Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

1. Публикувани

 

    Б. Песни из челядния живот от Кратовско. Сватбени [*]

 

I.  У  н е в е с т а т а

  13. (Кога стават боя на косите на невестата) Зацърния те, девòйко!

  14. Не ли те е жàлба, девòйко   —   15. Голỳб ми гỳка осòя

  16. (Когато плетат косите на невестата в съботата) Не ли те е жàлба, девòйко

  17. Ранѝла-мòма славèя   —   18. Терàла мòма елàна

  19. (Когато очекват дохожданието на сватовете) Девòйко, дèвòйко

  20. (Когато дохождат сватовете) Добрè дòшле, кѝтени свàтове

  21. (Когато деверът чука на вратата гдето е затворена невестата) Дàвай, наддàвàй, дèвере

  22. (Когато влезе деверът при младата невеста) Тражи си снàа, дèвере

  23. (Когато невестата дарува деверите) Девòйка си брàкя братимỳе

  24. (Когато деверите извеждат невестата пред сватовете) Полъ̀ка ме, мѝли брàкя вòди!

  25. (Когато невестата излезе пред сватовете) Морѝ Яно, морѝ половèрко

  26. (Когато невестата целива ръката на младоженеца) Гледàй, вòйно, глèдай, соглèдай!

  27. (Когато се справят сватовете да си отиват) Покàрай си, кỳме, свàтовете

  28. (Когато невестата си прощава с домашните си) Девòйка се със тàтко прощèвля

  29. (Кога тръгват за черква) Полъ̀ка ме, мѝли брàте, вòди

 

II.  У  м л а д о ж е н е т а

  30. (Когато се бричи младоженета) Брѝче ми се Иво младожèня

  31. (Когато китат венец за невестата) Вѝла мòма три зелèни вèнца    —    32. Дотече река златèна

  33. (Когато отиват за младата невеста) Сбòгом, сбòгом, кѝтени свàтове!

  34. (Когато доведат невестата) Добрè дòшле, кѝтени свàтове!

  35. Я изскòчи, юнàкова мàйко   —   36. Èла, èла, грàбена девòйко!

  37. (Когато свекърът обещава на невестата) Тàксай, свèкру, що ке ти да тàксаш!

 

I.  У  н е в е с т а т а

 

 

13

(Кога стават боя на косите на невестата)

 

Зацърния те, девòйко!

Що ти е църнѝло на глàва,

той ти е кỳкя на глàва;

що ти е синджѝр на шия,

той ти е свèкър свекъ̀рва;

що белези́ки на рàце,

той ти е дèте на рỳка.

 

 

14

Не ли те е жàлба, девòйко

за рỳси кòси цървèни,

за девоя̀чко ходèнье,

за девоя̀чко смеèнье,

за девоючко носèнье?

 

 

*. Публикувани в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (СбНУНК). С., 1890, № 2, 60–64. — Ж. П.

 

57

 

 

Не ли те жàлба девòйко:

мàйка ти плàка, тй трàеш,

тàтко ти плàка, ти трàеш?

 

 

15

Голỳб ми гỳка осòя, [5a]

а девòйка му говòре:

— Гỳкай ми, гỳкай, голỳбе,

и я съм такòй гукàла,

къдà съм бѝла при мàйка,

додèк съм бѝла при тàтка,

съг са ме млàда отдàле,

та са ме на зло навèле.

 

 

16

(Когато плетат косите на невестата в съботата)

 

Не ли те е жàлба, девòйко:

за девоя̀чко плетèнье,

за девоя̀чко носèнье,

за девоя̀чко одèнье,

за девоя̀чко крèхко смеèнье?

Мàйка ти плàка, ти трàеш,

тàтко ти плàка, ти трàеш.

 

 

17

Ранѝла-мòма славèя, [6]

додèк е бѝла девòйка,

шарèн го ковчàг чувàла,

при тèнки дàри легàло.

Къд си е млàдо отдàло,

тъг е славèя продàло.

Славей се ми́лно мòлеше:

— Не ме продàвай, девòйко,

и мèне вòди със тèбе,

я ке те рàно разбỳгям,

ти ке се рàно успѝваш:

— Стàни ми, стàни, девòйко!

Свекървата е станàла,

сѝлен е огѝн наклàла,

жỳти е свèки сукàла,

свèта е църква отѝшла.

 

58

  

 

18

Терàла мòма елàна, [6a]

утерàла го у Дỳнав.

Заплѝва елен, преплѝва,

заплѝва мòма, не могà.

Викнà девòйка да плàка:

— Тужѝце, бòже, до бòга,

нèмам ли нѝгде нѝкого

от тàткова ми роднѝна?

Дочỳ гу тàтко, ву дойдè,

постоя̀ открай, погледà,

сорони́ сълзи, па бегà.

Дочỳ гу мàйка, ву дойдè,

постоя открай, погледà,

сорони́ сълзи, па бегà.

Дочỳ гу момчè, па дойдè,

постоя ткрай, погледà,

па си улегнà у Дỳнав,

та си извадѝ мòмата,

па гу отведè у дòма,

и си говòре на мàйка:

— Мàле ле, мàле, мàйчице,

на тèбе, мàле, отмèна,

на тèбе кукя метèна,

на мèне бèла премèна.

 

 

19

(Когато очекват дохожданието на сватовете)

 

Девòйко, дèвòйко, [6б]

девòйкини двòри,

мъглà попаднáла,

росà заросѝло.

Девòйкина мàйка

у двор, низ двор òде,

дрòбни слъ̀зи рòне,

рỳси кòси скубе,

и на бòга вѝка:

— Бòже, мѝли бòже,

що си ме милỳвaл,

той си ме дарỳвал,

eднà мѝла кèрка,

 

59

 

 

дрỳгому гу дадò

и без нум останà!

Девòйко, девòйко,

юнàкови двòри,

слъ̀нце огрея̀ло,

юнàкова мàйка,

у двор низ двор òде,

и се крèхко смèе,

и на бòга вѝка:

— Бòже, мѝли бòже,

що си ме милỳвал,

той си ме дарỳвал:

еднà мѝла сѝна,

еднà мѝла снàа.

 

 

20

(Когато дохождат сватовете)

 

— Добрè дòшле, кѝтени свàтове,

добрè дòшъл, куме и старèйку,

добрè дòшле, два млàда девèра,

добрè дòшъл, млàди младожèня,

овдèй не са девòйкини двèри,

вѝе сте си дрỳмье погрешѝле.

— По що ке ме мѝла кумà пòзна?

— На кума са чоѝ неносèни,

на старèйко чѝзми нековàни,

на дèверо коньо неяàна.

 

 

21

(Когато деверът чука на вратата гдето е затворена невестата)

 

Дàвай, наддàвàй, дèвере [7].

да си откупеш снàата,

осум стòтини на врàта.

Не ли не си кадър, дèвере,

да си откупèш снàата,

дòма би си'седèл, дèвере,

кàша би си бъркàл, дèвере,

дèца би си рàнил, дèвере.

Продàй си фèсо от глàва,

да си откỳпеш снаата.

 

60

 

 

22

(Когато влезе деверът при младата невеста)

 

Тражи си снàа, дèвере,

отфъ̀рляй вèнци, девòйко!

Тỳги са вèнци, девòйко.

Отфъ̀рляй црèвье, девойко!

Излъжàа те, девòйко,

за тỳги црèвье дèверски.

 

 

23

(Когато невестата дарува деверите)

 

Девòйка си брàкя братимỳе,

свòи си брàкя остàвля,

туги си брàкя прифàкя.

 

 

24

(Когато деверите извеждат невестата пред сватовете)

 

— Полъ̀ка ме, мѝли брàкя вòди!

Дàли гъ̀рми, ил’ се зàмя трèсе,

дал; аджѝя на аджилъ̀к ѝде,

ил’ спаи́я на спаилъ̀к ѝде?

Ни ми гъ̀рми, ни ми се зàмя трèсе,

ни аджѝя на аджилъ̀к ѝде,

ни спаи́я на спаилъ̀к ѝде,

лèпа Яна пред свèкра изскàча.

 

 

25

(Когато невестата излезе пред сватовете)

 

Морѝ Яно, морѝ половèрко,

я какò се снòщи зарѝчаше:

— Не изскàчам пред тỳги тугѝнци,

я не вѝкам тỳги тàтко, тàте,

я не вѝкам тỳгя мàйкя, мàйке,

я не вѝкам тỳги брàкя, брàте,

а кàмо ли рỳка да целѝвам.

 

61

 

 

26

(Когато невестата целива ръката на младоженеца)

 

Гледàй, вòйно, глèдай, соглèдай!

Да не рèчеш, вòйно, до пòсле:

тъмнѝна бèше, не видò’,

мнозѝна беа, не познà’.

 

 

27

(Когато се справят сватовете да си отиват)

 

Покàрай си, кỳме, свàтовете,

да не глèдав, кỳме, гòре-дòле,

гòре-дòле по-млàда невèста,

невèста е я̀ко срамежлѝва.

 

 

28

(Когато невестата си прощава с домашните си)

 

Девòйка се със тàтко прощèвля:

— Прòсти, тàте, прòсти, мѝли тàте,

мнòго съм ти, тàтко, додèяло,

свѝлно рỳво, тàте, кроеèйким!

Девòйка се със мàйка прощèвля:

— Прòсти, мàйке, прòсти, мѝла мàйке,

мнòго съм ти, мàйке, додèяла,

тèжки дàри, мàйке, правèейким!

Девòйка се със брàкя прощèвля. . .

Девòйка се със сèстри прощèвля. . .

 

 

29

(Кога тръгват за черква)

 

Полъ̀ка ме, мѝли брàте, вòди:

двòри са ми, брàте, каменѝти,

каменѝти, брàте, каловѝти.

Црèвье са ми брàте, шилкòсани,

шилкòсани, брàте, ненòсени.

 

62

 

 

II.  У  м л а д о ж е н е т а

 

 

30

(Когато се бричи младоженета)

 

Брѝче ми се Иво младожèня, [8]

брѝчев ми го дèвет ми бербèра,

свѝте дèвет брѝчове строшѝле,

десèтио глàва му пресèче.

 

 

31

(Когато китат венец за невестата)

 

Вѝла мòма три зелèни вèнца [9],

едън вѝла от ран бел босѝляк,

другьо вѝла от жут бéл карàнфил,

трекьо вѝла от жут бèла чени́ца,

Тъй, що ви́ла от ран босѝляк,

нèго го е по сèло фърля̀ла,

да е сèло здрàво и весèло.

Тъй, що вѝла от бèла ченѝца,

нèго го е по пòле фърля̀ла,

да е пòле яко берикèтно.

Трèки га е на глàвд носѝла.

 

 

32

 

Дотече река златèна,

донесè цвèке свàкакво,

а девòйка га сбѝраше,

мàйка га скỳти фърляше.

Майка га низ скут изфъ̀рля:

— Ни цвèке мои, ни кèрка. —

А девòйка га сби́раше,

татко ву у скỳти фъ̀рляше

Тàтко га низ скут изфъ̀рля

 Ни цвèке мое, ни кèрка.

 

 

33

(Когато отиват за младата невеста)

 

Сбòгом, сбòгом, кѝтени свàтове!

Сбòгом, сбòгом, кỳме и старèйку!

Сбòгом, сбòгом, млàди младожèня!

По-скòро ми снàа доведèте!

 

63

 

 

34

(Когато доведат невестата)

 

Добрè дòшле, кѝтени свàтове!

Добрè дòшъл, куме и старèйку!

Добрè дòшле, два млàди девèра!

 

 

35

— Я изскòчи, юнàкова мàйко, [10]

та поглèдни дòле прекò пòле,

да си вѝдеш каквò добрò ѝде.

Добрò ѝде, ош по-добрò вòде,

сокòл иде — яребѝца вòде,

голỳб ѝде — голубѝца вòде,

мèсец ѝде, а дзвèзда гу нèма.

— А дèка е дзвèзда останàла?

— Останàла е у въ̀рли ливàди,

да набèре трàва детелѝна,

да нарàне кỳмовите кòнье.

 

 

36

— Èла, èла, грàбена девòйко! [11]

От дèка те, морè, укрàдоа,

дàли, мòме, двòри меетèйки,

или, мòме, вòда носеèйки,

или, мòме, бàшча вадеèйки?

— Укрàле гу от нòйната мàйкя,

укрàле гу от нòйния тàтко,

укрàле гу от деветте брàкя.

 

 

37

(Когато свекърът обещава на невестата)

 

Тàксай, свèкру, що ке ти да тàксаш!

Тàксай òвни, тàксай и волòве!

Тàксай лòйза, тàксай и лѝвади!

Тàксай, свèкру, що ке ош тàксуваш! 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

5а. № 15. ГОЛУБ МИ ГУКА ОСОЯ. Карановият запис е публикуван още и в Българска народна поезия. . ., Т. 2, с. 335.

 

6. № 17. РАНИЛА МОМА СЛАВЕЯ. Обредна, сватбарска песен. Също много известна в България. Има публикувани варианти — вж. Български народни песни, собрани от братя Миладиновци — Димитрия и Константин и издадени от Константина в Загреб на 1861 година, С., 1891, № 484, с. 451; Тук славеят е хранен 9 години с шекер и пшеница. Той моли момата да го вземе със себе си. Друг вариант вж. в: Шапкарев, К. Сборник от български. . . Т. 1, № 157, с. 261, 262. Тук се води по-дълъг диалог между девойката и славея в същия дух. За други варианти вж. още и Ястребов, Обичаи и песни турецких сербов, СПБ, 1889, № 341, 389, 398. Няма особени стилни различия. Публикувана още и в: Българска народна поезия. . ., Т. 2, с.335.

 

6а. № 18. ТЕРАЛА МОМА ЕЛЕНА. Карановият вариант е публикуван още и в: Българска народна поезия. . ., Т. 2, с. 334.

 

6б. № 19. ДЕВОЙКО, ДЕВОЙКО. Карановият вариант е публикуван още и в: Българска народна поезия. . . Т. 2, с. 352.

 

7. № 21. ДАВАЙ, НАДДАВАЙ, ДЕВЕРЕ. Обредна, сватбарска песен. Абсолютно същата е като публикуваната в: Българско народно творчество. Т. 5. С., 1962, с. 549.

 

8. № 30. БРИЧЕ МИ СЕ ИВО МЛАДОЖЕНЯ. Обредна, сватбарска песен с публикуван вариант в 6 стиха от Кюстендилско (с. Трекляно) от Васил Стоин. Има известен вариант и от гр. Дебър, близо до Кратово. Във варианта на Стоин липсва последният трагичен стих, а настроението е празнично. Вж. Българско народно творчество. Т. 5, с. 530, 631.

 

9. № 31. ВИЛА МОМА ТРИ ЗЕЛЕНИ ВЕНЦА. Изпуснат е стихът, поясняващ какъв е третият венец. Обредна сватбарска песен. Известна в Прилеп — Македония. В публикувания от братя Миладинови вариант от този град девойката хвърля венците последователно: този от здравец — в юнакови двори; пшеничения — в селото, за берекет; лозовия — в юнаковото лозе, да се роди много грозде. Вж. Български народни песни. . ., № 541, с. 473. Сведение за варианта на Каранов е посочен и в Българско народно творчество. Т. 5, с. 630.

 

10. № 35. Я ИЗСКОЧИ, ЮНАКОВА МАЙКО. Обредна, сватбарска песен. Същата песен е включена в Българско народно творчество. Т. 5, с. 577. Има записан вариант от Дупнишко. Вж. Българска народна поезия. . . Т. 2, с. 394.

 

11. № 36. ЕЛА, ЕЛА, ГРАБЕНА ДЕВОЙКО. Обредна, сватбарска песен. Същата е публикувана в посочения по-горе том, с. 570, без пояснение дали има други варианти.