Стефан Ив. Веркович (1821-1893) е привърженик на късния илиризъм и последователен сторонник на идеята за единство на южните славяни.
Роден през 1821 г. в с. Угляра, Босна, Стефан Веркович още като дете остава сирак. Най-напред учи във францисканско католическо училище, а по-късно продължава образованието си в Сутинския манастир и в епископския лицей в Загреб. През 1843 г. в Белград, Веркович се включва в системата на сръбската национална пропаганда. Като мисионер на тази институция той посещава Далмация, Черна гора и Албания. През 1850 г. Стефан Веркович се установява в гр. Серес и насочва цялото си внимание към Македония. Тук той живее и работи до началото на Руско-турската бойна. През 1877 г. отива в Русия, където прекарва няколко години. През 1891 г. се връща в България. Стефан Веркович умира на 30 декември 1893 г. в София.
Въз основа на собствените си проучвания и богатите си лични впечатления Стефан Веркович установява, че славянското население в Македония е българско население. Той участва активно в борбата против асимилаторските домогвания на Цариградската патриаршия по отношение на българския народ, установява връзки и сътрудничи с широк кръг дейци на Българското възраждане, допринася твърде много за националното пробуждане и културното издигане на македонските българи. През 1860 г. Стефан Веркович издава в Белград книгата си НАРОДНИ ПЕСМЕ МАКЕДОНСКИ БУГАРА — най-ценния му принос в областта на българската фолклористика. В предговора на тази си книга авторът пише аргументирано и убедително за националната принадлежност на славянското население в Македония. Ето някои от по-характерните му мисли по този въпрос:
184
Стефан Веркович
185
Заглавната страница на книгата на Стефан Веркович „Народне песме
македонски бугара”. Белград, 1860 г.
186
„Пътувайки в разстояние на повече от девет години из Македония и съседните области на Европейска Турци, за да проучвам както нашите славянски старини, така и различни паметници, имах възможност покрай тази главна задача да изготвя една сбирка български нарони песни, която сега предоставям на общественото внимание и особено на българските и останалите любители на нашето народно творчество и книжнина.” [1]
„Тъй като девет години живея и пътувам из тези краища — продължава Веркович, — аз имах възможност достатъчно добре да ги опозная заедно с техните жители и понеже съм уверен, че моите славянски читатели особено ще се радват да узнаят повече за тези свои далечни братя и за земята, в която живеят, тук накратко ще посоча границите на онази част от Македония, която обитават тези български славяни.
Областта, в която живеят тези македонски славяни, се простира между Родопите и Егейско море...” [2]
„На север тези българи се простират през градчетата Калаш (български Кукуш), Дойран (Дориан) и Петрич до гр. Мелник...” [3]
„На запад от Солун, линията, която разделя славяните от гърците, минава покрай Солунския залив до предпланините на Олимп, където р. Бистрица се влива в морето... Следователно р. Бистрица е естествената граница между Македония и Тесалия, или, с други думи, между славяните и гърците...” [4]
„Че славянската народност е преобладаваща, може да се заключи и по това, че почти всички цинцари освен своя майчин език говорят и български, и напротив, рядко ще срещнете българин, който да говори цинцарски...” [5]
„Също така и в областта на запад от Солун, в Ениджевардарско, Воденско, Негушко, Кожанско и Костурско, повечето от селата са български...” [6]
Стефан Веркович не крие откритата симпатия и съчувствието си към българското население в Македония. „Българските селяни и в Македония — пише той, — се отличават като примерни и опитни земеделци, градинари и пастири; те произвеждат необходимите храни и разните други продукти за останалото население и за големите градове.” [7] А в заключението на предговора на книгата Веркович подчертава: „Аз нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някои македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин (болгарин), и езика си наричат български (болгарски), въпреки че всички що-годе гра-
187
мотни хора наричат себе си славяно-българи (славяно-болгари)” [8].
От останалите произведения на Стефан Веркович ви следвало да бъдат посочени поне следните:
— ОПИСАНИЕ БЫТА БОЛГАР, НАСЕЛЯЮЩИХ МАКЕДОНИЮ. Москва, 1868;
— ТОПОГРАФИЧЕСКО-ЭТНОГРАФИЧЕСКИЙ ОЧЕРК МАКЕДОНИИ. СПб., 1889.
Стефан Веркович безспорно е една от най-интересните личности от времето на Българското възраждане. Макар и чужденец, той свързва изцяло личната си съдба със съдбата на българския народ. С пълно основание Иван Вазов подчертава: „За добра чест Г. Верковичевите заслуги лежат на много поздрави основи и той няма защо твърде да се съкрушава за испарението на „Веда Словена” [9]. Преди нея и после нея той е издал трудове по българския фолклор и отечествоведение, които му обезпечават завинаги място в народната признателност” [10]. А в по-ново време, като допълнение на Вазов, Петър Динеков пише: „Дошъл в нашата страна като агент на една чужда национална пропаганда, Веркович обикна нашия народ, изпълни се с дълбоко уважение към творческия му гений, опита се да проникне в неговата историческа съдба и стана негов горещ приятел и почитател, истински български патриот.” [11]
На живота и делото на Стефан Веркович са посветили свои изследвания редица български автори, между които: Иван Шишманов [12], Михаил Арнаудов [13], Петър Динеков [14], Христо Христов [15], Ана Райкова [16].