Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

2. Непубликувани [*]

 

    А. Народни песни. Овчарски  —  На служба

 

1. Караджа, море Караджа    —    2. Изговаря Марко крал Великий    —    3. Имал Марко верна люба Ангелина    —    4. Се зажени Милкана невеста    —    5. Два ми брата живувале

 

ОВЧАРСКИ

6. Стоян пасе руди овни    —    7. Поболе се Петре, млади кехая

 

НА СЛУЖБА

8. Ей, боре, зелено дърво

 

1

 

Караджа, море Караджа [13],

Караджа юнак прочуен

дури до Солун града голема.

Отишъл си е Караджа

ю солунските ливади,

съ негови верни дружина,

па кът ги дочу пашата,

па си говоре пашата:

— Пущете телял да личе,

низ Солун града голема,

да се соберат в сарай

сви сарайдари солунски

и коначките сеймени.

Па им говоре пашата:

— Море сеймени, сеймени,

идете тамо ливади,

дошъл е юнак Караджа,

не мойте вие със сила,

със сила вие юдрити,

гледайте да го превари,

отдалеч му се поклони

и да му нему речете

да дойде туя при мене,

ке го поставам сарайдар

на Солун града голема.

Па си ойдоа сеймени

там близо до ливадите.

Като ги виде Караджа,

па си говоре Караджа:

 

 

*. НАБАН, ф. 1, а. е. 546, л. 1—66. Оригинал. Ръкопис — Ж. П.

 

78

 

 

— Море дружина, дружина,

стегайте пушки кременье

и на опинци ременье.

Ке дойдат земски сеймени,

не мойте вие хвърлити,

хвърлити пушки на ние,

додек не пукне мой далян.

Като дойдоа сеймени,

отдалек идат и сборат:

— Добре си дошъл, юнаку,

бехмо те чуле, юнаку,

а не бехмо те тебе видели.

Селям ти дава пашата,

да си оставеш силяо,

да идеш тамо при него —

ке те поставе сарайдар

на Солун града голема.

Послуша юнак сеймени,

па си остави силяо.

Бирден го него хванаа

и па му руки вързаа

и дружината със него.

Отведоа го ю Солун,

ю Солун града голема.

Юкараа го дзъндани,

туриа синджир на шия,

туриа тумрук (пранга) на ноги.

Па си дочуло Ляйлюше,

Ляйлюше дете юначе,

дека е хванен вуйко му,

вуйко му юнак Караджа.

Па си собрало, набрало,

Ляйлюше дете юначе

шестина верни дружина,

кои си немат ни татка,

кои си немат ни майка,

кои си немат ни рода,

кои си немат ни порода,

щото си векът не жалят.

Па си ойдоа у Солун,

ю солунските ливади.

Па кът ги дочу пашата,

собра си паша, набра си

 

79

 

 

сви сердари солунски

и коначките сеймени.

Па им говоре пашата:

— Идете горе ливади,

дошло е дете Ляйлюше,

гледайте да го хванете,

като вуйко му Караджа.

Па си ойдоа сеймени.

Като ги виде Ляйлюще,

па си говоре Ляйлюше:

— Море дружина, дружина,

дружина верна сговорна,

стегайте пушки кременье

и на опинци ременье.

Ке дойдат земски сеймени.

Не мойте вие хвърлити,

хвърлити пушка на ние,

додек не пукне мой далян.

Па си ойдоа сеймени,

и му говорат сеймени:

— Добре си дошло, Ляйлюше,

Ляйлюше, дете юначе,

бехмо те чуле, не бехмо,

не бехмо тебе видели.

Селям ти дава пашата,

да си оставиш силяо,

да идеш тамо при него,

ке те поставе сарайдар

на Солун града голема.

Дете сейнени не слуша,

па си говоре Ляйлюше:

— Тай не съм вуйко Караджа,

сос превара ме превари.

Що стоите верна дружина?

Кът се разхвърляа шестина,

шестина верна дружина,

та изтепаа шестотин,

шестотин души сеймени.

Па си говоре Ляйлюше:

— Хайде дружина със мене,

да идем доле ю Солун,

ю Солун града голема,

да тражем вуйко Караджа.

 

80

 

 

Па си ойдоа у Солун

и ги съгледа пашата

и го съгледа Лайлюше,

Ляйлюше дете юначе,

със тенка пушка на рамо,

със остра сабля на страна

със широк фостан на него —

триста го трески хванаа.

И си говоре пашата:

— Море азнатор, сарайдар,

давай си азно небройно,

сад го при мене не пущай.

Ляйлюше веле, говоре:

— Нейкем ти азно азнатор,

сад пашу глава ке земем.

Па кът го виде пашата,

рипна от диван да бега,

Ляйлюше дете по нега,

със гол нож и он по нега.

Па му пресече главата,

отиде темни дзъндани,

изкрути врата железни.

Извика дете Ляйлюше:

— Туй ли си, вуйко Караджа?

— Туй съм си, дете Ляйлюше.

— Ах, гиди, вуйко Караджа,

много си юнак ти беше

и те с превара те хватиа.

Та си отпущи вуйка си,

та си ойдоа гора зелена.

 

 

2

Изговаря Марко крал Великий: [14]

— Горо, горо, горице зелено,

що си толко рано повенала —

дали ми те силна слана осланила,

или ми те силна секира изсекла,

или ми те силен огин изгорея.

Изговаря горица зелена:

— Ей ти, Марко, Марко, стари татко,

ни ме й мене силна слана осланила,

ни ме й мене силна секира изсекла,

ни па мене силен огин изгорея.

 

81

 

 

Тук пройдоа три синджира робье,

три синджира робье, боси гологлави,

едън синджир све млади невести,

други синджир све млади детенца,

треки синджир све млади момчиня —

боси гологлави.

Изговаря Марко крал Великий:

— Ей ти горо, горице зелено,

да ми кажеш дал са близо или па дале.

Изговаря горица зелена:

— Ей ти Марко, Марко, стари татко,

ни са близо, ни са па далеко,

туку ми са сред равно Косово,

сред равно Крсово, до тай лепа църква,

до тай лепа църква, до тай Кръщеница.

Изговаря Марко крал Великий:

— Ей ти горо, горице зелено,

я излезни, горице зелено,

та дохвани коня Шарцонога,

яз да яхам коня Шарцонога,

ке да идам сред равно Косово,

ке отпущам три синджира робье,

три синджира робье боси, гологлави.

Па излезна гората зелена

и му хвана коня Шарцонога.

И си яхна Марко крал Великий,

си отиде тамо насред друмье,

насред друмье близо до анища.

Изговаря Марко крал Великий,

на коня си своя Шарцонога:

— Ей ти коню, коню Шарцонога,

не да одеш како сакаш,

тук да одеш како сакаш,

по тай горцка бърза еребица.

Изговаря коня Щарцонога:

— Ей ти, Марко, Марко, стари татко,

ти напой ме тригодишно вино

и ми стегни дванаес колана,

тъг да видеш, како ке се оде.

Изговаря Марко крал Великий:

— Море анджи, море ти меанджи,

ала имаш тригодишно вино?

Изговаря млади меанджия:

 

82

 

 

— Имам, Марко, зер како ке немам.

Изговаря Марко крал Великий:

— Я изнеси у той ново ведро,

да напоеш коня Шарцонога.

Та напой коня Шарцонога,

го напои с тригодишно вино,

и му стегна дванаес колана.

Изговаря Марко крал Великий:

— Море анджи, море ти меанджи,

и на мене тури да поедем.

Поеде си Марко крал Великий.

Изговаря Марко крал Великий:

— Море анджи, море ти меанджи,

я дохвани коня Шарцонога,

яз да яхнем коня Шарцонога,

та да идем сред равно Косово,

до тай лепа църква, до тай Кръщеница,

да отпущам три синджира робье,

три синджира робье, боси, гологлави.

Тури Марко ноги на зенгия,

конь си хвана сред равно Косово,

до тай лепа църква, до тай Кръщеница.

Слезна Марко от конь Шарцонога,

па си върза коня Шарцонога.

Изговаря Марко крал Великий:

— Ей ти, коню, коню Шарцоногу,

не люти се ни па много дзвищи,

я ке влизам овой лепа църква,

ке облечем калугерско рубо,

ке помолам бога я унетре,

ке помолам, па ке излезем,

па ке идем при синджири робье.

Си излезна Марко крал Великий,

си излезна в калугерско рубо;

и си зема сабля франзалия

и си зема тоя леки топуз,

тоя леки топуз седъмнаес педи,

седъмнаес педи, осумнаес ока.

Па си ойде при триесе татара.

Изговаря Марко крал Великий:

— Добро ютро, триесе татара.

— Дал бог добро, църни калугеру.

Изговаря църна калугера:

 

83

 

 

— Що мучете тая сиротиня,

греота е, триесе татара,

пущете гу тая сиротиня.

Изговарят триесе татара:.

— Той не бива, църни калугеру.

Изговаря църна калугера:

— Пущете гу тая сиротиня.

Изговарят триесе татара:

— Тебе викамо, църна калугеру —

той не бива, църна калугеру.

Изговаря трекь път църна калугера:

— Пущете гу тая сиротиня.

Изговарят триесе татара;

— Бре не сбори, църна калугеру,

зер и тебе да ми ти не вържим.

Запали се църна калугера,

изговаря църна калугера:

— Яз не съм си църна калугера,

туку съм си Марко крал Великий.

Си извади сабля франзалия,

и си махна налево-надесно,

си пресече дваесе и девет,

си остана църна арапина,

па си зема Марко крал Великий

и си зема тоя леки топуз

седемнаес педи, осумнаес ока

и го хвърли църне арапине,

го удари у груди широки,

и го стори прах, дури и пепел.

Си извади сабля франзалия,

си исече синджирите робье,

та изпуща три синджира робье,

три синджира робье боси, гологлави.

И им рече Марко крал Великий:

— Хайде, бракя, кой отдек е дошъл,

кой отдек е дошъл, кой отдек е прошъл

да ве види горица зелена,

да ве види да се развесели.

 

 

3

Имал Марко верна люба Ангелина [15]

люти аждер сака да гу любе —

и си хвана Марка Кралевики,

 

84

 

 

си го хвърли во тежки дзъндани

и пресече коню Шарцоногу,

му пресече до двете му криля.

Седе Марко во тежки дзандани,

Ангелина нищо не си знае:

Аждеринът до нум не отиде,

той сакаше Марка да го глътне,

си изпружи чурило дзъндани.

Ухвати го Марко за чурило,

разкина му той страшно чурило,

разкина му, дзъндана остана.

Па си имал Марко Кралевики

едън сокол, едно бързо птиче.

Он е ручъл, нему леп е давал,

он е там пил, нему питво давал.

Марко гладен и пилето гладно;

Марко жадек, и пилето жадно.

Па си пратил Марко тоя пиле:

— Иди, пиле, иди, бързо пиле,

иди дома, та да видеш що е,

жив е татко, моя стара майка,

мила сестра и той първо любо.

Отишло е пиле соколово.

Дойде абер лошав си донесе:

у сред дворье чунчар грозън стое,

на той чунчар до три кукавици —

кукат, кукат — до бога се чуе.

Заплака си Марко Кралевики —

що е чунчарето, е негов татко,

кукавици негови са майка,

негова майка и негова сестра —

негова сестра, люба Ангелина.

Заплака си Марко Кралевики

и заспа си во тежки дзъндани.

Собрале се Муса Кесаджия, Марко Кралевики,,

Рела Шестокрела, Милош Кобиловик;

три дни и три ноке слуга са служиле,

слуга са служиле, облаг с’ облагале:

кой ке ми прелете три големи реки,

кой ке ми прерипе три големи бора?

Кой не ке прелете, кой не ке прерипе,

в дзъндани ке леже.

Свите са летеле и не прелетеле,

 

85

 

 

свите са рипиле и не прерипиле,

прерипил е Муса, Муса Кесаджия,

затворил е Марка, Марка Кралевики,

затворил е Рела, Рела Шестокрела,

затворил е Милош, Милош Кобиловик.

Затворил ги Муса длъбоки дзъндани —

да си легат до девет години.

Па си легале они три години дана,

та им се нима мощно сдодеяло.

Качил се е Рела, Рела Шестокрела

пенджери дзъндански.

Па погледна низ тий пенджери дзъндански.

По сокаци ходе кочиджибашия,

кочиджибашия, пощаджия.

Изговаря Рела Шестокрела:

— Ела овам кочиджибашия,

кочиджибашия, пощаджия!

Па е дошъл кочиджибашия.

Изговаря Рела Шестокрела:

— Нà ти овий до две бели рубли,

да ми купиш жутана дивита,

църни муркеп и тай бела книга.

Купил му е жути дивит и белана книга,

забравил е църна муркепа.

Па е земал Рела Шестокрела

жути дивит и тай бела книга,

пресекал си тая лева рака,

протекли са тия църни кръви.

Изпишал е тая бела книга.

Па говоре Рела Шестокрела:

— Кочиджибашия, пощаджия,

земай овай бела книга,

да отидеш у Прилепа града,

да си чукнеш на маркови порти,

да си дадеш тая бела книга,

до гу дадеш на Марково любо.

За час си е пощаджия ошъл,

отишъл е Марковите, куки,

дваж почукнал и триж е повикнал.

Ангелина седе високи дивани,

па говоре Ангелина млада

на нойните слуги и слугини:

— Ей ви слуги, ви верни слугини,

 

86

 

 

а видете кой чука на порти.

Отвориа тия шемшир порти,

кът да видев пощаджия иде.

Изговаряв нойни верни слуги:

— Ангелино, наша господарко,

дошъл си е пощаджибашия.

Изговаря Ангелина млада:

— Нек се качи на високи диван.

Качил се е пощаджибашия,

качил се е на високи диван,

и говоре пощаджибашия:

— Ангелино, ти Марково любо,

дошел съм си със тай бела книга,

бела книга, със той църно писмо —

дошел съм си от любо ти Марко.

Изговаря Ангелина млада:

— Седни малко, пощаджибашия,

три дни песна я ке си попеем,

два дни китка я ке си покитем.

Поседел е пощаджибашия,

три дни песна си е попеяла,

два дни китка си е покитила —

за час книга си е прочитала.

Изговаря белата ву книга:

— Ангелино, ей ти мое любо,

дали можеш нази да отпущеш,

три години у дзъндано как смо —

да ни пущеш, али с добрина ти,

добрина ти, али с юнашство ти?

Ангелина веднъг слъзле е пущила,

изговаря Ангелина млада:

— Пощаджия, мой побратиме,

я го знаем на голема слуга,

а па вие у тежки дзъндани.

Па говоре Ангелина млада

на нойзини слуги и слугини:

— Извадете коня крилатаго,

оружете коня крилатаго.

Облекла е юначкото рубо,

па се качи на коня крилата,

па си ойде прилепска чаршия.

Улегна си берберски дукяне:

— Берберине, мой деверине,

 

87

 

 

да изсечеш моя руса коса.

Изсекъл е нойаа руса коса,

па говори нойни мили девер:

— Леле, снао, моя м.ила снао,

дека кидеш със коня крилата?

И говоре Ангелина млада:

— Берберине, мой деверине,

али знаеш: брат ти е у дзъндани —

там ке идем, брата да ти пущем.

Па се качи на коня крилата.

И говоре Ангелина млада:

— Берберине, мой мили девер,

ал’ прилегам на лепа невеста,

ал’ прилегам на добра юнака?

Изговаря нойни мили девер:

— Леле, снао, моя мила снао,

кът си дигнеш глава нанагоре,

от тебе нема по-добра юнака;

кът си сложеш глава нанадоле,

от теб нема по-лепа невеста.

Па удари лъка боздогана

на нойния коня крилатаго.

От нум иде мъгли и праове.

На диван е Муса Кесаджия,

па погледна низ диване в поле —

низ полето мъгли и праове.

Па говоре Муса Кесаджия

на негови собни шмекере:

— Ей виека мои мили слуги,

оздол идев мъгли и праове —

дали иде некой добър юнак,

или иде върли кесаджия?

Затворете тия шемшир порти!

Дури порти слуги затвориле,

изпунила Ангелина млада,

дваж чукнала, триж е повикнала.

Дури врата да отворев,

ударила’ ѝ лъка боздогана

на нойния коня крилатаго;

прерипи си онъй конь крилатий,

изкачи си високи диване:

— Добро вечер, Муса Кесаджия.

— Дал бог добро, Марково любо,

 

88

 

 

седни малко, ти, Марково любо.

Изговаря Ангелина млада:

— От що знаеш, Муса Кесаджия,

дек съм язе на Маркоте любо?

Не съм дошла дивани да седа,

тук съм дошла юнаци да пущъм.

Изговаря Муса Кесаджия:

— Седни, седни, Ангелино младо,

да ми дадеш лице да полюба.

Изговаря Ангелина млада:

— Ей ти Мусо, Мусо Кесаджия,

ти не можеш мене да залюбеш.

Извади си лъка боздогана,

удари го три пъти по плеки:

— Такой любе Ангелина млада,

да ву пущеш Марка Кралевики,

ке ти сече твоя руса глава.

Изпущил е Марка Кралевики

от длъбоки негови дзъндани,

изкачил го на високи диван:

— Седни, седни, Марко Кралевики,

и ти седни, Ангелино младо.

Не седнуе Ангелина млада.

Изговаря Муса Кесаджия:

— Сакам язе, Ангелино младо,

да залюбем твоя равна става.

— Я ти сборем, Муса Кесаджия,

ти не можеш става да ми любеш.

Извади си лъка боздугана:

— Да ми пуснеш Рела Шестокрела.

Четири пути по плеки г’удари.

Изпущил е Рела Щестокрела,

качил го е на високи диван:

— Седни, седни, Ангелино младо.

Не седнувам, Муса Кесаджия,

да ми пущеш, Милош побратима.

— Не го пущам., Ангелино младо,

дур не дадеш твои руси коси.

Изговаря Ангелина млада:

— Я не давам мои руси коси,

тук ке дадеш твоя руса глава.

Извадила тия остри ножи,

заклала е Муса Кесаджия,

 

89

 

 

отворила длъбоки дзъндани,

изпущила Милош побратима

и другите, що са биле тамо

во тьмни дзъндани.

Погубила неговите слуги,

запалила високи дивани.

Па ойдоа у Прилепа града —

Крали Марко, Ангелина любо,

Кобиловик, Рела Шестокрела.

 

 

4

Се зажени Милкана невеста, [16]

си засака Курум Кесаджия.

Он гу сака и она го сака,

татко, майка нему не гу дават.

Да са гу поповин Еванче.

Водиле се три години дъна,

сдобиле си едно мъжко дете,

три години у баба не бе си.

Па говоре поповин Еванче:

— Ей тизека, Милкано невесто,

я умеси до три ми погачи,

та усукай до три ми баници,

та изпържи до три ми кокошки,

та напун до три литра вино

и оседлай до три добра коня —

ке идемо у баба на гости.

Шетале са деветата гора,

улегнале у десета гора,

па говори поповин Еванче:

— Ей тизека, Милкана невесто,

нещо ми е дремка одремила,

ти си запой една добра песна,

малореча, многогласовита.

Па говоре Милкана невеста:

— Ей тизека, поповин Еванче,

тува шета Курум Кесаджия,

със негови шейсе дружина.

— Ей тизека, Милкана невесто,

тая нощ до шейсе стрели,

ке острелям шейсе айдука —

ке се хванем с Курум Кесаджия,

како господ ке да ни помогне.

 

90

 

 

Запоя си Милкана невеста,

запоя си една песна добра,

малореча, многогласовита.

Та изскочи Курум Кесаджия,

та изскочи с шейсет айдука.

Та извади поповин Еванче,

та извади до шейсет стрели,

та устрели шейсет айдука.

Тъй се хвана с Курум Кесаджия.

Бориле се три дни и три ноке.

Изговаря Курум Кесаджия:

— Ей тизека, Милкана невесто,

ти си земи тая остра сабля,

та пресечи попу руса глава.

Та си зема Милкана невеста,

та си зема тая остра сабля,

та измахна тая остра сабля,

не пресече поповикю глава,

тук пресече попова долама.

Разлюти се поповин Еванче,

издигна го три аршина горе

и го удри от тай църна земя,

та си пукна како църни дявол,

па побегна Милкана невеста.

Изговаря поповин Еванче:

— Ей тизека, Милкана невесто,

я си хвакям горска еребица,

та тебе ли не може да хвану?

Достигна си Милкана невеста,

тръгна сабля, пресече ву глава,

пресече ву и десната рака —

па ги тури двама да се любат.

Тури глава у свилни бисаги,

десна рака у с’илни бисаги,

на раката бурмалия пръстен,

що го дая поповин Еванче.

Па си яхна коня Шарцонога,

си отиде у баба на гости:.

— Помози бог, моя мила бабо!

— Бог помогат, мой мили зете!

— Помози бог, моя ти балдъзо!

— Бог на помокь, мой мили зете!

— А камо гу наша мила сестра?

 

91

 

 

— Тежко стана, не може да дойде,

Я идете у с’илни бисаги,

ваша сестра дарба ви пратила.

Бръкнаа си у с’илни бисаги,

извадиа нойна руса глава,

извадиа нойна десна рака,

на раката бурмалия пръстен,

що пръстени поповин Еванче.

 

 

5

Два ми брата живувале, [17]

мегю себе сестра милувале,

от милост гу на пазар водиле

що видели, све ву купувале.

Купиле ву сребърни ножове.

Не свиде се кучке Павловице,

извадила сребърни ножове

среде ноке полуноке.

Та убоде мъжко дете,

та убоде коня у конюшник,

та изпущи девет бъчви вино,

та изпущи десета ракия.

Па турила сребърни ножове

у сестрини джепове турила.

И викнала, да би не викнала:

— Стани, Павле, да би не станало,

що се чудо, Павле, учинало —

убодено дете у лелейка,

убодени коне у конюшник,

изпущени бъчви у земници.

Па си вика кучка Павловица:

— Да извадим ножове да гледам.

И гледале ножове по редом,

извадиле сестрини си ножи:

— Ти си, сестро, лошо учинала.

На бракя се милно сестра моле:

— Не съм, бракя, лошо учинала,

ако съм я това учинала,

качете ме на въро на планина,

здробете ме и ме съсечете.

Дека падне моя бела снага,

туй ке никне тенка ми постеля;

дека паднат мои църни очи,

туй ке никнат до два ми кладенеца;

 

92

 

 

дека падне моя руса глава,

ке се сторе църква Марийца.

Извеле гу на въро планина.

Здробиле гу и па гу съсекле:

дек паднала нойна бела снага,

изникнале тенки ми постели;

дек паднале нойни църни очи,

изникнале до два ми кладенеца;

дек паднала нойна руса глава,

туй се стори църква Марийца.

Поболе се кучка Павловица,

отишле са да се изповедва,

сво кажала, како що е било.

Тогай Павле в кожа гу е съшил

и гу с восък свата нума облил,

запалил гу и жива да изгоре.

Она горе, а он гу проклина:

— Гори, гори, моя мила жено,

гори, гори, како ме изгори.

Такой лошо сваки пут се плакя.

 

 

6

ОВЧАРСКИ

 

Стоян пасе руди овни, [18]

султанино сиво стадо.

Ем ги пасе, ем си бога моле:

— Боже мили, ти господи,

допрати ми аладжии,

да продадем сиво стадо,

сиво стадо, руди овни.

Ете идат аладжии

да продаде сиво стадо.

Они не са аладжии,

туку ми са кесаджии.

Ухватиа млад Стоян,

вързаа му бели раце,

бели раце наопако,

ке му сечат руса глава.

Стоян им се милно моле:

— Ей ви братя, мили братя:

мили братя кесаджии,

пущете ми десна рака,

подайте ми шарен кафал,

 

93

 

 

да засвирем, да се простим,

със планини ладовини,

ладни сенки, студна вода.

Разжалил е кесаджии,

пущиле му десна рака,

подале му шарен кафал,

та засвирил млад Стоян:

— Ей ви вази до три пцета,

дека да сте, овдей да сте —

ке загине млади Стоян.

Ей тизека, ей Караман,

ей тизека, ей Аламан,

и тизека Канджи-кучко.

Дочуле са до три пцета

и скоро са пристасале.

Ухватиа кесаджии.

Караман ги у висина

девет педи у висина хвърля;

Аламан им глави кине;

Канджи-кучка собира ги,

собира ги наложуе.

Куртулиса млади Стоян.

 

 

7

Поболе се Петре, млади кехая,

поболе се у тай Стара планина.

У планина седъмдес кафала,

у кафали желно, милно редев:

— Поболе се Петре, млади кехая,

кой ке му любе Кипра, млада невеста,

кой ке му чува Дойчин, мажко детенце,

кой ке му яа вранята коня дория,

кой ке му носе алове бениш (чепкен) до земя,

кой ке му носе тенката пушка на рамо,

кой ке му носе чифте пищоле на силях?

Па изговаря Петре ми, млади кехая:

— Кой ке ми любе Кипра, млада невеста,

он ке ми чува Дойчин, мажко детенце,

он ке ми яа вранята коня дория,

он ке ми носе алове бениш до земя,

он ке ми носе тенката пушка на рамо,

он ке ми носе чифте пищоле на пояс.

Найме се едно ми гърче тьрговче,

 

94

 

 

залюбило е Кипра ми, млада невеста,

оно ке чува Дойчин ми, мажко детенце,

оно ке яа враня ми коня дория,

оно ке носе алове бениш до земя,

оно ке носе тенката пушка на рамо,

оно ке носе чифте пищоле на силях.

 

 

8

НА СЛУЖБА

 

Ей, боре, зелено дърво,

тебе те сечат девет секири,

от тебе летат девет юфера (парчиня),

та ми се пасят у царски двори,

у царски двори, сребърни столи.

У столи седе сам (спомина името си кой пие)

у руки държе той златна чаша,

що си е пуна със руйно вино.

Пи гу, брате, пи гу,

на здравье ти било;

пи гу, брате, пи гу,

друг път напуни гу.

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

13. № 1. КАРАДЖА, МОРЕ КАРАДЖА. Хайдушка песен, вариант на известната песен «Чавдар войвода и Лалуш». Вместо Чавдар главният герой е Караджа и сестриният му син — Ляйлюше, вместо Лалуш. Действието се развива в Солун вместо в София. Вж. Българско народно творчество. Т. 2. С., 1961, с. 132— 137, 639, 640.

 

14. № 2. ИЗГОВАРЯ МАРКО КРАЛ ВЕЛИКИЙ. Юнашка песен, един от многото варианти за Крали Марко, който освободил три синджира роби. Тук действието започва с въпрос към гората защо е рано повяхнала и с отговора ѝ — защото минали през нея три синджира роби. Следват познатите събития около освобождаването на робите, както е в другите варианти. За тях вж. Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 2, с. 151—155; Българско народно творчество. Т. 1. С., 1961, с. 298—317, 685, 686.

 

15. № 3. ИМАЛ МАРКО ВЕРНА ЛЮБА АНГЕЛИНА. Юнашка песен, вариант на известни песни за освобождаването на Крали Марко от тъмница от жена му. За вариант и библиографични бележки вж. Бългдрско народно творчество, Т. 1, с. 510—517, 697, 698.

 

16. № 4. СЕ ЗАЖЕНИ МИЛКАНА НЕВЕСТА. Семейно битова песен. Има печатани два варианта от братя Миладинови. В единия заради незаконни любовни връзки на майката Кондофила с Корун синът ѝ Костадин ги убива и двамата. В другия — майката изгонва сина си Йован в гората, докато поумнее, а той я проклина Корун да ограби имота ѝ. После убива само Корун. Очевидно тези варианти се различават в голяма степен от записаната от Каранов песен. За вариантите вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци. . . № 90, с. 133—136 и № 199, с. 315—317.

 

17. № 5. ДВА МИ БРАТА ЖИВУВАЛЕ. Семейно-битова песен. Има записани варианти от братя Миладинови в Струга с много повече подробности и по-обширно изложение. Вж. Български народни песни. . ., № 55, с. 68—73. Вторият известен вариант е по-близък по съдържание и език до записаната от Каранов песен. Там развръзката идва след повече действия. Вж. Веркович, С. Народне песме. . ., № 287, с. 311—313.

 

18. № 6. СТОЯН ПАСЕ РУДИ ОВНИ. Митическа песен, определена от Каранов като трудово-поминъчна, като овчарска. Действително колебанието е налице и у фолклористите — в три публикувани варианта тя е класирана като трудово-поминъчна. Главният герой — Стоян, Димчо, е спасяван от беда от кучетата, югича - водача на стадото или биволите, след като той ги вика с кавала си. Вж. Българско народно творчество. Т. 8. С., 1962, с. 289, 299, 539, 540. Едновременно с това друг вариант с главен герой Кара Бойо, със същия сюжет, е определен към митическите песни. Вж. Българско народно творчество. Т. 4. С., 1961, с. 522, 664. Съществува и друга разновидност — главният герой Пейко пасе стадото на бащата на Севда, с която се обичат. Нападнат от разбойници, Пейко вика чрез кавала си бащата и селяни да прогонят злосторниците и да спасят стадото. В знак на благодарност бащата дава благословията двамата млади да се оженят. Вж. Български на родни песни, собрани от братя Миладиновци. . ., № 204, с. 321—323. Тази песен е много по-дълга — 150 стиха.