През пролетта на 1881 г., във връзка с допускането му до матуритетен изпит в тогавашната Втора Санктпетербургска гимназия, младият Димитър Благоев пише: „Аз съм българин... Роден съм от православни българи в Македония, в селото Загоричане, Костурски окръг.” [1] Много по-късно, вече на преклонна възраст, в „Кратки бележки из моя живот”, Дядото отново се връща към спомена за родното си село: „Родом съм от известното македонско село Загоричане, Костурско. То е голямо, чисто българско село, разположено в последните хълмисти склонове на южните разклонения на големия планински масив Вич планина и в началото на голяма равнина, простираща се на юг от селото.” [2]
След Освобождението, вече като ръководител на Социалдемократическата партия и активен общественик, Димитър Благоев следи отблизо положението на българското население, което съгласно решенията на Берлинския конгрес остава в пределите на Османската империя. Веднага след завръщането си от Русия, на 20 април 1885 г., той обнародва във в. „Македонски глас” статия, озаглавена „Балканска федерация и Македония”. Това е първата му публикация в свободна България. След по-малко от два месеца, на 1 юни 1885 г., Благоев публикува втора статия под същото заглавие и в същия вестник. Авторът се вълнува за съдбата на българското население от онези краища на Балканския полуостров, което все още живее в условията на турското робство. Той очертава сложните и противоречиви интереси на големите европейски сили, които се преплитат на Балканите и са главната пречка за бързото и справедливо уреждане на отношенията между балканските народи.
Но дейността на Димитър Благоев в защита на населението от поробените български краища не се ограничава само в
311
областта на публицистиката, колкото обширна и последователна да е тя. Той лично участва при изграждането и в дейността на революционната организация на българите от Македония и Тракия. В продължение на няколко години Благоев е член на настоятелството, а известно време е и председател на учреденото в Пловдив през януари 1895 г. македонско дружество „Утеха”. В „Български исторически архив” на Народната библиотека „Кирил и Методий” се съхраняват протоколите на Шестия извънреден македонски конгрес, състоял се в София от 1 до 5 май 1899 г. [3] В тях се съдържат сведения за участието на Димитър Благоев в неговата работа като редовен делегат, избран от Пловдивското македонско дружество. Документите на точи конгрес са публикувани изцяло през 1981 г. [4]
Изказването на пловдивския делегат пред Шестия извънреден македонски конгрес хвърля обилна светлина върху възгледите му по македонски въпрос. Особено внимание заслужава мисълта на Благоев, изказана пред конгреса — „... нашата революционна организация трябва да прегърне принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и други с основа освобождението от игото под идеята за основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.” [5] Следователно според Димитър Благоев в Македония и Одринско, т.е. в онези краища с компактно българско население, които съгласно диктата на Берлинския конгрес са в пределите на Османската империя, стоят за разрешаване същите исторически задачи, каквито българския народ си поставя за разрешаване в епохата на Възраждането. Защото „принципите на нашите революционери Л. Каравелов, Ботева, Левски и др.”, означават преди всичко борба против чуждото робство — за национално освобождение, борба против османската феодална система — за социално освобождение. С други думи — националната независимост и социалният преврат, които на територията на Княжество България идват в резултат от Руско-турската освободителна война, в Македония и Одринско могат да бъдат осъществени по пътя на революционната борба на народа. И в тази борба, наред с другото, трябва да се изгражда единството и доверието между населението от различните националности, населващи тези краища на Балканския полуостров. Единство и доверие — без които е немислимо практическото осъществяване в по-далечна перспектива — „основание на Балканския полуостров една република — едни балкански съединени щати.”
312
Димитър Благоев
313
Участието на Димитър Благоев в работата на Шестия извънреден македонски конгрес не носи епизодичен или случаен характер. Дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се отнасят към него с най-искрено уважение. В подкрепа на това твърдение би могло да се посочи не един пример. Достатъчно обаче е да се припомни, че непосредствено преди Шестия конгрес Гъорче Петров предлага на Димитър Благоев да застане начело на Върховни македонски комитет. [6] Гъорче Петров предприема тази стъпка във връзка с идеята на Гоце Делчев и най-близките му сътрудници — по възможност да се революционизира дейността и да се обнови съставът на Върховния комитет. За целта е било нужно да се намери „по-авторитетно лице”, „човек, що-годе с положение в обществото, с известна тежест”. В името на тази идея Гьорче Петров кани „доста настоятелно” Димитър Благоев да оглави Върховния комитет. [7] Както е известно, този опит не успява.
Димитър Благоев страстно защитава Илинденско-Преображенското въстание. Той търси международна подкрепа на народния български протест в Македония и Тракия. Красноречиво доказателство за това са двете му статии, отпечатани през 1903 г. на страниците на издавания от В.И. Ленин руски революционен вестник „Искра”. Първата — под наслов „Македонският въпрос, България и руското правителство” е отпечатана непосредствено преди въстанието, на 1 август 1903 г. В нея Благоев разкрива същността и тежките последици от решенията, които европейските сили приемат през лятото на 1878 г. в Берлин. Защото според него именно решенията на Берлински конгрес пораждат „македонския въпрос” на Балканите. „За България — пише авторът, — македонският въпрос не е нещо ново. Така нареченото у нас „македонско движение”, в което намира израз македонският въпрос, започва в момента, когато бе подписан Берлински договор.” [8] Димитър Благоев има ясна и точна представа за народностния състав на населението от османските владени в Македония и Тракия. Той убедително доказва, че от всички националности, българите там са внушително мнозинство. На този въпрос той се спира обстойно в първата си статия, отпечатана в брой 45 на в. „Искра”. „По такъв начин — четем в тази статия, — в трите споменати „вилаета” (Солунски, Скопски и Битолски, б. а.) се създаде, от една страна, компактно българско население, преобладаваию със своите национални стремежи над другите народностни елементи, обособено и обединено под духовното върховенство на Екзархията; от
314
Пълномощно на пловдивските делегати за участие в VI македонски
конгрес
315
друга страна, вътре в Македония се появи младо по-интелигентно поколение, изпълнено с национален революционен дух, което естествено не можеше да остане равнодушен зрител на безразборното положение на нещата в своята родина. Започна вътрешна революционна дейност против турското господство.” [9]
Втората статия — „Отношението на руското правителство към България и македонския въпрос” се появява в дните на разгрома на въстанието, на 15 септември 1903 г. В нея Димитър Благоев съобщава нови данни за грубото потъпкване правата на българското население в Македония. Като напомня, че Българската екзархия „.. е олицетворение на духовното единство на всички българи, олицетворение, тъй да се каже на духовната Санстефанска България”, авторът съобщава, че в Скопие, нарушавайки грубо султанският ферман от 1870 г., с който се прокламира българската църковна независимост, османските власти разрешават за митрополит да бъде назначен не български, а сръбски духовник. „А според султанският ферман — четем в статията, в църковните епархии на Македония се назначават архиереи от онази националност, която е мнозинство в тях. В Ускюбска (Скопска, б. а.) епархия грамадното мнозинство са българи и следователно в нея може да има само български архиерей... Българските патриоти, напротив, основавайки се на фермана, се противопоставиха на това с всички сили.” [10] По-нататък Димитър Благоев пише за жестокия терор, който османските власти упражняват върху българското населени и който е една от най-важните причини за Илинденското въстание. „Но жестокостите — изтъква той, — масовите арести, изтезанията и убийствата на арестуваните по затворите доведоха населението до отчаяние. Животът в Македония стана непоносим. Революционните комитети вече не бяха в състояние да сдържат населението.” [11] Димитър Благоев гневно негодува против турските жестокости над мирното население: „Турция действително извършва сега най-жестоко и поголовно изтребване не на „въстаниците”, а на мирното българско население. Въстаниците в Македония и Одрински вилает, чийто брой според последните официални данни достига 25 000 души, се укрепиха по планините и техните проходи и оттам нападат редовните войски и башибозуците. Но последните не се срещат с тях, не ги преследват, а се занимават изключително с унищожаване на българските села и население... В Монастирския (Битолския, б. а.), Ускюбския, Тесалоникския (Солунския, б. а.а) и Одрински
316
вилает са сринати до основи 113 села, 40 000 мъже, жени и деца са избити най-зверски и 65 000 души, предимно старци, жени и деца, се крият в планините, нямат подслон и търпят най-ужасни лишения.
Ето как Турция потушава въстанието в Македония и Одринския вилает! И това поголовно жестоко, зверско изтребване на населението, разоряването на селата не само е известно на правителствата на цивилизована Европа, но пряко и открито се поощрява от тях.” [12]
В заключение Димитър Благоев отново се спира на същността на македонския въпрос и пише за онези скрити причини, свързани преди всичко със стремежа на европейските сили към подялба на земите и богатствата на Балканския полуостров. Същността на балканския въпрос, подчертава той, „се заключава в това, кое от европейските правителства да владее Балкански полуостров.” [13]
Книжовното наследство на Димитър Благоев съдържа и други важни проучвания върху основните проблеми, които разкриват съдържанието, развитието и историческата перспектива на националния въпрос на Балканите. И винаги, като червена нишка в тях доминира идеята за общата историческа съдба на балканските народи.