Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани

 

    Б. ДРУГИ  —  Полски (по жътва)

ДРУГИ

  9. Подухнаше саба-зорсти ветрове   —   10. Алтъна седе одаята   —   11. Шекерино, малай моме    —   12. Минеш, поминеш, кир Димитрие   —   13. Вино пият триесе дружина   —   14. Размитай, Вело, размитай   —   15. Кито, пиленце шарено, леле ле, туго леле   —   16. Сина Марка майка по механи траже   —   17. Минеш, поминеш, кир Димитрие   —   18. Юнак шета по зелен ливади   —   19. Каранфило, кара ли те майка   —   20. Ей, Еване, бели грагянине   —   21. Развил ми се зелен ми чадър   —   22. Димитро ле, русокосо девойче   —   23. Цветье цветье, трава ница, варай бел цвет се роне   —   24. Илинке невесто, крал ми вино пие

 

Полски (по жътва)

25. Зажней, зажней, бела Ружо   —   26. Слънце ми е застояло   —   27. Елено, Елено, бре шекер девойко   —   28. Девойче, девойче, гиди мрена риба   —   29. Удри край, девойко, на край да идемо   —   30. Зайде ми слънце мегю две планини   —   31. Що ми Дунав матен тече, де

 

9

ДРУГИ

 

Подухнаше саба-зорсти ветрове,

разружи се у аз башче ружица,

под ружица троскот трава зелена;

на травата от ибришим серджаде,

на серджаде мор кадифе ястъци,

на ястъци, ой, Ружица девойка,

пред нум стое седефлия гергева,

на гергева сърмалия марама.

У руки ѝ ялдъзлия иглица,

на иглица гюнгюлия свилица,

та си везе сърмалия марама.

 

 

10

Алтъна седе одаята, [19]

одаята на миндери,

на миндери у кюшето.

 

95

 

 

Пред нум стое шерен гергев,

на гергева самур гаки.

 

Със гакник (учкур) се разговара:

— Ей ти гакник, самур гакник,

дa знам, да знам, кой ке да ме,

кой ке да ме кердосати,

дали младо, или старо.

Да знам, да знам, дек е младо,

свила би ти увивало,

алтън би те подресило (нанижало).

Да знам, да знам, дек е старо,

коноп би те увивaло,

бакър би те подресило.

 

 

11

— Шекерино, малай моме,

шекер носиш у пазука,

ке ти дойдем овай вечер.

— И да дойдещ, файда немаш,

времето ми поминало,

цвекето ми прецъфтело.

 

Иди доле у комшии,

тамо има малка мома.

 

 

12

— Минеш, поминеш, кир Димитрие [20],

пред наша врата, у нас не дойдеш.

— Не ме чакачай, Анцо керацо, каярлия съм:

загубия съм китка каранфил

и у каранфил алов тестемел,

и у тестемел триста ялдъзи,

триста ялдъзи, двесте рубии.

— Не се каъри, кир Димитрие,

я съм ти нашла топка каранфил,

що ке ми дадеш да ти гу даду.

Твоята сестра, кир Димитрие, ке ли ми я дадеш?

— Не ти гу давам, Анце Керацо,

просто нек ти е топка каранфил.

 

96

 

 

13

Вино пият триесе дружина,

слуга им е млада меанджийка.

Чаша дава, дребни сълзи роне.

Ред поредом чаша поклонила,

ред поредом рука целувала.

Сам едному чаша не поклони,

ни па му е рука целувала,

он е нума татка ву убия.

 

 

14

Размитай, Вело, размитай [21],

размитай равни дворове,

ке дойдат, Вело, ке дойдат,

ке дойдат земски сеймени.

Омеси, Вело, омеси

до девет бели погачи.

Ухвати, Вело, ухвати

до девет бели кокошки.

Усукай, Вело, усукай,

до девет бели баници.

Ке дойдат, Вело, ке дойдат,

ке дойдат земски сеймене.

Нареди, Вело, нареди

редом, поредом столици.

Постели, Вело, постели

до девет бели ятака.

На свите, Вело, на свите,

на свите пушка дохвани,

редом по редом нареди.

Алия, Вело, не зимай,

он ти е първи душманин,

он ти е брата утепал.

На свите руки целивай,

на байрактаро не бацуй —

он ти е върли душманин,

он ти е татка утепал.

 

 

15

— Кито, пиленце шарено, леле ле, туго леле,

точи ми вино цървено,                               

да пия да се опия,                                       

на скути да ти преспия,                             

 

97

 

 

на шареното скутале, леле ле, туго леле,

на басменото фостанче.                     

— Ой море, лудо, та младо,              

не гледай вино ракия                          

туку ме гледай у очи.                          

Каква кем дума да думам                  

ючер съм била на пазар,                    

чудно съм чудо видела,                      

турци на низам пишуев.                    

— Кито, пиленце шарено,                 

дали ме мене пишаа?                          

— Ой море, лудо та младо,               

тебе те напред пишаа                          

ти да им бидеш б,айрактар.               

 

 

16

Сина Марка майка по механи траже, [22]

ондей, овдей, по ладни меани.

Там го найде у ладна меана.

На стол седе, руйно вино пие,

вино пие, рудо ягне еде.

Слуга му е млада меанджийка.

Па е дошла момчевата майка:

— Стани, сину, паша ми те траже.

— Айде, мале, отдека си дошла,

не ме траже нищо да ми даде,

тук ме траже глава да ми земе.

Синок мина низ тесни сокаци,

сретна мома от амам идеше.

Прегърна го, мале, целива го,

бог да бие синджир от саато,

що закачи девойче за гердан

та ву скина от бисер гердана —

сведнахмо се двама да го сберем:

бог да бие конче от тузлуци,

що закачи момини шалвари.

Сбирайким го двама сме заспале,

туй помина царо по сокако,

та ни виде двама дек списмо.

 

 

17

— Минеш, поминеш, кир Димитрие, [23]

нас не поминеш.

 

98

 

 

Дали си лютив, кир Димитрие,

или сй сърдит?

— Ни съм ти лютив, Анче Керацо,

ни съм ти сърдит.

Загубил съм си, Анче Керацо,

тесте каранфил

и у каранфил, Анче Керацо,

двесте ялдъза.

— Не припагяй се, кир Димитрие,

 съм ги нашла,

ама не давам

таксая съм си Рила монастир,

егумен да съм.

Я съм ги нашла,

ама не давам.

— Не ти прилега, Анче Керацо,

Рила да идеш,

игумен да си,

тук ти прилега

дукян да седеш,

базригян да си,

мене да земеш.

 

 

18

Юнак шета по зелен ливади, [24]

дума нема с кого да си дума.

— Думай, коню, дума да думамо,

нема с кого дума да си думам.

Ке извадам тая остра сабля,

ке пресечем твоя конска глава.

Думай, коню, дума да думамо.

Дали знаеш, кога бехмо снощи на конако,

там имаше до три моми чудно ми хубави.

Едма мома Каранфилка мома,

друга мома Трендафилка мома,

трекя мома Любчица момица!

Ей що беше Каранфилка мома,

она мене пушка прихванала,

ей що беше Трендафилка мома,

она мене коню прихванала,

а що беше Любчица момица,

она мене меко постеляла,

она мене мощно залюбила.

Думай, коню, дума да думамо.

 

99

 

 

19 

— Каранфило, кара ли те майка, [25]

ни ме кара, ни па отговаря,

тук ме пракя на Дунав, на вода.

Я не знаям дека Дунав тече.

— Дунав тече под Будим града,

под Будим града три саати место.

— Немам лудо, немам младо,

та да ме заведе,

та дa видам

Дунав дека тече.

 

 

20

— Ей, Еване, бели грагянине, [26]

дигни глава, та погледни горе:

више тебе Белиград изгоре.

— Ако горе, пусти нек остане,

у нега съм три лета робувал.

Едно лето за златно оружье,

друго лето за вранаго коня,

трекьо лето за белградска мома.

Първо лето кишовито биде,

та изтопи той златно оружье,

второ лето сушовито биде,

та прегоре тоя врана коня,

трекьо лето чумовито биде,

та утепа белоградска мома.

Ако горе, пусти да остане.

 

 

21

Развил ми се зелен ми чадър,

под гора, Пено, под гора.

Под чадър до три турци седеа:

бири ага, бири паша, бири бег, Пено, бири бег.

Ага, паша сизен олсун, бег бизим, Пено, сен беним.

От туй станах там по-доле,

там си найдох до три ми чешме течеа.

Бири шекер, бири шербет, бири бал, Пено, бири, бал.

Шекер шербет сизин олсун, бал бизим, Пено, сен беним.

От туй станах там по-доле,

там си найдох до три ми башчи зелени,

 

100

 

 

у башчите до три ми цвекя цъвтеле,

бири ляле, бири зюмбул, бири гюл, Пено, бири гюл.

Ляле, зюмбул сизин олсун, гюл бизим; Пено, сен беним.

От туй станах там по-доле,

тамо найдох до три ми пилци есенни:

бири хорос (петел), бири таук (кокошка), бири кеклик (еребица).

Хорос, таук сизин олсун, кеклик бизим, Пено, сен беним.

 

 

22

— Димитро ле, русокосо девойче, [27]

пойди, речи на мама ти,

да не рагя друга кьра

како тебе русокосо девойче

да не горат ергените, Димитро.

Мелничко (от Мелник) цвеке най-ранно

думай на мама ти:

бен янъма, гир кайнума (гел при мене, улезни у порти).

Да целивам бело лице,

путник съм, не можу да стою,

Димитро ле, русокосо девойче.

— Да си извади юначе клети пищове,

да си удари галун клетото сърце,

клетото сърце, майно ле, със два куршума.

 

 

23

Цветье цветье, трава ница, варай бел цвет се роне.

Виш-вишница, род родила ситнаго бадема,

от род се е преломила до църна земя.

Под нум седе лудо младо с малко девойче,

пред ним стое кондир вино и огледало,

напият се, погледнат се, па се целиват.

 

 

24

Илинке невесто, крал ми вино пие

на становик камен, у сребърна чаша,

на ноги му стоев седъмдесе слуги,

сите седъмдесе боси, гологлави, ничком поклопени.

Крал изговаря:

 

101

 

 

— Седъмдесе слуги, боси, гологлави, ничком поклопени,

дома си идете, на любо речете,

на любо речете — вечера да готве,

кой си има любо, любо най-хубаво,

вечера да готви и мека постеля,

кральо ке ву дойде вечер на вечера.

Марко, верна слуга, дома е отишъл,

дома е отишъл, на любо е рекъл:

— Любо, верно любо, вечера да готвеш,

вечера да готвеш и мека постеля,

кральо ке ни дойде вечер на вечера.

Итра Каренфилка вечера готвила,

вечера готвила и мека постеля.

Те га иде крал — крал ке ву дойде,

итра Каренфилка на порти слегна,

пречекала го и го прегърнала:

— Добре дойде, кралю, добре дойде, куме,

добре дойде куме — дете да ми кърстеш,

дете да ми кърстиш, дете да ми стрижеш.

Пречекала го и са вечерале,

и са вечерале и са постеляле.

Едно дете кърстил, друго е ву стригал,

па си вечеряле, па си и отишъл.

 

 

Полски (по жътва)

 

25

Зажней, зажней, бела Ружо, [28]

зажней, зажней, пред аргати.

Руже майка говореше:

— Немой, Ружо, немой, мила керко,

не зажнивай напред пред аргати,

дънъска са до два ми праздника,

света Петка, света Парашкева.

Ружа майка не е послушала,

зажнела е напред пред аргати,

пресекла си десна рачица,

уапа ту една люта змия.

Що гу змия нума уапала,

света Петка нума накажала.

Що си рука десна е пресекла,

Парашкева гу е накажала.

 

102

 

 

26

Слънце ми е застояло [29]

насред небо на пладнина.

Та си гледа чудо-чудо:

сестра брата препродава

за цървило, за белило,

за шарено огледало,

за вегило, за сърмило.

Я брату се милно молеше:

— Не ме, сестро, препродавай

на чифути неверници,

ке продадам Щарца коня,

ке ти купам я белило

и шарено огледало,

и вегило, и сърмило.

Сестра брата не слушала,

продала го на чифути,

на чифути неверници.

Па ву бърго дотекнало:

— Леле, брату, мили брату,

често да ми ти доодеш.

— Ке да дойдам, мила сестро,

ке да дойдам, защо нейкем,

кът ке върба гройзе роде,

кът ке гламня ластар пуще

и я кю тъг да ти дойдем.

 

 

27

Елено, Елено, бре шекер девойко, [30]

Юмер язяджия много седба има,

много седба има у Солуна града,

много седба има, малко му аргати.

Двесте и дваесе све млади девойки,

триста и триесе све млади ергене,

после (редица) са хванале длъга и широка,

длъга и, широка най-голема нива,

най-голема нива, тай бела ченица.

Елено, Елено, бре шекер девойко.

 

 

28

Девойче, девойче, гиди мрена риба [31],

гиди мрена риба у студена вода,

не стой спрема мене, изгорох за тебе,

 

103

 

 

като лен за вода, босилок за сенка,

момче за девойче, турчин за бугарка.

Гори, лудо, гори, огин да изгориш,

пепел ти да станеш, я ке те соберем,

я ке те соберем у жута шервета,

та ке те отнесъм у рамна градина,

у рамна градина цвеке да те сея,

чисто да те сеям, редко да поникнеш,

граня да разгранеш, сенка да захванеш,

конь да си пладнуе, юнак да преспие,

юнак да преспие със малка девойка.

 

 

29

Удри край, девойко, на край да идемо, [32]

на край има, моме, голема облага,

облагало се е момче със девойче:

момче даде моме коня за сто гроша,

а девойче гердан за хилядо —

да sи легав на една постеля,

да си легав, да се не задевав.

Момче легна, како рудо ягне,

я девойче како мрена риба,

обърне се налево, надесно.

Разлюти се мома от сво сърдце:

— Обърни се, лудо, не се обърнало,

я прежалех гердан за хилядо,

ти не можеш коня за сто гроша.

 

 

30

Зайде ми слънце мегю две планини,

мегю две планини, зелени ливади.

У ливади голем чадър стое,

под чадъро добър юнак седе

и пред него до три малки моми.

Една пале тоя длъги чибук,

друга дава той люта ракия,

трекя варе тоя шекер каве.

Изговаря юнакова майка:

— Леле, сину, леле, мили сину,

дал’ е благи тоя длъги чибук,

ил’ е блага тай люта ракия,

ил’ е благо тоя шекер каве?

 

104

 

 

31

Що ми Дунав матен тече, де,

дали паша коня пое, де,

или везир брод бродуе, де?

Ни ми паша коня пое,

ни па везир брод бродуе,

туку газат до три моми:

една мома Каранфилка,

друга мома Трендафилка,

а трекята Марица-момица.

Удави се Марица-момица.

Изговаря Марица-момица:

— Мори дружки, мили дружки,

кът идете наша дома,

кът ви питат наша дома:

«А камо я Марица?»,

не викайте: «Удави се Марица»,

тук речете: «Ожени се Марица —

мътен Дунав младоженя,

Еловина (ель) кумовиня,

два камена, два девера,

ситън песък сви сватове;

ожени се Марица.»

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

19. № 10. АЛТЪНА СЕДЕ ОДАЯТА. Подобна на посочената в бел. 9. Очевидно е, че тази песен не е довършена.

 

20. № 12. МИНЕШ, ПОМИНЕШ, КИР ДИМИТРИЕ. Любовна песеи със записан още един вариант — № 17. Известна е подобна песен от Щипско, публикувана през 1924 г., с 13 стиха. Там има известно различие — загубен е поясът, армаган от Аница, в който имало и китка, и алтънче с имената на двамата. Вж. Михайлов, П. Български народни песни. . ., № 129, с. 59.

 

21. № 14. РАЗМИТАЙ, ВЕЛО, РАЗМИТАЙ. Семейно-битова песен. Има отпечатани 3 варианта с известни изменения — двата ог Веркович (единият — Вела да не прислужва на един от сеймените, който пожелал заради това да я вземе; и другият, записан в Дебър с незначителни изменения, близък до записаната от Каранов песен). Вж. Веркович, С. Цит. съч. № 122, с. 127—128 и № 330, с. 360—361. В публикуваната от Панчо Михайлов песен пък се казва, че сеймените искат да погубят Вела, а либето ѝ да пратят в Анадола. Песента започва от средата: «Ке дойдат, Вело, ке дойдат». Вж. Михайлов, П. Цит. съч., № 308, с. 168. По-близък вариант е публикуван и в Българско народно творчество, Т. 7. . ., с. 315.

 

22. № 16. СИНА МАЙКА ПО МЕХАНИ ТРАЖЕ. Семейно-битова. В известните публикувани два варианта, сравнително близки по съдържание, но по стил по-добри, се казва по-ясно защо пашата търси сина. В първия — защото погледнал ханъмка. Вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 366, с. 404; във втория — защото видял в двора на пашата дъщеря му, махнал ѝ с ръка и ѝ намигнал, но бил забелязан от сеймените. Вж. Веркович. С. Цит. съч., № 155, с. 166—167.

 

23. № 17. МИНЕШ, ПОМИНЕШ, КИР ДИМИТРИЕ. Любовна песен, аналогична на № 12.

 

24. № 18. ЮНАК ШЕТА ПО ЗЕЛЕНИ ЛИВАДИ. Любовна. С малки изменения аналогична песен е публикувал В. Чолаков, изпратена му от Кюстендил. Вж. Българский народен сборник, Болград, 1872, № 111, с. 350—351. По-тромав език и по-различно съдържание има друг печатан вариант. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 492.

 

25. № 19. КАРАНФИЛО, КАРА ЛИ ТЕ МАЙКА. Любовна. Само първите 4 стиха са аналогични в един вариант, печатан от Веркович. Нататък съдържанието се променя — девойката иска да стане «пиле соколово» и да хвръкне до Дунава, където да си намери юнак. Желанието ѝ се сбъдва. Вж. Веркович, С. Цит. съч., № 229, с. 248.

 

26. № 20. ЕЙ, ЕВАНЕ, БЕЛИ ГРАГЯНИНЕ. Любовна. Много голяма прилика по съдържание и стил с известен вариант от Западна България. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 494, 628.

 

27. № 22. ДИМИТРО ЛЕ, РУСОКОСО ДЕВОЙЧЕ. Любовна. Известен вариант на публикувана от Л. Каравелов песен, където финалът с трагичен. Вж. Българско народно творчество. Т. 6, с. 87, 591.

 

28. № 25. ЗАЖНЕЙ, ЗАЖНЕЙ, БЕЛА РУЖО. Трудово-поминъчна песен, пеела се по жътва. Широко разпространена в цялата страна. В сборника на В. Чолаков има кратък вариант от 6 стиха от Кюстендилско, очевидно непълен, защото липсва най-важното — наказанието заради неспазване на празниците. Вж. Чолаков, В. Български народен сборник. . . № 105, с. 348. Много по-разширен вариант от с. Просеник, Серско е публикувал Веркович — наказание постига Ружа заради неподчинение към майка ѝ: следва разкаяние и заръка вместо истината — дружките ѝ да кажат, че са я оженили — че е ухапана от змия и умряла. Вж.Веркович, С. Цит. съч., № 167, с. 177—178. Едва през 1962 г. е публикувана записаната от Н. Кодов в Калофер песен, съвсем същата по съдържание и стил — 16 стиха, при 15 в Карановия запис. Вж. Българско народно творчество, Т. 8, с. 102. Последните два варианта са най-добрите засега по език и стегнатост на изложението.

 

29. № 26. СЛЪНЦЕ МИ Е ЗАСТОЯЛО. Семейно-битова. Известни са три варианта — двата недовършени, само с първите 6 стиха от Карановия запис (вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 651, с. 508) и със следващия стих с малки изменения от Кюстендилско в сборника на В. Чолаков, № 106, с. 349. С незначителни различия и точно съдържание е публикуваната от Панчо Михайлов в: Български народни песни от Македония, № 230, с. 114—115. Ясно е, че това е същата песен, записана след 50 тодини в същия район от последния събирач.

 

30. № 27. ЕЛЕНО, ЕЛЕНО, БРЕ ШЕКЕР ДЕВОЙКО. Трудово-поминъчна, жътварска песен. Това е само началната част от публикувана от В. Чолаков песен от Кюстендилско с 44 стиха — отвличане на жътварката Елена от чифликчията Махмуд челеби. Срв. Чолаков, В. Българский народен сборник. . ., № 107, с. 349.

 

31. № 28. ДЕВОЙЧЕ, ДЕВОЙЧЕ, ГИДИ МРЕНА РИБА. Любовна. Само началните 5 стиха са сходни с песен от сборника на братя Миладинови, където девойката съжалява, че баща ѝ не я дава, защото момчето не било достатъчно богато. Вж. Български народни песни. . ., № 423, с. 427—428; Българско народно творчество. Т. 6, с. 222, 602.

 

32. № 29. УДРИ КРАЙ, ДЕВОЙКО, НА КРАЙ ДА ИДЕМО. Любовна, известна в страната. За сходни варианти вж. Български пародии песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 336, с. 393; записи на В. Стоин — Народни песни от Тимок до Вита, С., 1939, № 2315, 2316; Българско народно творчество. Т. 6, с. 349.