, което се ражда, ще бъде щастливо с жена.

 

На праг не седи — поплака ке има.

 

На Богоявление кой се женил през годината, требва да се къпе в реката.

 

За свирците. Свирци са духове, които летат около тъзи къща, гдето има дете некръстено, тъй съще в продължението на дванаесетте нощи от Коледа до Богоявление, понеже тогава казват Йсус Христос не бил кръстен. Те бият със дзвънци. Ако не чуват некръстеното дете, те ще му земат духа и то ще стане свирец. В продължението на гореказаните 12 нощи свирците кого срещнат, бутват го и го убиват. По тези нощи никой не смее да излазя вън от къщи.

 

За вампирите. Вампирин се вика духът на някой лош човек, който става по смъртта на човека и прави секакви пакости. Вампиринът до читиресе дни няма коски; от четирисе захваща коски и се явява като чиляк, Такъв вампирин е най-страшен. Той дохажда и на каве, търгува на пазаря, и когато ще може, да изчезва. Такъв вампирин може да се познае само по това; че нема нозри. . . Дали е свинята вампирин, може да познаеш по пръстена на краката ѝ. Пакостите, които прави вампиринът, са твърде много: брашното разсипва, налегва човека да го даве или го кара да го носе от едно место на друго, когато е тежък като гора, чупе паници и пр.

 

Ако се разчуе за некого, че се е овампирил, разкопават му гроба. Ако телото му е цело, очите му окърколени, ногтите му и косите длъги, ке се рече — овампирил се е,

 

 

*. Зачеркнато от Каранов — Ж. П.

 

**. Изпуснати са две неособено ценни суеверия. — Ж. П.

 

124

 

 

и тогава му четат молитви. Вампиринът се пропъжда с молитви, горещи главни. Но има чиляци, които се викат вампирджии и могат да убиват вампирите; вампирджия може да бъде само тоз, както и да вижда сичките духове, който се е родил спрема субота и се вика суботник. Когато се яве некъде вампиринът, викат вампирджия. Вампирджията доди и чека на известно место вампирина: държи под устата си некаква трава и мере с пушка отзад, измежду краката на дайреджия; вампиринът, щом се яве да играе хоро на дайре, вампирджията, освен когото никой друг не виде вампирина, пуква, и на мястото, дето ударе куршума, се яве малко кръв, която показва, че вамтшринът е убит; ако не убият отведнъж вампирина, подир се мъчно убива. Вампирджиите зимат овци, пари, и др. И прост чиляк може да убие вампирин, стига да го бодне с игла и кръвта му ще изтече, понеже нема кости.

 

Видех [*] лете един горнократовец, пожълтел, изплашен, казва: «Бе, брате, вампиринът се завъртел у лойзето ми, та сека нокь краде гройзе, не знам що да чину; бре, викам, бре, се кръсту, нищо не мож да направу; пушка да пукна на смеем, от конак кье ме глобът. Остави му гройзето, ке удаве некое дете. Дошъл съм да продам малко грах, да зему некоя пара, па да викна вампирджия; та ни. Онъз година ме мъчи един, па сега друг.»

 

Секи добър чиляк по смъртта си обикаля четириесе дена сичките места, гдето е бил при живота си, и духът му се представя като пеперуда. Ако нещо прерипе мъртвеца, то той ще се овампире. . . Искаш ли да умре некой, подхвърли му в чергите кости. Ако искаш да успиваш некого, иди и легни в сред нощ на турски гроб гол-голеничък и напълни една торба с пръст от тоя гроб. Секиго ще успиваш с тъзи пръст.

 

Хавале е некакъв дух, който прилича на вампирина; вампиринът е повече смешен, а авалето страшно; авалето се често преобръща и повечето в живо клубче.

 

Върколак — дух със страшни очи.

 

За болестите. Болестите се представляват като жени, които се носат с ветрищата от место на место. Дяволът паправил сичките болести; некой цар ги затворил в една кула, а другти пустил, като искал да виде що има в

 

 

*. Този пасаж е задраскан от Е. Каранов — Ж. П.

 

125

 

 

кулата. Бог тогава, за да спаси света, изпратил баячки и врачаре.

 

Знаменити [*] врачарин у нас беше Давидко Чукчук, а врачарка Стоянка от Върбица. Ако се давеше некой, требваше да произнесе името на Чукчука и жена му Елена — тогава не щеше да се удаве. От тежка болест лекуваше с кобилско млеко или с провиранье под корена на некое старо дърво, но който пиеше кобилско млеко, не требваше да се причесте. Сипаница вадеше Чукчук за по шеесе пари; Чукчук видел сам сипаницата. Тя била висока като топола.

 

Чумата била хванена от френците в Егупско. Чумата е стара жена с черни дрехи и с гърне на гърба си, пълно със стрели — тей са като вретена. Преди да удря, чумата бележи. Чумата обичала млеко да яде и в която къща еде, никого не убива. Чумата по съботни дни не била; тя като влазяла в къще, вървела покрай стените, понеже била слепа и фучала; зарад туй сичко, което фуче, се забранява както се и забраня чумата да гу викат «чума». Требва да гу викат «майка».

 

Един път дедо ми Стоян като лежал с баба ми Спасена сред собата, ето ти чумата фуче; дедо ми казва на баба ми да не диша; в това време чумата ударила един шамар на деда ми, той захванал да плаче: «О, Спасено, сбогом, Спасено, умирам, удари ме.» Но чумата, види се, искала само да го подплаше, понеже на деда ми нищо не станало. Тетка ми Наза се родила в чумавото време в горите, гдето бегали. В чумавото време дедо Божко, който имал едно прехубаво момиче, раздавал по цел град на сиромаси пари, жито, да му не умре дъщеря му, но що и да правеше, дъщерка му умрела и той с нея.

 

А как лекуваше баба Стоянка: земе нож, па го върте над тебе, па чъпле земята с него и бърборе под мустак: «Слънце нема, хаба има. Час слънце да има, хаба да нема. Како що се месец разсипуе, такой и крайчица да се разсипе. Изсекъл овъй нож руки, изсекъл глава, изсекъл ноги» и др.

 

В горите на север от Кратово поселил се некой вражар, който е известен под име Малък господ. Шопаци

 

 

*. До края — до частта «Изречения» е задраскано от Ефрем Каранов, но ние го включваме поради интересния му характер. — Ж. П.

 

 

126

 

цели купища отиват при него и бил страшен предсказач.

 

Змееве. Сека къща си има домакин змей. Ако го некой убие, къщата ще изпита много лошо. Шлеговски момичета преди неколко години убили едно змейче под град; тогава се явил едий змей и им казал: «Три години нема да сте ради с полята си», що и станало.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

44. СУЕВЕРИЯ. За изпълнение на желанията на Богоявление има печатан вариант, в който господ дал на един човек вместо бъчва глава като крина — поради направената от него съща грешка. Вж. Българско народно творчество. Т. 11. С., 1963, с. 310, 371.

 

Много известно в цялата страна е приготвянето на погача с пара за Бъдни вечер и вярването, че който я намери, ще бъде най-щастлив.

 

Отделни елементи от вярванията за духове и вампири има в някои публикации. Вж. Българско народно творчество. Т. 11, с. 382—392.