Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.

Доклади на университетски и други учени

 

Дял трети. ДОКЛАДИ НА ДРУГИ УЧАСТНИЦИ В ЕКСПЕДИЦИЯТА

 

8. Александър Дякович

ДОКЛАД ЗА КОМАНДИРОВКАТА МИ В ДОБРУДЖА  [1]

( ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 943, д. 112-124. )

 

 

Многоуважаеми господине генерале,

 

Изпълнявайки мисията мен възложена - проучването на социалното, политическо и икономическо положение на Добруджа под румънския режим и специално отношението на румънската власт спрямо българското население в страната, аз успях да събера значителен материал, що в недалечно бъдеще ще Ви представя в отделно изложение.

 

Знайно Ви е обаче, че в моите изследвания аз се натъкнах на необходимост да се занимая, с Ваше съизволенне, и с организацията на населението, за да го приготвим към борба против всяко евентуално насилие, целящо да възстанови стария режим, да възобнови румънското владичество, по жестокост и безчеловечност що е безподобно в историята на народите.

 

И било би най-голямо злощастие за нашето там население едно въдворяване най-ново румънско или дори и чуждо друго владичество в Добруджа, па макар и в най-правова форма на управление в страната - Добруджа би била завинаги откъсната от измъчената снага на нашето отечество, за всички времена тя би била обезбългарена, загубена за българите при съвременните условия на „мирно” завладяване и икономическо заробване.

 

А Добруджа, цяла Добруджа, тази рай земя на нашата родина, трябва да остане българска на всяка цена, тя трябва да бъде запазена за България, за да може нашето отечество да укрепне, та да надделее над бъдещите мъчнотии в гигантския устрем на народите по пътя на тяхното политическо и икономическо развитие.

 

Нам предстоят обаче редица борби усилни, за да осъществим това въжделение всенародно. И нека го кажем - това никого да не учудва -на първо място нам предстои за отстояване на Добруджа да водим борба най-упорито против нашите сегашни съюзници - германците.

 

Аз имах не един случай в моите обиколки по селата да видя как германските етапни интендантски команди хазайничат над българското и най-вече над българското население, как те го ограбват и малтретират, като проявяват един безподобен егоизъм и всякак се стремят

 

426

 

 

да го обезличат поне на книга като етнически елемент, за да му придадат образа на чисто румънска култура. Позволявам си тук само няколко примера за подкрепа на горното уверение.

 

В с. Малки Гаргалък, в североизточния кът на ез. Гаргалък, източно от ез. Ташавлу, чисто българско поселище със 120 къщи и 584 жители, преселенци от 1828 г. из Ямболско, Сливенско, Бургаско, настанени тук при завръщане от Бесарабия - в това село, гдето аз пренощувах на 19 април у Добри Хаджийски, бях свидетел на следното германско своевластие.

 

Аз пристигнах изморен вечерта веч късно, когато не бе възможно да се явявам в коменданството. Надошлите там селяни (Юрдан Симеонов, Колю Влаев и др.), които бях поканил на беседа, между другото оплакаха ми се от произволите на германците с молба да настаним там наши войници.

 

- Ние ще ги храним и гледаме като наши деца, само да ни пазят от тези неканени гости, молеха се те. И за да бъда сам очевидец на произвола, предупредиха ме, че утринта в тъмни зори още съюзниците ще тръгнат по къщята млякото да събират...

 

И утринта случката не закъсня: германски войник, въоръжен със сопа в една ръка и със съдина в друга, влиза в двора, посрещнат от лая на псетата, и съвсем безцеремонно нахлува право в хаша, гдето през това време децата (4 по-малки и едно от тях болно) бяха насядали около огнището в очакване на утринна закуска. Шум голям, вик и тропот долетяха до мене с навлизането на съюзника...

 

Побързах да отида и влязох незабелязано от него.

 

- Milch, Milch! (мляко, мляко!), викаше той яростно и блъскаше с тоягата пред смутената домакиня и ревналите от уплаха деца... (Самият домакин Добри Хаджийски, баща на 9 живи чада, беше веч заминал със синовете си на нива).

 

Аз се обадих и, изненадан, съюзникът занемя. Взех го под ръка и го изведох навън, като му обясних кротко, че жителите са българи, а той е човек на висока култура и при това съюзник, та следва да бъде благ и учтив.

 

Германецът се извини, че върши това по заповед на коменданта и отмина.

 

Не изтече и четвърт час, когато домакинята влезе при мене разтреперана:

 

- Викат ме в коменданството, каза тя уплашена. Беше още рано - 7 часа утринта.

 

Придружих я и веч отдалеч съгледах на двора цялата етапна команда с коменданта начело. Отправих се направо към тогова и му се пре-

 

427

 

 

поръчах, като му предявих и моя „открит лист”. Той се изчерви и стана много любезен. Обясни ми че домакинята е викана, за да узнаят кой гостува у тях, но сега веч тя е свободна... а пък аз лично бидох поканен на кафе в квартирата на коменданта г. Hauptman Schatz.

 

Оказа се, че това не бе един само прост инцидент - това е система. На излизане от квартирата на г. Schatz аз бях зрител и на следната много смешна, но твърде характерна картина:

 

В дворище едно куткудяче кокошка, а през улицата германец, нарамил тояга лети като в атака и навлиза в двора, посрещнат от кучетата...

 

- За да прибере яйцето, обяснява ми селяк един. Такова чудо и от молдованите не бихме видели, добави той не без злоба.

 

- И всеки ден все така с всички български къщи, присъедини се и дядо Юрдан Симеонов.

 

- А молдованите?, полюбопитствувах.

 

- Тях не закачат, тук има седем къщи ветерански, но те им трябват за друго...

 

Това направи да си спомня думите на г. Фон ден Щайнен, публицист от групата около ”Balkanzeitung” и агент на германския държавник Цимерман:

 

- Ние (немците) трябва да запазим симпатиите на Румъния, казал той на нашия г. Чилингиров, за да оправдае отказа да се помести в „Balkanzeitung” една негова статия за Добруджа като страна българска.

 

Мисълта на г. Фон ден Щайнен е много ясна; а придобива тя и голямо значение като се съпостави и с факта, че и друг един също такъв агент, г. Skott, бе предприел в страниците на информационния божем немски вестник в Кюстенджа ”Dobrudscha-Bothe” тенденциозно да доказва, че Добруджа не е била българска - писания, що бидоха спрени само подир енергичния протест на нашия там представител г. генерал Назлъмов.

 

На 20 април отпътувах на север за Касапкьой, богато българско село (270 къщи), с наета от Гаргалък талига, за която возачът трябвало да даде залог на германците.

 

В Касапкьой заварих да пишат в кметството билети на влашки.

 

- А защо не на български?, питах.

 

- Така иска коменданстството (немско, разумява се), отговориха и ми поясниха следната история:

 

Комендантството изготвило легитимационни карти за всички семейства и ги записало в тях „румъни, говорещи български”, макар че жива душа румънска там няма. Възмутени, жителите възвърнали кар-

 

428

 

 

титс със заявление, че те са българи. И съюзникът се принудил, не без препирни, разумява се, да заличи думата „румънин” и да напише „българин”.

 

В свръзка с тия легитимационнн карти, чрез които германците изготовляват една своеобразна статистика за страната, в с. Анадолкьой (предградие на Кюстенджа) българският кмет Иванов, под предлог че скъсал една такава карта, поради също такова „румънизиране” на българите, набеден от подставени двама власи и един грък за свидетели, бил осъден от сглобения там германски съд на година и половина затвор и откаран безмилостно в Хале (Германия) без дори да си вземе сбогом от жена и деца...

 

- И отгоре на това откраднаха ми кравата, за да не мога и децата си да прехраня, обясни ми просълзена жената на злощастния българин, семейството на когото споходих, придружен от г. Иширков.

 

Това са примери не малко характерни за настроенията на съюзника спрямо българизма в Добруджа. Но има и други от по-крупно значение за техните там намерения:

 

Dr. Traeger, чиновник в Kuns-Historisches Museum - Berlin, пътува до Добруджа с мисия да изучава немските колонии с достъп в свръзка с това навсякъде из Румъния - и в Букурещ, където нас не пускат.

 

За тенденциите на Германия да владее Добруджа заедно с петролните резервоари, като се компенсира Русия с Молдова, говорил е пред наши офицери в щаба на конната дивизия германецът, доцент по химия г-н Scholer, който и сега държи пред нашите там войскови части беседи по задушливи газове.

 

Подпор. Ludenheitn от разузнавателната секция и подлор. Falch, зав. укрепения пункт в Саръгьол, преди месец, в разговор с капитан Билдирев не се посвенил да каже: „Защо ви е Добруджа? Няма да можете да я управлявате.”

 

Сега пък имаме вече и решението на германските политически и финансови кръгове да се прокара безотложно и канал между Дунав и морето по линията Черна вода - Кюстенджа (сигурно южно от тая линия), за да ни откъснат тъй по-лесно от Делтата и от беззаветния за нас „Онгъл” на Аспарух - от двата Буджака с цялото българско население и с неизмерните там природни богатства в най-изобилни рибняци, рудници, плодородни земи и единствени на Балканския полуостров вековни липови плантации.

 

Това в свръзка и с усилената в последно време немска колонизация [*] трябва да ни накара да се замислим.

 

 

*. Прибавете към това и най-новите изявления на германските и маджарски социалисти, които за Македония и Добруджа ни канят да се споразумяваме със сърби и румъни.

 

429

 

 

Тази колонизация е напредвала, според капитан М. D. Ionesco (Dobrogea in pragul veacului al XX-lea) и според Gr. Danesco (Dobrogea) както следва:

 

 

Това представлява едно учетворяване за 20 години и сега, съдейки по тези бройки, числото на немските колонисти в Добруджа не ще да е веч по-малко от 15 - 20 000, елемент, който заедно с крупните германски капитали, вложени в разни предприятия, прави да се чувствува там влиянието на чужда сила, що грози да вземе надмощие във всички отрасли на народното развитие, а заедно с това и над цялото политическо и икономическо състояние на страната.

 

Германецът, най-малко разположен към сантименталности, в политиката е абсолютен реалист и даже егоист, пред когото и студеният пресметлив англичанин отстъпва дори и в своята родина.

 

И съдейки по себе си, той разсъждава и не безосновно, може би: една демократическа Русия неминуемо ще се сближи с родствена България. И тогава, понеже в политиката интересът е по вели тел, гръбнакът на обединения български народ едва ли ще продължава да бъде златен мост за германизма на Изток. Ще трябва следователно, да се „запазят симпатиите на румъните”, да се закрепи Добруджа за Румъния, за да направи от нея едно голямо стоварище за германската индустрия и капитали, едно предмостово укрепление за завладяването на Изтока.

 

И на това завладяване, може би, ние българите няма да имаме причини да се противопоставяме; но нека то да става и да се развива не за сметка на нашата свобода и народно обединение; нека запазим своето, та при нужда, ако трябва да улесняваме нашите мощни съюзници в техните тежнения на изток, да става това при реципроцитет - с права на взаимни отстъпки и улеснения.

 

При такива условия само ще бъдем силни и уважавани от съюзниците като народ и държава.

 

Горните размишления не са само едно въображение: за Румъния, оголена и изтощена всецяло, с една германска династия, на която цялата влашка олигархия бе и ще остане в пълно подчинение, за румънската държава, финансово и икономически завладяна от германски капитали, Добруджа би била номинално само владение румънско, а в

 

430

 

 

действителност - една германска провинция, гдето българският елемент и нашите там народни въжделения ще загинат безвъзвратно...

 

Сянката на Аспарух, що витае над Делтата сега и с гордост развява знамето на българското народно обединение, е смутена и бие тревога пред тая нова и твърде грозна за нас опасност - германска опасност.

 

Трябва да се приготвим за борба с нея и веч отсега, безотложно да заработим с всички сили за това.

 

Не са достатъчни тук само нашите изучавания и изследвания по историята, географията, етнографията, икономиката и стратегията на страната в свръзка с нашите държавни интереси. Безспорно е, че и това са елементи от голямо значение при разрешаването на въпроса: чия е била и чия трябва да остане Добруджа. Но при обсъждането на тези елементи ние неминуемо ще се натъкнем на силни възражения в полза на нашите противници, издигнати, обосновани пак на същите тия елементи, като си послужат даже и с учените изследвания на наши народни труженици.

 

Г-н Иширков, например, преди години веч на всеуслушание каза, че етнографически Добруджа не е българска. Строго преценявано, това умозаключение, разумява се е, погрешно. Не трябва, ала, да си затваряме очите пред една действителност, която еднакво почти говори и в полза на враговете: от 1815 г. цяла Дунавска Добруджа била отворена за влашки поселища от турската политика, целяща да сломи надмощието на българския елемент; а от 1880 г. насам ликът на този български кът е и значително веч изменен в наш ущърб. Това, разумява се, е станало насилствено и не е насилието, което трябва да се възвежда в право - теоретично това е аксиома; но в политиката, Вие знаете, un fait accompli [2] важи често повече от всяко право и не е разумно да се опираме само на него.

 

Икономически трябва да признаем - за Румъния, лишена от открито море, Добруджа е винаги от по-голяма необходимост. С този аргумент ние сме и ще бъдем съвсем слаби пред един конгрес на народите.

 

Географически Добруджа е очевидно неотемлима част от България; но при днешните условия на пътища и съобщения в свръзка с ония по разпределението на териториите, географията не може да има успех като аргумент в наша полза.

 

Стратегията също малко ще ни спомогне: войната доказа, че е достатъчно да владеем Силистра и Добрич, за да бъдем обезпечени от всяко нахлуване на неприятеля от север във вътрешността на нашето отечество, бидейки сами ние в същото време един кошмар за северния враг с мощен замах направо към неговото сърце.

 

431

 

 

Остава ни историята. И тя наистина говори всецяло за нас, за България - това ще признаят, уверен съм, и всички наши врагове, и особено когато чуят и проучат събраните от мои другари нови материали и изследвания, за които в скоро време ще Ви бъде представено едно отделно обстоятелствено изложение.

 

Но историята сама по себе си достатъчно силна ла е да ни запази Добруджа? Същата история ще ни посочи безброй много примери и данни неоспорими, съвършено противно на нашите домогвалия и в критическия момент тя ще ни оповъргне, за да останем безпомощни при разрешаването на въпроса кому да принадлежи този хубав край.

 

Историята на Добруджа, тъй звучно български що говори, ще бъде наистина мощен аргумент, ако само тя бъде подкрепена и от волята на народа, който сега населява страната. А тази воля, в това съм убеден, е само българска, както е неизменно българско и хубавото име Добруджа.

 

И при условията, що има да послужат за основа на преговорите за мир - без анексии и без възмездия, само волята на народите, изразена чрез плебисцит или референдум, ще остане единствен най-мощен императив, еднакво задължителен и за врагове и за приятели, в разрешението на въпроса за тяхната съдба, за тяхното бъдещо управление.

 

Такава е поне формулировката, що преобладава засега в умовете на широките маси народни.

 

И изглежда по всичко, че плебисцитът пак ще се наложи по отношение на Добруджа, а може би и на други нови части от обединеното отечество [*].

 

И ето към това на първо място ние трябва да се приготвим, като просветим населението и орган изуваме неговите морални сили, за да прояви своята воля и в уречения час да реши своята съдба с готовност - и борба да развие за отстояване на своето решение.

 

От един плебисцит, впрочем, в Добруджа ние не трябва и да се отклоняваме: аз споходих почти всички поселища в северната област

 

 

*. От голяма необходимост е предполагам, да помислим и да поработим в същата посока и а Поморавия, па даже и а част от Македония, като прокараме веч сега Кумановската линия. Без това последното ние рискуваме да оставим Македония откъсната от отечеството и заобиколена от врагове, ако Ниш не остане у нас -възможност, каквато всякога трябва да очакваме. Тунелите и платното по тая линия трябва да бъдат приготвени на всяка цена и ако липсват материали, можем да пренесем там даже линията София - Цариброд, но Кумановската линия, за да владеем Македония в действителност, трябва да се прокара безотложно и безусловно.

 

432

 

 

и мога с увереност да кажа, че цялото население живее с надежда да остане обединено с България. И турци, и татари, еднакво пострадали от последните злополуки на власите и не малко гнетени и морално и материално през цялото време на румънския режим, не искат и да чуят за неговото възвръщане и с трепет слушат за такава евентуалност, готови поголовно да се изселят при най-малка опасност за това. А у русите (липовани и малоруси) е вкоренена при това и органическа омраза спрямо вечно и мръсно псуващите бога румъни - „эта поганна раса, не чтующая ни бога, ни светаго”, омраза, засилена сега от презрение и поради тъй безславното румънско воюване. (Русите са във възторг от вниманието на Н. В. Царя с отговорите на техните поздравления по случай на празника - именния ден. Такава чест те никога не са преживявали по-рано и са сега твърде задоволни от нашето военно управление, като молят и училища да им се отговорят).

 

Като начало в организирането и подготовката на населението към неизбежния плебисцит аз чертая да се свика в едно скоро бъдеще един народен събор [3] от представители на всички общини (без румънските) в Добруджа, за да одобрят и подпишат един мемоар - проект за какъвто Ви представям, чрез който веч отсега да се прояви волята на населението за по-нататъшните негови съдбини.

 

Успехът ще бъде вън от всяко съмнение: Народният събор, сам като такъв, ще направи нужното впечатление преди всичко на нашите съюзници; а мемоарът, подписан от целия събор и поднесен комуто трябва от негови избрани делегати (предполагам: българи, турци и руси, а може би и немци), ще направи, уверен съм, да се заговори по-громко и от европейския и американски печат за българското право над Добруджа.

 

За успеха на делото ние можем да разчитаме и само на населението от Северна Добруджа (така наречена - румънска или стара); но разумно е да използуваме и румънската лакомия, като присъединим за целта и заграбената от тях южна част и да обезпечим тъй чрез цялостта на Добруджа едно абсолютно мнозинство, та при един плебисцит българската народна воля да се наложи на всички евентуални европейски или американски комисии и делегации, натоварени с изследване по това.

 

С подготовка на населението в свързва с предполагаемия Народен събор аз се занимавах досега само в северната област и имах пълен успех: при първа покана (общи) представителите ще бъдат избрани от общините и приготвени за събор. В южната област, Тутракан, Силистра, Куртбунар [4], Добрич, Балчик, Каварна - оставих за най-сетне, за да взема предварително и Вашето съгласие. И ако то ми бъде дадено,

 

433

 

 

ще предприема обиколките си веднага и ще ги привърша, аз вярвам, с успех в най-скоро време: в главните центрове там ние имаме достатъчно хора верни, опитни и енергични, за да организираме работата с голяма експедитивност.

 

Ще ми трябва само съдействието на военните власти, за да се дава улеснение за целта на отделни лица-агенти по мое указание.

 

Така на Илинден, предполагам, ако не и по-рано Добруджанския народен събор ще се открие в един от главните центрове по Ваше указание, за да се тури тъй незиблими основи за бъдещия плебисцит.

 

За да се популяризира идеята за обединението на Добруджа особено между чуждите народностни елементи, нужно е обаче веч сега да се всели у тях пълна вяра, че под българско управление народите в действителност ще се радват на пълно благоденство.

 

За тая цел ще трябва:

 

1. Да се отворят навсякъде училища за всички народности отделно и читалища български;

 

2. Да се пратят навсякъде учители, като се освободят от войсковите части войниците такива. Те ще ни служат и за агитатори по плебисцита;

 

3. Да се освободят от плен всички добруджанци-войници от румънската армия (освен румъните), гдето и да са сега - българи, руси, татари, турци, за да могат да си отидат по местата, гдето ще ни трябват, между друго и за народна милиция. Такива имало твърде много в Германия, гдето (имам сведения) били третирани (българите поне) твърде зле.

 

Завръщането на тези синове на Добруджа по техните огнища ще се посрещне с неизмерима признателност спрямо България от опечаленото население.

 

4. Да се изключат из циркулация в Добруджа новите „румънски” банкноти - германски тип, с които населението (без разлика на народност) безмилостно се обира в полза само на съюзниците, без никаква за България придобивка.

 

В очите на населението тази „банкнота” е фалшива - една измама от страна на нейния издател и разпространител. И бидейки в действителност една особена форма на контрибуция, пласирането на тези „банкноти” в една братска нам страна прави само да страда нашето народно там обаяние и да държи населението в недоумение - действително ли е Добруджа освободена и с Майка България обединена или сме ние там временни само завоеватели.

 

Ако е вярно, може би, че отстъпеното нам от съюзниците количество от тези „банкноти” е дял в наша полза от контрибуцията, мълчаливо наложена на Румъния, то нека ни се позволи да

 

434

 

 

използуваме този дял срещу покупки отвъд Дунава - в самата Румъния, а не тук да се разплаква нашето и без това по-рано измъчено население.

 

5. Да се организира с всички средства прехраната на населението и да се обезпечи неговият поминък, като му се предостави безплатно да използува всички пасбища за добитъка, както и да разработва също безплатно свободните земи.

 

Твърде тежко впечатление прави на населението, че нашите съюзници вземат от него наем по 10 лева на разработен характер земя (оплакване в с. Гаргалък), находяща се в „германска зона” и няма кой да се застъпи в тяхна защита. Интересно е да се провери въз основа на какви договори съюзниците упражняват такова ”право” и какъв дял от този наем отделят за България.

 

Горните начертания, турени в изпълнение веч сега, разумява се, ще направят да завладеем сърцата на народностите и Добруджа остава безвъзвратно българска.

 

Независимо от гореизложеното, има още един въпрос за уреждане в свръзка със свободата на Добруджа, в случай че враговете надделяват, за да наложат нейното повторно отцепване от целокупното българско отечество.

 

Потайна мълва една за такава възможност прави населението (и особено българи и мюсюлмани) да тръпне пред мисълта за нея и веч отсега то е замислило да се изсели при първа опасност за завръщане на румъните.

 

За да се избегне такава злополука, едно единствено е само средството: да се обяви цяла Добруджа за страна автономна, като се приготви населението ѝ за въоръжен отпор срещу едно ново нахлуване там на румъните или въдворяване на какво и да е друго чуждо владичество в страната.

 

Тази идея се посреща с отрада от българите, на които единствено съм я поверил засега: тя ще се възприеме, не се съмнявам, единодушно и от руси и мюсюлмани, там настанени.

 

За да може обаче да се реализира тази мисъл, приложима, разумява се, в случай само на нужда, потребни са ред мероприятия, за които считам неудобно тук да Ви излагам. Ще ми позволите по това, па и по другите въпроси лично да Ви видя и в очакване на Вашето съизволение моля да приемете моите отлични почитания.

 

 

Кюстендил, юни 1917

 

Неизменно предан

А. Дякович

 

435

 

 

П.п. Проектът за мемоар [5], що Ви представям, иде претърпи вероятно някои изменения и допълнения в свръзка с по-нататъшното развитие на начинанието и, завършен, той непременно ще се придружава от приложения: списък на варварски отвлечените добруджанци и в оригинал всички документи, поменати в него (студии, монографии, брошури, закони, правилници и пр.) с преводи на френски, немски, английски и руски на съответните, цитирани в мемоара пасажи.

 

27 VI 1917

 

А. Дякович

 

 

[ Резолюция на началник щаба]. Препоръчано му е да се обърне към министър председателя, комуто да изложи идеите и проектите на Добруджанската организация. 18 VII 1917. Ген. Луков.

 

 

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

 

1. ЦВА, ф. 40, оп. II, а. е. 943, д. 112-124.

 

2. Свършен факт.

 

3. Добруджанският народен събор бил проведен от 16 до 19 декември 1917 г. в Бабадаг.

 

4. Дн. гр. Тервел.

 

5. Проектът за мемоар в обем 17 машинописни страници е поместен тук, по-долу.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]