Роден съм българин. Избрани съчинения и документи

Е. Каранов

 

 

I. Събрани фолклорни материали

 

1. Публикувани

 

    A. Народни песни [*]

 

1. Илинко, бела влаинко!   —   2. Давай се, мори Калино   —   3. Дилбер, Яно, грагяно!   —   (На ягоди, цвеке) 4. Мома брала росна китка   —   5. Два брата рогени, и убава Яна   —   6. (Сватбена) Хубава Вело, Велико!   —   7. Снощи мина низ вароша   —   8. Мори, Митро, црнооко!   —   9. Мома седе у градина   —   10. Пойде мома на студена вода   —   11. Кратовска каза (По кратовски говор) Да ходим, да шетам по Кочанско поле   —   12. Кузман Кариман

 

1 

Илинко, бела влаинко!

Илинка платно белила,

на мермер камен буала

със позлатена буалка;

помина туя млад Стоян,

ареса тая Илинка;

отиде дума млад Стоян,

изговара си на майка:

— Мале ле, мила майчице!

Тизе си мале по-стара,

ти имаш разум повеке,

учи ме, мале, карай ме,

како ке земам Илинка.

Майка му веле-говоре:

— Сину ле, сину Стояну,

Илинка до нас не пагя;

слегни си доле чаршия,

поарчи триста ялдъзи,

хвани си млада дюнгери,

направи сарай високи,

легни си, та се разболи,

неделя болно полегай

па да си млад ти умреш —

сите девойки ке дойдев

със жути свеки вощени,

със тия китки шерени;

белки Илинка ке дойде —

хвани гу, сину, венчай гу.

Отишъл доле чаршия,

поарчил триста ялдъза,

 

 

*. Публикувани в Периодическо списание на Българското книжовно дружество, (Псп БКД), Браила, 1876, № 11—12, 169—178.

 

41

 

 

ухванал млади дюнгери,

направил сарай високи;

неделя болно полегал,

па си е младо той умрел;

сите девойки станале

със жути свеки отишле,

със тия китки шерени.

Илинка ойде най-после,

още в одая не влезе,

отдалек иде и сборе:

— Бог да те просте, Стояне,

съг ке се лепо промену,

съг ке се оро наиграм,

съг със другачки побъркам.

Па улегнала одая,

изговаря си Илинка.

— Какъв е овъй мртъвъц —

ногите му са на подскок,

очите му са на поглед,

руките му са на преграб.

Още си речба не рекла,

рипна си Стоян на ноги,

хвана си млада Илинка,

викна си до три попове,

венча Илинка влаинка.

 

 

2

— Давай се, мори Калино [1],

мене ми мома найдоа,

синокь оттуда дойдоа;

да видеш, мори Калино,

каква е крпа пратила —

сърмалѝ лоза вèзена.

— Хубава ли е, Петре ле?

— Да видиш, мори Калино,

дваж по-хубава от тебе.

— Не гу доведувай, Петре ле,

я ке гу нума отрую.

— Не можеш, море Калино,

я те не пущам да дойдеш.

— Ке гу отруем на чешма.

— Я гу не пувдам на чешма.

— Ке гу отруем на фурна.

 

42

 

 

— У двор ке фурна направа.

— Ке гу утруем у црква.

— Я гу не пущам у црква.

Била и сватба и прошла,

довеле са си невеста.

Отиде Петре на пазар,

оставил си е невеста.

Ойде Калина чаршия,

купи си благи ябуки,

купи си люта ракия,

купи си пара отрова,

па си отиде невеста,

дваж чукна и триж повикна.

Слегна невеста, отвори,

па си качиа одая.

Говоре мома Калина:

— Ей тизе, младо невесто,

кусни си благи ябуки,

напи се люта ракия;

тизе се съга срамуеш,

оти си млада невеста.

Напила се е ракия,

куснала благи ябуки

и веднъг се е отрула.

Па си отиде Калина;

Петре си дойде от пазар:

— Калина го е отрула!

 

 

3

Дилбер, Яно, грагяно!

колку града обидох,

како тебе не найдох,

таквой тенко, високо,

таквой бело, црвено,

таквой узум сашлия;

дури ойдох на Стамбол,

там си слика я найдох:

на порта ми стоеше,

на четири грееше,

алов чорап плетеше,

със дзвезди го редеше.

На глава ву две китки:

едната ву я земах,

 

43

 

 

викна мома да плака:

— Бре брго те, селяне,

ухватете юнака,

ни га бите, карайте,

на мене га предайте.

 

 

4

(На ягоди, цвеке)

Мома брала росна китка.

Туй помина младо дяче,

грабнало ву китка цвеке,

грабнало ву и бегало.

Узвикна се Роса мома:

— Бре брго те, девет брата,

още девет братъмчиня,

ухванете младо дяче,

ни го бите, ни карайте,

на мене го раци дайте,

я ке биям, я ке карам!

Още Роса не изрече,

дотърчаа нойни бракя,

още девет братъмчиня;

замрежиле мреж у поле,

запчелиле пчелин гора;

па хванале младо дяче,

ни га биле, ни карале,

нойзе ву го раце дале.

Ни го била, ни го карала,

туку си го залюбила.

 

 

5

Два брата рогени, и убава Яна. [2]

Скарале се два брата рогени,

едън Нико, а други Никола,

скарале се за убава Яна.

Нико вика: «Моя реченѝца»,

а Никола: «Моя любовнѝца».

Нико кани свирки и тупани,

а Никола гласи — таламбаси.

Нико удри преко чесна гора,

а Никола преко рамно поле.

Коньето им у вод´ утънале,

 

44

 

 

остри ноже у крв утънале.

Па говори Янината майка:

— Стани, керо, да би не станла,

едно беше и ти да не беше,

ке погинат два брата рогени;

я додай ми ключи от ковчедзи,

да изваду свилени дарове.

Извадила на Ника кошуля,

на Никола цели цел чамашир,

свато и куму — крпе и чорапи.

Па не им е девойката дала.

 

 

6

(Сватбена)

Хубава Вело, Велико!

сво лето моя, сва пролет,

на есен тугя, тугинка.

Тебе те, Вело, дадоа,

мене се вера не хвакя,

дека си, Вело, дадена,

дека си тугя, тугинка.

Тебе огледи правиа,

мене се вера не хвана.

Тебе погача кршиа,

мене се вера не хвана.

Тебе сватове дойдоа,

мене се вера не хвана.

Тебе на коньо качиа,

пред дукян с тебе пройдоа —

тъг ми се вера хванала,

дек ми си´, Вело, дадена,

дек ми си тугя, тугинка.

Редома девер кания,

мене ме девер не кани.

Неканен стана´, отидо´,

дек годър мене туриа.

Изскочи млада невеста,

редома руки целува,

мене ми руки не цуна.

Налютен стана´, отидо´,

та у яъри улегна´,

извади´ врана си коня,

во клето срце убодо´.

 

45

 

 

Хвана си конь да се свива:

— Свивай се, коню, превивай,

такой се снощи я свива,

за белолика девойка,

за цръноока невеста.

 

 

7

Снощи мина низ вароша [3],

низ вароша, на кюшето.

На кюшето нова порта,

на портата малка мома.

Я ву рекох: — Добро вечер.

Она рече: — Дойди вечер,

дури не съм вечерало;

вечерало и легнало,

шемшир порти затворило,

прèлазите затрнило,

със два струка ран босиляк.

Я не ойдох тая вечер,

туку ойдох друг-ьо [*] вечер:

девойче си вечерало,

вечерало и легнало,

шемшир порти затворило,

прелазите затрнило.

Я прерипа´ преко плото:

мома спие у градина,

над глава ву бардак стое,

у бардако студна вода,

у водата китка цвеке.

Па се чуде лудо младо

да ли бардак да ву строше,

или китка да ву земе,

или вода да расипе,

или мома да целива.

Па си лудо размислило:

— Па ке бардак да си купе,

па ке китка да набере,

па ке вода да налие;

китката е дън до пладне,

целиванье за до века.

 

 

*. Членът се произнася отделно — Е. К.

 

46

 

 

8

— Мори, Митро, црнооко!

Я удай ми тая китка,

тая китка невенова,

невенова, босилкова.

— Море лудо, лудо младо!

Не се дава тая китка,

майка ми гу е набрала,

снаа ми гу накитила,

а брат ми гу преброия,

сестра ми гу превразала.

— Море лудо, лудо младо!

Не ли сакаш тая китка,

ти си дойди ютре рано,

та си дойди по за кукя,

и доведи до три коня:

едън тебе, друг на мене,

я трекьо тънки даро —

да хванемо Криварека,

Криварека — перуника,

Куманово — жут каранфил,

а Паланка — жут трендафил.

 

 

9

Мома седе у градина [4],

у градина под трендафил.

Пред нум стое шерен гергев,

ем си везе, ем си пое,

у песната изречуе:

— Блазе, блазе, кой ме има,

ош по-блазе, кой ме земе;

тежко тому, кой ме нема,

кой ме нема, та ме гледа.

Лудо стое преко плоти:

ноги му се изстояа,

очи му се изчекаа.

Бръкна момче у джепове,

та извади жута дуня,

удри мома мегю веги.

А мома го люто клне.

— Капнала ти десна рака,

и десната, и левата.

Момче ву се милно моле.

 

47

 

 

— Не мой, моме, не ме клни,

би ке касмет, зема кеш ме:

на скути кем болен бити,

на раце кем примирати,

на груди кем душа дати.

Тъг се мома досетила:

— Не чуй, боже, я що рекох,

цъвтела му десна рака,

и десната и левата,

како ружа у градина.

 

 

10

Пойде мома на студена вода,

пойде момче със коня по нума:

ондей, овдей мома да си стигне.

Ни гу стигна, ни па гу е сретнал.

Там гу найде на студена чешма;

вода лие, бело лице мие.

Изговаря момче на девойче:

— Дай ми, моме, от студена вода

я да пием и конь да напоем.

А мома му потио говоре:

— Чекай, лудо, мама да си прашам:

дава ли се вода на ергьна,

он да пие и конь да напое.

А момче ву потио говоре:

— Топрва ли мама ке прашуеш:

дава ли се вода на ергьна!

Сва нокь си ми на рака легала,

додека е зора зазорила —

дури ми е рака отргнала,

не кайдишем накрай да те ставам.

 

 

11

Кратовска каза [1] (По кратовски говор)

 

Да ходим, да шетам по Кочанско поле,

по Кочанско цоле, по Злетовска река,

 

 

1. Освен кратовски села, указва се и на кочански. — Б. р. на публикацията от 1885 г. в Периодическо списание на Българското книжовно дружество, № 16, 153—160. Останалите бележки към тази песен вероятно са от Каранов. Не е посочено, че са от редакцията. — Ж. П.

 

48

 

 

по Злетовска река, по Кратовска каза.

Хайде да фанемо дервен [2] Ратавица,

дервен Ратавица, чингене Неоказ,

чингене Неоказ, фудул Петършино,

фудул Петършино, пепеляри [3] Стърмош,

пепеляри Стърмош, йордамджи Плешънци,

йордамджи Плешънци, дизглер [4] Пробищип,

дизглер Пробищип, неперен Калнища,

неперен Калнища, чобан Маричино,

чобан Маричино, говедар Кундино,

говедар Кундино, лингур [5] Гризиловци,

лингур Гризиловци, осояк Приковци,

осояк Приковци, арнаут [6] Шлегово,

арнаут Шлегово, лойзар Туралево,

лойзар Туралево, груач [7] Железница,

груач Железница — на Сребърно коло [8],

на Сребърно коло, даилар [9] Кратово,

даилар Кратово, дърварин Мушково,

дърварин Мушково, кюмурджи Кнежево,

кюмурджи Кнежево, мертекчи Койково,

мертекчи Койково, зайчарин [10] Луково,

зайчарин Луково, рашетар [11] Близънци,

рашетар Близънци, куюджи [12] Добрево,

куюджи Добрево, утманин [13] Древено,

утманин Древено, каменар [14] Лесново,

каменар Лесново, тутунар Злетово:

злетовските моми свите тутунарки,

свите тутунарки със тънките ноги.

 

 

2. Дервен — защото Ратавица е в теснина.

 

3. Пепеляри — защото стърмошчане хвърлят пепелта от мадемите (видните). (Последната дума е разновидност на «рудник» — Ж. П.)

 

4. Дизглер — подвезкар, гдето правят подвезки (червени ширити за стягане на крачолите на потурите под коленете — Ж. П.).

 

5. Лингур — лъжичар.

 

6. Арнаут — упорит.

 

7. Груач — Каменито.

 

8. Сребърно коло — видня за сребро.

 

9. Даилар — от думата «даия» (вероятно от «даалия» — планинец — Ж. П.).

 

10. Зайчарин — ловец.

 

11. Рашетар — скиталец.

 

12. Куюджи — копач на рупите.

 

13. Утманин — надзирател при копание рудниците.

 

14. Каменар — от Лесново се изкарват воденични каменье.

 

49

 

 

Айде да фанемо агалар [15] Рудари,

агалар Рудари, шияк [16] Щаловица,

Кахпе щалковчане много са шияци,

много са шияци, ем па инатчии:

Булюкбаш къд дойде, девойка не пущат,

девойка не пущат, каве да ги служе.

Айде да фанемо картал [17] Ратковица,

картал Ратковица, шуман [18] Пантелей,

шуман Пантелей, айдук Нивичани,

айдук Нивичани, механджи Беляни,

белянските моми отред подничарки,

подници си прават, на пазар ги носат,

на пазар ги носат, там си ги продават,

там си ги продават, па после купуват,

полока белило, полока цървило.

Айде да фанемо голем град Кочани,

голем град Кочани, седъмдесе куки,

оттуй да фанемо кахпе Оризари,

кахпе Оризари, големо Витоша,

големо Витоша на винички пазар.

Айде да фанемо яланджи Търканье,

яланджи Търканье, банье цоцоманье [19],

банье цоцоманье, гускар [20] Облешево,

гускар Облешево, чорбаджи Спанчево,

чорбаджи Спанчево, колар [21] Соколарци,

колар Соколарци, кахпе Върбичани,

кахпе Върбичани; усред село чешма,

до чешмата има една нова порта,

у портата седе калеша Стояика.

 

 

15. Агалар — Рудари е населено с турци.

 

16. Шияк — с дълга шия; Щалковица е село, което по предание не се е покорило на турците и затова, сега не се покланя на турчин.

 

17. Картал — защото Ратковица е на високо място, гдето кацат орлите.

 

18. Шуман — лесист.

 

19. Цоцоман — исполин.

 

20. Гускар — който пасе гъски.

 

21. Колар — гдето прави и кара кола.

 

50

 

 

12

КУЗМАН КАРИМАН [5]

 

Собрал си Мурат, набрал си,

седъмдес мина дружина,

голем е зулум починал,

низ тая каза Охридска,

низ тия селца раецки,

до две села е запалил,

до две баби са сгорели.

Собрале ми са, набрале,

свите бановски кметове

и охридски бре, чорбаджи

джелядин бегови конаци —

голема шура ке сторат,

кого минасип ке найдат,

кър-булюкбаша да турат,

Мурат кър-булюкбаш не бива:

голем е зулум починал,

до две е села запалил,

до две са баби сгорели.

Чорбаджии велят-говорат:

— Ей гиди, бегу, Джелядин,

лели ти, бегу, рекохме:

Мурат кър-булюкбаш не бива.

Хванал е бего да мисли,

хем пред себе си да гледа.

Кметове велят-говорат:

— Не мисли, бегу, не гледай,

одма ни джевап пресечи!

Тогай ги бего запрашал:

— Хей вие, бановски кметове,

и охридски бре, чорбаджи,

дава ли вашата книга,

каурин булюкбаш да биде?

Чорбаджии велят-говорат:

— Ей, дава, защо не дава!

Бирден пратиа по Кузмана.

Ето си иде млад Кузман:

завъртел мустак нагоре,

широка фльока на него,

тенката пушка на рамо,

острата сабля на страна,

 

51

 

 

чифте пищоли на пояс.

Бирден си сарай влезнало,

одма темана земало.

Бего му веле-говоре:

— Ей гиди, Кузман Кариман,

джелядин — бегов капетан!

Знаеш ли, Кузман, знаеш ли,

защ´ сме те ние викале;

кър-булюкбаша да бидеш,

селата да ни повеляш,

хайдути ти да размааш,

Мурата жив да доведеш,

арапска глава донесеш,

раята да ослободиш.

Кузман му веле-говоре:

— Ке бидъм, бегу, защ´ нейкем,

ама кефила ке сакам,

оти турци сте итра гидия,

сос превара ке ме превари,

оти сте върли душмани,

на наша вера каурска.

Ха! Що си беше анъма,

джелядин-бегова майка,

на арем порти стоеше,

на Кузмана веле-говоре:

— Не бой се, Кузман Кариман,

джелядин-бегов капетан,

яз ке ти бида кефила,

що ке да дойде, ке теглям.

Станал е Кузман Кариман,

отиде село Търново,

да тражи Митре търновче,

Насрекь му Митре търновче —

с русо перче изчешляно,

сос фостанче янялиско,

сос чифт пищоли шкодрянски,

сос тенка пушка призренска,

широка фльока на него,

със самур калпак на глава.

Кузман му веле-говоре:

— Ей гиди, Митре търновче,

с русо перче изчешляно!

Хайде бре, Митре, със мене.

 

52

 

 

баш чауш да бидеш,

селата да си одеме,

айдути да размааме,

Мурата жив да ухванеме,

арапска глава донесим,

раята да ослободим.

Митре му тогай говоре:

— Ей, гиди, Кузман Кариман,

джелядин-бегов капетан,

ке ида, Кузман, защ´ нейкем?

Станаа они двоица,

ойдоа село Върблянци,

да тражат Здраве върблянче,

найдоа Здраве върблянче.

Кузман му веле-говоре:

— Хайде бре, Здраве, със мене,

селата да ги одеме

низ тая каза Охридска,

хайдути да размааме,

раята да ослободим.

Здраве му веле-говоре:

— Ке идам, Кузман, защ´ нейкем,

ала съм сирак сирома´,

три годин съм зъндан легало,

златно оружье продало.

Кузман му тогай говоре:

— Хайде бре, Здраве, със мене,

да идим село големо,

яз ке ти найда оружье.

Станаа они троица,

кендисаа по бели друмове,

ойдоа село големо,

седнаа сред село на амбар,

Викна си Кузман що мога:

— Ей, гиди, стари приятели,

донесете фльока широка,

донесете златно оружье!

Промени се Здраве, накити,

отвори очи толкави,

на Кузмана веле-говоре:

— Ей, гиди, Кузман Кариман,

джелядин-бегов капетан,

ела мухабет да чиним!

 

53

 

 

Още си речта не изрече,

Митре му веле-говоре:

— Ах, гиди, Кузман Кариман,

да викамо ли селски девойки,

по едно каве да сварат?

Кузман му веле-говоре:

— Ей, гиди, Митре, търновче!

Не требат селски девойки,

у чанти каве имаме,

сами варете — пиете.

Още си речта не изрекоа,

достаса кмето от село,

на Кузмана кмето говоре:

— Де море, Кузман Кариман!

Що стоеш, Кузман, що чекаш,

сега е минал Мурато,

и тая гола Дервиша,

и тоя црън Арапина,

със седъмдесет дружина:

девет са робье заробиле

и попо са закарале.

Ах, що си беше млад Кузман,

още си речта не изрече,

одма си Кузман рипнало,

колку се леко фърлило,

от амбар са плочи попаднале,

дури сред село се е видело.

Ах, що си беше млад Митре,

колку е леко рипнало,

от амбар е щици изтрошило.

Ах, що си беше млад Здраве,

колку се леко фърлило,

съв амбар се е затресъл.

Кузман им веле-говоре:

— Хайдете, верни дружина,

дур е травата росна,

дур се трагове познават.

Станаа они троица

и по ни верна дружина,

шестмина добри юнаци,

кои си немат ни татка,

кои си немат ни майка,

кои се немат ни рода,

 

54

 

 

кои си немат порода,

щото си векот не жалят.

Кендисаа право по друмье,

ойдоа гора планина,

на Гюрджиново бачиво.

Отдалек Кузман иде и вика:

— Ей, гиди, баче, баченце,

хокем те нещо прашати,

не мой ме мене лажати,

за тебе лошо ке биде!

Бачо му веле-говоре:

— Ах, гиди Кузман Кариман,

джелядин — бегов капетан,

на тебе лъжа бива ли?

Тогай го Кузман запрашал:

— Овдей ли е бре, Мурато,

и тая гола дервиша,

и тоя црън арапина,

со седъмдесе дружина?

Бачо му веле-говоре:

— Ах, гиди, Кузман Кариман,

страх ме е Кузман да кажем!

Кузман му веле-говоре:

— Не бой се, бачо, бабачо!

Тогай му бачо закажал:

— Овдей са ручак порекле,

седъмдес бели погачи,

и седъм овни печени,

девет кокошки пържени,

десет баници омесени.

Там доле са у осоя,

на тая сенка дебела,

при тая вода студена,

там голем ручак ке ручат.

Ах, що си беше млад Кузман,

на дружина си веле-говоре:

— Айдете верна дружина,

да идем доле осоя.

Станаа они троица

и по ни´ свата дружина,

слегнаа доле осоя,

отдалек идат и гледат:

хайдуци тамбура чукат,

 

55

 

 

хайдуци оро си играт,

на Кузмана песна си пеят:

— Де море, Кузман Кариман,

джелядин — бегов капетан.

[. . .] [*]

Кузман ги открая слуша,

веке му се ноги стресоа,

веке му е сърце зиграло;

на дружина си веле-говоре:

— Ах, гиди, верна дружина,

дури не пукне мой далян,

ни вие да сте фърлили,

право Мурата ке гледам.

Още си речба не изрече,

пукна му далян от око,

удри Мурата сред чело,

падна си Мурат настрана.

Свите фърлиа по редом,

кого удриа, кой бега,

гола дервиша остана,

арап се нигде не виде.

Рипна си дервиш на ноги,

дигна си топуз на рамо,

на Кузмана веле-говоре:

— Де, мори, Кузман Кариман,

джелядин — бегов капетан,

ах, що си било кахпия,

сос превара ни превари,

чекай да видиш ти сега!

Тогай се Кузман уплаши.

Митре му веле-говоре:

— Не бой се, Кузман Кариман,

добро ке да го ми пречекаме,

ама той лошо ке сиде,

оти тенка пушка е пунена

сос чифт петелки сребърни.

Още си речба не изрекоа,

пукна му пушка от око,

удари дервища мегъ веги,

паднаа очи низ глава,

 

 

*. Изпуснати са 5 стиха с неприлични квалификации по адрес на Кузман Кариман от страна на разбойниците — Ж. П.

 

56

 

 

отиде топуз на страна,

олюпи бука вековна.

Тогай си Митре говоре:

— Що стоеш, Кузман, що чекаш?

Изтъргни сабя широка,

напуни торби сос глави,

однеси джелядин бегова майка,

голема добра да земеш!

 

 

Забележка: Тази песен е една от най-известните песни по всичка Македония, популярна е в няколко варианта, от които един е поместен в сборника на Владимир Качановски «Памятники болгарского народного творчества», Петербург, 1882 — Е. К.

 

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


 

1. № 2. ДАВАЙ СЕ, МОРИ КАЛИНО. Семейно-битова. Има близък по стил и съдържание записан вариант от Васил Стоин в с. Горно Уйно — Кюстендилско. Вж. Българско народно творчество. Т. 7, С., 1962, с. 164—165.

 

2. № 5. ДВА БРАТА РОГЕНИ И УБАВА ЯНА. Любовна песен с публикуван вариант от Щипско. Разлика в завършека — девойката иска да стане «пиле соколово» и да хвъркне, за да не гледа «срамовете» — пристигане у дома ѝ на две групи сватбари, изпратени от двамата братя-съперници. Почти без разлика в стила. Вж.: Михайлов, П. Български народни песни от Македония, 1924, № 165, с. 76.

 

3. № 7. СНОЩИ МИНА НИЗ ВАРОША. Любовна песен. Има публикуван вариант — Стоян среща девойчето, идейки от гората. След кратко размишление решава да я целуне, както в Карановата песен. Срв. Веркович, С: Народне песме македонских бугара, књига прва, Женске песме, Београд, 1860; Фототипно издание, С., 1980, № 32, с. 41—42. Има вариант и от Станкедимитровско, записан от Димитър Осинин, публикуван в: Българско народно творчество. Т. 6, С., 1962, с. 339. »

 

4. № 9. МОМА СЕДЕ У ГРАДИНА. Много популярна любовна песен. Има варианти от Македония — от Охрид като сватбарска, завършваща до средата на записаната от Каранов песен — момчето удря момата с ябълка — знак, че то ще се ожени за нея. Вж.: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 1, — Обредни песни, народни обичаи. С., 1968, с. 145—155, с. 249, 259 (два варианта). Има вариант и от с. Просеник, Серско. В него момата гадае дали турчин или гяурин ще я «кердоса» т. е. вземе. Лудо-младо ѝ отговаря, че то ще се ожени за нея. Вж. Веркович, С., Цит. съч., № 67, с. 76—77.

 

5. № 12. КУЗМАН КАРИМАН. Историческа песен. Кузман Кариман е известен даалия в Западна Македония, но борещ се главно против албански разбойници, често покровителствувани от турската власг. Песните за него са широко известни в цяла България, те са вдъхновили Григор Пьрличев да напише поемата «Сердарят», получила наградата на Атинския университет през 1860 г. Вж. Българско народно творчество. Т. 3, С., 1961, с. 635—636; Българска народна поезия и проза. Т. 3. С., 1981, с. 326, 453, 454. Нашият вариант не се отличава особено от известните досега публикувани песни — налице са само някои отделни стилови изменения и подробности около отделни събития. Срв. Българско народно творчество. Т. 3, е. 414—427; Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 2. С., 1969, с. 267—306.