Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Приложения. МАТЕРИАЛИ НА ДОБРУДЖАНСКИЯ НАРОДЕН СЪБОР

 

II. РЕЗОЛЮЦИЯ НА СЪБОРА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА И ГРАДОВЕ, ПРИЕТА С АКЛАМАЦИИ В ЗАСЕДАНИЕТО МУ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1917 г.

(ОДА Варна, ф. 80, оп. 1, а. е. 8, л. 156, с. 28 - 30)

 

 

Съборът на представителите на добруджанските села и градове, като размени мисли върху миналата, сегашната и бъдещата политическа съдба на Добруджа и като взе пред вид:

 

1. че цяла Добруджа до устията на Дунава по географско положение, по история и население съставя неразделна част от общото българско отечество; че от основаването на българската държава в 679 г., санкционирано с писмен договор между българския княз Аспарух и византийския император Константин IV Погонат, до 1878 г. тая балканска провинция и в дни на робство, и в дни на свобода е споделила общата политическа съдба на България;

 

2. че турските завоеватели на Балканите в края на 14 век отнеха Добруджа от последния ѝ владетел, българския княз Иванко, син на Добротич, който даде името си на цялата област;

 

3. че през петвековното турско владичество Добруджа бе колонизирана с мюсюлмани и други народности, но въпреки туй тя не изгуби българския си характер;

 

4. че след руско-турските войни в края на 18 и началото на 19 век, които разориха, опустошиха и обезлюдиха цяла Добруджа, пропъденото към Балкана българско население се върна на компактни маси в своите разорени родни огнища и с творческия си труд и безпределната си енергия облагороди запустелите поля и пресъздаде най-ценните ѝ богатства;

 

5. че още в първите дни на българското възраждане, започнато в началото на миналия век, добруджанските българи с добре уредените си черкви, училища, стопански и културни сдружавания участвуваха активно в борбите за духовната и политическа независимост на целокупния български народ и благодарение на своето превъзходство станаха пръв ръководен фактор в обществения, културния и стопански живот на провинцията;

 

6. че българският характер на Добруджа бе признат със султански ферман за учредяването на* Българската екзархия, издаден на 28 февруари (12 март) 1870 г., и от Цариградската конференция на представителите на великите сили в 1876 г.;

 

7. че Берлинският конгрес в 1878 г. даде Добруджа на Румъния не защото последната имаше някакви права върху тая провинция, а защото вярваше, че с това ще гарантира свободата на плаването по

 

451

 

 

Долния Дунав и ще създаде една преграда за завоевателните стремежи на царска Русия в Близкия изток;

 

8. че в сегашната велика война Румъния не изпълни задълженията, които великите европейски сили ѝ възложиха в 1878 г., че тя дезертира от поста си „страж на Дунава”, стана проводник на руските империалистически домогвания на Балканите и причини опустошенията и разоренията в тоя край, които хвърлиха в нечувана мизерия и страдания хиляди невинни добруджански семейства;

 

9. че румъните в 1878 г. сами признаха, че Добруджа не им принадлежи нито исторически, нито географски, нито етнически и затова не искаха да я приемат, за доказателство на което служат решенията на румънския сенат и румънската камара от 26 януари 1878 г., мемоарът на румънското правителство, подаден на 25 февруари (9 март) 1878 г. до силите покровителки на Дунавските княжества, изявленията на румънския пълномощник Махаил Когълничану в заседанието на Берлинския конгрес на 1 юли 1878 г. (протокол 10) и редица други официални и официозни румънски изявления;

 

10. че през 38-годишното си владичество в Добруджа румънските правителства не изпълниха обещанията, които тържествено даде на добруджанското население покойният крал Карол в манифеста си от 14 (26) ноември 1878 г.; че те поставиха добруджанските жители под един непоносим административно-полицейски режим, отричащ най-елементарните, граждански и политически свободи и права, унищожиха гражданското им равноправие, на което се радваха под турското владичество, отнеха по-голямата част от поземлената собственост на коренното добруджанско население и я раздадоха на колонисти румъни, докарани отвъд Дунава, посегнаха върху религиозната свобода на схизматиците българи, като ги насилиха да се откажат от своята автономна народна черква и да признаят юрисдикцията на румънската държавна черква;

 

И. че през сегашната война Румъния доказа още веднъж по един безспорен начин своите мащенски отношения към чуждата ней Добруджа, като отвлече в изгнание и бедствие повече от 25 000 невинни добруджански жени, мъже и старци;

 

12. че добруджанското население с радост посрещна българските и съюзните тем войски като носители на свобода и правда и в тяхното кърваво дело видя сбъдната своята съкровена мечта духовното и политическото си освобождение от непоносимия румънски гнет;

 

13. че връщането на румънското владичество в Добруджа ще бъде една от ония големи неправди, за премахването на които днес човечеството пролива кръвта си, и ще стане причина за нови сътресения и конфликти, от които ще страда пак добруджанското население, изпитало всичкия ужас на войните, които през последните три века опустошиха родния му кът;

 

452

 

 

14. че добруджанското население, без разлика на вяра и народност, под българското управление ще има най-широки граждански и политически свободи и правдини, от каквито се ползуват всички граждани в България, и че под закрилата на демократичната българска конституция ще намери всички условия за свободно културно, политическо и стопанско развитие;

 

15. че Добруджа принадлежи сега на нейното население, и че съгласно принципа за свободното самоопределение на народностите то има безспорното юридическо и морално право да определя своята бъдеща политическа свобода;

 

16. че Добруджа не бива да става разменна монета за чужди егоистични и империалистически домогвания, защото нейното население не може и не бива повече да се третира като едно стадо от роби.

 

 

Като взе пред вид всичко това, Съборът единодушно реши:

 

1. Иска незабавното присъединяване на цяла Добруджа до устията на Дунава към България.

 

2. Заявява, че добруджанското население няма да допусне връщането на румънското владичество отсам Дунава и ще се бори дори с оръжие в ръка против всяко чуждо посегателство върху правата и свободите му.

 

3. Апелира към българското правителство и целия български народ да подкрепи и защити справедливата добруджанска кауза.

 

4. Моли всички народи и всички правителства на държавите, призвани да въдворят мир между воюващите народи, да се вслушат в настойчивите искания на добруджанското население и въз основа на тях да определят бъдещата му политическа съдба.

 

5. Натоварва Централния добруджански народен съвет да изработи в духа на настоящата резолюция обстоен мемоар и да го поднесе чрез особена делегация на правителствата на централните и воюващите държава.

 

Бюро на Добруджанския народен събор:

 

Председател:

д-р Иван Огнянов

Подпредседатели:

Ангел Люцканов

Станчо Маринов

Сава Добрев

Салим Хасан

Стоян X. Николов

Секретари:

Васил Чобанов

Петър Сивков

Тодор Ракъджиев

Иван Василев

 

Следват подписите на всички делегати.

 

(ОДА Варна, ф. 80, оп. 1, а. е. 8, л. 156, с. 28 - 30)

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]