Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

1. Публикувани

 

    Д. Народни верования. Змеят (аждер) и змията (зъмя) в българската народна поезия  [*]

 

1. Змей, аждер и ламя са почти едно и също.

2. Змеят има крила, нос и опашка.

3. Змеевете живеят по планините, водите и въздуха.

4. Змеевете владеят над различни вихри и вихрушки, пред които се извиват като дълги платна.

5. Змеевете бегат от зли билки омразни.

6. Юнаците приличат на змеевете, а змеиците имат дълги коси.

7. Змеевете ходят по хорàта.

8. Змеевете си грабят невести.

9. Змеевете любят моми и невести, от това такива моми и невести са жълти, пупуняви.

10. Змеят в по-малък вид се представя като смок (от смъчамъкна) и змия.

11. Епитетите на змея са: аждер ненаситний, змей огнян (огнен — син Марков, огнена Мария — света Богородица), змей Горянин — (Змей Горинич в руската поезия), от голяма фара, змия тройноглава, змия лютица, змия усойница, змия пепелюша, сура ламя мършоедна, кучка ламя.

12. Змеят иска человечески жертви, особено моми.

13. Самовилите с хитрост излъгват змеевете и владеят над змиите: една самовила езди на сур елен, у зенгии до две люти змии (в гръцката поезия ериниите, у нас девет сестри арменки нямат ли нещо общо?)

14. Припекъл се като змия.

15. Разлютил се като змия.

16. Съка като змия.

17. Свири като змия.

18. Чист като гълъб, а хитьр като змия.

19. Зла змия (на люта жена).

20. Люта като змия.

21. Змията се вие, а пак в дупката си право влиза.

22. Змията обича свирните.

23. Два се змея на планина сбили, от сила им мътен Дунав тече.

 

 

*. Публикувани в Псп БКД. 1884, № 9, 129—134. — Ж. П.

 

73

 

 

24. Неда пила нощна вода, та изпила люта змия с две глави, три опашки.

25. Дяволът излъгал человека чрез змията (от св. писание).

26. Сгнели са се като змии в змиярница.

27. Кога пие человек или животно вода и змията не го закача.

28. Змия да ти пресече пътя, не е на добро.

29. От змия кости не се газят.

30. От кожата на змията се кадят да не ги хваща треска.

31. Рогчетата на змията, ако се намирят у человека, донасят му полза.

32. Всяка събота змията изпущала отровата си и захващала да бере нова (суботници — родени срещу събота, и чумата в събота не бие).

33. Кой види нозете на змията, ще бъде много богат.

34. Змията имала крака, които си крила и който види краката ѝ, ще умре.

35. Ако видиш змия подир захождането на слънцето, ще умреш.

36. Има змии, които омайват пилищата с очите си.

37. Ако видиш две змии съставени и да ги накриеш с кърпа, ще станеш богат.

38. Ако видиш две змии съставени, да си навързиш с нещо възли колкото можеш; тези възли ще ти докарват полза, като развързваш по един при всяко едно мъчно обстоятелство; така при развързването на един възел може да се освободиш от затвор.

39. Когато человекът подгони змията, ако извика някое мъжко име, тя бяга, напр. ако рече: «Иване, донеси ми секирата да убием тази змия.»

40. Ако речеш някоя змия: «студено желязо!» — тя се вкаменява на мястото си.

41. Догдето не прореве черно магаре, змията не пущала тогова, когото ухапвала (същото вервание се среща и за гущера. Гущерът по индийските вервания бил човек преобърнат, защото бил украл говедо).

42. Змията, догдето не се преобърне три пъти, не се отпущала от тогова, когото ухапвала,

43. Срещу Еремия, първий май, жените чукат железо около къщата, като казват: «Бегайте змии и гущери, Еремия иде!»

 

74

 

 

44. «Люта змия да те изеде!» (Клетва; впрочем жените с всека дума могат да кълнат, напр. камен-камен те убил, вода-вода те отнесла, метла-метла те помела и пр.)

45. На Велики поклади (Заговезни) прерипват през огъня, като казват: «От бълхи, от змии, от гущери. . .» и пр. (Водата и огънят са очистителни стихии).

46. Четири пъти през годината змия минува през човека.

47. Пролет убиват змии и ги провират между пръстите си, за да гаждат право.

48. Змии влазят в устата на хората, особено ако последните са яли мляко и даже цицат жени и добитък. Който е ял млеко надвечер, куснува малко лук, за да не му влезе в устата змия през нощта.

49. Змиите на Свети четиресе не хапят, затова можели живи да се ловят; а майка им ги вечерта судила всичките змии, кои какво направили.

50. На Благовещение всичките змии се събират на големи купища; тогава и царицата им излиза от дупката и тя има на главата си безценен камик; и оттогава змиите не хапят.

51. Всяка змия имала на главата си безценен камик.

52. На Читиридесет мъченици ловят живи змии и им отсичат главите, после прекарват разни семена през устата им — за да е плодородна годината.

53. На Гюргевден ловят живи змии с ръце, за да им се не потят ръцете през годината.

54. На Благовещение и четиридесет мъченици хората не работят от змии, за да ги не ухапе през годината некоя змия.

55. Всички змии не хапят, а само тия, които се подчиняват на главатаря, който ги събиря на Свети четиресе и е с безцен камик на главата и по-голем от другите.

56. Имало змии с три глави и на среднята глава имали безцен камик.

57. Имало змии с две глави и на главите си безцен камик.

58. Закопаните сокровища чува змия (общоевропей верване).

59. Когато се говори за змии, или пари се закопват, или пари се откопват.

60. Люта змия в кът седи. (Гатанка — златните пари).

 

75

 

 

61. Всека къща си има по една змия и щом умре тази змия, непременно ще умре некой от къщата.

62. Домакинята или сайбията на къщата,  както се нарича змията, която живее в къщата, е като патрон на къщата; затова я лазят и даже оставят мляко да пие.

63. Ако убият домакинята (змията на къщата), ще умре и стопанът на къщата.

64. Домакинята на къщата излиза на Благовещение и преброява хората в къщата; а кого не е видела, той ще умре.

65. По междите на нивите има змии, които пазят синорите, т. е. границите.

66. Юнаците понявга носят епитета змей. (Впрочем на юнаците се притурят различни епитети, като мечка стръвница, свиня дебела, куче и пр.)

67. Остра сабя змеица.

68. Червена зъмя около човека се вие — гатанка (пояс).

69. Пъстра тоежка в усое лежи (гатанка — змия).

70. Черна зъмя над огън се вие (гатанка — верига. Има вервание, че змеят влазя и излазя през коминя, гдето живее много пъти покрай огнището, както и вампирят, който впрочем бега от главня. Зигфрид от скандинавската поезия, убива лютия змей с главня; вампирят до 40 дни бил без кокали. За дима има гатанка — «Дълъг Тодор без кокали».)

71. Ке ходам кеф патим, ке стретам кеф Марче, ке зеадам кеф камче, ке удрам кеф Марча по глава, ке ми сторит кебарч (кръг). Ответът на тази гатанка е змия.

72. Тук седи, мемеро, немаш мира никъде, не се смей, кутело, като година — стрижено. (Змия и нива.)

73. Змийска хурка (зъмско гроздье), змийска трева, змийско млеко, змийско цвете, змийски език, змиеглавче със змийни билки.

74. Ако сънуваш змии, душмани имаш.

75. «Змии бълва» — остри думи казва.

76. «Змии гълта» — остри думи слуша.

77. Откъснатият опаш на гущер, мърдайкл, ако влезе в захвърлен рог от некъе добиче, преобръща се на смок (сравни 41 вервание).

78. На Благовещение ако пресечеш глава на змия

 

76

 

 

и я закопаш в земя, подир насадиш отгоре ѝ босиляк, тоз босиляк е много лековит.

79. Телото на свраката е много лековито, защото самовилите с упрегнати свраки вършет различни билки, но тялото на убитата змия на Благовец е много по-лековито.

80. Кога се почни да се приказва за змии, има до четиридесет приказки да се прикажат.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]